№ 86
гр. Б., 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20231810200101 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Предметът на обжалване:
Заповед за задържане на М. Ц. Т. с рег. № *** от ***г., издадена от М.
П. П. – младши криминалист „Разузнавач в група „Криминална полиция“ в
РУ-Б., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с
проверяване на лицето в извършване на престъпление по чл. 325 от НК-
извършване на хулигански действия на паркинга пред сградата на РУ-Б. и във
връзка с образувана преписка рег. № ***/***г. по описа на РУ-Б., на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "задържане
за срок до 24 часа".
Становищата на страните:
В подадената жалба е описано искане за отмяна на така издадената
заповед. Изразява се становище, че обжалваната заповед е незаконосъобразна
като издадена при липса на компетентност и фактическо основание за
издаването й, при неспазване на установената форма и в противоречие със
закона. Твърди се, че жалбоподателят не е бил уведомен за правата при
задържане; не е бил задържан във връзка с престъпление. Отправя се искане
за отмяна на атакуваната заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуалния си
представител адв. Д. от САК, поддържа жалбата и моли атакуваната заповед
да бъде отменена на изложените в нея основания.
1
Ответникът - М. П. П. – младши криминалист „Разузнавач в група
„Криминална полиция“ в РУ-Б., редовно уведомен, се явява лично.
Районна прокуратура гр.Б., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимирано лице-адресат на заповедта, в 14-
дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е
процесуално допустима.
Районен съд-гр. Б., след като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от
АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в
жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото.
По фактите:
Съдът е задължил Началника на РУ-Б. да изпрати цялата
административна преписка по случая, като отговори образувано ли е
досъдебно производство или прокурорска преписка и крайните актове, ако са
постановени такива, след задържането на жалбоподателя с процесната
заповед. В изпъленине на указанията е изпратено заверено копие на книгата
за задържане, копия на обжалваната заповед, декларация Приложение № 1
към чл. 14, ал. 2, разписка за върнати вещи на задържано лице, фиш за
спешна медицинска помощ и протокол за обиск на лице.
От заповед рег. № *** от ***г., издадена от М. П. П. – младши
криминалист „Разузнавач в група „Криминална полиция“ в РУ-Б. и копия от
книга за задържане се установява, че жалбоподателят е задържан в РУ-Б.,
където била издадена процесната заповед, спрямо жалбоподателя и същия
задържан за 24 часа на *** г. от 09.40 часа до 09,40 часа на 11.02.2023г.,
когато бил освободен. В заповедта е посочено правно и фактическо основание
за задържане на лицето – "чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР " и "във връзка с
проверяване на лицето в извършване на престъпление по чл. 325 от НК-
извършване на хулигански действия на паркинга пред сградата на РУ-Б. ".
Същата е подписана от полицейския орган – М. П. П. – младши криминалист
„Разузнавач в група „Криминална полиция“ в РУ-Б., както и от задържаното
лице. На гърба на заповедта е отразено, кога жалбоподателят е освободен.
Непосредствено след задържането на лицето е извършен личен обиск,
обективиран в протокол, предоставена му е за попълване и декларация, с
която са били разяснени правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 ЗМВР.
С разписка на жалбоподателя са върнати иззетите при задържането му
2
вещи и предмети.
На 11.02.2023 г. в 09,40 часа задържаният е освободен, видно от
процесната заповед и копия на книгата за задържане.
Горната фактическа обстановка се възприе от представената по делото
административна преписка, приета, като годно доказателство. Приетите в
съдебното производство доказателства си кореспондират и установените с тях
факти не се оспорват от страните, поради което и съдът ги кредитира.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното:
От правна страна:
Със Заповед за задържане на лице с рег. № *** от ***г., издадена от М.
П. П. – младши криминалист „Разузнавач в група „Криминална полиция“ в
РУ-Б. е задържал жалбоподателя на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от "Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за срок от 24часа в помещение
за временно задържане в РУ-Б., като същия е освободен преди изтичане на
процесния период време т. е в законно установения интервал.
Основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на
компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено
нарушение на административнопроизводствени правила; 4. противоречие с
материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона.
Издателят на заповедта М. П. П., към дата на издаването й заема
длъжност "младши криминалист „Разузнавач в група „Криминална полиция“
в РУ-Б. " в РУ-Б. и същият има качество на полицейски орган по смисъла на
чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.
В случая компетентността на полицейския орган да задържа лица
произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР/чл. 72. (1)
Полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е
извършило престъпление; 2. което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по
служба; 3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си
нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на
явна опасност; 4. при невъзможност да се установи самоличността му в
случаите и по начините, посочени в чл. 70; 5. което се е отклонило от
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е
било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на
съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане
на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на
Европейска заповед за арест; 7. в други случаи, определени със закон. (2) В
3
случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване
на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична
сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това. (3)
Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се
информира за основанията за задържането му на разбираем за него език. (4)
Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред
районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата
незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда
Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен
съд. (5) От момента на задържането си лицето има право на защитник, като на
задържания се разяснява и правото на отказ от защитник и последиците от
него, както и правото му да откаже да дава обяснения, когато задържането е
на основание ал. 1, т. 1. (6) За задържането съответният орган е длъжен
незабавно да уведоми лице, посочено от задържания. (7) Полицейските
органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за
задържането е отпаднало. (8) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в
специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица. (9) Редът за
осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване
на задържани лица и редът в тях се определят с инструкция, издадена от
министъра на вътрешните работи. / респ. ответника е оторизиран да задържа
лица при наличие на законовите предпоставки за това.
Въз основа на това следва, че заповедта е издадена от компетентен
орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от
АПК. Оспорваната заповед е в изискуемата форма за действителност.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР/чл. 74. (1) За лицата по
чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по ал. 1
се посочват: 1. името, длъжността и местоработата на полицейския орган,
издал заповедта; 2. фактическите и правните основания за задържането; 3.
данни, индивидуализиращи задържаното лице; 4. датата и часът на
задържането; 5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73; 6. правото му:
а) да обжалва пред съда законността на задържането; б) на адвокатска защита
от момента на задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно
обаждане, с което да съобщи за своето задържане; д) да се свърже с
консулските власти на съответната държава, в случай че не е български
гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските
органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството
на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече
държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат
уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; е) да
ползва преводач, в случай че не разбира български език. (3) Задържаното
4
лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението
си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е".
Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице. (4)
Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се
удостоверява с подписа на един свидетел. (5) Заповедта за задържане се
вписва в специален регистър. (6) Копие от заповедта се връчва на
задържаното лице срещу подпис. /, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от
ЗМВР се извършва с писмена заповед.
Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от
ЗМВР, като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата
на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен за
правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му
да обжалва пред съда законността на задържането.
Посочено е в заповедта и правно основание за задържането–чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР.
Но обжалваната в съдебния процес заповед не съдържа съществен
реквизит, а именно: - не са посочени в изискуемата кумулативна наличност по
смисъла на чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗМВР фактическите основания за
задържането. В обжалваната заповед е посочено само правно основание за
задържането, а именно: чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и " във връзка с проверяване
на лицето в извършване на престъпление по чл. 325 от НК-извършване на
хулигански действия на паркинга пред сградата на РУ-Б. ".
По правната си същност, мярката "Задържане за срок от 24 часа", чиято
уредба е в чл. 72–чл. 75 от "Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР), представлява принудителна административна мярка/ПАМ/–
административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата.
Основната цел на задържането на лица по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
като принудителна мярка е свързана с осигуряването на възможност за
събиране на доказателства, при предотвратяване на възможността
съпричастните лица да укрият доказателства, да се укрият, да осуетят
разследването, да подпомогнат други лица да избегнат наказателно
преследване или да им въздействат с оглед укриване на доказателства или
лъжесвидетелстване или осигуряване възможност на органите на МВР да
изпълняват своите задължения в рамките на своята компетентост.
Налагането на принудителната административна мярка в случая не е
оправдано, защото в случая не са били налице конкретни данни, че
5
задържането е извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на
извършители на престъпления, който интерес, независимо от презумпцията за
невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Дори
и при налични доказателства в тази насока и при повдигнато обвинение
срещу лицето, това не обосновавало необходимостта от налагане на тази
принудителна административна мярка. Изведените от практиката на
Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5 § 1
от ЕКПЧ, отнесени към настоящия случай, сочат, че за задържането на
жалбоподателя не са налице достатъчно данни, обуславящи реална
необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над
правото на зачитане на личната му свобода.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че постановеното задържане
на жалбоподателя не е фактически обосновано и обжалваната заповед за
задържане се явява незаконосъобразна поради това, че е издадена в
противоречие с разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, тъй като не
съдържа фактическите обстоятелства на които се основава задържането.
Следва да се има в предвид решение от 24.06.2014 г. на Европейския
съд по правата на човека по жалби № *** - дело П. и П. срещу България, в
което е прието, че: "За да е налице обосновано подозрение следва да има
факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че
въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това
подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление.". Изхождайки
от изискването "подозрението да се базира на разумни основания, като
съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане", ЕСПЧ
приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на
необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за
защита на лицата от произвол, какъвто е настоящия случай.
В настоящия казус жалбоподателят бил поставен в невъзможност да
разбере мотивите за това решение на адм. орган, което от своя страна се е
отразило върху възможността за ефективна защита на неговите права и
законни интереси.
От изложеното може да се направи единственият извод, че в настоящия
случай не е било спазено категоричното изискване възведено в чл. 72, ал. 2, т.
2 от ЗМВР за излагане в кумулативна наличност на фактическите и правни
основания за задържането, което се явява достатъчно основание за отмяна на
процесната заповед поради допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при издаването при липса на мотиви. Съгласно
постановките на ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. дело № 4/2002 г. на ВАС
излагането на мотиви при издаване на административен акт дава възможност
на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите,
6
мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна
норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен
орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта.
Изключение от този принцип е допустим единствено когато с акта се
удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или
законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е
свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна
или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за
издаването на акта. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено,
че липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на
издадения административен акт. Така и когато органът действа при условията
на оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона
възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при
осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви
по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни
решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на
заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с
административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на
акта.
Действително, съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е
допустимо издаването на мотивите да не съвпада по време с издаването на
индивидуалния административен акт и да са обективирани в друг документ,
стига той да изхожда от същия административен орган, като и в този случай
страните следва да имат възможност да се запознаят своевременно с мотивите
към акта, за да узнаят съображенията на административния орган и
организират защитата си срещу акта. В материалите по административната
преписка не се съдържат писмени доказателства, които да навеждат на
извода, че са били налице данни по смисъла на закона за извършено
престъпление от задържания или за неговата съпричастност към извършено
престъпление по чл. 325 НК към момента на издаване или връчване на
заповедта за задържане. За да бъде законосъобразна наложената
принудителна административна мярка, се изисква да има данни, от които да
може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност
или е възможно лицето да е извършило или да е съпричастно към
извършването на конкретно престъпление. Действително, за прилагането на
ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин вината на
лицето, извършило престъпление, както и да е определена точната
наказателноправна квалификация на деянието по НК и основанието за
7
подвеждане под наказателна отговорност. Достатъчно е наличието на данни,
обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършител на
престъпление. В разглеждания случай, от събраните по делото доказателства
не се установяват данни за извършено от страна на лицето престъпление, т. е.
не са изпълнени предпоставките за приложение на материалноправната
разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Следователно оспорената заповед за
задържане е издадена и в противоречие на материалноправните разпоредби и
е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Обжалваната заповед не е съобразена и с целта на закона, което
представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Със
задържането е нарушен принципът на съразмерност, приложим в
административното производство (чл. 6 от АПК). Задържането за срок до 24
часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от случая би
могла да има превантивен или преустановителен характер. Задържането по
чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и
съгласно чл. 5, § 1, 6. "е" от ЕКПЧ по изключение е приложимо с цел да се
осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при
обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато
обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на
престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния
случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели. По делото
не се установява със задържането на жалбоподателя да е предотвратено или
преустановено извършването на престъпление. Не е имало и данни за
опасност от укриване на жалбоподателя - същият е останал на разположение
на органите на реда и е оказал съдействие при задържането му. В случая от
доказателствата по делото по никакъв начин не може да се установи каква е
била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и постановеното е
нея задържане. Ето защо със задържането правата и законните интереси на
жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна
точка на целта, за която се издава административният акт.
По изложените съображения оспорената заповед за задържане следва
да бъде отменена като незаконосъобразна на осн. чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от
АПК.
Съобразно горното, ответникът в настоящото производство следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски за
държавна такса в размер на 10, 00 лв., както и да заплати на адвокат Ю. Л. Д.
от САК, л. № *** адвокатско възнаграждение в размер на 750, 00 лв.,
съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 пр. последно от АПК,
8
Районен съд-Б.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на М. Ц. Т. с рег. № *** от ***г.,
издадена от М. П. П. – младши криминалист „Разузнавач в група
„Криминална полиция“ в РУ-Б., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
"задържане за срок до 24 часа".
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК,
вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата ОДМВР-София, да
заплати на адв. Ю. Л. Д. от САК, л. № *** сумата от 750. 00 /седемстотин/
лева, за безплатна защита и процесуално представителство на жалбоподателя
по а.н.дело № 101/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Б..
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
ОДМВР-София, да заплати на М. Ц. Т. разноски за внесена държавна такса в
размер на 10, 00 /десет/ лева.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138 от
АПК.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
9