РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Вера И. Иванова
Членове:Катя С. Пенчева
Величка П. Белева
Секретар:Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера И. Иванова Въззивно търговско дело №
20205001000527 по описа за 2020 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 293, постановено на 9.07.2020 г. по т.д. 371/2016 г. на
Окръжен съд-П., с което са отхвърлени исковете на „Е.р.с.Б“ЕООД-гр.С., предявени против
О.П.-гр. П. за заплащане на сумата 614 922,74 лв., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане, представляваща неплатено възнаграждение за
извършени и приети строително-монтажни работи по договор за обществена поръчка №.../...
г. с предмет „Инженеринг-комплексно проектиране и строителство на обект - П. в УПИ ...-
п., кв. ... по плана на втора градска част на гр.П.“, както и за сумата 203 522,86 лв.,
представляваща обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за
периода от 01.06.2013 г. до 01.06.2016 г., както и са отхвърлени исковете на „Е.р.с.Б“ЕООД-
гр.С., предявени против О.П.-гр.П. за заплащане на сумата 614 922,74 лв., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, представляваща
равностойност на извършени и приети строително-монтажни работи: прекопаване до кота -
4,60 м.; изпълнение на обратен насип от трошен камък с уплътняване за достигане на
проектно ниво и осигуряване на еднородна строителна почва за изпълнение на
фундирането; укрепване на изкопа до кота -4,60 м. и полагане на подложен бетон за обект
„П. в УПИ ...-п., кв.... по плана на втора градска част на гр.П.“, с която О.П. се е обогатила за
сметка на „Е.р.с.Б“ЕООД-гр.С., както и за сумата 203 522,86 лв., представляваща
1
обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за периода от 01.06.2013
г. до 01.06.2016 г., и е осъдено „Е.р.с.Б“ЕООД-гр.С. да заплати на О.П.-гр.П. сумата 1 200
лв. - деловодни разноски за производството по делото.
Жалбоподателят „Е.р.с.Б“ЕООД-гр.С. моли решението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от 10.08.2020 г., и да
бъде постановено от въззивния съд решение, с което предявените от дружеството искове да
бъдат уважени. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 266, ал.1,изр.1
от ЗЗД, вр. чл. 41,ал.1 от ЗОП (в сила от 1.10.2004 г., отменен, отмяната в сила от 15.04.2016
г.) и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 614 922,74 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извършени и приети строително-монтажни
работи по договор за обществена поръчка №.../... г. с предмет „Инженеринг-комплексно
проектиране и строителство на обект - П. в УПИ ...-п., кв. ... по плана на втора градска част
на гр.П.“, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба, както и да му заплати сумата 203 522,86 лв., представляваща обезщетение за забава в
плащането на горното парично задължение за периода от 01.06.2013 г. до 01.06.2016 г.
Предявява също така евентуално, при отхвърляне на иска, предявен на договорно
основание, искове с правно основание чл. 55,ал.1,предл.2 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сумата 614 922,74 лв., представляваща равностойност
на извършени и приети строително-монтажни работи, а именно прекопаване до кота -4,60
м., изпълнение на обратен насип от трошен камък с уплътняване за достигане на проектно
ниво и осигуряване на еднородна строителна почва за изпълнение на фундирането,
укрепване на изкопа до кота -4,60 м. и полагане на подложен бетон,всички те за обект „П. в
УПИ ...-п., кв. ... по плана на втора градска част на гр.П.“, с която сума О.П. се е обогатила за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба, както и да му заплати сумата 203 522,86 лв., представляваща обезщетение за забава в
плащането на горното парично задължение за периода от 01.06.2013 г. до 01.06.2016 г. По
негово искане не са събирани нови доказателства във въззивното производство. Претендира
за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата О.П.-гр. П. моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 8.09.2020 г. Като ответник в
производството пред окръжния съд оспорва предявените искове като неоснователни. Не
заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира
за присъждане на разноски.
П.ският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение
съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на
жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и намери за установено следното:
2
Безспорно е между страните, че между ответната О.П. и ищеца по
делото „Е.р.с.Б“ЕООД-гр.С. на 7.11.2007 г. е бил сключен по реда на чл. 41 и чл.
42 от ЗОП (в сила от 1.10.2004 г., отменен, отмяната в сила от 15.04.2016 г.)
представеният от ищеца в копие с молбата от 24.06.2016 г. договор № ...,
съгласно който о. като възложител възлага на дружеството като изпълнител да
извърши цялостно изграждане на обект „П. в УПИ ...-п., кв. ... по плана на
Втора градска част-П.“. Безспорно е, че изпълнителят е изпълнил на обекта
СМР, като договорът е прекратен от страна на о. с писмо до дружеството от
5.06.2012 г., считано от изтичане на 7-дневен срок от получаването му, като
на 12.06.2012 г. е съставен акт за установяване състоянието на строежа при
спиране на строителството, след което обектът е довършен от друг
изпълнител. Безспорно е, че ищецът е изпълнил и посочени в исковата молба
СМР, които са част от изграждането на обекта, който обект е въведен в
експлоатация вече след прекратяването на договора между страните. Няма
спор, че към датата на подаването на исковата молба в съда и до настоящия
момент възнаграждение за тези конкретно СМР не е било платено от
ответника на ищците. С исковата молба ищецът претендира за присъждането
съгласно договора на посочената сума на възнаграждение 614 922,74 лв. за
изпълнението на тези конкретно СМР, ведно с обезщетение за забавеното
плащане в размер на мораторна лихва за периода от 3 години преди
завеждането на иска 203 522,86 лв. и на законна лихва от подаване на
исковата молба в съда. Заявена е и евентуална претенция, при отхвърляне на
претенцията, основана на сключения между страните договор, за присъждане
на същата сума 614 922,74 лв. с твърдение, че тя е дължима от ответната о.,
тъй като с нея о. се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, ведно с
обезщетение за забавеното плащане в размер на мораторна лихва за периода
от 3 години преди завеждането на иска 203 522,86 лв. и на законна лихва от
подаване на исковата молба в съда.
С подадената на 2.06.2016 г. искова молба (в редакцията й, представена
с молбата от 24.06.2016 г.) ищецът твърди, че договорът между страните от
7.11.2007 г. е сключен при лимитирана цена съгласно чл.6.3.1, съгласно който
общата цена за извършване на проектни и СМР е лимитирана с обща сметна
стойност от 1 616 667 лв. без ДДС, а изчислена с ДДС тя е 1 940 000 лв., която
стойност е и конкретно разпределена – 4 000 лв. за ПУП/ПРЗ, 30 000 лв. за
3
идеен инвестиционен проект, 56 000 лв. за технически инвестиционен проект
и 1 526 667 лв. за СМР. Твърди, че преди сключването на договора, при
работата на Комисията за отваряне, разглеждане и оценяване на постъпилото
заявление от дружеството за участие в обществената поръчка е съставен
протокол №.../... г. във връзка с предложената от дружеството ценова оферта,
като съгласно разпоредбата на чл. 93,ал.3 от ЗОП (отм.) страните са
постигнали редица договорености, сред които думата „непредвидени“ да
отпадне от израза „посочената цена включва всички предвидени и
непредвидени разходи по изпълнение на предмета на поръчката“ в договора
за възлагане на обществената поръчка, но, за разлика от другите
договорености, постигнатите при преговорите, които са отразени в
сключения договор, само тази договореност не е била отразена в подписания
договор. Твърди, че след проведена процедура за малка обществена поръчка е
сключен на 12.03.2008 г. договор между о. и „П.и.“АД за консултантска
дейност и упражняване на строителен надзор по време на строителството.
Твърди, че на база разработения проект по всички части и одобрените в
договора параметри от дружеството е изготвена за обекта пълна
количествено-стойностна сметка (КСС) с детайлна разбивка, която да
удовлетвори цялостното изграждане на обекта, след което дружеството е
започнало извършване на необходимите СМР. Твърди, че в хода на работата
са били установени различия по отношение на инженерно-геоложките
условия, тъй като достигнатата земна основа е нееднорадна – средно до едър
пясък и леки до твърди глинени частици. Твърди, че така установените
различия са в съществено отклонение от първоначалните подготвителни
дейности, които не е можело да бъдат предвидени и които представляват
непредвидени обстоятелства, водещи до необходимостта от съответни
промени и извършването на допълнителни услуги и строителни дейности с
оглед изпълнението на обществената поръчка. Твърди, че преди сключването
на договора на дружеството не е била представена подземна кадастрална
карта и че първоначалните проучвания са извършени от дружеството преди
сключване на договора в трите края на обекта, който е бил функциониращ
към онзи момент п.. Твърди, че това е наложило извършването на
допълнителни и значителни по обем и финансова стойност услуги,
строителни дейности и мероприятия, които изпълнителят не е можел да
предвиди. Твърди, че на 4.02.2011 г. е съставен акт за установяване
4
състоянието на строежа при спиране на строителството с представители на
двете страни, на проектанта, строителния надзор и техническия контрол,
който, както е посочено в него, е съставен по причини, че при изпълнение на
изкопните работи и достигане на проектно ниво за фундиране К-3,6 м.
(157,30 м.) е установено различие по отношение на инженерно-геоложките
условия, изпълнени са допълнителни СМР по указания на проектант-
конструктора по заповедна книга (заповеди № .../...и. г., №.../... г. и № .../... г.),
необходимост от преработка на проект част „Конструкции“-фундиране с
оценка на съответствие на инвестиционния проект и одобряване на същия,
необходимост от допълване на строителното разрешение. Твърди, че въз
основа на заповедта №.../...и. г. на проектанта по част „Конструкции“ се
изпълнява прокопаване до кота -4,60 м. (156,30 м.), въз основа на заповед №
.../... г. е изпълнен обратен насип от трошен камък с уплътняване за достигане
на проектно ниво и осигуряване на еднородна строителна почва за
изпълнение на фундирането, както и е изпълнено укрепване на изкопа до кота
-4,60 м., включително полагане на подложен бетон по заповед № .../... г.
Твърди, че е докладвано на възложителя със заявление на дружеството от
10.02.2011 г., като е посочено, че на основание клауза 6.10.1а от договора то
ще предяви иск за допълнително заплащане, както и че допълнително ще
представи пълни и детайлни подробности. Твърди, че е представена и
обяснителна записка, в която подробно са описани възникналите проблеми,
включително е обяснено в какво точно се изразява необходимата преработка
и причините за това – че преработката обхваща промяна на фундаментите от
единични и ивични във фундаментна плоча и че тя се налага във връзка с
разкритата геоложка картина на масовия изкоп – почвата е съществено
нееднородна. Твърди, че на 1.04.2011 г. е съставен акт за установяване
състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството с
представители на двете страни, проектанта, строителния надзор и
техническия контрол. Твърди, че с писмо от 4.04.2011 г. от о. до дружеството
е изпратено допълнено разрешение за строеж във връзка с писмо на
дружеството с входящ номер от 17.03.2011 г., с което е внесен технически
инвестиционен проект, част „Конструкции“-преработка по време на
строителството. Твърди, че дружеството с писмо-доклад от 7.04.2011 г.
представя пълни и детайлни подробности, включително запознава
възложителя с изпълнената работа, а именно, че е направен нов проект в част
5
„Конструкции“ със съответната оценка за съответствие на инвестиционния
проект от надзорната фирма „П.и.“АД, проектът е съгласуван от експерти при
О.П., допълнено е разрешението за строителство от 6.07.2009 г., въз основа на
съгласувания проект е изготвена КСС, равняваща се на 451 272,99 лв. без
ДДС, като посочва, че тези видове работи се явяват допълнителни съгласно
клаузите на договора, и е изискано от възложителя да разпореди
предприемане на съответните мерки за разплащане на извършените
допълнителни СМР, тъй като дружеството самостоятелно, със собствени
сили, значителни средства и ресурси е извършило непредвидените
допълнителни СМР. Твърди, че на 2.06.2011 г. е отправил ново
писмо/заявление до о. с изразено желание да бъде уведомено за резултата и
решението по повдигнатия проблем. Твърди, че междувременно отговорните
служители на о. не отричат за наложилите се и извършени допълнителни
СМР, като през цялото време пред представителите на дружеството се
поддържат виждания, че за тези допълнителни СМР ще бъде намерен
подходящ начин да бъдат заплатени изцяло, най-вероятно чрез допълнително
възлагане, но че с оглед на срочността и важността на обекта работата трябва
да продължи. Твърди, че за всички тези непредвидени обстоятелства
непрекъснато е в течение осъществяващото строителен надзор върху
дейността на изпълнителя дружество „П.и.“АД-гр.П.. Твърди, че на
20.06.2011 г. е подадено заявление (становище) от дружеството-изпълнител
до о.-възложител относно допълнителни СМР-иск за допълнително
заплащане като искане за уреждане на спорове и относно искане за
мобилизационен аванс. Твърди, че о. е отговорила с писмо от 12.07.2011 г., че
искането за допълнително заплащане не може да бъде уважено, като е
посочила, че работата е възложена като инженеринг и затова дружеството е
длъжно да извърши проектиране и съответното строителство, че
инженерингът включва цялостно изграждане на обект, че претендираните
работи не представляват непредвидени и допълнителни, че дружеството има
задължението при определяне на цената да калкулира в нея и евентуални
непредвидени обстоятелства, необходими за изпълнение на договора с оглед
чл.3.8.1. от общите условия на договора. Твърди, че със заявление/становище
от 22.07.2011 г. дружеството е отправило до о. искане да се излъчат
контактни групи за провеждане на преговори по повдигнатите проблеми,
свързани с извършените допълнителни СМР и тяхното заплащане, като
6
впоследствие през месеците юни и юли на 2011 г. са осъществени срещи
между представители на двете страни, включително с участието на кмета на
о., но преговорите приключват с негативен резултат. Твърди, че в края на
2011 г. след преминалите междувременно местни избори дружеството е
отправило до новоизбрания кмет на о. заявление от 16.12.2011 г. за
запознаване със съществуващите проблеми и с искане за организиране на
среща с представители на двете страни, но отговор не е получен. Твърди, че с
писма на кмета на о. от 14.05.2012 г. и от 5.06.2012 г. е отправено
уведомление за едностранно прекратяване на договора от 7.11.2007 г. с
изтичане на 7-дневен срок от получаването му, след което е съставен от
съответните лица на 12.06.2012 г. акта за установяване състоянието на
строежа при спиране на строителството поради прекратяване на договора от
7.11.2007 г. Твърди, че е съставен приемо-предавателен протокол от
15.06.2012 г. между дружеството и „П.и.“АД. Твърди, че впоследствие на
25.06.2012 г. е сключен договор за строителство между ОП“О. п.и“-П. и
„И.п.г.“ООД-гр.П. и окончателно са били завършени СМР на обекта, като е
бил съставен констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа, подписан включително от строителите „Е.р.с.Б“ЕООД-гр.С. и
„И.п.г.“ООД-гр.П.. Твърди, че всички разплащания по съставените между
страните актове, с които са приети съответните СМР по договора, се свързват
с първоначално планираните съгласно изготвената КСС, но не и с
допълнителните СМР, надлежно извършени по допълнителната КСС, но не
отразени в нарочен акт, поради което дружеството претендира за заплащане
на неразплатените, но извършени допълнителни СМР по допълнителната
КСС. Твърди, че въз основа на съгласувания проект и с оглед необходимостта
и наложителността от извършването на допълнителни и непредвидени СМР е
изготвена предварителна допълнителна КСС в размер на 614 922,74 лв. с ДДС
(512 435,62 лв. плюс 102 487,12 лв. ДДС), в която подробно са посочени СМР,
които се налага да се извършват по допълнителния проект за фундаментна
плоча, в отличие от СМР по първоначално изготвената КСС. Твърди, че през
цялото време, независимо че е в течение на дейността и наличните
непредвидени обстоятелства, дружеството няма писмен отговор от страна на
възложителя дали ще бъдат заплатени допълнително извършените СМР до
становището от 12.07.2011 г., а при проведени срещи устно е отговаряно
дружеството да продължава с изпълнението на обществената поръчка с оглед
7
на срочното завършване на обекта, както и са уверявани, че възникналите
проблеми, свързани с нуждата от допълнително възлагане на услуги и
строителни дейности, както и необходимостта от допълнително финансиране,
ще бъдат положително разрешени, включително като се заплатят
допълнително извършените СМР. Заявява, че разпоредбите на сключения
между страните договор, включително подписаните към него специални
условия, предвиждат подобна хипотеза – т.6.3.7.3. от Условия на договора,
част ...... „Специални условия“ изрично указва, че допълнителни СМР се
възлагат по реда на чл. 90,ал.1,т.8,б.“б“ от ЗОП като допълнителна услуга.
Твърди, че посочената от изпълнителя цена е окончателна и не може да бъде
променяна в случаите, когато същият поради своето виновно поведение не е
разчел правилно стойността на съответните СМР и силите си, но това не може
да важи в случаите на положена дължима грижа на добрия търговец, когато
необходимостта от възлагане на допълнителни услуги или строителство е
вследствие на непредвидени обстоятелства, които не е било възможно да се
предвидят – върху строителната площадка се е намирал функциониращ п. и
едва след неговото преместване е станало възможно да се извършат
съответните прецизни замервания и изследвания. Заявява, че българското
законодателство възпроизвежда този принцип, свързан с отговорността на
страните по един договор, включително той е намерил своето отражение и в
чл. 90 от ЗОП (отм.) и уредените в него хипотези. Твърди, че искането на
дружеството изцяло отговаря на посочените изисквания, тъй като, от една
страна, става въпрос за допълнителна услуга или строителство, които не
могат технически или икономически да се разделят от предмета на основния
договор, като са съществено необходими за изпълнението на поръчката, и, от
друга страна, отговарят изцяло на фактора непредвидимост, свързан с
възникването на съответните непредвидени обстоятелства, които обосновават
правната релевантност на законовата хипотеза, а, от трета страна, изцяло се
вместват и по никакъв начин не надвишават с повече от 50 на сто основната
поръчка. Твърди, че с оглед отговора на о. по писмото от 12.07.2011 г.,
възложителят не оспорва нито необходимостта от извършване на посочените
допълнителни СМР, след като страните вече са подписали договора и са
изготвили подробна КСС, т.е. техния извънреден и непредвидим характер,
нито че сами по себе си същите са били извършени съгласно изготвените,
приети и съгласувани със съответните институции и лица, включително с
8
възложителя, книжа и документи, включително и тяхната парична
равностойност, а единствено се основава на виждането, че процедурата е
възложена като инженеринг, който включва цялостно изграждане на обект,
предвид на което не счита, че претендираните работи са непредвидени и
допълнителни, като сред задълженията на изпълнителя е при определяне на
цената да калкулира в нея и евентуални непредвидени обстоятелства,
необходими за изпълнението на договора, както и всички други
обстоятелства. Счита, че спорът между страните е правен и е свързан с
понятието „договор за инженеринг“ и вложеното в него съдържание за
правата и задълженията на страните по него. Счита, че ответникът е съзнавал,
че този тип инфраструктурни обекти (процесния и още посочени два други с
други изпълнителни) не могат да се завършат с лимитни цени и трудно биха
могли да се вместят в някакъв вид лимитирани отнапред цени, освен ако
същите не са предварително силно завишени. Твърди още, че след като
всички разплащания по съставените между страните актове, с които са приети
съответните СМР по договора, се свързват с първоначално планираните
съгласно изготвената КСС, но не и с допълнителните СМР, извършени по
допълнителната КСС, то е възможно да се приеме, че същите не са извършени
като част от договореното по процесния договор, но те са надлежно
извършени съгласно законовите изисквания и строителната документация, по
който начин възложителят се е обогатил за сметка на изпълнителя с така
извършените, но неразплатени допълнителни СМР, по допълнителната КСС,
при което с оглед разпоредбите на закона и справедливостта трябва да бъдат
заплатени. Твърди, че във връзка с предмета на договора страните се
договарят за обща цена за извършване на проектни и СМР, които включват
изработка на проект с изготвяне на подробни КСС и извършване на съответно
предвидени СМР по така приетите от страните сметки, изразяващи се
съгласно чл.6.3.1. от договора в заплащането на лимитирана обща смутна
стойност от 1 616 667 лв. без ДДС или 1 940 000 лв. с ДДС, от които за СМР
1 526 667 лв., като страните са се договорили също при възлагане на
допълнителни СМР на основание чл. 90,ал.1,т.8 от ЗОП (отм.) как да става
формирането на единичните цени за отделните видове СМР, с оглед на което
може да се приеме, че страните са предвидили първоначално договорената
сума в размер на 1 940 000 лв. с ДДС като прогнозна съобразно предвидимите
действия и предмет на сключения между страните договор, като е оставена
9
възможност за възлагане на допълнителни СМР, за които да се изготви
допълнителна КСС съгласно отнапред договорените ставки за формиране на
цени за тях, респективно, допълнителните СМР да бъдат заплатени
справедливо от ползващия се от тях възложител съобразно реалната им
стойност, включително ако се преценят като част от СМР по договора, но
останали неразплатени. Заявява, че в случай, че бъде прието, че общата цена
за извършване на проектни и СМР е лимитирана в посочения размер от
1 616 667 лв. без ДДС или 1 940 000 лв. с ДДС, то въз основа на водените
преговори, включително протокол № .../... г., и постигнатото в тях съгласие,
че посочената цена включва всички предвидени разходи по изпълнение на
предмета на поръчката, то договорът е нищожен изцяло или в отделни негови
части поради невъзможен предмет, евентуално при липса на съгласие между
страните, тъй като не е възможно и дружеството не се е съгласявало при
изпълнение на предмета на сключения договор да се извършат допълнителни,
неизвестни отнапред СМР, които не са договорени и предвидени в
изготвената между страните КСС и без да е предвидено същите да бъдат
заплатени, респективно, финансово компенсирани или обезщетени, както и
договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави и
добросъвестната търговска практика, доколкото същите изискват да има
относителна равностойност на насрещните престации. Заявява, че ако
договорът не е нищожен, то тогава има пороци, водещи до унищожаемост на
конкретни разпоредби в него поради допусната грешка в предмета,
респективно, извършена измама, съгласно чл. 27 и чл. 28 от ЗЗД с оглед
противоречието им с договореното между страните, тъй като предвид
несъобразяването на договореното между страните по време на техните
преговори и крайната редакция на изготвения от о. и поднесен за подписване
договор дружеството като че ли е станало жертва на допусната от длъжностни
лица на о.-възложител грешка или дори на откровена измама. Счита, че
грешката е свързана със съществени разпоредби от съдържанието и предмета
на договора, като дружеството е считало, че подписва значителния по обем
договор с текст, в който се задължава да изпълни задълженията си по
определената отнапред лимитна цена само за всички предвидени разходи по
изпълнението на предмета на поръчката, но не и за непредвидени такива,
които логично е очаквало да бъдат заплатени. Твърди още, че спрямо
представителите на дружеството през цялото време съзнателно и
10
целенасочено са били създавани неверни представи от служители на о., че
така извършените допълнителни СМР ще бъдат в крайна сметка справедливо
заплатени от възложителя по време на изпълнение на процесния договор,
респективно, в един последващ момент, включително чрез извършване на
допълнително възлагане или друг подходящ и възможен начин, като се е
изисквало от изпълнителя продължаване на СМР на обекта с оглед на
неговото срочно завършване в качеството му на важен инфраструктурен
обект на град П.. Счита, че ако поради някаква причина не е възможно
удовлетворяване на посочените по-горе претенции, то е житейски логично и
правно обосновано на дружеството да бъдат заплатени съответните парични
суми по извършените от него допълнителни СМР, които не присъстват в
първоначалната КСС и не са отчетени и заплатени от възложителя, защото
дружеството се е обеднило, а възложителят се е обогатил със стойността на
така извършените допълнителни СМР, посочени в допълнителната КСС.
Претендира да бъде осъдена ответната о. да му заплати сумата 614 922,74 лв.
с ДДС като неразплатена цена за допълнително извършените и приети СМР
ведно със законна лихва и с мораторна лихва в размер на 203 522,86 лв.,
изчислена за тригодишен период преди датата на предявяване на иска.
Евентуално, при отхвърляне на първия иск, претендира да бъде осъдена
ответната о. да върне на ищеца сумата 614 922,74 лв. с ДДС, представляваща
себестойността на допълнително извършени и приети СМР на обекта, които
са получени от о. на основание нищожен договор поради невъзможен
предмет, евентуално, поради липса на съгласие, евентуално, поради
накърняване на добрите нрави, изцяло или в отделни негови части, като
ответникът се е обогатил със стойността им за сметка на ищеца, ведно със
законна лихва и ведно с мораторна лихва в размер на 203 522,86 лв.,
изчислена за тригодишен период от преди датата на предявяване на иска, или
на основание унищожаемост на конкретни разпоредби от договора от
7.11.2007 г. (не изцяло) поради грешка в предмета, а при евентуалност поради
измама, като ответникът се е обогатил със стойността им за сметка на ищеца,
ведно със законна лихва и ведно с мораторна лихва в размер на 203 522,86 лв.,
изчислена за тригодишен период от преди датата на предявяване на иска.
Евентуално, при отхвърляне на предходния иск, моли да бъде осъдена
ответната о. да върне на ищеца сумата 614 922,74 лв. с ДДС, представляваща
незаплатената цена за допълнително извършени и приети СМР на обекта,
11
които са получени от ответника без правно основание, като той се е обогатил
със стойността им за сметка на ищеца, ведно със законната лихва и ведно с
мораторна лихва в размер на 203 522,86 лв., изчислена за тригодишен период
от преди датата на предявяване на иска.
С отговора от 15.08.2016 г. на исковата молба ответникът оспорва
исковете. Заявява, че съгласно документацията при провеждането на
обществената поръчка е предвиден фиксиран бюджет с обща сметна стойност
1 616 667 лв. и че цената следва да е крайна. Заявява, че за провеждане на
преговорите с поканения кандидат възложителят назначава комисия, като тя
съгласно изискванията на ЗОП (отм.) се придържа към обявените от
възложителя условия на обществената поръчка и не може да договаря
условия и стойности, различни от посочените от възложителя. Заявява, че
съгласно договора общата цена на извършване на проектни и СМР е
лимитирана с обща сметна стойност от 1 616 667 лв. с ДДС, разпределена по
посочен начин (за ПУП/ПРЗ, за идеен инвестиционен проект, за технически
инвестиционен проект и за СМР), като СМР стойността е 1 526 667 лв., като
посочената стойност включва цялостното извършване на проектните и СМР и
със сключването на договора изпълнителят се е задължил да изпълни
инженеринг, т.е. да извърши както проектиране, така и строителство съгласно
техническите условия, съставляващи част от договора, за лимитната цена,
посочена в него. Посочва, че по време на изпълнение на договора във връзка с
указание на проектант-конструктора, който при договора за инженеринг се
наема от изпълнителя, изпълнителят твърди, че е предприел действия по
изпълнение на СМР и преработка на част „Конструкция“, включително
изготвяне на КСС. Заявява, че със заявление от 11.02.2011 г. дружеството е
посочило, че при извършен оглед на достигнатата земна основа от проектант-
конструктора е установено съществено различие от проекта, като
достигнатата земна основа е нееднородна и е издадена заповед № .../...и. г., а
със заявление от 14.04.2011 г. дружеството е уведомило о., че е извършена
преработка на проекта в част „Конструкции“, като въз основа на този проект е
изготвена КСС на стойност 451 272,99 лв. без ДДС, които работи са
изпълнени и предвид това, че се явявали допълнителни, подлежат на
допълнително заплащане, като към писмото е приложена и допълнителна
КСС. Заявява, че в о. от дружеството е представена и друга КСС, изготвена
12
въз основа на проекта, която е на по-ниска стойност – 382 600,05 лв. без ДДС.
Посочва, че претенцията по делото е за стойност в размер на 512 435,62 лв.
без ДДС. Заявява, че е очевидна разликата в претенциите за плащане по
количества, видове и стойности, които ищецът твърди, че е изпълнил.
Посочва, че с писмо от 12.07.2011 г. о. е уведомила изпълнителя, че счита
претенцията за допълнително заплащане за неоснователна. Заявява, че се
оспорват необходимостта от извършване на посочените допълнителни СМР,
техния извънреден и непредвидим характер, извършването и приемането им,
както и тяхната парична равностойност. Заявява, че впоследствие строителят
е преустановил изпълнението на оставащите му строителни дейности и на
останалите задължения по договора за период от почти година. Заявява, че с
уведомление от 14.05.2012 г., получена на 15.05.2012 г., изпълнителят е
уведомен, че с изтичане на 7-дневен срок от получаване на уведомлението
договорът ще се счита за прекратен, като към момента на прекратяване на
договора о. е заплатила всички дължими по договора суми. Заявява, че след
това о. е обявила нова обществена поръчка за довършване на обекта и е
сключила договор с друг изпълнител. Твърди, че неправилно ищецът счита
договорената цена в размер на 1 616 667 лв. за прогнозна, а тя е лимитна.
Заявява, че о. не е възлагала допълнителни работи в съответствие с
уговореното в договора. Твърди, че липсата на възлагане на допълнителни
работи, дори и да се налага те да бъдат извършени, както и предвиденото в
договора, че допълнителни работи, които се налага да бъдат извършени, ще
бъдат предмет на допълнително договаряне между страните, води до
неоснователност на претенцията на ищеца-изпълнител по договора за
заплащането им на договорно основание. Твърди, че липсата на постигнато
съгласие във формата, предвидена от договора и от закона – писмена форма,
води до липсата на договор между страните по отношение на претендираните
от ищеца допълнително изпълнени работи. Заявява, че допълнителни
дейности в съответствие с подписания договор и чл. 90,ал.1,т.8 от ЗОП (отм.)
не са възлагани, респективно, не е сключван писмен договор за обществена
поръчка за тях. Оспорва с оглед претенцията на ищеца, заявена на основание
договора, че претендираните количества и видове работи са изпълнени, както
и техния размер, те за да приети от о., да се е налагало тяхното извършване,
евентуално, ако то се е налагало, счита, че това се дължи на некачествено
изпълнение на проектните работи, които е извършил строителят предвид
13
непрецизни проучвания. Посочва, че приложената КСС, формираща цената
на иска, е подписана само от представител на ищеца. Оспорва, че
претендираните СМР са изпълнени именно от ищеца. Оспорва, че
претендираните за заплащане СМР са допълнителни такива, за които се
дължи допълнително възнаграждение, включително те да представляват
непредвидени обстоятелства, които ищецът нито е можел, нито дори е имал
възможност да предвиди. Заявява, че е неоснователно твърдението на ищеца
да не е могъл да направи проучвания, тъй като теренът бил зает, защото
ищецът е търговец, занимаващ се по занятие със строителство, имало е
достатъчно свободен терен на и около процесния обект, от който при
полагане на дължимата грижа от търговец, занимаващ се основно със
строителни работи, може да предприеме необходимите действия и извърши
проучвания на терена, за да изготви пълна и коректна оферта. Заявява, че о.
не е отказвала съдействие в тази насока, като ищецът нито по време на
подготовката на офертата си, нито по време на провеждане на процедурата,
нито преди подписване на договора е твърдял, че е отказван достъп до обекта
или че се нуждае от допълнителни документи или информация. Твърди, че
посочените като допълнителни дейности и мероприятия ищецът е могъл да
предвиди, ако е бил извършил съответните проучвания, респективно, ако е
бил положил дължимата грижа. Счита, че и при наличие на различия, то те са
ирелевантни с оглед на основателността на претенцията, тъй като те не
представляват непредвидени обстоятелства. Заявява, че видно от процесния
договор о. е възложила „инженеринг-комплексно проектиране и
строителство“ на посочен обект, т.е. дейностите са възложени като
инженеринг по смисъла на чл. 3,ал.1,т.3,б.“а“, предл.2 от ЗОП (отм.). Заявява,
че инженерингът е форма на изработка, при която изпълнителят дължи
резултат изграждане на посочения в договора обект, като за изграждането му
изпълнителят сам изготвя необходимите проучвания, проекти, набавя
материали, изготвя организация на работа, на движение и извършва всички
необходими работи, за да постигне изпълнението на задължението си –
изработка и предаване на дължимия резултат. Заявява, че при инженеринга
страните уговарят твърда цена за изпълнение, като строителят е длъжен да
предвиди на свой риск всички разходи, необходими за поставената от
възложителя задача. Заявява, че е задължение и е в интерес на строителя
преди представяне на своята цена да положи грижата на добър търговец, като
14
проучи, проведе предпроектни инженерно-изследователски работи,
съответно, да предвиди и калкулира всички необходими дейности и съответно
разходи. Заявява, че това е обективирано и в процесния договор, като от
същия е видно, че изпълнителят се е задължил да изпълни цялостно
изграждане на обекта – изготвяне на ПУП/ПРЗ, идеен инвестиционен проект,
технически инвестиционен проект, СМР. Заявява, че възлагането на строеж,
който изисква изпълнение на част „Конструкции“, видно от плановото
задание на о., предполага и изисква запознаване с геологията на обекта, за да
се прецени каква конструкция би могло да се изпълни и съответно по какъв
начин. Заявява, че изпълнителят не възразява, че следва да извърши
преработка на проекта в част „Конструкции“ без допълнително заплащане,
което твърди също да е резултат от геоложките проучвания, но претендира
допълнително възнаграждение за изпълнение в резултат на преработката.
Заявява, че в тази насока са и разпоредбите на чл.3.8.1. и следващите от
общите условия на договора, а именно, че се приема, че преди да подаде
предложението си изпълнителят е проучил площадката и се е запознал с нея,
…с характера на терена и подпочвения слой,…обема и характера на работата,
необходимите материали…, събрал е цялата необходима информация относно
рисковете, непредвидените обстоятелства и всички други обстоятелства,
които оказват влияние върху предложението; че се е уверил в пълнотата и
изрядността на предложението си; че ще извърши всякакъв вид работа, т.к. се
приема, че той е определил своите цени въз основа на собствени изчисления.
Заявява, че процесните СМР са резултат от бездействие на ищеца, като са
могли и е следвало да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, в
резултат на което рискът и отговорността е изцяло за ищеца. Подчертава, че
това са дейности, които ищецът е следвало да предположи и да предвиди и
съответно да ги калкулира в цената, която е предложил за изграждане на
строежа, същите не се дължат на промени, поискани от възложителя,
представляващи отклонение от първоначалните му условия. Заявява, че
изборът как да бъде реализиран предмета на договора, включително как да
бъде изпълнена конструкцията на строежа, каква да бъде конструкцията и
т.н., е направен от строителя и в тази връзка същият не може да претендира
заплащане на работи, които е бил длъжен да предвиди при калкулиране на
разходите, необходими за изпълнение на този вид работи. Счита, че в
резултат на твърдените от ищеца установени различия на почвата същият е
15
можел да предложи конструктивно решение, което да доведе до изграждане
на различна конструкция, която да не изисква изпълнение на определените от
ищеца като допълнителни работи. Заявява, че видно от разрешението за
ползване въведеният в експлоатация строеж е П., т.е. изпълненото не
представлява нещо различно, изискано в повече от възложителя по време на
строителството, и възложителят не е изисквал от ищеца промяна на строежа,
преустройството му и др. дейности, водещи до резултат, различен от
договорения. Обръща внимание на обстоятелството, че още към момента на
представяне на идейния проект изпълнителят е имал информация относно
вида на почвата, видно от обяснителна записка, стр.2 – фундира се в
нееднородна основа от среден пясък и песъчлива глина, и условията не са
променени към момента на представяне на техническия инвестиционен
проект, поради което счита, че ищецът е предвиждал, че геологията на обекта
е такава, каквато впоследствие е установил, още към момента на подаване на
предложението, но дори и да са били променени, рискът от неправилна
преценка по отношение на обема на работа и стойността за изпълнение се
носи от изпълнителя. Заявява, че дружеството е следвало да предостави на
възложителя готов резултат П. срещу определената цена в договора, а по
какъв начин и как изпълнителят ще го направи е негово решение. Счита, че
разликата над уговорената цена, която се претендира, не се дължи на
непредвидени разходи, независещи от волята на страните или на извършени
от възложителя промени в поръчката, а се дължи на неправилна преценка на
изпълнителя, респективно, на недължимо положена грижа от негова страна и
евентуална разлика между уговорената и действителната стойност следва да
остане за негова сметка. Счита, че затова претендираните разходи нямат
допълнителен характер, а се включват в обема и съдържанието на дължимата
престация по сключения договор за уговорената цена. Заявява, че ако съдът
приеме, че претендираните от ищеца работи са допълнителни, които
подлежат на заплащане извън уговорената цена по договора или ищецът не е
бил длъжен да ги включи в предложената от него обща цена за изпълнение,
то не е налице договорно основание за заплащане. Заявява, че договорът е
сключен в резултат на проведена процедура по ЗОП (отм.) и негова особеност
е неотменността на постигнатите уговорки, освен при изрично и лимитативно
определените случаи съгласно чл. 43 от ЗОП (отм.), а претендираното
възнаграждение цели именно промяна на цената на договора, като тази
16
промяна неоснователно е прикрита с твърдения за допълнително извършени
работи. Посочва, че последващи работи, извън КСС, за същия обект при
възникване на евентуална необходимост се възлагат отново по реда на ЗОП
(отм.), каквато възможност страните са уредили и в сключения между тях
договор. Заявява, че в резултат на проведената процедура се сключва отделен
договор и именно той е основанието, въз основа на което се извършват
плащания на допълнителните дейности. Заявява, че ЗОП (отм.) изисква
отделен писмен договор, а не промяна на сключения вече такъв и че в
резултат на проведена процедура на основание чл. 90 от ЗОП (отм.) не може
да се подписва анекс към предходния договор, поради което страните не
могат да уговарят това и затова счита и възразява, че такава уговорка не
поражда действие. Заключава, че предвид липсата на отделен писмен
договор, какъвто изисква ЗОП (отм.), сключен след съответната приложима
процедура, процесните работи не могат да бъдат претендирани на договорно
основание, в случая съгласно договора от 7.11.2007 г. Възразява и че
претенцията за заплащане на стойността на посочените СМР на договорно
основание е погасена по давност. Относно евентуалните искове за нищожност
заявява, че трите посочени основания не са налице. Относно твърдените
пороци, водещи до унищожаемост възразява, че не е налице нито грешка в
предмета, нито извършена измама, както и че предявените искове за
унищожаемост са погасени по давност с оглед разпоредбата на чл. 32,ал.2 от
ЗЗД. Твърди, че са неоснователни, неверни твърденията на ищеца, че о. е
поемала ангажимент за допълнително заплащане на процесните СМР, нито че
съзнателно и целенасочено са били създавани неверни представи от
служители на о., че те ще бъдат заплатени. На следващо място, ответникът
възразява, че е неоснователен и искът за заплащане на процесните СМР като
получени от о. без основание. Моли в тази връзка също да се вземат предвид
изложените вече от ответника съображения относно цената на договора,
неговия предмет, включително че се оспорва да са изпълнени и приети
количествата и видовете работи, както и тяхната стойност, че претендираните
СМР не са допълнителни и да подлежат на отделно заплащане, а се включват
в обхвата на поръчката. Възразява, че претенцията за заплащане на
стойността на посочените СМР е погасена по давност, тъй като срокът, от
който започва да тече давностният срок, е от момента на извършване на
строителните работи. Заявява, че в заявлението от 7.04.2011 г. ищецът е
17
посочил, че претендира заплащане на извършените допълнителни СМР,
описани в КСС, както и че посоченото заявление е във връзка с предходно
такова от 10.02.2011 г., т.е. ищецът твърди, че към месец февруари,
респективно, месец април на 2011 г. СМР са били изпълнени и затова към
момента на подаване на исковата молба през месец юни на 2016 г. срокът е
изтекъл. Освен това твърди, че при неоснователно обогатяване ДДС не е
дължим върху размера на обезщетението, доколкото то не е елемент от
обогатяването, съответно, от обедняването, защото съгласно чл. 2 от ЗДДС с
този вид данък се облага доставката на стока и услуга, дефинирани в чл. 6 и
чл.9 от закона, и съобразно тях ищецът не е извършил доставка на стока или
услуга. Счита за неоснователни и предявените искове за заплащане на
законна лихва.
С допълнителната искова молба от 27.09.2016 г. ищецът твърди, че ако
действително назначената от о. комисия за преговорите с потенциалния
кандидат не може да договаря условия и стойности, различни от посочените
от възложителя в обществената поръчка, то това навежда на евентуална
основателност на твърденията на ищеца за нищожност, респективно
унищожаемост, на сключения между страните договор. Посочва, че
вследствие на така проведените преговори и съставени протоколи за
съдържанието на постигнатите договорености, се е стигнало до промяна на
редица същностни разпоредби в подписания между страните договор.
Заявява, че с оглед на краткия период от време от поканата от о. до
дружеството за преговори и сключването на процесния договор,
съобразявайки наличието само на най-общи параметри на плановото задание
за обекта без каквито и да са важни данни по съществото на обществената
поръчка (вкл. разгърната застроена площ), дружеството е извършило свои
бегли предварителни проучвания чрез посещение на място на евентуалната
строителна площадка, включително с ограниченията на действащ п.. Заявява,
че след сключване на договора и при действащ п. са извършени съответни
геоложки проучвания, които не могат да попаднат по същество върху целия
терен на неосвободената строителна площадка. Заявява, че след напразни
очаквания за освобождаване на строителната площадка от възложителя и по
молба на дружеството през месец април на 2008 г. е изготвен доклад,
съдържащ инженерно-геоложко проучване на обекта от „В.“АД. Заявява, че
18
едва при започването на изкопните работи се установява действителното
геоложко положение на обекта, непредвидимо по-рано, което води до
необходимостта от съответни промени – вместо предвидените по проекта
ивични фундаменти да се изгради фундаментна плоча. Заявява, че
извършените СМР, допълнителни или не, свързани с фундаментната плоча, са
приети от компетентните органи и лица, включително о., видно от
представените актове, включително актове 15 и 16, като в същите документи
ясно е посочено кой е изпълнителят, строителят – ищецът, защото другият
изпълнител към момента на сключването на договора с него няма как да
започне с изкопа. Заявява, че е без значение дали извършените, но
неразплатени СМР, са извънредни или предвидими, допълнителни или не и
т.н., защото те са извършени по и във връзка с изпълнението на процесния
договор по съответната обществена поръчка, като не са заплатени.
С отговора на допълнителната искова молба от 17.10.2016 г. ответникът
отново заявява, че сключеният договор от 7.11.2007 г. има за предмет
изпълнение срещу възнаграждение на инженеринг – комплексен проект за
проектиране и строителство, сключен е в резултат на процедура по реда на
ЗОП (отм.) с обща лимитна стойност от 1 616 667 лв., която включва всички
разходи по цялостното извършване на проектните и СМР. Заявява, че с
изявлението на ищеца, че са извършили свои бегли предварителни
проучвания изпълнителят сам признава, че още преди подаване на офертата
не е положил грижата на добър търговец и че вече като изпълнител е
възложил инженерно-геоложкия доклад за строителната площадка, поради
което той отговаря за несъответствието му с вида и характера на земната
основа. Заявява, че преценката дали са били технологично необходими
работите е на изпълнителя и при заложени по-малки количества работи
разликата между уговореното в КСС и нужното количество СМР при общо
уговорено възнаграждение следва да се поеме от ищеца. Заявява, че за
разлика от обикновения договор за строителство при инженеринга
изпълнителят, който отговаря и за проекта, е могъл и е бил длъжен да
предвиди всички необходими СМР, количеството и цената им. Оспорва
твърдението, че о. не е съдействала за изпълнение на договора и по-конкретно
че не е осигурила възможност за геоложки проучвания на свободна
строителна площадка, но и твърди, че за извършването им не е необходимо да
19
бъде освобождавана част или цялата строителна площадка. Заявява, че
въпреки резултатите от проучването инвестиционните проекти не са
съобразени с него, като се твърди, че необходимостта от процесните работи е
възникнала след изкопни работи при все, че това е било известно преди това,
а и от доклада е видно, че при извършване на пробите е достигната дълбочина
от 10 м., а при изкопните работи е по-малка, което означава, че още тогава е
станало ясно, респективно, могло е да стане ясно какъв е съставът на почвата.
Заявява, че по време на действие на договора нови условия и изисквания,
различни от първоначално определените, възложителят не е поставял, а
отговорността за това, че изпълнителят е направил грешна преценка относно
начина на изпълнение на конструкцията като първоначално е предложил
изпълнение с ивични фундаменти, а впоследствие с фундаментна плоча, не
може да бъде прехвърлена на възложителя. Заявява, че о. не е възлагала, нито
се е съгласявала с изпълнение на дейности извън уговорените и необходими
за изпълнение и в рамките на уговорената стойност, като всички изпълнени
по договора работи са заплатени. Счита, че процесните работи не са нито
извънредни, нито непредвидими, нито се дължат на непредвидени
обстоятелства по смисъла на ДР на ЗОП, действал към момента на
провеждане на процедурата, нито допълнителни, за които да се дължи
възнаграждение над уговореното.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че между
страните е сключен договор за обществена поръчка, за който са приложими
правилата на Закона за обществените поръчки (отм.) в редакцията му към
датата на сключване на договора - 07.11.2007 г. и който договор е с предмет
строителство и проектиране, поради което са приложими и разпоредбите на
Закона за задълженията и договорите относно договора за изработка, но
последните следва да се считат за общи и приложими, само когато не се
дерогират от специални норми на ЗОП (отм.). Посочва, че съгласно чл.1 ЗОП
(отм.) основна цел на този закон е осигуряване на ефективност при
разходването на бюджетните и извънбюджетните средства и че в чл.41 ЗОП
(отм.) е предвидена писмена форма за действителност на договора за
обществена поръчка, като съгласно чл.41, ал.2 ЗОП (отм.) договорът включва
задължително всички предложения от офертата. Посочва, че с оглед
изпълнение на заложената цел на закона - за ефективно разходване на
20
бюджетни средства, в чл.43 ЗОП (отм.) е предвидено, че страните по договор
за обществена поръчка не могат да го изменят, като изменение се допуска
само по изключение в три стриктно посочени хипотези - когато се налага
промяна в сроковете за изпълнение поради непреодолима сила, при
изменение на държавно регулирани цени или при намаляване на
договорените цени в интерес на възложителя. Посочва, че в чл.90, ал.1, т.8
ЗОП (отм.) в редакцията му към датата на договора е предвидена възможност
за допълнително възлагане чрез сключване на нов, последващ договор за
обществена поръчка по опростена процедура - на договаряне без обявление, с
вече избран изпълнител по предхождащ договор за строителство, когато
поради непредвидени обстоятелства е необходимо възлагането на
допълнителна услуга или строителство на същия изпълнител при следните
условия: а) допълнителната услуга или строителството да не могат
технически или икономически да се разделят от предмета на основния
договор без значителни затруднения за възложителя или въпреки че могат да
се разделят, са съществено необходими за изпълнението на поръчката, и б)
общата стойност на допълнителната услуга или строителството не е повече от
50 % от стойността на основната поръчка. Съдът приема, че сключеният
между страните договор за обществена поръчка по реда на ЗОП (отм.) има за
предмет т.нар.“инженеринг“, което е законов термин, употребен в чл.З, ал.1,
т.З, б.а) ЗОП (отм.), и включва проектиране и изграждане на строеж. Приема,
че на ищеца е възложено да проектира (като изготви идеен и технически
проект), както и да изпълни проекта, като построи открит п. за плодове и
зеленчуци с подземно паркиране на посоченото в договора място. Посочва, че
в договора е уговорено възнаграждение в размер 1 616 667 лв. без ДДС за
цялостната дейност по проектиране и строителство, като договорът включва
обща и специална част и в него е предвидено, че неразделна част от същия е и
офертата на ищеца за участие в процедурата за обществена поръчка, както и е
уговорено, че отделните части на договора - специална, обща оферта,
приложения, са взаимно обясняващи и при двусмислие следва да се прилагат
в посочения ред. Приема, че първоначално в офертата на изпълнителя е
посочено, че офертната цена включва всички предвидени и непредвидени
разходи по изпълнение на предмета на поръчката, но впоследствие, при
проведени по реда на закона - чл.93 ЗОП (отм.), преговори с нарочно
избраната от възложителя комисия, която по закон е оправомощена да
21
преговаря с изпълнителя при този вид процедура, е постигната договореност,
за която е съставен и нарочен протокол, приложен по делото, за това думата
„непредвидени“ от горния израз в офертата да отпадне. Съдът приема, че това
обосновава извод за легално постигната договореност за промяна в
подадената от изпълнителя оферта, която се счита за неразделна част от
сключения по-късно договор и като част от последния същата следва да се
възприема в смисъл, че предложената цена включва всички предвидени
разходи по изпълнение предмета на обществената поръчка. Съдът преценява,
че тъй като офертата е част от съдържанието на договора и е предоговорена
по предвидения в закона ред, то следва да се приеме, че действителната воля
на страните при определяне на дължимото по договора възнаграждение е
последното да включва всички предвидени при сключване на договора
разходи, като в самия договор - обща и специална част, не се съдържат
уговорки, водещи до противен извод или противоречащи с офертата в този й
вид, а напротив, съдържа се клауза - чл.6.3.7 от специалните условия, според
която изпълнени СМР, за които липсват договорени единични цени, се
доказват пред възложителя и се приемат като допълнителни СМР, които се
възлагат по реда на чл.90, ал.1, т.8, б.“б“ от ЗОП (отм.). Съдът посочва, че за
процесните СМР липсват договорени единични цени, тъй като същите не
фигурират в изготвената първоначално от ищеца и одобрена от ответника
количествено-стойностна сметка. Съдът преценява, че процесиите работи са
непредвидени при подаване на офертата и сключване на процесния договор и
това се установява от всички събрани по делото доказателства. Съдът
отбелязва, че в договора (офертата, която е неразделна част от него) се говори
за „предвидени“, а не за „предвидими“ разходи и в този смисъл няма значение
за обвързаността на страните дали същите са могли да бъдат предвидени или
не при сключването му, а е от значение дали са предвидени и щом не са
включени в уговорените единични цени, работите са непредвидени по
смисъла на постигнатата договореност. Освен това съдът намира за
установено, че необходимоста от извършване на тези работи се е установила
едва след разкопаване на участъка и достигане до първоначално предвидената
подземна кота. Съдът приема за установено, че преди това на място е имало
функциониращ п. и проучвателни работи са извършени в близост, но същите
не са могли категорично да определят качеството и строежа на подземните
земни маси на самото място, на което се е извършило строителството. Въз
22
основа на приетата по делото комплексна съдебно-техническа експертиза
съдът установява, че строежът на земните маси може да бъде различен на
самото място и в близост и че с оглед особеностите на района най-точно
същият би могъл да се определи при започване на изкопните работи на място.
Съдът прави извода, че процесните работи са непредвидени и непредвидими
при сключването на договора, съответно същите не са включени в отнапред
определената с договора цена. Съдът посочва, че в договора обаче е
предвидено, че при установяване на такъв вид работи, е необходимо същите
да бъдат възложени по реда на чл.90, ал.1, т.8, б.“б“ от ЗОП (отм.), което е в
съответствие със закона, който изисква задължителна писмена форма за
действителност на договора за обществена поръчка. Съдът приема, че
възлагането по реда на чл.90, ал.1, т.8, б.“б“ от ЗОП (отм.) всъщност се
осъществява чрез сключване на нов договор за обществена поръчка, било то
и под форма на анекс към предходния, като за целта е предвидена опростена
процедура на договаряне със същия изпълнител поради специфичността на
казуса, а именно - наложимост от допълнително строителство, което е
свързано с първоначалното и е съществено необходимо за изпълнението на
поръчката. Съдът преценява, че случаят е именно такъв, тъй като от
доказателствата се установява, че промяната в проекта и изграждането на
цялостен фундамент вместо първоначално предвидените фундаментни ивици
е било необходимо за качественото изпълнение на предмета на поръчката и
според експертизата това е елиминирало всички неблагоприятни особености
на земната основа и е в полза на конструктивната устойчивост на сградата.
Съдът констатира, че въпреки предвижданията в договора и разпоредбите на
закона, допълнителна договореност по реда на чл.90, ал.1 от ЗОП (отм.)
между страните не е постигната. Съдът посочва, че са налице твърдения,
подкрепени и от свидетелските показания, за това, че представители на
възложителя са „обещавали нещата да се уредят” и процесните работи да се
договорят и заплатят, но доколкото в закона е предвидена писмена форма за
действителност на подобен вид договаряне, а в писмен вид договаряне за
процесните работи няма, то не може да се приеме, че ищецът е действал по
възлагане на ответника при извършването им. Изводът на окръжния съд е, че
не се установява необходимото за уважаване на главния иск договаряне на
процесните работи със сключване на допълнителен договор за обществена
поръчка по реда на чл.90, ал.1 от ЗОП (отм.). Затова съдът намира, че
23
главният иск е за заплащане на възнаграждение по договор и доколкото такъв
за процесните работи се установява, че не е сключен, а последните не са част
от предмета на подписания на 07.11.2007 г. договор (който включва само
предвидените разходи), то искът се явява неоснователен и следва да се
отхвърли заедно с обусловения от него акцесорен иск за мораторно
обезщетение. С оглед на отхвърлянето на главния иск като неоснователен
съдът разглежда евентуалния иск за неоснователно обогатяване. Във връзка с
този иск съдът не споделя виждането на ищеца, че договорът е нищожен на
посочените от него основания. Съдът отбелязва, на първо място, че ако
клаузите относно определяне на възнаграждението са нищожни, това не води
до нищожност на целия договор, тъй като конкретната сделка би могла да
породи действие и без оспорените клаузи - чл.26, ал.З ЗЗД. Съдът посочва и
че частична нищожност на договора би имала значение за главния иск, при
който се претендира заплащане на възнаграждение по договор, а не за
евентуалния, при който от значение е дали липсва основание за
имущественото разместване, каквато хипотеза би била налице само при
изцяло нищожен договор, а процесният договор, доколкото може да породи
действие и без клаузите за т.нар.“лимитна цена“, не е изцяло нищожен.
Според съда обаче и тези клаузи не са нищожни, защото определят лимит
само за предвидените при сключване на договора разход, и не са
унищожаеми, а дори да бяха, унищожаемостта не може да бъде констатирана
и приложена инцидентно, а само чрез предявяване на иск от лицето, което се
ползва от нея, с какъвто иск съдът не е сезиран, а той би бил и преклудиран
поради изтичане на срока по чл.32, ал.2 ЗЗД. Съдът приема, че твърдяната от
ищеца грешка или измама са били открити най-късно в момента, когато
ответникът е отказал да удовлетвори претенцията му за допълнително
заплащане с писмото от 12.07.2011 г., в което се е позовал на оспорените
клаузи от договора и от този момент до датата на исковата молба са изминали
повече от три години. Относно твърденията за неоснователно разместване на
блага окръжният съдът намира, че същите са доказани не поради наличието
на нищожен или унищожаем договор, а поради липса на договореност за
процесните работи, постигната по реда на чл.90 и сл. от ЗОП (отм.). Съдът
приема, че тези работи са престирани без наличие на правно основание и са
довели до неравенство в имущественото положение на страните - ищецът ги е
извършил за своя сметка или направил е разходи, определени от счетоводната
24
експертиза, за закупуване на материали и заплащане на труд на наети от него
трети лица, с което се е обеднил, а ответникът се е обогатил, като е спестил
разходи по заплащането им, въпреки че работите са извършени за изграждане
на общински обект, като е действано изцяло в интерес на ответника, работите
са извършени в съответствие със строителните книжа и с изискванията на
строителните правила и норми, което се установява от издадения акт обр. 14
и констативен акт обр.З и от техническата експертиза. Съдът затова намира,
че предпоставките на неоснователното обогатяване са налице. Съдът обаче
намира за основателно заявеното от ответника възражение за погасителна
давност относно този иск. Съдът приема, че от доказателствата по делото акт
обр.11 за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на
строителството и констативен акт обр.3 за установяване съответствието на
строежа с издадените строителни книжа, може да се направи извод, че
процесните работи, в това число прекопаване до кота -4,60 м по заповед
№.../...и. г., изпълнение на обратен насип от трошен камък за уплътняване на
пластовете по заповед №.../... г. и полагане на подложен бетон по заповед
№.../... г., издадени от проектанта във връзка с изменението на проекта, са
били окончателно изпълнени най-късно към датата на съставяне на акт обр.3
от 12.04.2011 г. Съдът намира, че завършването на всички тези работи е
удостоверено още с акт обр.11 от 01.04.2011 г., с който е констатирано, че
работите, наредени с трите заповеди, са изпълнени, в това число полагането
на подложен бетон, а с акта обр.3 от 12.04.2011 г. на л.272 от делото е
удостоверено, че същите работи отговарят на строителните книжа и норми.
Съдът посочва, че според установената съдебна практика давността при
искове за неоснователно обогатяване започва да тече от деня на
обедняването, респективно обогатяването, които в случая съвпадат с деня, в
който процесните работи са извършени от ищеца и е констатирано, че същите
отговарят на строителните книжа и норми. Съдът преценява, че в този момент
е настъпило неоснователното разместване на блага и е започнала да тече
давността за принудително изпълнение на вземането, произтичащо от това в
полза на ищеца и тъй като давността е 5-годишна по чл.110 ЗЗД, тя е изтекла
на 12.04.2016 г. Съдът намира, че исковата молба е подадена на 2.06.2016 г.,
след изтичане на давностния срок, поради което евентуалният иск се явява
погасен по давност и неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен,
заедно е акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава, който е
25
обусловен от него.
С въззивната жалба жалбоподателят отново излага обстоятелствата във
връзка с изпълнението на сключения между страните договор. Посочва, че от
една страна окръжният съд приема, че предпоставките на неоснователното
обогатяване са налице, тъй като намира за доказани твърденията за
неоснователно разместване на блага поради липса на договореност за
процесните работи, постигната по реда на чл. 90 и сл. от ЗОП (отм.), но, от
друга страна, възприема изцяло погрешния извод, че претенциите на ищеца
са погасени по давност. Счита за необяснимо как, след като всички
претендирани по делото процесни СМР са планирани като възможни в
сключения договор, извършени са като необходими въз основа на и в
изпълнение на редовно издадени заповеди от оправомощени лица, при
съставени съответни книжа и одобрение от възложителя и дружеството,
упражняващо строителен надзор, то поради липсата на сключен договор по
реда на чл. 90 и сл. от ЗОП (отм.), заради очевидно шиканиране от страна на
о., се приема, че всъщност извършените работи не са на договорно основание.
Заявява, че същинско установяване съгласно изискванията на закона липсва
или не е съставено, защото о. неправомерно го е възпрепятствала, като
изрично е забранила съставянето на актове, които да удостоверят в точност
извършените СМР. Отбелязва, че съгласно изслушаните експертизи и
представените и приети писмени доказателства плащанията по договора не са
достигнали определената в него лимитна стойност с 287 278,57 лв. без ДДС и
посочва въпроса защо, ако става дума за СМР, които са надлежно извършени
по съответния законов ред и са одобрени и приети от възложителя,
включително на цялостната конструкция, то да не следва да се заплатят
именно с тези неизразходвани средства, след като и възложителят
многократно претендира, че те всъщност са извършени като част от
цялостната работа по договора. Счита, че окръжният съд не обръща нужното
внимание на акт обр.14 за приемане на конструкцията от 25.08.2011 г. и
значението на датата на неговото издаване. Счита, че окръжният съд
неправилно приема като меродавен с оглед течението на давностните срокове
момента на съставянето на акт обр.3, а не на акт обр.14, а именно с акт обр.14
се придава завършеност на извършените СМР, включително на тяхната
законосъобразност и съответствие със строителните книжа и с изискванията
26
на строителните правила и норми, както и за конструктивната годност на
строежа, съгласно закона. Счита, че при наличие на обогатяване за ответната
о. то не може да настъпи в по-ранен момент от издаването на акт обр.14,
доколкото дотогава има само извършени СМР без все още да е ясна тяхната
годност, за да доведат до изискваната от закона завършеност на строежа.
Твърди, че фактическият състав на неоснователното обогатяване не е налице
със самото извършване на процесните СМР (обедняването), а е необходимо о.
да се обогати и обогатяване може да има тогава, когато извършеното може да
донесе облага, обогатяване, което липсва допреди съставянето на акт обр.14
за приемане на конструкцията и съответствието му със СПН. Заявява, че
затова е била и активността на изпълнителя и отправените от него заявления и
искания да се удостоверят по надлежния законов ред извършените СМР, за да
се заплатят, на практика по избран от възложителя начин, доколкото същият
не може да бъде задължен да сключи последващ договор или анекс съгласно
изискванията на закона. Заявява, че от датата на акт обр.14 за приемане на
конструкцията от 25.08.2011 г. до датата на предявяването на исковете не са
изтекли предвидените в закона давностни срокове, за да се приеме, че
вземането на ищеца е погасено по давност. Посочва още, че не следва да се
подценява разменената обширна кореспонденция и комуникация между
страните по и във връзка с изпълнението на сключения договор, включително
по отношение на извършените процесни СМР, както и поведението на
страните и отношението им към изпълнение на правата и задълженията по
договора. Посочва поведението на възложителя с цялостното възпрепятстване
и шиканиране в нарушение на закона, като не се съставят съответните
документи и книжа, удостоверяващи действително извършените СМР във
връзка със строителния обект. Заявява, че в един продължителен период от
време изпълнителят полага усилия за разрешаване на въпроса с плащане на
извършените СМР, което е било възможно до прекратяване на договора от
страна на възложителя, като именно от този момент става ясно, че
възложителят не ще изпълни изискванията на закона и няма да бъде
извършено допълнително възлагане с оглед заплащане на извършените СМР,
от който момент следва да текат предвидените в закона давностни срокове.
Заявява, че при следване на юридически издържана и логически свързана
верига от разсъждения окръжният съд би стигнал до лишен от съмнение,
логически обоснован и юридически издържан извод за основателност на
27
исковите претенции, включая всички полагащи се парични суми, както и че
заявеното възражение за изтекла погасителна давност е явно неоснователно.
Претендира апелативния съд да отмени изцяло като неправилно решението на
окръжния съд и да постанови решение, с което да уважи изцяло като
основателни и доказани предявените при условията на обективно
съединяване осъдителни искове – главни, респективно евентуални искови
претенции, а при наличие на законово основание да обезсили, съответно, да
прогласи нищожността на обжалваното решение.
С отговора на въззивната жалба ответникът по нея отново излага своите
твърдения и правни съображения във връзка със сключването на договора и
развитието на отношенията между страните при изпълнението на процесния
договор. Счита за правилно заключението на окръжния съд, че доколкото в
закона е предвидена писмена форма за действителност на подобен вид
договаряне, а в писмен вид договаряне за процесните работи няма, то не може
да се приеме, че изпълнителят е действал по възлагане на възложителя при
извършването им и затова не е установено необходимото за уважаване на
главния иск договаряне на процесните работи със сключване на допълнителен
договор за обществена поръчка по реда на чл. 90,ал.1 от ЗОП (отм.). Относно
евентуалната претенция за неоснователно обогатяване счита, че тя е погасена
по давност, защото давностният срок започва да тече от момента на
извършване на строителните работи и е неоснователно възражението на
жалбоподателя, че фактическият състав на неоснователното обогатяване не е
налице със самото извършване на процесните СМР (обедняването), а е
необходимо възложителят да се обогати. Заявява, че при иска с правно
основание чл. 59 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване
(извършените разходи) и обогатяването на ответника, както и причинната
връзка между тях, доколкото обедняването и обогатяването произтичат от
един общ факт. Заявява, че стойността на обогатяването се определя с оглед
стойността на подобренията към момента на тяхното извършване, защото от
този момент активът на ответниковото имущество се увеличава със
стойността на изграденото и затова меродавен с оглед течението на
давностните срокове е моментът на извършване на процесните СМР, който в
случая е установен със съставянето на акт обр.3 от 12.04.2011 г., като
завършването на всички тези работи е удостоверено още с акт обр.11 от
28
1.04.2011 г. Заявява, че са неоснователни и неверни твърденията на
жалбоподателя, че о. е поемала ангажименти за допълнително заплащане на
процесните СМР, както и че съзнателно и целенасочено са били създавани
неверни представи от служители на о., че те ще бъдат заплатени. Споделя
заключенията на окръжния съд за неоснователност на евентуалните искове за
нищожност и счита, че не са налице твърдените пороци, водещи до
унищожаемост.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал.1, изр.1 от ЗЗД поръчващият
трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. В случая между
страните е безспорно, че по реда на ЗОП (отм.) ответната о. и ищецът са
сключили на 7.11.2007 г. договор за обществена поръчка, съгласно който
ищецът като изпълнител е поел задължението при условията на инженеринг
по смисъла на чл. 3,ал.1,т.3,б.“а“,предл.2 от ЗОП (отм.) да извърши
проектиране и изграждане на строежа на обекта „П.“ в гр. П.. Безспорно е, че
изпълнителят е изготвил съответната проектна документация и е започнал
изграждането на обекта, като в хода на работата с достигането на проектната
дълбочина на изкопа за основите на сградата е установен нееднороден състав
на почвата, което е наложило преработка на част „Конструкции“, такава
преработка по време на строителството е била надлежно извършена,
включително о. е представила допълнено разрешение за строеж в тази насока,
и изпълнителят е изградил вместо предвижданата първоначално основа с
ивичен фундамент основа с фундаментна плоча. Безспорно е, че работите във
връзка с тази промяна относно основата на строежа не са били включени в
първоначално съставената от изпълнителя КСС, одобрена от възложителя на
13.01.2011 г., а са включени в допълнително изготвена от него КСС.
Безспорно е, че те не са заплатени от възложителя на изпълнителя, като о. е
отказала и отказва да ги заплати. С оглед на сключения между страните
договор и при неговите условия на изпълнителя се дължи заплащане от
възложителя само на договорените СМР и при договорената тяхна стойност в
рамките на лимитативно установена цена. След като вече в хода на
изпълнение на строителството изпълнителят е установил необходимостта от
извършване на работи, които не са били предвидени в строителната
документация и КСС, но извършването им се е наложило с оглед надлежното
изпълнение на строежа, то в случая са били налице непредвидени
29
обстоятелства и извършване на допълнителните работи (по-дълбок изкоп,
насипване, укрепване, полагане на бетон за цялостен фундамент), поради
което тяхното заплащане е следвало да бъде договорено по реда на чл.
90,ал.1,т.8 от ЗОП (отм.). В случая такова допълнително договаряне поради
отказа на о. не е осъществено, съответно, не е бил сключен допълнително
договор, който да урежда направата на конкретните СМР, чието заплащане
ищецът претендира. Затова претенцията на ищеца заплащане за тези
допълнителни СМР той да получи на договорно основание е неоснователна. В
обжалваното решение окръжният съд е изложил съображения във връзка със
събраните по делото доказателства и правни съображения при преценката
относно основателността на така заявената претенция на договорно
основание, като е стигнал до извод за нейната неоснователност, респективно,
за неоснователност и на акцесорния иск за мораторни лихви. Те са правилни
и съгласно чл. 272 от ГПК апелативният съд препраща към мотивите на
окръжния съд от пасаж последен на стр.2079 от досието на делото на
окръжния съд „Няма спор между страните по делото…“ до края на пасаж
първи на стр. 2085 „…Акцесорният иск за мораторно обезщетение е
обусловен от него и също следва да се отхвърли.“
Следва още да се посочи с оглед изложените от жалбоподателя във
въззивната жалба конкретни оплаквания, че в случая причината, поради която
от възложителя е отказано сключването на договор по чл. 90,ал.1,т.8 от ЗОП
(отм.), по начало не може да доведе до извод, че работите могат да бъдат
заплатени на договорно основание. Несъмнено е, че за да бъде извършен
строежът, той трябва да има надлежна основа и в този смисъл действително
се касае за работа, която по принцип е планирано да бъде извършена, но
конкретно в случая тя е предвидено да бъде извършена с изпълнение на друг
вид СМР по първоначалната КСС, а е извършена с изпълнение на различни от
вече предвидените СМР по допълнителната КСС. Следва да се посочи
различието между непредвидени разходи и непредвидени дейности, тъй като
първите следва да се отнасят към вече предвидени работи, докато вторите
касаят дейности извън предвидените работи. Несъмнено е, че тези различни,
допълнителни СМР са били необходимите в случая и че са изпълнени въз
основа и в изпълнение на надлежно издадени разпореждания и строителни
книжа, с одобрение от възложителя относно извършената промяна и те са
30
част от завършения обект, надлежно приет съгласно законовите изисквания и
ползван след това от о.. Но след като о. като възложител е отказала
сключването на съответен договор за изпълнението и заплащането на тези
СМР, които са на по-висока стойност от първоначално предвижданите СМР,
то извършените работи не са изпълнени на договорно основание именно
защото не са били предвидени и изпълнението им не е установено съгласно
сключения договор от 7.11.2007 г. Без значение е затова и дали плащанията
по договора не са достигнали определената в него лимитна стойност с
посочената от жалбоподателя във въззивната жалба сума 287 278,57 лв. с
ДДС. Дори и да е имало неусвоени средства от предвидените в договора за
изпълнение на СМР, следва да се отчете, че те са подлежали на плащане за
извършване на всички договорени СМР по първоначалната КСС, а ищецът не
е довършил строежа, като работите, които не са извършени, са констатирани
при прекратяването на договора със съставянето на 12.06.2012 г. на акта за
установяване състоянието на строежа при спиране на строителството поради
прекратяване на договора, и затова той не може да претендира да получи
пълната предвидена сума за СМР, в случая като възнаграждение за
допълнителните СМР по допълнителната КСС, при заобикаляне на
изискването на чл. 90,ал.1,т.8 от ЗОП (отм.). Законодателят изрично
забранява с нормата на чл. 43,ал.1 от ЗОП (отм.) страните да изменят
сключения между тях договор за обществена поръчка. Но същевременно
законодателят отчита и възможността да се наложи вече в хода на
изпълнението да бъдат извършени промени в договореностите поради
настъпване на непредвидени обстоятелства, с оглед на което са създадени
нормите на чл. 43,ал.2,т.1 от ЗОП (отм.) и на чл. 90,ал.1,т.8 от ЗОП (отм.),
като в §1,т.14б от ДР на ЗОП (отм.) през 2010 г. е дефинирал и понятието
„непредвидени обстоятелства“ като обстоятелства, които са възникнали след
сключването на договора и не са резултат от действие или бездействие на
страните, които не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата
грижа и правят невъзможно изпълнението при договорените условия. Следва
да се отчете, че в случая не се касае за непредвидени разходи, които според
ответника следва да се включват в лимитираната цена по договора, а за
непредвидени обстоятелства, които са довели до промяна в строителството -
до друг вид строителство по отношение основата на сградата. Видно от
констативния протокол от 10.08.2010 г., едва към тази дата площадката е
31
готова за започване на СМР, като теренът на обекта е разчистен, демонтирани
са покривната конструкция и съпътстващите я носещи елементи на п.а, след
което, видно от писмата до съответни институции и съсобственик (л.214-216),
дружеството е започнало изкопните работи, а докладът от инженерно-
геоложкото проучване на площадката е от месец април на 2008 г. (л.983).
Видно от показанията на свидетеля К.Д.Г., разпитан в съдебното заседание на
окръжния съд на 6.12.2016 г., той е проектантът в част „Конструкции“ на
проекта, инженерно-геоложките проучвания не са били извършени в рамките
на строителното петно, а извън него, по тротоара около п.а. Видно от
показанията на свидетеля Г.И.Г., разпитан в същото съдебно заседание на
окръжния съд, той е главен мениджър на фирмата-ищец, от фирмата, която
извършила геоложкото проучване по възлагане от ищеца, му казали, че нямат
реалната възможност да направят сондиране в самия обсег на изкопа, защото
п.ът бил функциониращ, направили го по периферията на п.а, извън обсега на
самия изкоп, уведомили го, че от една от сондите има възможност в тази
регион да бъде почвата нееднородна, глинеста, но казали, че е извън обсега на
изкопа, да не се притесняват, но да имат едно наум. Видно от показанията на
свидетеля И.Д.И., разпитан в същото съдебно заседание, то е упражнявал като
представител на „П.и.“АД строителен надзор по част „Конструктивна“ на
процесния строеж, по геоложки доклад се предполагало, че на кота -3,60 м.
трябва да има здрава почва, сондажните колонки не са точно в ядрото на
сградата, те са извън ядрото на сградата, но и да бяха вътре, винаги има
неочаквани моменти в гр. П.. Видно от заключението на комплексната
техническа експертиза от 20.03.2017 г., приета в съдебното заседание на
окръжния съд на 28.03.2017 г., наличието на работещ п. не дава достатъчна
възможност на изпълнителя да извърши прецизни инженерно-геоложки
проучвания и изследвания за установяване действителните инженерно-
геоложки условия на обекта. В случая след като в хода на строителството при
направата на изкопа е установен точният характер на почвения слой, за
установяването на което обстоятелство изпълнителят е предприел преди това
необходимата проверка в рамките на възможността за частично сондиране с
оглед неосвободения от възложителя терен поради действащия там п., то не е
допуснато от изпълнителя бездействие, той е положил дължимата грижа за
изследване на терена и изработване на проект съобразно неговите
характеристики, като е несъмнено, че впоследствие с оглед на установените с
32
направата на изкопа характеристики основата на строежа е трябвало да бъде
изпълнена като цялостен фундамент. Дори за непрофесионалисти е очевидно,
че за гарантиране на стабилността и сигурността на сградата промяната
относно нейната основа с оглед нееднородността на почвата е била не само
необходима, но и задължителна, в противен случай строежът не е можело да
бъде надлежно изпълнен съобразно строителните правила и норми, тъй като
при нееднородна почва е невъзможно изграждането на сградата върху
единични (ивични) фундаменти, стъпващи върху различни почви, защото
различните почви понасят по различен начин натоварването от сградата,
което означава, че ще има различно слягане на фундаментите. Както
основателно е посочил изрично ищецът в исковата молба, установените
различия са в съществено отклонение от първоначалните подготвителни
дейности, които не е можело да бъдат предвидени и които на практика
представляват непредвидени обстоятелства по смисъла на закона, водещи до
необходимостта от съответни промени и извършването на допълнителни
услуги и строителни дейности с оглед изпълнението на обществената
поръчка. Несъмнено е, че о. не е възложила писмено изпълнението на тези
СМР, но ги е приела за необходими с оглед осигуряване конструктивната
устойчивост на сградата, оформила е изменение в тази насока на
разрешението за строеж и ги е приела като част от завършения строеж. С
писмо от 4.04.2011 г. (л. 273) о. е изпратила на дружеството допълненото
разрешение за строеж във връзка с писмо на дружеството от 17.03.2011 г.
(л.380), с което е внесен технически инвестиционен проект, част
„Конструкции“-преработка по време на строителството. Няма спор, че
работите, включени в допълнителната КСС, за заплащането на които сега
претендира ищецът, свързани с наложилото се допълнително изкопаване,
укрепване и изграждане на фундаментна плоча, не са удостоверени в
съставените актове по време и при приключване на строителството,
включително от страна на възложителя. Няма спор, че възложителят е платил
за работа за изграждане на ивични основи, а не за действително изпълнената
за основа-фундамент. В сключения между страните договор изрично в
т.6.3.7.3. от условията на договора, част ...... „Специални условия“ е
предвидено, че допълнителни СМР се възлагат по реда на чл. 90,ал.1,т.8,б.“б“
от ЗОП като допълнителна услуга, възложена с анекс към договора. При
изпълнението на СМР, за чието заплащане сега ищецът претендира, не се
33
касае само за промяна относно планирани видове СМР (по-дълбок изкоп), а за
извършване и на допълнителни такива, в повече към вече планираните, затова
и по-скъпи – укрепването на по-дълбок изкоп, запълване с трошен камък,
цялостно бетониране на основата като фундамент. Безспорно е, че въз основа
на заповед № .../...и. г. на проектанта по част „Конструкции“ ищецът е
изпълнил прокопаване до кота -4,60 м., въз основа на заповед № .../... г. е
изпълнил обратен насип от трошен камък с уплътняване за достигане на
проектно ниво и осигуряване на еднородна строителна почва за изпълнение
на фундираните и съгласно заповед № .../... г. е изпълнено укрепване на
изкопа до кота -4,60 м., включително полагане на положен бетон, като за тези
работи е изготвена допълнителната КСС (л.68 от досието на делото на ОС).
Затова в случая е следвало между страните да бъде изяснено, включително
като се направят съответните изчисления как тази промяна се съотнася към
предвидените дотогава СМР и тяхната стойност по първата КСС, дали с
промяната изпълнението може да се осъществи в рамките на предварително
определената в договора стойност за СМР, и, ако това не е възможно с оглед
очевидното оскъпяване на необходимите СМР, да бъде сключен договор
(независимо дали с наименование нов договор или анекс към вече сключения
договор) именно по реда на чл. 90,ал.1,т.8 от ЗОП (отм.) за договаряне на
изпълнението и заплащането на изпълнените във връзка с установените
различия по отношение на инженерно-геоложките условия СМР. В
заявлението (становище) от дружеството до о. от 20.06.2011 г. то изрично се
позовава на хипотезата на т.6.3.7.3. от условията на договора, част ......
„Специални условия“, както и посочва нормата на чл. 90 от ЗОП (отм.). Тъй
като обаче такъв договор не е сключен, то договорно основание за
заплащането на посочените от ищеца СМР от възложителя на изпълнителя
няма. Установява се, че са неоснователни оплакванията на жалбоподателя,
заявени във въззивната жалба, относно неправилност на решението на
окръжния съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ищеца главен
иск за присъждане на възнаграждение в размер на исковата сума за
посочените СМР на основание договора, сключен между страните на
7.11.2008 г. С оглед отхвърлянето на главния иск няма основания и за
присъждане на мораторни лихви по акцесорния иск по чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Решението в тази негова част, с която тези искове са отхвърлени, е правилно
и ще бъде потвърдено.
34
Относно евентуално предявения от ищеца иск за присъждане на
исковата сума като дължима с оглед неоснователно обогатява на ответната о.
за сметка на дружеството-ищец следва, на първо място, да се посочи, че по
преценка на апелативния съд правното основание на тази претенция е чл.
55,ал.1,предл.2 от ЗЗД – за плащане на сумата като стойност на СМР, които са
извършени от ищеца с оглед на неосъществено основание, а именно не
сключването между страните на договор по чл. чл. 90,ал.1,т.8 от ЗОП (отм.)
въпреки възможността за това, и които се ползват от ответника, поради което
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца. Окръжният съд е
посочил непрецизно като правна квалификация на тази претенция нормата на
чл. 59,ал.1 от ЗЗД, но е посочил доводите на страните и е извършил преценка
на техните твърдения, като в мотивната част на решението е посочил, че
твърдението на ищеца за неоснователно разместване на блага е доказано
поради липсата на договореност за процесните работи, постигната по реда на
чл. 90 и сл. от ЗОП (отм.). В исковата молба ищецът излага подробни
твърдения за отправени от него до о. искания за съответно договаряне и
разплащане на изпълнените от него във връзка с изграждането на
фундаментната плоча СМР, за обещания от отговорни служители на о. за
намиране на подходящ начин тези допълнителни СМР да бъдат заплатени
изцяло, най-вероятно чрез допълнително възлагане, за отказа на о. по писмото
от 12.07.2011 г. да плати в рамките на вече сключения договор, за проведени
срещи и преговори през месеците юни и юли на 2011 г. При тези твърдения на
ищеца е видно, че той излага факти относно хипотеза, при която той е
изпълнил допълнителните СМР при наличие на договорна връзка с о.,
евентуално извън предмета на тази договорна връзка, но с възможност
именно с оглед на нейното наличие при условията на чл. 90,ал.1,т.8 от ЗОП
(отм.) да бъде сключен допълнителен договор за уреждане на отношенията
във връзка с тези допълнителни СМР, като разговори и преговори за такова
уреждане на отношенията са водени между страните. При тези твърдения,
както и с оглед правилото на чл. 59,ал.2 от ЗЗД, претенцията не следва да се
квалифицира съгласно нормата на чл. 59,ал.1 от ЗЗД. Също така именно с
оглед на тези твърдения претенцията не следва да се квалифицира и по чл.
55,ал.1,предл.1 и предл.3 от ЗЗД, тъй като между страните е съществувала
договорна връзка с възможност именно с оглед на нея за допълнително
договаряне, а, от друга страна, претенцията не се основава на твърдения
35
относно прекратяването на договора. Правилата за неоснователно
обогатяване се прилагат, когато СМР са извършени в имот на възложителя
извън предмета на сключения договор (в тази насока – решение №
179/16.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 2235/2015 г., 1 ТО, ТК). Правната
квалификация следва да бъде определена с оглед конкретните твърдения на
ищеца, които в случая са основани на специфично развилите се отношения
между страните, а именно наличие на договорна връзка по договор за
обществена поръчка, изпълнение на СМР, които не са били договорени в
нейните рамки, възможност за договаряне по специалния ред на чл. 90,ал.1,т.8
от ЗОП (отм.), непостигане на договореност. Тъй като въпросът за правната
квалификация е въпрос за приложението на материалния закон, то
определянето на действителното правно основание е дейност на съда по
приложението на закона, съответно, задължение на съда е да установи
приложимата правна норма и да разгледа предявения иск. Когато
първоинстанционният съд е разгледал наведените от ищеца факти като
основание на иска, но ги е подвел под грешно основание, с което е дал
погрешна правна квалификация, не е налице произнасяне по непредявен иск и
решението не е недопустимо, а следва да се прецени дали то е неправилно
поради неправилно приложение на материалния закон. С оглед изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, с които се
индивидуализира спорното материално право, и заявения от ищеца петитум
правната квалификация на иска е по чл. 55,ал.1,предл.2 от ЗЗД – за
неоснователно обогатяване поради получена от ответника престация с оглед
на неосъществено основание. В случая окръжният съд не е посочил точното
правно основание на този евентуален иск, но това не води до недопустимост
на решението в тази негова част, тъй като заявената претенция с оглед
изложените от окръжния съд мотиви е разгледана на предявеното основание.
Във връзка с тази претенция следва, на второ място, да се посочи, че
при претендирано от ищеца наличие на неоснователно обогатяване в негов
ущърб и в полза на ответника задължение на съда е въз основа на
установените факти по делото да провери каква конкретно защита упражнява
ищеца с оглед законодателно установените възможности по трите хипотези на
чл.55,ал.1 от ЗЗД, респективно, и с нормата на чл. 59,ал.1 от ЗЗД, като се
отчита и че целта на законодателя е да се осуети всяко неоснователно
36
преминаване на блага от едно имущество в друго. В случая е несъмнено, че
ответната о. е получила облага във вид на изпълнените от ищеца СМР, чиято
стойност не е заплатила и не желае да заплати, а тази стойност е останала за
сметка на ищеца, т.е. ищецът се е обеднил, а о. се е обогатила за негова
сметка. Както бе вече посочено по-горе, приема се, че тези допълнителни
СМР по допълнителната КСС, извършени с оглед съобразяване на строежа с
разкритото при изкопа за основите състояние на земната маса, ищецът е бил
длъжен да изпълни за законосъобразното извършване на строителството,
изпълнил ги е, спазени са всички нормативни изисквания, строежът е
приключил и о. го ползва така, както е изграден, включая така изпълнените
СМР. Макар сключен по реда на ЗОП (отм.), договорът между страните е
договор за изработка и той несъмнено не е сключен от изпълнителя с
благотворителна цел, а с цел реализиране на търговска дейност и получаване
на печалба. Процесният договор е сключен като договор за обществена
поръчка и затова страните следва да се подчиняват на законовите изисквания
той да не бъде променян, с оглед да не се допуска безконтролно и
недобросъвестно разходване на ограничените обществени средства. Но тази
специфика на договора несъмнено не означава, че изпълнителят следва да
работи даром, като разходва собствени средства. Винаги следва да се търси
баланса между обществения интерес, защитаван от възложителя, и интереса
на изпълнителя да получи справедливо възнаграждение. Затова
законодателят, както бе посочено по-горе, предвижда възможност за
допълнително договаряне по реда на чл. 90,ал.1,т.8 от ЗОП (отм.), каквато
възможност предвижда и договора между страните, но такова договаряне е
отказано неоснователно от страна на о.. В случая със заявлението (становище)
от дружеството до о. от 20.06.2011 г. то изрично се позовава на клаузата на
т.6.3.7.3. от условията на договора, част ...... „Специални условия“ и с
писмото на о. до дружеството от 12.07.2011 г. е заявено, че това позоваване е
неоснователно и дружеството е уведомено, че искането му за допълнително
заплащане не може да бъде уважено. Видно от показанията на свидетеля
Г.И.Г., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 6.12.2016 г., той е
главен мениджър на дружеството-ищец, след като изпълнили допълнителните
СМР помолили за среща, която се състояла в по-късен етап, може би два
месеца след изпълнението на допълнителните СМР, преди това имало писмо
от фирмата, но не получавали отговор, там присъствал кметът С.А.,
37
председателят на О.с., главния финансист, главният юрист, който казал, че не
могат да им платят, срещи имало много, по молба на дружеството, ходили,
чакали, молили се на кмет, заместник-кмет, главен инженер, на всички
възможни инстанции, молили за съдействие. Несъмнено е, че в случая е
налице след прекратяването на договора едностранно от о. неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на ищеца, тъй като работите са изпълнени
извън рамките на договора и не са заплатени. Също както бе вече прието по-
горе, ответната о. е следвало с оглед исканията на изпълнителя да уреди тези
отношения, включително по реда на чл. 90,ал.1,т.8 от ЗОП (отм.), но това не е
направено. След прекратяването на договора от страна на о. с уведомлението
от 14.04.2012 г. (л.328), получено от ищеца на 15.05.2012 г. (л.329), тази
възможност вече не може да бъде осъществена, поради което ответникът
дължи на ищеца съгласно чл. 55,ал.1,предл.2 от ЗЗД заплащане на
съответната сума за обезщетяването на ищеца за неоснователното си
обогатяване за негова сметка.
Следва още да се посочи, че с обжалваното решение окръжният съд е
разгледал твърденията и исканията на ищеца за нищожност и за
унищожаемост на договора или на части от него при разглеждането на
евентуалния иск за неоснователно обогатяване, а не като самостоятелни
такива, и не е постановил диспозитив относно тези искове. Доколкото във
въззивната жалба няма изложени оплаквания и съображения относно тази
част от решението, то съгласно чл. 269,изр.2 от ЗЗД апелативният съд няма
основание да излага съображения по тези въпроси, въведени от ищеца като
част от предмета на спора с исковата молба.
От страна на ответника се възразява, че претенцията на ищеца, основана
на неоснователно обогатяване, е погасена по давност. Въпросът за
приложението на чл. 110 във вр. с чл. 114,ал.1 от ЗЗД се разрешава в
зависимост от правната квалификация на иска за неоснователно обогатяване.
Относно погасяването по давност на вземанията, произтичащи от
фактическите състави на неоснователно обогатяване, указания са дадени с т. 7
от ППВС №1/28.05.1979 г. по гр.д. 1/79 г. конкретно относно приложението
на чл. 114,ал.1 от ЗЗД, т.е. за деня, от който вземането по различните хипотези
е станало изискуемо и от който започва да тече давностния срок. Посочено е,
че при първия фактически състав на чл. 55,ал.1,предл.1 от ЗЗД основанието
38
не е налице при самото извършване на престацията, поради което давностния
срок започва да тече от деня на получаването й, от който ден е изискуемо
вземането и при общия фактически състав на чл. 59 от ЗЗД, защото
неоснователността на преминаването на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго съществува при самото преминаване, а не в някой
последващ момент. Посочено е, че при втория фактически състав на чл.
55,ал.1,предл.2 от ЗЗД престацията се извършва с оглед осъществяването на
едно бъдещо основание, затова вземането става изискуемо от деня, в който
настъпи невъзможността да се осъществи това основание. Посочено е, че при
третия фактически състав на чл. 55,ал.1,предл.3 от ЗЗД основанието е налице
към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се
иска обратно, докато то съществува, затова вземането става изискуемо от
деня, в който отпада основанието. В случая, както бе посочено по-горе, съдът
приема, че претенцията на ищеца се основава на нормата на чл.
55,ал.2,предл.2 от ЗЗД, поради което вземането за плащане за овъзмездяване
за неоснователното обогатяване е изискуемо от деня, в който е настъпила
невъзможността да се осъществи това основание, а именно от датата на
прекратяването едностранно от о. на договора между страните от 7.11.2007 г.
– от 23.05.2012 г. В случая давностния срок е определен с нормата на чл. 110
от ЗЗД– петгодишна давност. От датата 23.05.2012 г. до датата на подаването
на исковата молба в съда 2.06.2016 г. този давностен срок не е изтекъл.
Възражението на ответника за погасяване на вземането за неоснователно
обогатяване по давност е неоснователно. Следва да се прецени какъв е
неговият размер.
За извършените СМР на извъндоговорно основание, за които
обезвредата следва да се определи съгласно чл. 55,ал.2,предл.2 от ЗЗД,
размерът на обедняването включва стойността на материалите и труда, които
са вложени за извършване на СМР и други обичайни разходи във връзка със
СМР, но без да се формира печалба за изпълнителя, както и без да се дължи
ДДС поради липсата на договорна връзка между страните. Обстоятелства
относно така определената стойност на СМР се установяват от заключението
на в.л. С.Ж. от 17.06.2019 г., прието в съдебното заседание на окръжния съд
на 25.06.2019 г. Видно от това заключение (л.1938-1939 от досието на делото
на ОС), стойността на допълнителните СМР, които не са предвидени в
39
първоначалната КСС, одобрена от възложителя, но реално са изпълнени на
място, без да се взимат предвид критериите, заложени в чл.6.3.7.1. от част ......
„Специални условия“ и Приложение №10.2. към договора (тъй като
претенцията не се основава на договора) и без включена печалба и без ДДС е
297 981,29 лв. В същото заключение конкретно са посочени и т.нар.
увеличени СМР на строежа в сравнение с предвидените в изготвената КСС,
одобрена от възложителя. Видно от заключението на вещото лице В.Ш. от
28.01.2020 г., прието в съдебното заседание на окръжния съд на9.06.2020 г.,
стойността на допълнителните СМР, посочени в заключението на в.л.Ж.,
които не са предвидени в първоначалната КСС, одобрена от възложителя, но
реално са изпълнени на място, по единични цени, посочени във фактури за
материали и труд, издадени от доставчици на ищеца, без включен ДДС и без
включена печалба, е 259 954,34 лв. Тази сума 259 954,34 лв. ответникът
дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца. Установява се, че
решението на окръжния съд в частта му, с която е отхвърлен искът за
присъждане на сума за обезщетяване на неоснователното обогатяване, е
неправилно и следва да бъде отменено в частта му, с която този иск е
отхвърлен за размера от 259 954,34 лв., като вместо това се постанови
присъждане на сумата. Решението следва да бъде потвърдено в частта му, с
която този иск е отхвърлен за размера над 259 954,34 лв. до пълния предявен
размер 614 922,74 лв.
Относно акцесорния иск за присъждане на обезщетение по чл. 86,ал.1
от ЗЗД за забавата в изплащането на сумата, дължима на основание
неоснователно обогатяване, в размер на мораторна лихва не се установява
наличие на основание за неговото уважаване. Не се нито твърди, нито
установява от ищеца той да е поставил длъжника си в забава след датата
23.05.2012 г., на която дата в случая вземането е възникнало, до датата на
подаването на исковата молба в съда. Тъй като за това вземане няма
определен ден за изпълнение, съгласно чл. 84,ал.2 от ЗЗД необходимо е
кредиторът да постави длъжника в забава, като го покани да изпълни. В тази
насока следва да бъдат съобразени мотивите на ТР №5/2017 от 21.11.2019 г.
на ВКС по тълк.д. № 5/2017 г., ОСГТК, касаещи задължение за връщане на
даденото в хипотеза на чл. 55,ал.1 от ЗЗД, което е безсрочно, тъй като
правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на
40
съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са
определили предварително срок за изпълнение, а такъв няма определен и в
закона, както и относно това, че при неизпълнение на парично задължение
законът свърза забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на
кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение, затова за забава на
длъжника по безсрочно задължение е необходимо той да бъде поканен от
кредитора да изпълни съгласно чл. 84,ал.2 от ЗЗД, както и вина за
неизпълнението, съответно, за късното изпълнение. В случая, тъй като няма
покана от ищеца до ответника за плащане, отправена след датата 23.05.2012
г., то забавата следва да се отчита от датата на подаване на исковата молба,
съответно, от която дата ответникът дължи на ищеца законна лихва върху
посочената по-горе сума на главницата. Следва затова да се присъди на
ищеца само законна лихва върху главницата от датата на исковата молба.
Претенцията за присъждане на мораторна лихва следователно се явява
неоснователна изцяло (затова съдът няма да изчислява евентуален неин
размер), поради което решението на окръжния съд за отхвърлянето й е
правилно и следва в тази му част да бъде потвърдено.
С оглед изхода от въззивното обжалване решението на окръжния съд
следва да бъде отменено и в частта му за разноските. Направените от страна
на ищеца разноски за производството пред окръжния съд са в размер на
35 791 лв. Разноските за ответника са в размер на 1 350 лв. (900 лв. за
възнаграждение на вещи лица и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от апелативния съд съгласно чл.78,ал.8 от ГПК, вр. чл. 37,ал.1 от
ЗПП, вр. чл.25,ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ).
Изчислени по съразмерност, дължимите от ответника на ищеца разноски са в
размер на (при предявени искове общо за сумата 1 636 891,20 лв. и уважен
иск за размер 259 954,34 лв.) 5 683,96 лв. Изчислени по съразмерност,
дължимите от ищеца на ответника разноски са в размер на (при предявени
искове общо за сумата 1 636 891,20 лв. и отхвърлени общо за размер
1 376 936,86 лв.) 1 135,61 лв. Тези суми следва да бъдат присъдени на
страните за разноски за първоинстанционното производство.
Следва на страните да бъдат присъдени разноски и за въззивното
производство. Жалбоподателят е направил такива в размер на 16 372 лв. за
платена ДТ. Ответникът по жалбата не е направил разноски, дължимо е
41
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определено от
апелативния съд съгласно чл.78,ал.8 от ГПК, вр. чл. 37,ал.1 от ЗПП, вр.
чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. При предявена
жалба относно искове общо за сумата 1 636 891,20 лв. и уважаването й
относно размер 259 954,34 лв. ответникът следва да заплати на
жалбоподателя за разноски по съразмерност сумата 2 600 лв. При
осъществена защита за отхвърляне на жалба относно искове общо за сумата
1 636 891,20 лв. и отхвърлянето й за размер 1 376 936,86 лв. жалбоподателят
следва да заплати на ответната о. за разноски по съразмерност сумата 252,36
лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 293, постановено на 9.07.2020 г. по т.д.
371/2016 г. на Окръжен съд-П., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с
които са отхвърлени исковете на „Е.р.с.Б“ЕООД-гр.С., предявени против
О.П.-гр. П., за заплащане на сумата 614 922,74 лв., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане, представляваща
неплатено възнаграждение за извършени и приети строително-монтажни
работи по договор за обществена поръчка №.../... г. с предмет „Инженеринг-
комплексно проектиране и строителство на обект - П. в УПИ ...-п., кв. ... по
плана на втора градска част на гр.П.“, както и за сумата 203 522,86 лв.,
представляваща обезщетение за забава в плащането на горното парично
задължение за периода от 01.06.2013 г. до 01.06.2016 г., както и са отхвърлени
исковете на „Е.р.с.Б“ЕООД-гр.С., предявени против О.П.-гр.П. за заплащане
на сумата над 259 954,34 лв. до 614 922,74 лв., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане, представляваща
равностойност на извършени и приети строително-монтажни работи:
прекопаване до кота -4,60 м.; изпълнение на обратен насип от трошен камък с
уплътняване за достигане на проектно ниво и осигуряване на еднородна
строителна почва за изпълнение на фундирането; укрепване на изкопа до кота
-4,60 м. и полагане на подложен бетон за обект „П. в УПИ ...-п., кв. ... по
плана на втора градска част на гр.П.“, с която О.П. се е обогатила за сметка на
„Е.р.с.Б“ЕООД-гр.С., както и за сумата 203 522,86 лв., представляваща
42
обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за
периода от 01.06.2013 г. до 01.06.2016 г.
ОТМЕНЯ решение № 293, постановено на 9.07.2020 г. по т.д. 371/2016
г. на Окръжен съд-П., В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е
отхвърлен искът на „Е.р.с.Б“ЕООД-гр.С., предявен против О.П.-гр.П. за
заплащане на сумата 259 954,34 лв., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане, представляваща равностойност на
извършени и приети строително-монтажни работи: прекопаване до кота -4,60
м.; изпълнение на обратен насип от трошен камък с уплътняване за достигане
на проектно ниво и осигуряване на еднородна строителна почва за
изпълнение на фундирането; укрепване на изкопа до кота -4,60 м. и полагане
на подложен бетон за обект „П. в УПИ ...-п., кв. ... по плана на втора градска
част на гр.П.“, с която О.П. се е обогатила за сметка на „Е.р.с.Б“ЕООД-гр.С.,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община П.-гр.П., пл.“С.С.1, ЕИК ... да заплати на
„Е.р.с.Б“ЕООД-гр.С., ЖК“М. 3“, бл...., ..., ЕИК ... сумата 259 954,34 лв.,
представляваща равностойност на извършени и приети строително-монтажни
работи, както следва: прекопаване до кота -4,60 м., изпълнение на обратен
насип от трошен камък с уплътняване за достигане на проектно ниво и
осигуряване на еднородна строителна почва за изпълнение на фундирането,
укрепване на изкопа до кота -4,60 м. и полагане на подложен бетон, всички за
обект „П. в УПИ ...-п., кв. ... по плана на втора градска част на гр.П.“, с която
сума О.П. неоснователно се е обогатила за сметка на „Е.р.с.Б“ЕООД-гр.С.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда 2.06.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 293, постановено на 9.07.2020 г. по т.д. 371/2016
г. на Окръжен съд-П., И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ относно
разноските, с която осъдено „Е.р.с.Б“ЕООД-гр.С. да заплати на О.П.-гр.П. сумата
1 200 лв. - деловодни разноски за производството по делото, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О.П.-гр.П., пл.“С.С.1, ЕИК ... да заплати на „Е.р.с.Б“ЕООД-
гр.С., ЖК“М. 3“, бл...., ..., ЕИК ... сумата 5 683,96 лв. – разноски за
производството по спора пред окръжния съд по съразмерност.
43
ОСЪЖДА „Е.р.с.Б“ЕООД-гр.С., ЖК“М. 3“, бл...., ..., ЕИК ... да заплати
на О.П.-гр.П., пл.“С.С.1, ЕИК ... сумата 1 135,61 лв. - разноски за
производството по спора пред окръжния съд по съразмерност.
ОСЪЖДА О.П.-гр.П., пл.“С.С.1, ЕИК ... да заплати на „Е.р.с.Б“ЕООД-
гр.С., ЖК“М. 3“, бл...., ..., ЕИК ... сумата 2 600 лв. – разноски за
производството по спора пред апелативния съд по съразмерност.
ОСЪЖДА „Е.р.с.Б“ЕООД-гр.С., ЖК“М. 3“, бл...., ..., ЕИК ... да заплати
на О.П.-гр.П., пл.“С.С.1, ЕИК ... сумата 252,36 лв. - разноски за
производството по спора пред апелативния съд по съразмерност.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния
касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
44