№ 19707
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря Н. Г. Н.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110154689 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Г. А. Д. с
искане да бъде признато за установено, че дължи следните суми: 1996,76 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 64, находящ
се в гр. София, АДРЕС, аб. № 98697 в периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., сумата от
304,83 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 24.01.2023г.,
сумата от 6,60 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.06.2020г. до 30.07.2020г. и 02.2021г., сумата от 1,43 лева, представляваща мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до
24.01.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от 06.02.2023г. до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 6467/2023г. по описа на СРС, 25-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, като за
процесния период е консумирал топлинна енергия на процесната стойност, но не я е
заплатил.
С уточнителна молба от 23.10.2023г. ищецът е посочил, че претендира следните суми:
1996,76 лева, цена на доставена топлинна енергия, мораторна лихва в размер на 304,83 лева
за период от 16.07.2020г. до 24.01.2023г., цена на услуга дялово разпределение в размер на
6,60 лева и мораторна лихва в размер на 1,43 лева за период от 15.08.2020г. до 24.01.2023г.
Посочено е, че сумите, които се претендират са съгласно издадената заповед в полза на
1
дружеството по ч.гр. дело № 6467/2023г. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Г. А. Д. чрез
назначения от съда особен представител- адв. А. Н., с който се оспорват предявените искове.
Посочва се, че ответникът е наследник заедно с брат си - М. Д. на процесния имот. Твърди,
че липсват доказателства относно собствеността и ползването на имота. Искането към съда е
да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД, с молба от
18.10.2024г. е посочил, че не оспорва предявения иск, намира същият за основателен и
доказан.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
В конкретния случай с протоколно определение от 24.10.2024г. съдът е отделил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК, че ищецът е доставил топлинна енергия в процесния имот в процесния период на
стойността, посочена в исковата молба.
Спорен между страните е въпросът относно наличието на облигационно
правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди. По този въпрос съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия,
като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи
конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от
ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна
енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на
ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по
облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с
доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
2
В конкретния случай по делото е прието Удостоверение за наследници с изх. № 1391 от
12.09.2022г., издадено от Столична община, район Изгрев, в което е посочено, че Я. С. Д.а,
ЕГН ********** е починала на 28.05.2022г. и е оставила за свои законни наследници
синовете си- Г. А. Д. и М. А. Д..
По делото е приета молба от 09.10.1989г., подадена от Я. С. Д.а, с която е поискано да й
бъде открита партида за процесния имот. Уточнено е, че семейството й се състои от 3-ма
членове, както и че в жилището има 3 броя радиатори и 2 броя кранове за топла вода.
Приет е и Договор за продажба на държавен недвижим имот от 25.10.1991г., от който се
установява, че въз основа на Заповед № ДИ-03-95/1991г. на Председателя на ИК на ОБНС
„Червена звезда“ се продава на Я. С. Д.а държавен недвижим имот/ведомствен на БСП,
представляващ апартамент 64, АДРЕС, състоящ се от стая, дневна, трапезария с кухня, със
застроена площ от 73,55 кв.м. с принадлежащите таван № 36 с площ 4,98 кв.м. и с 0,795
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя при
граници на жилището: изток- улица, запад- коридор, север- ап., юг- зелена площ.
Прието е Удостоверение от Столична община, район Изгрев, в което е посочено, че с
Протокол № 6/11.06.1991г., Статия 35, т. 2.3 на Столичен народен съвет ж.к. Червена стена е
преименуван на ж.к. Дианабад.
Прието е заявление-декларация от 23.11.2022г., подадено от М. А. Д., с което е поискано
да бъде открита партида за процесния имот на негово име. Посочено е, че Г. А. Д. е съгласен
партидата да е на негово име.
Приет е Протокол от проведено общо събрание на 17.07.2013г. на етажните собственици
от адрес: гр. София, АДРЕС, както и приложен към него списък на етажните собственици, в
който срещу ап. 64 са изписани имената Я. С. Д.а и е положен подпис- л. 29 от делото.
На първо място, съдът намира, че от приетите по делото доказателства категорично се
установява, че за процесния период собственик на процесния апартамент е била Я. С. Д.а,
която е придобила същия чрез гореописания Договор за продажба на държавен недвижим
имот от 25.10.1991г. Именно Я. Д.а е подала заявление за откриване на партида на нейно
име. По делото не са налице твърдения, респ. не са представени доказателства да е било
налице разпореждане с процесния имот преди или по време на процесния период.
Видно от приетото удостоверение за наследници на Я. Д.а същата е починала на
28.05.2022г. след процесния период /01.05.2020г. до 30.04.2022г./, поради което е била
собственик на процесния имот за процесния период, респ. е била страна по неформално
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Т.е. именно
Я. Д.а е била пасивно легитимирана да отговаря за задълженията към ищцовото дружество
за заплащане на доставената топлинна енергия.
С оглед датата, на която същата е починала, сумите, предмет на настоящото
производство, представляват нейни наследствени задължения. Поради което именно
наследниците по закон отговарят за заплащането им спрямо притежаваните от тях
наследствени квоти. В конкретния случай Я. Д.а е оставила за свои законни наследници-
3
синовете й, които на основание чл. 5, ал. 1 ЗН наследяват при равни квоти от по 1/2. С оглед
възраженията на ответника следва да бъде посочено, че настоящото производство е
образувано въз основа на подадено заявление по чл. 410 ГПК от 06.02.2023г. от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу М. А. Д. и Г. А. Д. за заплащане при условията на
разделност при квоти по 1/2 всеки на следните суми: 3993,52 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в процесния имот за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,
609,66 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 24.01.2023г.,
13,20 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за период от 01.06.2020г.
до 30.07.2020г. и за м. 02.2021г., както и сумата от 2,86 лева, представляваща мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение за период от 15.08.2020г. до
24.01.2023г. На 15.02.2023г. по делото е издадена и Заповед № 5261 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. А. Д. и Г. А. Д.. Заповедта за изпълнение
спрямо М. Д. е влязла в сила, поради което с разпореждане от 07.09.2023г. съдът е
разпоредил да се издаде изпълнителен лист спрямо М. Д. и е дал указания по чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК спрямо Г. Д..
На следващо място, при извършена служебна справка в ЕИСС съдът е установил, че с
Решение № 5226 от 03.04.2023г., постановено по гр. дело № 16973/2023г. по описа на СРС,
84-ти състав е допуснат отказ от наследството, оставено от А. Г.ев Д., ЕГН ********** с
последно местожителство в гр. София, починал на 01.01.1983г. от наследника Г. А. Д., ЕГН
**********. Разпоредено е да се впише отказът в особената книга на съда. С оглед на което
следва да бъде посочено, че А. Г.ев Д. е починал през 1983г., т.е. преди Я. С. Д.а да закупи
процесния имот /25.10.1991г./, респ. да подаде заявление-декларация за откриване на
партида на нейно име /09.10.1989г./, т.е. в наследствената маса на починалия й съпруг не е
бил включен процесния имот. На последно място, преживял съпруг не фигурира и в
гореописаното удостоверение за наследници. Т.е. притежаваната от ответника наследствена
квота е именно 1/2.
При извършена служебна справка в ЕИСС, обаче, съдът е установил, че Г. А. Д. е подал
заявление, с което е поискал да се откаже от наследството на своята майка. По подаденото
заявление е образувано гр. дело № 60084/2022г. по описа на СРС, 92-ри състав. С Решение
№ 12436 от 08.11.2022г., постановено по делото, съдът е допуснал отказ от наследството,
оставено от Я. С. Д.а, ЕГН **********, починала на 28.05.2022г. с последно местожителство
в гр. София, от наследника Г. А. Д.. По делото е издадено съдебно удостоверение от
10.11.2022г. в уверение на това, че Г. А. Д., ЕГН ********** е подал молба с вх. №
238806/04.11.2022г., с която се отказва от наследството, оставено от наследодателя му Я. С.
Д.а, ЕГН **********, починала на 28.05.2022г. със смъртен акт № 0315/28.05.2022г.
Посочено е, че заявлението е вписано в специалната книга на съда под № 2204/09.11.2022г.
С оглед на гореизложеното се установява по категоричен начин, че Г. А. Д., ЕГН
********** е вписал отказ от наследството на Я. С. Д.а и този отказ е бил вписан в
специалната книга на съда под № 2204/09.11.2022г. Така вписаният отказ от наследството от
Г. А. Д. има действие от откриването на наследството, поради което няма период от време,
4
през който отказалият се от наследство да е притежавал качеството наследник. Ето защо Г.
А. Д. не е бил наследник на Я. С. Д.а и не е пасивно легитимиран да отговаря за нейните
задължения, респ. не е придобил на това основание идеални части от правото на
собственост върху процесния имот.
При това положение и при липса на доказателства за отправени насрещни
волеизявления за сключване на договор за доставка на топлинна енергия съгласно
Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, респ. за поемане на задължение да
заплати задълженията на Я. Д.а за доставена топлинна енергия в процесния имот, Г. Д. не е
пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове за заплащане на наследствени
задължения на Я. Д.а, доколкото както беше посочено е вписал отказ от наследството й,
поради което предявените срещу него искове
са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът, но в исковото
производство същият е бил представляван от особен представител и не е сторил разноски. В
заповедното производство също не е сторил разноски, доколкото заповедта за изпълнение е
била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, АДРЕС, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Г. А. Д. дължи
следните суми: сумата от 1996,76 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия
в топлоснабден имот - ап. 64, находящ се в гр. София, АДРЕС, аб. № 98697 в периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г., сумата от 304,83 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 16.07.2020г. до 24.01.2023г., сумата от 6,60 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.07.2020г. и 02.2021г., сумата
от 1,43 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 15.08.2020г. до 24.01.2023г., ведно със законната лихва върху
главниците от 06.02.2023г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 6467/2023г. по описа на СРС, 25-ви
състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6