Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Кюстендил,
20.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети
март две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при
участието на секретар: Мая
Стойнева……………………………
и
прокурор: Костадин Босачки
като
разгледа докладваното от съдия
Георгиева......ВНАХД №55/2019 г. по
описа на съда и за да се произнесе ,
взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по гл.21 от
НПК.
Образувано е по протест от Дупнишка районна прокуратура срещу
първоинстанционното оправдателно решение по
НАХД № 1429/2018 г., постановено
на 15.11.2018 г. Наведени са доводи за процесуална и материална
незаконосъобразност на решението. Иска се отмяната му и постановяване на въззивно
решение, с което обвиняемата да
бъде призната за виновна по обвинението за престъпление по чл.313, ал.1 вр. с
чл.26, ал.1 от НК и й се наложи справедливо наказание, на осн.чл.78а от НК.
По време на съдебните прения пред въззивния
съд прокурорът е пледирал за уважаване
на протеста по изложените в него съображения.
Адв.Ч., като защитник на обвиняемата е пледирал за потвърждаване на оправдателното
решение, като правилно, поради несъставомерност на деянието на обвиняемата по
повдигнатото й обвинение.
Кюстендилски окръжен съд (КнОС),
като взе предвид направените оплаквания във въззивния протест, доводите и
възраженията на страните по делото и като провери изцяло атакувания съдебен акт при усл. на чл.313 и чл.314 от НПК, счете решението за правилно и подлежащо на потвърждаване, по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е събрал необходимите
за правилното решаване на делото
доказателствeни
материали, в т.ч.:
-гласни доказателствени
средства, чрез показанията на св. Н.(л.41-42 от досъд.п-во), св.Н.Е.(л.43-44 от досъд.п-во), св.Г.Г., св.Е.Г., св.Г. С.и св.Е.С.- приобщени по реда на чл.378, ал.2 от НПК и обясненията
на обвиняемата, дадени пред ДнРС
-писмени доказателства- Декларации
по чл.92, ал.3 от Закона за гражданската регистрация от 12.02.2015 г.,
подадени от обвиняемата- 4 бр. (л.72, 75,
77, 79 от ДП), Адресни карти за настоящ адрес, Нотариални актове.
При изпълнение на задълженията си по чл.12,
чл.13 и чл.14 от НПК, съдът е осигурил възможност на страните да докажат
твърденията си в наказателния процес, като е изградил вътрешното си убеждение
въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени
средства. Не са нарушени правилата, разписани в НПК, регламентиращи дейността
на съда по събиране, проверка и оценка на доказателства и доказателствени
средства.
Фактическата обстановка е еднозначно и категорично изяснена и ясно
изложена от първоинстанционния съд. Установена
е въз основа на събраните по надлежния ред доказателства и не се оспорва от
страните по делото. Споделя се изцяло от настоящия съдебен състав и
преповтарянето й не се налага, като доколкото въззивният съд е инстанция по
същество, следва да маркира следното, от фактическа страна:
Установено е, че на
12.02.2015 г. обвиняемата Е.С. подала до кмета на кметство-село Стоб 4 броя бланкови
декларации по чл.92, ал.3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), с всяка
от които дала съгласие за адресна
регистрация в собствения й имот в село Стоб, ул.”Люляк” № 3 на лицата П. Т. Я., св.Н. Е., св.Г.Г. и св.Е.Г.. Всеки от четиримата
приложил декларацията от обвиняемата към попълнената от тях Адресна карта за настоящ адрес, с която заявявали за настоящ адрес ***, на който се намирала
стара и необитавана къща, собственост на обвиняемата. Въз основа на
тези документи четиримата, били регистрирани на заявения адрес
При правилно установената от ДнРС фактическа
обстановка, обосновано и законосъобразно същият е приел, че деянието на обвиняемата
не съставлява престъпление по чл.313,
ал.1 НК, регламентиращ т. нар. „лъжливо документиране”.
Несъставомерно е деянието на обвиняемата, тъй
като не е изготвила удостоверителен (свидетелстващ )
документ, само който може да е предмет
на престъплението.
Престъпните състави на лъжливото
документиране, предвидени в чл.311-314
от НК имат за предмет т.нар. удостоверителни (свидетелстващи) документи. Те не
могат да имат за предмет т.нар. диспозитивни документи, каквато КнОС счита, че е декларацията по чл.92, ал.3 от
ЗГР. Така приема КнОС предвид тълкуването в ПВС №3/82 според което: „Диспозитивните документи
представляват първично изявление на автора. По своята същност изявлението
изразява разпоредителни действия-да се изплати или да не се изплати определена
сума, разрешение за сключване на граждански брак от непълнолетно лице, разпореждане с недвижими чрез завещание, дарение,
сделка и т.н. Такива са и различните
административни актове-заповеди, разпореждания и др. Диспозитивните
документи не удостоверяват факти, събития или обстоятелства извън самото
изявление.”
При диспозитивните документи
се удостоверява (обективира) волеизявлението на автора им. Те съдържат
неудостоверителни изявления, т.е. не визират обстоятелства, стоящи извън тях, а
само правната воля на техния създател.
Съдържанието на документа и волеизявлението на автора са тъждествени.
Самото волеизявление съществува, защото документът е съставен, както и
документът е съставен, за да има волеизявление. Волеизявлението е акт, който се
проявява чрез документа. Волеизявлението и документът се намират в
съотношение причина-следствие. Затова и
тези документи не могат да съдържат
невярна информация и да са с невярно съдържание.
Предмет
на престъплението „лъжливо документиране”, каквото е и това по чл.313, ал.1 от НК може да бъде само удостоверителен документ, т.е. декларация,
която представлява удостоверителен (свидетелстващ) документ. Това е така,
защото, за разлика от диспозитивните документи, удостоверителните
документи удостоверяват информация,
факти с правно значение, които съществуват извън волята на автора им и съдържат
изявление за знание за обективно съществуващи обстоятелства или изявления на
трети лица.
Декларацията по
чл.92, ал.3 от ЗГР не удостоверява факти,
съществуващи извън волята на автора,
поради което не се отнася към декларациите от категорията на тези по
чл.313, ал.1 от НК.
По изложените
съображения КнОС счита, че не следва да се произнася по основателността на
доводите в протеста, доколкото касаят
преценка на доказателствата, каквато в случая не е необходима, предвид
изначалната несъставомерност на деянието на обвиняемата.
Воден
от горното и на осн.чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 397/15.11.2018 г., постановено по НАХД № 1429/2018 г. по описа на
Дупнишки районен съд.
Решението не може да се обжалва и протестира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/