ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………………….
гр.
София, 21.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в откритото съдебно
заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
С
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа т.д. 2703/2017 г.
по описа на СГС, намери следното:
Производството е по чл.692, ал.2-4 ТЗ.
Синдикът на У. ООД /н./ е изготвил
списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на Е.В.ООД/н./,
предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 03.05.2019
г..
Подадени са срока по чл.685, ал.1 ТЗ възражения
от длъжника срещу приемане на част от вземанията на кредитора П. И.П.,
възражение от кредитора П. И.П., с което се оспорват приетите вземания на С.Е.Н.,
както и възражение от С.Е.Н. срещу приемането на част от вземанията й като
необезпечени, които възражения съдът е разгледал в открито съдебно заседание.
І.
По възражението на длъжника У. ООД /н./ с вх.№ 60839/09.05.2019 г. срещу
включването по т.1 в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на У. ООД/н./, предявени в
срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 03.05.2019 г. на
вземания на П. П. в размер на 287715,66 лв., представляваща разликата над
92 000 лв. до 377715,66 лв., в какъвто общ размер да приети вземанията на
този кредитор.
Доводите във възражението са, че
длъжникът не е задължен за оспорената част от вземанията, тъй като оспорва те
да са прехвърлени на П. П., макар и да не оспорва задължения в същия размер да
са възникнали и непогасени към Е.Е.Д.Б.АД, но оспорва последното дружество да
ги е прехвърляло на М.Б.АД, респективно М.Б.АД да ги е прехвърляло на П. и
длъжникът да е уведомяван за извършените прехвърляния.
Синдикът и кредиторът с оспорено вземане
вземат становище за неоснователност на възражението.
Съдът, като взе пред вид направеното
възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Възражението е подадено в
законоустановения срок, поради което и допустимо.
Разгледано по същество е неоснователно
по следните съображения:
С молбата за предявяване на вземания П. П.
е посочила, че предявява вземания, които е придобила по договор за цесия с М.Б.ООД,
като е посочила, че прехвърлените вземания са тези по договор за заем с Е.Е.Д.Б.ЕООД
за сумата от 188485,41 лв. и по договор за М.Б.АД в размер на 92 000 лв.,
като вземането на Е.Е.Д.Б.ЕООД е прехвърлено на М.Б.АД, а последното дружество
прехвърлило вземанията по двата договора,
заедно с вземанията за възнаградителни лихви в размер на 86528,92 лв. на П. П..
Длъжникът изрично признава с
възражението сключването на договорите за кредитна линия от 07.05.2007 г. с Е.Е.Д.Б.ЕООД
и получаване по него на заем в размер на 188485,41 лв., както и сключването на
договор за заем от 30.01.2008 г. с М.Б.АД, по силата на който е получило заем в
размер на 92 000 лв. Следователно за длъжника са възникнали задължения да
върне получените в заем суми, които задължения са в общ размер на което не се твърди да е изпълнено. С молбата
за предявяване на вземания е представен и анекс от 03.01.2010 г. , подписан от Е.Е.Д.Б.ЕООД,
М.Б.АД и длъжника У. АД,в който анекс изрично е посочено, че изменя
споразумение за прехвърляне на вземане от 30.11.2007 г. и с което се уговоря
заплащане на възнаградителна лихва в размер на 10 % годишно.
От представените с молбата за
предявяване на вземания документи се установява сключването на договора за цесия
от 31.01.2011 г. между М.Б.АД и П. П. за
вземания в размер на 367014,33 лв., както и получаване на уведомление за
извършената цесия от длъжника чрез управителя Г.Г.на 31.01.2011 г., тъй като
договора за цесия и уведомителното писмо, подписано за получаването му от Г. са
представени от кредитора.
Не е представен договора за цесия между Е.Е.Д.Б.ЕООД,
нито уведомление за сключването му до длъжника, но съдът приема, че тези
обстоятелства са признати от длъжника с представения анекс от 03.01.2010 г., в
приетата при разглеждане на възражението молба с вх.№108496/16.08.2017 г. по
чл.625 ТЗ от самия длъжник, по която е образувано търговско дело 2548/2017 г.н
а СГС, както е в сключения след
извършените цесии договор за кредитна линия
от 01.02.2011 г., подписан между длъжника У. ООД и П. П., поради което и
възраженията на длъжника поддържани като защитна теза в производствопо
несъстоятелност са неоснователни.
ІІ.
По възражението с вх.№ 60170/08.05.2019г.
на П. И.П. и възражението с вх.№ 61218/10.05.2019 г. на С.Е.Н. относно приети
вземания на Н., включени по т-3 в
списъка с приети вземания, обявен на 03.05.2019 г.
Кредиторът П. И.П. оспорва съществуването
и поредността на удовлетворяване на приетите вземания на С.Н.. Твърди, че
договорът за съхранение на движими вещи е привиден, тъй като е сключен след
обявяване в търговския регистър на молба по чл.625 ТЗ от самия длъжник, не е доказано,
фактическото съществуване и предаване на движимите вещи от С.Н., респективно
изпълнение на задълженията й по договора за съхрание на движими вещи. На
следващо място се поддържа нищожност на клаузата за неустойка поради нарушение
на добрите нрави, тъй като уговореният 1 % за всеки ден забава и без краен
предел е в противоречие с функциите на неустойката. По отношение на правото на
задържане се твърди,че не представлява същинско право на задържане, тъй като не
се основава на вземанията посочени в чл.91, ал.1 ЗЗД, че задържаните вещи
надвишават значително стойността на движимите вещи.
Кредиторът с оспорени вземания, счита че
всички приети от синдика негови вземания следва да бъдат с поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.2 ТЗ независимо дали са възникнали преди или
след откриване на производство п несъстоятелност.
С.Н., в качеството си на кредитор с
оспорени вземания, взема становище за неоснователност на възражението на П. П..Сочи,
че предаването на вещите е удостоверено при сключването на договора, че считано
от подписването му ги съхранява съобразно уговореното, включително е изпълнила
задължението си да ги застрахова. Вещите са огледани от синдика и се съхраняват
в склад в гр.София, на бул.********. Поддържа, че вземанията й са във връзка
със съхраняване на стоките, поради което и до изплащането им има право на
задържане на стоките. С възражението си и писмено становище по делото счита, че
правото на задържане обезпечава всички нейни вземания без значение дали са
възникнали преди или след откриване на производство по несъстоятелност на У.
ООД, като поддържа,че синдикът неправилно е отчел бройката на част от
задържаните вещи в приложението 1 към списъка.
Синдикът взема становище за
неоснователност на възражението на П. П.,като поддържа, че договорът се
изпълнява, като е извършил оглед на вещите след осигурен му достъп от кредитора
Н.. Взема становище за основателност на нейното възражение.
Длъжникът оспорва възражението на П. П.
и счита за основателно възражението на С.Н..
Съдът, като взе пред вид направените
възражения, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Възраженията са подадени в
законоустановения срок, поради което и са допустими.
С молбата за предявяване на вземания от С.Н.
е представен договор за съхранение на стоки, сключен на 16.09.2017 г. между У.
ООД, в качеството на възложител и С.Н.,
в качеството на изпълнител, с който длъжникът е възложил на Н. да съхранението
на движими вещи, описани в приложение № 1 към договора срещу възнаграждение в
размер на 950 лв. месечно. Договорът е безсрочен, като е предвидено
прекратяването му с продажбата на всички съхранявани стоки от длъжника или с
едномесечно предизвестие от всяка от страните, както и едностранно и без
предизвестие при неизпълнение.В приложението № 1 са описани стоките, които са
предмет на договора, като страните са удостоверили с подписите си предаването
им от възложителя на изпълнителя.
На първо място от обстоятелството, че
договорът е сключен след началната дата на неплатежоспособността не следва
никакъв извод относно привидност на договора. Началната дата на
неплатежоспособността е обстоятелство, което не влияе на действителността на
договора, а по силата на закона е релевантна за предпоставките на исковете по чл.646 и 647 ТЗ, чиито предназначение
е попълване на масата на несъстоятелността, за разлика от производството по
разглеждане на възражения, което касае нейния пасив, а именно установяване на
подлежащите на удовлетворяване задължения на длъжника.
Не обуславя извод за привидност и
обстоятелството, че договорът между У. ООД и С. Н. е сключен след като самия
длъжник е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност и тя е
била обявена в търговския регистър по партидата му. За да е налице привидност
следва да липсва реална воля на страните по сделката за сключването й с
обективираното от външна страна съдържание. Подаването на молба за откриване на
производство по несъстоятелност, а и знанието за това обстоятелства са
неотносими към установяване на съдържанието на волеизявленията по сключване на
договора.
Неоснователни са и доводите за
неизпълнение на договора от страна на С.Н.. В приложение №1 към договора са
описани стоките и е удостоверено с подписи на страните предаването им от
длъжника на С.Н., по отношение на стоките са сключени от нейна страна договори
за застраховка на имущество, като съществуването на стоките и съхранението им
на място в опаковки е възприето и от синдика и посочено в негово становище и
доклад по делото. Следователно се установява сключването на действителен
договор за съхранение на движими вещи, изпълнение на задълженията на С.Н. по
този договор и за длъжника е възникнало задължение да заплаща уговореното
възнаграждение от 950 лв. месечно.
Не се установява това задължение да е
изпълнявано и следователно предявените вземания за възнаграждение съществуват в
посочените в молба за предявяване размери и възражението на П. П. е
неоснователно в тази част.
С договора от 16.09.2017 г. е уговорено
заплащането на неустойка за забавено плащане на възнаграждението по договора в
размер на 1 % на ден забава, като съдът намира за основателно възражението
на П. П. за нищожност на тази клауза
поради противоречие с добрите нрави.
Съгласно указанията в Тълкувателно
решение 1/2010г. по тълк.дело 1/2009г. на ОСГТК съдът служебно следи за
нищожността на клаузата за неустойка, като по становище на настоящия състав
няма процесуална пречка тази преценка да се извърши и в производството по
разглеждане на възражения, в което се решава въпроса за
съществуването/несъществуването на приети/неприети вземания. Според
посоченото тълкувателно решение условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: естеството им на
парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи, вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и
вида на неизпълнение на задължението, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Като съобрази
обстоятелството, че се касае за мораторна неустойка за забавено плащане на
парично задължение, обичайните вреди от неизпълнението на което са свързани с
невъзможността кредиторът да ползва паричните средства и да извлича доходи,
размера на лихвите и обичайните разходи по кредити, предлагани на пазара, чрез
които е възможно набавянето/заместването на парични средства, ниските нива на лихвите по банкови влогове и депозити,
размера на законната лихва, както и възможността на кредитора да упражни с цел
предпочтително удовлетворение право на задържане върху съхраняването на вещите,
тъй като вземанията са във връзка със съхранение на стоки и безспорно попадат в
приложното поле на чл.91, ал.1 ЗЗД в
хипотезата „запазване“, противно на поддържаната от П. П. теза, като се
съобрази и обстоятелството, че страните
са уговорили възможност за едностранно прекратяване на договора без
предизвестие при неизпълнение и с едномесечно предизвестие без други условия,
то и съдът намира, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции,
поради което е нищожна, тъй като натрупването й в значителен размер, многократно
надвишаващ размера на възнаграждението, е
еднакво обусловено от поведението и на двете страни по договора с оглед
съдържанието на насрещните престации.Така, както и уговорена неустойката,
изпълнителят по договора, които може да го прекрати независимо от изпълнението
му от другата страна, а при неизпълнение и да упражни правото на задържане и да
се удовлетвори от стойността на стоките има по-голям интерес от неизпълнението
на длъжника, в който случай освен възнаграждението, което се натрупва
ежемесечно, може да претендира и неустойката и едновременно е обезпечен и от
правото на задържане.
Въз основа на извода за нищожност на
клаузата за мораторна неустойка съдът приема, че вземанията на С.Н. за
неустойка в общ размер на 43310 лв. следва да се изключат от списъка с приети
вземания.
Основателно е възражението на С.Н., че
вземанията за възнаграждение подлежат на удовлетворяване по реда на чл.722,
ал.1, т.2 ТЗ, независимо дали са възникнали преди или след откриване на
производството, тъй като законът не прави такава разлика.
Що се отнася до доводите на Н., че на са
посочени в приложението към списъка всички вещи, върху които има право на
задържане, те също са основателни, тъй като синдикът не е посочил бройката на
част от задържаните вещи, поради което и списъкът следва да се измени в тази
част.
Неоснователно е възражението на П. П. за
това, че Н. няма право на задържане върху всички вещи, тъй като стойността им
не съответства на размера на вземанията й, тъй като в случая с универсалното
принудително изпълнение, при което възможността за оздравяване е преклудирана,
установяването на стойността на всяка от задържаните вещи е безпредметно, тъй
като всички подлежат на осребряване от синдика, като правото на предпочтително
удовлетворение на кредитора с право на задържане от постъпилите от осребряване
на задържаните вещи суми, така или иначе не би могло да надвишава размера на
предявените вземания.
Следва да се внесат съответните изменения
в списъка с приети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен на 03.05.2019
г., както и да се одобрят и останалите
съставени от синдика списъци, срещу които не са постъпили възражения, като на
основание чл.674 ал.2 от ТЗ, следва да се свика събрание на кредиторите с дневен
ред по чл.677 ал.1 т.8 от ТЗ, както с точка относно избор на постоянен синдик,
тъй като такъв не е избиран поради непровеждане на първото събрание на
кредиторите.
Воден
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ИЗМЕНЯ
по
възражението с вх.№ 60170/08.05.2019г. на П. И.П. и възражението с вх.№
61218/10.05.2019 г. на С.Е.Н. списъка на
приети от синдика вземания на кредиторите на У. ООД /н./, ЕИК ********,
предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ,
обявен в търговския регистър на 03.05.2019 г. в частта по т.3 и
приложение № 1 към списъка, както следва:
1.ИЗКЛЮЧВА
от списъка на приети от синдика вземания на кредиторите на У. ООД /н./,
ЕИК ********, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 03.05.2019 г. вземания по т.3 на С.Е.Н. за
неустойка за периода от 16.09.2018 г. до
18.06.2019 г. в размер на 9053 лв. и за неустойка за периода от 19.06.2018 г.
до 31.03.2019 г. в размер на 34257 лв.
2.
ИЗМЕНЯ поредността на удовлетворяване, посочени в списъка на приети от синдика
вземания на кредиторите на У. ООД /н./, ЕИК ********, предявени в срока по
чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския
регистър на 03.05.2019 г. в частта по
т.3 относно вземане за възнаграждение за периода от 19.06.2018 г. до 31.03.2019
г. в размер на 8550 лв., което да се
счита с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.2 ТЗ.
3.ИЗМЕНЯ
приложение №1 към списъка на приети от синдика вземания на кредиторите на У. ООД /н./,
ЕИК ********, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 03.05.2019 г,
като го ДОПЪЛВА с броя на вещите по т.5
– 6 броя, по т.15- 2 броя и по т.21 – 3 броя.
ОДОБРЯВА
с посочените изменения списъка на
приети от синдика вземания на кредиторите на У. ООД /н./, ЕИК ********,
предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ,
обявен в търговския регистър на 03.05.2019 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ изцяло
възражението на длъжника У. ООД /н./ с вх.№ 60839/09.05.2019 г., както и възраженията
с вх.№ 60170/08.05.2019г. на П. И.П. с вх.№ 61218/10.05.2019 г. на С.Е.Н. в
останалата им част, извън допуснатите изменения в списъците.
СВИКВА,
на
основание чл.669, ал.4 и чл. 674 ал.2 от ТЗ, Събрание на кредиторите на У. ООД /н./, ЕИК ********на 09.07.2019г. от
10.40 часа в гр.София, Съдебна палата, бул. “Витоша” №2, заседателна зала на VІ—21 състав, със следния
дневен ред: избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му; определяне реда и начина за осребряване имуществото на
длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и
определяне на възнаграждението им.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Да
се извърши обявяване в търговския регистър на определението за одобряване
на списъците и поканата за насрочване на събранието на кредиторите на основание
чл. 692 ал.5 и чл.675 ал.2 от ТЗ, като на Агенция по вписванията се изпрати
заверено копие от настоящото определение,
което да се впише и в нарочната книга по чл.634в ТЗ.
СЪДИЯ: