РЕШЕНИЕ
№…
05.12. 2016 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар И.М.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №73 по описа за 2016 год.
ИСК с правно основание
чл.361, ал.1 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 56 445, 32 лева.
ИСК с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 3155, 75
лева.
Ищецът „ШЕНКЕР“ЕООД с ЕИК831615508 твърди, че през месец август 2015 г. е сключил в качеството си на спедитор спедиционни договори с ответника „Т*****“ООД за извършване организирането на превоз на товари в полза и по единични заявки- договори на ответника, като ищецът е сключил в изпълнение на поетите към ответника задължения договори – заявки за превоз с превозвачи за сметка на ответника.Твърди се, че за изпълнението на отделните заявки- договори са издадени съответните фактури, които са приложени към исковата молба. Твърди се, че поетите по договора задължения са изпълнени от ищеца, не са постъпвали рекламации или възражения от ответника във връзка с извършените превози.Ищецът твърди, че въпреки точното изпълнение по договорите, ответникът не е изпълнил задължението си, въпреки многократните покани от страна на ищеца.
Ищецът е отправил искане ответникът да бъде осъден на основание чл.361, ал.1 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца главница в размер на 56 445, 32 лева въз основа на неизплатените от ответника стойности по издадените от ищеца фактури и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът да заплати на ищеца сумата от 3155, 47 лева, представляваща лихва за забавено плащане за периода от 24. 08. 2015 г. до датата на предявяване на иска, както и да заплати законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Ответникът „Т*****“ООД с ЕИК********* е заявил, че оспорва предявените искове , като твърди, че не е сключвал спедиционни договори с ищеца и не е подавал заявки, които са представени от ищеца, като същите ги е оспорил с отговора на исковата молба.Твърди, че не са представени доказателства, които да установяват наличието на процесните договорни отношения и съответно не е доказано наличието на задължения от страна на ответника към ищеца.Ответникът е заявил, че счетоводните документи и записвания не могат да създадат правна връзка или правно задължение, тъй като представляват вторични записвания въз основа на първични документи.Изложено е становище, че представените фактури не могат да обосноват наличието на договорни отношения между страните, като е посочено, че на фактурите липсва подпис на ответника, а за представените документи не са налице подписи на служители или представители на ответника.Отправено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото са представени писмени доказателства ( заявки, товарителници) във връзка с спедиционни договорни отношения, които са имали страните през месец август 2015 г.
По делото е представена Фактура № 6600*******/ 24.08.2015 г. на стойност 43 419, 48 лева, издадена от ищеца за дължими суми от ответника за извършен вътрешнообщностен транспорт.
Във връзка с направено възражение от страна на ответника за това, че част от представените по делото писмени доказателства от ищеца не са подписани от служители или представители на ответника е допусната съдебно- графологическа експертиза, от заключението на която се установява, че подписите в писмените доказателства 2 бр. заявки - №1/ 05.08.2015 г. и №6/ 05.07.2015 г.;13 бр. СМR- товарителници №147438/ 24.08.2015 г.; № 17488/ 27. 08.2015 г.; № 158334/ 21.08.2015 г.; № 87363/ 14.08.2015 г., № 139955/ 14.08.2015 г.; № 147468/ 14.08.2015 г., №145264/ 12.08.2015 г.; № 145265/ 12.08.2015 г.; № 157839/ 12.08.2015 г.; №147538/ 12.08.2015 г.; №139943/ 06.08.2015 г.; № 148753/ 14.08.2015 г. и № 147324/ 13.08.2015 г. не са положени от служителите на ответника В. П. Та., А. Г. П., Д. Д. К., А. П. П., В. М. Р., А. Б. Б., В. Л. П., Р. Л. К. и Г. С. И..
По делото е допусната съдебно- счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че на посочените дати в т.24 от СМR за получаване на превозените стоки – РЕТ при ответника на същите дати са заприходявани количества РЕТ отпадък, като заприходените количества се различават от превозените , посочени в т.11 от СМR, под 1 %.В заключението е посочено, че за всички заприходени количества при ответника за доставчик на суровината е посочен UNIROH GMBH, така както е посочено в заявките от 05.07.2015 г. и от 05.08.2015 г.Вещото лице е установило, че във всички международни товарителници (СМR) за товарен пункт е посочен FRANZ PEINE GMBH. BAD AROLSEN, така както е посочено в заявките от 05.07.2015 г. и от 0508.2015 г.Посочено е, че изключение прави превозваните стоки съгласно СМR № 148753, като в товарителницата е посочено място на товарене „ 9 3055 (D)“, няма печат и подпис на изпращача, за дата на получаване на стоката е посочена дата 14. 08.2015 г., а превозеното количество е 20 620 кг.На посочената дата за доставка няма такова количество РЕТ заприходено при ответник.При ответника има заприходени 18 780 кг РЕТ от доставчик UNIROH GMBH на 10.08.2015 г.
Вещото лице е установило, че съгласно приложените СМR с получател ответникът в периода от 05.08.3015 г. до 24.08.2015 г. са превозени стоки РЕТ от германия в общ размер на 244 800 кг, като заприходените количества РЕТ при ответника в същия период от доставчик UNIROH GMBH са 241 760 кг за сумата от 149 745, 96 лева( при единична цена 0, 62 лв. или 0, 32 евро за 1 кг).Вещото лице е установило, че в счетоводството на ответника има осчетоводена фактура от доставчика UNIROH GMBH с обща стойност 149 745, 97 лева – Invoice 15032588/ 17.08.2015 г., което означава, че за посочения период ответникът е получил от посочения доставчик отразеното по количество стока на стойност 149 745, 97 лева.
От заключението на вещото лице става ясно, че фактури № 660000*****/ 27.08. 2015 г. на стойност 13 025, 84 лева и фактура № 6600*******/ 24.08.2015 г. на стойност 43419, 47 лева са осчетоводени в счетоводството на ищеца по счетоводна сметка 411 „Клиенти в България“, ан.219429 „Т*****“ООД, като към момента на проверката счетоводна сметка 411 „Клиенти в България“ е с размер на вземане 56 445, 35 лева, образувано от стойностите по двете фактури, издадени от ищеца.Експертът е установил, че фактурите са включени в дневник продажби по ЗДДС зар данъчен период през месец август 2015 г.-, съответно данъчните основи и начисленият ДДС по фактурите намират отражение в подадена в НАП справка – декларация по ЗДДС от 08.09.2015 г. и участват в резултата за ДДС на ищеца за месец август 2015 г.Вещото лице е установило, че ищецът е начислил ДДС за внасяне по фактурите в размер на 2 170, 97 лева.
Вещото лице е извършило проверка в счетоводството на ответника, като е установило, че двете процесни фактури са осчетоводени при ответника в счетоводна сметка 498 „Други дебитори“ – с данъчната основа по фактурата и по сметка 4531 „Начислен ДДС на покупките“ – с ДДС по фактурата, а по сметка 401“Доставчици“ с контрагент ищецът е отразено общата стойност по фактурите.Към момента на проверката от експерта стойностите по фактурите общо в размер на 56 445, 31 лева са отразени при ответника по сметка 401 „Доставчици“ с контрагент ищецът с кредитно задължение размерът от 56 445, 31 лева и по сметка 498 „Други дебитори“ с контрагент ищецът с вземане в размер на 56 445, 31 лева.вещото лице е посочило, че при ответника двете фактури са отразени в Дневник за покупки за данъчен период месец август 2015 г., данъчните основи и начисленият ДДС по фактурите са намерили отражение пред НАП в подадена от ответника справка – декларация по ЗДДС за месец август 2015 г., като ответникът е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит по двете фактури общо в размер на 9407, 55 лева.Вещото лице е посочило, че счетоводството на ответника е редовно водено.
Вещото лице е установило, че задължението на ответника към ищеца е общо в размер на 56 445, 31 лева въз основа на стойностите на двете фактури и размерът на лихвата за забава за периода от 24.08.2015 г. до датата на предявяване на иска 16.05.2016 г. е в размер на 3194, 09 лева.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Страните спорят относно това налице ли са договорни спедиционни отношения, налице ли са доказателства за основанието и размера на задължението на ответника към ищеца и съответно в какъв размер е това задължение.
От доказателствата по делото ( товарителници, заявки, разменена кореспонденция, издадени фактури) се установява, че между страните през месец август 2015 г. са съществували договорни спедиционни отношения, като ищецът е изпълнявал превоз с превозвачи за сметка на ответника.
Ответникът твърди, че такива отношения между страните не са възниквали, не са налице положени подписи на служители или представители на ответника върху част от представените писмени доказателства от ищеца, поради което липсва основание да се претендира от ищеца за процесните суми.Действително от съдебно- графологическата експертиза се установява, че върху две от заявките и върху част от представените товарителници не са положени подписи на служители или представители на ответника.От друга страна, от заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че процесните фактури за задължения на ответника към ищеца №№ 66000*****/ 24.08.2015 г. и № 66000******/ 27.08.2015 г. са издадени въз основа на тези товарителници и са отразени в счетоводството на ответника като задължение на същия към ищеца.В заключението вещото лице е посочило, че счетоводството на ответника е водено редовно.Въз основа на тези обстоятелства съдът приема за установено, че ответникът е приел задължението си към ищеца въз основа на процесните фактури, като го е отразил в счетоводните си записвания и въз основа на тези записвания и издадени справки – декларации по ЗДДС е ползвал и данъчен кредит по фактурите общо в размер на 9 407, 55 лева.Следователно, отразявайки процесните фактури за извършените спедиторски услуги от ищеца, ответникът е приел, че има задължение към ищеца въз основа на стойността на фактурите и следователно тези суми са дължими от ответника на ищеца.В тази връзка следва да се има пред вид, че количеството стоки по товарителниците са приети от ответника, като същият е приел и фактура от доставчика на стойност 149 745, 96 лева.Следователно ответникът е извършил спедиционната услуга, като е превозил стоките от доставчика до ответника като купувач на стоката, за което са налице доказателства за получаване на стоката в счетоводството на ответника и съответно за тази извършена услуга съответно ответникът е издал процесните фактури за дължимите суми по извършената услуга.Във връзка с изложеното следва да се има пред вид и заключението на вещото лице за редовно водено счетоводство от ответника, което с оглед разпоредбата на чл.55, ал.1 от ТЗ следва да се приеме като годно доказателство за договорни отношения между страните и съответно за размера на задълженията на ответника към ищеца.
По изложените съображения съдът не възприема доводите на ответника затова, че не следва да се съобразяват счетоводните документи и счетоводните записвания за установяване на договорни отношения между страните, тъй като същите може да не отразяват вярно и точно данните от действителните отношения.След като счетоводните записвания са редовно правени и счетоводството на ответника е редовно, то следва да се приемат тези записвания като доказателство за договорни отношения между страните в хипотезата на чл.55, ал.1 от ТЗ.В тази връзка съдът не възприема и възраженията на ответника затова, че двете фактури не са подписани от ответника, тъй като, видно от заключението на вещото лице, тези фактури са осчетоводени от ответника като задължение към ищеца и съответно ответникът е ползвал и данъчен кредит по ЗДДС след подадената справка – декларация пред НАП.
По изложените съображения съдът приема за установено, че ответникът има задължение в размер на 56 445, 31 лева въз основа на фактура № 66000*****/ 24.08.2015 г. на стойност 43 419, 47 лева и фактура № 66000****/ 27.08.2015 г. на стойност 13025, 84 лева. Тъй като искът е предявен за сумата от 56 445, 32 лева, следва искът да бъде уважен за сумата от 56 445, 31 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска 16.05. 2016 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 56 445, 32 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
От доказателствата по делото се установява, че сумите не са изплатени от ответника на ищеца, като сумите са изискуеми от датата на издаване на фактурата.Следователно ответникът е изпаднал в забава спрямо ищеца, като не е изплатил сумите по фактурите при издаването им, поради което ответникът дължи лихва за забавено плащане в размер на 3194, 09 лева за периода от 24.08.2015 г., съответно от 27.08.2015 г. до 16.05.2016 г.Тъй като искът е предявен за сумата от 3155, 75 лева, то следва искът да бъде уважен за тази сума.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 вр. чл.80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 5002, 07 лева.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл.361, ал.1 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД „Т*****“ООД с ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.“********“№**, ет.*, представлявано от управителите Р.
Л. К. и Г. С. И. да заплати на „Ш*****“ЕООД с ЕИК*******, със седалище и адрес
на управление ггр.София , ул.“********“№**, представлявано от управителя Ф. М.
и проуриста К. Г. Й. СЪС СЪДЕБЕН АДРЕС *** , чрез юрисконсулт М.С. сумата от 56 445,
31 лева, представляваща дължима сума
по фактура № 66000****/ 24.08.2015 г. на стойност 43 419, 47 лева и фактура № 66000*****/ 27.08.2015 г. на стойност 13025, 84 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 16. 05. 2016 г. до
окончателното и изплащане, като за разликата до 56 445, 32 лева ИСКЪТ СЛЕДВА ДА БЪДЕ ОТХВЪРЛЕН КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „Т*****“ООД
с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“К. и
Методий“№18, ет.4, представлявано от управителите Р. Л. К. и Г. С. И. да
заплати на „Ш******“ЕООД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление
ггр.София , ул.“******“№**, представлявано от управителя Ф. М. и проуриста К. Г.
Й. СЪС СЪДЕБЕН АДРЕС *** , чрез юрисконсулт М.С. сумата от 3155, 75 лева,
представляваща лихва за забавено плащане за периода от 24. 08. 2015 г.( за
фактура №66000*****/ 24.08.2015 г) , съответно от 27.08.2015 г.( за фактура № 66000*****/ 27.08.2015 г. ) до 16.05. 2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
вр. чл.80 от ГПК „Т*****“ООД
с ЕИК********* да заплати на „ШЕНКЕР“ЕООД с ЕИК******** направените по
делото разноски в размер на 5002, 07 лева ( държавна такса 2384, 04
лева, депозит за вещо лице 400 лева и възнаграждение за юрисконсулт 2218, 03
лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: