РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Трън, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА СП. АЧАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221740100011 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл.415 ГПК вр. с чл.124 от ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЕРНИК” АД с адрес гр. П., *** Булстат: ЕИК *********, чрез юрисконсулт А. С.
срещу С. Д. М., с ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр.П., *** и С. Б. М., с ЕГН:
**********, с адрес за призоваване: гр.П., ***, с искане да бъде признато за
установено, че ответниците дължат сумата в размер на 429,60 лв. (четиристотин
двадесет и девет лева и 60 ст.), която следва да заплатят СОЛИДАРНО в качеството им
на ползватели на процесния недвижим имот, представляваща стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ***,
от които главница в размер на 378,78 лв. за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.
включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 50,82 лв. за
периода от 09.01.2019 г. до 16.02.2021 г; както и законната лихва върху главницата от
378,78 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното изплащане на сумата.
Процесуалният представител на дружеството-ищец твърди, че с оглед
уведомяването по реда на чл.47 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ЧГД № 54/2021 г. по описа на РС-Трън за "Топлофикация -
Перник" АД е налице правен интерес от предявяване на иск, относно вземането си за
горепосочената сума. Между топлофикационното дружество от една страна и титуляра
по партида от друга страна е налице облигационноправна връзка, относно продажбата
и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените
общи условия за битови нужди действали за процесния период. С влизането в сила на
Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба № Е-РД-04-1
от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ -
продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите
1
части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от
Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал.2 -
топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в
един местен и един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал.3 - в срок от
30 дни, след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях
имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат
различни условия. Към настоящия момент в дружеството ни няма никакви
доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните
общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на
взаимотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Ответниците са абонати на топлопреносното дружество по силата на общите условия,
действали към процесния период като собственици на имота в топлоснабдената сграда,
които условия имат действия спрямо него. Това е видно от разпоредбата на чл.150, ал.1
от сега действащия Закон за енергетиката - продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от дружеството и
съответно одобрени от КЕВР. Облигационноправните взаимотношения между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди се
уреждат по силата на приети и одобрени общи условия. Тъй като тези
взаимоотношения се уреждат по силата на закона с изготвянето и одобряването на
общи условия от държавен контролен орган, не е необходимо сключване на
индивидуален договор с всеки потребител. Задължението на топлофикационното
дружество е да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в
от ЗЕ - задължението на лицето /фирмата за дялово разпределение на топлинна
енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия и съответно задължението на
потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна енергия. То
може да става на 11 прогнозни месечни вноски и една 12 изравнителна или на
ежемесечен реален отчет, в зависимост от договора подписан между СЕС и ФДР.
Съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В общите
условия е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия - в 30 дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичане на последния
ден от месеца, дължимата сума изпада в забава. В случая искът е предявен поради
неизпълнение за плащане на дължимото от страна на ответника. С оглед разпоредбата
на чл.23 ал.4 от Закон за търговския регистър и обстоятелството, че са посочили в
исковата молба ЕИК на ищцовото дружество, не е необходимо представянето на
заверено копие от актуално състояние на „Топлофикация-Перник" АД, доколкото са
ноторно известни обстоятелствата вписани в Търговския регистър и не е необходимо
доказването им.
Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответниците - С. Д. М., с ЕГН ********** и С. Б. М. с ЕГН ********** дължат сумата
в размер на 429,60 лв. (четиристотин двадесет и девет лева и 60 ст.), която следва да
заплатят солидарно в качеството им на ползватели на процесния недвижим имот,
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в град П., ***, от които главница в размер на 378,78 лв. за
2
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. включително; законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 50,82 лв. за периода от 09.01.2019 г. до 16.02.2021 г;
както и законната лихва върху главницата от 378,78 лв; считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата
С Разпореждане № 49 от 07.02.2022 г. съдът, след като е приел, че исковата
молба отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК, а предявените с
нея искови претенции са процесуално допустими, е разпоредил препис от същата,
заедно с препис от приложенията към нея да се изпратят на ответниците, указвайки им
възможността в едномесечен срок от получаването им да подадат писмен отговор,
неговото задължително съдържание, последиците от неподаването му и от
неупражняването на съответните права. Съдът изрично е предупредил ответната
страна, че ако в едномесечния срок не представи отговор на исковата молба и не се яви
в първото заседание по делото, за което е редовно призован, без да е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие, съдът по искане на ищеца може да постанови
неприсъствено решение. Препис от разпореждането, заедно с преписи от исковата
молба и останалите книжа са връчени по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, което е наложило и
с определение № 64/16.05.2022г. съда да допусне особен представител , който да
упражни правата на ответниците в настоящото съдебно производство. В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК процесуалният им представител адв.Б. М. от ПАК е депозирала писмен
отговор. В него процесуалният представител на ответниците оспорва качеството на С.
Д. М. и С. Б. М. като потребители на топлинна енергия, както и наличието на
облигационно отношение между нея и ищцовото дружество. Твърди се, че няма
доказателства ответниците да са собственици, или ползватели на жилището, за което са
начислени посочените в исковата молба суми, а именно: апартамент, находящ се в град
П., ***. Поради това и за процесния период ответниците не са имали облигационни
отношения с ищцовото дружество, както и качеството на потребител на топлинна
енергия и БГВ за процесния имот. Оспорва се и обстоятелството, че облигационната
връзка между ответника и ищцовото дружество е възникнала по силата на закона и при
общоизвестни общи условия. Иска се съда да отхвърли предявените искове за
главници и лихви изцяло, като неоснователни и недоказани.
В съдебното заседание ищцовото дружество, чрез писмено становище на
пълномощника си, поддържа исковата молба.
Ответниците С. Д. М. и С. Б. М., редовно призовани, не се явяват. Не се явява
и адв.Б. М. от ПАК - особен представител по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
По допустимостта:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на
ищеца срещу ответника, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК.
Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на
3
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са
предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени му от съда указания по чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
По същество:
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация - Перник“ АД, в качеството му на
доставчик на топлинна енергия, е подало на 15.03.2021 г. до Пернишкия районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против
ответниците С. Д. М. и С. Б. М. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се
в гр.П., ***, за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.
Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № 54/2021 г. по описа
на ТРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 72/06.04.2021 г. против длъжниците и настоящи ответници. По делото са
представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че в
регистрите на дружеството на адрес: гр. П., *** е открита партида на името на С. Д.
М., с абонатен номер ***. По делото е представен нотариален акт за продажба на
недвижим имот № *** на нотариус при Пернишки районен съд, от което е видно, че
след продажбата на процесния апартамент ответниците са запазили правото си да
ползват жилището до края на живота си. От представените по делото писмени
доказателства съдът намира, че дружеството – ищец успя в условията на пълно главно
доказване да докаже, че съществува облигационна връзка.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на
правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето
му се обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото
производство. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по
чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
обстоятелството, че ответниците С. Д. М. и С. Б. М. са ползвали през исковия период
топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е разпределена същата и
правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея. При така
4
предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането и съществуването на
неговото право да получи плащане на процесната сума, като установяването на
фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме,
че ответниците дължат сумите, търсени от нея като стойност на доставена ТЕ, ищецът
следва да установи главно и пълно, че ответницата е клиент на ТЕ и ако това бъде
установено - да докаже размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ,
бр. 107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Съдът намира за безспорен факта, че ответниците притежават качеството
„клиент“ на топлинна енергия. Това е така, тъй като видно от представения по делото
нотариален акт ответниците са ползватели по смисъла на закона на процесният
топлоснабден имот, находящ се в гр. П., *** от което следва, че същите притежават
качеството „клиент“ на топлинна енергия за процесния имот по смисъла на чл. 153, ал.
1 ЗЕ.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1.
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; 2. редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3.
отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления; 6. редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите
на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин,
удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия
между страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в
отношенията между същите.
Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната
валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която
предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Ответницата не твърди да е упражнила правото си да възрази по
горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва извод, че ги
приема. Общите условия на „Топлофикация - Перник” АД са общоизвестни и съгласно
5
чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай между страните
съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите
условия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителният иск,
ищецът следва да докаже и размера на претендираните задължения от ответницата. С
отговора си особеният представител на ответниците сочи, че не оспорва иска по
размер, като изрично моли да не бъде уважавано искането за назначаване на ССчЕ и
СТЕ. Страните не спорят, че за исковия период от време топлофикационното
дружество е доставяло в имота на ответниците топлинна енергия в количеството,
посочено в исковата молба, вследствие на което за ответниците е възникнало
задължение да заплатият сумата от 429,60 лева за ползваната топлинна енергия, което
последните не са сторили. Не се спори, и че вследствие неизпълнението на така
посоченото задължение от страна на ответниците, същите са изпаднали в забава,
поради което дължат и обезщетение за забава в размер на 50,82 лв. за периода от
09.01.2019 г. до 16.02.2021г., както и законна лихва върху главницата.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има дружеството-ищец, в частност за тези, направени в хода на ч. гр. дело 54/2021г. по
описа на Районен съд – Трън – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
В полза на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ГПК следва да бъде
присъдена част от сумата от от 800,00 лв. (осемстотин лева) съобразно уважения иск,
съответно за направените разразноски по делото, както следва: 25.00 лв. – платена
държавна такса за заповедното производство и сумата от 25.00лв. – платена държавна
за исковото производство, дължимо юристконсултско възнаграждение в размер общо
на 150 лева по водене не заповедното и исковото производства, както и внесеният
депозит от 600лв. за особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЕРНИК” АД с адрес гр. П., ***, ЕИК: *********, чрез юрисконсулт А. С. срещу С. Д.
М., с ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр.П., *** и С. Б. М., с ЕГН: **********,
с адрес за призоваване: гр.П., ***, обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
6
и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Д. М., с ЕГН ********** с адрес за
призоваване: гр.П., ***, ап.9 и С. Б. М., с ЕГН: **********, с адрес за призоваване:
гр.П., *** ДЪЛЖАТ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК” АД с адрес гр. П., ***, ЕИК:
********* сумата от 429,60 лв. (четиристотин двадесет и девет лева и 60 ст.), която
следва да заплатят СОЛИДАРНО в качеството им на ползватели на недвижим имот,
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в град П., ***, от които главница в размер на 378,78 лв. (триста
седемдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки) за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
50,82 лв. (петдесет лева и осемдесет и две стотинки) за периода от 09.01.2019 г. до
16.02.2021 г; както и законната лихва върху главницата от 378,78 лв., считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на
сумата, за които суми по ч. гр. дело № 54/2021г. по описа на Районен съд –Трън е
издадена Заповед № 72 от 06.04.2021г. за изпълнение на парични задължения по чл.
410 ГПК.
ОСЪЖДА С. Д. М., с ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр.П., *** и С. Б.
М., с ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр.П., *** да заплатят на
"Топлофикация – Перник" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., *** сумата от 800,00 лв. (осемстотин лева), представляваща сторени разноски в
производството по ч. гр. дело № 54/2021г. и по настоящото исково производство
№11/2022г. по описа на Районен съд – Трън.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд –
Перник, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
7