МОТИВИ ПО
НОХД № 314/2015г. НА БРС-ІIIн.с.
Районна
прокуратура-гр.Бяла е обвинила лицeто А.А.И. ***
в това, че на 03.01.2014г.в гр.Б., обл.Р. се съвкупил с лице, ненавършило 14 годишна възраст-малолетната Е.Д.М.-на 13 години от с.гр., като
извършеното не съставлява престъпление по чл.152 ал.1 от НК,
престъпление по чл.151 ал.1 от НК.
Подсъдимият А.И.
– нередовно призован, не се явява в с.з. Не е намерен на известните по делото
адреси, на които е бил призован.Обявен е за ОДИ, но
въпреки проведените издирвателни мероприятия, местонахождението му не е
установено. Поради това, съдебното производството е било проведено в отсъствие
на подсъдимия, при условията на чл.269 ал.3 т.1 и т.2 от НПК. Упълномощеният защитник
пледира И. да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, поради недоказаност на
авторството на деянието по несъмнен и категоричен начин.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира подсъдимият
да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен,
като предвид миналите му осъждания и изградените престъпни няавици,
отчитайки степента на обществена опасност на деянието и дееца, да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода около средния, предвиден в закона размер,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение
от закрит тип.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.А.И.
е роден на ***г***, български гражданин,
образование средно, неженен, осъждан, работи като шофьор, ЕГН **********. Осъждан
6 пъти за престъпления от общ характер, като четири от наказанията, които са
лишаване от свобода, е изтърпял ефективно. Последното му осъждане е по НОХД №
724/2010г. на БРС, с което на основание чл.343б ал.1 от НК му е наложено наказание
пробация.Наказанието е изтърпяно на 12.05.2011г.
Св.Е.Д.М. е родена на ***г. в семейството на св.В.Д. и св.Д.Д., които имат общо
пет деца. Семейството живеело в гр. Б., ул.“Г. С. Р.“ № ., вх.., ет.., ап.. В съседство с тях-в съшия вход, на ет.6, живеел подс.И.,
като двете семейства поддържали приятелски отношения и си разменяли гостувания.
Постепенно подсъдимия и св.Е.М. започнали да
контактуват в социалната мрежа „Фейсбук", като потребители с имена
съответно A. I. и e.d.2000@abv.bg
с парола ............, започнали да
изпитват силна взаимна симпатия един към друг. Подсъдимият знаел, че св.Е.М.
е на 13години, като последната също му била казала за годините си.
На 03.01.2014г., около 20.00 часа, св.Е.М.,
след като предварително се уговорила с подсъдимия, го посетила в дома му. За
излизането си обяснила на майка си, че отива в нейната приятелка-св.В.
Д., след което ще отидат на дискотека.
Св.Е.М. влязла в жилището на подсъдимия, който като я
посрещнал, започнал да я целува и прегръща. Св.Е.М. също
отвърнала на целувките му. Били седнали на леглото в хола. Подсъдимият започнал
да я опипва по половите органи, отвън, по дънките, след което ги разкопчал. Св.Е.М. не се дърпала и съпротивявала. Събул й дънките и
бикините. Св.Е.М. легнала на леглото, след което подс.И. също се съблякъл, като махнал всичките си дрехи. Легнал
върху св.Е.М. и продължил да я опипва по половия
орган, а тя го прегърнала с ръце.След това проникнал
с половия си член във влагалището й, при което св.Е.М.
усетила болка, тъй като й било за първи път. Подсъдимия продължил да извършва
движения с половия си орган във влагалището на св.Е.М..
Така се съвкупил с нея. По време на половия акт подсъдимия разкъсал девствената
ципа на пострадалата, като в края на акта се избърсал в чаршаф, по който същата
видяла кръв и сперма. След това св.Е.М. се изкъпала в
банята, облякла се и около 23.00 часа напуснала жилището на подсъдимия. Отишла
в дома на св.В.Д., с която отишли до центъра на град
Б., като посетили приятелка на св.В.Д.. Там св.Е.М. седнала на компютъра и си писала с подсъдимия по
„Фейсбук“. По-късно двете отишли на дискотека, където към тях се присъединили сестрата
на М.-св.М.М. и нейния приятел. По време на престоя в
заведението св.Е.М. и подсъдимия си комуникирали в
социалната мрежа до 0:52 часа на 04.01.2014г., като комуникацията им била с
начало 23,46часа на 03.01.2014г. Около 05,00часа сутринта св.Е.М. се качила на автобуса за дома, но отишла у
подсъдимия, където била до 09,00часа. След това се прибрала, като в къщи бил
баща й-св.Д.Д.. Около обяд се прибрала майка й-св.В.Д..След разговор със св.М.М.
и преглед на комуникацията във „Фейсбук“, родителите на св.Е.М.
разбрали, че е посетила дома на подсъдимия.Отначало св.Е.М. отричала поради страх и притеснение, но след това разказала
за случилото се между нея и подсъдимия и за осъществения полов акт. Св.В.Д. подала жалба в полицията на 07.01.2014г., към която
приложила СМО от същата дата за извършен преглед на св.Е.М.
от съдебен лекар в отделение по съдебна медицина в гр.Р.
Първоначално пострадалата съобщила за полов акт, осъществен на дата
04.01.2014г. и не казала, че всъщност такъв е осъществен на 03.01.2014г., което
заявила по-късно по време на разследването. По случая, с пострадалата
разговаряла и социалния работник в отдел закрила на детето-св.Ф.Ю.. Последната потърсила в дома му и подсъдимия,
за да проведе среща с него, но не го открила на адреса в гр.Б.
От заключението на СМЕ се установило, че девствената
ципа на Е.М. е с прясно разкъсване по основата й и отговаря да бъде получено
при вагинален полов акт на 03.01.2014г.
От изготвената по делото СПЕ се установило,че
Е.М. е психично здрава, правилно възприема фактите имащи значение за делото и
дава достоверни показания за тях, вменяема е. Няма склонност да преувеличава и
изопачава фактите.
От изготвената по делото Техническа експертиза се
установило съдържанието на осъществяваната комуникация в социалната мрежа между
Е.М. и подсъдимия за периода 23:46 часа на 03.01.2014г. до 0:52ч. на 04.01.2014г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства - показания на св.
Е.М. в с.з. и прочетените показания на този свидетел от досъдебното
производство пред съдия л.69 и л.70 и
показанията от досъдебното производство от дата
06.03.2014г., показанията на св.Д.Д. и прочетените
показания от досъдебното производство на л.79, показанията на св.В.Д. в с.з., на св.М.М. в
с.з., на св.Ф.Ю. в с.з., на св.В.Д.
в с.з., на св.П.Б. в с.з., а също така от приложените
по делото СМЕ,СТЕ,СПЕ, свидетелство за съдимост, биографична справка,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, както и
останалите доказателства по делото
При установяване на фактическата обстановка по делото
съдът кредитира изцяло показанията на св.Е.М. в с.з.
Същите са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви относно времето,
мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и авторството на
подсъдимия. По несъмнен начин се
установява от показанията й, че на 03.01.2014г. е бил осъществен полов акт от
подсъдимия с малолетната св.Е.М.. Същата подробно
описва в показанията си пред съда датата и часа на излизане от дома и отиването си у
подсъдимия, след предварителна уговорка помежду им, последователността на
действията на подсъдимия по целуване, опипване по половия орган външно по
дънките, след това събличането й от страна на подсъдимия, без противопоставяне
от нейна страна, събличането на
подсъдимия и последвалия полов акт, който също е осъществен доброволно от
страна на пострадалата. За осъществен полов акт на 03.01.2014г. с подсъдимия св.Е.М. е съобщила и в показанията си в досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, това
обстоятелство е потвърдила и след частично зачитане на показанията й, дадени
пред съдия в хода на досъдебното производство, като изрично свидетелката е
заявила, че при извършения й преглед от лекар не му е съобщила за осъществен
полов акт на 03.01.2014г. Видно и от приложеното по делото СМО, в него е
отразена дата 04.01.2014г. Това е датата, която първоначално е била съобщена от
св.Е.М. на родителите й, сестра й и социалния
работник и при изследването й от експерт
психиатър, с оглед изготвяне на СПЕ. Впоследствие, в хода на досъдебното
производство, същата е изложила, че действително е налице осъществен полов акт
на 03.01.2014г., което потвърдила неколкократно –в хода на съдебното
производство, пред съдия в досъдебното производство, както и в показания в
досъдебното производство от 06.03.2014г. Показанията й изцяло кореспондират с
отразеното в заключението на СМЕ, от което се установява, че е налице прясно
разкъсване по основата на девствената ципа, в резултат на натиск и преразтягане, което добре отговаря да бъде получено при
вагинален полов акт на 03.01.2014г. по начин, описан в представените
свидетелски показания. Освен това анатомичното и функционалното състояние на
половия орган преди разкъсване на девствената ципа не е допускало извършване на
вагинален полов акт, без да останат видими следи от увреждания. В показанията
си пред съда вещото лице изцяло потвърждава заключението си, че увреждането
отговаря за дата 03.01.2014г., като уточнява, че първоначално посочената в СМО
дата 04.01.2014г. така му е била съобщена. Съдът изцяло дава вяра на
заключението на вещото лице, още повече, че при изслушването си пред съда
експертът го е обосновал по несъмнен начин, като подробно е обяснил вида на
полученото разкъсване, че то е различно от това, което принципно се получава
при разкъсване на девствената ципа, поради което при наличие на повече от един
полов акт, биха се получили и други разкъсвания, които в случая не са се
получили. Съдът дава вяра на показанията
на св.Е.М., тъй като показанията й кореспондират със
заключението на техническата експертиза.
По данните, съобщени от нея за ползвано потребителско име и парола, и
потребителско име на подсъдимия, е изведено съдържанието на кореспонденцията им
в социалната мрежа “Фейсбук“. От него става ясно, че пострадалата и подсъдимия
са изпитвали силни чувства на взаимност един към друг, както и че са имали
интимна близост на инкриминираната дата. Действително данните от техническата
експертиза могат да се приемат само за косвено доказателство по делото и то
доколкото кореспонденцията се е осъществила именно между пострадалата и
подсъдимия, тъй като с методите и средствата на съвременните компютърните
технологии е възможна манипулация на съдържанието на текста. Въпреки това, съдът
счита, че отразената в СТЕ кореспонденция действително е проведена между
пострадалата и подсъдимия, поради съответствието в показанията на св.Е.М. относно датите и часовете на провеждането й. Несъмнено
се установява от показанията й, че по време на дискотеката си е писала в
социалната мрежа с подсъдимия, като са се уговорили кога да се видят след
дискотеката. Обстоятелството, че съдържанието й е било разкрито от св.М.М. непосредствено на 04.01.2014г., и то не по желание
на пострадалата, след което е последвало „признание“ от последната пред
родителите й за случилото се между нея и подсъдимия, с което на практика потвърдила
съдържанието на кореспонденцията,
навежда на извода, че
действително информацията в кореспонденцията
е достоверна, а не манипулирана. Съдът
кредитира изцяло заключението на СПЕ, от което се установява, че е налице
свидетелска годност у св.Е.М., че е психично здрава,
въпреки възрастта си разбира значението на извършените от нея постъпки, възприема правилно фактите,
имащи значение за делото, като дава достоверни показания за тях. В с.з.
психиатъра изцяло потвърждава заключението на СПЕ, като от показанията му се установява, че св.Е.М.
е възприела сексуалния контакт като нещо нормално за възрастта й, демонстрирала
е сексуално познание и не са налице данни за посттравматично
разстройство на психиката й. С оглед показанията на св.Е.М.
за осъществен полов акт на 03.01.2014г. в с.з. и в приобщените й показания от
досъдебното производство, посочени по-горе, заключението на СМЕ и показанията
на вещото лице в с.з, съдът приема, че по категоричен начин е доказана датата
на инкриминираното деяние- 03.01.2014г. Косвено в подкрепа на тези
доказателства е и заключението на СТЕ, в която също се съдържат данни за
интимна близост на 03.01.2014г.Неоснователно е възражението на защитника на
подсъдимия, че не е налице обвинение спрямо подсъдимия за тази дата, а е налице
за друга дата-04.01.2014г. Видно от доказателствата по досъдебното производство,
с постановление от дата 02.09.2015г. И. е привлечен като обвиняем за две
престъпления по чл.151, ал.1 от НК, извършени спрямо св.Е.М.,
съответно на дата 03.01.2014г. и на дата 04.01.2014г. По отношение на втората
дата-04.01.2014г. производството е прекратено, поради недоказаност, с влязло в
сила постановление на БРП от 08.10.2015г.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите-М.М. в с.з., Д.Д. в
с.з. и приобщените от досъдебното производство по реда на чл.281 ал.4 вр ал.1
т.2 от НПК, В.Д. в с.з. и Ф.Ю. в с.з. Същите са последователни, кореспондират
помежду си и не са налице съществени противоречия между тях. На първо място
показанията на тези свидетели съответстват на показанията на св.Е.М. в с.з. относно датата на излизане на последната от
дома си, за да отиде на дискотека в гр.Б.,придружена
от св.В.Д., престоя й в дискотеката заедно със сестра
й-св.М.М., нейния приятел и св.В.Д.,
изпращането й с автобус около 05,00часа за дома-за
тези обстоятелства свидетелстват всички изброени свидетели и то по идентичен
начин. На следващо място е налице съответствие в показанията на свидетелите М.М.,
Д.Д., В.Д. и Ф.Ю. относно обстоятелството, че пострадалата не се е прибрала в
дома си, а е отишла отново у подсъдимия, където е била до 09,00часа на
04.01.2014г. Вярно е, че тези свидетели не са преки свидетели на деянието, а
установяват обстоятелства относно излизането на пострадалата от дома, лицата, с
които е излязла, мястото, което е посетила заедно с тях, както и по-късното й
прибиране у дома, включително излагат еднотипно версията на подсъдимата за
полов контакт след дискотеката с подсъдимия, разказана им от последната. Тези обстоятелства обаче, възпроизведени
еднопосочно както от свидетелите, така и от пострадалата, са от значение при
преценка достоверността на показанията на св.Е.М. за
тези обстоятелства, а от там и за преценка достоверността на показанията й в
цялост, доколкото същата е единствен пряк свидетел на деянието, осъществено от
подсъдимия. Действително свидетелите М.М., Д.Д., В.Д. са в роднинска връзка с
пострадалата, но пък е налице пълно съвпадение относно фактите и
обстоятелствата, за които свидетелстват, съвпадение с показанията на
пострадалата за тези обстоятелства, съответствие с показанията на св.Ф.Ю. относно същите обстоятелства-последната
е изцяло незаинтересован свидетел, предвид липсата на каквато и да било близка
приятелска или роднинска връзка с пострадалата. Предвид на това, макар и
априори да е налице индиция за заинтересованост на
свидетелите М.М., Д.Д., В.Д., съдът намира, че показанията им са обективни и
отговарят на действителността. Съдът няма основание да не кредитира показанията
на св.В.Д. в с.з., тъй като показанията й
кореспондират изцяло с показанията на посочените по-горе свидетели. Установява
се от показанията й, че заедно с пострадалата с автомобил, управляван от св.В.Д. ***, където посетили приятелка на последната. През
времето на престоя си там, св.Е.М. седнала на
компютър и си кореспондирала.След това се придвижили
до дискотеката, където останали до сутринта, като около 05,00часа св.Е.М. се качила на автобус.Не
са налице обстоятелства, които да поставят под съмнение достоверността на
показанията на този свидетел, който съдът намира, че е непредубеден и незаинтересован
от изхода на делото.
Фактът, че
полицията е сезирана с жалба от св.В.Д., като майка
на пострадалата, а не от последната, не е смущаващо обстоятелство, в какъвто
смисъл е възражението на защитника на подсъдимия, а е напълно обяснимо, с оглед
възрастта на св.Е.М.-малолетна към инкриминирания
период, което налага необходимостта определени действия, каквото е подаване на
жалба до полицията, да бъдат извършени от законния представител на детето- в
случая родител. Видно от доказателствата по делото към жалбата от 07.01.2014г.
е приложено и СМО от същата дата, в което
се съдържат данни за осъществен полов акт от малолетната, т.е жалбата е подплътена и с
медицински документи, което обосновава проверка на твърденията в жалбата за
осъществено противоправно деяние и установяване на неговия автор.
В показанията си пред съда св.П.Б.
е посочил, че дадените в досъдебното производство показания относно датата, на
която са били на дискотека заедно с подсъдимия не е тази, а друга по-ранна дата,
която не може да уточни. Заявява, че тази дата е посочил в полицията, защото
подсъдимия му казал да свидетелства по този начин. Твърди, че се срещнали с
подсъдимия в Германия впоследствие, когато подсъдимия пред него се „издънил и
казал, че е извършил това нещо и спал с това момиче“. Твърди, че впоследствие
разбрал от подсъдимия, че датата, която е посочил съвпада с тази, на която
подсъдимия е извършил престъплението, поради което желае да промени показанията
си. Съдът намира, че показанията на този
свидетел са твърде общи, неясни и не внасят никаква конкретика досежно
обстоятелствата по предмета на доказване. Свидетелят не е наясно коя е датата
на инкриминираното деяние, поради което твърденията му, че не е бил на
дискотека с подсъдимия на тази дата са напълно необосновани. Изявленията му
пред съда, че е давал такива показания под давлението на подсъдимия и че
последният е казал пред него, че“е спал с това
момиче“ са неубедителни, неподкрепени от други доказателства и не установяват
по никакъв начин извършено от подсъдимия престъпление на посочената дата и място.
Показанията му са изолирани от останалия доказателствен материал, не съдържат
ясна и конкретна информация, която да спомогне за изясняване на обстоятелствата
по делото, предвид на което следва да бъдат игнорирани при установяване на
фактическата обстановка по делото и излагане на правните изводи на съда.
Подсъдимият, в хода на досъдебното производство се е
възползвал от правото си да не дава обяснения по повдигнатото обвинение, което
е негово средство за защита в наказателното производство. Но дори и в този
случай за авторството на деянието са налице достатъчно и категорични
доказателства. Несъмнено от показанията на св.Е.М., св.М.М., св.Д.Д. и св.В.Д. в с.з. се доказва, че подсъдимият и пострадалата са
се познавали от няколко години, че същият е гостувал в дома им, както и че
семейството на пострадалата също е посещавало подсъдимия, който е бил и техен съсед-живеещ в същия вход, на друг етаж. Безспорно от показанията на св.Е.М. в с.з. и от приложената СТЕ се установява, че двамата
са изпитвали силни чувства на интимно привличане един към друг. От показанията
на свидетелите се установява, че излизането от дома й на 03.01.2014г. е било
около 20,00часа, а срещата й със св.В.Д. се е осъществила едва в 23,00часа. През този период
от няколко часа св.Е.М., след предварителна уговорка
с подсъдимия, го е посетила и престояла там до часа на срещата със св.В.Д., през който период подсъдимия се съвъкупил с пострадалата, която доброволно осъществила
полов акт с него. Всички събрани по делото доказателства по категоричен начин водят
до единствения възможен извод, че автор на инкриминираното деяние е именно
подсъдимия А.И.. Не са налице доказателства, които да опровергават
обвинителната теза досежно авторството на деянието.
Анализът на доказателствата налага следните правни
изводи:
Подсъдимият А.А.И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.151 ал.1 от НК, тъй като на
03.01.2014г.в гр.Бяла, обл.Русе се съвкупил с лице, ненавършило 14 годишна възраст-малолетната Е.Д.М.-на 13 години от с.гр., като
извършеното не съставлява престъпление по чл.152 ал.1 от НК,
От обективна страна подсъдимият И. е извършил
деянието, тъй като е налице съвкупление с ненавършила
14 годишна възраст св.М.-на 13г. към датата на
деянието, която е лице от женски пол и съвкуплението не е било съпроводено с употреба
на сила или заплашване, или привеждане в безпомощно състояние-насилнически
действия, регламентирани в разпоредбата на чл.152 от НК, поради което и не
съставлява престъпление по чл.152 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено при
пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни
последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че пострадалата не е навършила
четиринадесет години, но въпреки това осъществил полов акт с нея.
При индивидуализация на наказанието, което следва да
се наложи на подс.И. за извършеното от него
престъпление по чл. 151 ал.1 от НК, съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства – трудовата му ангажираност, а като отегчаващи отговорността обстоятелства – миналите
му осъждания. Не са налице
предпоставките за прилагане на чл.55 от НК,
тъй по делото не се установи наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства или такива, които да са изключителни по своята
същност, което да налага определяне на наказанието под предвидения законов
минимум. В настоящия случай, съдът отчитайки високата степен на обществена
опасност на деянието, изразяваща се в посегателство спрямо половата
неприкосновеност на малолетно лице на 13г., чрез възползване от дългогодишно
познанство със семейството на пострадалата, както и високата степен на
обществена опасност на дееца-осъждан неколкократно на
наказания лишаване от свобода за престъпления против собствеността, които е
изтърпявал ефективно, намира, че наказанието следва да бъде определено при
условията на чл.54 и чл.36 от НК в размер на 3години. Не са налице
предпоставките за прилагане на чл.66 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е бил
осъждан към момента на деянието на наказание лишаване от свобода за извършено
престъпление от общ характер. Въпреки, че е изтърпял наказанията лишаване от
свобода по присъдите, то не е изтекъл срокът по чл.88а ал.2 вр. ал.1 от НК за
осъждането му по присъда по НОХД №342/2001г. на РС-Бяла, поради което не е
настъпила пълна реабилитация. С оглед на това, на осн. чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1
от ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ ЗА
ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО В ЗАТВОРНИЧЕСКО ЗАВЕДЕНИЕ ОТ ЗАКРИТ ТИП.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК, в тежест на
подсъдимия са направените по делото разноски- в размер на 224.70 лв. по сметка
на ОД на МВР Русе - разноски на досъдебното производство, както и сумата от
107.93 лв. - съдебни разноски, в полза на Районен съд гр.Бяла.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/