№ 5665
гр. София, 03.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110159958 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ФИРМА, ЕИК
********* против Н. М. И.. Преписи от исковата молба и приложенията към
нея са редовно връчени на ответницата, като в указания срок същата е подала
писмен отговор.
Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. д. № 49628/2013 год. по
описа на СРС, 35 състав.
Възражението на ответника за нередовност на така депозираната искова
молба поради неконкретизирана претенция за сумата от 9194,47 лева е
неоснователно, доколкото в исковата молба ясно е посочено, че същата е за
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2005 г., за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 02.12.2013 г. по ч. гр. д. № 49628/2013
год. по описа на СРС, 35 състав.
Възражението на ответника за недопустимост на иска поради липсата на
активна процесуална легитимация, доколкото цесионерът нямал качеството на
банка, съдът намира за неоснователно по следните съображения.
Съгласно дадените от ОСГТК разяснения в т. 10б от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при частно правоприемство по
договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за
изпълнение до предявяване на иска по чл. 422 от ГПК, легитимиран да
участва в производството по установителния иск е цедентът заявител в
заповедното производство, с приложение на нормата на чл. 226 от ГПК, но
легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал.
1/4 понастоящем/ от ГПК. Това разрешение е приложимо и в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни
книги, с които се установява вземане на банка, тъй като нито в мотивите, нито
в диспозитива на ТР са посочени изключения, свързани с активната
процесуалноправна легитимация на цесионера да установи съществуването на
вземането, предмет на издадена в полза на банката /цедент/ заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК, след като прехвърлянето на вземането е
1
осъществено след издаване на заповедта за изпълнение, но преди завеждане на
иска по чл. 422 от ГПК (в този смисъл Определение № 501 от 16.12.2020 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2275/2020 г., II т. о., ТК).
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание
чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад
по делото.
Доказателствените искания на ищеца за събиране на писмени
доказателства са основателни, тъй като документите са допустими и относими
за изясняването на спора.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. № 49628/2013 год. по описа на
СРС, 35 състав.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект
за доклад на делото:
Ищецът ФИРМА“ ЕАД е предявил против Н. М. И. установителен иск
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 9194,47 лева, представляваща
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2005 г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 28.11.2013 г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 02.12.2013 г.
по ч. гр. д. № 49628/2013 год. по описа на СРС, 35 състав.
Ищецът ФИРМА“ ЕАД твърди, че на 24.10.2005 г. между ФИРМА и
ответницата Н. М. И. бил сключен Договор за кредит за текущо потребление,
по силата на който банката предоставила на ответницата кредит в размер на
10000 лева, с краен срок за погасяване на кредита 24.10.2013 г. Твърди, че
сумата по кредита била усвоена изцяло от ответницата. Съгласно чл. 2, вр. чл.
8.1. от договора било уговорено, че кредита ще бъде погасен на 96 равни
месечни вноски. Сочи, че ответницата заплатила само първата вноска по
кредита, като от 04.11.2008 г. не била извършвала никакви плащания по
същия. В тази връзка, на 28.11.2013 г. банката подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и било образувано ч. гр. д. №
49628/2013 год. по описа на СРС, 35 състав, като по същото били издадени
исканата заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Твърди, че на 02.04.2014
г. между ФИРМА и ищеца бил сключен Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия), с който банката прехвърлила на ищеца всички свои
вземания по процесния договор за кредит. Прехвърлените вземания били
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора за цесия, като
процесният кредит се отчитал в системата на банката и на ищеца под №
2
10880913. Твърди, че съгласно изискването на 99, ал. 3 ЗЗД ответницата била
редовно уведомена за прехвърлените вземания. Посочва, че на 25.05.2015 г., в
качеството си на цесионер на ФИРМА, на основание издадените в полза на
банката заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д.
№ 49628/2013 год., депозирал молба за образуване на изп. дело № 5438/2015 г.
по описа на ЧСИ Н. М.. Сочи, че на 09.09.2024 г. банката била уведомена, че
срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
49628/2013 год. е постъпило възражение от ответницата Н. И., поради което
ищецът, в указания му срок, е предявил настоящия установителен иск по реда
на чл. 422 ГПК. Претендира направените в заповедното дело и в настоящото
такова разноски.
Ответницата Н. М. И. в депозирания отговор на исковата молба оспорва
по допустимост и основателност предявения иск. Сочи, че едва на 19.03.2024
г. за първи път е получила покана за доброволно изпълнение по изп. дело №
5438/2015 г. по описа на ЧСИ Н. М.. Оспорва да е получила уведомление от
ФИРМА за извършената цесия, като счита, че това е станало с връчването й на
исковата молба на 07.11.2024 г. Твърди, че от момента на издаване на
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист - на 02.12.2013 г. до 07.11.2024
г. липсвали легитимно извършени действия от ищеца спрямо ответницата. В
тази връзка навежда възражение, че претендираното вземане е погасено по
давност. На следващо място твърди, че по изпълнителното дело не били
извършвани изпълнителни действия, които да били годни да прекъснат
погасителната давност, поради което счита, че изпълнителното дело е
прекратено по силата на законовата разпоредба на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът приема, че е сезиран с иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи следните
предпоставки: 1) сключването на посочения Договор за кредит за текущо
потребление от 24.10.2005 г. между ответницата и сочената като цедент и
кредитодател ФИРМА, 2) обстоятелството, че ответницата е усвоила
кредитната сума при конкретни задължения за връщане на същата, както и че
3) същото е прехвърлено на ищеца въз основа на валидно сключен договор за
цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен от цедента, като УКАЗВА
на ищеца, че не сочи доказателства за обстоятелствата по т. 2.
УКАЗВА на ответницата, че в нейна тежест, при установяване на горните
факти, е да докаже погасяване на дълга.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 05.03.2025 г.
от 11:00 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото
определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
3
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се
явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4