Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260264
гр.Бургас, 07.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на единадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 5050
по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Д. *М., с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. З.К. ***, съдебен адрес:***, против Наказателно
постановление № НП 13-55/04.10.2019г., издадено от Изпълнителния директор на ИА
„Медицински надзор“ - София, с което на жалбоподателя на основание чл. 116, ал.
1 от Закона за лечебните заведения, за нарушение на т. 1.1.9,
във връзка с т. 1.1, от раздел IV, глава пета от медицински стандарт „Спешна
медицина“, утвърден с Наредба № 3 от 06 октомври 2017 г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Спешна медицина", издадена от министъра на
здравеопазването е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, на
основание чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, за нарушение на т.
1.1.1, във връзка с т. 1.1.,
от раздел IV, глава пета от медицински стандарт „Спешна медицина“, утвърден с
Наредба № 3 от 06 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински
стандарт „Спешна медицина" , издадена от министъра на здравеопазването е
наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и за нарушение по чл. 86,
ал.1, т. 3, вр. с чл. 81, ал.2, т.1 и т.4 от Закона
за здравето (ЗЗ), на основание чл. 229, ал.1 от ЗЗ на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 100 лева.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност и неправилност.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
пълномощник – адв. К. – БАК, който заявява, че
поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които доразвива в представени
писмени бележки.
За
административнонаказващият орган, се явява
юрисконсулт Търнева, надлежно упълномощена, която
оспорва жалбата. В писмени бележки посочва, че вменено нарушение е доказано по
безспорен начин, а в хода на производството не са допуснати процесуални
нарушения, поради което и моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 17 – гръб,
НП е връчено на жалбоподателя на 16.10.2019г., а жалбата е депозирана по пощата
на 23.10.2019г. – л.10). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На основание Заповед № ИАМН-РД-13-55/10.05.2019 г. на изпълнителния
директор на ИАМН, в периода от 13.05.2019 г. до 17.05.2019 г. включително, била
извършена проверка в „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение - Бургас“АД от служители на ИАМН.
Било установено, че на 28.12.2018 г., в гр. Бургас, „УМБАЛ — Бургас”, видно
от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 039316 на пациента *, д-р Д.М., в
качеството си на лекар без специалност с над 1 година професионален опит в
спешната медицинска помощ, дежурен на 28.12.2018 г. в Отделение по спешна
медицина (ОСМ), прегледал пациента, като не документирал анамнестичните
данни на болния, основното оплакване и абнормна
клинична находка; като не е документирал виталните белези в динамика, като не е
регистрирал данни за нивото на съзнание, фебрилитет,
показателите на хемодинамиката, дишането и други
витални показатели на пациента Неделчо Неделчев, като не е документирал резултатите
от направените изследвания и тяхната интерпретация и предприетите терапевтични
стъпки и действия. Също така, д-р М. не оценил степента на спешност на
пациента, посредством дефиниране на триажна категория.
Впоследствие д-р Д.М. изписал
пациента и го насочил към извънболнична медицинска
помощ.
На база на събраната информация св. К.-*, преценила, че жалбоподателят е
извършил горепосочените административни нарушения, поради което пристъпила към съставяне на
АУАН. Акта бил съставен на 01.07.2019г., като жалбоподателят записал, че
възразява.
Административнонаказващият орган сезиран
с преписките по акта счел фактическите констатации на актосъставителя
за безспорно установени, намирайки възраженията за неоснователни, поради което
издал и обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани
в гласните и в писмените доказателства и доказателствени
средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Административнонаказателното производство е
строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции –
констатираща, обвинителна и сезираща.
Съдът счита, че наказателно
постановление е издадено компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 235, вр. с чл. 229 от ЗЗ.
Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
По т. 1 и т. 2 от НП:
Съставът намира, че правилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на т. 1.1.9, във връзка с т. 1.1, от раздел IV, глава пета от
медицински стандарт „Спешна медицина“, утвърден с Наредба № 3 от 06 октомври
2017 г., издадена от министъра на здравеопазването, съгласно който: „Основни
професионални компетентности на лекаря, осъществяващ дейност в обхвата на
специалността „Спешна медицина“: клинично документиране. Наредбата за
утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина" е приета въз основа
на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, който предвижда, че дейността на лечебните заведения и
на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при
спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и
осигуряване защита на правата на пациента. От показанията на актосъставителя се установява, че при извършване на
прегледа на пациента, д-р М. е следвало да впише в издадения амбулаторен лист №
039316 анамнестичните данни на болния, основното
оплакване и абнормна клинична находка, не е
документирал виталните белези в динамика, не е регистрирал данни за нивото на
съзнание, фебрилитет, показателите на хемодинамиката, дишането и други витални показатели на
пациента, не е документирал резултатите от направените изследвания и тяхната
интерпретация и предприетите терапевтични стъпки и действия съгласно т. 8, от
раздел IV, глава втора на стандарта. Законът изисква от лицата, осъщестявяващи болнична помощ да документират
констатираното и извършеното от тях с цел да се проследи състоянието на
пациента и да му се помогне в максимална степен. Д-р М. е напълно наясно със
законовите изисквания към дейността, като е пропуснал да извърши дължимите от
него действия.
Също така, правилно е прието, че
е налице нарушение на т. 1.1.1, във връзка с т. 1.1., от раздел IV, глава пета от медицински стандарт „Спешна
медицина“, утвърден с Наредба № 3 от 06 октомври 2017 г., издадена от министъра
на здравеопазването, съгласно който: „Основни професионални компетентности на
лекаря, осъществяващ дейност в обхвата на специалността „Спешна медицина“:
медицински триаж (медицинска сортировка).
Жалбоподателят не е определил в пълнота входящите субективни оплаквания и
обективните клинични критерии - витални параметри, ключови симптоми и не е
оценил степента на спешност посредством дефиниране на триажна категория, въз
основа на които може да се постави диагнозата, в което се изразява и триажът. Последният представлява процес на разпределение
(сортировка) на пациентите чрез определяне на медицински приоритет в зависимост
от степента на спешност и необходимите на пациента диагностика, лечение или
транспорт в обхвата на специалността „Спешна медицина" съгласно т. 2, от раздел II, глава втора
на стандарта. С определяне степента на спешност може да се предприемат съответните
медицински действия по отношение на пациента.
От показанията на актосъставителя става ясно, че дори и всичко да е “наред” с пациента, то
отново следва да е налице както документиране, така и определяне степента на
спешност. В този смисъл са неоснователни възраженията за това в кой момент се е
влошило състоянието на пациента.
Правилно е била приложена по
отношение на двете нарушения и санкционната разпоредба на чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ, която предвижда, че който извършва дейност по болнична медицинска помощ в
нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по
прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. Неприложима се явява в
случая разпоредбата на чл. 116д от ЗЛЗ, влязла в сила на 01.04.2019 г., тъй
като тя предвижда наказание в случай на неспазване на добрите медицински
практики. Съгласно чл. 80 от Закона за здравето обаче медицинските стандарти по
чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ и добрите медицински практики за различни източници относно
дейността на лекарите, поради което следва да се приеме, че след като в случая
са нарушени стандартите, се прилага общата разпоредба на чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ.
Също така, не е приложим и чл. 116к от ЗЛЗ, в сила от 16.06.2020 г., тъй като
той предвижда наказание за нарушение, извън случаите на чл. 115-116и от закона.
Безспорно дейността на жалбоподателя е по извършване на болнична помощ съгласно
чл. 116, поради което именно това е приложимата разпоредба.
АНО е отчел, че нарушенията са за
първи път и е определил санкцията в минималния размер, като съдът не може да
падне под този размер. Също така, липсват каквито и да е обстоятелства, които
да сочат, че е налице маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, обжалваното
НП следва да се потвърди касателно тези две
нарушения.
По т.3 от НП:
Съдът счита, че актосъставителят и АНО не са изпълнили задължението си да
опишат конкретно, точно и ясно извършеното нарушение по точка трета от НП, с
всички съставомерни признаци и да му дадат коректна
правна квалификация. Това е така по следните причини.
Съгласно санкционната норма на
чл.229, ал.1 от ЗЗ, посочена от АНО - който наруши разпоредбите на този закон
или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - 228в, се
наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на същото
нарушение - от 500 до 3000 лв. т.е. тази нормата е бланкетна.
Бланкетните норми винаги се запълват, с конкретни
разпоредби от същия нормативен акт или от друг равен по степен нормативен акт,
както и от подзаконов нормативен акт, които регламентират ясни задължения,
вменени на правните субекти. За да може привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице да се защити, е особено важно в АУАН и НП да се посочат
законните разпоредби, които са нарушени – чл.42, т.5 и чл.57, т.6 ЗАНН.
Административните нарушения по чл.229, ал.1 от ЗЗ, са формални, при тях не се
изисква настъпване на резултат за разлика от престъпленията по чл.123 и чл.134 НК, които са резултатни – при тях е настъпила смърт или телесна повреда на лице
поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност.
В случая, актосъставителят
и наказващият орган са посочили като нарушена разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.3 от ЗЗ вр.
чл.81, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗЗ. Тези разпоредби установяват принципите, които
следва да се спазват при осъществяване на медицински помощ на пациента, но
същите са от категорията на несамостоятелните норми и не вменяват конкретни
задължения за лицата, предоставящи медицинска помощ, а очертава само правната рамка, в която следва да вместват
конкретните задължения гарантиращи правата на пациентите в пълен обем.
Посочените разпоредби са във връзка с нормата на чл. 79 от ЗЗ, съгласно която
медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на
утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Съгласно чл. 80
от ЗЗ качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти,
утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата
за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от
Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална
медицина. Доколкото в медицинската наука и практика е възможно да съществуват
различни, а понякога и противоположни схващания по едни и същи въпроси, в ЗЗ е
посочено, че следва да се съобразяват медицински
стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения, и Правилата за добра медицинска
практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за
съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална
медицина. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, дейността на лечебните заведения и на
медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при
спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и
осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се
утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Наредбите се обнародват
в ДВ съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове. В настоящия
случай, предвид конкретните оплаквания на пациентката, е бил приложим
медицинският стандарт и дейности на НАРЕДБА
№ 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна
медицина". Въпросната Наредба е била в сила към месец Февруари 2018г. – т.е. към датата на твърдяното
нарушение и всички адресати на нейните разпоредби е следвало да съблюдават
поведението си с нея. Именно в тези медицински стандарти са разписани всички
действия (конкретни, ясни и точни задължения), които медицинските лица следва
да предприемат при определените предпоставки, като неспазването им може да се
третира като осъществено административно нарушение – т.е. за да се приемат за
нарушение и това да влече административнонаказателна
отговорност, следва извършените от дееца действия да са в противоречие с
медицински стандарти или правила за добра медицинска практика, които вменяват
конкретни задължения, чието изпълнение представлява съблюдаване и спазване на
принципите, които следва да се спазват при осъществяване на медицински помощ на
пациента. Това означава, че в АУАН и НП
освен задължителното посочване на съставомерните
факти в обобщен вид и приложимата норма от ЗЗ при бланкетните
и препращащите норми, каквито са чл.229, ал.1 ЗЗ и чл. 86, ал.1, т.3 от ЗЗ вр. чл.81, ал. 2, т. 4 от ЗЗ, се налага да се посочат
допълнително и нарушените конкретните разпоредби в медицинските стандарти или
правилата за добра медицинска практика. В константната си практика административните
съдилища /например: Решение № 257 от 14.02.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2863 / 2019 г. на XV състав на Административен съд – Бургас, Решение №
722 от 06.12.2018 година по КАНД № 806/2018г. на Адм.съд-гр.Плевен,
Решение № 2490 от 23.11.2018 г. на АдмС - Пловдив по
КАНД № 2940/2018, Решение № 241 от 16.11.2018 г. по КАНД № 205 по описа за 2018
г. на Адм.съд-гр.Кюстендил, Решение № 364 от
30.10.2018 г. по КАН дело № 308 по описа за 2018 год
на Адм.съд- Ст.Загора, Решение № 569 от 26.09.2018 г.
на АдмС - Плевен по КАНД № 662/2018 г. Решение по
КАНД № 1389 по описа за 2018 г. на Административен съд - Варна, Решение № 199
30.05.2018 г. по КАНД № 177 по описа за 2018 г. на Адм.съд-Ст.Загора,
Решение № 785 /20.04.2018 г. по КАНД № 386/2018 г. на Адм.съд-гр.Бургас/
приемат, че за да се проведе законосъобразно процесът на административно
наказване по чл.229,ал.1 ЗЗ, е необходимо в АУАН и в НП да се посочат
конкретни разпоредби на медицинските
стандарти или конкретно правило за добра медицинска практика, които са
нарушени. Когато такова посочване не е налице, е допуснато съществено
процесуално нарушение. Тези медицински стандарти и правила за добра медицинска
практика не могат да бъдат заместени от посочените в АУАН и НП твърдения, че
привлеченият към отговорност е следвало да извърши определени действия, които
той не е извършил. В обжалваното НП въпреки обемното изложение на установените
обстоятелства, липсва посочване на нормите от утвърден стандарт или правило на
добра медицинска практика, които не са спазени от д-р М.. Като се е позовал на
обща норма, която не регламентира правила, а съдържа само общ принцип, и не е
посочил съставомерни признаци на специални норми, АНО
е нарушил правото на защита на нарушителя, което от своя страна е самостоятелно
основание за отмяна на НП като незаконосъобразно само на процесуално основание.
Липсата на такива конкретно посочени норми в утвърден медицински стандарт или
на правило за добра медицинска практика, които са нарушени от д-р М. в АУАН и
атакуваното наказателно постановление, прави невъзможно и осъществяването на
контрол от страна на съда дали описаните в обстоятелствената част на конкретни
действия и бездействия на жалбоподателят осъществяват състава на
административното нарушение по чл.229, ал.1 ЗЗ, доколкото не е ясно дали същите
противоречат на утвърден стандарт или правило на добра медицинска практика.
С оглед всичко казано по-горе,
настоящият състав счита, че в хода на ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя актосъставителят и АНО
не са изпълнили задължението си да посочат кои точно правила, разписани в
съответния медицински стандарт или правило на добра медицинска практика са били
нарушение от жалбоподателя, поради което и съставения АУАН и издаденото на база
него НП са незаконосъобразни и санкционният акт следва да бъде отменен от
настоящия състав в тази му част.
С оглед решението за изменение на НП по принцип в полза на
АНО следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт, докато не следва да бъдат присъждани такива в
полза на жалбоподателя. Това е така, доколкото съгласно ТР № 3/85 г. на ОСНК
при отмяна на постановлението по отношение на част от нарушенията, включени в
него, се дължат разноски по отношение на потвърдените или изменените нарушения.
По отношение на разноските чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към АПК, който пък
препраща към ГПК за неуредените въпроси. Съгласно ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 11, искането за
присъждане на разноски може да бъде направено най-късно в съдебното заседание,
в което е приключило разглеждането на делото, като такова искане е направено от
АНО едва с представеното след приключване на последното заседание писмено
становище, поради което и разноски в конкретния случай не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, на
основание чл.63, ал.1, предл.1 и предл.
3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ НП 13-55/04.10.2019г., издадено от Изпълнителния директор на ИА „Медицински
надзор“ - София, В ЧАСТТА, в която на
Д. *М., с ЕГН **********, адрес: ***, за нарушение по чл. 86, ал.1, т. 3, вр. с чл. 81, ал.2, т.1 и т.4 от Закона за здравето (ЗЗ),
на основание чл. 229, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание – „Глоба”
в размер на 100 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ НП 13-55/04.10.2019г., издадено от Изпълнителния директор на ИА „Медицински
надзор“ - София, В ЧАСТТА, в която на
Д. *М., с ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 116, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения, за нарушение на т. 1.1.9, във
връзка с т. 1.1, от раздел IV, глава пета от медицински стандарт „Спешна
медицина“, утвърден с Наредба № 3 от 06 октомври 2017 г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Спешна медицина" , издадена от министъра на
здравеопазването е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и на основание чл. 116, ал.
1 от Закона за лечебните заведения, за нарушение на т. 1.1.1,
във връзка с т. 1.1., от раздел IV, глава пета от
медицински стандарт „Спешна медицина“, утвърден с Наредба № 3 от 06 октомври
2017 г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина", издадена от
министъра на здравеопазването е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.