№ 5833
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Йоана П. П.а
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20221100101480 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен пряк иск с пр. основание чл. 432, ал. 1
от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства М. Б. Т. ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. П. С. - САК, е предявил частичен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното ЗД „Б.И.“ АД, да заплати
част от вземането в размер на 30 000 лева, над присъденото обезщетение от 25 000лв.
по гр.д. № 34717/2020 г. по описа на СРС, ГО, 88 с-в, представляваща допълнително
обезщетение за неимуществените вреди, причинени му в резултат на ПТП, настъпило
на 09.03.2019 г. в района на гр. Чепеларе, обл. Смолян, при общ размер на вземането от
150 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането - 09.03.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Изложени са твърдения, че на 09.03.2019 г. в района на гр. Чепеларе, област
Смолян, е настъпило ПТП при следния механизъм: ищецът М. Т. при управление на
л.а. марка „Тойота“, модел „Корола“, per. № ******* по път II-86, в района на гр.
Чепеларе, в зоната на км. 80+300, следвайки пътя и, завивайки на ляво, в лентата му за
движение, реализира ПТП с внезапно навлезлия с висока скорост движещ се в обратна
посока на движение л. а. марка „Фиат“, модел „Браво“, per. № ******* ВХ, управляван
от В.И.К., в резултат на което се стигало до челен удар и предниците на двата
автомобила биват изцяло смачкани. В резултат на ПТП-то, реализирано по вина на
застрахования при ответника ЗД „Б.И.“ АД автомобил, били причинени множество
1
телесни увреждания на ищеца М. Т., както и притеснения, стрес и безпокойство.
Посочва, че с влязла в сила присъда № 1 от 08.06.2021 г., постановена по н.о.х.д.
№ 52/2021 г. по описа на Районен съд Чепеларе, влязла в законна сила на 24.06.2021 г.,
водачът В.И.К. е признат за виновен в това, че на 09.03.2019 г., около 16:30 ч., на
главен път от републиканската пътна мрежа II-86 /Пловдив - Смолян - Рудозем/ км
80+300, в посока на движение от гр.Чепеларе към к.к.Пампорово, землище на община
Чепеларе, област Смолянска, при управление на лек автомобил „Фиат Браво“ нарушил
правилата за движение, визирани в чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, като
допуснал ПТП с лек автомобил „Тойота Корола”, управляван от М. Б. Т., като му е
наложено наказание от осем месеца „лишаване от свобода” и го е лишен от право да
управлява МПС за срок от една година.
Твърди, че към датата на ПТП - 09.03.2019 г. увреждащият лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Браво“ с per. № ******* ВХ е имал валидно сключен застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
ответното застрахователно дружество. С молба с вх. № он-278698/09.05.2019г. сезирал
ответната застрахователна компания доброволно и извънсъдебно да му заплати
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, но плащане не последвало.
Сочи се, че с искова молба вх. № 2014549/30.07.2020 г. М. Т. е предявил против
ЗД „Б.И.“ АД частичен иск за заплащане на сумата в размер на 25 000 лв., като част от
вземане в пълен размер от 500 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 09.03.2019 г. /датата на увреждането/ до окончателното й изплащане. Въз
основа на исковата молба било образувано гр.д. № 34717/2020 г. по описа на СРС, ГО,
88 с-в.
Твърди още, че с влязло в сила решение № 20211237/12.11.2021г., постановено
по гр.д.№ 34717/2020 г. по описа на СРС, ГО, 88 състав, първоинстанционният съд
приел, че справедливият размер на обезщетението за причинените ми неимуществени
вреди надхвърля предявения пред СРС частичен иск в размер на 25 000 лв., но с оглед
диспозитивното начало присъдил изцяло претендираната от ищеца частична сума от 25
000 лв., ведно със закона лихва върху нея, считано от датата на увреждането 09.03.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответното „ЗД „Б.И.“АД, чрез пълномощника си адв.А.И. в срока по чл.367 ГПК е
депозирало отговор на ИМ, в който излага становище за неоснователност на исковата
претенция. Ответникът не оспорва настъпилото ПТП, както и това, че вина за него има
водачът на застрахован при него лек автомобил. Оспорва иска по размер, като навежда
възражение за прекомерност на исковата претенция. Навежда възражение и за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че е
отказал хоспитализация и е напуснал лечебното заведение. Оспорва началният момент
2
на претендираната акцесорна претенция. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от М.
Т.. Счита за недопустимо и несвоевременно въведеното от ответната страна
възражение за съпричиняване.
С протоколно определение от открито с.з. на 17.10.2023г. на основание чл.214,
ал.1 ГПК е допуснато увеличение размера на иска за обезщетение за неимуществени
вреди от 30 000 лв. на 125 000лв. частично от глобален размер от 150 000 лв., ведно със
законна лихва върху увеличения размер, считано от датата на увреждането - 09.03.2019
г. до окончателното изплащане.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника се адв. С. поддържат
предявените искове. Претендира разноски, представя списък по чл.80 ГПК.
Ответното ЗД „Б.И.“АД, чрез пълномощника си адв.Ал. И. оспорва предявените
искове. Претендира разноски представя списък по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК,
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От фактическа страна:
От приетия констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 18.03.2019г. на
ОД н а МВР СМолян се установява, че на 09.03.2019 г. на път II-86 област Смолян, е
настъпило ПТП между л.а. марка „Тойота“, модел „Корола“, per. № *******
управляван от М. Б. Д. и л. а. марка „Фиат“, модел „Браво“, per. № ******* ВХ,
управляван от В.И.К., при което пострадали пет лица, сред които и ищеца Д. със
счупен мечовиден израстък на гръдна кост и счупен втори пръст на лява ръка./л.6 от
делото/
От приетата в заверен препис Присъда № 1 от 08.06.2021г., постановена по
н.о.х.д. № 52/2021г. по описа на Районен съд – Чепеларе, се установява, че В.И.К. е
признат за виновен, за това, че на 09.03.2019 г., около 16,30ч., на главен път от
републиканската пътна мрежа II-86 /Пловдив - Смолян - Рудозем/ км 80+300, в посока
на движение от гр.Чепеларе към к.к.Пампорово, землище на община Чепеларе, област
Смолянска, при управление на МРС - лек автомобил „Фиат Браво", с рег.№ РВ2989ВН,
нарушил правилата за движение, визирани, в чл.20, ал.2 от Закона за движение по
пътищата, като допуснал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „Тойота
Корола”, с рег.№ *******, управляван от М. Б. Т. от гр.София и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно: на Т.В. Д. - средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в счупване на дясната
ключица, причинило трайно затрудняване движението на горен десен крайник за срок
повече от 30 дни, и на М. Б. Т. - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от
3
НК, изразяваща се в счупване на мечовиден израстък на гръдната кост, причинила
трайно затрудняване движението за повече от 30 дни – престъпление по чл.343, ал.3,
предл.4, б. „а“ във вр. с ал.1. б. „б“, предл.2, във вр.342, ал.1, предл.3 от НК. /л.26-л.30
от делото/ Видно от отразеното отбелязване присъдата е влязла в сила на 24.06.2021г.
На основание чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда постановена по н.о.х.д. №
52/2021г. по описа на РС Чепеларе, установява по задължителен за гражданския съд
начин вината на деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната
връзка между пътно – транспортното произшествие и уврежданията на ищеца.
Безспорно е, че с Решение № 20211237 от 12.11.2021г., постановено по гр.д. №
34717/2020г. по описа на СРС, III ГО, 88-ми състав, ответното дружество ЗД „Б.И.“ АД
е осъдено да заплати на М. Б. Т. сумата 25 000 лева, представляваща частичен иск от
вземане в общ размер на 500000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматични увреждания
в резултат на пътнотранспортното произшествие, ведно със законната лихва от
09.03.2.019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 875.90 лева,
представляваща имуществени вреди от направени в периода от 11.03.2019 г. до
05.04.2019 г. разходи за прегледи, консумативи, медикаменти, помощни средства и
болнично оборудване, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата. Видно от отразеното отбелязване Решение от
12.11.2021г., постановено по гр.д. № 34717/2020г. по описа на СРС, 88 състав е влязло
в законна сила на 11.12.2021г. в частта, в която са уважени предявените от М. Т. срещу
ЗД „Б.И.“ АД искове с правно основание чл.432 КЗ./л.189-л.198 от делото/
От приетата Епикриза по ИЗ № 3172 на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД, гр.
Смолян, от която се установява, че М. Т. на 38г., след претъпяно ПТП е приет в
лечебното заведение на 10.03.2019г. с диагноза: Политравма. Хематоркас билатералис.
Хемомедистинум. Назначени са изследвания, извършена е оперативна интервенция –
торакоцентеза и евакуация на 2 литра кръв. Изписан е на същата дата, с отразяване, че
е приведен за лечение в II Хирургия на УМБАЛ гр. Пловдив. /л.9-л.10 от делото/
Представени са два болнични листи, издадени от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД и
от ДКЦ „Света Анна“ ЕООД, от които се установява, че ищецът М. Т. е бил във
временна неработоспособност 72 дни.
Медико-биологичният вид и характер на получените от ищецът увреждания,
начинът на лечение и продължителността на лечебно-възстановителния период, се
установява от заключениета на приетата съдебно – медицинска експертиза, изготвена
от в.л. д-р Т. Д. – специалист ортопед - травматолог. В заключението на СМЕ е
обоснован извод, че при процесното ПТП на ищецът е получил следните травматични
увреждания: контузия на гръдния кош; счупване на мечовидния израстък на гръдната
кост; двустранен хемоторакс / събиране на кръв в гръдната клетка/; хемомедиастинум
4
/събиране на кръв в средостението/.
Вещото лице д-р Д. пояснява, че счупването на гръдната кост е довело до трайно
затруднение на движенията на снагата за срок около 2 месеца. Пояснено е, че
двустранният хемоторакс и хемомедиастинумът /събиране на кръв в средностението/
са създали реална опасност за живота на ищеца. Обоснован е извод, че описаните
травматични увреждания са в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Обосновано е,
че здравословното състояние на ищеца е стабилизирано. Възстановени са движенията
на горните крайници и гръдния кош. Възстановено е нормалното дишане в двете
гръдни половини. Счупването на гръдната кост е зараснало. Проследено е, че на ищеца
е проведено общо 4 месечно болнично и домашно – амбулаторно лечение. По време на
болничното лечение е опериран - отваряне на гръдния кош и евакуация на събралата се
кръв в гръдната клетка, метална фиксация на гръдната кост. По време на домашно-
амбулаторното лечение е ходил на контролни прегледи, превръзки и провеждал
раздвижване в дома. Актуалното здравословно състояние е стабилизирано.
Възстановено е самостоятелното придвижване и обслужване, двустранното дишане и
целостта на гръдната кост. Д-р Д. установява, че при допир върху гръдната кост се
опипват металните пръстени поставени в нея, при което се изпитва болка. Вещото лице
приема, че прогнозата за физическото възстановяване на ищеца е благоприятна.
При изслушването в открито с.з. на 13.12.2022г., вещото лице д-р Д. сочи, че
най-тежкото увреждане при ищеца е „хемомедиастинум“ /събиране на кръв в
средностението/ - между двата бели дроба и сърцето, което е притискало дясната
камера на сърцето, като е създало реална опасност за живота му. По отношение на
евентуален функционален дефицит, вещото лице заявява, че е от компетентността на
специалист гръден хирург.
Заключението на СМЕ, изготвена от в.л. д-р Т. Д. – ортопет-травматолог
/оспорено от ищеца в частта относно степента на възстановяване/, съдът възприема
като обективно дадено.
По искане на ищцовата страна е допуснато и изслушването на комплексна
съдебно-медицинска експертиза изпълнима от спец. по гръдна хирургия и
травматолог, чието заключение съдът кредитира като обективно и пълно. От
заключението на КСМЕ с вещи лица проф. д-р Р. Д. и д-р Б. Т. Б., се установява, че в
следствие на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания и
последици от тях: „Контузия на гърдите. Фрактура на мечовидния израстък на
гръдната кост. Двустранен хемоторакс. Хемомедиастинум“, които са с доказан
произход. Същите са получени и имат пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното от него ПТП на 09.03.2019г. Обоснован е извод, че получената тежка
гръдна травма е довела на ищеца разстройство на здравето с непосредствена
опасност за живота му от получените масивни кръвоизливи, голяма кръвозагуба и от
компресията върху белите дробове и компресия на дясната сърдечна камера, които
увреждания нарушават дихателната и сърдечна функции, както и нарушение на
движението на снагата за срок от 3 месеца. Сочи се, че в процесния случай
5
лечебният и оздравителен период при ищеца са били напрегнати и непредвидими.
Спешна медицинска помощ на пострадалия е била оказана в МБАЛ „Братан Шукеров“
Смолян, но след проведените клинични изследвания и консултации, ищецът е отказал
да остане на стационарно лечение през нощта и се е прибрал у дома. В медицинската
документация подробно е описано тежкото състояние на пострадалия при приемането
му в болницата на другия ден - 10.03.2019г., проведените клинични изследвания и
консултации, както и извършеното по спешност оперативно лечение- „торакоцентеза“
в ляво (оперативно отваряне на гръдната клетка), при която е била отстранена 2000 мл.
кръвна колекция. Въпреки проведеното оперативно и реанимационно лечение,
състоянието на пострадалия е продължило да е тежко и след консултация с
републикански консултант, ищецът е бил транспортиран за лечение в Хирургична
клиника на УМБАЛ „Св.Георги“ гр.Пловдив. Извършени са нови клинични
изследвания, които са установили следните увреждания: „голям ретростернален
хематом с множество коагулуми (съсиреци), компресия на дясната сърдечна камера
както и двустранен плеврален излив в левия костно-диафрагмален синус — 200 мл., а в
десния - 500мл.“ Тежкото състояние на пострадалия е наложило той да бъде опериран
по спешност. Извършена е била:„стернотомия“, (отваряне на гръдната клетка през
гръдната кост) ревизия на предния медиастинум, ревизия на перикарда и поставяне на
метална остеосинтеза на гръдната кост. Лечението е продължило с хемотрансфузии,
инфузионна, антибиотична и обезболяваща терапия и др. Вещите лица посочват, че
получените увреждания са довели на пострадалия- болки и страдания през лечебния
период като най- интензивни те са били през първия месец непосредствено след
злополуката и извършените оперативни дейности. През останалите периоди, ищецът е
търпял периодични болки при рязка промяна на времето - при студено и влажно време
и по време на провеждана възстановителна рехабилитация и дихателна гимнастика.
Наред с претърпените болки през първите 2 месеца ищецът е имал подчертан
дискомфорт по време на придвижване и самообслужване в ежедневието. Към
настоящият момент при ищеца се установяват мининимални клинични и
рентгенологични данни за късни последици, ненарушаващи ежедневния му жизнен
комфорт / онагледени на фиг.1 и 2 от КСМЕ/. Пострадалият е с напълно
нормализирани дихателна, сърдечна и двигателна функции. Прогнозата на
пострадалия е оптимистична.
При изслушването в о.с.з. на 25.04.2023г. проф. Д. пояснява, че на на ищеца са
направени две операции, в болницата в гр. Смолян - „Торакоцентеза“, а в болницата в
гр. Пловдив - „Стернотомия“. Целта и на двете операции е да се евакуира натрупаната
кръв, а разликата е в обема на оперативните намеси един път. И двете операции са
свързани с отваряне на гръдната клетка. Д-р Б. допълва, че в момента ищеца има
нормално движение на гръбначния стълб, но има намален витален капацитет –
намалено количество кислород в гръдния кош. Има намалено количество кислород,
или въздух в гръдния кош /леки ограничения в дихателния обем/. Проф. Д. сочи, че
това най-вероятно се дължи на сраствания. В момента има, както видими проблеми в
разгъването, така и в намаление на обема на виталния капацитет при дишане.
Пояснява, че за да се събере гръдната кост, същата е зашита с метална остеосинтеза,
която не подлежи на премахване. Целта била да се стабилизира напречното счупване,
което според вещото лице не е в областта на мечовидния израстък, а е в долната част на
тялото на гръдната кост.
В хода на съдебното дирене пред СГС са допуснати гласни доказателства, чрез
разпит на двама свидетели – Д.Р.Г. и Б.К.Г..
6
В показанията на свидетелите Д.Г. /47г., без родство/ и Б.Г. /42г., без родство/, се
съдържат данни, че М. претърпял катастрофа през март 2019г. в Смолянска област,
след която бил настанен в болница в гр.Смолян. Свидетелят Б.Г., сочи, че сутринта в
деня след ПТП отишъл да прибере с друга кола хората останали в Смолян. През нощта
М. бил закаран по спешност в болницата в Смолян. Свидетелят отишъл в болницата, но
разбрал от дежурния лекар, че М. е в тежко състояние и с линейка ще го закарат в
болница в Пловдив. Свидетелят Б. Георгиев сочи, че когато изкарали М., той бил блед,
с дренаж от страни на дроба. Свидетелят бил в болничаната стая при ищеца, когато
докторите дошли и му казали, че има кръвоизлив, който притиска сърцето и трябва да
бъде спешно опериран. Вкарали го в операция по спешност. Свидетелите сочат, че след
операцията М. не можел да става да се изправя, дишал слабо, почти не говорел. След
като го изписали го прибрали в дома му. Вкъщи М. имал медицинско легло, защото
това било единствения начин, по който той може да лежи и спи. Майка му и
приятелката му помагали. Той и приятелите му помагали с пазаруване. Това
продължило около 3-4 месеца. Приемал по „една шепа“ лекарства. Свидетелите сочат,
че ПТП се отразило на психиката на М., който минал през труден период. Свидетелят
Д.Р.Г. допълва, че след операцията М. не можел да ходи, не дишал правилно. Спомня
си, че М. отслабнал рязко, от 90 кг. станал - 70 кг. Изглеждал много зле.
Възстановяването му преминало много трудно. Не можел да се обслужва сам. После се
появил страх от шофиране. Част от грижите поели и приятелите му. Докато била жива
майка му и неговата приятелка се грижили за него. М. вече не ходел на фитнес, не
карал ски. Имал много дълъг белег на гърдите. Това много го депресирало.
Показанията на свидетелите Д.Г. и Б.Г. са взаимно допълващи се,
непротиворечиви и житейски логични, кореспондират със заключението на СМЕ,
поради което съдът ги кредитира, след преценка по реда на чл.172 ГПК, доколкото са
близки приятели с ищеца.
По почин на ищеца е допуснато изслушването и на съдебно-психологична
експертиза с вещо лице Л. Б., оспорена от ответната страна, чието заключение съдът
кредитира като обективно и пълно. Вещото лице психолог посочва, че вследствие на
физическите травми и негативните последици от тях, като психотравма, ищецът е имал
продължителен период на стрес и фрустрация, които са довели до адаптационно
разстройство, причинено от стрес - депресивен синдром. Вещото лице описва, че
оплакванията (т.н. клинична картина) включват подтиснатост, тревожност, чувство за
невъзможност да продължава съществуването в създалата се ситуация. Имал е
оплаквания от нарушения на съня (безсъние), песимизъм, социално отдръпване и
чувство на безпомощност да се справи със ситуацията в пълен размер. Обосновано е,
че при ищеца по анамнестични данни има всички белези, че това разстройство е било
актуално в целия период на неговото възстановяване. Сочи се, че то не е същинско
психично заболяване, а е невротично разстройство. Периодът на това заболяване не е
продължителен ако се лекува адекватно, както и ако се промени ситуацията. Според
МКБ този период е около 6 месеца, но много често поради тежестта на травмиращите
събития или трудности при възстановяването периода може да се удължи, състоянието
да се хронифицира и да продължи дори години. В момента ищецът не е преодолял
стресовата ситуация, има данни за завишена депресия умерена степен и за леко ниво на
тревожност. Вещото лице счита, че негативни последици за ищеца от ПТП и появилото
се невротично разстройство у него, имат пряка връзка с процесното ПТП.
Страните не спорят, че към датата на ПТП – 09.03.2019 г. е било налице валидно
застрахователно правоотношение с ответника ЗД „Б.И.“ АД, възникнало по
7
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за процесния лек автомобил,
управляван от В.К..
Представена е молба- претенция от 09.05.2019г., видно от която ищецът е
предявил пред ответното застрахователно дружество искане за изплащане на
обезщетение от 500 000лв. за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие
процесното ПТП. /л. 16-17/
Така установената фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила
от 01.01.2016г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие
срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице
– писмена претенция на л. 16-17 от 09.05.2019 г. и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса.
Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване
при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти:
1/настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния
водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Безспорно се
установи по делото настъпването на ПТП на 09.03.2019г. Съвкупният анализ на
приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние
от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на ЗДвП,
извършено виновно; процесните неимуществени вреди и причинно – следствена
връзка между деянието и вредите. Установи се, че с влязла в сила присъда от
08.06.2021г., постановена по н.о.х.д. № 52/2021г. по описа на РС - Чепеларе, В.И.К. е
признат за виновен, за това, че на 09.03.2019 г., около 16:30 часа, на главен път от
републиканската пътна мрежа II-86 /Пловдив - Смолян - Рудозем/ км 80+300, в посока
на движение от гр.Чепеларе към к.к.Пампорово, землище на община Чепеларе, област
Смолянска, при управление на лек автомобил „Фиат Браво“ нарушил правилата за
движение, визирани в чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, като допуснал
8
ПТП с лек автомобил „Тойота Корола”, управляван от М. Б. Т., и по непредпазливост е
причинил на средна телесна повреда на повече от едно лица.
Предвид на горното и с оглед нормата на чл.300 ГПК, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата -
водач на лекия автомобил „Фиат Браво“, с рег. № ******* ВХ.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното дружество: Безспорно е между страните, че ответното дружество е
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния
период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени са поделото
(СМЕ, КСМТЕ, СПхЕ, медицински документи и гласни доказателства,) и
неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
При преценка на чл. 52 ЗЗД съдът съобрази следните обстоятелства: към дата
ПТП ищецът Т. е на 38 г., в активна, трудоспособна възраст, в резултат на ПТП е
получил тежка гръдна травма, изразяваща се в контузия с кръвонасядане на гръдния
кош, счупване на тялото на гръдната кост, масивен излив на кръв в лява половина на
плевралната кухина, излив кръв в дясна половина на плевралната кухина, натрупване
на кръв в преден медиастинум, претърпял е две оперативни интервенции, наложена е
метална остесинтеза на гръдната кош, имало е реална опасност за живота, болнично
лечение от 12 дни, след изписването е бил с трайно движение на снагата за около 6
седмици /т. е. постелъчен режим за този период/, нуждата от чужда помощ при
домашното лечение, остатъчните леки ограничения в дихателния обем на гръден кош,
лекото намаление на обема на виталния капацитет при дишане, загубата на тегло /20
кг. - свидетелски показания Б.Г./, наличието на голям оперативен белег на гръдната
кост /“шит на зиг-заг“ – показанията насв. Д.Г./, принудителната промяна в начина на
живот /спрял да тренира и да практикува ски/, продължителен период на стрес и
фрустрация, преживянато адаптационно разстройство и депресия от претърпяното
ПТП. Към дата на приключване на съдебното дирене 17.10.2023 г. — 4 години и 7
месеца след ПТП има данни за пълно възстановяване на М. Т., неговите сърдечна,
дихателна и двигателни функции, а и прогнозата е благоприятна. Съдът, взе предвид и
обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на
неимуществените вреди към датата на ПТП, намерили израз в МРЗ за 2019г. в размер
на 560лв. С оглед на всички увреждания, съдът намира, че сумата от още 50 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за адекватно
репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения
в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните
последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
основава на доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
ПВС на ВС на НРБ, съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно
понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания.
Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и практиката по чл. 290 от
9
ГПК на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като съобразно
Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се
съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца болки и страдания, общественото възприемане на справедливостта
на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в
страната.
С оглед изложеното, решаващият състав намира, че изискването за справедливо
обезщетяване на ищеца за неимуществените вреди, причинени вследствие на ПТП от
09.03.2019 год., при установените релевантни по делото обстоятелства ще бъде
постигнато с обезщетение в размер на 50 000 лева, в който размер частичният иск е
основателен, като до пълния претендиран размер от 125 000лв., частично от общ
размер от 150 000лв., прекия иск, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Относно законната лихва: В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по
чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за момента от уведомяване на застрахователя /чл.429, ал.3 КЗ/,
респ. предявяване на претенцията на увреденото лице. В случая застрахователят е
уведомен на 09.05.2019г., поради което законна лихва върху определеното
обезщетение се дължи считано от 09.05.2019г. до изплащането. За периода от
09.03.2019г. /датата на увреждането/ до 08.05.2019г. претенцията за законна лихва е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По възражението за съпричиняване:
С отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество е навело
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като
твърди, че е отказал хоспитализация и е напуснал лечебното заведение. Оспорил е и
началната дата, от която ищецът претендира изплащане на лихва за забава.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС,
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо /СПН/ относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на
частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от
които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.
Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за
частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В
случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/
от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в
останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се
претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието
на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че
правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е
възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в
10
последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава
въпросът дали същото правоотношение е възникнало.
След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск,
са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар
и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за
разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на
факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е
преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно
основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на
ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право.
В конкретния случай, от представеното по делото влязло в сила решение №
20211237 от 12.11.2021г., постановено по гр.д. № 34717/2020г. по описа на СРС, ГО,
88-ми състав, се установява, че ответното дружество не е подал отговор на исковата
молба по реда на чл. 131 ГПК. С оглед на това, възраженията за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, както се явява процесуално недопустимо,
доколкото с влязлото в сила решение на СРС е формирано СПН.
По разноските: При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни
в процеса.
С оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, на упълномощения от ищеца адв. Г.С. - САК, следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер на 4 650 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника се следват разноски в размер на
6 948 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира, наведеното от
страна на ищеца възражение за прекомерност за основателно. При отчитане на
действителната фактическа и правна сложност на делото и минималния размер на
адвокатското възнаграждение, с оглед материален интерес на делото, определено по
реда на чл.7, ал.2, т. 5 Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, адвокатско възнаграждение
възлиза на 11 580 лева с вкл. ДДС, а в случая се претендира 13 000 лева с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2 000 лв. и 720 лв.
разноски за СМЕ, КСМЕ и СПхЕ, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I-7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”******* №87, да заплати на М. Б. Т., ЕГН**********, със съдебен
адрес: гр.София, ул. *******, чрез адв. Г.С. - САК, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във
вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лв., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, настъпило на
09.03.2019 г. по вина на водача на л.а. марка „Фиат“, модел „Браво“, с рег. № *******
11
ВХ, извън сумата от 25 000лв. присъдена с решение №20211237 от 12.11.2021г.
постановено по гр.д. № 34717/2020г. по описа на СРС, ГО, 88 с-в, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 09.05.2019г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 50 000лв. до предявения размер от 125 000 лв., частично от общ
размер от 150 000лв., както и претенцията за законна лихва в периода от 09.03.2019 до
08.05.2019г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.”АД ЕИК ******* да заплати на адвокат Г.С. - САК, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата 4 650 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение пред СГС.
ОСЪЖДА на М. Б. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул.
*******, чрез адвокат Г.С. - САК, на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ЗД
„Б.И.” АД, ЕИК *******, разноски в размер на 6 948 лв.
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.”АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 2000 лв. – държавна такса и сумата
от 720 лв. – съдебно-деловодни разноски пред СГС, съразмерно на уважената част от
исковете.
Присъдените на ищеца суми могат да бъдат платени по банкова сметка
посочена на л.4 от делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12