Р Е
Ш Е Н
И Е
№
/ 19.06.2019г., гр.
Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ВТОРИ състав, в публичното съдебно заседание, проведено на пети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ирена ПЕТКОВА
Членове:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Никола ДОЙЧЕВ – мл.с.
при секретаря Галина СЛАВОВА,
като разгледа докладваното от съдия Н. НЕДЕЛЧЕВА,
въззивно
гр. дело №877 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК, образувано по въззивна жалба №17164/07.03.2019г.
на М.Д. срещу решение №667/18.02.2019г., постановено по гр.дело №16099/2018г.
по описа на ВРС, в ЧАСТТА, с която предявените от нея срещу „Терем-КЗР Флотски
арсенал-Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна обективно кумулативно
съединени искове както следва: - за признаване за незаконно на уволнение,
извършено със заповед № РД- 08-06/21.08.2018г., на управителя на „Терем-КЗР
Флотски арсенал-Варна“ ЕООД и за неговата отмяна осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ; - за осъждане
на „Терем-КЗР Флотски арсенал-Варна“ ЕООД, ЕИК ********* да ѝ заплати
сумата от 765, 22 лева, претендирана
като обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода
21.08.2018г. до 11.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.344, ал.1, т.3
вр. чл.225, ал.1 от КТ; - за осъждане на „Терем-КЗР Флотски арсенал-Варна“
ЕООД, ЕИК *********, да ѝ заплати на ищцата сумата от 2452, 73 лева, претендирана като
обезщетение за разликата между получаваното преди уволнението трудово
възнаграждение и получаваното възнаграждение на по-ниско платена работа след
незаконното уволнение за периода 11.09.2018г. до 21.01.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата, на сн. чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.2 от КТ са ОТХВЪРЛЕНИ като
неоснователни. Според жалбоподателката в тази част решението е
незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Счита, че в хода на производството са събрани достатъчно
доказателства, с оглед на които да се направи извод за незаконосъобразност на
издадената заповед за уволнение. По изложените съображения, моли решението да
бъде отменено в обжалваната част, а на негово място да бъде постановено друго,
с което предявените искове с правно осн. чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.
225, ал.2 КТ бъдат уважени като основателни, както и да ѝ бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Чрез депозирания писмен отговор, въззивната жалба се
оспорва от ответното дружество като се моли същата да бъде оставена без
уважение.
Постъпила е и въззивна жалба вх. №16688/08.03.2019г. от ТЕРЕМ
- КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА" ЕООД
ЕИК ********* срещу първоинстанционното решение в ЧАСТТА, с която
дружеството е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Д., ЕГН ********** сумата от 1200 лева,
представляваща брутно трудово възнаграждение за месец май 2018г. по трудов
договор от 23.03.2018г. ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.128, т. 2 КТ.
Според жалбоподателя, в тази част решението
е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че след приемане на съдебно
счетоводната експертиза, по делото не са били събирани други доказателства,
относно заплатеното трудово възнаграждение на ищцата, тъй като същата с
категоричност посочваше, че то е заплатено. Твърди, че от анализа на събраните
доказателства се установява, че процесната сума не се дължи нито като основно, нито като допълнително трудово
възнаграждение. Съгласно приетата по
делото съдебно счетоводна експертиза, сумата от 1200 лв. е осчетоводена при ответника като заработка, каквато
не се дължи нито въз основа на трудовия договор на ищцата, нито на основание вътрешните правила при ответника или
на някакво друго основание. Сумата не
съставлява и обезщетение дължимо на каквото и да е законово основание.
По изложените съображения се моли решението
да бъде отменено в обжалваната част като по съществото на спор бъде постановено решение, с което да бъде
отхвърлен предявеният иск за заплащане трудово възнаграждение в размер на 1200 лв. за м.май 2018г., както и да
бъдат присъдени на ответното дружество съдебно-деловодните разноски.
Чрез депозирания писмен отговор, въззивната жалба се
оспорва от насрещната страна като се моли същата да бъде оставен без уважение.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.3 от КТ, предявени от М.К.Д., ЕГН ********** срещу Терем-КЗР
Флотски арсенал-Варна“ ЕООД,
за обявяване на недействителност на
разпоредбата на чл. 6 от трудов договор 644/23.03.2018г., сключен между М.К.Д.
и „Терем-КЗР Флотски арсенал-Варна“ ЕООД, на осн.чл. 74, ал.4 вр. ал.1 от КТ;
за признаване за незаконно на уволнение, извършено със заповед № РД-
08-06/21.08.2018г., на управителя на „Терем-КЗР Флотски арсенал-Варна“ ЕООД и
за неговата отмяна осн. чл.344, ал.1,
т.1 от КТ; за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от
765, 22 лева, претендирана като обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение за периода 21.08.2018г. до 11.09.2018г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата, на осн. чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ; за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 2452, 73 лева, претендирана
като обезщетение за разликата между получаваното преди уволнението трудово
възнаграждение и получаваното възнаграждение на по-ниско платена работа след
незаконното уволнение за периода 11.09.2018г. до 21.01.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата, на сн. чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.2 от КТ; за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 1200 лева, претендирана като
брутно трудово възнаграждение за месец май 2018г. ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на
осн. чл.128, т. 2 КТ. Според изложеното в исковата молба, ищцата
заемала в ответното дружество длъжността „юрисконсулт“ по безсрочен трудов
договор № 644/23.03.2018г. и уговорено за осем часов работен ден основно
трудово възнаграждение в размер на 1200
лева. Поради продължително лечение, тя не престирала труда си до 17.07.2018г.,
като на 19.07.2018г. депозирала до работодателя молба за прекратяване на
трудовото правоотношение, считано от 20.07.2018г. С писмо изх. № 1250/24.07.2018г.
работодателят я поканил да уточни основанието за прекратяване на
правоотношението, а с друго такова от същата дата била поканена да даде
обяснение относно неявяването си на работа в три последователни дни от
18.07.2018г. до 20.07.2018г. На 21.08.2018г. със Заповед №
РД-08-06/21.08.2018г. на управителя на ответното дружество трудовото
правоотношение било прекратено поради допуснато дисциплинарно нарушение,
изразяващо се неизпълнение на задължение на служителя за явяване на работа на
18.07.2018г., 19.07.2018г. и 20.07.2018г. Според ищцата уволнението е
незаконно, тъй като по между им били проведени разговори за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие, във връзка с което тя на
19.07.2018г. подала молба до управителя на ответното дружество в този смисъл.
Предвид което и тъй като освобождаването ѝ било предстоящо, счита, че
неявяването на работа не представлява неизпълнение на трудовите ѝ
задължения на служителя. В условие на евентуалност твърди, че молбата ѝ
от 19.07.2018г. има характер на предизвестие за напускане. По отношение срока
на предизвестието поддържа, че клаузата
на чл. 6 от Трудов договор № 644/23.03.2018г., според която трудовото правоотношение може да бъде
прекратено с предизвестие от 30 дни за работодателя и 90 дни за служителя, е недействителна, поради
противоречие с разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 6 КТ, предвиждаща определяне на еднакъв срок на предизвестие и
за двете страни при прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид
недействителността на клаузата по чл. 6 от договора поддържа, че трудовото
правоотношение е прекратено с изтичане на едномесечното предизвести, дадено с
молба от 19.07.2018г. С оглед на което счита, че към датата на издаване на
заповедта за уволнение трудовото правоотношение е прекратено на друго
основание, поради което уволнението е незаконосъобразно. На следващо място,
според ищцата в дисциплинарното производство са допуснати нарушения, тъй като в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ не са
индивидуализирани по време и място отделни нарушения на трудовата дисциплина.
Заповедта препраща към други документи, съдържащи описание на дисциплинарните
нарушения, които не са били връчени на ищцата заедно със заповедта за
уволнение. На следващо място счита, че извършеното нарушение не кореспондира на
наложеното наказание, като при налагането му не е съобразена липсата на каквито
и да било неблагоприятни последици от нарушението, както и липсата на предходни
нарушения на служителя. Предвид изложеното моли за отмяна на уволнението. Предявява
и иска за заплащане на обезщетение за оставането ѝ без работа в резултат
на уволнението в периода от 21.08.2018г. до 11.09.2018г., както и за заплащане
на обезщетение за периода след 11.09.2018г., когато сключила трудов договор с друг
работодател в размер на разликата между получаваното
преди уволнението и трудовото възнаграждение /630 лева/, получавано на по-ниско
платена работа след незаконното уволнение. В условията на обективно кумулативно
съединяване предявя и иск за заплащане на дължимото й възнаграждение за м. май
2018г. в размер на 1200 лева, като твърди, че не е поучила същото.
Чрез
депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, ответникът оспорва иска, възразявайки, че
уволнението е законосъобразно извършено. Твърди, че депозираната на
19.07.2018г. молба, с която ищцата е отправила предложение за прекратяване на
трудовото ѝ правоотношение, считано от 20.07.2018 г. не представлява
предизвестие за прекратяване на трудов договор, но дори да е така, по време на
срока на предизвестие ищцата е следвало да се явява на работа. Счита, че дори
клаузата на чл. 6 от трудовия договор относно срока на предизвестие да
противоречи на императивната разпоредба на чл. 66, ал.1, т.6 от КТ и да се
приложи законовия текст, служителката не е спазила срока на предизвестие.
Твърди, че с протокол №1239/24.07.2018 е констатирано извършено дисциплинарно
нарушение на трудовата дисциплина от ищцата, изразяващо се в неявяване на
работа в периода от 18.07.2018 г. до
24.07.2018 г. От нея, с писмо, получено на 16.08.2018г. са били поискани
писмени обяснения., но в указания 3-дневен срок тя не е предоставила писмени
обяснения, във връзка с извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Ето защо
счита, че законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение поради дисциплинарно
уволнение. Заповедта за прекратяване е изпратена, чрез Български пощи е
получена лично ищцата на 23.08.2018 г. Излага, че дисциплинарната
процедура е изпълнена в съответствие с
изискванията на закона, предвид което моли искът за отмяна на уволнението като
незаконно да бъде отхвърлен като неоснователен. На следващо място излага, че
трудовото възнаграждение за м. май 2018г. е било заплатено авансово на ищцата,
заедно с възнаграждението за м. април същата година, предвид което и този иск
се явява неоснователен.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Видно от приетите по делото писмени
доказателства, по силата на трудов
договор №644/23.03.2018г., считано от същата дата ищцата е назначена в ответното дружество „Терем –КРЗ Флотски
Арсенал-Варна“ ЕООД на длъжността „юрисконсулт“, при уговорено брутно трудово
възнаграждение в размер на 1200 лева. В т. 6 от договора е предвидено, че при
предсрочно прекратяване на трудовия договор работникът дължи 90 дневно
предизвестие, а работодателя- 30 дневно.
Не
е спорно между страните, че на 19.07.2018г. М.Д. е депозирала до работодателя
молба с искане за съгласие за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение,
считано от 20.07.2018г.
С
доклада по делото, обективиран в определение №15139/28.12.2018г., между
страните е обявено за безспорно, че ищцата не се е явявала на работа в дните
18.07.2018г., 19.07.2019 и 20.07.2019г.
От
приетото по делото писмо изх.№125/24.07.2018г., е видно, че работодателят е
поискал ищцата да уточни на какво основание желае да бъде прекратено трудовото
ѝ правоотношение, както и да даде писмени обяснения за неявяването
ѝ на работа за дните 18.07.2018г., 19.07.2018г. и 20.07.2018г. в тридневен срок от съобщението, като се
установява, че съобщението е било редовно получено от служителя на 16.08.2018г.
От
представената по делото Заповед № РД- 08-06/21.08.2018г. на управителя
на „Терем-КЗР Флотски арсенал-Варна“ ЕООД
се установява, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание
чл. 192, ал. 1, чл. 190, ал. 1, т. 2 вр. ал. 187, ал. 1, т.1 пр. 3 от КТ, като
няма спор, че заповедта е връчена на служителя.
От
приобщения трудов договор от 11.09.2018г., се установява, че след прекратяване
на процесното трудово правоотношение, ищцата е сключила нов трудов договор с
друг работодател- „Националната асоциация за защита на потребителите“ при
уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 630 лева.
От
заключението на ССчЕ, изслушано и прието в ос.з., проведено на 06.02.2019г. се
установява, че трудовото възнаграждение за м. май 2018г. е заплатено на ищцата
в размер на 1200лв., заедно с възнаграждението за м. април 2018г. с превод по
личната ѝ банкова сметка ***.35 лв. общо за двата месеца през м. май
2018г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното решение не се обжалва в частта,
с която е обявена за недействителна
разпоредбата на чл. 6 от трудов договор 644/23.03.2018г., сключен между М.К.Д.
и „Терем-КЗР Флотски арсенал-Варна“ ЕООД със следното съдържание „при
предсрочно прекратяване, преди изтичане на крайния срок на договора, срокът не
предизвестието е 30 дни за работодателя и 90 дни за работника /служителя“ по
иска на М.К.Д., ЕГН ********** срещу „Терем-КЗР Флотски арсенал-Варна“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна на осн.чл. 74, ал.4 вр. ал.1 от КТ.
Ищцата Д. обжалва решение №667/18.02.2019г. в
частта, с която са отхвърлени исковете ѝ с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 и 3 КТ.
Работодателят обжалва първоинстанционното решение в
частта, с която е осъден да заплати на ищцата трудовото ѝ възнаграждение
за м. май 2018г. в размер на 1200лв. на осн чл. 128, ал.2 КТ
Твърдението на ищцата е, че на 19.07.2018г., тя е
сезирала работодателя с молба да даде съгласието си за прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 20.07.2018г., но вместо това той издал заповед за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение поради грубо нарушаване на трудовата
дисциплина, изразяващо се в неявяване на работното място в три последователни
дни-18, 19 и 20.07.2018г..
Ако се възприеме тезата на ищцата, че с молбата си
от 19.07.201г. е сезирала работодателя с искане за прекратяване на трудовото
правоотношение, то следва да се отбележи, че съгласно чл. 325, т. 1 КТ трудовият договор се прекратява по
взаимно съгласие на страните, изразено
писмено. Това означава, че двете насрещни волеизявления на страните-
предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, и приемането на
същото, следва да са обективирани писмено. Всяка от страните трябва да изрази
волята си за прекратяването на трудовия договор ясно, категорично и безусловно.
Посочено е в цитираната разпоредба, че страната,
към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да
уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му, и ако тя не направи
това, смята се, че предложението не е прието.
Следователно, самото адресиране на молба, съдържащо
изявление за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на служителя не
може да предизвика целените правни последици, при липсата на изразено писмено
съгласие от работодателя. В противоречие със закона е твърдението на ищцата, че
след като е сезирала работодателя с искане за прекратяване на трудовото
правоотношение с молба от 19.07.2018г. то е считала, че правоотношението е
прекратено, считано от 20.07.2018г. Проведените между страните устни разговори
/в какъвто смисъл са изложените във въззивната жалба възражения/ за
прекратяване на правоотношението не могат да заместят писмената форма на
изявлението, която законът изисква.
Тази молба
би могла да се възприеме като предизвестие по чл. 326, ал.1 КТ за прекратяване,
но в такъв случай, трудовият договор се счита прекратен с изтичане на срока на
предизвестието- чл. 335, ал. 2, т.1 от КТ, освен ако някоя от двете страни не
желае да го прекрати преди изтичане на този срок, заплащайки на другата страна
обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220 КТ. Налице е еднопосочна
и константна съдебна практика, според която ако сумата по чл.220 КТ не се
заплати, прекратяване на трудовия договор не настъпва и срокът не предизвестие
следва реално да се отработи. В такъв случай, ако в рамките на срока на
предизвестие служителят извърши нарушение на трудовата дисциплина, при което работодателят го уволни дисциплинарно,
прекратяването на трудовото правоотношение настъпва на основание наложеното
дисциплинарно уволнение, от момента на връчване на заповедта за уволнение.
Съдът намира, че настоящият случай е именно такъв.
Молбата на ищцата от 19.07.2018г. би могла да се възприеме за предизвестие,
като същото би предизвикало целеният резултат, а именно прекратяване на
трудовото правоотношение по желание на служителя с изтичането на едномесечния
срок, определен в КТ, доколко клаузата на трудовия договор, която предвижда
по-дълъг срок е обявена за недействителна с влязлото в сила в тази част
първоинстанционно решение.
Тъй като ищцата не твърди да е заплатила обезщетение
по чл. 220 КТ, като заместваща престация за неотработения срок на
предизвестието, то прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 326,
ал. 1 от КТ не е настъпило и то, ведно с всички произтичащи права и задължения
за страните по него е продължило да съществува.
Видно от обжалваната заповед
№РД-07-137/21.08.2018г., трудовото правоотношение с М.Д. е прекратено на осн.
чл. 330, ал.2, т.6 КТ заради наложеното
със заповед № РД-08-06/21.08.2018г. дисциплинарно наказание уволнение на осн.
чл.190, ал.1, т. 2 КТ
В тежест на работодателя е да установи, че е
упражнил законосъобразно правото си да прекрати трудовото правоотношение на
посоченото основание.
Между страните е прието за безспорно установено, че
М.К. не е се е явила на работното си място на 18.07.2018г., 19.07.2018г. и
20.07.2018г.
След като трудовото правоотношение между страните
не е било прекратено, то неявяването на ищцата на работа в периода от
18.07.18г до 20.07.18г., включително съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за
което е предвидено налагането на дисциплинарно наказание уволнение в
съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал.1, т.2 КТ.
Настоящият състав намира, че при издаване на обжалваната заповед
не са допуснати нарушения от работодателя. Спазен е двумесечният
срок по чл. 194, ал.1 от КТ от установяване на нарушението. Работодателят
е изискал писмени обяснения от ищцата, като последната не оспорва, че не е дала
такива в предоставения ѝ срок. Уволнението е
съобразено и с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ, доколкото наказанието съответства по степен на нарушението на
трудовата дисциплина.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба на М.Д. следва да се
отбележи, че обжалваната заповед е достатъчно добре мотивирана, като са
посочени точните дати на отсъствие от работа.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че уволнението е извършено законно, тъй
като са били налице всички предпоставки за прекратяване на трудовото
правоотношение на посоченото в обжалваната заповед основание. Доколкото заповед
№РД- 08-06/21.08.2018г.
отговаря на законовите изисквания, то искът по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ и обусловените
от него искове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.1 и ал.2 КТ
се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Предвид
съвпадащите изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба на Д. следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваното решение –потвърдено като правилно и
законосъобразно в тази част.
Във
връзка с претенцията за неизплатено
трудово възнаграждение за м.май 2018г., съдът съобрази следното:
Работодателят,
своевременно-с писмения отговор на исковата молба е навел твърдения, че поради
допусната техническа грешка, трудовото възнаграждение на ищцата за м. май
2018г. е платено предсрочно, а именно през м. април 2018г.
От
заключението на ССчЕ се установява, че сумата от 1200лв., дължима като трудово
възнаграждение за м. май 2018г. е била изплатена ищцата заедно с тр.
възнаграждение през м. април 2018г. В о.с.з. в.л. пояснява, че във фиша на
ищцата на два отделни реда са записано суми от по 1200лв., като на първия ред
пише основан заплата, а на следващия –заработка. Ищцата е на трудов договор и твърдо
определена заплата, и според в.л. не са начислявани възнаграждения като
заработка. В счетоводството ѝ обяснили, че екипът от счетоводители е бил
подменен и заплатите през м. април са били първите, които са обработвали,
поради което и поради грешка са е стигнало до начисляването на две идентични
възнаграждения, но с различни основания. Не ставало въпрос ищцата да се
работила по някакви проекти.
В
о.с.з., проведено на 06.02.2019г., ищцата чрез своя пълномощник е навела
твърдение, че сумата от 1200лв. ѝ е платена във връзка с работата ѝ
по допълнителен проект.
С
оглед заключението на ССчЕ, съдът приема за установено, че на ищцата през м.
април 2018г. са били изплати две възнаграждение, всяко от които в размер на по
1200лв.
Въпреки
това обаче, счита по делото липсват доказателства, ангажирани от работодателя,
с оглед на които да се възприеме твърдението му, че едната от тези суми е било
авансово проведено трудово възнаграждение за м. май 2018г.
На
първо място следва да се отбележи, че липсва основание за авансово заплащане на
трудово възнаграждение за следващия месец през предходния тъй като не се
навеждат твърдения за наличие на такава практика в ответното предприятие, а в
трудовия договор, сключен между страните липсва уговорка за такова възможност.
На
следващо място следва да се има предвид, че в счетоводството едната сума е
посочена с код 0001-основна заплата, а другата сума с код 0013 – заработка,
т.е. дори в първичните счетоводни документи липсва отбелязване, че в повече
платената сума от 1200 лв. е именно възнаграждение следващия месец - м. май
2018г.
Вероятно
се касае за техническа грешка, довела до начисляване и изплащане два пъти на
възнаграждението за м. април 2018г., но това не означава, че работодателят не
дължи заплащане на възнаграждението за м. май 2018г., след като ищцата реално е
престирала труд през този месец.
От
една страна следва да се отбележи, че добросъвестно полученото от служителя
възнаграждение е подлежи на връщане съобразно разпоредбата на чл. 271, ал.1 от КТ, а от друга страна следва да се има предвид, че ответното дружество е могло
своевременно да направи възнаграждение за прихваща на вече недължимо получената от ищцата сума с тази, дължима от
него като възнаграждение за м. май
2018г., но такова изявление липсва от негова страна.
По
изложените съображения съдът счита, че искът за заплащане на БТВ, дължимо за м.
май 2018г. следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 1200лв. на осн. чл. 128 КТ
По
изложените съображения, съдът намира, че и жалбата на „Терем КРЗ Флотски
Арсенал Варна“ ЕООД е неоснователна.
Предвид
съвпадащите изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено изцяло в обжалваните части.
Предвид неоснователността и на двете въззивни
жалби, съдът намира, че разходите за настоящото производство следва да останат
в тежест на всяка от страните, така както са направени.
Водим от горното и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№667/18.02.2019г., постановено по гр. дело №16099/2018г. по описа на ВРС, 46-ти
състав.
Решението
в частта, с която е уважен иска с пр. осн.чл. 74, ал.4
вр. ал.1 от КТ е влязло в сила.
Не присъжда разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.