№ 274
/ 10.12.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на десети ноември две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Цвета Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №788 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция
за национален строителен контрол – София, против Решение №26134/19.05.2021г.,
постановено по АНД №1169/2020г. на РС Хасково. Сочи се, че решението било
незаконосъобразно и неправилно. Основният мотив на РС Хасково бил, че със
събрания доказателствен материал се установявало, че предмет на одобрения
инвестиционен проект, за който бил изготвен и комплексния доклад за оценка,
били само обектите от първи етап, а за него с одобрения инвестиционен проект не
се предвиждало изграждане на пътна връзка към Главен път І-8 и единствен
подход, съответно – изход, към проектирания обект към датата на оценка бил
предвиден от изток – ***, представляваща
част от общинската улична мрежа. След анализ на разпоредбите на пар.1, т.8 и
т.9 от ЗП и чл.8, ал.1, и ал.2 от Наредбата за специално ползване на пътищата
съдът достигнал до извод, че не се изисква разрешение за специално ползване на
пътя. Твърди се, че при този извод съдът не бил обсъдил доказателствата, а само
заключението на експертизата, поради което фактическата обстановка не била правилно
възпроизведена в обжалвания съдебен акт. При изслушването на вещото лице и
разпита на свидетели се обсъждал одобрения инвестиционен проект, а не
комплексния доклад, който бил предмет на административнонаказателното производство.
При обсъждане на комплексния доклад се установявало, че се предвижда достъпът
до имота да се осъществи чрез изграждане на локално платно към главния път.
Освен този достъп не било посочен друг достъп, поради което следвало да се
приеме, че пътните връзки към проектирания строеж щели да бъдат към главен път
І-8. В комплексния доклад не се обсъждало и етапно строителство. Иска се съдът
да отмени съдебното решение и бъде постановено решение, като бъде потвърдено
обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – ЕООД
Радев-06 – гр.Х., в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез
пълномощник, оспорва същата. Иска оставяне в сила на оспореното решение, като
счита, че фактическата обстановка правилно била обсъдена и възприета от РС
Хасково. Имотът бил отделен от главния път с ограда и към датата на оценка не
се предвиждал достъп от главния път. Обектът не представлявал крайпътен
търговски обект по смисъла на пар.1, т.9 от ЗП, не попадал в ограничителната
строителна линия на републиканския път. В самия комплексен доклад било
посочено, че до получаване на разрешение за ползване на транспортен достъп, то
достъпът щял да се осъществява от съществуващата улична мрежа на гр.Б., вход от ***. Изрично било посочено и че достъпът
чрез удължаване на локалното платно към път І-8 било предмет на следващо
проектиране и изпълнение. Обектът не попадал в обхвата нито на чл.8, ал.1 от
ЗП, нито на пар.1, т.9 от ЗП.
Окръжна прокуратура Хасково счита, че
съдебният акт следва да бъде отменен. Касационната жалба била основателна.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е основателна.
С обжалваното Решение №26134/19.05.2021г.,
постановено по АНД №1169/2020г., Районен съд Хасково е отменил Наказателно
постановление №СФ-17-ДНСК-85/02.10.2019г. на Зам.Началник на ДНСК София, с
което за извършена оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение
на законовите разпоредби на чл.142, ал.5, т.8 във вр. с чл.144, ал.1, т.4 от ЗУТ във вр. с чл.8, ал.2 от Наредбата за специално ползване на пътищата, е
прието, че е осъществен от ЕООД Радев-06 – Х..,
ЕИК *****, съставът на чл.237, ал.1, т.6, пр.1 от ЗУТ, поради което на
основание посочената разпоредба е наложена на дружеството имуществена санкция
от 30 000,00 лева. За да отмени наказателното постановление въззивният съд
установил качеството на консултант по чл.166, ал.1 от ЗУТ за дружеството, което
извършило оценка за съответствие със съществените изисквания към строежите на
инвестиционен проект за „Бензиностанция с автомобилна газоснабдителна станция
(АГСС), обслужваща сграда и паркинги - първи етап", със ЗП=195.89кв.м и
РЗП=195.89кв.м, в УПИ VI-39,42, кв.2, м. ****" по плана
на гр. Б.. РС Хасково приема, че при съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи
до отмяната на атакуваното НП, както и че вмененото нарушение е описано откъм съставомерни признаци и е квалифицирано по
начин, който е достатъчно ясен чрез посочване на нарушените законови текстове и
на необходимите законови привръзки. Подробно е обсъдено, че не е посочено конкретно място на нарушението, но при
посочването на нарушителя като ЮЛ е посочено седалището на дружеството. За мястото
на извършване на нарушението - с оглед формалния му характер, и като съвпадащо
със седалището на дружеството, въззивният съд приема, че е имплицитно съдържащо
се в АУАН. Но въззивната инстанция приема, че при съвкупното обсъждане
на доказателствата жалбоподателят не бил осъществил състава на нарушението, за
което била ангажирана адмнистративнонаказателната отговорност. Изготвеният комплексен
доклад за оценка касаел само обектите от първи етап на проекта, в който пък не
се е предвиждало изграждане на пътна
връзка, а единственият подход и съответно изход към проектирания обект към
датата на оценката бил предвиден от изток, а именно: пред ****, която била част
от общинската улична мрежа. Въззивната инстанция подробно обсъжда заключението
на вещото по назначена в съдебното производство експертиза, като приема, че към
момента на изготвяне на комплексния доклад за оценка на съответствието на
инвестиционен проект с основните изисквания към строежите, строежът - Бензиностанция
с автомобилна газоснабдителна станция (АГСС), обслужваща сграда и паркинги -
първи етап, се намирал в урбанизираната територия на града, като ограничителната
строителна линия с одобреното изменение на плана за регулация и плана за
застрояване минавала по североизточната граница на УПИ VI-39,40. Съгласно
изработения инвестиционен проект за строеж не бил предвиден вход-изход към
главен път 1-8. Към момента на изготвяне на комплексния доклад за строежа на
първи етап било невъзможно проектираните с инвестиционния проект сгради и
съоръжения да обслужват пътници и превозни средства, пътуващи по главен път 1-8
и обектът не представлявал „Крайпътен обслужващ
комплекс". Одобреният
инвестиционен проект не бил единен за целия обект, а обхващал само първи етап
от обекта. Предвид това, че предмет на оценявания обект бил проекта за „Бензиностанция
с АГСС (Автомобилна газоснабдителна станция), обслужваща сграда и паркинги - първи
етап", с вход от уличната мрежа на града, които не били крайпътни обекти, то
не се изисквало разрешение за специално ползване на пътя и не се налагала
проверка за наличието му към момента на оценяването. Според вещото лице
проверката би била необходима, когато се проектира пътна връзка за директен
достъп от главен път 1-8, а процесният инвестиционен проект не предвиждал
изграждане на пътни връзки с главен път 1-8. Предназначението на обекта като
бензиностанция, газстанция, обслужваща сграда и паркинги не определял характера
му като крайпътен обект. Като анализира разпоредбите на чл.142, ал.4 и ал.5,
т.8 от ЗУТ, чл.144, ал.1, т.4 от ЗУТ и чл.8 от Наредбата за специално ползване
на пътищата, както и пар.1, т.8-9 от Закона за пътищата, и при приетите за установени
фактически данни, въззивният съд определя спорния между страните по делото
въпрос - дали за проектирания строеж е било необходимо издаване на разрешение
за специално ползване на пътя, както и дали случаят попада в хипотезата на чл.8
от Наредбата за специалното ползване на пътищата. Направен е извод, че предметът на одобрения инвестиционен проект,
за който е изготвен комплексния доклад за оценка, предмет на наказателното постановление,
не е с предназначение да обслужва пътуващи и пътните превозни средства, поради
което не попада в обхвата нито на чл.8, ал.1, нито на пар.1, т.9 от ЗП, а така
не било налице съставомерно деяние, което да бъде квалифицирано като
административно нарушение по чл.237, ал.1
т.6 от ЗУТ. Описаното в наказателното постановление деяние не сочело на
неизпълнение на задължително правило за поведение и съответно не се субсумирало
в състава на административнонаказателната норма, на основание на която била
наложена санкцията.
Така
постановеното решение е неправилно.
Настоящата касационна инстанция счита,
че въззивният съд е установил релевантните за спора факти, но въз основа на тях
е изградил неправилни изводи относно приложението на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност
на касатора ЕООД Радев – 06 – Х., е ангажираната
за това, че в качеството си на консултант по смисъла на чл.166, ал.1,
т.1 от ЗУТ
е изготвило комплексен доклад от 21.02.2019г. за оценка на съответствието на
инвестиционен проект с основните изисквания към строежите на строеж
„Бензиностанция с автомобилна газоснабдителна станция /АГСС/, обслужваща сграда
и паркинги - първи етап", със ЗП 195,89 км.м., РЗП 195,89 км.м., находящ
се в УПИ VI-39,40, кв.2, м.*** по плана на
град Б., в нарушение
на чл.142, ал.5, т.8 от ЗУТ във вр.
с чл.8, ал.2 от НСПП, а именно: без наличие на влязло в сила разрешение за
специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект. Видно от съдържанието на комплексния
доклад същият касае строеж: „Бензиностанция с автомобилна газоснабдителна
станция /АГСС/, обслужваща сграда и паркинги - първи етап, ръчни автомивки –
втори етап", находящ се в УПИ VI-39,40, кв.2, м.****
по плана на град Б., бул.Европейски
път, път І-8, км.41+700 дясно. В констатациите към комплексния доклад – т.І,
т.ІІ, п.2, съществува изложение относно елементите на техническата
инфраструктура за осигуряване на транспортен достъп чрез удължаване на
локалното платно към път І-8 от км. 41+225 до км. 41+325. Видно от графичната
част на проекта УПИ VI-39,40 попада частично между строителната ограничителна
линия и платното на път І-8, бул.Европейски път, а така попада в обслужващата
зона на пътя. Поради това и независимо от изложеното в комплексния доклад –
п.8, част Пътна – площадка, че транспортният достъп до новопроектирания обект е
предвидено да се осъществява по съществуващата улична мрежа на града, ***, а
връзката с път І-8 е предмет на следващо проектиране и изпълнение, то не може
да бъде споделен изводът на консултанта, че е налице законно основание за
одобряване на инвестиционния проект за
първи етап - Бензиностанция с автомобилна газоснабдителна станция /АГСС/,
обслужваща сграда и паркинги от строежа „Бензиностанция с автомобилна
газоснабдителна станция /АГСС/, обслужваща сграда и паркинги - първи етап,
ръчни автомивки – втори етап", находящ се в УПИ VI-39,40, кв.2, м.**** по плана на град Б.,
бул.Европейски път, път І-8, км.41+700. В този смисъл, а и като не е спорно
изложеното относно ограничителната строителна линия по пар.1, т.5, и
обслужващата зона по пар.1, т.6 от ДР на ЗП, то следва да бъде направен извод,
че обектът на комплексния доклад попада в обслужващата зона, т.е. в зона с
разрешителен режим, и е търговски крайпътен обект по смисъла на чл.8, ал.1 от
НСПП и пар.1, т.9 от ЗП. Изложеното относно последващо проектиране и изграждане
на пътна връзка с път І-8, както и първоначалното предвиждане на единствен
достъп /вход-изход/ до обекта „Бензиностанция с автомобилна газоснабдителна
станция /АГСС/, обслужваща сграда и паркинги - първи етап" от югоизточния
край на имота, от улица–тупик, продължение на ****, част от уличната мрежа на
града, както и предвиждането на лека ажурна ограда от североизточната граница
на имота, не променят извода относно това, че обектът „Бензиностанция с
автомобилна газоснабдителна станция /АГСС/, обслужваща сграда и паркинги -
първи етап, ръчни автомивки – втори етап", находящ се в УПИ VI-39,40,
кв.2, м.**** по плана на град Б.,
попада в зона с разрешителен режим. В този смисъл и доколкото в Комплексен доклад
за оценка на съответствието на инвестиционния проект, изготвен от дружеството –
ответник по настоящата касационна жалба, е направена оценка, че проектът
отговаря на основните изисквания към строежите по чл.169, ал.1 и ал.3 от ЗУТ и
е предложено на Главния архитект да одобри инвестиционния проект и издаде
разрешение за строеж, но без да е представено разрешение за специално ползване
на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект, то е допуснато нарушение
по чл.142, ал.5, т.8 от ЗУТ във вр. с чл.8, ал.2 от Наредбата за специално
ползване на пътища и осъществен състава на нарушение по чл.237, ал.1, т.6, пр.1
от ЗУТ.
В случая следва да се има предвид и че наложената
с наказателното постановление санкция е била правилно определена по вид и
размер и съответна на допуснатото нарушение, но това е с оглед действащата към
момента на нарушението законодателна уредба. Към настоящия момент санкционната
норма на чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ е изменена - ДВ бр.16/2021г.,
и размерът на предвидената имуществена санкция е намален в границите от 5000 до
50 000 лева. Като се има предвид установеното последвало изменение на
нормативната разпоредба, то на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН следва да бъде
приложен по-благоприятния закон. Новата редакция на чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ предвижда по-ниски
долна и горна граница на размера на санкцията, поради което явно новият закон е
по-благоприятен и следва да се приложи.
Доколкото волята на административнонаказващия орган е да наложи санкцията в
минималния размер на действащата към момента на издаване на наказателното
постановление санкционна норма, то с оглед настоящата редакция на разпоредбата
на нарушителя следва да се определи Имуществена санкция в минималния предвиден
понастоящем размер, а именно: 5000 лева. В тази му част наказателното
постановление следва да бъде изменено, а в останалата част да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
По тези съображения решението на РС
Хасково като неправилно следва да се отмени и се постанови ново по съществото
на спора.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №26134/19.05.2021г., постановено
по АНД №1169/2020г. на РС Хасково и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№СФ-17-ДНСК-85/02.10.2019г. на Зам.Началник на ДНСК София, с което на ЕООД
Радев-06 – Х., ЕИК *****, на основание чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ е определена
Имуществена санкция в размер на 30 000,00 лева за извършено нарушение по чл.142, ал.5,
т.8 във вр. с чл.144, ал.1, т.4 от ЗУТ във вр. с чл.8, ал.2 от Наредбата за
специално ползване на пътищата, като
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от
30 000,00 лева на 5000,00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№СФ-17-ДНСК-85/02.10.2019г. на Зам.Началник на ДНСК София, в останалата му част.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
2.