Р Е Ш Е Н И Е
№ 260035
гр. Габрово, 17.08.2021 г.
Габровският окръжен съд, в открито
съдебно заседание, проведено на тринадесети юли, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Милкана Шаханова,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 43 по описа на съда за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред Севлиевския районен съд е
предявена искова молба от МБЛА "Д- р Стойчо Христов", чрез адв. С. Б.
против Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), гр. София 1470, ул.
"Кричим" № 1, ЕИК *********, с която се предявява осъдителен иск
срещу ответника за сумата от 12 715 лв., представляваща стойност на
неизплатеното, извършено лечение на пациенти по клинични пътеки за м. юни 2017
г. на основание договор № 07024/26.05.2017 г. сключен между страните, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Въз основа на исковата молба е образувано гр. д. № 788/2019 г. по
описа на РС- Севлиево.
Пред районен съд Севлиево е
предявена искова молба от МБЛА Д- р Стойчо Христов, чрез адв. С. Б. против
НЗОК, гр. София 1470, ул. "Кричим" № 1, ЕИК *********, с която се
предявява осъдителен иск срещу ответника за сумата от 19 554 лв.,
представляваща стойност на неизплатеното, извършено лечение на пациенти по
клинични пътеки за м. юли, август, и септември 2017 г., за което са издадени 6
бр. фактури - подробно описани, на основание договор № 07024/26.05.2017
г. сключен
между страните, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й изплащане. Въз основа на исковата молба е образувано
гр. д. № 1196/2019 г. по описа на РС- Севлиево. С определение № 48 от
20.01.2020 г. производството по делото е прекратено и на осн. чл. 213 от ГПК
делото е присъединено към първото образувано дело № 788/2019 г. по описа на РС-
Севлиево за общо разглеждане.
С определение № 53 от 20.01.2020 г.,
постановено по гр. д. № 78/2019 г. по описа на РС - Севлиево, съдията докладчик по делото е приел, че след
присъединяване на гр. д. № 1196/2019 г. по описа на РС- Севлиево, търсената от
ищеца сума по процесния договор е в размер на 32 269 лв., поради което е
изпратил делото по подсъдност на ОС - Габрово на осн. чл. 119, ал. 1 вр. чл.
118, ал. 2, изр. 1-во от ГПК. Въз основа на така извършеното присъединяване на
делата при РС - Севлиево и изпращането им на по - горния съд, пред Габровския
окръжен съд е образувано настоящото дело т. д. № 43/2020 г.
Ищцовото
дружество твърди, в двете искови молби, че в качеството си на изпълнител и
НЗОК, в качеството на възложител е сключен договор № 070247/26.05.2017 г. за
оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки на здравно осигурени
лица.
Съгласно
договора на осн. чл. 3, т. 3 от договора, ответникът се е задължил да заплаща
определените, съгласно НРДМД- 2017 г., цени на извършената и отчетена болнична
медицинска помощ. Съгласно чл. 32, т. 2 ежемесечното заплащане от възложителя
се извършва въз основа на фактури и спецификация за съответния месец.
Във връзка с
дейностите извършени през 2017 г. на 21.06.2019 г. ищецът депозирало пред РЗОК
- Габрово, следните фактури, с приложени спецификации към тях:
1) №
28043/20.06.2019 г. за незаплатена част от дейностите по договора и спецификация
за м. юни 2017 г. на стойност 386 лв.;
2) №
28044/20.06.2019 г. за незаплатена част от дейностите по договора и
спецификация за м. юли 2017 г. на стойност 465, 20 лв.;
3) №
28045/20.06.2019 г. за незаплатена част от дейностите по договора и спецификация
за м. август 2017 г. на стойност 17 387 лв.;
4) №
28046/20.06.2019 г. за незаплатена част от дейностите по договора и
спецификация за м. август 2017 г. на стойност 579 лв.;
5) №
28048/20.06.2019 г. за незаплатена част от дейностите по договора и спецификация
за м. септември 2017 г. на стойност 256
лв.;
6) №
28049/20.06.2019 г. за незаплатена част от дейностите по договора и
спецификация за м. септември 2017 г. на стойност 483, 20 лв.;
7) №
28041/20.06.2019 г. за незаплатена част от дейностите по договора и
спецификациите за м. юни 2017 г. на стойност 12 715 лв.
Ищцовото
дружество за м. юни, юли, август и септември 2017 г. спазило начина на отчитане
на дейността си в необходимия документален вид, но сумата по горепосочените
фактури в размер на 12 715 (по първоначално предявената искова молба) и 19 554
лв. (по присъединената искова молба), или общо сумата от 32 269 лв., не били
платени. С писмо с изх. № 07/11-01-176/04.07.2019 г. НЗОК е върнало процесните фактури, с мотива, че
тези суми били за дейности, надвишаващи утвърденото и договорено между тях.
Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора и е извършил
болнична дейност в необходимия обем, но ответникът не е изпълнил задължението
си да заплати извършените медицински дейности.
Моли да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от общо
32 269 лв. представляваща стойността на неизплатеното, извършено лечение на
пациенти по клинични пътеки и консумативи, по горепосочените фактури за 2017 г.
- подробно описани, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба да
окончателното й изплащане.
В постъпилите отговори на исковите
молби, ответникът иска делата да бъдат съединени. Не се оспорва подписването и
действието на договора между страните, който многократно е променян.
По същество оспорва основателността
на предявения иск, тъй като не е установено да са спазени кумулативно следните
условия: пациентите да са здравно осигурени, да са били налице индикации за
хоспитализация, да е бил спазен диагностично -лечебния алгоритъм и да са били
изпълнени критериите за дехоспитализация. Тъй като клиничните случай били за
дейности над утвърдените месечни дейности, те не са отчетени и заплатени,
поради причина, че не са били обект на проверка от контрольорите на РЗОК-
Габрово по реда на чл. 72 и сл. от ЗЗО през 2017 г. Излага подробни аргументи. Оспорва искът и по
размер. Моли да се отхвърли предявения иск.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния представител адв. С. Б. поддържа
предявените искови молби и моли исковата претенция да бъде уважена в цялост. Ответникът,
чрез юрисконсулт М. Н. оспорва иска и също претендира разноските по делото
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно
от представените писмени доказателства, на 26.05.2017 г. между НЗОК, като
възложител и от МБЛА "Д- р Стойчо Христов", като изпълнител, е
сключен договор № 070247 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, на
осн. чл. 59 от ЗЗО и НРДМД за 2017 г. В чл. 1 от договора е описан обемът на
договорената за изпълнение болнична медицинска помощ (БМП), а именно
изпълнителят се е задължил да оказва на здравноосигурени лица и
здравнонеосигурени лица по § 2 от ЗБНОЗК и на лица по § 8, ал. 1 от ЗБНЗОК
болнична медицинска дейност по клинични пътеки, като същите са подробно изброени.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от договора са посочени клиничните пътеки и техните
цени, а в чл. 32 е уреден начина на заплащането им
Не се
оспорва обстоятелството, а и видно от представеното изявление от представителя
на НЗОК, обективирано в молба с вх. № 260797 от 26.03.2021 г. с приложените към
нея: писма от НЗОК до директорите на РЗОК, писмо до Управителя на НЗОК от РЗОК-
Габрово с приложените към него две справки, че извършените и отчетени, но незаплатени
дейности в болничната медицинска помощ и приложените към тях медицински изделия
за м. юни, юли, август и септември 2017 г., след извършени от РЗОК - Габрово
проверки, практически са валидирали отчетените и фактурирани за посочените
месеци дейности. В тази връзка процесуалният представител на ответника поиска и
заличаване на допуснатата съдебно -медицинска експертиза за доказване на тези обстоятелства,
като безпредметна. От изложеното и въз основа на представените доказателства следва
да се приеме за доказано твърдението на ищцовото дружество, че дейностите
фактурирани по процесните фактури, са незаплатени дейности "надвишаващи
месечната стойност" и същите са преминали успешно през логически контрол на
системата на НОЗК през 2017 до 01.04.2018 г.
От
допуснатата и приета по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява,
че неплатен остатък от превишението за м. юни е в размер на 12 715 лева, като
спецификацията към фактура 28041/20.06.2019г. е издадена за 27 случая.
Неплатеният остатък от превишението за м. юли е в размер на 386 лв., като
спецификацията към фактура 28043/20.06.2019г. е издадена за 2 случая.
Неплатеният остатък от превишението за м. юли е в размер на 463,20 лв., като
спецификацията към фактура 28044/20.06.2019г. е издадена за 1 случай.
Неплатеният остатък от превишението за
м. август е в размер на 17 387 лв., като спецификацията към фактура
28045/20.06.2019г. е издадена за 32 случая Неплатеният остатък от превишението
за м. август е в размер на 579 лв., като спецификацията към фактура
28046/20.06.2019г. е издадена за 3 случая. Неплатеният остатък от превишението
за м. септември е в размер на 256 лв., като спецификацията към фактура
28048/20.06.2019г. е издадена за 1 случай. Неплатеният остатък от превишението
за м. септември е в размер на 483 лв., като спецификацията към фактура
28049/20.06.2019г. е издадена за 1 случай. Вещото лице е установило, че общият
размер на неплатения остатък по процесните фактури е 32 269, 40 лв., като
същите са осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество във вторичните
счетоводни регистри и като основание са записани съответния счетоводен документ
и лечебното заведение има вземане в размер на 32 269, 40 лв. от клиент РЗОК за
извършена услуга - клинична дейност.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗО. За да
бъде уважен искът следва да се установи валидно сключен договор за предоставяне
на медицински услуги на здравноосигурени лица за претендираните месеци през
2017 г. , като следва да се установи, че в тези
периоди ищецът е предоставил лечение и медицински изделия към тях, по клинични
пътеки на претендираната стойност от 32 269, 40
лв., които са отчетени в системата на ответника НЗОК, но не са заплатени, тъй
като са дейност извършена над лимита определен от Касата за съответния период.
Съгласно
чл. 52 от Конституцията на Република България гражданите имат право на здравно
осигуряване, гарантиращо им достъп до медицинска помощ, както и на безплатно
ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
Правните норми относно здравното осигуряване са регламентирани в Закона за
здравното осигуряване. Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен
достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определени по вид, обем и
обхват здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, който е
необходимо да е сключил договор с РЗОК. Съгласно разпоредбата на чл.35 ал.1 ЗЗО
правото на избор се прилага за цялата територия на страната и не може да бъде
ограничавано по географски и/или административен признак.
По делото не се спори, че страните са обвързани от сключения между
тях договор №
070247 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, на осн. чл. 59 от ЗЗО
и НРДМД за 2017 г. С договора болницата се е задължила
да предоставя на здравноосигурените лица договорените медицински услуги – чл. 1,
ал. 1 и чл. 5, т. 1; да спазва правата на здравноосигурените лица и пациента,
регламентирани в ЗЗО и ЗЗ – чл. 4, т. 14; да осигурява условия, които да
гарантират правата на здравноосигурените лица, включително и в качеството им на
пациенти при оказване на болнична помощ – чл. 5, т. 15.
От събраните по делото доказателства се доказва, че в случая ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си по договора като е оказала болнична помощ
на здравноосигурени лица по клинични пътеки. Съгласно чл. 5, т. 10 от договора
ищецът има задължение да не изисква заплащане или доплащане от здравноосигурени
лица за дейност, предмет на договора, извън предвидените в него изключения. Видно от разменената кореспонденция между
НЗОК и РЗОК за извършените проверки за незаплатени на изпълнителите на БМП
дейности надвишаващи месечните стойности през 2017 г. и преминали през логически
контрол в информационната система на НЗОК, практически са валидирали отчетените
и фактурирани за посочените месеци дейности, като от същата се установява, че НЗОК дължи към ищцовото дружество сумата
от 32 269, 40 лв. за 2017 г. Размерът на
задължението се потвърждава и от приетата по делото съдебно - счетоводна
експертиза.
По изложените съображения Окръжен
съд - Габрово приема, че МБЛА "Д- р Стойчо
Христов" - Севлиево е оказала медицински услуги
на здравноосигурени лица в съответствие с договора, сключен с НЗОК, отчела е
същите по съответния ред, поради което й се дължи заплащане на тяхната
стойност. Съгласно действащите нормативни актове и договора между страните, не
е предвидено изпълнителят да осъществява медицински услуги на здравноосигурени
лица за своя сметка. Текстът на разпоредбата на чл. 81 ал.1 от Закона за
здравето е, че всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ
при условията и по реда на този закон и Закона за здравното осигуряване.
Предвид
гореизложеното настоящият състав на съда намира, че предявените искове с правно
основание чл.
79 от ЗЗД във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗО, за основателни
и доказани за сумата от общо 32 269, 40 лв. надлимитно
извършени медицински дейности по КП за м. юни, юли, август и септември 2017г., за
което са издадени процесните фактури № 28045/20.06.2019 г., № 28046/20.06.2019,
№ 28043/20.06.2019 г., № 28044/20.06.2019 г., № 28048/20.06.2019 г., №
28049/20.06.2019 г., № 28041/20.06.2019 г., както и следва да се уважи искането
на ищеца за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2019г.-
датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.
При
този изход от спора, в полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени
направените разноски в размер на 5 768,
31 лв., от които 477, 55 лв. за изготвяне на експертиза, 1 290, 76 лв.
заплатена държавна такса и 4 000 лв. адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Националната здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1407, ул.”Кричим” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Многопрофилна болница за активно лечение "Д- р Стойчо
Христов" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. "Стефан
Пешев" № 147, сумата от 32
269, 40 лв. (тридесет и две хиляди двеста шестдесет и
девет лева и 40 ст.), дължима за извършената болнична медицинска помощ
на задължително здравоосигурени лица и вложени медицински изделия по сключения между
страните индивидуален договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №
070247 от 26.05.2017 г., за м. юни, юли, август и септември 2017 г., по
фактури № 28045/20.06.2019 г., № 28046/20.06.2019, № 28043/20.06.2019 г., №
28044/20.06.2019 г., № 28048/20.06.2019 г., № 28049/20.06.2019 г., №
28041/20.06.2019 г., както и за законната лихва върху тази сума, считано от
26.07.2019г.- датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й
изплащане, поради което следва да се уважат по този начин
ОСЪЖДА
Националната здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1407, ул.”Кричим” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Многопрофилна
болница за активно лечение "Д- р Стойчо
Христов" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. "Стефан
Пешев" № 147, сумата от общо 5
768, 31 лв. (пет хиляди седемстотин шестдесет и осем лв. и 31 ст.), на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: