№ 433
гр. Пазарджик, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20245220103132 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Делото е образувано по повод исковата молба на „** „ ЕАД ЕИК ** , представлявано
от **в изпълнитетел директор и **в –Председател на Управителния съвет чрез
процесуален представител Ф. И. срещу И. А. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес : гр.
**3 и с настоящ адрес : *** в която се твърди, че на 20.12.2023г. ищцовото дружеството е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. №
3680** срещу И. А. И. с ЕГН:********** за сумите: 343,91 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.02.2021 г..
ведно със законната лихва от 20.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 90,45
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 11.12.2023г., както и направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.С разпореждане,
постановено по ч.гр. дело № 570/2024г., по описа на Районен съд-Пазарджик. е уважено
искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание чл.415, ал.1 от
ГПК съдията докладчик по цитираното дело е указал, че дружеството може да предяви иск
относно вземането си срещу длъжника И. А. И. с ЕГН:********** в едномесечен срок, с
оглед на което се предявява настоящия установителен иск.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са
следните:Ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, е
клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
1
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по
силата на нормативните актове, ответника е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно
чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия
от “** АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “**” ЕАД и се
одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се , че
ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо
него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “**” ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к ,.Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на
ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.ЗЗ от
ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така
имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на
задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна
енергия.
Твърди се , че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния
период и към настоящия момент не е погасил задължението си.На основание чл. 139 от ЗЕ
разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците
в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ с "**” ЕООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за
ТЕ за процесния имот са начислявани от “**” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след
2
края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на ТЕ в сградата - “**” ЕООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Оформен е петитум съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на И. А. И. с ЕГН:**********, че дължи на „**“ ЕАД сумите: 343,91 лева
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2020г. до м.02.2021г„ ведно със законната лихва от 20.12.20231. до окончателното
изплащане на вземането, 90,45 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
11.12.2023г.Моли на основание чл.78 ТПК, да бъдат присъдени сторените разноски, както и
разноските за юрисконсултско възнаграждение за двете производства.Сочат се
доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника и от третото лице
помагач.
Издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал.5 ГПК,поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Искът е предявен в срока по чл. 415
ГПК и е процесуално допустим.
В исковата си молба ищецът чрез процесуалният си представител моли при наличие
на предпоставки за това - да бъде постановено неприсъствено решение на основание чл. 238
ал.1 ГПК.
Съдът е обявил делото за решаване, като е приел , че са налице предпоставките на чл.
239 от ГПК, след като: на ответника са указани последиците от неподаването на отговор и
от неявяването му в съдебно заседание. Съобразена е и разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от
ГПК, едновременно със съобщението с указанията за последиците от неподаването на
отговор е връчен и препис от исковата молба. Съдът, като съобрази наличието на
формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен
- с оглед на твърдяното от ищеца намира, че няма пречка да постанови неприсъствено
решение в съответствие със заявения в исковата молба петитум.При съвкупната преценка на
фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства, които от
външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковите
претенции с правно основание чл.422 ГПК така, както са предявени, като съдът намира ,че
те са доказани.
На основание чл. 239 ал.2 ГПК съдът счита , че не следва да излага подробни мотиви
за своето решение , което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
Съгласно указанията дадени в т.12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГ И ТК по т.д. 4/ 2013 г. по
описа на ВКС, съдът който разглежда иска по реда на чл. 422 ГПК следва да се произнесе за
дължимостта на разноските направени и в заповедното производство, като съобразно
3
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В случая в тежест на ответника следва да се присъдят и
сторените в заповедното производство разноски общо в размер на 75,00 лв. – за държавна
такса и юрисконсулско възнаграждение, а в исковото производство разноски в размер на
75,00 лв. за внесена държавна такса и 100,00 лв. юристконсултско възнаграждение или
общо в размер от 175,00 лв.
Водим от изложеното, Пазарджишкият районен съд :
РЕШИ:
По иска предявен от „** „ ЕАД ЕИК **, представлявано от **в изпълнителен
директор и **в –Председател на Управителния съвет със седалище и адрес на управление :
гр** Б, чрез процесуален представител Ф. И. срещу И. А. И. с ЕГН ********** с постоянен
адрес : гр. **3 и с настоящ адрес : ** и с адрес за призоваване: ** : -с правно основание чл.
422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК / с участие на „** „ ЕООД ЕИК ** със седалище и
адрес на управление : ** 3 като трето лице помагач/ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И. А. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. **3 и с настоящ адрес :
** и с адрес за призоваване **, че вземанията на “ „** „ ЕАД ЕИК **, по Заповед №
328/13.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , издадена по ч.гр. д.
№570/2024 г. по описа на ПзРС съществуват и са в следните размери : 343,91 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2020 г. до м.02.2021 г., 90,45 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 11.12.2023 г., ведно със законната лихва вър**лавницата считано от
20.12.2023 г. до окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА И. А. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. **3 и с настоящ адрес :
** и с адрес за призоваване гр. София, ж.к. Люлин , бл. **, вх. Г, ет.3, ап.** да заплати на
„** „ ЕАД ЕИК ** , представлявано от **в изпълнителен директор и **в –Председател на
Управителния съвет със седалище и адрес на управление : гр** Б, сторените в заповедното
производство разноски в размер на 75,00 лв. , както и разноски в исковото производство в
размер на 175,00 лв.
Решението е постановено като неприсъствено, което на основание чл. 239 ал.4
ГПК не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4