Решение по дело №1309/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Й. Д. С., [ЕГН], против решение № 34/01.07.2024 г., постановено по АНД № 381/2023 г. на Районен съд – Карнобат.

Касаторът намира, че оспореното решение е неправилно. Твърди, че дървесината е събирана след почистване на дървета и храсти край пътя от [населено място] към [населено място], поради което не попада в предметния обхват на Закона за горите. Сочи, че не е доказано извършването на нарушение. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответникът – Директор на РДГ Бургас, редовно уведомен, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, иска решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Карнобат е потвърдил наказателно постановление № 362 от 24.10.2023 г. на директор на РДГ Бургас, с което на Й. Д. С., за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, на основание чл.275, ал.1, т.2, чл.266, ал.1 и чл.273, ал.1 от ЗГ е наложена глоба в размер на 500 лв. и са отнети в полза на държавата 15 пр. м³ дърва за огрев от дървесен вид полски ясен, като вещи предмет на нарушението.

За да постанови решението си съдът е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, като е съхранявал 15 пр. м³ дърва за огрев, непридружени с превозен билет. Съдът приел за доказан факта, че дървесината е събирана след почистване на дървета и храсти край пътя [населено място] – [населено място], но посочил, че това не отменя изискването добитата дървесина да бъде придружена с превозен билет, съгласно разпоредбата на чл.211, ал.4 от ЗГ, която допълнена със забраната по чл.213 от ЗГ, вменява задължението дървесината добита извън горски територии да се придружава от превозен билет.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От доказателствата по делото се установява, че на 11.06.2023 г. при извършена проверка се констатира, че пред наследствения имот на касатора се съхраняват 15 пр. м³ дърва за огрев от дървесен вид полския ясен, нарязани на секции по 50 см. и 1 м., без превозен билет.

В издаденото наказателно постановление като нарушена е посочена разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, съгласно която се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет.

Съгласно чл.2, ал.3, т.4 от ЗГ разпоредбите на този закон не се прилагат за площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища. Събраните гласни и писмени доказателства обосновават извода, че процесната дървесина е от горскодървесен вид (полски ясен), залесен в площи в обхвата на местен път между [населено място] и [населено място] на територията на община Карнобат, като не се твърди и не се доказва този участък да е „горска територия“. При тези фактически констатации е налице хипотезата на чл.2, ал.3, т.4 от ЗГ, а тя изрично изключва прилагане разпоредбите на Закона за горите за подобни площи, заети с горскодървесна растителност в обхвата на местните пътища.

Предмет на нарушението по чл.213 от ЗГ може да бъде дървесина, добита от горска територия, по смисъла на чл.2 от ЗГ. Покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, придобита от имот, който не представлява гора, по смисъла на чл.2 от ЗГ, не е предмет на регламентация от този закон, респективно не води до ангажиране на отговорност за нарушение, уредено в Закона за горите.

В случая не е налице съставомерно деяние по смисъла на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, за което да е приложима санкционната разпоредба на чл.266, ал.1 от ЗГ.

Като е достигнал до обратен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а по същество на спора следва да бъде отменено наказателното постановление.

Касационният жалбоподател не е претендирал разноски.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 34/01.07.2024 г., постановено по АНД № 381/2023 г. на Районен съд – Карнобат, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 362 от 24.10.2023 г. на директор на РДГ Бургас.

Решението е окончателно.