№ 666
гр. Ямбол, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П. А. А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330102080 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от ГФ-гр. С., представляван от изпълнителните директори С. С.
и М. К., срещу С. И. И. от с. М., обл. Я.. Ищецът твърди, че ответникът виновно е причинил
ПТП на 14.08.2018 г., при управление на трактор „ЮМЗ 6 КМ“ с несъобразена скорост.
Предприел е маневра излизане от земен път, като е отнел предимството на движещия се по
път с настилка лек автомобил „Фолксваген Пасат“, когото е ударил. За МПС на ответника не
е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Ищецът е изплатил
обезщетение за имуществените вреди на пострадалия в размер на 1521,49 лв. Ответникът не
е заплатил сумата на фонда след поканата. От съда се иска да бъде осъден да я заплати,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и направените разноски.
В с.з. искът се поддържа от адв. П., който уточнява мястото на ПТП, че е на път ***, а
часът, който е отразен в протокола за ПТП по начин, даващ възможност за разчитане и като
10,00, и като 19,00, е 19,00 ч.
В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен. Възразява, че не е
участвал в посоченото в исковата молба ПТП на 14.08.2018 г. в 10,00 ч., нито в посоченото
от пострадалия в уведомлението за имуществени вреди на 15.08.2018 г. от 9,30 ч., за което
му е изплатено обезщетение. Признава, че е участвал в ПТП до с.М., общ.„Т.“ на 14.08.2018
г. от 19 ч., когато сам е подал сигнал по тел.112. Оспорва вида на причинените вреди на
пострадалия автомобил, за които е изплатено обезщетение, като твърди, че не е било
увредено предно стъкло, иначе автомобилът не би могъл да отпътува на собствен ход, както
всъщност е направил.
1
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Протокол за ПТП № *** от 15.08.2018 г., съгласно който на
14.08.2018 г. на път *** на общ.“Т.“, около километър 22, трактор „ЮМЗ 6 КМ, управляван
от ответника, негов собственик, при излизане от земен път не пропуска движещия се с
несъобразена скорост по път с настилка лек автомобил „Фолксваген Пасат“, собственост на
Г. П. Г., видно и от Свидетелство за регистрация част I от 04.02.2004 г.. Посочено е, че
скоростта е несъобразена с релефа на пътя и конкретните условия на видимост. Часът на
ПТП е отразен в протокола по начин, даващ възможност за разчитане и като 10,00, и като
19,00. Посочено е, че ответникът е управлявал без застраховка „Гражданска отговорност” на
МПС. Изброени са някои от вредите, нанесени на пострадалия автомобил: предна броня,
преден капак, калник, десен фар и др.. Посочено е, че на трактора са увредени предна лява
гума и джанта. На двамата участници в движението е съставен акт за административно
нарушение, видно и от писмо от 27.03.2019 г. от началника на РУ-„Т.”-гр.Я. до ГФ-гр. С.
относно съставянето на наказателни постановления срещу ответника, които са влезли в сила
като необжалвани, а издаденото НП срещу Г. П. Г. е отменено. Протоколът за ПТП е
подписан и от двамата участници в движението.
На съда е служебно известно, че по АНД№***2018 г. на ЯРС е отменено на процесуално
основание НП №***31.08.2018 г., издадено от началника на РУ „Т.” при ОД на МВР - Я., с
което на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП на Г. П. Г. е наложено административно наказание
за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съгласно справката от Дирекция „Национална система 112“ – „Районен център 112“ – Б. с
рег. № **** от 13.09.2022 г., на 14.08.2018 г. в 19,08 ч. е подаден сигнал по телефона от
лице, представило се като Г. П. Г., за ПТП, настъпило до с.М..
Видно от Справка от базата данни на Информационен център към ГФ от 11.02.2019 г.,
към датата на ПТП за трактора, управляван от ответника, не е била налице действаща към
този момент застраховка „Гражданска отговорност”. Сключена е на 15.08.2018г. Преди това
е бил застрахован през 2009, 2010, 2011 и 2012 г. В с.з. ответникът заявява, че е нямал
застраховка, защото е неграмотен и не знае правилата на закона.
Свид. В. – съставил протокола за ПТП –заявява, че поддържа написаното в него. При
съставяне на протокола е приел, че ПТП е извършено в условията на съпричиняване, като
водачът на трактора, излизайки от земния път, не е пропуснал движещия се по пътя с
предимство лек автомобил „Фолксваген“, чийто водач е управлявал автомобила с
несъобразена за пътя скорост, поради което сам се е поставил в невъзможност да намали
скоростта и да избегне сблъсъка с трактора. Водачът на лекия автомобил е казал, че в този
момент слънцето е залязвало и му е блестяло в очите, а пътят е бил такъв, че не е успял да
забележи излизащия трактор. Същото обстоятелство се признава и от ответника в с.з. – че
слънцето е било „паднало ниско и онзи не видя от слънцето“. Водачът на трактора е твърдял
пред служителя на Пътна полиция, че не е забелязал лекия автомобил и затова е излязъл на
пътя. В с.з. обаче ответникът заявява, че е видял идващата кола и я е изчакал да мине, но е
настъпил сблъсък. Основната причина за ПТП според съставителя на протокола е, че
2
водачът на трактора не е спазвал правилата за движение по пътното платно, защото,
излизайки от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне движещия се автомобил по
пътя с настилка. Свидетелят не си спомня, дали предното стъкло на автомобила е било
увредено.
Свид. К. и Х., също посетили като служители на МВР мястото на ПТП между с.К. и с.М.,
дават показания, че се е осъществило привечер, най-вероятно към 19 часа, защото вечерта е
започнала смяната им. За това обстоятелство са налице и данни в Докладна записка от
23.09.2022 г. от РУ „Т.“ –че е посетено настъпило ПТП между посочените села на 14.08.2018
г. за времето от 19,25 ч. до 22,20 часа. Според свидетелите тракторът не е дал предимство на
автомобила, като е излизал от черен път. Нямат спомен за конкретните щети. Св.Х. само
помни, че пораженията на „Фолксвагена“ са били в предните десни състави. Заявяват, че
повредата на предно стъкло на автомобила не е пречка за фактическото му придвижване по
републиканската пътна мрежа, независимо от възможността, водачът да понесе
административна санкция. Според св. К. е възможно залязващото слънце да е заслепило
водача и да не е видял трактора.
Не се спори, че е отправена застрахователна претенция от собственика на увредения
автомобил за обезщетение към ГФ, видно от Уведомление за имуществени вреди, без дата.
Посочена е дата на ПТП 15.08.2018 г., място на събитието- преди с.М., общ. „Т.“, път ***
около километър 22.
Представена е по делото преписка по щета № *****/11.02.2019 г. на ГФ във връзка с
оценка на вредите. Щетите са оценени на 1716,88 лв., от които за изплащане 1521,49 лв.
съгласно Техническа експертиза, Заключителна техническа експертиза и Доклад по щета за
имуществени вреди, причинени от събитие на 14.08.2018 г. съгласно Протокол за ПТП №
*** от 15.08.2018 г. Докладът посочва сумата за предявяване на регрес- 1534,49 лв.,
включваща разходи по ликвидация в размер на 13 лв.. Изплатено е обезщетение от ГФ на
пострадалото лице в размер на 1521,49 лв., видно от Преводно нареждане от 30.04.2019 г. на
„УниКредит Булбанк” –АД.
От заключението на вещото лице по автотехническата експертиза се установява, че
лек автомобил „Фолксваген“ се е движил по път *** около км 22 в посока с. М. в светлата
част на денонощието, при нормална видимост, дневна светлина и ясно време. Пътната
настилка е била асфалтова, суха, при двупосочно движение с по една лента във всяка
посока, разделени с непрекъсната разделителна линия. В същото време по земен път от
крайпътна нива се е движил трактор с ремарке, водачът на който е имал намерение да се
включи в движението по посока на движение на автомобила. При навлизане на платното за
движение е настъпил удар между челната част на автомобила и страничната лява предна
част на трактора. Водачът на автомобила е имал техническата възможност да предотврати
ПТП, като се съобрази с бавно движещото се превозно средство и предприетата от водача
маневра на достатъчно голямо разстояние. Водачът на трактора е имал техническата
възможност да възприеме автомобила и предотврати ПТП, като го изчака, а след това
навлезе на платното за движение. Вредите на автомобила, посочени в протокола за ПТП и
преписката по щетата, са в предната челна част при настъпил челен удар в областта на коша
на двигателното отделение – на броня предна, греда предна броня, маска предна, мигач
десен в предна броня, капак преден, рамка радиатор, фар десен, калник преден десен,
вътрешно ляво осветително тяло, подкалник преден десен PVC, вертикален пояс, основа
3
преден десен калник, рог десен, таван, челно стъкло и са в причинна връзка с настъпилото
произшествие. Вещото лице заявява в с.з., че е налице челен удар на автомобила и
повреждането на челното стъкло може да се получи при описания механизъм на ПТП.
Размерът на щетите е 1628.18 лв., която сума надхвърля 75 % от справедливата пазарна
стойност на автомобила, т.е. налице е тотална щета. Относно обстоятелството дали слънцето
е заслепявало в известна степен водача, в.л. сочи, че при намалена видимост водачът би
следвало да се съобрази с нея, като следва да управлява автомобила с такава скорост, че да
може да спре в зоната си на видимост.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 558 ал.7 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно чл. 558 ал.7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. Съгласно чл.
557 ал.1 т.2 .“а“ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за
незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на
смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията
на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на
трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
С нормата на чл. 558 ал.7 се урежда регресното право на фонда да иска от причинителя
на вредите това, което е платил на пострадалия. Фактическият състав, от който възниква
това право, включва деликтна отговорност на водача на автомобила по отношение на
пострадалия поради причиняване на вреди, без наличие на застраховка „Гражданска
отговорност” и както се посочи-плащане на дължимото обезщетение.
В случая на фактическият състав на правната норма е налице.
ПТП се е осъществило на 14.08.2018 г., като часът е уточнен в хода на делото.
Свидетелите, посетили на място произшествието, сочат, че е било вечерта. Показанията са
подкрепени от справката от Дирекция „Национална система 112“ и докладната записка на
РУ. Това, че ръкописният запис в протокола за ПТП дава възможност за различен прочит, не
означава, че деянието, което безспорно е осъществено, не обуславя деликтна отговорност.
Поради това са неоснователни възраженията на ответника, че не е участвал в ПТП, описано
в исковата молба. Същевременно страната признава, че е участник в такова произшествие на
същата дата, в различен час, именно в установения по делото.
Неоснователни са възраженията в отговора на исковата молба и че, доколкото е записано
от пострадалия в уведомлението за имуществени вреди, че ПТП е настъпило на 15.08.2018 г.
от 9,30 ч., за това именно ПТП му е изплатено обезщетение. В Доклад по щета за
имуществени вреди, причинени от събитие, е записана датата на същото 14.08.2018 г. и е
посочен Протокол за ПТП № *** от 15.08.2018 г.
Настъпило е увреждане на автомобил- имуществени вреди, причинени от ответника,
4
видно от Протокола за ПТП и констатациите по застрахователната преписка, и
заключението на вещото лице. За управлявания трактор не е била налице действаща към
ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Деянието на ответника е
противоправно поради нарушаване на чл. 49 от Закона за движение по пътищата, според
който водач на пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е
длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и
пешеходци. В случая ответникът е излязъл на пътя с настилка вместо да изчака
преминаването на лекия автомобил и не го е пропуснал. Страната признава в с.з., че е
видяла автомобила, като го е изчакала да мине, намирайки се на пътното платно. При тези
обстоятелства тракторът безспорно е създал пречки за движението, довели до настъпване на
ПТП. Поради това му е било наложено административно наказание на осн. чл. 179 ал.2,
вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от Закона за движение по пътищата. Деянието е виновно, като
презумпцията за вина не бе оборена по делото. Установи се от заключението на вещото
лице, че вредите са в пряка причинна връзка с деянието на ответника. Това се отнася и до
предното стъкло, описано в заключението. Свидетелите нямат спомен за конкретните щети,
доколкото ПТП се е осъществило преди повече от четири години. В.л. обаче изрично заявява
в с.з., че повреждането на челното стъкло може да се получи при описания механизъм на
ПТП. Изтъкнатото от ответника обстоятелство, че при повреда на стъклото автомобилът не
би могъл да се движи по пътищата, не е установено. Липсват данни, че повредата е била
препятстваща фактическото придвижване, нещо, което свидетелите отричат.
Ответникът не е направил в срока за отговор възражение за съпричиняване на вредите от
водача на лекия автомобил. В доказателствата е обсъждан този факт- в протокола за ПТП е
отразено движение на автомобила с несъобразена с релефа на пътя и конкретните условия
на видимост скорост. Следва да се отбележи, че съставителят на документа не е присъствал
при осъществяване на тези факти, а е описал предполагаемите причини за ПТП, свързани с
поведението на двамата водачи. Поради това в тази му част протоколът не се ползва с
материална доказателствена сила, съгласно практиката на ВКС. Що се отнася до
заслепяването на водача на автомобила от залязващото слънце, което св. К. и Х. приемат за
възможно, а и самият ответник приема според обясненията си в с.з., това може да се яви
причина да не забележи излизащия на пътя трактор. Вещото лице намира, че се касае за
намалена видимост, с която водачът определено би следвало да се съобрази, като управлява
автомобила с такава скорост, че да може да спре в зоната си на видимост. В самото
заключение е посочено, че водачът на автомобила е имал техническата възможност да
предотврати ПТП, като се съобрази с бавно движещото се превозно средство и предприетата
от водача маневра на достатъчно голямо разстояние. Т.е. и в двата случая - било че е
забелязал или не трактора според вещото лице автомобилистът е следвало да съобрази
скоростта си с условията на пътя, което не е направил. Няма данни по делото обаче, дали е
имало достатъчно време от заслепяването до сблъсъка водачът да намали достатъчно
скоростта, че да избегне удара. Нито дали е имало такова време от излизането на трактора на
пътното платно до съприкосновението с него на автомобила. Издаденото срещу водача му
наказателно постановление е отменено на процесуално основание, без да е обсъждано
5
деянието му.
Според вещото лице размерът на щетите е 1628.18 лв., като е налице тотална щета. По
делото се установи, че Фондът е изплатил обезщетение на пострадалия в размер на исковата
сума-1521,49 лв.. Ето защо искът следва да бъде уважен.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи,
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. Следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. И. от с. М., обл. Я., ул.****, ЕГН **********, да заплати на ГФ-гр. С.,
****, сумата от 1521,49 лв., представляваща заплатеното обезщетение за причинени вреди
от ПТП на 14.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2022 г. до
окончателното изплащане, както и направените разноски в размер на 310,86 лв. по банкова
сметка IBAN ***********************.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6