Решение по дело №1148/2023 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 84, ал. 6 от Семейния кодекс

 

2. Образувано е по Жалба на Е. Н. В., [ЕГН] от гр. Пазарджик, ул. Янтра, № 3, ет. 8. ап. 47, срещу Заповед № 13-РДОС-0346 от 06.11.2023г издадена от Ц. А. – Ч., на длъжност директор на Регионална дирекция за социално подпомагане, Пазарджик с която е разпоредено да бъде вписано в регистъра за пълно осиновяване воден от Регионална дирекция за социално подпомагане, Пазарджик, детето М. Е. В., родено на 21.08.2017 г. в гр. Пазарджик, [ЕГН], настанено в професионалното приемно семейство на М. Г. Г. и Г. Д. Г., утвърдени със Заповед № СО-ЗД-ПГ-01-50 от 04.03.2013 г. за срок до настъпване на обстоятелствата за изменяване или прекратяване на мярката.

 

3. Лаконичната обстоятелствена част на жалбата се свежда до твърдението, че Велева, като единствен родител на М. Е. В., не е давала съгласие за осиновяване на детето. Възразява се още, че фактическия състав, предвиден в чл. 84, ал. 2 от СК, не е завършен, поради което вписването на детето в регистъра е необосновано. Тези възражения се поддържат в пледоарията по същество от назначения процесуален представител адв. У..

В становището си по същество на спора, Велева заявява, че желае да отглежда сама детето си, като предпочита да е в приемно семейство, но не и да бъде дадено за осиновяване.

Иска се заповедта да бъде отменена.

 

4. Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. Джоне е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите и правни основания изложени в оспорената заповед. Счита, че при издаването на същата е съобразен най-добрия интерес на детето

 

II. За допустимостта :

 

5. Според представеното по делото Известие за доставяне, оспорената заповед е била връчена на адресата на 14.11.2023 г., а жалбата е регистрирана в деловодството на администрацията на 24.11.2023г. Това ще рече, че тя е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите :

 

6. С писмо № СЛ/Д-РАУ385-059 от 28.08.2023г.(л. 22), адресирано до Е. В. до с посочени постоянен адрес гр. Пазарджик, ул. Осми март, № 10, вх. Б, ет. 1, ап. 27 и настоящ адрес гр. Пазарджик, ул. Янтра, № 3, ет. 8, ап. 47, директора на дирекция „Социално подпомагане“, Пазарджик е я уведомил, че Заявление с вх. № СЛ/Д-РА/385-054 от 27.01.2022 г. за реинтеграцията на детето М. В. в семейството  „…е изтекло…“. Посочено е, че в процеса на работа по подаденото заявление е установено, че няма промяна в първоначалните обстоятелства наложили извеждането на детето от семейството на Велева - постоянни доходи, липса на жилище, както и да се осигури неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

Посочено в писмото е още, че на основание чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс, дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик започва подготовка на документи за подаването им Регионална дирекция „Социално подпомагане“, Пазарджик за вписването на М. Е. В. в Регистъра за деца подлежащи на пълно осиновяване.

Писмото е връчено на адресата, лично на 15.09.2023 г.(л.7).

 

7. С. З. вх. № СЛ/Д-РА/385-063 от 18.09.2023 г.( л. 24), адресирано до директора на ДСП, Пазарджик, Марияна и Г. Г. от с. Ивайло, са посочили, че желаят да осиновят детето М. Е. В., за която се грижат повече от 5 години.

 

8. С писмо № 13-94Е-00-2882 от 06.11.2023 г.(л. 56), Велева е уведомена, че е започнато производство по вписване на М. В. в Регистъра за деца за пълно осиновяване, на основание чл. 83, ал. 2 от СК. Писмото е връчено на адресата заедно с процесната заповед на 14.11.2023 г., видно от известието за доставяне, приложено по делото( л. 7).

 

9. Процесната заповед е издадена въз основа на следните възприети за установени от административния орган факти и обстоятелства :

Според извлечение от Акт за раждане от 1.09.2023 г.(л.57), издадено от Община Пазарджик, въз основа на акт за раждане № 1125 от 24.08.2017 г., детето М. Е. В. е с родители: майка Е. Н. В., [ЕГН] и баща - неизвестен. Посочено е, че майката е с постоянен адрес: обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, гр. Пазарджик, ул. „8-ми март" № 10, вх. Б, ет. 10, ап. 27 и настоящ адрес: обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, гр. Пазарджик, ул. „Янтра” № 3, ет. 8, ап. 47.

 

10. Според представеното Становище за интереса на детето № СЛ/Д-РА/385-068 от 01.11.2023г.(л.49), на директора на дирекция „Социално подпомагане“, Пазарджик, М. Е. В., [ЕГН]. е на 6 г. и 2 месеца, родено е от майка Е. Н. В.. Детето е извънбрачно. Шест месеца след раждането му, то е отглеждано в биологичното семейство, след което е настанено в професионално приемно семейство Гаджеви.

Мариела има още шест братя и сестри : Н. К. В., [ЕГН], който се отглежда в професионално приемно семейство в гр. Костандово; М. К. В., [ЕГН], който се отглежда заедно с по-големия му брат Найден в приемното семейство; Б. К.

Велев, [ЕГН], който се отглежда в професионално приемно семейство в гр. Ракитово; Б. Е. В., [ЕГН], която се отглежда в професионално приемно семейство в гр. Ракитово от раждането ; Е. Е. В. [ЕГН], който се отглежда в професионално приемно семейство; З. Е. В. [ЕГН], която се отглежда от майката. С направление изх. № НП/Д-РА-131 от 23.10.2023г. майката ползва с детето социални услуги в Център „Спешен прием“ на Комплекс за социални услуги за деца и семейства (КСУДС), Пазарджик, като им се осигурява подслон и подкрепа. Напуснали са на 27.10.2023г. По информация от личния лекар, детето е в добро здравословно състояние в момента. Поставени са му задължителните ваксини.

Посочено е, че според личния лекар, д-р Б., детето М. В. показва добро психо-физическо развитие. Боледува в рамките на нормалното за възрастта. Не се нуждае от специализирани грижи. Във връзка с по-съществено окосмяване и дребен ръст е направена консултация с ендокринолог доц. Н. Х. в гр. Пловдив. Отчетено е много добра растежна скорост през изтеклата година, както и без промяна на степента на окосмяване. Становището на лекаря специалист е, че не е необходимо провеждане на допълнителни изследвания, детето е с нормално физическо и нервно психическо развитие, а хипертрихозата е конституционална. Детето е създало необходимата емоционална връзка с приемното семейство.

 

11. В Раздел ІV от Становището № СЛ/Д-РА/385-068 от 01.11.2023 г.( л. 49), са изброени причините, поради които е в интерес на детето да бъде вписано в Регистъра на деца за пълно осиновяване. Те са следните :

• майката Е. В. има още шест деца, пет от които са настанени в приемни семейство. Към момента на доклада е бременна с осмото си дете;

• Няма подходящо жилище и често остава без подслон. Показва скитнически начин на живот. Продължителен период от време е живеела в колиба по течението на река Марица. За кратко е обитавала със съжителя си С. Л., фургон намиращ се на товарна гара. От 23.10.2023г. е настанена с най-малкото си дете З. В. в център „Спешен прием“ на КСУДС, когато е останала отново без подслон. Напуснала е със заявление на 27.10.2023г., като е заявила адрес в гр. Пазарджик ул. „Бачо Киро“ №7. При направено посещение на посочения адрес съсед е информирал, че лицата са се самонастанили.

• Семейните взаимоотношения на Е. В. се отличават с динамика, която носи несигурност и липса на стабилност за отглеждане на дете. Майка  е настанена в Дом за стари хора Пазарджик. Сестра  Н. Л., с която поддържа контакти има единадесет деца, някои от тях са осиновени, а други се отглеждат в приемни семейства. Взаимоотношенията със съжителя  С. Л. са конфликтни и бързо променящи се, няколкократно стигащи до раздяла, включително и след намесата на полиция.

• Средствата, които придобива най-често са от просия.

• Няма подкрепа за отглеждане на детето от близките си.

• Със заповед № ЗД/Д-РА-028/15.03.2018 г. на ДСП Пазарджик детето е настанено в професионално приемно семейство Марияна и Г. Г., където се отглежда до настоящия момент.

• След настаняване на детето в приемното семейство, спрямо Е. В. е приключило образувано наказателно производство, в хода на което е  е наложено наказание „пробация“. Провеждани са срещи с пробационен служител във връзка с упражнено насилие върху него. В тази насока по делото е представен препис от Протокол от съдебно заседание по н.о.х. дело № 1791 по описа на Районен съд Пазарджик за 2018 г., с обективирано в него споразумение(л.30), с което Е. В. се е признала за виновна в това, че в периода от края на месец февруари 2018 год. до 14.03.2018 год., в гр. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, като родител е оставила лице, намиращо се под родителска грижа - малолетната си дъщеря М. Е. В. без надзор и достатъчно грижи и с това е създала опасност за нейното физическо и душевно развитие.

• Майката е подавала заявления за реинтеграция, но не са променени обстоятелствата довели до настаняване на детето в приемното семейство. Тя е осъществявала само периодични срещи с детето.

Посочено в становището е, че със заявление вх. № СЛ/Д-РА/385-063 от 18.09.2023г., отглеждащите детето приемни родители Марияна и Г. Г. са изразили желание да осиновят детето М. В. и като краен резултат е направено следното заключение : „…Във връзка с изложените по-горе обстоятелства и на основание чл. 84 ал. 2 от С. К. считаме, че в най-добър интерес на детето М. В. е вписване в Регистъра на деца за пълно осиновяване, както и осиновяване от отглеждащите го от шест месечна възраст приеми родители Марияна и Г. Г.…“.

 

12. В обстоятелствената част на заповедта е описана следната хронолигия на отношенията и действията на майката Велева и администрацията :

На 31.08.2017 г. е постъпило уведомление от КСУДС, Пазарджик за настаняване на Е. В. с новородената  дъщеря Мариела в Център „Спешен прием“. Настаняването  е извършено, след депозирано от нея заявление с вх. № СИГ/Д- РА/185 от 30.08.2017г.(л.60) за ползване на социални услуги в Център „Спешен прием“ на КСУДС. От социалната услуга въз основа на направление с №НП/Д-РА-192/05.09.2017г.(л.61), се е възползвала за кратко. През този период не е спазвала Вътрешните правила на центъра и е навлизала в конфликти със служителите и потребителите на услугата(л. 62). На 13.10.2017г. е подала заявление с вх. №СЛ/Д-РА/362-003/(л.63), за прекратяване на ползването на услугата и е започнала съжителство със С. Л.. Между тях възниквали сериозни конфликти, като служителите на Отдел „Закрила на детето“ към ДСП, Пазарджик са имали данни за малтретирането на детето Мариела. Майката е убедена да бъде настанена отново, заедно с детето си Мариела в Център „Спешен прием“ на КСУДС. Велева е подала Заявление № СИГ/Д- РА/43 от 01.03-2018 г. и е издадено Направление с изх. № НП/Д-РА-056 от 02.03.2018 г. за настаняване в Център „Спешен прием“ в КСУДС.

Според ответния административен орган, от момента на настаняването на майката Е. В. в Център „Спешен прием“, отдел „Закрила на детето“ към ДСП, Пазарджик периодично са уведомявани за системно неспазване правилата на центъра, не съобразяване с консултациите на специалистите по отношение хранене, безопасност и поставяне на детето в риск от майката. Установено е, че майката Е. В. застрашава сигурността и безопасността му, неговото нравственото, интелектуалното и социалното развитие, като го оставя без надзор, не се съобразява с неподходящите температури и не съобразява облеклото му. Майката отново е напуснала самоволно социалната услуга и е поставила в риск живота и здравето на детето. От директора на дирекция „Социално подпомагане“, Пазарджик до началника на Районно управление Пазарджик към ОДМВР, Пазарджик е отправено Искане от 01.03.202018 г.(л.92), за предоставяне на полицейска закрила на детето М. В.. Искането е основано на твърденията, че детето се отглежда в колиба по течението на река Марица, местност „Саите“; без вода; без електричество; отоплението е печка тип „Чудо“ – „… с паднал кюнец, което създава риск от задушаване…“. Посочено в искането е още, че на майката е предложено да ползва социални услуги в Център „Спешен прием“ на КСУДС заедно с детето, но тя е отказала. След като е подписано от издателя, в искането е добавен неизвестно от кого текст, че била постъпила информация за малтретиране на детето от майката когато е изнервена и извършени блудствени действия от страна на съжителя. Както се посочи, в случая не е упоменат, нито автора на текста, нито къде е била получена информацията, нито пък кое е лицето, което е предоставило тази информация. Исканата полицейска закрила е била предоставена на 14.03.2018 г., видно от Уведомително писмо рег. № 1818р-7471 от 15.03.2028 г. на инспектор „Детска педагогическа стая“.

Със Заповед № ЗД/Д-РА-028 от 15.03.2018 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“, Пазарджик( л. 91), при условията на чл. 33, ал.1 от Правилника за приложение на Закона за закрила на детето и чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето, М. В. е настанена в професионално приемно семейство М. Г. Г. и Г. Д. Г., утвърдени със Заповед № СО-ЗД-ПГ-01-50 от 04.03.2013г. до произнасяне на съда с решение по чл. 28, ал. 1 от ЗЗД за срок от 1 година или до настъпване на промяна в семейните обстоятелства.

С Решение № 613 от 16.05.2018г.( л. 98), постановено по гр. дело № 1465 по описа на Районен съд Пазарджик за 2018 г., е наложена мярка за закрила на детето, родено от майка Е. Н. В., [ЕГН] и баща неизвестен, като същото е настанено в професионално приемно семейство Марияна и Г. Г. от с. Ивайло, общ. Пазарджик за срок до настъпване на обстоятелства за изменяване или прекратяване на мярката. Решението е влязло в сила на 31.05.2018 г.

След настаняване на детето в приемното семейство, спрямо Е. В. е приключило образувано НОХД № 1791 по описа за 2018 г. на Районен съд - Пазарджик, с което е одобрено постигнатото споразумение, с което майката на детето Е. В. е призната за виновна и е наложено наказание ПРОБАЦИЯ за срок от шест месеца. Провеждани са срещи с пробационен служител във връзка с упражнено насилие върху детето Мариела.

 

13. Посочено в оспорената заповед е, че Е. В. не поддържа връзка със своите най-близки роднини, не може да разчита на необходимата подкрепяща среда от близките си за отглеждане на Мариела.

А. Н. Л., сестра на майката е представила декларация по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗД от 19.01.2023 г.(л.100), като е заявила, че не е съгласна детето Мариела да бъде настанено в нейното семейство. Относно, бабата по майчина линия е поменато, че е настанена в социална услуга от резидентен тип.

Относно вуйчото на детето, Б. Н. Л. е установено, че е с настоящ адрес с. Ляхово, ул. Първа, № 55, обл. Пазарджик. От данните по административната преписка не се установява, от страна на администрацията да са предприемани действия относно получаване на становище от Луков, във връзка с наличие на възможност и желания за отглеждане на детето.

В Социални доклади от 12.10.2020 г.(л. 10) ; от 27.07.2022 г.(л.12); от 30.10.2023 г.(л. 46) и в уведомление по чл. 84, ал. 2 от СК(л. 52), е посочено, че Е. В. има майка, две сестри и трима братя. Майка  З. В. Л. **********, от 21.09.2023г. е настанена в Дом за стари хора гр. Пазарджик. Заявено е, че Велева не поддържа връзка със своите братя С. Н. Л. [ЕГН], Б. Н. Л. [ЕГН], Д. Н. Л. [ЕГН], които са в чужбина. Връзката с нейната майка З. В. Л. [ЕГН] и сестра Н. Н. Л. е непълноценна и обременяваща я.

По преписката липсват каквито и да е данни, от къде и от кого е придобита въпросната информация. Това обаче, не е попречило на ответния административен орган, да формира категоричния извод, че „…Останалите роднини са в невъзможност да полагат грижи за малолетното дете…“.

 

14. Посочено е, че майката Е. В. е подавала заявления да отглежда детето в семейството си с вх. № СП/Д-РА/385-027 от 17.05.2018 г. (л. 96); вх. №СЛ/Д-РА/385-046 от 23.12.2019 г.(л.101) и вх. №СЛ/Д-РА/385-054/27.01.2022г.(л.12). Изготвени са социални доклади в които след „задълбочени“ проучвания е констатирано, че няма промяна в обстоятелствата довели до извеждането на детето от семейството . Счетено е, че майката Е. В. няма подкрепяща среда, води скитнически начин на живот, прехранва се чрез просия и от социални помощи по ЗСПД, няма постоянен дом и доходи, всяко следващо родено от нея дете е с мярка на закрила по ЗЗД, настаняване извън семейството. Според ответния административен орган, майката Е. В. е отказала да ползва социалните услуги, които да допринесат за преодоляване на дефицитите в родителския  капацитет. Посочено е, че майката полага грижи в семейството само за отглеждане на седмото си дете З. В., с която е ползвала услугата Център „Спешен прием“ на КСУДС, Пазарджик от 23.10.2023г. до 27.10.2023 г..

 

15. Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, Пазарджик е приел за установено, че между детето М. В. и биологичната майка Е. В. се провеждат периодични срещи, като за периода от последното заявление за реинтеграция постъпило на 27.01.2022г., тя е търсила детето за срещи на: 25.03.2022 г., 04.05.2022г., 20.06.2022 г., 15.09.2022 г., 16.11.2022г., 28.02.2023 г., 25.04.2023 г.

Позовавайки се на данни от данни от Социалния доклад, изготвен от главен социален работник Ю. Н. в ОЗД към ДСП(л47), Пазарджик е прието, че не е установено емоционално страдание на детето М. В. по майката.

Във въпросния Социален доклад е посочено още, че майката е донасяла лакомства на детето и е търсела информация за отглеждането му. Детето е отговаряло позитивно. След раждането на детето Е. В., а по-късно и на З. В., срещите са се провеждали и с посочените две деца. Наблюдавано е, че децата контактуват спокойно по между си „…но без особено предпочитание. По скоро всяко от тях играе за себе си…“

 

16. Като краен извод на административния орган, в оспорената заповед е посочено, че в интерес на детето М. Е. В. е да бъде вписано в регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Детето се нуждае от родителски грижи. В интерес на Мариела е да бъде осиновена. В подходящата семейна среда на детето ще бъде осигурено нормално физическо, психическо, нравствено и социално развитие, както и сигурност, с оглед бъдещето му. Счетено е, че с оглед поведението на биологичната майка спрямо детето Мариела, осиновяването му в подходяща възраст е от първостепенно значение. Отново е заявено, че вписването на детето М. В. в Регистъра на деца за пълно осиновяване и последващо такова ще бъде в изключителен интерес за детето, за неговото развитие и израстване и възможност да расте в свое семейство. Според административния орган, обективно невъзможно детето към момента да бъде реинтегрирано в семейна или близка до нея среда, което налага вписването му в регистъра.

 

IV. За правото :

 

17. Според чл. 84, ал. 2 от СК, когато детето, чиито родители не са дали съгласие за пълно осиновяване, е настанено по реда на Закона за закрила на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2 издава заповед за вписване на детето в информационната система по чл. 83, ал. 1 и я изпраща чрез регионалната дирекция за социално подпомагане до Министерството на труда и социалната политика. Към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето, когато не е постановено съдебно решение.

Съобразно чл. 93, ал. 2 от СК, осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето.

 

18. Съотнасянето на цитираните два текста от кодекса, налага извода, че за започването на производството по чл. 84, ал. 2 от СК е необходимо изрично уведомяване на родителя или родителите, че срокът по чл. 93, ал. 2 от СК е изтекъл, като съответно се изложат конкретните факти и наличието на законовите предпоставки, които са дали основание на органа да започне производството по вписване на детето в регистъра за осиновяване.

Липсата на такова уведомяване, несъмнено препятства родителя(родителите), да даде обяснение; да направи възражения по приетите за установени от органа факти и обстоятелства; да представи доказателства и да организира защита на своите и на детето си права и правно защитими интереси. Несъмнено е, че това ограничава в значителна степен правото на родителя(родителите) на участие и защита в административното производство, поради което следва да се определи като съществено процесуално нарушение, включително и защото, ако родителя(родителите) е имал тази процесуална възможност и представените от него обяснения, възраженията и доказателства са били събрани и обсъдени от органа, то крайния извод за наличието на съответните предпоставки по чл. 84, ал. 2 от СК би могъл да бъде различен от този, които е довел до издаването на оспорената заповед.

В случая каза се, Велева е била уведомена с писмо № СЛ/Д-РАУ385-059 от 28.08.2023г.(л.22), че ще бъде започната подготовка на документи за подаването им в Регионална дирекция „Социално подпомагане“, Пазарджик за вписването на М. Е. В. в Регистъра за деца подлежащи на пълно осиновяване. Това писмо обаче, съдържа единствено твърдение на административен орган, който е различен от органа в компетентността на който решаването на въпроса за вписване на М. В. в Регистъра за деца за пълно осиновяване, за намерение да се предприемат действия по подготовка на документи, но не и за конкретно образуване на производство по чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс.

Всъщност, писмото с което Е. В. се уведомява на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че се слага в ход производство по вписване на М. В. в Регистъра за деца за пълно осиновяване, на основание чл. 84, ал. 2 от СК, и с което  се предоставя седем дневен срок да вземе становище и да заяви своите искания е това с № 13-94Е-00-2882 от 06.11.2023 г.(л. 56). То каза се,  е връчено на 14.11.2023 г., едновременно с оспорената в настоящото производство заповед. Тоест, Велева е лишена от каквато и да е възможност за участие и защита в административното производство, предмета на което в твърде съществена степен засяга нейните и на детето  права и интереси. Административния орган не е спазил дори, обявения от него седем дневен срок за вземане на становище и представяне на възражения и искания, преди да се произнесе с окончателен акт по въпроса за вписване на М. В. в Регистъра за деца за пълно осиновяване, на основание чл. 84, ал. 2 от СК.

 

19. Съобразно чл. 84, ал. 2 от СК, една от предпоставките за издаването на заповед за вписване на детето в информационната система по чл. 83, ал. 1 от СК е то да е настанено по реда на Закона за закрила на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство и родителят без основателна причина да не е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки.

Посочи се в т. 12 от настоящото решение, че с Решение № 613 от 16.05.2018г.(л.98), постановено по гр. дело № 1465 по описа на Районен съд Пазарджик за 2018 г., е наложена мярка за закрила на детето, родено от майка Е. Н. В., [ЕГН] и баща неизвестен, като същото е настанено в професионално приемно семейство Марияна и Г. Г. от с. Ивайло, общ. Пазарджик за срок до настъпване на обстоятелства за изменяване или прекратяване на мярката.

Със Заявление №СЛ/Д-РА/385-054 от 27.01.2022 г.(л. 12) за реинтеграция, Е. В. е заявила, че желае да отглежда сама детето си.

По повод на това заявление на Велева е изготвен Социален доклад от 25.07.2022 г.(л.13), заключението по който е следното – „…ОЗД при ДСП Пазарджик е на мнение, че преобладаващата част от дейностите по плана за действие и риска, довел до извеждане на детето от семейството не е преодолян, но майката има непрекъснати срещи с детето. Считам, че в негов изключителен интерес е да продължи да се отглежда в приемното семейство до промяна на обстоятелствата обуславящи наложената мярка за закрила, както и да продължат мерките по реинтеграция…“.

 

20. Очевидно, в контекста на фактите възведени в хипотезата на чл. 84, ал. 2 от СК, следва да се констатира, че в случая е налице искане от майката Е. В., за прекратяване на настаняването на детето в приемно семейство и връщането му в семейна среда. Към момента на подаване на Заявление №СЛ/Д-РА/385-054 от 27.01.2022 г., от страна на административния орган не са били предприемани никакви действия, в насока осъществяване на административна процедура по издаване на заповед за вписване на детето в информационната система по чл. 83, ал. 1 от СК.

Напротив, като се посочи, становището на администрацията изготвила Социален доклад от 25.07.2022 г. е ясно и конкретно – „…Считам, че в негов изключителен интерес е да продължи да се отглежда в приемното семейство до промяна на обстоятелствата обуславящи наложената мярка за закрила, както ида продължат мерките по реинтеграция…“. Очевидно са съобразени данните, че макар и майката да не разполага с необходимия родителски капацитет, тя поддържа контактите с детето си, желае сама да полага грижи за него; детето също е поддържа контакт с майка си и има осъзната представа за братята, сестрите си и семейството по рождение. Това обяснява, конкретно посоченото становище на административния орган, че в „…изключителен интерес …“ на детето е „… да продължат мерките по реинтеграция…“, тоест за връщането му в семейството му по рождение.

Впрочем, Е. В. е подала Заявление от 13.10.2017 г. за прекратяване на социалната услуга(л.63), още след първоначалното им настаняване в от КСУДС, Пазарджик на 31.08.2017 г. Освен прежде посочените две заявления, Велева е подавала искания да отглежда детето в семейството си с вх. № СП/Д-РА/385-027 от 17.05.2018 г. (л. 96) и вх. №СЛ/Д-РА/385-046 от 23.12.2019 г.(л.101).

Явно, след подаването на заявление за осиновяване от страна на приемното семейство Гаджеви на 18.09.2023 г., казаното разбиране на администрацията, че в изключителен интерес на детето е да бъде реинтегрирано в рожденото си семейство рязко се променя, като от този момент насетне, се поддържа становище, че усилията за реинтеграция на детето са излишни.

Видно е, че с оглед подготовката за осъществяване на проектираното осиновяване на детето, от страна на администрацията са предприети твърде бързи действия, в рамките на които, на Велева не е предоставена каквато и да е възможност да вземе становище или да направи възражения в хода на вече образуваното производство по чл. 84, ал. 2 от СК. Все в тази насока, трябва да се констатира, че освен неспорния факт относно настаняването на майката на Велева в Дом за стари хора Пазарджик и декларацията на сестра  А. Н. Л., други действия относно осъществяване на контакт с останалите родственици на Велева за извършване на проверка относно възможността за отглеждане на детето при близки роднини не са предприети от администрацията.

 

21. Изложените до тук съображения са достатъчни са да се формира извода, че макар и по отношение на майката Е. В. да не е налице необходимия впълнота капацитет за отглеждане на детето Мариела, то действително, към настоящият момент, в изключителен негов интерес е връзката му с неговата майка, братя и сестри да не бъде прекъсване посредством пълното му осиновяване. Този извод се черпи от основополагащите принципи за закрила на детето, възведени в чл. 3, т. 1, т. 2. и т. 3 от ЗЗД, според които, водещи приоритети при закрилата на детето са зачитане и уважение на личността на детето; отглеждане на детето в семейна среда; осигуряване най-добрия интерес на детето. Интереса на конкретни лица да осиновят детето, пък били те и приемното семейство в което детето е настанено, не е обстоятелство, което може да обоснове предприемането на процедура по чл. 84, ал. 2 от СК.

След изготвянето на Социалния доклад от 25.07.2022 г. и понастоящем, някакви нови обстоятелства, освен подаването молба за осиновяване от семейство Гаджеви не се констатира да са настъпили. Ето защо, настоящия съдебен състав възприема, като напълно обективно и обосновано заключението на администрацията за най-добрия интерес на детето, изложено именно във въпросния социален доклад.

Това ще рече, че процесната заповед е постановена в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на административно производствените правила.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 13-РДОС-0346 от 06.11.2023г издадена от Ц. А. – Ч., на длъжност директор на Регионална дирекция за социално подпомагане, Пазарджик с която е разпоредено да бъде вписано в регистъра за пълно осиновяване воден от Регионална дирекция за социално подпомагане, Пазарджик, детето М. Е. В., родено на 21.08.2017 г. в гр. Пазарджик, [ЕГН], настанено в професионалното приемно семейство на М. Г. Г. и Г. Д. Г., утвърдени със Заповед № СО-ЗД-ПГ-01-50 от 04.03.2013 г. за срок до настъпване на обстоятелствата за изменяване или прекратяване на мярката.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.