Р Е Ш Е Н
И Е
№………………… /10.09.2018 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети и пети юни две хиляди и
осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 946 по описа за
2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на „М.“ ЕАД *** ЕАД), с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:*** срещу
Наказателно постановление № 13 от 10.01.2018 г., издадено Председателя на
Комисията за регулиране на съобщенията, с което на дружеството, на основание
разпоредбата на чл. 339а от Закона за електронните съобщения, е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 5000 лева (пет хиляди лева) за това, че „М.“
ЕАД не е предоставило в законоустановения едномесечен
срок на своя абонат – З.А.К., ползващ телефонен номер ********** детайлизирана
сметка за ползваните от него услуги, касаеща периода
на отчитане от 07.08.2017 г. до 06.09.2017 г., ведно с данъчна фактура към нея №
**********/11.09.2017 г., като сметката е следвало да бъде предоставена на
адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, блок №
4, вх. 4, ет. 5, ап. № 59 в срок до 11.10.2017 г. – нарушение на разпоредбите
на 339а във вр. с чл. 260, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 260, ал. 2, изр. 1 от Закона за електронните
съобщения.
Дружеството – жалбоподател намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето
становище. На първо място навежда твърдения, че в хода на административно –
наказателното производство е била нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, тъй като според дружеството липсва нормативно установено задължение
дружеството да представя фактура на своя абонат на хартиен носител. В тази
връзка подчертава, че дружеството провежда кампания за опазване на околната
среда и се предлага на клиентите да преминат от хартиена към електронна
фактура, като според дружеството абонатът З.А.К. се е съгласила да получава
електронни фактури. Също се така се акцентира, че деянието е несъставомерно от обективна страна, доколкото още на
10.09.2017 г. абонатът е можел да види фактурата си на интернет страницата на
дружеството. Застъпва се позиция за приложимост на разпоредбата на чл. 28,
буква „а“ от ЗАНН, с оглед според дружеството на липсата на някакви вредни
последици от извършеното деяние. Поради гореизложените съображения моли за
отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност моли за
намаляване размера на наложеното административно наказание „имуществена
санкция“.
В проведеното на 25.06.2018 г. открито съдебно заседание по НАХД № 946 по
описа за 2018 г. на Варненския районен съд, въззивното
дружество „М.“ ЕАД *** ЕАД) се представлява от своя процесуален представител
юрисконсулт Г.Х., който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли
за отмяна на наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария, че
абонатът г-жа К. не се е регистрирала на интернет страницата на дружеството,
където е била налична процесната фактура в електронен
вариант.
В проведеното на 25.06.2018 г. открито съдебно заседание по НАХД № 946 по
описа за 2018 г. на Варненския районен съд, въззиваемата
страна Комисия за регулиране на съобщенията се представлява от своя процесуален
представител юрисконсулт П.Ц., която моли за потвърждаване на наказателното
постановление, поставяйки фокус в своята пледоария върху задължението на
мобилните оператори да „предоставят“ фактура, а не само да „издават“ такава.
От фактическа страна,
съдът приема за установено следното:
На 28.03.2016 г. бил
сключен договор № ********* между дружеството „М.“ ЕАД в качеството на оператор
и лицето З.А.К., с ЕГН: ********** в качеството на
абонат за предоставяне на мобилни и телекомуникационни услуги.
На 11.09.2017 г.
дружеството „М.“ ЕАД издало фактура № ********** за период на фактуриране от
07.08.2017 г. до 06.09.2017 г., но в срока до 11.10. 2017 г. така и не я е
предоставило на своя абонат З.А.К., ведно с детайлизирана сметка за
предоставените услуги.
Самата З.А.К. депозирала
жалба до Комисията за регулиране на съобщенията, като св. С.Х.М. – ст.
инспектор в Главна дирекция „Контрол на съобщенията“ в Комисията за регулиране
на съобщенията извършила проверка по отношение твърденията, наведени в жалбата
и установила, че в действителност „М.“ ЕАД е издало фактура № ********** за период на
фактуриране от 07.08.2017 г. до 06.09.2017 г., но в срока до 11.10. 2017 г.
така и не я е предоставило на своя абонат З.А.К., ведно с детайлизирана сметка
за предоставените услуги.
Преценявайки, че по този
начин, с това свое поведение, дружеството „М.“ ЕАД е извършило нарушение на
разпоредбите на чл. 339а във вр. с чл. 260, ал. 2,
изр. 2 във вр. с чл. 260, ал. 2, изр. 1 от Закона за
електронните съобщения, на 01.12.2017 г. св. М. съставила акт за установяване
на административно нарушение, с което санкционирала дружеството за нарушение на
посочените нормативни разпоредби.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган,
но след като било преценено за несъстоятелно, на 10.01.2018 г. Председателят на
Комисията за регулиране на съобщенията издал наказателно постановление, с което
наложил на дружеството административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 5000 лева (пет хиляди лева) за нарушение на разпоредбите на чл. 339а във вр. с чл. 260, ал. 2, изр. 2 във вр.
с чл. 260, ал. 2, изр. 1 от Закона за електронните съобщения
По отношение на
доказателствата.
Гореизложената фактическа
обстановка се потвърди въз основа на следните гласни и писмени доказателства:
показанията на св. С.Х.М.; Заповед № РД – 07 – 106/ 03.05.2016 г. на
Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията; Констативен протокол от
29.09.2017 г., изготвен от св. М.; Констативен протокол от 02.10.2017 г.,
съставен от св. М.; Договор № ********* от 28.03.2016 г., сключен между
дружеството „М.“ ЕАД и абоната З.А.К.; Приложение № 1 към договора от
28.03.2016 г.; фактура № ********** за период на фактуриране от 07.08.2017 г.
до 06.09.2017 г.
На първо място, съдът
изцяло кредитира показанията на св. М. като последователни, логични и най –
важното – подкрепени от събраните в хода на административно – наказателното
производство писмени доказателства. Прави впечатление, че в действителност въззивното дружество не оспорва фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Факт е, че дружеството „М.“ ЕАД не е предоставило на
хартиен носител в срок до 11.10.2017 г. детайлизирана сметка за ползваните от
абоната З.А.К. услуги, касаеща периода от 07.08.2017
г. до 06.09.2017 г., ведно с данъчна фактура към нея.
Същевременно липсва спор
между страните, че на сайта на дружеството www.mtel.bg процесната фактура е била достъпна – обстоятелство, което не се
оспорва от Комисията за регулиране на съобщенията, но обстоятелство, което
съдът ще разисква при обсъждане на правните характеристики на възраженията на
дружеството, тъй като е важно да се отбележи, че фактурата е била достъпна на
интернет страницата, но не е била изпращана на електронен адрес на
потребителката.
Кредитирайки обаче изцяло
показанията на св. М. и събраните в хода на административно – наказателното
производство писмени доказателства, съдът категорично приема за установено от
фактическа страна, че „М.“ ЕАД не е предоставило в законоустановения
едномесечен срок на своя абонат – З.А.К., ползващ телефонен номер **********
детайлизирана сметка за ползваните от него услуги, касаеща
периода на отчитане от 07.08.2017 г. до 06.09.2017 г., ведно с данъчна фактура
към нея № **********/11.09.2017 г., като сметката е следвало да бъде
предоставена на адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“,
блок № 4, вх. 4, ет. 5, ап. № 59 в срок до 11.10.2017 г.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично
основателна, поради следните причини:
На първо място, следва да
се посочи, че съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в
хода на административно – наказателното производство да са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно
нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл.
58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото
във вина на въззивното дружество нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Разпоредбата на чл. 260,
ал. 2 от Закона за електронните съобщения предвижда задължение за предприятията,
предлагащи обществени телефонни услуги, да предоставят безвъзмездно на
абонатите детайлизирана сметка за ползваните услуги заедно с данъчна фактура,
както и предоставят безвъзмездно достъп до информация в електронен вид относно
месечните сметки за ползваните услуги. Детайлизираната сметка се предоставя в
едномесечен срок, считано от датата на нейното издаване. Данъчна фактура №
********** е била издадена на 11.09.2017 г., при което възниква задължение за
дружеството „М.“ ЕАД в срок до 11.10.2017 г. да я предостави на своя абонат З.А.К..
Със своето бездействие в срока до 11.10.2017 г. според съда дружеството е
нарушило разпоредбата на чл. 260, ал. 2, изр. 2 във вр.
с чл. 260, ал. 2, изр. 1 от Закона за електронните съобщения, поради което и
правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.
Съдът не може да сподели
за основателни възраженията, наведени във въззивната
жалба, че липсва изрично посочване в закона относно вида на предоставяне на
детайлизираните сметки – в хартиен вид или в електронен вариант, поради което и
неправилно е ангажирана отговорността на дружеството, че не е предоставила
такава сметка на хартиен носител на абоната в законоустановения
срок, както и, че абонатът сам се е отказал от получаване на фактура и
детайлизирана сметка на хартиен носител. След като се запозна със съдържанието
на сключения договор на 28.03.2016 г., съдът намира, че подобно желание не е
било декларирано от абоната З.А.К. (такава клауза няма), поради което и
дружеството е следвало да изпълни задължението си да предостави фактура на своя
абонат. Похвално е, че дружеството провежда кампания за защита на околната
среда, но за да не изпълнява задължението си да предоставя фактури на хартиен
носител, първо следва да получи изричното съгласие на потребителя, а в случая
такъв отказ няма.
Следва да се отбележи също
така, че публикуването на интернет страницата на дружеството на фактура и
детайлизирана сметка по никакъв начин не представлява изпълнение на
задължението за предоставяне на месечна детайлизирана сметка, доколкото същото
не е пряко адресирано до съответния потребител (конкретно изпратено на
индивидуален електронен адрес).
Според съда не са налице
условията за приложението на разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН, защото
колкото и банално да звучи процесното нарушение не се
отличава с по – ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от
този тип.
Доколкото нарушението е
извършено от юридическо лице, пред съда не е поставен въпроса за изследване на
субективната страна на деянието – отговорността на „М.” ЕАД е обективна и безвиновна.
Още веднъж съдът би желал да сподели позицията си, че след извършената
служебна проверка не намери да са допуснати някакви процесуални нарушения, още
повече от категорията на съществените, които да са опорочили цялото
административно – наказателно производство до такава степен, изискваща
безусловна отмяна на наказателното постановление.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание.
Разпоредбата на чл. 339а от Закона за електронните съобщения предвижда
имуществена санкция в размер от 1000 лева до 5000 лева за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 260, ал. 2 от Закона за електронните съобщения.
Мотивирайки се, че подобно нарушение е извършвано не за първи път от страна на
„М.” ЕАД, административно – наказващият орган е индивидуализирал
административното наказание в максимален размер, като в самото наказателно
постановление административно – наказващият орган е посочил няколко на брой
наказателни постановления, с които според него дружеството „М.“ ЕАД е
санкционирано за подобни нарушения.
Съдът няма как да не отбележи, че на практика липсват каквито и да е било
доказателства, представени от страна на административно – наказващият орган по
отношение тези конкретно 4 на брой наказателни постановления, а именно дали
същите са влезли в сила и евентуално кога се е случило това. Без да са
представени съответните писмени доказателства, съдът няма как да приеме, че са
налице още подобни нарушения на законодателството от страна на „М.“ ЕАД, защото
просто такива доказателства липсват в кориците на административно –
наказателната преписка и съответно в кориците на НАХД № 946 по описа за 2018 г.
на Варненския районен съд.
Поради тази причина, единственият обоснован извод, който „стъпва“ върху
представените доказателства е, че процесното
нарушение, предмет на разглеждане по НАХД № 946 по описа за 2018 г. на
Варненския районен съд е първо извършено от страна на въззивното
дружество, което представлява смекчаващо отговорността обстоятелство и което мотивира
съдът да приеме, че „имуществена санкция“ в минимален размер се явява
справедливо административно наказание, изцяло съответстващо на обществената
опасност на нарушението и на дружеството – нарушител. Защото без да се
представят доказателства, на практика позицията на Комисията за регулиране на
съобщенията, че има 4 на брой влезли в сила наказателни постановления за
идентични нарушения представлява нищо повече от едно твърдение, което обаче не
е доказано в хода на производството и няма как да бъде прието за достоверно от
страна на съда.
Поради гореизложените съображения и в обобщение съдът намира, че
Наказателно постановление № 13 от 10.01.2018 г. издадено от Председателя на
Комисията за регулиране на съобщенията следва да бъде изменено в санкционната
си част, като размерът на наложената „имуществена санкция” бъде намален от 5000
лева на 1000 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Изменя Наказателно постановление №
13 от 10.01.2018 г., издадено Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията,
с което на „М.“ ЕАД *** ЕАД), с с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбата на чл. 339а от
Закона за електронните съобщения, е наложена „имуществена санкция“ в размер на
5000 лева (пет хиляди лева) за това, че „М.“ ЕАД не е предоставило в законоустановения едномесечен срок на своя абонат – З.А.К.,
ползващ телефонен номер ********** детайлизирана сметка за ползваните от него
услуги, касаеща периода на отчитане от 07.08.2017 г.
до 06.09.2017 г., ведно с данъчна фактура към нея № **********/11.09.2017 г.,
като сметката е следвало да бъде предоставена на адрес: гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“, блок № 4, вх. 4, ет. 5, ап. №
59 в срок до 11.10.2017 г. – нарушение на разпоредбите на 339а във вр. с чл. 260, ал. 2, изр. 2 във вр.
с чл. 260, ал. 2, изр. 1 от Закона за електронните съобщения, като намалява
размера на наложената „имуществена санкция” до размер от 1000 лева (хиляда лева).
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: