Р Е Ш
Е Н И Е
№ 207/16.05.2022 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен
съд Монтана, в открито съдебно заседание
на тринадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав :
Председател: Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария Ницова
при секретар Лазарова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 180/2022 г.
по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение № 53/28.03.2022 г., постановено по АНД № 20221630200070/2022 г. по описа на РС Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление №627/19.10.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите/РДГ/Берковица. Със същото на Р.З.И. ***, пл.Свобода № 3, ет.3, ап.3, блок“Младост“ - упражняващ частна лесовъдна практика, е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл.257, ал.1, т.1 във вр.с чл.12б, ал.11 т.2 от Наредба №1 от 30.01.202 г. за контрола и опазването на горските територии и чл.50, ал.9 от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Касаторът, чрез пълномощника адв.К. обжалва решението на съда, като твърди незеконосъобразност, необоснованост на решението, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но без да сочи доказателства за твърдението си. Прави искане за отмяна на решението на въззивния съд и потвърденото с него НП.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и дава заключение да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, при което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, Районен съд Монтана е приел, че в административнонаказаното производство са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, въз основа на които е стигнал до обоснован извод, че административно- наказаният е извършил административно нарушение като лице по чл.108, ал.2 от ЗГ не е упражнил контрол и допуснал направата на 3 броя извозни пътища с ширина 3 метра и различна дължина, като същите не са отбелязани на терен и в одобрения технологичен план, за което съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗГ му е наложена глоба в размер на 300 лв. Правилно съдът е приел, че в АУАН и НП не са налице неясноти, които да водят до нарушаване правото на защита на административнонаказаното лице. При така установената фактическа обстановка правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на И..
Настоящият съдебен състав намира, че в изпълнение на разпоредбата на чл.218, ал.1 АПК, съдът обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а съгласно ал.2 на същия член за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон следи служебно.
Съдебният състав намира постановеното решение за валидно и допустимо, постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. В жалбата се твърди, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а всъщност се преповтаря първоначалната жалба, като не се сочат нови доказателства.
Направените възражения и в настоящото производство относно правната квалификация на извършеното нарушение, неправилно според пълномощника на жалбоподателя посочено като такова по чл.12б, ал.1, т.2 от Наредба № 1 за контрола и опадването на горските територии „ не допускат започване на сечта, в случай че не са спазени изискванията за отбелязване на дърветата за сеч, обозначаването на технологичните просеки и извозните пътища;““ и чл.50, ал.9 от Наредба № 8 за сечите в горите „Новосъздадените извозни пътища, технологичните просеки и трасетата за въжените линии се ограничават с видим знак върху оставащите на корен дървета. „, са подробно обсъдени от въззивния съд, предвид което е излишно да бъдат преповтаряни. Изложени са и съображения относно липсата на данни за прилагане на разпоредбите на чл.28 от ЗАНН. Фактът, че в АУАН е посочено, че показанията на свидетелите се съдържат в констативен протокол, приложен в административната преписка, не следва да бъде прието като съществено нарушение на производствените правила и неправилно се твърди от пълномощника на касатора, че „ неправилно РС Монтана е приел, че административнонаказателно производство не се е образувало на практика със съставянето на АУАН..“. Изложените доводи относно нарушението на материалния закон също подробно са обсъдени от въззивния съд. Настоящият съдебен състав споделя изложените доводи от въззивния съд и предвид разпоредбата на чл.221, ал.2 АПК препраща към мотивите на същия. Съдът не намира за основателно изложеното бланкетно твърдение за съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В хода на производството както пред административно наказващия орган, така и пред съда са изложени и обсъдени всички относими към спора обстоятелства и въз основа на тях е постановено едно обосновано и правилно решение.
Предвид изложеното, съдът намира, че въззивният съд е постановил едно законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При така изложеното и на основание на основание чл.221 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд Монтана
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53/28.03.2022 г., постановено по АНД № 20221630200070/2022 г. по описа на РС Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: