Р Е Ш Е Н И Е
№ 260131,
25.09.2020 гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 15.09.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : ЕЛЕНА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2614 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
Ищецът С.Ф., гражданин на Република **с ЛНЧ **********,
със съдебен адрес ***, представляван от пълномощниците му адвокат А.Б. и
адвокат Н.П., твърди, че на 17.12.2012 г. срещу него в качеството му на
солидарен длъжник, М.Д.и „Джи Отто“ ЕООД /заличен търговец към датата на
завеждане на исковата молба в съда след приключило производство по
несъстоятелност/ в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД е издаден
изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК постановена по ч. гр. дело № 21450 по описа на Районен съд - **, XX гр. с. за 2012
г. за следните вземания : за сумата от 41 704,37 лв. – главница; за сумата
от 502,85 лв. - просрочена договорна лихва за периода 01.06.2012 г. –
30.06.2012 г.; за сумата от 5 884,64 лв. - наказателна лихва за периода
30.06.2012 г. – 13.12.2012 г., дължими по Договор за овърдрафт с разплащателна
сметка № ** г. ведно със законната лихва от 14.12.2012 г. до изплащане на
вземането; за сумата от 961,84 лв. - държавна такса и за сумата от 950 лв. – възнаграждение
за защита от юрисконсулт, за принудителното събиране на които на 18.01.2013 г.
е образувано изпълнително дело № 20138250400032 по описа на ЧСИ С.Г., рег. № **
в КЧСИ с район на действие Окръжен съд – **, по което за периода от месец септември 2013 г. до
08.11.2016 г. не са искани и
извършвани изпълнителни действия, водещи до прекъсването на давностните
срокове, поради което изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, а
впоследствие горните вземания
са погасени по давност. Въз основа на така очертаната в
исковата молба фактическа обстановка ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че не дължи на ответника горепосочените
вземания. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ответникът „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление - бул.
„Драган Цанков“ № 37, представляван от пълномощника му юрисконсулт М.М., оспорва
предявените искове, като твърди, че : разрешенията дадени в т. 10 от
Продължение на решение по гр. д.
№ 2614/19 г. на ОСПд – стр. 2/8
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. постановено
по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ са неприложими към
настоящия случай, тъй като процесното изпълнително дело е образувано преди
постановяването му, поради което към него е относимо задължителното тълкуване
дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността и по време на него такава не тече (в този
смисъл е и постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение по гр. дело № 2382/17
г. на ВКС, IV г.о.), с оглед
на което с образуване на изпълнително дело № 20138250400032 по описа на ЧСИ С.Г.
давността за процесните вземания е прекъсната на основание на чл. 116, буква
„в“ ЗЗД и давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното
производство на основание чл. 115, ал. 1, буква „ж“ от ЗЗД. По изложените
съображения ответникът моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане
на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Съдът
като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Страните не спорят, а и се
установява от приетия като доказателство заверен препис на изп. д. № 32 по описа на ЧСИ рег. № **
– С.Г., за 2013 г., че
: въз основа на постановено незабавно изпълнение на издадената по ч. гр. д. № 21450 по
описа на Районен съд – **, ХХ гр. с. за 2012 г. Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 13777/15.12.2012 г. на 17.12.2012 г. е издаден
изпълнителен лист в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД срещу „ДЖИ ОТТО“ ЕООД, ЕИК *********, М.Д.,
гражданин на Република **и С.Ф., в качеството им на солидарни длъжници за следните вземания : за сумата от 41 704,37 лв. – главница; за
сумата от 502,85 лв. - просрочена договорна лихва за периода 01.06.2012 г. –
30.06.2012 г.; за сумата от 5 884,64 лв. - наказателна лихва за периода
30.06.2012 г. – 13.12.2012 г., дължими по Договор за овърдрафт с разплащателна
сметка № ** г. ведно със законната лихва от 14.12.2012 г. до изплащане на
вземането; за сумата от 961,84 лв. - държавна такса и за сумата от 950 лв. –
възнаграждение за защита от юрисконсулт, като за принудителното им събиране по молба на банката
от 18.01.2013 г. /лист 60 от
делото/, с която на съдебния изпълнител са възложени правата по чл. 18, ал. 1 от Закон за
частните съдебни изпълнители, е образувано изп. дело № 32 по описа на ЧСИ рег. № **
– С.Г. за 2013 г., по което след тази дата до датата на
завеждане на исковата молба в съда е извършено следното :
на 23.01.2013 г. : изпратени
са – уведомления до НАП – ТД – **, писма за съдействие до ОД на МВР –** –
Пътна полиция, НАП – ТД – **, ОД на МВР – **, Сектор „Миграция“, Община ** –
Отдел „Местни данъци и такси“; извършени са – справки по лице в Служба по
вписванията – ** и в Служба по вписванията – **, справка за
Продължение на решение по гр. д.
№ 2614/19 г. на ОСПд – стр. 3/8
фирми
регистрирани по ЗДДС в НАП, справки в Търговския регистър, справки за
регистрирани трудови договори;
на 24.01.2013 г. са
изпратени писма за съдействие до Служба по вписванията – ** и до Служба по
вписванията – **;
на 05.02.2013 г. е изпратено придружително писмо до Служба по вписванията
– **, с което последната е уведомена от съдебния изпълнител, че е преведена
държавна такса за издаване на копие от документ;
на 26.03.2013 г. съдебният изпълнител е : насрочил описи на 26.04.2013 г.
на движими вещи собственост на „ДЖИ.ОТТО“ ЕООД, находящи се на адрес - гр.
Пловдив, бул. „Марица“ № 91, вх. 2, на движими вещи, собственост на М.Д.,
находящи се на адрес – ** и на движими вещи, собственост на С.Ф., находящи се
на адрес ***; постановил е налагане на
възбрана върху недвижим имот, собственост на „ДЖИ.ОТТО“ ЕООД, а също и налагане
на запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците – физически лица, както
и на вземанията на „ДЖИ.ОТТО“ ЕООД по банковите му сметки, депозити, а също и
на вложени вещи в трезори в „**“ АД и в „**“ АД, като на същата дата са изготвени
и на следващия ден са изпратени запорни съобщения до третите лица „**“ АД, получено
от последното на 04.04.2013 г., „**“ АД, получено от последното на 03.04.2013
г., „ЛУКСОРИ МЕБЕЛ“ ООД, получено от последното на 04.04.2013 г.,
„ДЖИ.ОТТО.ЛИВИНГ СОФА“ ЕООД, получено от последното на 30.04.2013 г. съгласно
чл. 50, ал. 4 във връзка с чл. 47, ал. 5 ГПК, а също и и искане за вписване на
възбрана до Служба по вписванията – ** /получено на 03.04.2020 г./, за което е
внесена и държавна такса по сметка па последната за вписване на възбраната;
изпратени са и покани за доброволно изпълнение до длъжниците;
на 10.05.2013 г. са изпратени покана и уведомление по чл. 50, ал. 4 във
връзка с чл. 47, ал. 5 ГПК до длъжника М.Д., а също и придружителни писма до
третите лица „ДЖИ.ОТТО.ЛИВИНГ СОФА“ ЕООД и „ЛУКСОРИ МЕБЕЛ“ ООД, от което по
делото са постъпили няколко уведомления, в които същото сочи във връзка с
изпратените му запорни съобщения и напомнителни писма, че : към момента на
получаване на запорно съобщение изх. № 4824/27.03.2013 г. дружеството няма
каквито и да било вземания от С.Ф.; лицата С.Ф. и М.Д./длъжници по изп. д. №
32/13 г./ нямат трудови или други правоотношения с дружеството;
на 31.07.2013 г. е депозирана молба /лист 300 от делото/ от К.Д.– ** на
„БИЛДИНГ“ ООД, последното взискател по изп. д. № 373 по описа на ЧСИ рег. № **
– С.Г., за 2013 г., по което длъжник е „ДЖИ.ОТТО“ ЕООД видно от приложеното към
молбата удостоверение
Продължение на решение по гр. д.
№ 2614/19 г. на ОСПд – стр. 4/8
издадено
от съдебния изпълнител, с която е поискано присъединяването на изп. д. № 373/13
г. към изп. д. № 32/13 г., като това искане е уважено с разпореждане на
съдебния изпълнител от 10.09.2013 г. /лист 303 от делото/;
на 10.09.2013 г. е изпратено съобщение до длъжника „ДЖИ.ОТТО“ ЕООД, в
което се съдържа уведомление за разпореждането на съдебния изпълнител за
присъединяване на вземането на „БИЛДИНГ“ ООД по изп. д. № 373/13 г.;
на 08.11.2016 г. е депозирана молба от юрисконсулт С. Р. – пълномощник на
взискателя „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, до съдебния изпълнител, с която е
поискано налагане на запор на трудовото възнаграждение на С.Ф. получавано от
„ДЖИ.ОТТО ЛИВИНГ СОФА“;
на 17.11.2016 г. е депозирана молба от юрисконсулт С.Р.– пълномощник на
взискателя „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, до съдебния изпълнител, с която е
поискано насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжниците, налагане на
запор на дружествени дялова на длъжника С.Ф. в „МЕК УУД“ АД, налагане на запор
на банковите сметки на длъжниците в „**“ АД, „**“ ЕАД, „**“ АД, „**“ АД и „**“
АД;
на 10.01.2017 г. съдебният изпълнител е постановил разпореждане, с което
: е насрочил опис на 27.02.2017 г. на движими вещи, собственост на длъжника М.Д.,
находящи се на както на адрес – **, така и на адрес – **, а също и собственост
на длъжника С.Ф., находящи се на адрес ***; разпоредил е налагане на запор : 1.
върху всички вземания на С.Ф. включително, но не само върху трудово
възнаграждение, както и върху всяко друго възнаграждение получавано от „МЕК
УУД“ АД; 2. върху всички настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки,
депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети на
длъжника С.Ф., открити в „**“ ЕАД, „**“ АД, „**“ АД, „**“ АД и „**“ ЕАД; 3. запор
на всички настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки, депозити, както и
вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети на длъжника М.Д.,
открити в „**“ЕАД, „**“ АД, „**“ АД, „**“ АД и „**“ ЕАД, като на същата дата са
изготвени запорни съобщения до горепосочените трети лица, покани за доброволно
изпълнение до длъжниците и справки от търговския регистър за длъжника „ДЖИ.ОТТО“
ЕООД /което дружество се е оказало заличено в търговския регистър/ и за третото
лице „МЕК УУД“ АД
на 01.11.2018 г. е депозирана молба до съдебния изпълнител от юрисконсулт
М.М. – пълномощник на взискателя „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с която е
поискано извършване на справка за имущественото състояние на длъжниците, както
и при наличие на имущество –
Продължение на решение по гр. д.
№ 2614/19 г. на ОСПд – стр. 5/8
налагане
на запор/възбрана върху съответното имущество, насрочване на опис на движими
вещи на длъжниците, находящи се на постоянните им адреси, както и е извършено
възлагане съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ;
на 10.01.2019 г. е постановено разпореждане от съдебния изпълнител, с
което е разпоредено : налагането на запор : 1. върху трудовото възнаграждение
на длъжника С.Ф., получавано от „ДЖИ.ОТТО ЛИВИНГ СОФА“ ЕООД; 2. върху на всички
настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в
трезори, включително съдържанието на касети на длъжника С.Ф., открити в „**“ АД
и „**“ ЕАД; 3. върху всички настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки,
депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети на
длъжника М.Д., открити в „**“ ЕАД, като на същата дата са изготвени запорни
съобщения до горепосочените трети лица и съобщения до длъжниците.
Вземането за връщане на заемната сума по договора за кредит, а
също и вземането за разноските
по ч. гр. д. № 21450 по описа на Районен съд – **, ХХ гр. с. за 2012 г. се погасяват с
общия 5-годишен давностен срок съгласно чл. 110 ГПК. Същевременно вземанията за възнаградителната лихва и за неустойката по договора за кредит се погасяват
с 3-годишна давност
съответно съгласно чл. 111, б. „в“ и б. „б“ ЗЗД.
Съобразно чл. 116, б. „а” и „в” ЗЗД давността се
прекъсва с : признаване на вземането от длъжника; предприемане на действия за
принудително изпълнение, а от прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност.
Според приетите задължителни
по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт разрешения в Тълкувателно
решение № 2/13 постановено на 26.06.2015 г. по т. д. № 2 по описа на ВКС на РБ
за 2013 г. : „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
... При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Продължение на решение по гр. д.
№ 2614/19 г. на ОСПд – стр. 6/8
... В изпълнителния процес давността не спира.
... Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ... т. нар. „перемция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. ... Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като
новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие.” /т. 10/ ...Новият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване
на заповед за изпълнение не прекъсва давността...”/т. 14/
Въз основа на установената по-горе фактическа
обстановка и цитираните правни норми и задължителна съдебна практика могат да
се направят следните изводи :
Давността за вземанията, произтичащи от договора за
кредит е започнала да тече от
момента, в който те са станали изискуеми, който момент предхожда датата на
образуването на ч. гр. д. № 21450 по описа на Районен съд – **, ХХ гр. с. за
2012 г. – 14.12.2012 г., а
давността за вземането за разноски е започнала да тече от деня, в който е
постановено незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение издадена по ч. гр.
д. № 21450 по описа на Районен съд – **, ХХ гр. с. за 2012 г. – 15.12.2012 г. В деня на подаване на молбата за образуване на
изпълнително дело – 18.01.2013 г., давността е
прекъсната, тъй като с нея взискателят е поискал предприемане на изпълнителни
действия срещу длъжниците. Давностните срокове са прекъснати
и на 26.03.2013 г. с предприемането на изпълнителни действия от съдебния
изпълнител срещу длъжниците чрез насрочване
на описи на 26.04.2013 г. на движими вещи собственост на тримата длъжника,
налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника „ДЖИ.ОТТО“
ЕООД, а също и чрез налагането на запори върху вземания на длъжниците. След тази дата до 26.03.2015 г. по
делото липсват данни ответникът да е предприел
действия, които да са прекъснали давностните срокове – такива не съставляват : изпращането на 10.05.2013 г. на покана и уведомление по чл.
50, ал. 4 във връзка с чл. 47, ал. 5 ГПК до длъжника М.Д., а също и на придружителни
писма до третите лица „ДЖИ.ОТТО.ЛИВИНГ СОФА“ ЕООД и „ЛУКСОРИ МЕБЕЛ“ ООД; присъединяването
в изпълнителното производство като взискател на третото лице „БИЛДИНГ“ ООД /взискател
по изп. д. № 373 по описа на ЧСИ рег. № ** – С.Г., за 2013 г./, тъй като
последното е кредитор на длъжника „ДЖИ.ОТТО“ ЕООД; изпращането на 10.09.2013 г.
на съобщение до длъжника „ДЖИ.ОТТО“ ЕООД, в което се съдържа уведомление за
разпореждането на съдебния изпълнител за присъединяване на вземането на
„БИЛДИНГ“ ООД по изп. д. № 373/13 г.
А щом за периода 26.03.2013 г. – 26.03.2015 г. взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия, в съответствие с чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК съдът приема, че на 26.03.2015 г. изпълнителното производство е
Продължение на решение по гр. д.
№ 2614/19 г. на ОСПд – стр. 7/8
прекратено по право, с оглед на което
осъществените по изпълнителното дело действия след тази дата са процесуално
недопустими и не следва да бъдат вземани предвид. Една година след датата на
прекратяване на изпълнителното производство по право, на 26.03.2016 г., е
изтекъл 3-годишният давностен срок за вземанията на
дружеството за
възнаградителната лихва и неустойката по договора за кредит, а впоследствие на 26.03.2018 г. е
изтекъл и 5-годишният давностен срок за вземанията на ответника за главницата по договора за кредит и за разноските по ч. гр. д. № 21450/12 г., поради което се е
погасило и правото му на принудително изпълнение за същите.
В разрез с доводите на ответника съдът намира,
че не е настъпило спиране на давностните срокове с образуването и по време на висящността на
изпълнителното производство. Тезата, че давност не тече по време на
изпълнителния процес противоречи на смисъла и съдържанието на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото може да бъде прекъсвана само давност,
която тече. Противоречи
на житейската логика да се
прекъсне спрял давностен срок. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/13 на ОСГТК,
в т. 10 от което е обявено, че Постановление
№ 3/1980 г. на Пленума на ВС, в което бе прието, че погасителната
давност не тече докато трае изпълнителния процес относно принудителното
осъществяване на вземането, е изгубило сила. Вън от горното по силата на чл. 50, ал. 1 от Закон за нормативните актове
/ЗНА/ тълкуването има действие
от деня, в който е влязъл в сила актът, който се тълкува. При действието на
отменените
понастоящем чл. 47 - 49 ЗНА
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗНА се е прилагала във връзка с тълкуване извършвано от Държавния
съвет, чието съществуване е преустановено с изменение на КРБ (отм.) с ДВ, бр. 29 от 1990 г., но след това тази разпоредба следва да се счита приложима за тълкуване дадено с
тълкувателен съдебен акт на Върховния касационен съд като съдебен орган,
овластен да дава задължително тълкуване на закона. С чл. 50, ал. 1 от ЗНА се прогласява изрично обратно действие на тълкуването на закона,
което обратно действие следва да се приложи за тълкувателните решения и
тълкувателни постановления издадени по реда
на чл. 124 и сл. от Закон
за съдебната власт.
Предвид гореизложеното
предявените отрицателни установителни искове като доказани по основание и
размер следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4425 лева разноски по производството, в това число 2001 лева държавна такса, 24 лв. такса за изготвяне на препис
на изп. д. № 32 по
описа на ЧСИ рег. № ** – С.Г., за 2013 г. и 2400 лева адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
По изложените мотиви съдът : Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Ф., гражданин на Република **с ЛНЧ **********, със
съдебен адрес ***,
Продължение на решение по гр. д.
№ 2614/19 г. на ОСПд – стр. 8/8
не дължи в качеството му на солидарен длъжник на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление - бул. „Драган Цанков“ № 37, следните вземания по издадените в полза на последното по ч. гр. д. № 21450 по описа на Районен съд – **, ХХ гр. с. за 2012 г. Заповед за изпълнение № 13777/15.12.2012 г. на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист : за сумата от 41 704,37 лв. – главница; за сумата от 502,85 лв. - просрочена договорна лихва за периода 01.06.2012 г. – 30.06.2012 г.; за сумата от 5 884,64 лв. - наказателна лихва за периода 30.06.2012 г. – 13.12.2012 г., дължими по Договор за овърдрафт с разплащателна сметка № ** г. ведно със законната лихва от 14.12.2012 г. до изплащане на вземането; за сумата от 961,84 лв. - държавна такса и за сумата от 950 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт по ч. гр. д. № 21450 по описа на Районен съд – **, ХХ гр. с. за 2012 г., за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № 32 по описа на ЧСИ рег. № ** – С.Г., за 2013 г.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление - бул. „Драган Цанков“ № 37, да заплати на С.Ф., гражданин на Република **с ЛНЧ **********, със съдебен адрес ***, сумата от 4425 лева разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ :