№ 8793
гр. София, 27.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110143318 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „Т. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Ц. К. К. дължи на ищеца „Т.
сумата от 1429,26 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С., аб. № ., сумата от
20,85 лв., представляваща такси за дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед – 31.03.2022г. до окончателното изплащане на
вземанията, сумата от 286,38 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на
цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2019г. до 18.03.2022г. и сумата от 4,95 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху таксите за дялово разпределение за периода от
31.03.2019г. до 18.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 17406/2022г. на СРС, 145 състав.
Ищецът „Т. твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с
ответника в качеството му на наемател на процесния имот въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия от 2016 г. купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимите суми в 45-дневен срок след отчитане на периода, за
който се отнасят.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответникът Ц.
К. К., с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е налице валидно
облигационно правоотношение с ищеца с предмет доставка на топлинна енергия до
процесния имот. По делото липсвали данни за прецизно измерване на потребената топлинна
енергия, измерена със средства за индивидуално търговско измерване, тъй като такива не са
монтирани на отоплителните тела. В представеното извлечение от сметки не било видно
1
дали издадените фактури съответстват на чл. 39, ал. 4 ЗЕЕ и на чл. 13 от Директива 32/2006
г.
Третото лице-помагач „М. не взема становище по същество на делото.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника,
по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга
дялово разпределение, както и нейния размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.
Предмет на установяване в настоящото производство са претендирани от ищеца –
топлопреносно предприятие вземания, основани на облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия за битови нужди на ответника, която се осъществява на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, без да е необходим писмен договор
между страните. Продажбеното правоотношение възниква по силата на факта на
притежавано право на собственост или вещно право на ползване върху недвижим имот,
който е топлоснабден, като в това си качество собствениците/ползвателите с вещно право на
ползване се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди на основание чл. 153, ал. 1
ЗЕ (ред. ДВ бр. 54 от 2012г.), съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Макар разпоредбата на
чл. 153 ЗЕ поначало да определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, клиент на топлинна енергия за битови
нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно
решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на
ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот.
В конкретния случай ищецът, чиято е доказателствената тежест, разпределена му с
доклада по делото, не установява при условията на пълно и главно доказване ответникът Ц.
К. К. да е собственик, титуляр на вещно право на ползване или ползвател на имота, който е
сключил договор с топлопреносното предприятие за покупко-продажба на топлинна енергия
за битови нужди и като такъв да е страна по облигационно правоотношение с ищеца по
продажба на топлинна енергия. Представеният за установяване на облигационната връзка
между страните констативен протокол от 16.06.1989г. на комбинат „Е., в който е
констатирано, че Ц. К. К. е настанена в апартамент № .“ (с настоящ административен адрес
ж.к. Л.), освен че касае период от 30 години преди процесния, не носи подпис на абонат,
поради което няма как да се тълкува като молба за откриване на партида за имота на името
на ответника, респективно като предложение за сключването на договор за продажба на
топлинна енергия с топлопреносното предприятие. По същите съображения, откритата въз
основа на констативния протокол от 1989г. партида за имота на името на ответницата К. не е
от естество да докаже, че за исковия период същата е ползвала имота и е изразила съгласие
2
за встъпване в договорна връзка с ищеца. Не представлява доказателство за наличие на
договорна връзка между страните и обстоятелството, че ответницата фигурира като титуляр
на партидата, открита за имота, в сключения с трето за спора лице договор за извършване на
услугата дялово разпределение от 26.09.2002г., който предхожда с повече от 15 години
исковия период, а, от друга страна, вписванията в него не представляват изявления,
адресирани до ищеца. На следващо място, следва да се посочи, че по делото са събрани
непротиворечиви доказателства, че собственик на процесния имот е лицето П., който
съгласно приетата като доказателство по делото заповед 03.05.1980г. е придобил имота като
обезщетение за отчужден негов имот на основание чл. 100, ал. 1 ЗТСУ, като по делото не са
представени доказателства за наличие на родствена или брачна връзка между това лице и
ответника К. към момента на придобиване на имота и заплащане на стойността на
жилището. Имотът е бил деклариран като собственост на П. и с подадена на 31.05.1998г.
декларация по чл. 14 ЗМДТ, като не са изложени твърдения или представени доказателства
това лице впоследствие да се е разпоредило с процесния имот в полза на ответника К., която
да е била негова собственик или вещен ползвател за исковия период.
С оглед изложеното по делото не установява конкретната пасивна материалноправна
легитимация на ответника да отговаря по предявените искове за цена на топлинна енергия,
такси за дялово разпределение и обезщетение за забава за плащането им за исковия период.
Исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора право на разноски за производството на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК има ответникът, който не е претендирал и доказал извършването на такива,
поради което съдът не му присъжда разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
С., срещу Ц. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Ц. К. К., ЕГН ********** дължи на „Т.” ЕАД,
ЕИК ., сумата от 1429,26 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С., аб. № .,
сумата от 20,85 лв., представляваща такси за дялово разпределение за периода от
01.02.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед – 31.03.2022г. до окончателното изплащане
на вземанията, сумата от 286,38 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване
на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2019г. до 18.03.2022г. и сумата от 4,95
лв., представляваща обезщетение за забава върху таксите за дялово разпределение за
периода от 31.03.2019г. до 18.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 17406/2022г. на СРС, 145 състав.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца „М., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3