Определение по дело №1025/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1759
Дата: 21 май 2021 г.
Съдия: Ивелина Диянова Чавдарова
Дело: 20213100501025
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1759
гр. Варна , 21.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501025 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от ГПК.
Образувано е по повод две части жалби, както следва:
1. частна жалба с вх. № 274553/24.02.2021г., депозирана от „Агро 03“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Вълчи дол, ул. „Кирил и
Методий“ № 15 А, действащо чрез пълномощника си адв. М.К., срещу Определение №
261148/28.01.2021г., постановено по гр.д.№ 17387/2018г. по описа на BPС, 26 състав, с
което е освободена внесената от ищцовата страна Е.Д. Иванова гаранция в размер на
150 лева, при която е допуснато обезпечение на предявения от последната, срещу
частния жалбоподател, иск с правно основание чл. 221, ал.1 от КТ.
Определението се обжалва със становище за неговата неправилност. Оспорва се
изводът на ВРС, че доколкото искът на ищцата, за който е допуснато обезпечението, е
уважен, то не е налице основание за задържане на внесената гаранция. Застъпва се, че от
воденото срещу него производство ответното дружество – частен жалбоподател е
претърпяло вреди, които подлежат на обезщетяване, включително и от внесената гаранция.
Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и определяне на срок за предявяване на
претенция за обезщетяване на претърпени от допуснатото обезпечение вреди.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК насрещната страна Е.Д. Иванова, Е.Д. Иванова, ЕГН
**********, адрес: град Варна, ул. „Йоан Екзарх“ № 7, чрез пълномощника си адв. А.П. от
ВАК, е депозирала отговор на частната жалба, с който моли същата да бъде оставена без
уважение и претендира разноски. Сочи, че доколкото производството по предявения иск с
правно основание чл. 221, ал.1 от КТ е приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който
искът е уважен и ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата претендираното
обезщетение, то правилно първоинстанционният съд е преценил, че не е налице основание
за задържане на гаранцията.
2. частна жалба с вх. № 278489/16.03.2021г. , депозирана от „Агро 03“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Вълчи дол, ул. „Кирил и
Методий“ № 15 А, действащо чрез пълномощника си адв. М.К., срещу Разпореждане
1
№ 266291/17.02.2021г., постановено по гр.д.№ 17387/2018г. по описа на BPС, 26
състав, с което оставена без уважение молбата на дружеството – частен жалбоподател
за издаване на обратен изпълнителен лист за сумите, за които е издаден изпълнителен
лист в полза на ищцата по делото.
Излага се, че доколкото с Решение № 179/09.12.2020г. по гр.д. № 509/2020г. по описа
на ВКС, III г.о. е обезсилено Решение № 1190/21.10.2019г. по в. гр. д. № 1467/2019г. на
ВОС в частта, с която е потвърдено постановеното по гр.д.№ 17387/2018г. по описа на BPС,
26 състав, решение в частта, с която е уважен предявеният от Е.Д. Иванова срещу „Агро 03“
ООД иск с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 327, ал.1, т.2 от КТ поради
недопустимост на иска, то обусловената от този иск претенция по чл. 221, ал.1 от КТ е
неоснователна, съответно заплащането на претедираното обезщетение е без правно
основание. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на поискания с
молба от 19.01.2021г. от процесуалния представител на ответното дружество обратен
изпълнителен лист.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК насрещната страна, чрез процесуалния си представител,
е депозирала писмен отговор, с който се твърди неоснователност на частната жалба. Излагат
се подробни съображения за липса на законовите предпоставки за издаване на обратен
изпълнителен лист. Моли се за оставяне на частната жалба без уважение и присъждане на
разноски.
Относно допустимостта на частните жалби:
Сезиралата настоящата въззивна инстанция частна жалба с вх. №
274553/24.02.2021г. е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е недопустима,
доколкото е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
Разпоредбата на чл. 274, ал.1 от ГПК ограничава кръга на подлежащите на контрол
определения, като изрично предвижда, че срещу определенията на съда могат да бъдат
подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на
делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Атакуваното определение, с което е
освободена внесената от ищцовата страна, срещу допуснатото обезпечение на осъдителния
иск по чл. 221, ал.1 от КТ, гаранция не попада в нито една от посочените хипотези. В този
смисъл са и задължителните разяснения по т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от
23.10.2015г. по тълк. д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която не подлежи на
обжалване определението на съда за освобождаване на внесени като разноски и гаранции
суми.
Предвид гореизложеното, частна жалба с вх. № 274553/24.02.2021г. следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството в тази част – прекратено.
Съдът намира, че частна жалба с вх. № 278489/16.03.2021г. е подадена в
законоустановения преклузивен срок, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Относно основателността на частната жалба с вх. № 278489/16.03.2021г.:
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира
частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д.№ 17387/2018г. по описа на BPС, 26 състав, е е образувано по
2
предявени от Е.Д. Иванова, срещу „Агро 03“ ООД, обективно кумулативно съединени
искове, както следва: 1) по чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 327, ал.1, т.2 от КТ за приемане за
установено в отношенията между страните, че трудовото правоотношение между тях,
възникнало по силата на Трудов договор № 12/15.09.2017г. за длъжността „главен
счетоводител“, е прекратено, считано от 26.09.2018г., едностранно от ищцата поради
забавено плащане на трудовото възнаграждение, дължимо за периода от 01.04.2018г. до
26.09.2018г.; 2) по 221, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 1617 лева, представляваща
неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ; 3) иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на извършеното със
Заповед № 5/21.11.2018г. на управителя на ответното дружество уволнение за незаконно и
неговата отмяна.
С постановеното по делото Решение № 2577/10.06.2019г. така предявените искове са
уважени изцяло, като ответното дружество е осъдено за заплати на ищцата и сумата от 535
лева, представляваща направени от последната по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Първоинстанционното решение е потвърдено с Решение №
1190/21.10.2019г. по в.гр.д. № 1467/2019г. по описа на ВОС. Решението на ВОС е
обжалвано в цялост от „Агро 03“ ООД пред ВКС, като с Определение № 452 от 21.05.2020г.
по гр.д. № 509/2020г. по описа на ВКС, III г.о., е допуснато касационно обжалване на
въззивното решение единствено в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно
основание чл.124 от ГПК, във вр. с чл. 327, ал.1, т.2 от КТ. С Решение № 179/09.12.2020г.,
постановено по цитираното дело на ВКС, въззивното решение на ВОС е обезсилено в
частта, с която е потвърдено решението на ВРС, в частта с която е уважен искът по чл.124 от
ГПК, във вр. с чл. 327, ал.1, т.2 от КТ и е прекратено производството по този иск.
По молба на ищцата Е.Д. Иванова от 18.12.2020г. ВРС е издал изпълнителен лист за
следните суми: сумата от 1617 лева, представляваща неизплатено обезщетение за
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на служителя по чл.327, т.2 от КТ
поради забавяне в изплащането на трудовото възнаграждение, на основание чл.221, ал.1 от
КТ, сумата от 535 лева, представляваща направени по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 600 лева, представляваща възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция.
С молба вх. № 264190 от 19.01.2021г. ответното дружество „Агро 03“ ООД, чрез
процесуалния си представител М.К., е поискало в негова полза да бъде издаден обратен
изпълнителен лист за присъдените в полза на ищцата суми.
Като е приел, че не са налице основанията за това, ВРС е отказал да издаде поискания
от ответното дружество обратен изпълнителен лист.
Настоящият съдебен състав споделя този извод на първоинстанционния съд.
Издаването на обратен изпълнителен лист предпоставя констатирана в рамките на
исков процес липса на изпълняемо право, удостоверено с предхождащо изпълнително
основание, подлежащо на предварително или незабавно изпълнение и установяване на
реално заплатени на взискателя суми по изпълнително производство, образувано въз основа
на това изпълнително основание. Разглежданият случай не е такъв. Доколкото решението на
ВОС, с което е потвърдено първоинстанционното решение, не е допуснато до касационно
обжалване в частта за отмяна на незаконното уволнение, в частта относно присъденото на
ищцата обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ и в частта за разноските, то с постановяването и
съответно влизането в сила на Определение № 452 от 21.05.2020г. по гр.д. № 509/2020г. по
описа на ВКС, III г.о. решението на ВРС по тези искове също е влязло в законна сила, която
3
следва да бъде зачетена на основание чл. 297 от ГПК. В този смисъл съществуването на
вземанията на ищцата срещу „Агро 03“ ООД, за които е издаден процесният изпълнителен
лист, е признато със сила на присъдено нещо, обвързваща страните по делото, сред които и
частния жалбоподател.
Предвид това е безпредметно да се обсъжда наличието на втората предпоставка за
издаване на обратен изпълнителен лист – реално заплатени на ищцата суми в образувано
изпълнително производство по издадения изпълнителен лист. Единствено за пълнота следва
да се отбележи, че дружеството – частен жалбоподател дори не твърди заплащането на
такива.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски за настоящото производство има
единствено насрещната страна по частните жалби – Е.Д. Иванова. Съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК същата е претендирала такива в общ размер от 600 лева,
представляващи заплатен адвокатски хонорар за изготвяне на писмените отговори по
депозираните две частни жалби, доказателства за извършването на които са представени по
делото (договори за правна защита и съдействие, съответно от 23.03.2021г. и 16.04.2021г., в
които е отразено, че уговореното възнаграждение по всеки от тях в размер на 300 лева е
заплатено в брой). Разноските следва да бъдат възложени в тежест на частния жалбоподател.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба с вх. №
274553/24.02.2021г., депозирана от „Агро 03“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий“ № 15 А, действащо чрез пълномощника
си адв. М.К., срещу Определение № 261148/28.01.2021г., постановено по гр.д.№
17387/2018г. по описа на BPС, 26 състав, с което е освободена внесената от ищцовата страна
Е.Д. Иванова гаранция в размер на 150 лева, при която е допуснато обезпечение на
предявения от последната, срещу частния жалбоподател, иск с правно основание чл. 221,
ал.1 от КТ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на тази жалба.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 266291/17.02.2021г., постановено по гр.д.№
17387/2018г. по описа на BPС, 26 състав, с което оставена без уважение молбата на
дружеството – частен жалбоподател за издаване на обратен изпълнителен лист за сумите, за
които е издаден изпълнителен лист в полза на ищцата по делото.
ОСЪЖДА „Агро 03“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий“ № 15 А, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д. Иванова, Е.Д. Иванова,
ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Йоан Екзарх“ № 7, сумата в размер на 600
(шестстотин) лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски.
Определението, в частта, с която е прекратено производството по частна жалба с вх.
№ 274553/24.02.2021г., подлежи на обжалване в едноседмичен срок от уведомяването на
страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВАРНА.
4
В останалата част, с която е потвърдено Разпореждане № 266291/17.02.2021г.,
постановено по гр.д.№ 17387/2018г. по описа на BPС, 26 състав, определението е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5