№ 102
гр. Свиленград, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20215620100712 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл. 2, ал.4 ЗМВР.
Образувано е по жалба от СВ. АГ. АЛ. срещу Заповед за задържане на лице с рег. №
4536/екз. 274 от 03.09.2021 г., издадена от полицейски орган при ГПУ – Свиленград – Г. Ж.
Т., на длъжност „мл. инспектор“ при ГПУ – Свиленград. В жалбата се твърди, че заповедта е
неправилна и незаконосъобразна. Посочва се, че при задържането на жалбаподателя не му
дали обяснение, а единствено му казали, че имало съмнение, че е извършил престъпление,
но към момента не бил привлечен в качеството на обвиняем. Поради това моли да бъде
отменена обжалваната заповед.
След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда на чл.168, ал. 1, вр. чл.146 АПК, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 4536/екз. 274 от 03.09.2021
година, издадена от Г. Ж. Т. – мл. инспектор при ГПУ – Свиленград, е наредено на
основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР задържането на жалбоподателя СВ. АГ. АЛ. за срок до 24
часа в помещението за временно задържане на ГПУ – Свиленград, поради наличието на
достатъчно данни за извършено престъпление. Задържането е извършено в 03:30 ч. на
03.09.2021 г. Задържаното лице е освободено в 03:30 ч. на 04.09.2021 г. На задържания е бил
извършен обиск, за което е съставен Протокол за личен обиск на лице от 03.09.2021 г.
От изисканата по делото административна преписка по издаване на оспорената
заповед и ДП № 210/2021 г. по описа на ГПУ – Свиленград се установява, че на 2 срещу 3
септември 2021 г. била проведена специализирана полицейска операция за противодействие
на незаконната миграция. Полицейските служители Димитър Димитров и Димо Ников
изпълнявали служебните си задължения в района на складовете, находящи се на пътя от гр.
Свиленград за с. Пъстрогор с цел установяване на автомобили, използвани за извозване на
групи незаконни мигранти. Около 03:25 ч. на 03.09.2021 г., пътувайки по пътя от с. Левка за
с. Студена, забелязали да се движи в обратна посока лек автомобил марка „БМВ“ с рег. №
РВ 3992 ХТ. След него на дистанция около 2 минути забелязали светлини на друг лек
автомобил, който се движил срещу тях. Своевременно спрели служебния автомобил и
1
подали светлинен сигнал, а след това и сигнал със стоп-палка, но приближаващият
автомобил ускорил скоростта и ги подминал. При разминаването успели да установят, че
лекият автомобил е марка „Мерцедес“, с полски рег. № RDЕ33813. Понеже имали данни, че
и двата автомобила са засичани по линия на незаконната миграция и най-вероятно се
използват за извозване на незаконно преминали държавната граница лица, предприели
действия по установяване и проверка на автомобилите. Около 03:35 ч. в близост до с. Левка
на разклона за с. Лисово установили лекия автомобил марка „БМВ“ с рег. № РВ 3992 ХТ.
Подали светлинен сигнал, като автомобилът отбил встрани от пътя. Автомобилът бил
управляван от Красимир Димов Георгиев, а с него пътувал и жалбоподателя СВ. АГ. АЛ..
Двамата били оперативно интересни лица по линия на незаконната миграция. При
проведената беседа те обяснили, че били отишли да заредят колата си до с. Капитан
Андреево, след това на разходка до с. Студена и тръгнали да се прибират към гр.
Свиленград. Докато извършвали проверката, пристигнало такси марка „Киа“ с рег. № Х
1127 ВТ. Било управлявано от Пламен Христов Панайотов, а пътник бил Стоил Мирославов
Костадинов. Последният не могъл да даде смислени обяснения за пребиваването си в района
по това време. Впоследствие дошли техни колеги, които задържали и съпроводили лицата и
автомобилите до Патрулна база „Капитан Андреево“. Двамата полицейски служители
Димитров и Ников продължили да обхождат района, като около 06:50 ч. установили лекия
автомобил марка „Мерцедес“, с полски рег. № RDЕ33813, укрит на около 50 м. от пътя, в
храсти до една беседка в района на с. Левка. При извършения оглед установили, че е празен.
По случая било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.281, ал.2, т.1 НК
за това, че на 03.09.2021 г. в землището на с. Левка, общ. Свиленград, с цел да набави за себе
си имотна облага противозаконно подпомагал неустановен брой и националност чужденци
да пребивават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл.19, ал.1, т.1 ЗЧРБ, като
деянието е извършено чрез използване на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“ с полски
рег. № RDЕ33813. На 03.09.2021 г. разследващите органи са разпитали в качеството на
свидетели Пламен Панайотов, Красимир Георгиев, С.А. и Стоил Костадинов. При разпита
си жалбоподателят заявил, че разбрал, че е задържан във връзка с извършено престъпление,
но не знаел точно какво.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол и е в законоустановения срок по
чл.149, ал.1 АПК. Предвид липсата на разписка, удостоверяваща кога е връчена заповедта,
съдът приема, че е подадена в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Отделно от това, тъй
като в заповедта е посочено, че подлежи на обжалване в 14- дневен срок по реда на АПК
пред административен съд, съдът приема, че са дадени непълни указания. Същите
съставляват предпоставка на основание чл.140, ал.1 АПК срокът за обжалване да бъде
удължен с 2 месеца (така Определение № 15609 от 13.12.2018 г. по адм. д. № 13801/2018 г.
на ВАС). В разглежданата хипотеза оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 ЗМВР. Компетентността
му да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от
разпоредбата на чл.72, ал.1 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат
лице, като в т.1 до т.7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при
които това е допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на
административно-производствените правила от издателя, които да са от категорията на
съществените. Заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1 ЗМВР по съществото е заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като същата следва да има
минимално съдържание, предписано в чл.74, ал.2 ЗМВР, което в случая е налице. Заповедта
съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл.74, ал.2 ЗМВР –
посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта,
фактическите и правните основания за задържането, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по
чл. 73 ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, и на адвокатска
2
защита. В тази връзка е необходимо да се изясни, че фактическите основания за издаване на
процесната заповед могат да бъдат извлечени както от документите, изготвени във връзка и
по повод издаването й, така и от материалите по ДП № 210/2021 г. по описа на ГПУ –
Свиленград (така ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК).
Анализирайки гореизброените материали в тяхната съвкупност, съдът намира, че
оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон. Съгласно чл.72, ал.1, т.1
ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. Цитираната разпоредба изисква да са налице данни, че лицето е извършило
престъпление, а не да му е повдигнато обвинение или да са налице достатъчно данни за
образуването на наказателно производство. За да кореспондира правното с фактическото
основание за издаване на заповедта, не е необходимо лицето към този момент да е било
привлечено като обвиняем, а е достатъчно само наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е
съпричастно към него. Въпросите дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и
дали то е извършено от него виновно подлежат на пълно, всестранно и обективно
разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на
чл.72 ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със
соченото нарушение, не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. В случая обаче още в началния
момент на задържането липсват данни жалбоподателят А. да е извършил престъпление. При
извършената проверка на управлявания от него автомобил не са укрити лица, пребиваващи
незаконно на територията на страната, и не са открити веществени доказателства, които да
обосноват извод, че има вероятност да е извършил престъпление. Фактът, че
жалбоподателят е криминално проявен и предположението на полицейските служители, че
автомобилите марка „БМВ“ с рег. № РВ 3992 ХТ и марка „Мерцедес“ с полски рег. №
RDЕ33813 се използвали за извозване на незаконно преминали държавната граница лица, не
са достатъчни да мотивират задържането му за срок до 24 часа, тъй като към този момент не
е било събрано нито едно пряко или косвено доказателство в подкрепа на предположението,
че има вероятност лицето да е извършител на престъпление. Поради това съдът намира, че
при издаване на заповедта полицейският орган не е разполагал с данни по смисъла на чл.72,
ал.1, т.1 ЗМВР за осъществен състав на престъпление от задържания. В тази връзка липсват
доказателства на процесната дата жалбоподателят да е подпомагал чужди граждани да
пребивават незаконно на територията на страната. Ето защо и доколкото в конкретния
случай не са били налице никакви данни за вероятно извършено престъпление, съдът счита,
че не са изпълнени материалноправните предпоставки за издаване на заповедта за
задържане.
На следващо място, съдът намира, че оспорената заповед е издадена в несъответствие
с целта на закона. Задържането на жалбоподателя е извършено в нарушение на принципа за
съразмерност, установен в чл.6, ал.2 АПК. Задържането по чл.72, ал.1 ЗМВР съставлява
ограничаване на правото на свобода и съгласно чл.5, §1, б.„с“ от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, по изключение е приложимо, с цел да осигури
явяването на лицето пред предвидената в закона институция, при обосновано подозрение за
извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се
предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление.
Тази принудителна административна мярка дава възможност на органите на МВР да
реализират законовите си правомощия по разкриването и предотвратяването на
престъпления чрез задържане на заподозряното лице за 24 часа, когато резултатът не може
да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. В конкретния случай
задържането не се оправдава от никоя от тези цели. Видно от доказателствата по делото,
полицейските органи са установили самоличността на жалбоподателя преди неговото
задържане и са извършили проверка на управлявания от него автомобил, като не са налице
данни за възпрепятстване на действията им, които да налагат ограничаване на личната му
свобода за извършване на неотложни процесуалноследствени мероприятия. По време на
задържането му за 24 часа жалбоподателят е разпитан единствено в качеството на свидетел,
3
но това обстоятелство не е достатъчно да обоснове ограничаването на правото му на
свободно придвижване. Също така, не е установено със задържането на жалбоподателя да е
предотвратено или преустановено извършването на престъпление. Няма данни и за опасност
от укриване на жалбоподателя след извършване на престъпление. Поради това съдът
намира, че със задържането му са засегнати правата и законните му интереси в по-голяма
степен от необходимото от гледна точна на целта, за която се издава актът.
По изложените съображения оспорената Заповед за задържане на лице с рег. №
4536/екз. 274 от 03.09.2021 г. се явява незаконосъобразна, поради което следва да бъде
отменена.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя се дължат разноски, каквито се
претендират и за които се представя доказателство за действителното им извършване.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на СВ. АГ. АЛ., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
*******************, Заповед за задържане на лице с рег. № 4536/екз. 274 от 03.09.2021 г.,
издадена от полицейски орган при ГПУ – Свиленград – Г. Ж. Т., на длъжност „мл.
инспектор“ при ГПУ – Свиленград.
ОСЪЖДА ГПУ – Свиленград при РДГП - Елхово при Главна дирекция "Гранична
полиция" да заплати на СВ. АГ. АЛ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *******************,
сумата 400,00 лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде оспорено пред Административен съд - Хасково в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4