Р Е Ш Е Н И
Е № 260085
гр. Пловдив, 29.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ търговски състав,
в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търг. дело № 610 по описа за 2020 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И.Я.Б. ЕГН **********, С.М.Б.
ЕГН ********** и А.С.Н. ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: ***, * –
чрез адв. П.С. против решение №78 от 09.04.2020г., постановено по т.д. №52/2019г.
по описа на Окръжен съд – Кърджали в
частта, с която са отхвърлени предявените
поотделно от жалбоподателите И.Я.Б. ЕГН ********** и С.М.Б. ЕГН ********** против „З.к.Л.и.“ АД – ***
Д, ЕИК ..... искове за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди, представляващи претърпени от всеки от посочените двама ищци болки
и страдания от смъртта на техния син
Б.С.Б.,
настъпила в резултат на ПТП на
03.01.2017г. в землището на село Д., на пътна отсечка с. Д.Г. – с. Х.,
км *+*** метра с лек автомобил марка „***“, модел .Д с ДКН * **** **, управляван от Ш. Е. М. за
разликата от по 150 000 лева до пълните претендирани размери от по 200 000
лева, ведно със законна
лихва считано от 03.01.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А.С.Н. ЕГН ********** против
„З.к.Л.и.“ АД – *** Д, ЕИК ..... иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи
претърпени болки и страдания от смъртта на нейния брат Б.С.Б.,
настъпила в резултат на ПТП на
03.01.2017г. в землището на село Д., на пътна отсечка с. Д.Г. – с. Х.,
км *+*** метра с лек автомобил марка „***“, модел .Д с ДКН * **** **, управляван от Ш. Е. М. за
разликата над присъдения размер от 70 000 лева до пълния претендиран
такъв от 100 000 лева, ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, считано от 03.01.2017г. до окончателното
изплащане.
По съображения, развити в жалбата, се иска решението да
бъде отменено в посочената обжалвана част и по същество – постановено друго, с
което претенциите бъдат уважени в пълните им предявени размери като се твърди,
че единствено обезщетения в подобни размери биха обезщетили справедливо
търпените вреди.
Постъпил е отговор по въззивната жалба на ищците, с който
„З.к.Л.и.“ АД – *** Д - чрез
пълномощника на дружеството юрисконсулт Р. Чабанова изразява становище за
нейната неоснователност.
Постъпила е въззивна жалба от „З.к.Л.и.“ АД – *** Д –
чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт Р.Ч. против решение №78 от
09.04.2020г., постановено по т.д. №52/2019г. по описа на Окръжен съд – Кърджали,
в частта, с която е осъдено „З.К. Л.И.“ АД да заплати на И.Я.Б.
ЕГН ********** и С.М.Б. ЕГН ********** суми над 100 000 лева до уважения размер от по 150 000 лева –
за всеки от двамата поотделно, в частта, с която е осъдено „З.К. Л.И.“ АД да заплати на А.С.Н.
ЕГН ********** сума над 5 000
лева до уважения размер от 70 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от нея вследствие смъртта на брат и Б.С.Б.,
настъпила в резултат на ПТП на
03.01.2017г. в землището на село Д., на пътна отсечка с. Д.Г. – с. Х.,
км *+*** метра с лек автомобил марка „***“, модел .Д с ДКН * **** **, управляван от Ш. Е. М., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 03.01.2017г. до окончателното изплащане.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на
решението и за нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени решението в
обжалваните му части и да отхвърли предявените искове над посочените размери,
които намира за прекалено завишени, а уважаващото ги решение – несъобразено с
критериите за справедливост.
Въззиваемите страни И.Я.Б. ЕГН **********, С.М.Б. ЕГН **********
и А.С.Н. ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: ***, * – чрез адв. П.С. с
писмен отговор от 23.09.2020г. изразяват становище за неоснователност на
жалбата на „З.К. Л.И.“ АД.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.432 ал.1 и чл.498 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84,
ал.3 от ЗЗД.
Ищците И.Я.Б. ЕГН **********, С.М.Б. ЕГН ********** и А.С.Н.
ЕГН ********** твърдят, че на 03.01.2017г., в землището на село Д., на пътна
отсечка с. Д.Г. – с. Х., км *+*** метра е настъпило пътно – транспортно
произшествие, при което е починал сина на И.Я.Б. и С.М.Б. и брат на А.С.Н. – Б.С.Б..
Твърдят, че автомобилната катастрофа е причинена от Ш. Е. М. при управление на лек автомобил марка
„***“,
модел .Д
с ДКН * **** **. Твърдят, че ПТП
е причинено от водача М., поради нарушаване на правилата за движение по
пътищата. Твърдят, че смъртта на сина /брат им е пряка и непосредствена
последица от пътно транспортното произшествие. Твърдят, че вследствие на
причинената смърт на сина им, респ. брат и са понесли неимуществени вреди – шок,
силна тъга, болка от загубата, скръб, която не утихва. Твърдят, че към датата
на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника „З.К. Л.И.“ АД. Твърдят, че са заявили
своите претенции пред застрахователя с молба вх. №7541/29.06.2017г. и с молба
вх. №7109/23.05.2019г. По образуваната преписка по щета ответникът е определил
суми от по 45 000 лева за родителите на починалото лице и е отказал да
определи такива за сестрата на починалия, като не е заплатил никакво обезщетение
на всички ищци.
Молят съда да осъди ответника „З.к.Л.и.“ АД – *** да
заплати на И.Я.Б. и С.М.Б. по 200 000 лева - обезщетения за
неимуществени вреди, представляващи претърпени от всеки от посочените двама ищци болки
и страдания от смъртта на техния син
Б.С.Б.,
настъпила в резултат на ПТП на
03.01.2017г. в землището на село Д., на пътна отсечка с. Д.Г. – с. Х.,
км *+*** метра с лек автомобил марка „***“, модел .Д с ДКН * **** **, управляван от Ш. Е. М., чиято отговорност е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица BG/../... от 03.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.07.2018г. до
окончателното и изплащане, да заплати на А.С.Н. сумата 100 000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания от смъртта
на нейния брат Б.С.Б.,
настъпила в резултат на ПТП на
03.01.2017г. в землището на село Д., на пътна отсечка с. Д.Г. – с. Х.,
км *+*** метра с лек автомобил марка „***“, модел .Д с ДКН * **** **, управляван от Ш. Е. М., чиято отговорност е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица BG/../... от 03.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.07.2018г. до
окончателното и изплащане, както и разноските по делото. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА на адв. С. за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищците.
Ответникът „З.к.Л.и.“ АД – *** Д, ЕИК ..... оспорва
предявените искове. Оспорва вината на водача на лекия автомобил „***“, модел .
Д. Твърди липса на противоправност в действията на водача. Оспорва претенцията
на А.С.Н. – сестра на починалия в резултат на ПТП Б. Б.. Счита, че подобен иск
е неоснователен, тъй като не се твърди наличие на особена близост между двамата.
Видно от представените с исковата молба два броя молби
ищците са заявили своите претенции пред застрахователя - с молба вх.
№7541/29.06.2017г. и с молба вх. №7109/23.05.2019г. Видно от изявлението на
пълномощника на ответното дружество в съдебно заседание на 25.02.2020г. не се
оспорва както получаването на двете молби, така и отговора на „З.к.Л.и.“ АД – ***, с който той е уведомил
ищците, че по образуваната преписка по щета е определил суми от по 45 000
лева за родителите на починалото лице и е отказал да определи такива за
сестрата на починалия. От тази разменена
кореспонденция може да се направи извод, че ищците са отправили писмена
застрахователна претенция до „З.к.Л.и.“ АД – *** за заплащане на застрахователни
обезщетения за всеки от тях. Не се спори, че такива не са изплатени на ищците.
Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно
допустимостта на преките искове на ищците против застрахователя.
Видно от представеното Постановление от 21.11.2018г. на
Окръжна прокуратура – К. за прекратяване на наказателно производство №2/2017 на
РУ на МВР – К. – с него е прието, че и водачът Ш. Е. М., и водачът Б. Б. са
нарушили правилата за движение по пътищата, но поради смъртта на дееца в хода
на досъдебното производство, липсва субект на престъплението и това налага
прекратяване на наказателното производство.
Във връзка със спора между страните относно противоправното
поведение водача на лекия автомобил марка *** модел . Д е допусната съдебна
автотехническа експертиза с вещо лице инж. В. Д.. От заключението на вещото лице Д. се
установява, че процесното ПТП е настъпило в пътна отсечка с. Б. – с. Х., с
посока от с. Б. към с. Х.. При км. *+*** и двата автомобила са навлезли в лентите
за насрещно движение. С предната лява част лек автомобил „***“, управляван от Ш.
Е. М., се е ударил в предната дясна част на идващия автомобил „А.“, управляван
от Б. Б.. След удара двата автомобила са се завъртели по посока на
часовниковата стрелка. Водачът на лекия автомобил „А.“ е бил затиснат между
седалката и арматурното табло. Скоростта на движение на лек автомобил марка
„***“,
модел .Д
с ДКН * **** **,
управляван от Ш. Е. М., непосредствено
преди ПТП е била 108.04 км/ч. В конкретния случай ограничението за движение на
пътя извън населени места е от 90 км./ч. Ударът е бил преден, челен, с висока
кинетична енергия. Експертът посочва, че причините за ПТП от техническа гледна
точка са управляването на автомобилите с превишена скорост и навлизане в
лентите за насрещно движение. От обясненията на вещото лице в съдебно заседание
на 25.02.2020г. се установява, че лентите за движение са били сухи, по участъка
няма неравности. Водачите са могли да се възприемат на разстояние от 87 метра. За
водача на лекия автомобил „***“, който е изкачвал наклона, е било по-лесно да
предприеме маневра, тъй като наклонът на пътя се добавя към коефициента на
сцепление на гумите и това ме дава по-голяма стабилност. Той е имал възможност
да натисне спирачките, да направи маневра с волана наляво или надясно, което би
увеличило възможностите за избягване на удара.
От заключениeто на автотехническата експертиза може да се направи
извод, че процесното ПТП е причинено и в резултат на противоправното поведение
на водача на лекия автомобил марка „***“, модел .Д с ДКН * **** ** - Ш. Е. М.. С действията си той е нарушил конкретни
изисквания и норми, предвидени в ЗДвП като се е движил със скорост, която е
била по-висока от тази, позволена за дадения пътен участък. Навлязъл е в
платното за движение на другия автомобил и не е предприел своевременно маневра
за избягване на удара. Съдът не обсъжда наличие на принос за настъпването на
ПТП от страна на водача на лекия автомобил „А.“ – Б. Б., тъй като от страна на
ответното дружество не е направено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия. В отговора се съдържа единствено възражение за липса
на противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил „***“. Такова
обаче се установява – движение с несъобразена скорост, навлизане в платното за
движение на другия автомобил.
Относно причинната връзка между травмите, получени при
ПТП и настъпилата смърт на Б. Б. е допусната съдебно – медицинска експертиза.
От заключението на д-р Н. М. се установява, че смъртта на Б. Б. се дължи на остра
кръвозагуба в резултат на разкъсване на аортата и излив на 2700 мл. кръв в
двете гръдни половини. Смъртта и е в пряка причинно-следствена връзка с
травмите, които той е получил при ПТП на 03.01.2017г., при което е пострадал.
Обстоятелството, че ищцата И.Я.Б. е майка, а ищецът С.М.Б.
- баща на починалия в резултат на ПТП Б. Б., се установява от представеното
удостоверение за наследници №02 от 06.01.2017г., издадено от кметство с. С., община
З.. Обстоятелството, че ищцата А.С.Н. е сестра на Б. Б. се установява от
представеното удостоверение за родствени връзки №80 от 09.05.2019г., издадено
от кметство с. С., община З..
Показанията на разпитаните свидетели К. Г. В., С. Р. А., И.
Р. Н. и М.С.Т. са обсъдени от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за
това, че са били налице близки отношения и дълбока привързаност между родителите
и починалия, както и между брата и сестрата. Те са живели заедно в общо
домакинство, в една къща в с. С. и в апартамент в гр. С., били са весели хора,
които са водели спокоен живот. Много тежко са преживели смъртта на Б., тъй като
са били много близки. И до настоящия момент страдат, много са променени,
разстроени. Не могат да превъзмогнат загубата. Свидетелят Н. споделя, че радостта
вече е изчезнала от лицата на хората в семейството. Свидетелката Т. ги описва
като „сринати“ – „И. е коренно различен човек, С. само мълчи и пуши, А. е със
сълзи в очите“. Свидетелката А. посочва, че И. и разказвала, че сънува Б.,
представя си, че той е до нея и си говори с него, той и дава напътствия какво
да прави. Тази свидетелка посочва и че семейството си е направило кът за Б., за
да си го гледат. Двама от свидетелите разказват и за това, че С. слага на
масата прибори и чаша и за Б., постъпвайки така вече три години след инцидента.
От гласните доказателства може да се направи извод за съществуващите близки
отношения между ищците и починалия Б. Б., основани на обич и взаимна привързаност.
Пред въззивния съд е допусната съдебна – психологична
експертиза относно психическото състояние на ищците, какви са конкретните
травми, преживени от тях вследствие смъртта на Б. Б. и дали те са преодолени.
От заключението на вещото лице Н.Б. се установява, че смъртта на Б. има ясно
изразено негативно отражение върху психиката на И.Б.. Това травмиращо събитие –
загуба на син предпоставя по-дълъг период на справяне. Тя е интровертна, с
високо ниво на невротизъм – неспокойствие, тревожност, лесна ранимост,
склонност към продължителни негативни преживявания. При нея се установява
наличие на средна, към тежка депресия. Засегната е личностната структура. Тя не
е преодоляла психическата травма и все още е в етапа на депресията.
С.Б. към момента на изследването също е с личностен
профил от депресивен тип в комбинация с психоастенична структура и повишена
чувствителност. И при него се установява промени в личностната структура. Не е преодолял
психическата травма и все още е в етапа на депресията. При него негативните
промени са трайни във времето и са довели до промени в поведението, социалното
функциониране, семейните и приятелски взаимоотношения.
При А.Н. смъртта на брат и също е оказала негативно
отношение. Установяват се повишени нива на тревожност, раздразнителност,
мнителност, реактивност, занижена самооценка и несигурност, адаптивните и
способности са намалели. При нея се установява по-голям ресурс за преработване
на травмиращото събитие. Депресивността при нея е по-ниска степен и има
основание да се твърди, че тя е в състояние на преход от депресията към
приемането. Към настоящия момент е преодоляла частично психическата травма от
смъртта на брат и Б. Б.. В съдебно заседание на 26.02.2021г. вещото лице
посочва, че при А.Б. с оглед на това, че е млада, има собствен живот, има
собствено дете стимулът за преодоляване и постигане на оздравяване е много
по-силен. Експертът посочва, че при родителите това е много по-трудно, защото
загубата обезсмисля голяма част от съществуването. Събраните данни от вещото
лице говорят за много силна доверителна емоционална връзка между родителите и
починалия. При А.Н. – според експерта по-висока е тревожността, а не
депресивността като е трудно да се отграничи кое повече е довело до състоянието
и в момента – смъртта на брат и през 2017г. или проблемите в брака, довели до
развод.
Относно наличието на сключен застрахователен договор за
лекия автомобил марка „***“, модел .Д с ДКН * **** **, управляван от Ш. Е. М., от представената справка от Гаранционен фонд
/стр.35 от делото на ОС/ се установява, че отговорността на водача е
застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица BG/../... от 03.12.2016г. със
срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП. Следователно е налице
застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на увреждането. Ш.
Е. М. като водач на лекия
автомобил се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на
застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно
събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
За вредите и техния размер: Установява се от свидетелските
показания, че ищците И. и С. Б. са претърпели значителни болки и страдания,
свързани със загубата на сина им. Те са били и все още са в състояние на стрес,
отчаяние, изпълнени с тъга и скръб. И двамата са в дълбоко депресивно
състояние.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира
предявените от тези двама ищци искове за заплащане на обезщетение за репарация
на търпените болки и страдания за основателни. Същите са претърпяли значителни
по степен емоционални и психически вреди. Това води до извод за основателност
на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания, обстоятелството,
че се касае за загуба на най-близък човек – син, който е бил все още много
млад, съдът счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението за всеки от ищците от по 150 000 лева е занижен. Според
настоящата инстанция исковете се явяват основателни до пълния им предявен
размер от 200 000 лева за всеки двамата ищци.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение в частта, с която е осъдено „З.К. Л.И.“ АД да заплати на И.Я.Б.
ЕГН ********** и С.М.Б. ЕГН ********** суми над 100 000 лева до уважения размер от по 150 000 лева – за всеки от двамата поотделно. Решението
следва да се отмени в частта, с
която са отхвърлени предявените
поотделно от жалбоподателите И.Я.Б. ЕГН ********** и С.М.Б. ЕГН ********** против „З.к.Л.и.“ АД – ***
Д, ЕИК ..... искове за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди, представляващи претърпени от всеки от посочените двама ищци болки
и страдания от смъртта на техния син
Б.С.Б.,
настъпила в резултат на ПТП на
03.01.2017г. в землището на село Д., на пътна отсечка с. Д.Г. – с. Х.,
км *+*** метра с лек автомобил марка „***“, модел .Д с ДКН * **** **, управляван от Ш. Е. М. за
разликата от по 150 000 лева до пълните претендирани размери от по
200 000 лева, ведно със
законна лихва считано от 03.01.2017г.
до окончателното изплащане на сумата и вместо това исковете на тези двама ищци се уважат в пълните им предявени
размери от по 200 000 лева.
По отношение на жалбата на „З.К. Л.И.“ АД против
решението в частта, с която е осъдено
„З.К. Л.И.“ АД да заплати на А.С.Н. ЕГН ********** сума над 5 000 лева до уважения размер от
70 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея
вследствие смъртта на брат и Б.С.Б., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 03.01.2017г. до окончателното изплащане:
Видно от представеното удостоверение за родствени връзки
ищцата А.Н. е сестра на починалия в резултат на ПТП Б. Б..
Съдебната практика, обективирана в Постановления
№4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на
Върховния съд, изключва роднините по съребрена линия от кръга на лицата, легитимирани да
получат обезщетение по чл.52 от ЗЗД
за неимуществени вреди в случай на смърт на техен близък, настъпила в резултат на деликт. В ППВС № 4/61 г., което е задължително за съдилищата
съгласно действащия ЗСВ, е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. Те са
изрично посочени - низходящи, съпруг и възходящи. Направено е и уточнение, че
това става след като се установи, че действително са претърпели такава вреда.
Посочено е и че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на
починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични
отношения - родители, изоставили децата си,
съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла.
С ППВС № 5/1969 г. посочения по - горе кръг лица е
допълнен и е посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от
тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без
да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на правилата на морала. Пленумът на ВС
е приел, че този принципът на чл.52 от ЗЗД
предполага, че на обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от
загубата на морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия
-неговите низходящи, съпруг и възходящи.
Тази практика обаче не отговаря на променените обществени
условия. Съгласно Директива 2012/29/ЕС
от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления и по-специално чл.2 пар. 1а, б.i от Директивата „жертва на
престъпление” е: 1. физическо лице, претърпяло вреди, включително
физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са
пряка последица от престъпление; и 2. членове на семейството на лице, чиято
смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат
на смъртта на лицето. Разпоредбата на чл.1.б от Директивата дава легално
определение на понятието „членове на
семейството“ – това са съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в
ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините
по пряка линия, братята и сестрите,
и издържаните от жертвата лица. Директивата също така обаче позволява
държавите-членки да ограничат броя на членовете на семейството, които могат да
се ползват от правата по нея /т.19/. Цитираните разпоредби са част от
принципите на Европейското деликтно право. Затова и схващанията в българската
правна доктрина и съдебна практика бяха осъвременени като по въпроса за кръга
лица имащи право на обезщетение през 2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР № 1. С
него е решено, че материално легитимирано
да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък
освен лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. по изключение
може и да е всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изрично е
посочено, че обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Следователно, като се
имат предвид и мотивите на самото тълкувателно решение, за да бъде обезщетено
едно лице за неимуществени вреди от смъртта на друго лице следва да е налице
силно изградена връзка между починалия и увредения, т.е. да е налице връзка
създала степен на близост, която по принцип е присъща на роднините от
най-близкия наследствен кръг-родители, деца, съпруг.
При претенция за обезщетение, предявена от лице извън
този най-близък кръг, то следва да докаже наличието на изградена трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, която по принцип е характерна с лицата
от най-близкия кръг роднини. Също така следва да докаже, че вследствие на тези
отношения той е претърпял продължителни болки и страдания от загубата на
лицето, за което твърди да му е особено близък.
По конкретния казус
претенцията за обезщетение е отправена от сестрата на починалото лице. Обичайно е между брата и сестрата да се изградят и да
съществуват отношения на обич, привързаност и топлота. Нормално е така
създадената връзка да продължи да съществува и след като те пораснат, станат
пълнолетни, започнат свой самостоятелен живот. Тези обичайни отношения обаче
според приетото в споменатото Тълкувателно решение не са достатъчни, за да се формира
извода, че преживелите роднини по права линия от втора степен имат право на
обезщетение за неимуществени вреди. Необходимо е да се установи, че тази
привързаност е по-силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази
между прекия кръг лица подлежащи на обезщетяване.
По отношение на близките отношения на ищеца с починалата
му сестра по делото са допуснати и събрани гласни доказателства.
Установява се от показанията на свидетелката К. В., че ищцата
и нейния брат са имали специални отношения, много са си говорели, разбирали са
се, винаги са били заедно. Свидетелката А. посоча, че Б. я е закрилял, винаги и
е бил опора. Според свидетеля Н. А. много често разглежда снимки на брат си и
плаче, сякаш вече нищо в живота и не я радва, всичко и е безразлично.
Свидетелката Т. посочва, че Б. е бдял като орел над сестра си, много я е
обгрижвал, винаги и е помагал. От тези гласни доказателства може да се направи
извод за съществуващите много близки отношения между починалия и неговата
сестра, основани на обич и взаимна привързаност. Налага се извода, че е налице
близост над обичайната. Тя е претърпяла болки и страдания, свързани със
загубата на своя брат, които подлежат на обезщетяване, тъй като се установи
тази привързаност да е по-силна от обичайната. Предвид заключението на психологичната
експертиза, установяващо, че тя е в състояние на преход от депресията към
приемането и към настоящия момент е преодоляла частично психическата травма от
смъртта на брат си Б. Б., настоящата инстанция намира, че справедливото
обезщетение за А.Н. възлиза на 30 000 лева.
Ето защо следва да бъде отменено обжалваното решение, в
частта с която е осъдено „З.К. Л.И.“ АД да заплати на А.С.Н. ЕГН **********
сума над 30 000 лева до уважения размер от 70 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие смъртта на брат и Б.С.Б.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.01.2017г. до
окончателното изплащане и вместо това претенцията да се отхвърли за разликата
над 30 000 лева до присъдения размер от 70 000 лева. Решението следва
да се потвърди в частта, отхвърляща тази претенция за разликата над 70 000
лева до претендирания размер от 100 000 лева, както и в частта, с която „З.К.
Л.И.“ АД да заплати на А.С.Н. сума над 5000 лева до размер от 30 000
лева.
Следва да се присъдят допълнително още 800 лева на адв. П.С.,
представляващи възнаграждение по чл.38 от ЗА за осъщественото от него
представителство на ищците пред първоинстанционния съд – съобразно изменените
размери на определените обезщетения от Апелативен съд.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция:
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК на въззиваемите страни И. и С. Б. и съразмерно на А.Н. се дължат
разноски, които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати. Те
са представлявани безплатно от адв. П.С.. На основание чл.38 от ЗА на адв. П.С.
следва да се определи адвокатско възнаграждение за осъщественото от него
безплатно процесуално представителство и пред въззивния съд. С оглед уважената
и отхвърлена част от жалбите и исковете и обжалваемия интерес, на адв. С. са
дължими общо 4 785 лева - адвокатско възнаграждение за представителството
на страните И. и С. Б. пред въззивния съд /по 2030 лева за всеки от двамата
ищци и 725 лева за представителството на А.Н. - съразмерно на уважената и
отхвърлена част от жалбата/.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК А.Н. следва
да бъде осъдена да заплати на ответника ЗД „Л.И.“ АД сумата 700 лева – разноски
по делото пред въззивния съд съразмерно на уважената и отхвърлена част от
жалбата.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.271 и чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№78 от 09.04.2020г., постановено по т.д. №52/2019г. по описа на Окръжен съд –
Кърджали в частта, с която е осъдено „З.К. Л.И.“ АД да заплати на И.Я.Б.
ЕГН ********** и С.М.Б. ЕГН ********** суми над 100 000 лева до уважения размер от по 150 000 лева – за всеки от двамата поотделно,
представляващи обезщетения за неимуществени вреди, представляващи претърпени от
всеки от
посочените двама ищци болки и страдания от смъртта на техния син Б.С.Б., настъпила в резултат на ПТП на 03.01.2017г. в землището на село Д., на
пътна отсечка с. Д.Г. – с. Х., км *+*** метра с лек автомобил марка „***“, модел .Д с ДКН *
**** **, управляван от
Ш. Е. М..
ОТМЕНЯ решение №78 от 09.04.2020г., постановено по
т.д. №52/2019г. по описа на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която са отхвърлени
предявените поотделно от жалбоподателите И.Я.Б. ЕГН ********** и С.М.Б. ЕГН **********
против „З.к.Л.и.“ АД – *** Д, ЕИК ..... искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, представляващи претърпени от
всеки от
посочените двама ищци болки и страдания от смъртта на техния син Б.С.Б., настъпила в резултат на ПТП на 03.01.2017г. в землището на село Д., на
пътна отсечка с. Д.Г. – с. Х., км *+*** метра с лек автомобил марка „***“, модел .Д с ДКН *
**** **, управляван от
Ш. Е. М. за
разликата от по 150 000 лева до пълните претендирани размери от по
200 000 лева, ведно със
законна лихва считано от 03.01.2017г. до окончателното
изплащане на сумата и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.к.Л.и.“ АД – *** Д,
ЕИК ..... да заплати на И.Я.Б. ЕГН ********** и С.М.Б. ЕГН **********
допълнително над присъдения от ОС – Кърджали размер още по 50 000 лева за
всеки един от двамата ищци /или общо по 200 000 лева/ - обезщетения за неимуществени вреди, представляващи претърпени от
всеки от
посочените двама ищци болки и страдания от смъртта на техния син Б.С.Б., настъпила в резултат на ПТП на 03.01.2017г. в землището на село Д., на
пътна отсечка с. Д.Г. – с. Х., км *+*** метра с лек автомобил марка „***“, модел .Д с ДКН *
**** **, управляван от
Ш. Е. М., ведно със законна лихва считано от 03.01.2017г. до окончателното изплащане на сумите.
ОТМЕНЯ решение №78 от 09.04.2020г., постановено по т.д.
№52/2019г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, в частта с която е осъдено „З.К.
Л.И.“ АД да заплати на А.С.Н. ЕГН ********** сума над 30 000 лева до уважения размер от 70 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие смъртта на
брат и Б.С.Б., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.01.2017г.
до окончателното изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.С.Н. ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, * – чрез адв. П.С. против „З.к.Л.и.“ АД – *** Д, ЕИК ..... иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие смъртта на брат и Б.С.Б., настъпила в резултат на ПТП на 03.01.2017г. в землището на село Д., на
пътна отсечка с. Д.Г. – с. Х., км *+*** метра с лек автомобил марка „***“, модел .Д с ДКН *
**** **, управляван от
Ш. Е. М., за разликата
над 30 000 лева до присъдения размер от 70 000 лева, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №78 от 09.04.2020г., постановено по
т.д. №52/2019г. по описа на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е отхвърлен
предявеният от А.С.Н. ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, * – чрез адв.
П.С. против „З.к.Л.и.“ АД – *** Д, ЕИК .....
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея
вследствие смъртта на брат и Б.С.Б., настъпила в
резултат на ПТП на 03.01.2017г. в землището на село Д., на пътна отсечка с. Д.Г. – с. Х., км *+*** метра с лек автомобил марка „***“, модел .Д с ДКН *
**** **, управляван от
Ш. Е. М. за разликата над 70 000 лева до претендирания размер от
100 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №78 от 09.04.2020г., постановено по
т.д. №52/2019г. по описа на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която „З.К. Л.И.“ АД е осъдена да заплати на А.С.Н. сума
над 5000 лева до размер от 30 000 лева, обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от нея вследствие смъртта на брат и Б.С.Б., настъпила в резултат на ПТП на 03.01.2017г. в землището на село Д., на
пътна отсечка с. Д.Г. – с. Х., км *+*** метра с лек автомобил марка „***“, модел .Д с ДКН *
**** **, управляван от
Ш. Е. М., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 03.01.2017г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „З.к.Л.и.“
АД – *** Д, ЕИК ..... да заплати на адв. П.С., със съдебен адрес:***, * допълнително
още 800 лева, представляващи възнаграждение по чл.38 от ЗА за
осъщественото от него безплатно представителство на ищците пред
първоинстанционния съд – съобразно изменените размери на определените
обезщетения от Апелативен съд.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „З.к.Л.и.“
АД – *** Д, ЕИК ..... да заплати на адв. П.С. със съдебен адрес:***, * сумата
4 785 лева - адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за осъщественото
безплатно представителството на страните И. и С. Б. пред въззивния съд /по 2030
лева за всеки от двамата ищци и сумата 725 лева – разноски по делото пред
въззивния съд съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбата на А.Н./.
ОСЪЖДА А.С.Н. ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, * –
чрез адв. П.С. да заплати на „З.к.Л.и.“
АД – *** Д, ЕИК ..... сумата 700 лева - разноски по делото пред въззивния съд съразмерно на
уважената и отхвърлена част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: