№ 176
гр. Тетевен, 04.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100070 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод предявен иск М. П. В., ЕГН
********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. „ххххх“ № 2, вх. В, ет. 4, ап. 10 чрез адв. Е.
И. от АК – Пловдив, срещу „фирма“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7,
представлявано винаги от двама управители: Светослав Николаев Николов, Наталия
Миткова Лозанова и Ярослав Кжищоф Чулак с цена на първия главен иск: 6909.00 лева и
цена на втори главен иск: 50.00 лева.
Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за кредит № ххххххххх от
12.12.2022 г. с „фирма“ ЕООД, ЕИК ********* като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, както
и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума.
Излага се в исковата молба, че съгласно договор за потребителски кредит, ищецът е
следвало да върне сумата по кредита в размер на 3000 лева при ГПР 48,71 %, годишен
лихвен процент 41.00 %, със срок на кредита от 36 погасителни вноски върху главницата от
3000лв., с обща стойност на всички плащания в размер на 5259,00 лева. Постигната била
договореност в раздел 6, за заплащане на пакет от допълнителни услуги или за срока на
договора е следвало доверителката ми да върне сумата от 6909,00 лева.
Сочи, че процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради
което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка уговорката, която предвижда
потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги,
кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради
което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.
Ищецът счита, че с оглед систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4,
чл. 21, ал.1 от ЗПК се налага извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ
потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на
потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер
разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото
им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на
потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по
начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги
по потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани.
Сочи, че по отношение на услугата по пакет от допълнителни услуги е видно, че
предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника
1
същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с
кредитора схема за плащания. По същество се касаело за управление на кредита по смисъла
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на
претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е
несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на
отделна погасителна вноска.
Счита, че кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на 100 %
от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което,
освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя,
респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност. Приема, че сумата търсена на
базата на това споразумение е недължима, поради недействителност на клаузите, с които е
уговорена, при наличие на предпоставките на чл. 21 ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал.
2 от ЗПК.
На следващо място в исковата молба се сочи, че е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни
услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. на ПМС № 426/14г. В
договора са уредени условията, при които се предоставят допълнителните услуги под
формата на пакет от допълнителни услуги, като правата по пакета от допълнителни услуги
не стават автоматично с изпълнение на изискванията за това, а е предоставено на изцяло в
провомощията на заемодателя, като за целта това е обективирано в договора за кредит.
Счита, че реално няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите
нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се
калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.
Приема за нищожни като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по
смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК клаузите на раздел VI от договора за заем, в които е
посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 48.95%, а действителният ГПР е
в различен размер от посочения, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно
стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Същевременно по
силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не е
установен механизмът, по който е изчислен този процент и по - конкретно какви други
разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него.
Моли съда да прогласи нищожността на Договор за кредит № ххххххххх от
12.12.2022 г., сключен между ищцата и „фирма“ ЕООД, ЕИК ********* както и осъди
ответното дружество да възстанови на ищцата В. неоснователно заплатените от нея суми,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „фирма“
ЕООД, ЕИК *********, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на
иска. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни за
възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен договор
за потребителски кредит от дата 12.12.2022 г. и твърденията на ищеца за това, че процесната
клауза от договора е недействитЕ., поради накърняване на добрите нрави, поради
заобикаляне на Закона по съображения изложени в ИМ. Ответникът оспорва
2
претендираното право и предявения иск от ищеца. Прави възражение за прекомерност на
претендираните съдебни разноски. Претендира сторените съдебни разноски.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл. 146 от ГПК:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за
признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и
поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал.1 предл. второ и трето от
ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за
прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона Договор за потребителски кредит №
ххххххххх от 12.12.2022 г., и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата от 50.00 лв., представляваща недължимо платена от ищеца сума по процесния
договор за потребителски кредит.
Съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите.
В тежест на ищеца е да докаже посочените факти в ИМ, а именно възникнали
облигационни правоотношения между страните с източник договор за потребителски кредит
от дата 12.12.2022 г., клаузите на договора и сочените основания за недействителност на
този договор, като по отношение на наличие на неравноправни клаузи в договора, съдът в
настоящото производство дължи служебно произнасяне.
В тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, включително и че е изправен.
Представените с исковата молба и отговора на ИМ доказателства : Искане за
кредит към Договор за потребителски кредит № ххххххххх от 12.12.2022 г.; Договор за
потребителски кредит № ххххххххх от 12.12.2022 г.; Погасителен план към Договор за
потребителски кредит № ххххххххх от 12.12.2022 г., следва да бъдат допуснати.
Следва да се задължи ответната страна да представи справка относно извършени
плащания, вкл. и платежни документи от ищеца по процесния договор.
На страните следва да се укаже, че страните могат да уредят отношенията помежду
си като се спогодят при изгодни да двете страни условия, предвид изложеното от ответника
в отговора на исковата молба.
Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гражданско дело № 70 по описа за 2025 година на РС - Тетевен, за
разглеждане в открито заседание на 03.04.2025 г. от 15.45 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ДОПУСКА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВА приложените с Исковата молба и Отговор на
Искова молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвяне на СЪДЕБНО – СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, по която
вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите оглед
и справки, за което при необходимост да му бъдат издадени съдебни удостоверения да даде
заключение, по формулираните в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА като вещо лице Радослав Михайлов Христов от гр. Тетевен като му
УКАЗВА, че съобразно разпоредбата на чл. 199 ГПК следва да представи заключението си
3
най-малко една седмица преди съдебното заседание.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер 200 лв., платими от
бюджета на съда, тъй като ищцовата страна е освободена от заплащане на държавна такса и
разноски по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество „фирма“ ЕООД, ЕИК ********* в 7-дневен
срок от съобщението да предостави справка относно извършени плащания, вкл. и платежни
документи от ищеца по процесния договор.
УКАЗВА на страните на основание чл. 161 от ГПК, че с оглед на обстоятелствата по
делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки
за събиране на допуснатите доказателства.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
На основание чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя на страните възможност най-късно в
първото по делото съдебно заседание да изложат становище относно дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Като указва
на същите, че ако в предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите на чл. 147 от ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че спора може да се реши чрез съдебна спогодба по чл.
234 от ГПК, чрез медиация или извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на
спора.
УКАЗВА на страните:
Съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК Страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
Съгласно чл. 40, ал. 2 ГПК Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да
бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната.
Съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
4
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, Като на ищеца се връчи и копие
от Отговора на Исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5