Определение по дело №131/2022 на Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 199

                                                         11.03.2022г., гр.Хасково

                                                                                                                                             

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в закрито заседание на единадесети март, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

                                                                              Председател:  Василка Желева                                                                                              

                                                                                      Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                       Павлина Господинова

 

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ЧКАД № 131 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна частна жалба на М.Н.П. ***, против Определение № 330/25.11.2021г., постановено по гр.дело 818/2021г.   по описа на Районен съд – Свиленград, с което е оставена без разглеждане жалбата й против Отказ на Началника на Общинска служба“Земеделие“, гр. Свиленград,  като недопустима, и е прекратено производството по делото.

Касационният жалбоподател счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че наличието на правен интерес  е реален за оспорващата, тъй като същата не може да се ползва от правото си на   на възстановяване  в стари реални граници, поради наличието на обект от обществено значение, а следствие на това Община Свиленград й е признала  правото на справедливо обезщетение по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ.

 Ответникът -  Началник Общинска служба „Земеделие“, гр.Свиленград не ангажира становище по основателността на частната жалба.

Касационната инстанция, след като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, и след проверка на обжалваното определение, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

В случая данните по делото сочат, че  със Заявление рег. № В-534/23.01.2020г. отправено до Кмета на Община Свиленград М.Н.П.,  в качеството на наследник на Н.С.Ч.е поискала на основание чл. 10б, ал.1,  вр. с ал.2, т.1 от ЗСПЗЗ да бъде обезщетена  с равностойна земя  от общинския поземлен фонд  на Община Свиленград в размер на 1931кв.м.

С писмо  изх. № И-1643 от 18.02.2020г. Кмета на Община Свиленград е уведомил М.П., че с оглед прилагане разпоредбата на  чл.10б, ал.2, т.1 от ЗСПЗЗ е необходимо да представи мотивирано  предложение на общинската служба по земеделие, като ОбА-Свиленград ще предприеме действия същото да бъде внесено с докладна записка за разглеждане в ОбС-Свиленград за вземане на решение.

Предвид това писмо, жалбоподателката депозирала до ОСЗ“Свиленград искане вх. № РД-12-05-26 от 10.02.2021г. да бъде отправено и внесено в общинска администрация –Свиленград мотивирано предложение  за обезщетяване  с равностойни земи от общинския поземлен фонд, поради проведени мероприятия  непозволяващи реално възстановяване на собствеността за бивш имот п.н.№786 по плана на гр.Свиленград от 1954 г. записан в разписния лист към плана като“зеленчукова градина“ на името на наследодателя на М.П..

Поради липса на информация какви действия са предприети по тази молба, с нова такава депозирана в ОС“Земеделие“, гр. Свиленград М.Н.П.  поискала  да бъде уведомена относно движението на процедурата по молбата й.

 С обжалвания  в настоящото производство  отказ,  обективиран в  писмо изх. № РД-12-05-108-1 от 10.09.2021г., Началникът на Общинска служба“Земеделие“, гр.Свиленград уведомил М.Н.П., че не може да бъде изпълнена  разпоредбата на чл. 10б, ал.2, т.1 от ЗСПЗЗ. В писмото подробно е обсъдена фактическата обстановка свързана с преписка вх. № 2848А/27.02.1992г. на наследници на Н. С. Ч..  Изложени били съображения, че с Решение № 2848А от 12.09.2020г. на наследниците е признато право на собственост върху 5.917дка, възстановено е право на собственост на 5.917 дка и е отказано възстановяване собственост върху 1.083 дка. Посочено било, че това решение е съобщено по надлежния ред, не е било обжалвано и влязло в законна сила. Възприето, е че доколкото това решение представлява индивидуален административен акт, след влизането му в сила  не може да бъде отменено или изменено по административен ред, при което основанията на чл.14, ал.6  и ал.7 от ЗСПЗЗ са неприложими.

С обжалваното определение Районен съд – Свиленград е приел, че жалбата на М.Н.П. *** против Отказ на Началника на Общинска служба“Земеделие“, гр. Свиленград обективиран в писмо изх. № РД 12-05-108-1 от 10.09.2021г., с който е отказано изпълнение на разпоредбата на чл.10б, ал.2, т.1 от ЗСПЗЗ е недопустима поради липса на правен интерес.  За да постанови този резултат съдът е изложил съображения, че жалбоподателят не твърди наличието на законоустановените фази на обезщетителното производство по ППЗСПЗЗ, респ. на решение по чл.19, ал.8 от с.н.а., което да обоснове правен интерес от обжалване на постановения отказ на ОСЗ-Свиленград. От съдържанието на жалбата и уточняващата я молба съдът е достигнал до заключението, че оспорващият е поискал от ОСЗ да представи мотивирано предложение по чл.10б, ал.2 от, т.1 от ЗСПЗЗ до Общински съвет-Свиленград, за да бъде обезщетен  за бивш имот  с  №786 от кадастрален план  от 1954г., за който имот обаче е възстановено правото на собственост  с влязло в сила решение на ОСЗ, а не е отказано възстановяване правото на собственост на основание чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. 

Определението е правилно като краен резултат.

            Обосновано районният съд е приел, че в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано специално обезщетително производство в хипотезата, когато е признато правото на  собственост в съществуващи на терена стари реални граници, но е отказано реалното му възстановяване поради наличие на пречките, предвидени в чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, а именно когато се намират в границите на урбанизираните територии (населени места) или са извън тях, но са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. В тези случаи собствениците имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Производството по обезщетяване е със сложен фактически състав. В случаите, в които земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал. 1 на чл.10б от ЗСПЗЗ са застроени с обекти, които са общинска собственост и   обезщетяването следва да е с равностойни земи от общинският поземлен фонд е необходимо общинският съвет да определи същите, като се произнесе с решение по реда § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, въз основа на представено от общинска служба земеделие мотивирано предложение, изготвено на основание чл.19, ал.11 от ППЗСПЗЗ, вр. с чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ. След влизане в сила на решението на общинския съвет и на основание чл.45ж, ал.6 от ППЗСПЗЗ, общинската служба „Земеделие“ е длъжна да се произнесе с решение за обезщетяване, в което се посочва и решението на общинския съвет по ал. 2 на същата норма. Тоест производството по обезщетяване е със сложен фактически състав, за окончателното приключване на който е необходимо първо да е постановено решение на общински съвет по реда на чл. 45ж, ал.2 от ЗСПЗЗ, с което се предоставят или се отказва да се предоставят земи от общинския поземлен фонд за обезщетяване на собственици,  след което и решение на Общинска служба“Земеделие“, прието на основание чл. 45ж, ал.6 от ППЗСПЗЗ за обезщетение или  с което се отказа такова. На  обжалване по реда на АПК подлежи   крайният акт приключващ съответната процедура, тъй като именно с него би могло да се засегне негативно правната сфера на адресата му. Мотивираното предложение, респ. отказът за представяне на мотивирано предложение по реда на чл. 10б, ал.2, т.1 от ЗСПЗЗ, вр. с чл. 19, ал.11 от ППЗСПЗЗ, вр. с чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ няма самостоятелно значение, по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК не съставлява  индивидуален административен акт, а се явява част от  производството по издаване на такъв. В този смисъл и практиката на ВАС.

Следователно оспореният отказ от издаване на мотивирано предложение не съставлява годен за оспорване индивидуален административен акт и жалбата срещу същия е недопустима за оспорване по съдебен ред на основание чл. 159, т.1 от АПК .

             Ето защо частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение, се явява правилно като краен резултат и следва да   бъде оставено в сила .

           Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Определение № 330/25.11.2021г., постановено по гр.дело 818/2021г.  по описа на Районен съд – Свиленград .

              Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

 

 

                                                                                         2.