Р Е Ш Е Н И Е
№88
от 08.02.2023 г., гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на десети януари, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Ангелина Латунова, като разгледа дело № 687/2022 г. по описа на
Административен съд Р Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във вр. с
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на гТЕРА ТРЕЙДТ ООД, ЕИК *********, срещу
Решение № 1012-26-249-1/05.07.2022 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Р Хасково, с което е отхвърлена
жалбата на дружеството срещу Задължителни предписания №
Г-26-000-00-01555545/03.06.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ - Хасково.
Твърди,
че решението е незаконосъобразно. Задължителните предписания /ЗП/ били издадени
в нарушение на чл. 29 и следващите от Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. /Инструкция
№ 1 от 3 април 2015 г./ за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ. За извършените
проверки в други осигурители дружеството не било уведомено. Без да била налице
положителната предпоставка по чл. 10 КСО, само при наличие на трудов договор,
незаконосъобразно се кредитира възникването на осигурително правоотношение. Не
било възможно да е извършвана реално дейност по допълнителните трудови договори,
а изготвените разплащателни ведомости били документ с невярно съдържание. Обективирано
е искане за отмяна на обжалваното решение и потвърдените с него ЗП. Претендира
разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят - гТЕРА ТРЕЙДТ ООД, редовно уведомен, чрез
процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата. Твърди се, че не е
издадена заповед за проверка съгласно чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 1
от 3 април 2015 г. От трудовите досиета на другите три осигурителя било видно,
че няма съгласие по чл. 112 КТ от първия работодател, жалбоподател в настоящото
производство, за сключване на допълнителни трудови договори. Конкретизира също,
че вредата за бюджета ДОО, причинена от Г. М. К., била възстановена. Изложени
са подробни съображения досежно правния интерес на жалбоподателя да оспори ЗП.
Проверката на контролните органи не била обективна, доколкото не били проверени
трудовите досиета, наличието на всички законово изискуеми документи за
сключване на втори и допълнителен трудов договор. Моли за отмяна на обжалваното
решение и потвърдените с него ЗП. Претендира разноски Р държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Ответникът
Р Директор на ТП на НОИ - Хасково, редовно уведомен, не се явява. Чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. От доказателствата по делото било видно, че за периодите, през
които дружеството е подавало данни за временна неработоспособност на лицето Г.
М. К., се установява действително сключени трудови договори от негова страна с
други осигурители, в чиито разплащателни ведомости се съдържат отработени дни. След
като потвърдил ЗП, с които са дадени указания за коригиране на данните на Г. М.
К., директорът на ТП на НОИ Р Хасково бил издал правилен и законосъобразен
административен акт. Претендира разноски.
Административен съд - Хасково, като
обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Със ЗП №
Г-26-000-00-01555545/03.06.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ Р Хасково
се задължава гТЕРА ТРЕЙДТ ООД да
коригира данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за лицето Г. М. К.,
ЕГН ********** за месеците август, септември, октомври, ноември, декември 2019
г. и януари, февруари, март, октомври, ноември 2020 г., чрез подаване на
декларация образец № 1 с код корекция. Посочено е, че за лицето са представени
болнични листове без прекъсване за периода от 31.07.2019 г. до 28.09.2019 г.
вкл., от 30.09.2019 г. до 03.03.2020 г. и от 28.09.2020 г. до 04.11.2020 г.
Лицето нямало право на парично обезщетение по реда на чл. 46, ал. 3 КСО, тъй
като данни от Регистъра на осигурените лица за месеците август, септември,
октомври, ноември, декември 2019 г. и януари, февруари, март, октомври, ноември
2020 г. е осигурено за риска гОбщо заболяване и майчинствоТ при друг
осигурител, от който няма представен болничен лист.
Задължителните
предписания са оспорени по административен ред пред Директора на ТП на НОИ Р
Хасково, с жалба от 10.06.2022 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково, депозирана в
указания по чл. 117, ал. 2, т. 2 КСО 14-дневен срок /л. 10/. ЗП били издадени в
противоречие със закона - при констатирана недействителност на трудовия договор
на основание чл. 74, ал. 3 КТ следвало да се сезира районния съд, а при
установяване на данни от Регистър на осигурените лица за подадени данни от друг
осигурител за процесните периоди следвало незабавно да бъде уведомена
компетентната прокуратура или на жалбоподателя да бъде предоставена информация
от регистъра за индивидуализация на гдругияТ работодател.
С Решение
№ 1012-26-249-1/05.07.2022 г. Директорът на ТП на НОИ Р Хасково, е отхвърлил
жалбата на гТЕРА ТРЕЙДТ ООД срещу ЗП.
Посочено е, че е извършена проверка на дружеството относно лицето Г. М. К., ЕГН **********, вкл. и по представени
удостоверения приложение № 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
ДОО /НПОПДОО/ към болнични листове, издадени без прекъсване за периода от
31.07.2019 г. до 28.09.2019 г. вкл.,и от 30.09.2019 г. до 03.01.2020 г. вкл.
По подадена от дружеството информация болничните листове са частично изплатени,
тъй като в електронния регистър на болничните листове и решенията по
обжалването им е нямало информация за издадени други болнични листове за лицето
за процесния период. Извършени са последващи проверки по разходите на ДОО на
други осигурители, за които има данни за трудови правоотношения с Г. М. К.. При
тези проверки се констатира, че последният има действително валидно сключени
трудови договори с проверяваните осигурители, фигурира в разплащателните им
ведомости, само с отработени дни, има начислено и изплатено месечно трудово
възнаграждение, а в дневниците им съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 от
НПОПДОО за Г. М. К., ЕГН **********, няма представени и вписани болнични
листове за горепосочения период.
Решението
е връчено на жалбоподателя, чрез неговия пълномощник, на 07.07.2022 г., видно
от отразяването в известието за доставяне /л. 9/.
При така установеното от фактическа страна
Административен съд - Хасково формира следните правни изводи:
Жалбата
е ДОПУСТИМА. Насочена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и
засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 АПК, се посочва
актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство Р
решението на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, като това
се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по
административен ред на задължителните предписания по чл. 117, ал. 3 КСО.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, Решение №
1012-26-249-1/05.07.2022 г. е издадено от компетентен административен орган - Директора
на ТП на НОИ Р Хасково /л. 49/, поради което не са налице основания за
прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 118, ал. 3 КСО във връзка
с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.
На второ място, оспореният акт е
издаден при неспазване на установената писмена форма, предпоставка за неговата
отмяна Р чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.
На
основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО контролните органи на НОИ при изпълнение на
служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на
разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на
НОИ. Съгласно чл. 37, ал. 2 Инструкция № 1 от 3 април 2015 г., издадена на
основание чл. 108, ал. 3 КСО /чл. 7, ал. 3 ЗНА/ гЗП се дават на осигурителите,
изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация, осигурените и
самоосигуряващите се лица, както и на други лица, допуснали нарушениятаТ.
В
конкретния случай на гТЕРА ТРЕЙДТ ООД, в качеството му на осигурител, се дават
ЗП да коригира чрез
подаване на декларация образец № 1 с код корекция данните за лицето Г. М. К., ЕГН **********,
за месеците август, септември, октомври, ноември, декември 2019 г. и януари,
февруари, март, октомври, ноември 2020 г. Посочено е в ЗП, че за лицето са
представени болнични листове без прекъсване за периода от 31.07.2019 г. до
28.09.2019 г. вкл., от 30.09.2019 г. до 03.03.2020 г. и от 28.09.2020 г. до
04.11.2020 г. /приложена е по делото справка за представените болнични листове в
Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им - л.
32-33/. Въпреки това в оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение се
посочва, че от дружеството жалбоподател са представени единствено удостоверения
приложения № 9 НПОПДОО към болнични листове за временна неработоспособност без прекъсване единствено за периодите
от 31.07.2019 г. до 28.09.2019 г. вкл. и от 30.09.2019 г. до 03.01.2020 г.,
вкл. Тези два периода са посочени и в разпореждане от 21.12.2020 г. на ръководител
на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Р Хасково, с което на Г. М. К., ЕГН **********, се
разпорежда да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение при
нетрудова злополука /л. 17/. За съда остава неизяснен периодът, за който се
твърди, че всъщност са представени болнични листове, с оглед което се
възпрепятства и преценката осигурено ли е лицето при други работодатели,
съответно Р следва ли да бъдат потвърдени ЗП за коригиране на данни за месеците
януари, февруари, март, октомври, ноември 2020 г.
В ЗП е
посочено, че лицето нямало право на парично обезщетение по реда на чл. 46, ал.
3 КСО, тъй като по данни от Регистъра на осигурените лица за месеците август,
септември, октомври, ноември, декември 2019 г. и януари, февруари, март, октомври,
ноември 2020 г. е осигурено за риска гОбщо заболяване и майчинствоТ при друг
осигурител, от който няма представен болничен лист. Този извод се опровергава
от приложените по делото писмени доказателства:
1.
Видно от констативен протокол /КП/ от 04.12.2020 г. за извършена проверка по
разходите на ДОО от контролен орган при ТП на НОИ - Кърджали, Г. М. К., ЕГН **********, има
сключен договор с гГОЛД
ФОРЕСТТ ЕООД, ЕИК *********, от 19.12.2019 г., прекратен считано от
01.12.2020 г., като било начислено и получено трудово възнаграждение за
месеците януари, февруари, март и декември 2020 г., посочени са и действително
отработените дни /декември 2019 г., януари, февруари и март 2020 г./, както и
дните, за които лицето е представило при този работодател болнични листове Р от
04.01.2020 г. до 03.03.2020 г. /л. 19/. Липсва съвпадение за периода
преди 19.12.2019 г., за който се твърди, че Г. М. К. е бил на трудов договор
едновременно с дружеството жалбоподател и гГОЛД ФОРЕСТТ ЕООД. Не е изследвано и
обстоятелство полагало ли е труд лицето Г. М. К. при гГОЛД ФОРЕСТТ ЕООД за периода 28.09.2020 г. до
04.11.2020 г., както и представило ли е за този период болничен лист при същия
работодател.
2.
Видно от КП от 04.12.2020 г. за извършена проверка по разходите на ДОО от
контролен орган при ТП на НОИ - Кърджали, Г. М. К., ЕГН **********, има сключен договор с ЕТ гАЛИТРАНС Р А. Ш.Т, ЕИК *********, от
17.12.2018 г., прекратен считано от 04.03.2020 г., като били представени
отчетни форми с дните с отработени часове и фишове за заплати за периода от месец
юли 2019 г. до месец март 2020 г., посочено е и, че лицето не е представило при
работодателя болнични листове за периода от 31.07.2019 г. до 03.01.2020 г., а
са представени болнични листове Р от 04.01.2020 г. до 04.03.2020 г. /л.
21/. Констатира се единствено, че в един и същи период Г. М. К. е имал едновременно
сключени трудови договори с дружеството жалбоподател и с ЕТ гАЛИТРАНС Р А. Ш.Т.
3.
Видно от КП от 02.12.2020 г. за извършена проверка по разходите на ДОО от
контролен орган при ТП на НОИ - Хасково, Г. М. К., ЕГН **********, има сключен договор с гЛЕСФОРТ ЕООД, ЕИК *********, от
02.12.2019 г., прекратен считано от 01.01.2020 г., като било начислено и
получено трудово възнаграждение за 5 отработени дни през месец декември 2019
г. /л. 21/.
От така
изложените факти се формира извод, че за периода от 04.01.2020 г. до 03.03.2020
г. са представени болнични листове от гГОЛД ФОРЕСТТ ЕООД и ЕТ гАЛИТРАНС Р А. Ш.Т,
като неясно е за съда кое всъщност е мотивирало органа да издаде ЗП за
коригиране на данни за месеците януари, февруари и март 2020 г.
Отделно от
това, в ЗП, както и в решението, с което се потвърждават, не са посочени
работодателите, с които лицето Г. М. К. е сключило трудов договор, за какъв
период от време, съвпада ли той с периода, с който това лице е било на трудов
договор с дружеството жалбоподател, съответно Р налице ли са били основания за
възникване на осигуряване. Тези обстоятелства не могат да се установят косвено
от извода на контролния орган при ТП на НОИ Р Хасково, че лицето Г. М. К. няма
право на парично обезщетение по реда на чл. 46, ал. 3 КСО поради осигуряването
му при друг осигурител, от който няма представен болничен лист. Дори и да се
приеме обратното, то в ЗП е посочен гдруг осигурител, от който няма представен
болничен листТ /в единствено число/, а в оспореното решение Р гима данни за
трудови правоотношения /Й/ и с други осигурителиТ, но гняма представени и
вписани болнични листовеТ /в множествено число/.
Издадените
ЗП и решението, с което те се потвърждават, не съдържат конкретни фактически и
правни основания за изисканото от търговското дружество поведение /чл. 59, ал.
2, т. 4 АПК/. Естеството на правомощията по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО изискват
от органите на НОИ посочването на кои конкретно разпоредби по държавното
обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ са нарушени и кое
конкретно неправомерно поведение на адресата следва да бъде преустановено.
Поради това е недопустимо осъществилата се фактическа обстановка да се
установява въз основа на твърдения досежно фактите и обстоятелствата от
значение за случая, изложени от страните за първи път в хода на съдебното
производство, в което съдът осъществява контрол за законосъобразност на
оспорения акт и същият не следва да допълва/изменя волята на административния
орган, изразяващо се в подмяна на съображенията, мотивирали преценката на
органа. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта на
фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган,
както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния
орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права
и интереси на адресата на акта при наличието на властническо волеизявление.
Мотивите за издаването на акта не могат да бъдат допълвани след приключване на
процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване,
доколкото страната е била напълно лишена от възможността да разбере причините,
довели до постановяване на конкретното решение и съответно да организира
адекватно защитата си, а съда - да извърши съдебен контрол за
законосъобразност. В този смисъл липсата на конкретни мотиви във връзка с
основни по спора факти и непосочването на конкретно правно основание за
неправомерната дейност се ценят от съда като съществени нарушения на
административнопроизводствените правила /така вж. Решение № 6972 от 11.06.2015
г. по адм. д. № 1559/2015 г., VІ отд. на ВАС/. Отделно от това, липсата на
правни и фактически основания препятства преценката каква е действителната воля
на административния орган, в какво се изразява възникналото за жалбоподателя
задължение и по какъв начин то следва да бъде изпълнено /чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК/.
Следва да се
посочи, че ирелевантни за настоящото производство са фактите възникнало ли е
право на парично обезщетение по чл. 46, ал. 3 КСО за лицето Г. М. К., съответно
Р възстановена ли е настъпилата за бюджета вреда, и налице ли са основания за
недействителност на трудовите договори с другите три дружества, различни от
жалбоподателя каквато не се твърди от ответника да съществува, но която при евентуални
твърдения от негова страна следва да бъде установена от съда в производството
по чл. 74, ал. 3 КТ, съответно Р налице ли е забрана за работника да полага
допълнителен труд при друг работодател съгласно чл. 111 КТ.
За пълнота:
доколкото волята на административния орган, обективирана в оспорения акт, вкл.
и тази на контролния орган при ТП на НОИ Р Хасково в потвърдените с него ЗП, е
неясна Р дали се касае само за коригиране на данни или за тяхното заличаване,
вкл. и обуславя ли се тази воля от съмнения за недействителен /симулативен/
договор, сключен между Г. М. К. и гТЕРА ТРЕЙДТ ООД, съдът следва да конкретизира, че при
тази хипотеза едва след произнасянето на районния съд по действителността на
трудовия договор с влязъл в сила съдебен акт би било налице основание за
издаване на оспореното предписание по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. В
този смисъл е и съдебната практика на ВАС - Решение № 602 от 18.01.2023 г. по
адм. д. № 2446/2022 г., VІ отд. на ВАС и др.
На трето място, констатира се, че
при издаването на акта са допуснати съществени процесуални нарушения -
основание за отмяната му съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.
На
основание с чл. 107, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 3, чл. 108, ал. 1 КСО във връзка
с чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. проверката се
извършва на основание писмена заповед по образец, утвърден от управителя на
НОИ, която съдържа данни за проверяваното лице /наименование и ЕИК, име и ЕГН/, име, фамилия
и длъжност на контролните органи, на които се възлага проверката, срок за
извършване на проверката, като заповедта се издава от ръководителя на
съответното ТП на НОИ или от упълномощено от него лице.
Съгласно
чл. 29, ал. 5 от Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. заповед не се издава, когато
проверката се извършва само по данните в информационната система на НОИ, като в
този случай проверката се възлага с писмена резолюция на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното
ТП на НОИ. По делото не се съдържа подобна писмена резолюция. Не представляват
такава писмата, които са изпратени от Директора на ТП на НОИ Р Хасково до
Директора на ТП на НОИ Р Кърджали. Видно от административната преписка
проверката не е извършена само по данните в информационната система на НОИ, а е
изискана информация от останалите три дружества, с които лицето е имало сключен
трудов договор.
Формира
се извод, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл. 29, ал. 5
от Инструкция № 1 от 3 април 2015 г., дерогираща чл. 29, ал. 1 от същия
подзаконов нормативен акт, поради което за извършената проверка е следвало да
бъде издадена заповед. Такава заповед не е приложена по делото, нито е връчена
на лицето, което е проверено. Липсват и заповедите, въз основа на които е
извършена проверка по делегация /чл. 31, ал. 5 във връзка с ал. 4 от Инструкция
№ 1 от 3 април 2015 г./. В действителност нарушението е процесуално, но не от
категорията на съществените, доколкото допускането му не е самостоятелно
основание за отмяна на акта като постановен при ограничаване правото на защита
на лицето жалбоподател. По делото са приложени събраните в административното
производство писмени доказателства, със същите се е запознал адресатът на акта,
упражнил и правото си да го оспори по административен и съдебен ред.
Независимо
от това и доколкото са допуснати други процесуални нарушения, всички, в своята
съвкупност, предпоставят отмяната на оспорения акт по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.
В
конкретния случай органът, издал ЗП, не е спазил разпоредбите на чл. 35 и чл.
36 АПК, като не е събрал доказателства, че Г. М. К. в действителност е упражнявал трудова дейност
по трудовите договори с гГОЛД ФОРЕСТТ ЕООД, ЕТ гАЛИТРАНС Р А. Ш.Т и гЛЕСФОРТ
ЕООД през периода на временната му неработоспособност по основното трудово
правоотношение с гТЕРА ТРЕЙДТ ООД. Такива доказателства не са събрани в хода на
производството по оспорване на ЗП по административен ред, нито в настоящото
производство с оглед разпределената доказателствена тежест.
Съгласно
чл. 10, ал. 1 КСО госигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝТ. Съгласно ¤ 1, ал.
1, т. 3 ДР КСО госигурено лицеТ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноскиТ. гУпражняването на
трудова дейност съгласно посочените разпоредби от КСО е основание за възникване
на осигуряване, което означава, че не всеки доход представлява осигурителен
доход, а само този от трудова дейност, като при нейното прекратяване, се
прекратява и осигуряването. Тази дейност по смисъла, вложен в КСО за целите на
осигуряването, представлява фактическо престиране на работна сила при определен
работодател, независимо дали е сключен или не трудов договор, т.е. изискването
е действително да се полага трудТ /така вж. ТР № 2 от 02.02.2022 г. по тълк.
дело № 8/2020 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/. Именно упражняването на трудова
дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване, е
предвиденият от чл. 46, ал. 3 от КСО юридически факт, изключващ правото на
парично обезщетение за временна неработоспособност. Наличието на сключен трудов
договор обаче не е самостоятелно основание за осигуряването по чл. 4, ал. 1, т.
1 от КСО, ако лицето не осъществява трудова дейност в изпълнение на този
договор. гЛицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно
възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в
рамките на това правоотношениеТ /така вж. Решение № 218 от 10.01.2023 г. по
адм. д. № 5048/2022 г., VІ отд. на ВАС/. Начисляването и/или изплащането на
трудово възнаграждение, както и подаването на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от
осигурителя, също не представлява самостоятелно основание за задължително
социално осигуряване, ако лицето не е осъществявало трудова дейност през този
период /така вж. РЕШЕНИЕ № 7087 ОТ 13.06.2016 Г. ПО АДМ. Д. № 10932/2015 Г., VІ
ОТД. НА ВАС/. В този смисъл в Решение № 4738 от 22.04.2020 г. по адм. д. №
14301/2019 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, Решение № 10498 от 30.07.2020 г.
по адм. дело № 3081/2020 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, е посочено, че гза
да се докаже осъществяването на трудова дейност от едно лице не е достатъчен
нито сключеният трудов договор, нито разплащателната ведомост с начислено
трудово възнаграждение за времето, през което лицето е разполагало с болничен
лист за временна неправоспособност, по което е изплатено процесното обезщетениеТ.
Въз
основа на горното се формира извод, че решението на Директора на ТП на НОИ Р
Хасково и потвърдените с него ЗП следва да бъдат отменени на основание чл. 118,
ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2-3 АПК, поради
което не се излагат съображения за съответствие на акта с материалния закон и
неговата цел, като преписката не следва да бъде изпращана за ново произнасяне,
доколкото административното производство по издаването на ЗП не е започнало по
инициатива на жалбоподателя.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 120, ал. 2 КСО, в полза
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 350 /триста
и петдесет/ лева, представляващи държавна такса и уговорено с договор за правна
защита и съдействие и платено в брой адвокатско възнаграждение /л. 41, л. 53/.
Така мотивиран и на основание чл.
118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК Административен съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1012-26-249-1/05.07.2022 г. на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт Р Хасково, с което е отхвърлена
жалбата на гТЕРА ТРЕЙДТ ООД, ЕИК *********, срещу Задължителни предписания №
Г-26-000-00-01555545/03.06.2022 г. на контролен орган при Териториално
поделение на Националния осигурителен институт Р Хасково.
ОСЪЖДА Националния осигурителен
институт, със седалище в гр. София, да заплати на гТЕРА ТРЕЙДТ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление Р ***, представлявано от Р.Б.В. и П. В. К.
/заедно и поотделно/, сумата в размер на 350 /триста и петдесет/ лева,
представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му до Върховен
административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните
на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: