Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на
двадесет и осми март през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ
ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря Кона Дочева като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 139 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С
решение **16 от 7.12.2018 г по гр. дело
№ 1853/2018 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от
„Кредит инст“ ООД ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „******“ **, вх. В, ет. 1, ап. 6,
представлявано от законния представител М.Г.А., ЕГН ********** –
Управител против К.Б.Ц., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, и
чл. 86 от ЗЗД с петитум да се признае за установено, че К.Б.Ц. дължи на „Кредит
инст“ ООД сумите 133,33 лв. – главница; 12,00 лв. – договорна лихва за периода
от 16.12.2016 г. до 07.08.2017 г., 45,51 лв. – договорна такса „Гарант“ за
периода от 16.12.2016 г. до 07.08.2017 г. 6,31 лв. – законна лихва за забава за
периода от 17.02.2017 г. до 07.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 11.08.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. 6031/2017г.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.Съдът се е произнесъл и по въпроса за
разноските.
Въззивна жалба срещу решението е
постъпила от „Кредит инс“ ООД
, в която се възразява, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, поради което се атакува изцяло като такова.
Възразява се ,че РС неправилно е приел,
че по делото не са представени доказателства, че именно ответникът пред първата
инстанция е автор на заявката по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕУУ. Според
жалбоподателя електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг
носител, съставлява електронен документ , а за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление
за установяване на неговото авторство.Според въззивника в заявката на другата
страна се съдържат данни, които логически са свързани само с нея и въззивникът няма откъде да научи тази
информация освен от заявителя, който е попълнил данни за нея. Според въззивника
с попълването на данните в заявката се приема, че другата страна е автор на
заявката и информацията в нея. Счита се, че ако лицето не е изтеглило кредита
то би сигнализирало съответните органи за злоупотреба с лични данни. Въззивникът
възразява ,че за обикновен електронен подпис се счита въвеждането на всякаква
лична информация, свързана с конкретно лице, което е нейн издател, какъвто,
според въззивника, е и този случай. Доказателствената сила на електронния
документ е същата като на писмен подписан документ. По делото е представен
договора в писмен вид съобразно изискванията на чл. 184 ал.1 от ГПК.
Въззивникът твърди, че въвеждането на лични данни от страна на ответника в
системата на въззивника, съгласието с условията на дружеството, потвърждаването
на договора чрез посочване на електронен адрес и телефонен номер е равнозначно
на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис
по смисъла на чл. 13 ал.1 от ЗЕДЕП. Дружеството въззивник е регистрирано с основен предмет на дейност
кредитиране, другата страна е получила сумата по кредита от партньорски
офис на „Изипей“ АД като е нямало как да
знае за получения кредит, ако не е извършил описаните по –горе действия. Сумата
е получена от другата страна и тя се е подписала саморъчно с трите имена за
това. Възразява се, че преддоговорна информация относно общите условия по
кредита е била налице за другата страна доколкото тази информация се
съдържа на електронната страница на
дружеството, заедно с информация за дължимите лихви съобразно размера на
желаната сума. Възразява се,, че няма възражения в този смисъл в отговора.Претендира
се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се
уважат предявените искове изцяло.
Въззиваемата страна ,редовно
призована, оспорва жалбата като
неоснователна. Възразява се, че по делото липсват доказателства за сключен
договор за кредит, няма доказателства за кореспонденция по електронен път.
Възразява се, че от приетата по делото
експертиза не се установява на ответника пред първата инстанция да са изпращани
на електронна поща на същия на договор за кредит или каквато и да било друга
информация. Има заключение на ВЛ, което утвърждава, че не може да се заключи
кой е автор на кореспонденцията. По
делото няма доказателства за отправяни към ответника пред РС уведомления за
просрочие или предсрочна изискуемост. Има данни от справка в НАП, че лицето
няма сключени трудови договори, а от призовките има данни, че лицето е в
чужбина. Според въззиваемия при наличието на претенция за заплащане и на такса
за осигуряване на „гарант“ по кредита, претенцията е следвало да се насочи към
това лице гарант. Възразява се, че съгласно чл. 5 ал.1 от Закона за
потребителския кредит на ответника пред първата инстанция е следвало да се
предостави информация, за да може той да вземе информирано решение по
евентуалния договор за кредит. По делото липсват
доказателства в този смисъл. В процесния договор не са посочени общия размер на кредита
и условията за усвояването му, което според въззиваемия, позовавайки се на чл.
22 от Закона за потребителския кредит, води до недействителност на кредита. В
този случай се връща само чистата стойност на кредита без лихви и такси като се
претендира от съда недействителност на договора и , в случай на приемане
наличието на такъв, присъждане само на неиздължената част от чистата сума по
кредита, тъй като е налице частично плащане.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси касаят обстоятелствата относно наличието на предоставен кредит от
разстояние, условия, плащане по кредита
РС е приел, че е било видно от приложеното ч.гр.д. №
6031/2017г, че ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение срещу ответницата, за сумата от 133,33 лв. – главница;
12,00 лв. – договорна лихва за периода от 16.12.2016 г. до 07.08.2017 г., 45,51
лв. – договорна такса „Гарант“ за периода от 16.12.2016 г. до 07.08.2017 г.
6,31 лв. – законна лихва за забава за периода от 17.02.2017 г. до 07.08.2017
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 11.08.2017
г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни
разноски: 25,00 лв. – внесена държавна такса и 300 лв. – адвокатско
възнаграждение.Въз основа на заявлението е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
ответницата пред РС, да плати на заявителя – ищецът по настоящото дело,
претендираните суми. В двуседмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е
подала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което заявителят е
предявил иск за установяване на
вземането си в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Предвид
така установените обстоятелства, предявения иск се явява процесуално допустим.
В производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ответникът –
възраженията си срещу вземането. В случая правното твърдение на ищеца е, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за кредит.
Видно е било, според РС, от
приложения по делото договор , че К.Б.Ц.
с ЕГН ********** е подал до Кредит инс заявка за получаване в заем на сумата
200 лв. Видно е било от заявка № 63468 е, че заявката е одобрена на
16.12.2016г. и сумата е следвало да бъде изплатена чрез Изипей. По делото е била представена разписка за
извършено плащане, от която е видно,според РС, че на 16.12.2016г. от Кредит инс е наредено
плащане към К.Б.Ц. на сумата 200 лв. за задоволяване на потребителски нужди със
срок на погасяване 3 месеца до 16.03.2017г., при 36 % годишна лихва и други условия, подробно
уговорени с договора и приложимите към него ОУ. Страните са договорили
връщането на заема да стане на три равни месечни вноски, всяка по 95,42 лв.,
като общият размер на дължимата сума възлиза на
286,26лв. Договорът е сключен под формата на електронен документ, чрез
електронната страница на „Кредит инс“ ООД, на която ответникът - попълвайки
заявлението за кандидатстване за потребителски кредит, е приел и общите условия
към договора. Видно от приложената към делото разписка от Изи Пей е,според РС, че на
16.12.2016г. К. Б.Ц. е получила
сумата 200 лв от Кредит инс ООД. В този смисъл съдът е приел, че сумата 200 лв е била усвоена на 16.12.2016г. от кредитополучателя на каса на „Изипей” АД,
видно от разписка №07000518455702/16.12.2016г.
Видно е било от заключението на ВЛ по назначената съдебно-икономическа
експертиза, което съдът е кредитирал като вярно, обективно и компетентно , че
плащането на сумата 200 лв към ответника е извършено чрез системата за
електронни разплащания ePay.bg. ВЛ е установило, че в счетоводството на ищеца
счетоводните записвания относно предоставения кредит са правилно направени и са
спазени изискванията на счетоводното законодателство. В счетоводството на „Кредит
инс“ задължението по кредита към 07.08.2017г е отразено в
сметка 531 краткосрочни вземания и заеми от нефинансови предприятия и други
клиенти, вкл. главница в размер на 133,33 лв, договорна лихва за периода
16.12.2016г.- 07.08.2017г. в размер на 12 лв, договорна такса „Гарант“ за
периода 16.12.2016г.- 07.08.2017г. в размер на 45,51 лв, законна лихва за
забава за периода 17.12.2017г.- 07.08.2017г. в размер на 6,31 лв. Разноските за
образуване на заповедното производство по чл. 410 от ГПК в размер на 325 лв са
отразени в съответните сметки – сумата 300 лв по счетоводна сметка 499-други
кредитори и държавната такса от 25 лв по сметка вземания по съдебни спорове.
Разноските за образуване на исковото производство в размер на 775 лв също са
отразени в счетоводството на дружеството
по съответните сметки.ВЛ е установило, че на 28.02.2017г. е извършено плащане
на сумата 96 лв по кредита, което е осчетоводено по сметка 531 както следва
–първа вноска по погасителния план в размер на 95,42 лв , дължима на 16.01.2017г./
главница 66,67 лв, договорна лихва 6,00 лв , такса „Гарант“-22,75 лв, законна
лихва за забава от 16.01.2017г.-
28.02.2017г. 0,42 лв, законна лихва за забава от 16.02.2017г.- 28.02.2017г.-
0,16 лв. Общият размер на задължението на ответника към „Кредит инс“ ООД е в размер на 1297,15 лв, по отделни пера,
както следва : 133,33 лв главница, договорна лихва за периода 16.12.2016г.- 07.08.2017г. в размер на 12 лв,
договорна такса „Гарант“ за периода 16.12.2016г.- 07.08.2017г.- 45,51 лв, законна
лихва за забава за периода 17.02.2017г.- 07.08.2017г. 6,31 лв, разноски в производството по чл. 410 от ГПК
325 лв, както и разноски за образуване
на исково производство 775 лв.
От заключението на ВЛ по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, според РС, че регистрацията
на кредитополучателя е направена чрез уеб адрес, чрез попълване на електронна
форма с лични данни : име, ЕГН, лична карта, адрес и т.н., получената заявка от
кредитора носи информация за IP
адреса на заявителя, от който е направена- в
случая 212.233.136.98 , както и всички данни попълнени on line.След
проверка на данните на кредитополучателя от страна на „кредитен инспектор“ на „Кредит
инс“ ООД, към същия се изпраща договор за подписване на посочения от него мейл
и след прочитането му от страна на кредитополучателя, същия изпраща
потвърждение към мейла на Кредит инс ООД.
ВЛ не е установило данните да са подправени- номера на заявката,
договора носят едни и същи базови данни.ВЛ е установило получаване на
потвърждение на мейла на „Кредит инс“ ООД относно потвърждение на получен
подписан договор.
По делото е назначена съдебно-графологична експертиза, която съдът е
кредитирал като вярна, обективна и компетентна, от която се установява че
подписа след текста „Подпис“ в разписката и ръкописния текст са изписани от К.Б.Ц..
При така установената фактическа
обстановка съдът е направил следните
правни изводи:
Предявените искове имат за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения. Установява се, според РС, че ищецът е провел заповедно
производство, по отношение на процесното вземане и исковете са предявени в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
РС е приел, че за успешното провеждане на предявените искове,
ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на
сключен договор за потребителски кредит, по който е била предоставена и усвоена
твърдяната парична сума. Ищецът следва да докаже и, че са уговорени в договора
възнаградителна лихва и обезщетение за забава, като следва да докаже и размера
и периода на претенциите за договорна възнаградителна лихва и обезщетението за
забава. Ищецът следва да докаже и, че в изпълнение на договора, ответникът е
избрал да му бъде начислена такса "Гарант" за предоставената услуга –
обезпечение на кредита, както и че има сключен с трето за спора лице -
"Бикнел Корп" ООД – Договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити, съгласно който последното дружество в качеството му на
дружество– гарант се е задължило да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати
потребителски кредити. В негова тежест е да докаже осъществяване на твърдените
в исковата молба предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на
вземанията по договора.В тежест на ответника е да докаже фактите, които
погасяват, изключват или унищожават процесните вземания – че е изпълнил
насрещното си задължение за връщане на получената в кредит сума в срок. С оглед
релевираните в подкрепа на иска твърдения и направените от ответника
възражения, първият спорен по делото въпрос е - дали между страните е налице
сключен договор за потребителски кредит "Екстра" № 63468/16.12.2016
г. Твърдението си за постигната между страните уговорка за сключване на Договор
за потребителски кредит от 16.12.2016 г. при твърдените условия, ищецът
основава на подадена от длъжника – ответник Заявка по интернет, на електронния
адрес на ищцовото дружество www.creditins.bg, чрез попълване на
регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата
институция, в резултат на която, след потвърждаване по телефона от служител на
ищеца на самоличността на заявителя, както и на съгласието на последния да
получи заявения кредит в размер на 200 лева, същият бил отпуснат и получен от
ответника на каса на партньорски офис на "Изипей" АД срещу
представена от ответникът лична карта. Действително
в Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/ е уредена възможност за сключване на Договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. /чл. 6/. Съгласно чл.
10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен
да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9
на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя. Следователно
твърдените от ищеца действия в тяхната последователност биха били достатъчни,
за да се установят предпоставките за сключване на процесния договор с ответника,
ако се докаже изпълнението на посочените в горната разпоредба условия, но
най-вече, че цялата информация, съдържаща се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР
действително е била получена по описания начин от ответницата. Тъй като
ищецът е твърдял, че информацията,
свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от страна на
ответникът, е извършвано по електронен път
на електронните адреси на страните, то за да произведе действие тази
размяна би следвало ищецът да докаже, че това е извършвано съобразно
изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги /ЗЕДЕУУ, с предишно наименование – Закон за електронния документ и
електронния подпис /ЗЕДЕП//. Според
трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2
ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което
връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно
електронните документи. В конкретния случай, според РС, с оглед предвиденото в
чл. 6 и чл. 7 от същия закон следва, че релевантният момент за преценка на
последиците от изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е
получаването на електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна
информация, на електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление
и/или съответния прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение
е, според РС, дали или кога е отворено съобщението – съдържанието му се счита
за узнато от адресата от датата на постъпването, съответно от изтеглянето на
електронния документ. Следователно, за да се приеме, според РС, че договорът е произвел действие между
страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на
комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и
ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала
до потребителя. В конкретния случай са били представени разпечатки от
електронните документи, свързани с твърдяната от ищеца размяна на информация.
От заключението на вещото лице К.Т. по
назначената съдебно-техническа експертиза, прието като обективно, компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява
че регистрацията на кредитополучателя е направена чрез уеб адрес на
ищеца, чрез попълване на електронна форма с лични данни. Не е установено, според РС, чрез кои електронни адреси е
разменена информацията, съответно, че посочените в електронните документи ІР –
адреси на страните и по-конкретно електронния адрес на адресата на тази
информация е на ответникът. ВЛ е установило, че може да бъде установено
категорично само получаването на потвърждение на мейла на Кредит инс ООД.По
делото не са представени доказателства,според РС, които да установяват, че ответникът
е авторът на електронната заявка от 16.12.2016 г. по смисъла на чл. 4
ЗЕДЕУУ, но и че доставчикът на финансовата услуга от разстояние го е уведомил
своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, съответно, че му е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9
ЗПФУР, съгласно изискванията на чл. 10 от същия закон. В тази насока, с оглед
приетото заключение на вещото лице се налага изводът, според РС, че ищецът не е
изпратил дори Общите условия на "Кредит Инс" ООД, приложими към
Договорите за предоставяне на потребителски кредит. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже,
че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя,
спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2, получил е съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода,
през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.В
конкретния случай,според РС, ищецът не е
доказал изпълнението на посочените условия, поради което и не може да се
приеме, че между страните е постигнато съгласие за сключване на Договор за
потребителски кредит "Екстра" № 63468 от 16.12.2016. С оглед на
изложеното, макар да е безспорно, че ответникът е получил сумата от 200 лева,
което се установява от представената разписка, предоставена от ищцовото дружество, ищецът , според РС, не
е провел пълно и главно доказване, че
сумата е получена на договорно основание по силата на твърдения договор за
потребителски кредит, съответно при условията, съдържащи се в него, поради
което и предявените искове се явяват недоказани на заявеното основание и следва
да се отхвърлят.
РЕШЕНИЕТО на ПлРС е частично
незаконосъобразно
РС е изложил мотиви за изводите си,
които в по – голямата си част се възприемат от въззивния съд и не следва да се
преповтарят във вида, в който са изложени. Следва обаче да се отбележи, че с
оглед наличието по делото на доказателства за получаване на сумата в размер
на 200 лв от ответника пред Пл РС, което
обстоятелство е установено по
категоричен начин пред първата инстанция, може да се приеме ,че е налице
постигната договореност между страните относно
размера на главницата по кредита и в този смисъл предявеният относно главницата се явява основателен, но
не в размер от 133,33 лв, а от 104,58 лв. Този размер на главницата, останала
за плащане се получава като от
получената сума от 200 лв се извади първата платена вноска в размер на 95,42 лв
по заключението на ВЛ , доколкото съдът приема, че е постигната договореност
само за сумата от 200 лв и първата вноска се приема, че е само за погасяване на
главница при липса на договорености за дължимите лихви и такси.
Предвид
гореизложеното следва да се отмени постановеното решение в частта, в която е
отхвърлен предявения иск досежно размера на главницата от 133,33 лв до размер
на 104,58 лв. Следва да се отмени същото и в частта за разноските за разликата
над 95,40 лв. Представен е списък за
разноските на въззивника за направени такива в размер на 1725 лв. При този изход
на делото и при уважаване на 53% от предявения иск следва да се осъди
въззиваемана страна да заплати разноски за двете инстанции и заповедното
производство в размер на 914,25 лв по представения списък за разноските и при
липса на възражение за прекомерност в постъпилия отговор и писмени бележки.
При
този изход на делото следва да се
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ **16 от 7.12.2018 г по гр. дело №
1853/2018 г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения
иск от „Кредит инст“ ООД ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „******“ **, вх. В, ет. 1, ап. 6, представлявано от законния представител М.Г.А.,
ЕГН ********** – Управител против К.Б.Ц., ЕГН **********, адрес: *** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, и
чл. 86 от ЗЗД с петитум да се признае за установено, че К.Б.Ц. дължи на „Кредит
инст“ ООД сумата 133,33 лв. – главница , за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. 6031/2017г.
ДО РАЗМЕР НА 104, 58 лв КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. Чл. 422 от ГПК по отношение на К.Б.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, ЧЕ К.Б.Ц., ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ
НА „Кредит инст“ ООД ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „******“ **, вх. В, ет. 1, ап. 6 сумата от 104,58 лв главница , заедно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 11.08.2017 г до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр.д. 6031/2017г
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ **16 от 7.12.2018 г по гр. дело № 1853/2018 г по описа на РС – Плевен В
ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ за разликата НАД
95,40 лв
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част
ОСЪЖДА К.Б.Ц., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Кредит инст“ ООД ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „******“ **, вх. В, ет. 1, ап. деловодни разноски за двете
инстанции и заповедното производство в
размер на 914,25лв
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА : Считам, че атакуваното решение следва да се потвърди изцяло
като приемам, че изводите на РС – Плевен са правилни. Не може да се приеме от
представените по делото доказателства, че е налице договор между страните, а
получаването на сумата от 200 лв, което е установено безспорно обстоятелство,
не доказва ,че страната получател е била
уведомена и е възприела условията, при които е предоставена сумата. В този
смисъл и с оглед получаването на сумата последната би могла да се претендира не
на договорно основание, а като неоснователно обогатяване
СЪДИЯ ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
: