Р Е Ш Е Н И Е
№ 3401 12.10.2018 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА-ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 873 по
описа на ПРС за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди с
правно основание чл. 200 от КТ, вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът К.Б.В., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, оф. ***, чрез п.
адв. М.Т., е предявил срещу „Биомашиностроене” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Северен”, бул. „Васил
Априлов” № 160, представлявано от и. д. А. Д. обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 200 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 52 000 лева (петдесет и две хиляди лева) – обезщетение
за неимуществени вреди, в резултат на претърпяна от ищеца на 20.02.2017г. в гр.
Пловдив злополука, която е призната за трудова с разпореждане на ТП Пловдив на
НОИ №***, сумата от 750 лева (седемстотин и петдесет лева) - обезщетение за
имуществени вреди – разходи за консумативи и лечение, претърпени в резултат на
същата злополука, както и законна лихва върху главницата от датата на
злополуката – 20.02.2017г. до окончателното плащане на сумите. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че бил в ТПО по договор № *** с ответника на длъжността „***“,
като на 20.02.2017 г. настъпил инцидент на работното му място. Въпросният ден
ищецът се явил на работа- *** № ***, екипирал се с работно облекло и лични
предпазни средства (пластмасови очила, качулка и противопрахова маска) и
започнал работа по шлайфане на вътрешен заваръчен шев на цилиндричен метален
съд от неръждаема стомана с диаметър и височина около 3 м., поставен в легнало
положение на ролганг. Дейността се извършвала с преносим електрически ъглошлайф
с монтирана цилиндрична гумена приставка с диаметър 9 см. с поставена на нея
цилиндрична ролшайба от абразивен материал (шкурка) с ширина на лентата 5 см.
Около 9.30 часа в процеса на работа внезапно ролшайбата се пръснала и парче от
нея ударило ищецът по очилата, които паднали от лицето му, а тогава парче от
шкурката го ударило силно по дясното око. Той веднага бил транспортиран по
спешност до УМБАЛ „Пловдив“ АД и приет за лечение. По повод на инцидента била
извършена проверка от ТД НОИ- гр. Пловдив и с разпореждане № *** случаят бил
квалифициран като трудова злополука по смисъла на чл. 55 ал. 1 от КСО. По повод
злополуката ищецът претърпял множество болки и страдания, веднага бил опериран,
а след една седмица и изписан от очното отделение. На 01.03.2017 г. бил приет
за нова операция, а на 05.06.2017 г. бил приет за двудневно наблюдение в
болницата. Според издадените му експертизи бил с трайна загуба на *** *** ***,
при лоши прогнози за възстановяване. Към момента реално виждал с около 8 % от
възможностите на това око, а според медицинските стандарти това се приравнявало
на постоянна слепота. Били му издадени 6 болнични листа за ползване на отпуск,
като с ЕР на НЕЛК № *** му била определена трайно намалена работоспособност от ***,
при съответни противопоказания за работа. Понесъл и имуществени вреди за
закупени медицински консумативи- леща на стойност от 750 лева. Злополуката
нарушила обичайния му ритъм на живот, имал болки в *** и ***, не можел да спи
нормално, около осем месеца изпитвал нужда от помощ за елементарни битови нужди
поради трудното ориентиране в заобикалящата го среда и невъзможността да
разпознава предмети и да си служи с тях. Към момента бил неработоспособен,
макар и в млада възраст- 33 години, не можел да изпълнява нормално трудови
функции, да бъде конкурентно способен на пазара на труда. Противно на волята си
бил лишен от възможността да се издържа пълноценно и да се грижи за себе си.
Забранено му било да управлява автомобил, което му причинявало практически
неудобства в ежедневието. Неблагоприятните прогнози за възстановяване на
зрението водели до пагубни последствия за живота на този млад човек в личен и
професионален план. Той изживял и психически шок от злополуката, която оставила
трайна уплаха в съзнанието му, като травмата оказала влияние върху
самочувствието му и начина на общуване с околните- станал много раздразнителен,
рядко излизал навън, бил потиснат и притеснен. Претендира заплащане на парично
обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди в резултат на
същата злополука.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се посочва, че
ищецът сам поискал да напусне работа по свое желание, като при постъпването си
бил подписал декларация, че е запознат с вътрешно нормативните документи и
длъжностна характеристика. Твърди се, че в предприятието била утвърдена
политика по здравословни и безопасни условия на труд, имало изготвени правила,
като била осигурена съответната материална база за свеждане на риска от трудови
злополуки до минимум. Не се оспорва, че конкретният инцидент е признат за
трудова злополука, но се твърди, че ищецът не бил изпълнил задълженията си за
ползване на лични предпазни средства. Лицето се било запознало с нормативната
документация, имало проведени и инструктажи за работа, но въпреки това
предизвикал със собствените си действия неблагоприятните за себе си последици,
поради което се прави възражение за съпричиняване в следствие на проявена груба
небрежност. Той не носил предпазни очила от закрит тип, които елиминирали
възможността от наранявания, или пък бил поставил такива от по- лек тип, защото
иначе от описания механизъм нямало да настъпят тези вреди. По време на
инцидента работел на място без контрол от *** цех или *** ръководител, което
лишавало работодателя от възможността да констатира допуснатите нарушения от
служителя, а това било в разрез с установените правила за безопасност. Ищецът
бил представил само решение на ТЕЛК (в което нямало определен процент намалена
трудоспособност) пред работодателя си, без последващото такова на НЕЛК и
поискал да прекрати ТПО, без да му се предложи подходяща длъжност като
трудоустроен, каквато възможност съществувала. Твърди се още, че размерът на
неимуществените вреди бил силно завишен, несъответстващ на степента на
уврежданията и претърпените болки, страдания и травми, с оглед утвърдената
съдебна практика. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски.
С определение от 20.02.2018г. е конституирано ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
площад “Позитано” № 5, представлявано от и. д. К. Р. и Н. Д. Ч., като трето
лице – помагач на страната на ответника по гр. дело № 873/2018г. по описа на
ПРС, XI-ти гр. с-в. В дадения й срок за отговор подпомагащата страна е
депозирала такъв, в който не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение с ответника. Посочва се обаче, че вече бил изчерпан
застрахователният лимит по застраховката, поради което застрахователят следвало
да бъде заличен като страна в процеса. В тази връзка се твърди, че ответникът
представил пред застрахователя медицинска документация по случая, като били
определено застрахователно обезщетение на лицето за настъпилата му временна
неработоспособност за 72 календарни дни в размер на общо 210 лева, които били
изплатени на работодателя по банков път. Алтернативно, се оспорват
обстоятелствата около настъпване на трудовата злополука, твърди се
съпричиняване под формата на проявена небрежност, поради което размерът на иска
бил силно завишен с оглед съдебната практика и принципите на справедливостта.
Моли за отхвърляне на претенциите.
В съдебно заседание ищецът, чрез п. си адв. Т. взема
становище за доказаност на иска и моли същият да се уважи. Счита за недоказано
становището на работодателя за наличие на съпричиняване, като твърди работникът
да е ползвал предпазни очила, а работодателят да не е доказал да му е провел
инструктаж в кои случаи кой тип очила следва да ползва, отделно от това, ищецът
е ползвал тези, които са били удобни за работа. Счита възражението за
прекомерност на обезщетението за неоснователно, предвид това, че ищецът е млад
и почти изцяло е изгубил ***. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез п. си адв. Д., взема
становище за прекомерност на иска по размер и за доказаност на твърдението му
за съпричиняване. Претендира разноски.
Представя писмена защита, с която подробно обосновава
становището си за доказаност на съпричиняване от страна на ищеца за
злополуката, като се твърди той ад е извършил три груби нарушения – да е
извършил шлайфане с неподходящи очила, със шлайф със свален предпазител и да е
упражнил силен натиск, при което е скъсал шлайфащата шкурка.
Допълнително се
взема становище за пълна неоснователност на иска поради това, че в последното с.з. ищецът, чрез п. си, е
уточнил, че вследствие на злополуката след временната неработоспособност му е
определен процент трайно намалена такава 18 %,а според КТ обезщетение се дължи
при 50 % и повече ТНР. Ето защо само на това основание се твърди искът да е
неоснователен. За временната неработоспособност му било определено
застрахователно обезщетение, което било изплатено.
Ето защо се моли исковете изцяло да се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
За да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ за
присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди е
необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника, че по времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на
служебните задължения е настъпила посочената злополука, че същата е призната за
трудова по съответния ред, че злополуката е довела до временна
неработоспособност на ищеца, или до трайно намалена такава 50 % и повече, както
и твърдението му, че в резултат на увреждането на здравето му, настъпило при
злополуката, е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, неудобства,
причинени по време на лечението, усложнения и неудобства в ежедневието му,
които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната
злополука – за неимуществените вреди, а за имуществените такива – че е извършил
разходи за лечението си и възстановяването си, които са последица, в пряка и
непосредствена причинна връзка с претърпяната злополука, и техният размер.
При доказване на тези обстоятелства от стана на ищеца в тежест на ответника
е да установи твърденията си, че са налице основания, водещи до изключване или
намаляване отговорността на работодателя, а именно твърденията си за
изключително съпричиняване на злополуката от страна на ищеца, както и в какво
се изразява това съпричиняване в хипотезата груба небрежност, до каква степен
поведението на ищеца е довело до причиняване на увреждането му, в частност с
какви свои действия и бездействия същият е допуснал груба небрежност и е
допринесъл за настъпването на злополуката.
Между страните не се спори, и от представените от ищеца писмени
доказателства – трудов договор от 01.03.2016г., молба и заповед за прекр. на
ТПО от 04.10.2017г., декларация за тр. злополука от 06.03.2017г., протокол от
30.03.2017г. за резултатите от разследването й, разпореждане № ***, Епикриза от
28.02.2017г., епикриза от 01.03.2017г., епикризи от 05.06.2017г. и от
07.06.2017г., болнични листове за временна неработоспособност за периодите
20.02.2017г. – 30.03.2017г., 03.04.2017г. – 05.05.2017г. , 06.05.2017г. –
04.06.2017г., 05.06.2017г. – 05.07.2017г., 05.08.2017г. – 03.09.2017г.,
04.09.2017г. – 29.09.2017г., ЕР на НЕЛК № *** от трето заседание от
05.01.2018г., фактура и касов бон се установява, че ищецът е работил по ТПО с
ответника на длъжност „***” по безсрочно ТПО,
че на 20.02.2017г. около 09:30 часа е претърпял злополука в ***, цех ***,
при която при работа с ъглошлайф и шлайфане на изделие – съд, с ъглошлайф, към
който е монтирана ролшайба от шкурка се е откъснало парче от ролшайбата,
преминало е под предпазните очила и е ударило ищеца К.В. в окото, при което на
ищеца е причинена *** на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани.
Злополуката е приета за трудова с разпореждане на ТП на НОИ Пловдив от 06.04.2017г.
Непосредствено след злополуката ищецът е постъпил за лечение в МБАЛ
Пловдив, очно отделение, откъдето е изписан на 28.02.2017г. с диагноза „***” –
на дясното око. Установена е *** и *** леща, на 21.02.2017г. му е извършена
оперативна интервенция – шев на ***, изписан е на 28.02.2017г. с предписание за
извършване операция на ***. На 01.03.2017г. такава операция е извършена, в
същото отделение –*** и *** на ***, изписан е с подобрение и предписания за
медикаментозно лечение. На 05.06.2017г. в същото отделение му е извършена трета
оперативна интервенция – ***. Изписан е след три дни с констатация за повишено
вътреочно налягане на оперираното дясно око, като ищецът е закупил вътреочна
леща на стойност 750 лева с ДДС, за което са му издадени фактура и касова
бележка от 08.06.2017г.. Във всички епикризи е посочено, че ищецът е временно
неработоспособен след изписването. За целия период 20.02.2017г. - 29.09.2017г.
ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност вследствие на травмата на окото, като в първият е посочено,
че е вследствие на трудова злополука, останалите – общо заболяване. След
изтичане на отпуска поради временна неработоспособност ищецът на 04.10.2017г. е
подал молба за освобождаване от работа по здравословни причини, ТПО е прекр.
считано от 04.10.2017г. по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие на
страните.
След прекр. на ТПО на 05.01.2018г. с ЕР на НЕЛК № *** зас. от 05.01.2018г.
на ищеца са определени *** % трайно намалена работоспособност с начална дата на
инвалидизацията – 03.10.2017г., с водеща диагноза – *** на окото и очната ***,
състояние след перфоративно нараняване на дясно око, *** на същото око. В ЕР е
посочено, че с дясно око зрението на ищеца е *** – т. е. ***, като ТНР е
определена за срок от 3 години.
Установява се от преписката по трудовата злополука, че същата е декларирана
от работодателя, като в декларацията работодателят е вписал, че откъртено парче
от ролшайбата е ударило пострадалия в окото. В протокола за тр. злополука е
посочено, че няма извършени нарушения. По повод сигнал от ищеца от ДИТ са извършили
проверка и са депозирали отговор от 05.04.2017г., с който вземат становище, че
ищецът по време на злополуката е ползвал защитни очила модел VS170 9844, но същите са били подходящи за защита от прах и малки твърди частици, не и за защита срещу частици,
движещи се с висока скорост, тъй като конструкцията им не позволява стабилно
закрепване и очилата лесно падат от удар от отхвръкнали предмети. Посочено е,
че на работодателя ще се дадат предписания за осигуряване на лични предпазни
средства за защита на очите, както и ще се дадат указания за осигуряване
поставянето на предпазни устройства на ръчните шлифовъчни машини.
Работодателят е представил декларация о работника, че е запознат с ВПРЗ,
ПВТР и дл. х-ка, представена е ДХ на същия, връчена му на 01.03.2016г. В същата
е посочено задължението му да работи с ъглошлайф и машини за шлайфане, да
полира детайли и изделия, да изпилва повърхнини и ръбове, да почиства заваръчни
шевове, да спазва изискванията за ЗБУТ, да ползва по предназначение раб.
облекло и ЛПС, да спазва технологичните инструкции за работа с машините. Също
така са представени политика по ЗБУТ, списък на раб. места, в които се ползват
лични предпазни средства (ЛПС), като за шлосер са посочени защитни очила с два
кода – 2.2.3 и 6.6. Представена е разработена и в сила от м. 09.2005г.
инструкция за безопасна работа с преносими ел. инструменти, оценка на раб.
място за длъжността ***, служ. бележка от 01.03.2016г. за проведен ан ищеца
начален инструктаж по безопасност и хигиена на труда, извлечение от
инструктажна книга за провеждани инструктажи на раб. място – за ищеца за м.
март и април 2016г., и периодичен през м. 10.2016г. и на 09.01.2017г., възражения и обяснения до ГИТ от работодателя
защо злополуката е декларирана след законовия срок.
Представени са нак. постановление, жалба и съд. решение за частичното му
изменение, видно от които на работодателя е наложена имуществена санкция в р-р
на 2000 лева за това, че в деня на злополуката е допуснал ищеца да работи с
ъглошлайф без предпазно устройство на движещите се части. Установено е било при
проверка, след злополуката, по повод подаден от ищеца сигнал, че не само
ъглошлайгът, с който е работил на 20.02.2017г. ищеца, но всички използвани
ъглошлайфи в дружеството-работодател са били без предпазители, които са били
задължителни за употреба.
Работодателят е представил снимков материал и инструкции за употреба на два
вида предпазни очила, като твърди и двата вида да са осигурени на ищеца, но той
да е ползвал неподходящите такива. Единият вид очила са предназначени за защита
от прах и малки твърди частици, като в инструкцията им е посочено, че не са
подходящи за защита от частици, движещи се с висока скорост. Другият вид очила
са протектори за очи срещу високоскоростни частици.
Не се спори, и се установява, че с полица задължителна застраховка тр.
злополука със срок на валидност от
13.08.2016г. до 12.08.2017г. работодателят е застраховал живота и
здравето на служителите си в ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” ЕИК *********,
като името на ищеца фигурира под № 125 в списъка на застрахованите работници. На
ищеца от застрахователя през м. август 2017г. е определено за изплащане
обезщетение за временно загубена работоспособност 72 дни в размер на 210 лева. Доказателства
за изплащането му по делото не са ангажирани.
За установяване обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, по
делото са разпитани свидетелите А. К. А., *** на монтажа в ответното дружество,
и Е. Д. З. – колега на ищеца, също *** в ответното дружество.
От показанията на св. А. се установява, че същият е бил р. на звеното, в
което е работил ищеца. В деня на злополуката на К. било възложено шлайфането на
шевовете на метално изделие, съд от метал. Свидетелят бил извън цеха, като при
връщането си срещнал К. да върви на пътеката на *** , попитал какво е станало и
К. казал, че по време на работа нещо му е влязло в окото. От главния *** Л. Ц. разбрал,
че К. е ходил при него, за да му види дали няма нещо като стружка в окото. Видимо
нямал никакви наранявания, като кръв. Л. му казал, че не вижда нищо и го пратил
при л., а колегата им П. Д. организирал
да закарат В. на преглед. Точно в този момент, тръгвайки за прегледа,
свидетелят срещнал ищеца, който му обяснил, че нещо му е влязло в окото, като
свидетелят го помолил да се обади от болницата и да ги държи в течение на
събитията. Свидетелят сочи, че на този съд ищецът е следвало да работи с
колегата си Е. З.. Свидетелят уточнява, че всички ш. са оборудвани, имат си
колички с инструменти. На тези, които почистват, основният инструмент е
ъглошлайф и са оборудвани с два вида очила – такива, които се поставят зад
ушите, а другите са с ластик. Отделно имали и други предпазни средства, когато
работят на височина. В конкретния случай К. бил оборудван с тези предпазни
средства. Когато от Инспекция по труда отишли на проверка, цялото оборудване на
В. си било в количката. Дори, след като се разследвал случая, свидетелят
разбрал, че К. е бил с очилата, когато е влезнал в съда да го шлайфа.
Ъглошлайфите имали оригинални предпазители, които според свидетеля ш. само
сваляли по съображения, че им пречат. Свидетелят твърди предпазители да са им
осигурени, никой да не е нареждал да се свалят, но никой не може да
проконтролира как точно работят служителите, след като влязат да шлайфат в
съда. В тази им част показанията на свидетеля противоречат на установеното от
ДИТ, които са установили, че при извършена проверка след инцидента нито един
ъглошлайф не е имал нито осигурени, нито поставени предпазители.
Свидетелят сочи, че всички постъпили на работа в дружеството преминават
инструктаж, след което от Човешки ресурси им дават бележка, че са минали
инструктажа, като без тази бележка не могат да започнат работа в цеха на работа
във фирмата. След това, на всеки три месеца, свидетелят минавал с
инструктажната книга, вкл. и когато служителите са на петминутни събрания. Според
свидетеля понякога работниците пренебрегвали предпазните очила. В случая,
свидетелят знае К. да е бил с очила, но свидетелят не е бил очевидец в
конкретния случай и няма как да каже дали ги е свалил очилата, или са му
стояли. Относно трудовата дисциплина на ищеца, според свидетеля е имало период,
в който е отсъствал, без да ползва отпуск, и искал да напуска, без да е подал
молба, но свидетелят разговарял с него и успял да го върне на работа. За
спазване правилата на работното място минавали служители от охрана на труда
всеки ден, които правели забележки, ако установят нещо нередно. В цеха работели
около 60-70 човека, поради което било невъзможно постоянно да бъдат следени дали
ползват предпазните средства при работа.
Относно конкретното изделие, шлайфано от ищеца по време на злополуката
свидетелят уточнява, че има един люк на капака му, че изделието е поставено на
въртящи се колела и вътре влизат двама или трима работници, изделието се върти,
а те го чистят с ъглошлайфа на части.
Относно злополуката, кога и как е декларирана като трудова свидетелят
твърди, че самият ищец му се обадил от болницата и казал да не водят
злополуката му като трудова, едва когато К. им дал болничния лист разбрали, че
трябва да я регистрират като трудова, защото там така било записано. Свидетелят
и Г. Д. знаели за злополуката и затова, че К. е в болница, но не я декларирали,
чакали ищецът да им се обади.
Свидетелят държал връзка с ищеца, окуражавал го, като му обещал съдействие
за трудоустрояване на по-лека, подходяща работа, каквато имали в дружеството,
далеч от запрашеност, но самият ищец отказал.
Когато от Инспекция по труда извършили проверката, цялата количка на ищеца
била подредена, вероятно от колегата му. Ъглошлайфът му нямал предпазител,
очилата си били там, и двата вида. При предявяване на снимков материал на двата
вида очила на л. 75 и л. 77 от делото сочи, че ищецът е бил с очилата на л. 75,
така нар. очила от открит тип, които се поставят зад ушите и нямат ластик, като
тази информация е получил от колегата на ищеца Е. З..
Разпитан е свидетелят Е. З. – служител на ответника и бивш колега на ищеца,
ш., от чиито показания се установява, че към момента на злополуката е работил
заедно с ищеца. Свидетелят е видял как е настъпила злополуката, като същият е
единственият й очевидец. Двамата с К. шлайфали заедно шевовете вътре в съда,
като К. носел очилата на л. 75 от делото от открит тип, които се поставят зад
ушите, и боне тип качулка, като очилата били поставени върху бонето. Бонето
представлявало платнена качулка с дупки за очите, върху които се поставяли
очила. Служителите имали осигурени два типа очила – тези на л. 75 от делото,
които се поставят зад ушите, и тези на л. 77, които са с ластик отзад, като
всички предпочитали и слагали тези от л. 75, зад ушите, върху бонето, тъй като
с тях се виждало по-добре, и те пазели добре от стружки и пепел. Свидетелят е
видял как е станала злополуката – по време на работа шкурката на шлайфа се
скъсала и ударила К. през лицето, той се хванал за окото и излязъл навън, после
отишъл на лекар. Ударът от скъсаното парче шкурка довело до изхвърчане на
очилата на К.. По време на удара той работел с ъглошлайф „Бош“ с гумен вал, за
който нямало осигурени предпазители. Свидетелят уточнява, че тези шлайфове имат
предпазители, които трябва да бъдат два вида – за зумера, какъвто им бил
осигурен, и за вала, какъвто въобще нямало в комплекта. В момента на работа
ищецът работел с вала, а за него предпазители изобщо не им били осигурени.
Ставало въпрос за широкия вид предпазители, тесен имало, но той не бил за вала.
Често се случвало да им се скъса шкурка, на свидетеля в рамките на една година
се случило пет пъти, като това се получавало при малко по-силен натиск. според
свидетеля К. е бил наясно с евентуалните последици от това, тъй като всички
били инструктирани специално за това. Свидетелят използвал същите очила като К.,
бил им проведен инструктаж кога кои очила да използват, но всички използвали
тези на л./ 75 – „отворените”, за да виждат по-добре. Ако някой желаел да
наблюдава как точно работят и с какво, следвало да стои на отвора на съда.
За установяване търпените от ищеца неимуществени вреди е
разпитан свидетеля И.Б.В., негов брат. От показанията му се установява, че е
разбрал за инцидента през м. февруари 2017г. от тогавашната си приятелка, която
му се обадила да му каже, че брат му е приет в Окръжна болница (МБАЛ Пловдив)
за операция на ***. Свидетелят веднага тръгнал натам, когато отишъл, операцията
била минала, дясното му око било превързано, бил с абокати и с банки, преливали
му нещо, бил много блед. Впоследствие започнал да изпитва много болки. Споделил
му, че докато е работил, е хвръкнало някакво парче и го е ударило в окото,
макар че е бил с предпазни очила – парчето минало под очилата отдолу и го
ударило по окото. Според свидетеля брат му е претърпял около седем оперативни
интервенции общо и престоял в болница около два месеца. Първият път му зашили
самото око. След това му махали *** и *** парченце по парченце. накрая му
сложили имплант, за да може да вижда до някаква степен, като всичко това било
съпроводено с много обезболяващи и съответно и с много болки. През цялото за
него се грижел свидетеля. Същият бил
постоянно в движение, и на работа, и при брат си, ползвал и отпуск, за да може
да го кара до болницата и обратно, за нови приемания, до окончателното му
изписване от болницата. През тези два месеца психически се сринал, изолирал се
от всички и контактувал единствено с брат си и родителите си. Разделил се с
приятелката си, започнал да се чувства непълноценен, отказвал да се среща с
хора. Изпитвал болки, които били почти денонощни, като според л. това се
дължало на повишено вътреочно налягане вследствие на травмата. постоянно бил на
медикаментозно лечение и обезболяващи, като на всички прегледи го карал брат
му. Ищецът вече не можел да шофира, тъй като само с едно здраво око това било
опасно. Ищецът се възстановявал в дома си в с. Ц., където живеел сам. В момента
му било почти невъзможно да започне работа, тъй като не можел да шофира, да
вдига тежки неща, да работи на места с вредности и изпарения. Преди инцидента
подал документи за започване на работа в ***, но след инцидента получил отказ
поради това, че вече не е физически годен. В момента свидетелят го подпомагал
финансово, тъй като родителите им получавали минимални пенсии и нямали тази
възможност. Постоянно седял вкъщи, свидетелят се опитвал ад го изведе на кафе
или на разходка, но брат му отказвал. Преди се занимавал с музика, но вече не
можел да се занимава с това, тъй като в заведенията, по които свирел, от една страна имало висок шум, от друга –
цигарен дим, и това пречело на травмираното око. Операциите свършили през април
2017г., но проблемите с окото продължили – повишено вътреочно налягане. според
свидетеля брат му е напуснал ответното дружество, защото повече не можел ад
работи тази работа и трябвало да пази окото си.
По делото е изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза от в. лице –
о. д-р Н.С. и в. лице – т. д-р М.Б., от чието заключение се установява, че при
трудовата злополука, претърпяна от К.В., на 34г., на 20.02.2017г. му е било
причинено перфоративно нараняване на дясно око с неправилна *** на *** в
централната й част, травматично възпаление на предна *** камера, травматична ***
– помътняване на ***. Същите и заедно, и
поотделно са довели до трайно отслабване на зрението. Касае се за тежка травма
от бързодвижещ се обект с голяма кинетична енергия, който е нарушил целостта на
***, извършил е пробив на роговицата в изтичане на вътреочната течност и
помътняване лещата на окото. Посочено е, че роговицата и лещата нормално са
прозрачни структури, които пропускат и пречупват светлината, която навлиза в
окото. Описаното травматично увреждане е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяната
от В. злополука на 20.02.2017г. и е възможно да се получи по описания в
исковата молба начин. Непосредствено след травмата зрението на дясното око е
намаляло до 0,03 или 3 % при норма единица – 100 %. На ищеца са извършени
няколко операции на дясното око – първа ба 21.02.2017г. за зашиване на раната с
последващо антибиотично лечение, втора на 01.03.2017г. за отстраняване на *** и
лещените маси от ***, трета на 05.07.2017г. за поставяне на изкуствена *** в
дясното око. При шевове на роговицата конците се свалят между трети и шести
месец. След перфоративно нараняване остават трайни мътнини на роговицата, тъй
като зарастването на раните става с формиране на съединителна тъкан, която е
непрозрачна. Наличието на мътнини на роговицата, особено когато са централно
разположени, водят до намалено зрение. Към момента на прегледа зрението на
дясното око е ** без корекция, и *** с диоптрични очила. Поради наличие на *** –***
, *** острота *** да бъде възстановена, тъй като това е помътена зона от
роговицата, която препятства навлизане на светлината и води до неправилен *** –
неправилна ***. Увреждането е трайно и не може да бъде коригирано, вкл. и с
очила, единствено е възможно подобрение на състоянието му чрез *** –
трансплантация на прозрачна роговица от трупен донор. Вещите лица посочват, че
псевдофакия е такова състояние на окото, при което собствената леща е
отстранена оперативно и е имплантирана изкуствена, като това око вече няма
акомодация – способност да се наглася за виждане на близо и надалеч. При
поставяне на монофокална изкуствена леща, каквато е поставената на ищеца, окото
може да вижда надалече, ако няма други увреждания, а за близо има нужда от
очила. Ако не се постави изкуствена вътреочна леща, а се отстрани собствената
леща на окото, каквото е било състоянието на дясното око след втората операция,
зрението остава много ниско –***. С имплантирането на изкуствената леща
състоянието на иьеца се е подобрило и зрението на дясното око се е възстановило
на 10 %, а в случай, че носи диоптрични очила, най-добрата зрителна острота е
30 %. Вещите лица не могат да отговорят на въпроса кои от двата типа очила биха
предпазили ищеца по-добре. В с.з. вещите лица уточняват, че ищецът носи
превръзка след преглед и поставяне на капки поради повишено вътреочно налягане,
което е усложнение след този тип травми.
Изслушано е заключение по СТЕ по безопасност на труда на в. л. В.С., от
което се установява, че за настъпване на злополуката са допринесли три групи
фактори – от една страна недостатъчно добрата организация на работодателя,
изразяваща се в пропуски и неточности при извършването на инструктажите и
документалното им оформяне, липса на достатъчно контрол върху това ползват ли
се или не предпазителите и личните предпазни средства, неосигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, работа в определени периоди без
надлежно извършен инструктаж, за част от които нарушения на работодателя е
съставен АУАН от ДИТ Пловдив, от друга –
ползване на ъглошлайф без предпазител, и от трета – ползването на неподходящия
тип очила, този от открит тип, на л. 75 от делото, вместо тези от закрит тип на
л. 77, като пряката причина за настъпване на злополуката е работата с ъглошлайф
без предпазител и ползването на неподходящия тип очила. Вещото лице уточнява,
че лошата вътрешнофирмена организация е допринесла за настъпването на
злополуката, а пряката причина за нея е: 1. боравенето с ъглошлайф без
предпазител, и 2. ползването на неподходящите очила, които не могат да осигурят
защита от виосокоскоростни частици. Вещото лице уточнява, досежно това бил ли е
ищецът надлежно инструктиран, че същият е полагал подписи в инструктажните
книги за различните видове инструктажи, а относно очилата – съгл. Наредба №
3/19.04.2011г., Прил. № 2 към чл. 17, за защита на очите се ползват очила от
два типа – 3.1 от открит тип и 3.2 от закрит тип. Съгл. соченото приложение за
работата си с ъглошлайф ищецът е следвало да ползва очилата от закрит тип. На
работниците на ответника са били осигурени два типа очила, едни от открит тип –
л. 75, и едни от закрит тип – л. 77, като всеки комплект е бил придружен с инструкции
от какво защитава всеки тип очила. Изрично било посочено в инструкциите, че
очилата на л. 75 от делото, които няма спор, че ищецът е носил в момента на
злополуката, са неподходящи за защита от високоскоростни частици, а за защита
от такива са подходящи очилата от закрит тип на л. 77. Сочи се, че ъглошлайфът
е машина, работеща с около 3000 оборота, следователно има наличие на частици,
движещи се с висока скорост, и на ищеца като работещ с такава машина е следвало
да бъде ясно, че очила, които не са здраво захванати, не могат да му осигурят
нужната защита. Доколкото ищецът се е подписал на всички видове инструктажи, е
следвало да бъде наясно с това обстоятелство.
При така установените факти от значение на спора съдът намира за безспорно
установено, че на 20.02.2017г. ищецът по време на работа е претърпял злополука,
като при шлайфане с ълошлайф без предпазител на метално изделие от вътрешната
му страна, и носейки очила от открит тип, шкурката се е скъсала, ударила го е
по очилата, които са отхвръкнали от удара, след което движеща се с висока
скорост метална частица е причинила травматично увреждане на дясното му око. Вследствие
на това ищецът е получил следното увреждане на здравето – неправилна *** на
роговицата на дясното око в централната й част, *** на предна очна камера, *** на
окото. Непосредствено след травмата зрението на дясното око е намаляло до *** при
норма единица – 100 %. На ищеца след зашиване на раната са извършени още две
операции – отстраняване на парчетата от очната леща, впоследствие – поставяне
на изкуствена такава, за която ищецът е заплатил 750 лева, с което зрението на
дясното му око е възстановено до степен 10 % без очила и 30 % с очила. Ищецът е
претърпял общо три оперативни интервенции, третата от които е довела до
увеличаване на остротата на зрението му от 3 % на 10 %. Възстановителният
период е продължил от 20.02.2017г. до 29.09.2017г., ползвал е седем месеца
отпуск поради временна неработоспособност, след изтичане на който считано от 30.09.2017г.
са му определени *** трайно намалена работоспособност с водеща диагноза –*** и
очната орбита, състояние след перфоративно нараняване на дясно око, *** на
същото око. В рамките на периода на временната неработоспособност ищецът е
търпял, и след това продължава да търпи болки и страдания, изразяващи се в
лишаване от възможността му да вижда с дясното око, болезненост както
вследствие на травмата и оперативните интервенции, така и вследствие на
повишеното вътреочно налягане, което според вещите лице съпътстващо усложнение
след този вид травми, а при ищеца обективно е налице, и невъзможност за пълно
възстановяване на зрението, над 30 %, поради помътняването на роговицата на
мястото на травматичното увреждане. Това състояние на ищеца няма да търпи
подобрение, като единствена хипотетична възможност за подобряването му е трансплантация
на здрава роговица от трупен донор, което обаче е хипотетична възможност с
неясен резултат и множество рискове. Следователно състоянието, в което е в момента
ищецът, е състояние на максимално възстановяване със зрение от 30 % от 100 % с
дясно око, за което е и инвалидизиран с *** ТНР. Това уивреждане, освен
физически доскомфорт е причинило и психически такъв на ищеца, който се е
затворил в себе си, разделил се е с жената, с която е живял, отказва да се
среща с хора и8 изпитва затруднения в намирането на подходяща работа, предвид
увреждането и противопоказните условия на труд, както и невъзможността да
извършва за в бъдеще работата, за която е квалифициран.
Злополуката е призната за трудова по надлежния ред с необжалвано и влязло в
сила разпореждане на ТП ан НОИ – Пловдив. Безспорно е доказано същата да е
довела до временна неработоспособност на ищеца в продължение на 7 месеца и 9
дни, през които последният е търпял болки и страдания, преминал е през 3
операции, изпитвал е болка, затруднения в обслужването, а впоследствие – трайно
намалено зрение на увреденото око - *** без очила, на *** с очила, невъзможност
за пълно възстановяване.
По възражението на работодателя, че обезщетение се претендира за трайно
намалена работоспособност, а причинената такава е временна, трайно намалената
такава е под 50 % и за общо заболяване, поради което работодателят не отговаря,
съдът намира следното:
За да се присъди обезщетение за вреди от трудова злополука, следва да е
налице трудова злополука, която да е довела до една от следните три последици –
временна неработоспособност, трайно намалена такава 50 % и повече, и8ли смърт.
В конкретния случай злополуката, претърпяна от ищеца, е довела до временната му
неработоспособност, поради което същият има право да получи обезщетение за
причинените от нея вреди, независимо дали му е определен или не процент трайно
намалена такава, под 50 %. След като злополуката безспорно е довела до временна
нерабостоспобност, то налице са предпоставките за присъждане на обезщетение,
чийто размер, досежно неимуществените вреди, следва да бъде съобразен с вида на
увреждането, продължителността на временната неработоспособност, степента на
възстановена работоспособност на ищеца и прогнозите за пълното му
възстановяване.
По твърденията на ответника за наличие на изключителна вина на ищеца,
водеща до отпадане на отговорността му, респ. за наличие на съпричиняване от
страна на ищеца поради това, че е използвал неподходящите очила за този тип
работа и е работил с инструмент със свален предпазител, съдът намира следното:
За да отпадне отговорността на работодателя, съгл. чл. 201, ал. 1 от КТ
следва да се установи, че работникът умишлено е причинил увреждането си. Това в
случая не е налице. За да е налице умисъл, следва да се установи, че работникът
е целял настъпването на противоправните последици и с поведението си съзнателно
и преднамерено е предизвикал настъпването им. В случая не се доказва ищецът да
е целял и сам да е предизвикал увреждането си, поради което и отговорността на работодателя
не може да отпадне.
Не така стои въпросът обаче с твърдението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца при условията на груба небрежност.
За да е налице съпричиняване, следва да се установи, от страна на
работодателя, при условията на пълно и главно доказване, че е налице виновно
допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. При това
правнорелевантна е не всяка форма на вината, не всяко нарушение на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд, а само грубата небрежност, при която
работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният работник би положил в
подобна обстановка. В случая се установи, че ищецът е работил на длъжност „***”,
работел е с високооборотна машина – ъглошлайф, работещ с около 3000 оборота, с
който е извършвал шлифоване на метални изделия, като естеството на работа
предпоставя изхвърчане на метални частици с висока скорост. Ищецът е преминал
нужните инструктажи, което се потвърждава и от показанията на свидетелите, и от
експертизата на в. лице С., както и от полаганите в инструктажната книга
подписи, като на същия са били осигурени за работа – ъглошлайф, с два вида
приставки – зумер и ролшайба с гумен вал, като според показанията на свидетеля
З. за втория вид приставка, за вала, предпазители изобщо не са били осигурени.
Това се потвърждава и от преписката на ДИТ, от протокола за разследването на
злополуката, от протокола за извършената проверка и представеното решение на
ПРС по административно-наказателната преписка, видно от които при проверка в
дружеството работодател не е установен нито един ъглошлайф с предпазител,
всички са били без, и такива, предоставени от работодателя за работа на
служителите, не са представени. Безспорно е установено, че на ищеца са
предоставени два типа очила – от „открит тип” за защита срещу прахови частици,
които са с рамки и се поставят зад ушите, и от „закрит тип”, като маска, с
ластик и плътно прилягащи по лицето, предназначени за защита от високоскоростни
частици. според в. лице С. естеството на работа на ъглошлайфа предпоставя
наличие на високоскоростни частици, според св. з. често се случва при по-голям
натиск шкурката ад се скъса и да изхвърчи, а ищецът е бил наясно, че
ъглошлайфът му няма предпазител, какъвто работодателят не му е осигурил. Същият
е бил наясно кои очила за какво се ползват, както и че очила, които не са
здраво захванати за главата му, могат да отхвръкнат при удар от частица, изхвърчала
при работата на ъглошлайфа, което се предпоставя от самото естество на работа с
високооборотен инструмент. Въпреки това, както свидетелят З. сочи, шлосерите са
предпочитали очилата, които се слагат зад ушите, тъй като с тях видимостта е
по-добра. Установи се безспорно, от показанията на този свидетел, че при работа
с шлайфа шкурката се е скъсала, част от нея е ударила очилата на ищеца, които
са изхвръкнали, след което същият се е оплакал, че в окото му е влязла частица.
Следователно ищецът е съзнавал настъпването на неблагоприятните последици, а
именно, че носейки не очилата за защита срещу високоскоростни частици, а
обикновените такива, които не се захващат здраво за главата, те могат да отхвръкнат, още повече, че работи с
ъглошлайф без предпазител, но се е надявал да ги предотврати, което е проява на
груба небрежност от негова страна. Това му поведение, съгл. нормата на чл. 201,
ал. 2 от КТ, води до намаляване на отговорността на работодателя, но не може да
я изключи.
Досежно степента на това съпричиняване, съдът намира, че с поведението си
ответникът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат с 20 %, а
работодателят следва да понесе останалите 80 % от отговорността за настъпване
на злополуката. Това е така, тъй като от своя страна работодателят не е осигурил
на ищеца предпазител за ъглошлайфа му, какъвто е бил необходим, допуснал е известни
пропуски при инструктажите и не е осигурил нужния контрол за спазване на здравословните
и безопасни условия на труд, за които си пропуски същият е санкциониран и му е
наложена имуществена санкция с влязъл в сила съдебен акт. С влязлото в сила
решение е констатирано, че работодателят е бил длъжен, но не е осигурил
предпазители за ъглошлайфовете, при наличие на които злополуката не би
настъпила.
Това обаче не може да доведе до отпадане отговорността и на ищеца, който,
съзнавайки, че ъглошлайфът му е без предпазител, което прави риска от
изхвърчане на частица, движеща се с висока скорост, по-голям, е поставил очила,
които изобщо не са подходящи за работа при тези условия. Обстоятелството, че
все пак е поставил очила, води до определяне на по-нисък процент съпричиняване,
който в случая съдът намира,ч е следва да бъде определен на 20 %, тъй като
ищецът все пак е ползвал лични предпазни средства, но такива, които не могат да
го защитят именно срещу риска, който е настъпил – попадане в окото на частица,
движеща се с висока скорост. За този риск е бил снабден с нужните лични
предпазни средства, но не е използвал същите. Възражението на пълномощника на
ищеца, че груба небрежност не е налице, тъй като не са проведени отделни
инструктажи за всеки отделен тип очила, е неоснователно. От показанията и на
двамата свидетели на работодателя се установява, че ш. са били инструктирани
кои очила в кои случаи се ползват, свидетелят З. сам сочи това, но признава, че
се ползват другите очила, тъй като са по-удобни на ш., а от заключението на в.
л. С. е видно, че всеки комплект очила е придружен с инструкции за употреба, а
е и очевидно, че очила, които не са здраво закрепени, могат да отхвръкнат при
удар от движещ се с висока скорост обект, изхвърчал по време на шлайфането. Ето
защо съдът намира, че неносенето на подходящите очила, при осигурени подходящи
такива, представлява проява на груба, а не на обикновена небрежност от страна
на ищеца, което следва да определи самоучастието му в настъпване на злополуката
на 20 %.
По размера на претърпените вреди, които подлежат на обезвреда, съдът намира
следното:
На обезвреда подлежат както претърпените от ищеца неимуществени вреди, така
и имуществените такива, като предмет на настоящия спор е обезвредата и на двата
вида вреди – болки, страдания и неудобства, търпени от ищеца, и имуществените
такива – претърпени загуби.
Съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че за репарация на
причинените на ищеца болки и страдания следва да се определи обезщетение в
размер на 40 000 лева (четиридесет хиляди лева), като отчита, че на ищеца
са причинени значителни болки и страдания, същият е претърпял три операции, бил
е 7 месеца и 9 дни в отпуск поради
временна неработоспособност, след което му е определен процент трайно намалена
такава *** поради това, че след злополуката на дясно око зрението му с това око
е *** от 100 % след корекция с очила. Ищецът е млад, несемеен, бил е на 33
години към момента на настъпване на злополуката, като състоянието му в момента
е необратимо, няма да търпи подобрение, освен при евентуална ***, за която е
необходим трупен донор и прогнозите за която са неясни, а рисковете – значителни.
Ето защо съдът намира, че справедливото обезщетение, което ищецът следва ад
получи за това увреждане, възлиза на 35000 лева, а не на посочения от ищеца
размер от 52 000 лева. Претендираният размер е прекомерен, тъй като
наранено е едното, а не двете очи на ищеца, след претърпените операции зрението
му с това око е *** с очила, и определеният на ищеца процент трайно намалена
работоспособност за това увреждане е 18 %, а не повече.
Относно възражението на работодателя, за срока на временната неработоспособност
и за това, че след втория болничен лист на ищеца останалите са за общо
заболяване, в ЕР на ТЕЛК е посочено не
трудова злополука, а общо заболяване,
същото е неоснователно. Вписаната диагноза във всички болнични листове е
травматично увреждане на дясното око, диагнозата в ЕР на ТЕЛК е „***”, като от
заключението на СМЕ е видно, че целия период на временната неработоспособност и
определената трайна такава от *** се дължи изцяло на увреждането на дясното око
на ищеца при злополуката на 20.02.2017г. Ето защо възраженията на ответника в
тази насока са неоснователни.
Дължимото обаче на ищеца обезщетение следва да се определи, след като се
намали с процента съпричиняване, с който ищецът с поведението си е допринесъл
за настъпване на злополуката – с 20 %, като обезщетението на ищеца следва да се
определи в размер на 80 % от справедливото обезщетение от 35 000 лева, а
именно – 28 000 лева.
Що се отнася до приспадане на изплатено от подпомагащата страна обезщетение
от 210 лева, на осн. чл. 200, ал. 4 от КТ, съдът намира следното: Подпомагащата
страна твърди и доказва да е определила за изплащане сумата от 210 лева, в
размер на 7 % от трудовото възнаграждение на ищеца за период от 4 месеца по 750
лева, но не ангажира каквито и да било доказателства за неговото изплащане,
като от ищеца няма направено признание да е получил сумата. С оглед на горното,
съдът приема за недоказано твърдението на подпомагащата страна за неговото
изплащане и това обезщетение не подлежи на приспадане. Отделно от това, дори да
е било изплатено, начина на неговото определяне като минимален процент от
трудовото възнаграждение, което би получил ищеца за част от периода на
временната неработоспособност, формира извода същото да репарира частично
имуществените вреди, които ищецът търпи като разлика между обезщетението от ДОО
за временната неработоспособност и пълния размер на трудовото възнаграждение,
което би получил от работодателя, която разлика е в по-висок размер от
изплатеното обезщетение, с което, в случай, че е изплатено, се репарират само
имуществените вреди в размер на пропуснати ползи, каквито ищецът не претендира.
Ето защо, дори да бе изплатено, същото не подлежи на приспадане от
обезщетението за неимуществените вреди, тъй като предназначено да репарира имуществените
такива за пропуснати ползи.
Досежно имуществените вреди в размер на 750 лева, същите са доказани и по
основание, и по размер. Установи се, че ищецът е закупил вътреочна изкуствена
леща, чиято стойност не се реимбрусира от НЗОК, която му е била имплантирана и
благодарение на която зрението на дясното му око е възстановено от *** до ***
без очила и *** с очила. Ето защо искът за присъждането им ще се уважи.
Ищецът претендира законната лихва
върху главниците от датата на увреждането – 20.02.2017г. до окончателното изплащане
на дължимите суми, като същата следва да бъде присъдена, както следва – върху
обезщетението за неимуществени вреди – от датата на злополуката –
20.02.2017г., а за имуществени такива –
от датата на разхода, т. е. датата на заплащане на лещата – 08.06.2017г., до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът претендира направените по делото разноски, за
които представя списък – л. 162 от делото за заплатено адв. възнаграждение в
р-р на 5200 лева, за които ответната страна възразява за прекомерност. Относно
това дали същите са направени, по делото са представени пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, в които е отразено, че е уговорено и платено адв.
възнаграждение в р-р на 5200 лева – л. 184-185 от делото. С оглед изхода на
спора следващите му се разноски по съразмерност възлизат на 2835 лева (две
хиляди осемстотин тридесет и пет лева). Същите следва да се възложат в тежест
на ответника.
От своя страна ответната страна има право на разноските
съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият претендира и доказва да е
извършил такива за експертизи в общ размер на 247 лева, от които 40 лева за СМЕ
– л. 110, 80 лева за СТЕ – л. 148, и завишен депозит за СТЕ – л. 164, в р-р на
127 лева. Разноски за адв. възнаграждение не се доказва да са направени. Съразмерно
с отхвърлената част от иска следващите се на ответника разноски възлизат на 126,
43 лева. Същите следва да се възложат в тежест на ищеца.
При извършване на компенсация на разноските на страните,
на ищеца следва да се присъди сумата от 2708, 57 лева (две хиляди седемстотин и осем лева и петдесет
и седем стотинки) – разноски по съразмерност и компенсация, като на ответника
разноски не следва да се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК възлиза на 1170 лева (хиляда сто и седемдесет лева), от която 1120 лева
ДТ по иска за неимуществени вреди и 50 лева – ДТ по иска за имуществени такива.
В негова тежест следва да се възложат направените от
бюджета на съда разноски за СМЕ в размер на 262, 49 лева (двеста шестдесет и
два лева и четиридесет и девет стотинки).
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Биомашиностроене” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район „Северен”, бул. „Васил Априлов” № 160,
представлявано от и. д. А. Д., чрез п. адв. А.Д., със съдебен адрес:*** да
заплати на К.Б.В., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, оф. ***, чрез п.
адв. М.Т. следните суми: сумата от 28
000 лева (двадесет и осем хиляди лева), представляваща обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 20.02.2017г., призната за трудова с разпореждане № *** на ТП на НОИ
– Пловдив, при която е причинено травматично увреждане на дясното око, „***”, което
е довело до временната му нетрудоспособност за период от 7 месеца и 9 дни, а
впоследствие до трайно намалена такава 18 %, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на настъпване на
увреждането – 20.02.2017 г. до
окончателното й плащане, сумата от 750
лева (седемстотин и петдесет лева) - обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за претърпени имуществени вреди от гореописаната злополука, представляваща стойността на вътреочна изкуствена леща,
имплантирана в дясното око на ищеца, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на заплащането й - 08.06.2017г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 2708, 57 лева (две хиляди
седемстотин и осем лева и петдесет и седем стотинки) – разноски по съразмерност и компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за неимуществени вреди разликата над сумата от 28 000 лева (двадесет и осем
хиляди лева), до пълния предявен размер от 52 000 лева (петдесет и две хиляди
лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА „Биомашиностроене” АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
„Северен”, бул. „Васил Априлов” № 160, представлявано от и. д. А. Д., чрез п.
адв. А.Д. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Пловдивския районен съд сумата от 1 170 лева (хиляда сто и седемдесет лева) – държавна такса върху уважените искове и сумата от 262, 49 лева (двеста шестдесет и два
лева и четиридесет и девет стотинки) – разноски за съдебно-медицинска експертиза от бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна – ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, площад “Позитано” № 5, представлявано от и. д. К. Р. и Н. Д. Ч..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ