№ 14975
гр. С, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело
№ 20241110159171 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на А. В. Й. срещу „Л.. ЕООД Е К“ КД, с
която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 200 КТ за сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в
резултат на трудова злополука от 11.06.2023 г., и сумата от 8 870,45 лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в
неполучено от ищцата вследствие на трудовата злополука трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на настъпване на трудовата злополука – 11.06.2023 г., до окончателното
плащане.
Ищцата твърди, че на 11.06.2023 г., след като пристигнала на работното си
място в магазина на ищцовото дружество в гр. АДРЕС, където изпълнявала
длъжността „касиер-продавач“, се заела с изпълнение на трудовите си
задължения, като около 07:30 ч., докато зареждала охладена витрина с
хранителни стоки от палет, който бил пренасян с електрическа транспалетна
количка, последната неочаквано се задвижила на заден ход и притиснала
десния крак на ищцата между количката и витрината. Поради възникналите
изключително остри болки в крака ищцата била незабавно откарана във „В..“ в
гр. С, където било констатирано, че вследствие на злополуката е получила
фрактура на десния глезен. С Разпореждане № 5104-22-69/21.06.2023 г. на ТП
на НОИ злополуката била призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
Наложило се е извършване на операция по поставяне на вътрешна фиксация с
плака и винтове, като след 6-дневен болничен престой ищцата била изписана
за домашно лечение. Прекарала първите два месеца след инцидента предимно
1
на легло, като в случаите, в които се е налагало да се придвижи в дома си или
да посети лекар, това ставало с помощни средства - патерици, които ползвала
в рамките на 4 месеца след злополуката. Изпитвала интензивни болки в
областта на увредения крайник, които били ясно изразени поради наличието
на отоци на мястото на травмата. Принудителното обездвижване и
интензивните болки довели до сериозни затруднения при движение и
извършване на обичайни дейности в ежедневието. По тази причина за период
от около 4 месеца след злополуката разчитала на чужда помощ. Поддържа
още, че цели 9 месеца след злополуката не можела да се върне на работа и
ползвала отпуск по болест. Твърди, че около година след злополуката
продължавала да изпитва болки в областта на десния крайник, като обемът от
движения в него бил силно ограничен. Била подложена и на втора оперативна
интервенция, свързана с премахване на поставените 11 месеца по-рано
импланти на крака. Тази операция наложила да изтърпи нов период на болки
и ограничаване на придвижването, както и провеждане на още
рехабилитационни процедури. Поддържа още, че към настоящия момент – 1
година и 3 месеца след инцидента, все още не се е възстановила напълно от
получената фрактура на десен долен крайник Отделно от горното, трудовата
злополука се отразила негативно на пострадалата и в психологически план.
Изпитвала и продължава да изпитва тревожност, безсъние, постоянно чувство
за дискомфорт, намалено самочувствие. Поддържа, че продължава да търпи
силни болки и страдания. Ограничила социалните си контакти. Излага, че
дължимото се обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи,
като се вземе предвид ръстът на инфлацията за месеца, в който е настъпила
трудовата злополука. За изпадането в състояние на временна
неработоспособност вследствие злополуката справедливият размер на
обезщетение, което ответното дружество дължи, се равнява на сумата от 20
000 лв. Счита, че брутното трудово възнаграждение, което би получила от
работодателя за периодите на временна неработоспособност, през които не е
могла да полага труд, е в общ размер на 23 327,45 лв. Ето защо претендира от
ответника да заплати обезщетение за пропуснати ползи в размер на 8 870,45
лв., представляващо брутното трудово възнаграждение, което би получила,
ако не беше претърпяла трудовата злополука, след приспадане на изплатеното
от НОИ обезщетение за временна неработоспособност в размер на 14 457
лв. за периодите от 11.06.2023 г. до 06.03.2024 г. и от 04.06.2024 г. до
18.08.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не
оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, по силата на
което ищцата изпълнявала длъжността „касиер-продавач-сътрудник продажби
филиал“. Не оспорва настъпването на трудовата злополука на 11.06.2023 г.
около 07:30 ч. в магазина на ответното дружеството в гр. С, ж.к. „Борово“,
филиал № 182. Твърди, че в началото на работната си смяна ищцата зареждала
стоки (месо) по охладени витрини, пренасяйки ги с помощта на електрическа
2
транспалетна количка, като в резултат на зададена на количката неправилна
маневра притиснала глезена си между количката и една от витрините. По тази
причина твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата – вместо да предприеме маневра с електрическата транспалетна
количка напред чрез натискане на съответния бутон, тя предприела маневра
назад, като по този начин извършила неправилна преценка как да използва
адекватно количката. Поддържа, че към 11.06.2023 г. количката е била в
изправност, настилката в склада и извън него е била суха, а служителката е
използвала лични предпазни средства – защитни обувки, поради което
настъпването на процесната злополука не може да се вмени на наличието на
външни обективни фактори. Твърди, че е изпълнил всички свои задължения
по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работното
място, а ищцата е надлежно запозната с всички правила, изисквания и
инструкции за безопасно изпълнение на трудовите си задължения. Оспорва
иска за обезщетение за неимуществени вреди по размер с доводи, че исковата
претенция е необосновано завишена. Поддържа, че на 27.03.2024 г. на ищцата
е изплатена сумата от 2 062,30 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по заведена претенция № 00/155814 по застраховка „Трудова
злополука“, полица № 22/053703Т, сключена от работодателя със ЗЕАД „Б..“
ЕАД, която сума следва да се приспадне от търсеното обезщетение на
основание чл. 200, ал. 4 КТ. Оспорва изцяло претенцията за обезщетение за
пропуснати ползи с доводи, че обезщетението, изплащано на ищцата от НОИ
за периода на временна неработоспособност, е замествало изплащането на
трудовото възнаграждение от работодателя, което ищцата би получавала, ако
не беше настъпила злополуката. Счита, че не е налице причинно-следствена
връзка между настъпилата трудова злополука и периода на временна
неработоспособност от 04.06.2024 г. до 18.08.2024 г., през който ищцата
твърди, че не е могла да полага труд. Възразява, че извършената втора
операция на ищцата не е вследствие от настъпилата на 11.06.2023 г. трудова
злополука. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука, които са
причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 %
или над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник
или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, представляваща разликата между брутното
трудово възнаграждение, което би получил, и обезщетението и/или пенсията
3
по общественото осигуряване /чл. 200, ал. 3 от КТ/. Имуществената
отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от
обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или
служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл
отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което
дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност,
работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската
имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при
действие, извършено при самонаД.ост (т. нар. „съзнавана непредпазливост“).
Предвид това, правопораждащите претендираното право елементи на
фактическия състав са следните: 1/ наличие на трудово правоотношение
между страните по делото, 2/ трудова злополука, претърпяна от работника или
служителя в периода на трудовото правоотношение, като увреждането да е
настъпило при или по повод изпълнението на възложената от работодателя
работа; при изпълнение на каквато и да е работа, извършена и без нареждане,
но в интерес на работодателя, или по време на почивка, прекарана в
предприятието; 3/ настъпване твърдените неимуществени вреди, изразяваща
се в болки и страдания от травматичното увреждане, както и на имуществени
вреди, изразяващи се в пропусната полза, представляваща разликата между
трудовото възнаграждение, което работникът или служителят би получил, ако
трудовата злополука не бе настъпила, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване; 4/ причинна връзка между трудовата злополука и
настъпилите вреди.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищцата, както и да
установи в условията на пълно и главно доказване възражението си по чл. 201,
ал. 2 КТ за допусната от ищцата груба небрежност, с което е допринесла за
трудовата злополука.
По делото не се спори относно наличието към датата на настъпване на
процесната трудова злополука на 11.06.2023 г. на трудово правоотношение
между страните, по силата на което ищцата е заемала длъжността „касиер-
продавач-сътрудник продажби филиал“ при ответника.
Между страните не се спори, а и от надлежно приобщените по делото
писмени доказателства се установява, че на 11.06.2023 г. А. В. Й. е претърпяла
трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО – по време и във връзка с
извършваната работа, призната за такава с Разпореждане № 5104-22-
69/21.06.2023 г. на Териториално поделение - С област на НОИ, в резултат на
която пострадалата е получила „счупване на други части на подбедрицата,
закрито на десен крак“. Еднопосочни в тази връзка са и обстоятелствата,
обективирани в Доклад за злополука от 11.06.2023 г., Протокол за резултатите
от извършеното разследване на злополуката № 237/12.06.2023 г. и писмените
обяснения на служителите на ответника относно настъпилия инцидент, от
които се установява, че на 11.06.2023 г. около 07:30 ч. във филиален магазин
на работодателя, находящ се в гр. С, АДРЕС, пренасяйки стока с помощта на
4
електрическа транспалетна количка /ЕТК/ с цел зареждането на охладени
витрини, служителят А. В. Й. притиска десния си глезен между една от
витрините и управляваната от нея ЕТК.
По делото не са ангажирани доказателства за обжалване на
разпореждането на НОИ по съответния административен ред, поради което
същото следва да се счита за влязло в законна сила.
Механизмът на настъпилата на 11.06.2023 г. трудова злополука се
потвърждава и от събраните в хода на делото гласни доказателства чрез разпит
на допуснатите на страните свидетели.
Свидетелят Й Г Й – съпруг на ищцата, разказва, че в деня на инцидента
ищцата му се обадила, за да сподели, че е претърпяла инцидент по време на
работа – при маневра с количката натиснала копчето за тръгване напред, но
вместо това количката тръгнала назад и премазала крака .
Свидетелят Н В. Д. – служител при ответника, разказва, че към момента
на настъпване на трудовата злополука през м. юни 2023 г. е била пряк
ръководител на ищцата. Спомня си, че по време на провеждане на
инвентаризация в стоков филиал на ответника около 07:00 ч. сутринта чула
трясък и силно извикване, поради което изтичала и видяла ищцата да лежи на
земята с изкривен глезен пред хладилната витрина. Разказва, че не е била пряк
свидетел на инцидента, но прегледала видеозаписа от поставените камери за
наблюдение в магазина, от който ясно се вижда как ищцата маневрира с
количката, а след като ищцата паднала, служителят, който пръв се отзовал да
помогне, отместил количката с няколко хода напред – на около половин
метър от ищцата.
Ето защо и на основание чл. 200 КТ за ищцата е възникнало правото да
търси обезщетение за вредите, настъпили вследствие на процесната трудова
злополука.
На следващо място, спорно между страните се явява обстоятелството
претърпяла ли е ищцата твърдените неимуществени вреди – болки и
страдания, респ. в какво са се изразили същите, както и налице ли е причинно-
следствена връзка между вредите и настъпилата трудова злополука.
От приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза,
което съдът намира за добросъвестно, обективно и компетентно изготвено въз
основа на приобщената по делото медицинска документация и след извършен
личен клиничен преглед на пострадалата на 08.05.2025 г., се установява, че в
резултат от процесната трудова злополука ищцата е получила ясна и
категорично видима бималеоларна фрактура в областта на десния глезен,
засегнала двете кости на дясната подбедрица – тибия (голям пищял) и фибула
(малък пищял). Получената фрактура довела до реализиране на медико-
биологичния квалифициращ признак на трайно затруднение в движенията на
десния долен крайник, продължило за период, по-голям от 30 дена, считано от
момента на получаване на травмата. Предприето било оперативно лечение на
5
14.06.2023 г., изразяващо се в открита репозиция на фрагментите и
фиксацията им с импланти, което според вещото лице било абсолютно
необходимо, за да се възстановят анатомичните параметри на счупените кости
на десния глезен. Експертизата констатира, че пострадалата е изпитвала болки
в областта на десния глезен, които станали причина за силното ограничение в
обема на активните и пасивните движения на ставата. Липсват данни за
деформация на ставата, патологична подвижност в зоната на счупването и
костни крепитации /хрущене при движение/. Болките и страданията на ищцата
са били най-силни и интензивни в периода между настъпване на травмата и
предприетото три дена по-късно оперативно лечение, както и в ранния
постоперативен период. С всеки изминал ден същите намалявали поради
действието на оздравителните процеси в организма на пострадалата. Вещото
лице посочва, че около една година след настъпване на фрактурата на десния
глезен ищцата преминала през втора оперативна интервенция, проведена на
06.06.2024 г. с цел отстраняване /екстракция/ на остеосинтезните средства –
имплантите, която била необходима с оглед наличието на изброените в
заключението относителни предпоставки от травматологична гледна точка. В
този смисъл вещото лице констатира, че не става въпрос за ново счупване в
областта на същия глезен, доколкото липсват клинични и рентгенови данни за
наличие на такова. Извършването на втората оперативна интервенция довело
до появата на болки в областта на десния глезен, които били с по-нисък
интензитет спрямо тези, настъпили след първата оперативна намеса,
съответно и възстановителният им период бил по-лек и по-кратък. Вещото
лице заключава, че към момента на извършения на ищцата клиничен преглед
на 08.05.2025 г. същата е в добро общо състояние, контактна, адекватна и
ориентирана за време, място и собствена личност. Походката на ищцата е
самостоятелна – без помощни средства и без накуцване. При клиничния
преглед ищцата е реализирала самостоятелен изправен монопадален седеж на
двата долни крайника поотделно, а клякането е в пълен обем до долу. В
областта на дясната глезенна става се наблюдават два следоперативни белега с
дължина 6 см., респ. 12 см. – от външната и от вътрешната страна на глезена,
които са ясно забележими. Въпреки това същите са зараснали първично на
нивото на околната кожа с лека хиперпигментация и без данни за
възпалителни промени. Липсват данни за отоци в дисталните отдели на
долните крайници. При прегледа е установена лека болезненост при
извършване на активни и пасивни движения в дясното ходило, но едва в
крайните градуси от арката на движение. При проведените актуални
рентгенографии са установени данни за пълна консолидация на фрактурите и
на двете кости на дясната подбедрица при възстановяване на анатомичните им
параметри. Липсват рентгенови белези за развитие на посттравматична и
постоперативна артроза на дясната глезенна става. Налице е пълно наместване
на двете счупвания посредством поставената стабилна фиксация на
остеосинтезните средства. Не се констатират увреждания, които трайно да
съпътстват пострадалата. Вещото лице заключава, че е твърде вероятно
6
ищцата да продължава да търпи болки за в бъдеще при физическо натоварване
на засегнатия десен крайник и при промяна в климатичните условия.
При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице изяснява,
че възстановителният процес при ищцата е приключил и тя е възстановена
напълно. Уточнява, че всички вътреставни счупвания, каквото е процесното,
болят при промяна в климатичните условия, независимо от начина им на
лекуване – дали консервативно, или оперативно. Заключава, че като цяло
болките в дясната глезенна става на ищцата не би трябвало да възпрепятстват
работата , но оказват влияние на психическото състояние както всяка
друга болка.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди -
болки и страдания, вследствие настъпилото травматично увреждане по делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й Г Й – съпруг на
ищцата. Свидетелят Й разказва, че след изписването от болницата ищцата
споделяла за силни болки, вследствие от които почти не ставала от легло,
което наложило приемането на болкоуспокояващи. Силната болка довела до
главоболие и проблеми със съня, което наложило приемане и на други
успокоителни медикаменти. Считано от втория месец до към шестия месец
след операцията, ищцата започнала да се придвижва с помощта на патерици,
като през цялото това време била необходима помощ. Свидетелят бил
плътно до нея през това време, тъй като тя била като малко дете и не можела
въобще да ходи. След раздвижването на крака ищцата започнала
рехабилитационни процедури в гр. Д. Една година след операцията ищцата
преминала през втора оперативна намеса, за да бъдат извадени имплантите.
Свидетелят споделя, че към настоящия момент ищцата все още се оплаква от
болка. Преди инцидента двамата спортували активно заедно. След
настъпването на злополуката обаче ищцата спряла да спортува, затворила се в
себе си, не искала да излиза поради болките в крака и поради факта, че трябва
да ползва стълбите. Свидетелят констатира, че в зоната на десния глезен са
налице следоперативни белези, от които ищцата се притеснявала и към онзи
момент започнала да се замисля дали да си направи пластична операция. Към
настоящия момент ищцата работи в сладкарски цех, където върши работа
постоянно на крак. По тази причина вечер след работа си маже крака поради
подувания в областта на увредения десен глезен.
Разгледани в съвкупност с приетото по делото заключение на съдебно-
медицинската експертиза, изслушаните свидетелски показания, които съдът
кредитира като обективни, логични и подробни, налагат безспорен извод, че
като пряк резултат от процесната трудова злополука ищцата е претърпяла
неимуществени вреди – физически и емоционални болки и страдания. Макар
показанията на свидетеля Й да са дадени от заинтересовано в полза на ищцата
лице по смисъла на чл. 172 ГПК, съдът намира, че те са резултат на негови
преки и непосредствени впечатления и добросъвестно възпроизвеждат пред
съда осъществените пред него релевантни факти, отнасящи се до
претърпените от пострадалата болки и страдания вследствие инцидента. Няма
7
основание да не се кредитират тези показания, доколкото е житейски
оправдано преки наблюдения върху състоянието на ищцата да имат именно
близките хора. Съдът намира, че от заключението на съдебно-медицинската
експертиза и приетите като писмени доказателства болнични листове
категорично следва, че е налице причинно-следствена връзка между
процесната трудова злополука и периода от 04.06.2024 г. до 18.08.2024 г., в
който ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, както
и между инцидента и проведената на 06.06.2024 г. втора оперативна
интервенция за отстраняване на остеосинтезния материал от глезена на
ищцата. В този смисъл наведените с отговора възражения на ответника се
явяват неоснователни.
Съвкупният анализ на така събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключение на съдебно-медицинска експертиза налага
безспорен извод за наличие на претърпени от ищцата неимуществени вреди –
болки и страдания, представляващи закономерна и естествена последица от
настъпилия инцидент.
С оглед всичко изложено дотук, съдът намира за доказани предпоставките
за ангажиране имуществената отговорност на работодателя „Л.. ЕООД Е К“
КД на основание чл. 200, ал.1 КТ. Към момента на трудовата злополука А. В.
Й. е била в трудово правоотношение с ответното дружество, при което е
заемала длъжността „касиер-продавач-сътрудник продажби филиал“, като
злополуката е станала през време и по повод извършваната работа. С това се
покриват изискванията на чл. 55, ал. 1 КСО за определянето на злополуката
като трудова, като тя е била призната за такава с постановено по реда на чл.
60, ал. 1 КСО разпореждане. По тази причина по отношение на ответното
дружество е налице хипотезата на чл. 200, ал.1 КТ и последното носи
отговорност в качеството си на работодател за претърпените вследствие на
злополуката вреди. Тази отговорност е гаранционна и обективна, поради което
работодателят дължи обезщетение на пострадалия служител, независимо от
това дали вредите са настъпили от виновно действие на негови работници или
служители, от такива действия на трети лица или пък от действията на
пострадалия работник или служител. Работодателят би могъл да се освободи
от тази отговорност само в предвидения в чл. 201, ал. 1 КТ случай, а именно
когато пострадалият работник или служител е причинил умишлено
увреждането. В последния случай обаче злополуката не би могла да бъде
квалифицирана като трудова, поради което работодателят следва да релевира
това възражение в производството по признаване на злополуката като трудова.
Пропускът това да бъде направено не може да бъде поправен чрез
предявяване в исковото производство по чл. 200, ал. 1 КТ на възражение по чл.
201, ал. 1 КТ.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане в резултат на трудова злополука при увреждане
здравето на работника или служителя, съдът следва да вземе предвид всички
установени по делото обстоятелства за конкретния случай, които са от
8
значение за определяне на неговия справедлив размер по смисъла на чл. 52
ЗЗД. Такъв характер имат например обстоятелствата, при които е настъпила
трудовата злополука; възрастта на работника или служителя; изпитания от
работника или служителя стрес вследствие причинените увреждания на
здравето; страданията, които уврежданията са причинили и продължават да
му причиняват; видът и продължителността на причинената вследствие
злополуката неработоспособност; наличието на трайни увреждания; промени
в социалното и емоционалното поведение на работника или служителя.
Икономическото положение също съставлява необходим ориентир за
определяне на обезщетение, което да има на практика реална стойност.
Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки
случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления
на съответното увреждане. Принципът за справедливост изисква в най-пълна
степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените
морални вреди, настъпили в резултат от вредоносното действие. В този
смисъл съдът има задължение да обсъди и съобрази всички допустими
доказателства, които са относими към правно релевантните факти и правилно
да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на
обезщетението.
С оглед на изложеното съдът намира, че в настоящия случай при
определяне справедливия размер на обезщетението следва да бъдат отчетени,
от една страна, характерът на увреждането - травматично увреждане, изразило
се в бималеоларна фрактура в областта на десния глезен, засегнала двете кости
на дясната подбедрица – тибия (голям пищял) и фибула (малък пищял); вида
на реализирания медико-биологичен квалифициращ признак - трайно
затруднение в движенията на десния долен крайник, продължило за период,
по-голям от 30 дена, считано от момента на получаване на травмата; процесът
на лечение – двукратно оперативно лечение – веднъж за фиксация на
фрактурата с импланти /остеосинтезни средства/ и втори път за отстраняване
на остеосинтезния материал; интензитетът на търпените болки – в периода
между настъпване на травмата и предприетото три дена по-късно оперативно
лечение, както и в ранния постоперативен период болките са били с
интензивен характер; наличието на ясно забележими два следоперативни
белега с дължина 6 см., респ. 12 см. по външната и вътрешната страна на
увредената дясна глезенна става; необходимостта от придвижване с помощни
средства /патерици/ за период от около 3-4 месеца след инцидента; наличие на
конкретно установени неудобства в битов и личен план - затруднения при
придвижване и хигиенно-битово самообслужване, което наложило
необходимостта от чужда помощ; наложи се посещение на рехабилитационни
процедури; прием на болкоуспокояващи през първите месеци на
възстановяване; наличие на болки и към настоящия момент при
продължително натоварване и влажно време; лека болезненост при
извършване на активни и пасивни движения в дясното ходило в крайните
градуси от арката на движение; характера на причинените морални страдания
9
– страх, стрес, социална изолация, преустановяване на ежедневни развлечения
като активно спортуване, притеснение от наличието на следоперативни
белези; периода на ползване на отпуск поради временна нетрудоспособност –
около година; възрастта на ищцата към момента на увреждането – 42 години,
т.е., в активна трудоспособна възраст, а от друга страна – пълно
възстановяване на увредената дясна глезенна става, както и добро общо
физическо и психическо състояние към настоящия момент; реализиране на
самостоятелна походка без помощни средства и без накуцване; възможност за
самостоятелен изправен монопадален седеж на двата долни крайника и за
клякане в пълен обем до долу; първично зарастване на следоперативните
белези без данни за възпалителни промени; липса на отоци в дисталните
отдели на долните крайници; наличие на пълна консолидация на фрактурите и
на двете кости на дясната подбедрица; липса на рентгенови белези за развитие
на посттравматична и постоперативна артроза на дясната глезенна става;
пълно наместване на двете счупвания; липса на увреждания, които трайно да
съпътстват пострадалата.
Като се съобразят обстоятелствата от първата група, които влияят в
посока увеличаване размера на дължимото се обезщетение, и тези от втората,
които обосновават намаляването му, както и обществено-икономическата
конюнктура в страната, в т.ч., размерът на минималната месечна работна
заплата, която към датата на настъпване на трудовата злополука на 11.06.2023
г. е 780 лв., както и настъпилите по-интензивни инфлационни процеси в
страната /годишната инфлация за м. юни 2023 г. спрямо м. юни 2022 г. е 8.7%
съгласно официалните статистически данни на НСИ/, към момента на
увреждането – 11.06.2023 г., настоящият състав намира, че дължимото
обезщетение възлиза на сумата от 20 000 лв., която сума е съответна на
критериите за справедливост и е от естество да обезщети твърдените и
доказани от ищцата неимуществени вреди /в този смисъл Решение № 748 от
6.02.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 2585/2023 г., Решение № 28 от 6.01.2025 г. на
СГС по в. гр. д. № 3261/2024 г./
По възражението за допусната груба небрежност по смисъла на чл.
201, ал. 2 КТ съдът намира следното:
Съобразно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право
представлява неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел –
поведението на определена категория лица /добрият стопанин/ с оглед
естеството на дейността и условията за извършването . Грубата небрежност
не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а
по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на
10
технологичните правила и правилата за безопасност. Това съпричиняване
поначало не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има
само при съпричиняване при допусната груба небрежност, изразяваща се в
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението. Критериите за намаляване на обезщетението, когато
поведението на пострадалия се подвежда под състава на чл. 201, ал. 2 КТ, са
разяснени в установената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, напр.
Решение № 21 от 12.03.2018 г. по гр. д. № 1459/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о.,
Решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 на ВКС, ІV г. о.,
Решение № 60 от 05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о. и
Решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о. и др.,
съгласно която поведението на работника или служителя следва да бъде
окачествено като груба небрежност, обосноваваща намаляване на дължимото
обезщетение на основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било
несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до
злополука, увреждаща здравето му, но въпреки това са били предприети от
работника в нарушение с установените технологични правила и правилата за
безопасност, както и с проведените от работодателя инструктажи за работа.
Следва да се подчертае, че по възражение на работодателя при конкретния
механизъм на трудовата злополука като стечение на обективни и субективни
фактори обстоятелствата задължително следва да се преценяват от гледна
точка на признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме, че се касае
за подобно квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът на
проявената „груба небрежност“ за вредоносния резултат като степен, за да се
намали съответно обезщетението за причинени вреди. При тази небрежност,
изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност от пострадалия,
съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства. В този смисъл са Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. №
387/2010 г., ВКС, ІV г. о., Решение № 291/2012 г по гр. д № 951/2011 г. на ВКС,
ІV г. о. и Решение № 159 от 15.01.2018 по гр. д № 251/2018 г. на ВКС , ІІІ г. о.
Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-
голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване. Превенцията на
риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете
страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща.
Надлежното обезопасяване на работните места и осигуряване на безопасни
условия на труд е негово задължение и включва система от мерки, само част
от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на изложените
11
на риска негови работници или служители след инструктаж. Делът на
останалите мерки, които работодателят е трябвало да предприеме за
осигуряване на безопасни условия на труд, не изключва прилагането на чл.
201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност,
отнасящи се пряко до работата му, но наред с другите обстоятелства, това
негово поведение е от значение за степента, в която се намалява
обезщетението при трудова злополука. Работодателят е длъжен да внедри
системи за безопасност, както и да следи за изправното им функциониране.
Работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на
работника или служителя, следва да докаже, че трудовата злополука е
настъпила и поради проявена от работника или служителя груба небрежност
при изпълнение на работата, т.е., при условията на пълно и главно доказване
работодателят следва да установи не само че пострадалият работник или
служител е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но то
да е извършено със съзнанието за възможно настъпване на вредоносните
последици и самонаД.ото отношение към съществуващата опасност от
тяхното настъпване.
В настоящия случай ответното дружество е релевирало възражение за
съпричиняване с доводи, че ищцата е извършила погрешна преценка как да
използва правилно електрическата транспалетна количка, предприемайки
маневра за придвижване на количката назад вместо напред. Излагат се
твърдения, че пострадалата не е съобразила степента на риска от
предприемане на неправилната маневра, както и че е проявила невнимание,
непредпазливост и липса на концентрация.
За доказване наличието на проявена от пострадалата груба небрежност,
по делото са приобщени множество писмени доказателства, относими към
осигурените от работодателя здравословни и безопасни условия на труд в
предприятието, както и са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Н В. Д. – служител при ответното дружество.
От приложения по делото начален инструктаж за безопасна работа се
установява, че на работниците и служителите са вменени основни
задължения, които следва да изпълняват при осъществяване на трудовите си
задължения с цел осигуряване безопасната работа в предприятието на
ответното дружество. Част от тези задължения са използването правилно и по
предназначение на дадените на работниците и служителите лични предпазни
средства, специално работно облекло и оборудване; използването правилно и
по предназначение на уредите, машините, съоръженията, апаратите,
инструментите, инсталациите и другото работно оборудване и материали,
както и спазването на инструкциите за работа, поставени до тях;
изпълнението само на такива дейности, за които работниците и служителите
имат правоспособност, инструктирани са и са обучени.
Приета по делото е инструкция за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи и
12
ръчна работа с тежести в магазините на „Л.. ЕООД Е К“ КД, от която следва,
че когато при ръчна работа с тежести се използват различни транспортни
средства – колички и други, правилното усилие е бутане, а не теглене на
транспортното средство.
Представена по делото е инструкция за безопасна работа с електрическа
транспалетна количка /ЕТК/, от която следва, че до управление на
електрическа транспалетна количка се допускат единствено лица, преминали
през обучение за работа и експлоатация. В тази връзка по делото е приобщено
Свидетелство за правоспособност на А. В. Й., от което се установява, че
ищцата е завършила квалификационен курс „водач на електрокари и мотокари
в предприятията“ на основание Наредба № 1/10.04.2006 г. за придобиване или
признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в
предприятията и е придобила правоспособност „водач на електрокари и
мотокари в предприятията – I група – платформени и нископовдигачи“.
Представен по делото е и Протокол за оценките от държавен изпит за
придобиване на професионална квалификация № 64/09.06.2022 г. за професия
„монтьор на подемно-транспортна техника“, специалност „подемно-
транспортна техника, монтирана на пътни транспортни средства“, при
проведен курс за „нископовдигачи“, съгласно който на А. В. Й. е поставена
окончателна оценка „отличен 6,00“.
От съдържанието на т. 6 на инструкцията за безопасна работа с
електрическа транспалетна количка /ЕТК/ се изяснява още, че по време на
работа водачът на ЕТК е длъжен да носи определените лични предпазни
средства – защитни обувки. Посоченото задължение е вменено на
работниците и служителите в предприятието на ответника и по силата на
Заповед № 37-ЗБУТ/04.01.2017 г., съгласно която при работа с електрическа
транспалетна количка работниците и служителите във филиалите на „Л..
ЕООД Е К“ КД са длъжни да ползват по предназначение защитни обувки с
метално бомбе, които да ги предпазят от риска от притискане или смазване на
ходилото.
От представените по делото извлечения от книги за проведен инструктаж
и Протокол за запознаване на служителите във филиал № 182, се установява,
че А. В. Й. успешно е преминала два инструктажа на работното място на
11.06.2022 г., както и че на 15.10.2022 г. се е запознала с вътрешните актове на
работодателя, сред които и правилника за вътрешния трудов ред, заповедите
за работно облекло и лични предпазни средства на работодателя, правилата за
поведение за безопасна и здравословна работа.
От проведения разпит на свидетеля Н В. Д. – служител при ответното
дружество към настоящия момент, се установява следното: В деня на
трудовата злополука ищцата изпълнявала една от ежедневните си задачи
зареждала месо, което предполагало с помощта на транспалетна или
обикновена количка ищцата да изкара хладилен бокс с месо до раклите за
зареждане, след което боксът да бъде прибран обратно в склада.
13
Електрическата транспалетна количка е тежка около половин тон, поради
което се управлява единствено посредством човешка намеса – чрез натискане
на бутон за задаване на команда за придвижване напред или придвижване
назад и чрез устройство за управление - лост. Сред основните задължения на
ищцата била именно работата с електрическите транспалетни колички, чрез
които да зарежда месо в хладилните витрини. На прегледания от свидетеля Д.
видеозапис от поставените камери за наблюдение в магазина последната
видяла как ищцата взима транспалетна количка, излиза от склада, насочва се
към хладилния бокс, където прави грешна маневра за придвижване на
количката назад вместо напред, т.е., в посока към себе си, при което се
притиска между хладилната стена и транспалетната количка. Свидетелят Д. не
може да каже дали се вижда на видеозаписа кой точно бутон е натиснала
ищцата, но въпреки това е ясно, че транспалетната количка е задвижена в
посока към ищцата. Когато свидетелят Д. отишла на място да види какво се
случва с ищцата, между двете бил проведен разговор, в който на въпроса
„какво се случва, А“ ищцата отговорила „натиснах грешния бутон“. Към този
момент филиалът на магазина бил затворен поради извършване на
инвентаризация, не е имало клиенти или други предмети, възпрепятстващи
правилното управление на количката. Подът на коридора не е бил в мокро
състояние. Всички електрически транспалетни колички са прегледани преди и
след инцидента и се установило, че са в изправно състояние. Всеки един
служител преминава през курс на обучение в регионалното дружество, след
което идва подготвен в съответния филиал. Всеки нов служител има назначен
ментор, който в продължение на месец му помага с работата. Свидетелят Д.
лично е провеждала инструктаж на ищцата, който касае всички опасни зони и
съоръжения във филиала, пълен обход на търговската зала и склада. Начинът
на работа с транспалетните колички е показан в началния инструктаж. В него
било описано как се стартира количката, какво трябва да се направи при
предприемане на маневра назад и маневра напред, начина, по който
служителят трябва да застане, докато управлява количката, че служителят,
който ще я управлява, следва да въведе конкретен код, възможностите за
злополука и как същите да бъдат предотвратени.
Между свидетеля Д. и ищцата е извършена очна ставка по делото относно
спорното обстоятелство дали непосредствено след настъпване на инцидента
двете са провели разговор и ако да - какво са си казали.
Ищцата твърди, че не е провела разговор със свидетеля Д.
непосредствено след злополуката, нито е споделяла, че е натиснала грешния
бутон на количката.
Свидетелят Д. разказва, че когато отишла на място при ищцата, задала
въпроса какво се случва, на който ищцата отговорила, че е натиснала бутона за
маневра назад.
Приет като веществено доказателство по делото е 1 бр. CD-R диск
носител, чието съдържание е удостоверено в протоколното определение от
14
проведеното съдебно заседание на 01.07.2025 г. и е следното: „на първия
файл, наименуван „инцидент“, се вижда лице от женски пол, което влиза
заедно с количка, като държи дръжката на количката. Вижда се, че лицето
натиска някакви бутони върху дръжката на количката, но не се вижда добре
нито броя им, нито какво точно е натиснало лицето. Впоследствие се вижда
как лицето е притиснато до хладилна витрина от количката. Вижда се как
друго лице от женски пол пристига на място и натиска нещо върху дръжката
на количката.“
Както се изясни по-горе, преценката за съпричиняване изисква да е
установено конкретно поведение на работника или служителя и то такова,
което да бъде определено като пренебрегващо основни технологични правила
и правила за безопасност и което да не съответства на дължимата грижа,
каквото и най-небрежният би положил в подобна ситуация. Изводът за
съпричиняване от страна на работника или служителя не може да почива на
предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него
нарушения на правилата за безопасност – работникът или служителят е
допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението му
съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата грижа
при изпълнение на работата. Релевантен за съпричиняване на вредата от
страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния,
без който не би се стигнало до произшествието, т.е., само това поведение,
чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди.
В настоящия случай при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и след цялостна оценка на установения по делото механизъм на
процесната трудова злополука се налага извод, че пострадалата ищца не е
допринесла за настъпването на инцидента, респ. не е допуснала груба
небрежност чрез извършване на тежко нарушение на задължението си да
положи дължимата грижа, която и най-небрежният би положил в подобна
ситуация.
На първо място, съдът намира, че ответното дружество не установи в
условията на пълно и главно доказване, че ищцата е допуснала грубо
нарушение на установените в предприятието основни технологични правила и
правила за безопасност, както и на проведените от работодателя инструктажи
за безопасна работа, пряко относими към изпълняваната от ищцата работа и
основните трудови задължения.
Според легалната дефиниция за „електрокар“ в §1, т. 1 от ДР на Наредба
№ 10 от 7.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при работа с електрокари и мотокари електрокарът представлява
самоходна машина за безрелсов транспорт, предназначена за повдигане,
стифиране или транспортиране на товари, задвижвана от електродвигател,
захранван от тягова акумулаторна батерия или друг източник на електрическа
енергия. Съдът намира, че използваните в предприятието на ответника
15
електрически транспалетни колички /ЕТК/ отговарят на посочената
дефиниция и представлят електрокари, доколкото това следва от приетите по
делото инструкции и изображения към тях. Съгласно Приложение № 1 от
Наредба № 1 от 10.04.2006 г. за придобиване или признаване на
правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията
eлектрокарите и мотокарите се класифицират в няколко групи, като в
настоящия случай се установи, че ищцата е преминала квалификационен курс
относно електро- и мотокарите в I група - платформени и/или
нископовдигачи. Съгласно чл. 3 от Наредба № 10 от 7.12.2004 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари работодателят предприема всички необходими мерки
за осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари. По силата на чл. 8, ал. 1 от наредбата работодателят
предоставя на работещите информация за всички възможни опасности, за
мерките, които са предприети за отстраняване, намаляване и контролиране на
рисковете и по всички въпроси, свързани с безопасността и здравето при
работа, както и инструкции и/или правила и указания, които трябва да се
изпълняват за осигуряване на безопасността и здравето на всички, които могат
да бъдат застрашени.
От събраните по делото писмени доказателства - начален инструктаж, 2
бр. инструкции и заповеди на работодателя, не се установи наличието на
конкретни правила и инструкции за работа с електрическа транспалетна
количка, по-конкретно наличието на указания и специфични изисквания за
начина на експлоатация на ЕТК като например как следва да се използват
електрическите транспалетни колички, как се стартират, чрез кои бутони се
управляват, какво е значението на всеки от тези бутони. Разписано е
единствено, че служителите, работещи с ЕТК, следва да носят защитни
обувки, каквито ищцата е носила /този факт се признава от ответното
дружество в отговора на исковата молба/, както и че този тип колички се
бутат, а не се теглят. В показанията си пред съда свидетелят Д. посочва, че
информация относно начина на използване на ЕТК - как се стартира
количката, какво трябва да се направи при предприемане на маневра назад и
маневра напред, начина, по който служителят трябва да застане, докато
управлява количката, възможностите за злополука и как същите да бъдат
предотвратени, се предоставя на работниците и служителите в предприятието
на ответника още при провеждането на начален инструктаж, но посоченото от
нея не се подкрепя от приетия като писмено доказателство по делото начален
инструктаж за безопасна работа, в който е разписано единствено, че
работниците и служителите са длъжни да използват правилно и по
предназначение съоръженията и машините. Не се установява към момента на
злополуката ищцата да се е отклонила от изпълняваните от нея трудови
задължения или да е нарушила правилата за безопасност, доколкото
наличието на такива конкретни, точни и ясни правила, свързани с изпълняване
на едно от основните трудови задължения на ищцата – както твърди
16
свидетелят Д. /по делото не е представена длъжностна характеристика/, не се
доказа. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. в
частта, в която същата твърди, че ищцата е натиснала грешния бутон на
количката за предприемане на маневра назад вместо напред. Следва да се
акцентира, че Д. не е била пряк свидетел на случилия се инцидент, а
показанията се базират единствено на видяното от нея на видеозаписа от
камерите за наблюдение в деня на злополуката. Самият свидетел Д. излага
противоречиви сведения по отношение на това какво точно е видяла на
видеозапис – един път сочи, че на записа се вижда как ищцата натиска
грешния бутон, а след това споделя, че не може да каже дали на видеозаписа
се вижда кой бутон е натиснала пострадалата. Още повече, че съдържанието
на видеозаписа се удостовери и в открито съдебно заседание, а именно, че на
него не се вижда добре нито броя на бутоните на транспалетната количка,
нито какво точно ищцата е натиснала. От проведената очна ставка не се
установи и наличието на извънсъдебно признание от страна на ищцата, че
действително е натиснала грешния бутон, което да бъде преценено от съда с
оглед всички факти и обстоятелства по делото. Следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ЕТК се управлява единствено от човешка намеса, както
споделя свидетелят Д., действително би могло да установи наличието на
допусната груба небрежност от ищцата, но единствено в случай че по делото
беше доказано съдържанието на основните технологични правила и правила
за безопасност при експлоатация на ЕКТ, което не се случи. Обстоятелството,
че пострадалата е придобила правоспособност „водач на електрокари и
мотокари в предприятията от I група – платформени и нископовдигачи“, не
освобождава работодателя да предостави на ищцата в качеството на
служител и да я запознае с конкретни, точни и ясни инструкции, правила и
указания, които тя да изпълнява с цел осигуряване на своята безопасност и
здраве при извършване на основните си трудови задължения, налагащи
използването на ЕТК. Ето защо съдът намира, че не се установи наличието на
конкретно поведение на ищцата, пренебрегващо основни технологични
правила и правила за безопасност, което да не съответства на дължимата
грижа, каквото и най-небрежният би положил в подобна ситуация. Дори и да
се приеме, че ищцата действително е проявила липса на необходимото
старание, внимание и концентрация, с което е нарушила технологичните
правила и правилата за безопасност, установени в предприятието, то това не
следва да бъде окачествено като допусната от ищата груба небрежност, която
да доведе до намаляване на дължимото се от работодателя обезщетение.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност, изразяваща се в липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност. Не на последно място, няма индикации по
делото, че у ищцата е било налице самонаД.о отношение към съществуващата
опасност от евентуалното настъпване на вредоносните последици при
предприемане на грешна маневра, респ. натискане на неправилния бутон на
17
ЕТК. Следва да се вземе предвид и че електрическите транспалетни колички
като всяко друго автоматизирано техническо средство са податливи на
неизправности, внезапен блокаж или отказ от изпълняване на конкретно
зададени команди.
Оттук следва, че поведението на ищцата не се намира в причинна връзка
с настъпилата трудова злополука и не съставлява част от комплекса от
причини, довели до инцидента. Не се установява последната да е
съзнавала/предвиждала настъпването на вредоносните последици –
увреждане на здравето, нито че сама се е поставила в ситуация на повишен за
живота и здравето си риск, поради което с поведението си не е проявила груба
небрежност.
С оглед всичко изложено дотук, възражението на ответника по чл. 201, ал.
2 за проявена от ищцата груба небрежност се явява изцяло неоснователно.
По отношение твърдението на ответника за наличие на заплатено на
ищцата застрахователно обезщетение, което следва да бъде приспаднато от
дължимото се обезщетение на основание чл. 200, ал. 4 КТ, съдът намира за
доказано, че на 27.03.2024 г. на ищцата в качеството на застраховано лице
по застраховка „Трудова злополука“, полица № 22/053703Т, сключена от
работодателя със ЗЕАД „Б..“ ЕАД, е изплатено застрахователно обезщетение
по заведена застрахователна претенция № 00/155814 в размер на 2 062,30 лв.
/Служебна бележка № 01-24-1658#4/06.08.2024 г. от ЗЕАД „Б..“ ЕАД на лист
127/. Ето защо определеното от съда и дължимото се от ответника
обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв. следва на основание чл.
200, ал. 4 КТ да се намали със сумата от 2 062,30 лв., или на ищцата следва да
бъде изплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
17 937,70 лв.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че предявеният осъдителен
иск с правно основание чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука от 11.06.2023 г. е частично основателен и следва да бъде уважен до
сумата от 17 937,70 лв., респ. отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 20 000 лв.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди съдът намира
следното:
Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата
между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване.
Прието по делото е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът намира за добросъвестно, обективно и компетентно изготвено и от
което следва, че общият брутен размер на дължимото се на ищцата трудово
възнаграждение за периодите от 11.06.2023 г. до 06.03.2024 г. и от 04.06.2024 г.
18
до 18.08.2024 г., в които се е намирала в състояние на временна
неработоспособност, е в размер на 23 133,35 лв.
От приобщеното по делото Удостоверение № 22-00225988/15.04.2025 г. от
НОИ се установява, че на ищцата е изплатена сумата в общ размер от 14 457
лв. за м.06.2023 г. – м.03.2024 г. и за м.06.2024 г. – м.08.2024 г., представляваща
обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука.
Хипотезата на чл. 200, ал. 3 КТ, която предвижда приспадане на
обезщетението от общественото осигуряване, е конкретизация на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване. Един от случаите на
неоснователно обогатяване е, когато се плаща два пъти за едно и също нещо,
респ. два пъти се задоволява един и същи интерес. Когато обезщетението от
общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото
възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за
пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в
неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на
сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно
обогатяване.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза разликата
между неполученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за периодите
от 11.06.2023 г. до 06.03.2024 г. и от 04.06.2024 г. до 18.08.2024 г. и полученото
от НОИ обезщетение за временна неработоспособност е в общ размер на 8
676,35 лв.
Ето защо и на основание чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи на ищцата
и претендираното обезщетение за имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи – неполучено в цялост трудово възнаграждение през
периода на временна неработоспособност вследствие злополуката, в размер на
8 676,35 лв.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че предявеният осъдителен
иск с правно основание чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за
претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат на трудова злополука
от 11.06.2023 г. е частично основателен и следва да бъде уважен до сумата от
8 676,35 лв., респ. отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 8
870,45 лв.
Законна лихва върху обезщетението за вреди /неимуществени и
имуществени/ се дължи от датата на увреждането, като съгласно разпоредбата
на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди
поисканата законна лихва от деня на трудовата злополука – 11.06.2023 г.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право
на разноски имат и двете страни.
Ищцата е претендирала адвокатско възнаграждение за безплатно
19
оказана адвокатска помощ на основание чл. 38 ЗА. В Определение № 319 от
09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че
за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред
съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за
правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният
адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на
чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и
да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна
помощ.
В настоящия случай по делото не е представен договор за правна защита
и съдействие, а в приложеното пълномощно за процесуално представителство
на адв. Н. липсва отбелязване за извършена на някое от основанията по чл. 38,
ал. 2 ЗА безплатна правна помощ. Ето защо в полза на процесуалния
представител на ищцата не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38 ЗА.
Ответното дружество претендира и доказва извършването на разноски в
размер на 4 320 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение съгласно фактура от
06.12.2024 г. и извлечение от 07.01.2025 г. на лист 224-225. Съдът намира
възражението на ищцата за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение, претендирани от ответника, за основателно, поради което
същото следва да се намали съразмерно с отхвърлената част от иска на 277,58
лв. с ДДС при определен от съда размер на адвокатско възнаграждение от 3
551,56 лв. с ДДС съгласно минималния размер, установен в разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., за възнаграждения за
адвокатска работа, която разпоредба служи на съда за ориентир.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати съразмерно с уважената част от исковете по сметка на СРС сумата от
общо 2 168,95 лв., представляваща част от сторените от бюджета на съда
разходи, от които 1154,82 лв. - за държавна такса, 645,29 лв. - възнаграждение
на вещото лице по СМЕ и 368,84 лв. - възнаграждение на вещото лице по
ССчЕ.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК останалата част от
дължимата държавна такса и депозити за СМЕ и ССчЕ съразмерно с
отхвърлената част от исковете следва да останат за сметка на бюджета на съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л.. ЕООД Е К“ КД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление с. Р., община Е.., ул. „Т“ № 1, да заплати на А. В. Й., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. С, АДРЕС, на основание чл. 200, ал. 1 КТ
20
сумата от 17 937,70 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на трудова злополука от
11.06.2023 г., и сумата от 8 676,35 лв., представляваща обезщетение за
пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено от ищцата вследствие на
трудовата злополука трудово възнаграждение, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на настъпване на трудовата злополука –
11.06.2023 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над уважения размер от 17 937,70 лв. до пълния предявен размер от
20 000 лв. и за разликата над уважения размер от 8 676,35 лв. до пълния
предявен размер от 8 870,45 лв.
ОСЪЖДА А. В. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С, АДРЕС, да
заплати на „Л.. ЕООД Е К“ КД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление
с. Р., община Е.., ул. „Т“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 277,58
лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА „Л.. ЕООД Е К“ КД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление с. Р., община Е.., ул. „Т“ № 1, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 2 168,95 лв. –
държавна такса и разноски, сторени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21