РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 396

 

гр. Пловдив, 22 февруари 2021 г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                           ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к. а. н. дело № 2642 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от П.Б.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 260032 от 18.08.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХVІ н.с., постановено по а. н. д. № 2589 по описа на същия съд за 2020 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 20-1030-002844 от 23.03.2020 г. на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР гр. Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са били отнети 8 броя контролни точни.  

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния  закон. Иска се да бъдат отменени решението на ПРС и НП.

3. Ответникът по касационната жалба  - ОД на МВР гр. Пловдив сектор ПП, чрез през процесуалния си представител юрисконсулт Белова, в писмено становище по делото, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди първоинстанционното решение. 

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА. 

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от П.Б.Б., срещу НП № 20-1030-002844 от 23.03.2020 г. на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР гр. Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са били отнети 8 броя контролни точни.

НП е издадено въз основа на АУАН № АА714255 от 02.03.2020 г., съставен от К.Д.П.– мл. автоконтрольор към сектор ПП на ОД на МВР гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 02.03.2020 г., около 10,40 часа в гр. Пловдив, на бул. “Княгиня Мария Луиза” - до № 34, посока изток, П.Б. като водач на лек автомобил “ЛИНКОЛН МКХ” с рег. № ***, не спира пред пешеходна пътека, сигнализирана с пътен светофар и преминава на забраняващ (червен) сигнал, с което виновно е нарушил чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. За да постанови оспорения в настоящото производството съдебен акт, районният съд, е приел, че от обективна и субективна страна Б. е осъществила състава на нарушение по чл. 120, ал. 1, . 1 от ЗДвП.

Констатирал е също така, че АУАН и НП са издадени при спазване на административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като относно размера на санкцията е прието, че същият е правилно определен по чл. 183, ал. 5, т. 2 от същия закон.

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен  съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Точният анализ на данните по делото, извършен от районния съд, който каза се изцяло се възприема от настоящия съдебен състав, налага да се приеме, че без съмнение, осъществявайки деянието, описано в наказателното постановление, Б. е нарушила императивната забрана, установена в чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като не е спрял пред пешеходна пътека, сигнализирана с пътен светофар и е преминал на забраняващ (червен) сигнал. При това положение, правилно спрямо него е осъществена съответната административнонаказателна отговорност, като му е наложено наказанието предвидено в чл. 183, ал. 5 от ЗДвП, което е във фиксиран размер и не подлежи на корекция.

10. Доводите наведени в касационната жалба, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Действително в мотивите на съдебния акт, съдът три пъти последователно вместо ул. „Родопи“ е посочил ул. „Богомил“, но доколкото последната е спомената като такава образуваща кръстовище с бул. „Мария Луиза“, то очевидно се касае за техническа грешка, която няма как да се отрази на правилността на контролирания съдебен акт, още повече, че при описание на свидетелските показания съдът ясно е посочил, че се касае за кръстовището на  бул. „Мария Луиза“ и ул. „Родопи“. Дори и да се приеме, че в случая се касае за нарушение на съдопроизводствените правила, същото не е от категорията на съществените, съответно не би могло да доведе до отмяна на оспореното решение, тъй като отстраняването на тази грешка (в наименованието на една от улиците на процесното кръстовище) не би довело до друг краен резултат.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

V. За разноските:

12. При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 4 АПК, на ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

 

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260032 от 18.08.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХVІ н.с., постановено по а.н.д. № 2589 по описа на същия съд за 2020 г.

ОСЪЖДА П.Б.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ОД на МВР гр. Пловдив, сумата от 80 лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.