№ 294
гр. София, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. Й.ОВА
при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. Й.ОВА Административно
наказателно дело № 20241110204585 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. И. И. с ЕГН –********** с постоянен
адрес *********, чрез адв. А. Т. от САК срещу Наказателно постановление
/НП/ № 23- 4332- 002116 от 15.02.2023 г., издадено от Началник група към
СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000,00 /две
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП; на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
10,00 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага
доводите си за допуснати в хода на административно-наказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, които според
1
него са достатъчно основание за отмяна на крайния административн акт. В
тази връзка се сочи, че актът за установяване на административно нарушение,
както и наказателното постановление не отговарят на императивните
изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, доколкото в същите липсва пълно и
ясно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било
извършено. На следващо място се твърди, че в случая не е бил изготвен
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, в който да бъде отразен отказът на водача да му бъде
извършено медицинско изследване.
Въззиваемата страна - Началник група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция” при СДВР редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание. В приложени по делото писмени бележки, изготвени от
процесуален представител, се настоява наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените
в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение Серия GA №
854017 от 08.02.2023 г., съставен от мл.автоконтрольор при ОПП - СДВР е
установено, че на същата дата, около 22:35 часа, в гр.София, по
ул.“Беловодски път“ с посока на движение от ул.“Скомбриус“ към ул.“Стар
беловодски път“ жалб. Й. И. И. с ЕГН –********** управлявал лек автомобил
марка „*“ модел „*“ с рег.№**, собственост на Р.Б.Л. с ЕГН: ******, като при
извършената му проверка на кръстовището с ул.“Беловодски път“ и
ул.“Пътека бялата вода – Тихия кът“ водачът категорично отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабр. № АRBA-0137, както и да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство Дръг
Тест 5000 с фабр.№ АRММ -0017. Водачът не представил контролен талон
към СУМПС. На водача бил издаден талон за медицинско изследване с №
093991 и 7бр.холограмни стикери за ВМА. Същият е бил сам в автомобила.
2
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 174, ал. 3, пр.1
от ЗДвП, чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление /НП/ № 23- 4332- 002116 от 15.02.2023 г., издадено от
Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП; на основание чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП. В същото било посочено, че лицето не е е дало кръвна проба за
медицинско изследване.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите В. А. С. и П. Н. Т., както и от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за
установено от правно страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв. Изключение от посоченото правило не е предвидено
3
за нито една категория водачи.
Съдът намира, че от показанията на свидетелите В. С. и П. Т., както и
от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
жалб. Й. И. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр.1 и
пр.2 от ЗДвП, а именно, че същият като водач на моторно превозно средство е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер, както е отказал да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство Дръг
Тест 5000.
В тази връзка показанията на свидетелите С. и Т. са последователни,
логични, непротиворечиви и напълно кореспондират на приложените писмени
доказателства. Независимо от изминалия период от време посочените
свидетели възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия от
значение по делото.
Относно главния факт на доказване, съгласно вменените на
жалбоподателя нарушения – управлението на МПС и отказът на водача да
бъде тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества или техни
аналози, показанията на посочените свидетели и приобщените по делото
писмени доказателства, са еднопосочни, взаимно допълващи се,
последователни, логични и непротиворечиви.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че на процесната
дата и час жалбоподателят е управлявал автомобила си. Безспорно се
установява, че в хода на извършената проверка на жалбоподателя му е било
предложено да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, на
което жалбоподателят е отказал. Безспорно е установено, че водачът е отказал
да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техни
аналози с техническо средство Дръг Тест. Отказвайки да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство, както и за употреба на наркотични
вещества и техни аналози, (независимо дали след това се е явил или не да даде
кръв за медицинско изследване) жалбоподателят е осъществил съставите на
две административни нарушения – по чл. 174, ал. 3, предл. 1 и предл. 2 от
ЗДвП. Кумулативно предвидените от закона наказания за посочените
нарушения са в абсолютно установен размер, поради което правилно
4
административнонаказващият орган ги е определил. Правилно е преценено, че
двата отказа на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол и за употреба на наркотични вещества осъществяват съставите на две
отделни административни нарушения, поради което са наложени наказания за
всяко едно от тях в съответствие с правилото на чл. 18 от ЗАНН. Ето защо
съдът намира, че правилно и законосъобразно административно – наказващия
орган е ангажирал административно - наказателната отговорност на
жалбоподателя за осъществените от него нарушения на чл. 174, ал. 3, предл. 1
и предл. 2 от ЗДвП. Административно - наказващият орган правилно е
приложил санкционната норма от ЗДвП, поради което законосъобразно е
наложил съответните наказания.
Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗдвП съдът намира
следното:
След издаване на наказателното постановление разпоредбата на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е изменена /ДВ, брой 67 от 04.08.2023 г./ и същата
предвижда задължение за водачите на моторни превозни средство да носят
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория. По този начин е отменено задължението за носене от водачите на
контролния талон към свидетелството за управление на МПС, респ.
неносенето на контролен талон е несъставомерно и не е предпоставка за
образуване на административнонаказателно производство.
Изменението е влязло в сила на 07.08.2023 г. и следва да бъде взето
предвид от настоящата инстанция, предвид нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН,
която предвижда императивно, ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, да се прилага
онази от тях, която е по- благоприятна за нарушителя. По - благоприятен
закон е този, който предвижда за нарушителя по - леки
административнонаказателни последици или който изключва наказуемостта
на даден вид деяния, определени дотогава като нарушения. След като
действащата редакция на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предвижда наказуемост
на водач на моторно превозно средство, който не носи само свидетелство за
управление на моторно превозно средство, но не и на контролния талон към
него, то същата представлява по-благоприятен за нарушителя закон и следва
5
да бъде приложена. Ето защо НП, в частта, в която жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е било наложено административно наказание
"глоба" в размер на 10 лева следва да бъде отменено.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението. Изцяло са
съобразени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. В
акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление в достатъчна степен е описано
всяко едно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено и то по
начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му
нарушение и съответно да организира защитата си. Липсва и противоречие
между посочените в акта и в постановлението законови разпоредби, както и
несъответствие между фактическото описание на нарушението и дадената му
правна квалификация. Същевременно съдът намери, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, доколкото за
същото по делото са приложени съответни заповеди за определяне на
длъжностни лица с посочените правомощия.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че не е бил
изготвен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Видно
от материалите по административно-наказателната преписка такъв протокол е
изговен и в същият е отразено, че лицето отказва да даде проби за медицинско
изследване.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
6
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.С оглед гореизложеното, съдът
намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на
въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция,
определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и
в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна
сложност.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 23- 4332-
002116 от 15.02.2023 г., издадено от Началник група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция” при СДВР, в частта, в която на жалбоподателя Й. И. И. с ЕГН –
********** с постоянен адрес *********, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от
ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
2000,00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 23- 4332- 002116 от
15.02.2023 г., издадено от Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция”
при СДВР, в частта, в която на жалбоподателя Й. И. И. с ЕГН –********** с
постоянен адрес *********, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Й. И. И. с ЕГН –********** с постоянен
адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ сумата от 80 лева
7
/осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8