Р Е Ш Е Н И
Е №
708
Гр.Пловдив,09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , четиринадесети граждански
състав в публично заседание на 29.05.2018 г. в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
секретар : Валентина
Василева,
като
разгледа докладваното от съдия Иванова
въззивно
гражданско дело Nо 351 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно по жалба на Етажна собственост с адрес: гр. ****, представлявана от управителя Д. И.,
чрез адв.И.С. против решение №4966 от 23.12.2019 г., постановено по
гр.д.N6518/2019 г. на Пловдивския районен съд, 3 гр.с., с което са отменени
като незаконосъобразни решенията, взети
на общото събрание, проведено на 29.03.2019 г., а именно: по т.1 – за извеждане
на наемателите от етаж 6, ап.7 на собственика А.Н.Б., представляван от дъщеря
си Я.А.Б.; по т.2 – за вземане на решения за извършване на неотложни разходи за
безопасно охраняване на сградата и
с което е осъдена Етажната собственост
да заплати на на А.Н.Б., ЕГН: **********,
Я.А.Б., ЕГН: ********** и Н. А. Б., ЕГН: **********, действащ лично и със
съгласието на законния си представител и негов баща А.Н.Б., ЕГН: **********,
тримата с адрес: *** лв. –
съдебно деловодни разноски за ДТ, а на адвокат М.Х.С., адрес: *** сумата от 300 лв. и на адвокат
Я. Х. Р., адрес: *** сумата от 600 лв.
– адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Излагат се
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението и моли същото да
бъде отменено и да се уважи иска. Претендира разноски.
Въззиваемите
– А.Н.Б., ЕГН: ********** и Н. А. Б., ЕГН: **********, действащ лично и със
съгласието на законния си представител и негов баща А.Н.Б., чрез адв.Я.Р., Я.А.Б., ЕГН: ********** чрез
адв.М.С. – моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендират за
разноски в т.ч. адв.възнаграждение по чл.38,ал.1,т.3 ЗАдв.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
като и наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.40 от ЗУЕС.
В жалбата са
наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено
е в нарушение на материалния закон, изразяващи се в това, е неправилно съдът е
приел, че не е налице кворум от 75% за взимане на решението по т.1 , тъй като
противоречи на чл.17,ал.2,т.2 ЗУЕС, според който ид.ч. на собствениците се
приспадат и не участвуват при определяне на кворума; че неправилно съдът е
приел, че е необходимо писмено уведомление на собственика, тъй като решението
на ЕС е за отстраняване на наематели, а не на собственика, че в ИМ няма
твърдения, че наемателите- нарушители не са уведомени.
Постъпил е отговор на жалбата, в който са
изложени доводите за неоснователност на ВЖ - че липсва кворум за провеждане на
ОС, тъй като един от ет.собственици е положил подпис за други 2 лица без
надлежно упълномощаване; че правилно съдът е приел, че решението на ОС за
изваждане не е взето с мнозинство не по-малко от собствениците с 75% ид.ч. от
об.ч., както и че липсва писмено уведомяване на собствениците на ап.7 на ет.6
съгласно чл.17,ал.1,т.2 ЗУЕС.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Предявен е иск по чл.
40, ал. 1 ЗУЕС.
В исковата си молба ищците, са навели
следните твърдения: На 29.03.2019 г. е проведено Общо събрание на собствениците
на обекти в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр.****, в
която сграда ищците притежават 3 паркоместа, магазин , офис №3 на 2 ет., апартамент
№4 на 5 ет. и апартамент №5 на 5 ет. Или общо притежават 32,454% от об.ч. на
сградата; ищците считат, че решението на ОС е незаконосъобразно, т.к. е нарушен
чл.13,ал.1 ЗУЕС – поканата за ОС не е подписана; обявена е дата за провеждането
му на следващия ден, с което не е спазен
срока за обявяване на поканата 7 дни преди датата; че е нарушен чл.16,ал.1 ЗУЕС
– в протоколът не било посочено място на провеждане на събранието , явилите се
лица и ид.ч. от ЕС; че е нарушен
чл.16,ал.2 ЗУЕС - не е ясно кой
председателства ОС;нарушен бил чл.16,ал.4 ЗУЕС – не е посочено в протокола
лицето, което води протокола на ОС; нарушен бил чл.16,ал.5 ЗУЕС – в протокола
не било записано явилите се лица и ид.ч. от ЕС, които те представляват и начина
по който са гласували; за решението по т.1 не е ясно в какво се изразява
психическия тормоз от страна на наемателите на ап.7,ет.6 и към кои етажни
собственици е прилаган; не е посочено кои са системните неизпълнения на
решенията на ОС; не е изпратено писмено предупреждение до собствениците на
обектите, в които е извършено нарушението. В писмен отговор, подаден в срока по
чл.
131 ГПК ответниците – собствениците на обекти в сградата в режим на
Етажната собственост, представлявани от управителя на Етажната собственост Д. И.,
чрез процесуален представител адв.И.С., оспорват иска, считат, че е
неоснователен. В него се казва, че наемателите на ап.7 са преустановили
действията, с които са нарушавали реда в ЕС; че решението на Общо събрание на
ЕС е взето с единодушие на присъстващите, с кворум от 61,25 % ид. части от
общите части на сградата, т.е. с мнозинство не по-малко от 75% от ид.ч. от
об.ч., оставащи след приспадане на ид.ч. на собственика или ползвателя.
По доводите за
нарушение на процедурата по провеждане на ОС и съдържанието на протокола от
проведеното ОС, ПРС е приел, че процедурата е спазена и няма нарушения. По
довода на въззиваемите, че ет.собственик Г. Р. е гласувал за още две лица- П. С.
и С. Б. без пълномощно, ПОС намира довода за неоснователен, т.к съгл.чл.14,ал.1 ЗУЕС упълномощаването на друг собственик, който да го представлява пред ОС може
бъде направено устно и е отразено чрез подписът на упълномощения в списъка на
присъствуващите на ОС, който е неразделна част от протокола.
По останалите
доводи:
Не се спори, че
тримата ищци притежават общо, съгласно учреденото право на строеж и по
наследство, на 32,454% ид.ч. от об.ч. на сградата, както и че ет.собственици,
присъствували на ОС от 29.3.2019 г., притежават 61,25%ид.ч. от об.ч. От събраните доказателства се установява, че
ОС е взело решения с мнозинство от 61,25% ид.ч. от об.ч. за изваждането на
наемателите на тримата ищци от апартамент №7,ет.6 за срок от 3 години и за
извършване на полезни разноски. Като основание за взетото решение е посочено –
системно неизпълнение на решението на ОС и неспазване на установения вътрешния
ред от наемателите на ап.7 от ет.6., които се качвали и слизали с асансьора
денонощно, с което създавали безпокойство, шум и психически тормоз на
останалите живущи. Съгласно чл.
11, ал. 1, т. 10, б. "е" от ЗУЕС в правомощията на Общото
събрание на етажните собственици е вземането на решение за изваждане от
сградата на собственик, ползвател или обитател по реда на чл. 45 ЗС
за определен срок, но не по-дълъг от три години. За да е законосъобразно по
същество това решение на ОС собственикът, ползвателят или обитателят трябва да
има поведението по чл.
45, ал. 1, б. "а" от ЗС- да използва или допуска да се използват
неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от
значителни повреди, или поведението по чл.
45, ал. 1, б. "б" от ЗС – систематически да нарушава правилника
или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави.
В с.з. по делото пред РС е разпитан свидетелят Г.Р., според който с решение на
ОС на ЕС в асансьора имало поставена камера, от която се виждали снимки на
двойки непознати момчета с хомосексуална ориентация, които се качвали на
ет.6,ап.7; от снимките се виждало, че те се целували, опипвали и правили орална
любов в асансьора; денононощно, обикновено в малките часове на нощта, се
качвали и слизали около 15-20 непознати мъже, които приличали на наркозависими,
за което Р. бил сезирал полицията; поведението на тези хора създавал психически
тормоз и дискомфорт на етажните собственици. ПОС кредитира показанията на
свидетеля като достоверни и обективни и приема за доказано, че с поведението си
наемателите на ищците нарушават правилата за вътрешния ред на ЕС и добрите
нрави, създават психически тормоз и дискомфорт на етажните собственици и могат
да послужат като основание за
изваждането на наемателите на ап.7,ет.6, но за да е законосъобразно
решението на ОС трябва да са спазени и разпоредбите на чл.45,ал.2 ЗС и
чл.17,ал.1,т.2 от ЗУЕС, а именно: нарушенията да продължават и след като е
направено на собственика на ап.7, на ет.6 писмено предупреждение от управителя
за прекратяване на тези нарушения и решението за изваждането на наемателите да
е взето с мнозинство не по-малко от 75% от ид.ч. от об.ч.
Следователно, предпоставка за упражняване на
правото да се извади от сградата нарушителя (собственик, ползвател или
обитател), респ. за вземане на решение за изваждане, е да е бил предупреден
писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и след това предупреждение
да не е прекратил нарушението. Законодателят, зачитайки правото на собственост,
е предвидил да се предостави възможност на нарушителя да се поправи като
допуска изваждането му от сградата само в краен случай: само когато нарушението
продължава и след писменото предупреждение. Изваждане без предупреждение или за
нарушение, за което няма предупреждение от управителя, не може да се допусне,
защото осуетява възможността за такова поправяне. Предупреждението следва да е
направено конкретно за провинението, което се посочва като основание за
изваждането на собственика, а това означава да се посочат конкретни негови
действия и времето или поне продължителността на периода на извършването им.
В случая писмено предупреждение по смисъла на
чл. 45, ал. 2 ЗС липсва. Надлежното
индивидуализиране на нарушенията чрез тяхното описание, вкл. и времето на
извършването им или пък посочването на периода, в който се твърди да са
извършвани, е необходимо с оглед преценката дали тези нарушения са системни по
смисъла на чл.
45, ал. 1 ЗС. Налага се извода, че не може да се допусне изваждането поради
липса на такова писмено предупреждение, тъй като не е спазено изискването на чл. 45 ЗС,
към който препраща чл.
11, ал. 1, т. 10, б. "е" от ЗУЕС. Не може да се допусне
изваждането за провинение и за което собственикът не е бил предупреждаван, ако
то вече е прекратено – в т.см.р.1260/57 г. по гр.д.№3231/57 г. на ВКС,4 ГО.
Предвид установеното, съдът намира, че
предвидената в чл.
45 ЗС процедура, към която препраща нормата на чл.
11, ал. 1, т. 10, б. "е" от ЗУЕС не е спазена – не извърено писменото
предупреждение по чл.
45 ЗС, което е достатъчно основание за отмяна на решението на ОС на ЕС от
29.03.2019 г. за извеждането на наемателите на ап.7,ет.6 на ЕС.
На следващо място ПОС намира, че не е налице
и изискуемото мнозинство по по чл.17,ал.1,т.2 от ЗУЕС за взимане на решението за изваждане на
обитател и на чл.17,ал.1,т.3 от ЗУЕС.
Съгласно чл.17,ал.1,т.2 от ЗУЕС собственик или ползвател се изважда по
реда на чл. ЗС с мнозинство не по-малко от 75% от ид.ч. от об.ч., оставащи след
приспадане на ид.ч. на собственика или ползвателя, а за изваждането на обитател
решението се взема с мнозинство не по-малко от 75% от ид.ч. от об.ч., т.е. без
да се приспада ид.ч. на виновния собственик или ползвател. Тъй като наемателите
не са ползватели на чужд имот, а държатели на имота, те имат качеството
обитатели по смисъла на цит.разпоредба на ЗУЕС, поради което за изваждането им
закона изисква мнозинство от 75% от ид.ч. от об.ч., т.е. без да се приспада ид.ч.
на виновния собственик или ползвател. Тъй като процесното решение е взето с
мнозинство 61,25% , а не с мнозинство от 75% - решението за изваждането е
незаконосъобразно. По отношение на решението на ОС по т.2 – извършване на
полезни разходи - чл.17,ал.1,т.3 от ЗУЕС
също се изисква мнозинство от 75% от ид.ч. от об.ч., каквото в случая не е
налице.
Налага се извода, че първоистанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски на
въззивниците не се присъждат.
Съобразно изхода на делото, отправеното
искане и представените доказателства въззивниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на адвокат Я.Р. и на адвокат М.С. сумата от 150 лева – адвокатско
възнаграждение по чл.38а ЗАдв., присъдено съобразно чл.7,ал.1,т.1 от Наредба
№1/2004 г./в последната редакция в сила от 15.05.2020 г./ за минималните
адвокатски възнаграждения за настоящата инстанция. ПОС намира, че на
въззивниците се дължи адвокатско възнаграждение за един адвокат по смисълана
чл.78 ГПК, тъй като същите са свързани лица, нямат противоречиви интереси, подават общ отговор на ВЖ, имат едни и същи
искания.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4966 от 23.12.2019 г.,
постановено по гр.д.N6518/2019 г. на Пловдивския районен съд, 3 гр.с., с което
са отменени като незаконосъобразни решенията, взети на общото събрание, проведено на
29.03.2019 г., а именно: по т.1 – за извеждане на наемателите от етаж 6, ап.7
на собственика А.Н.Б., представляван от дъщеря си Я.А.Б.; по т.2 – за вземане
на решения за извършване на неотложни разходи за безопасно охраняване на
сградата.
ОСЪЖДА ЕС в сграда в гр. ****, гр. **** да заплати на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. на адвокат М.Х.С., адрес: *** и на адвокат Я. Х. Р.,
адрес: *** сумата от общо 150 лева
–съставляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на въззиваемите по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.