РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Велико Търново, 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и
четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 638 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба подадена от *** И.М.
от ВТАК, като пълномощник на П.Т.М. с ЕГН **********, постоянен адрес ***,
срещу мълчалив отказ на директора на Главна дирекция „Национална полиция“
/ГДНП/ - гр. София, по подадено
заявление за снемане на извършена полицейска регистрация във връзка с присъда №
36/ 10.06.2020 г. по НОХД № 13/ 20202 г. на Районен съд – Елена. С подробно изложени доводи, оспорващото лице
твърди наличието на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, по
подаденото от него заявление от 09.09.2020 г., тъй като не е налице произнасяне
на административния орган в срока определен съобразно разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от АПК и
чл. 19, ал. 7 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска
регистрация. Развива съображения за
незаконосъобразността на този отказ, поради наличието на предпоставката по чл.
68, ал. 6, т. 4 от ЗМВР, за снемане на полицейската му регистрация. Иска се
мълчаливият отказ да бъде отменен и преписката да бъде върната за произнасяне
на административния орган, претендира се присъждане на разноски. В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В депозирани писмени бележки, чрез пълномощника си по делото,
поддържа жалбата с направените искания. Освен това заявява алтернативно искане
в случай, че е представен издаден административен акт по заявлението му,
производството по делото да бъде прекратено, като му бъдат присъдени
направените разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на
Главна дирекция „Национална полиция“
-гр. София в МВР, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В представена писмена, защита, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт
П., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че в случая не е налице негов
мълчалив отказ по подаденото от П.Т.М. заявление за снемане на полицейска регистрация, тъй като не е бил сезиран с
разглеждането на въпросното заявление. Твърди, че то не му е било изпратено от
директора на ОД на МВР – Велико Търново, в подкрепа на което представя Справка
от „Централизираната автоматизирана информационна система за документооборот“
на ГДНП. Изтъква, че заявлението на М. ***, която е отделно юридическо лице, не
е в структурата на ГДНП, а ръководителят й не е подчинен на директора на ГДНП.
На последно място сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР,
компетентен да се произнесе по заявлението е министърът на вътрешните работи, а
оправомощаването на други длъжностни лица не го лишава от тази му
компетентност. С тези съображения развити в писмената защита, ответникът моли
жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
При проверката
на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С Присъда № 36/ 10.06.2020 г. по НОХД № 13/ 2020 г. на Районен съд –
Елена
П.Т.М. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, е признат за виновен за
извършване на престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 26 от НК, на основание
чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба“. С искане вх. № 366000-23520 от 09.09.2020 г., подадено до директора на ОД на МВР
– Велико Търново, П.М., чрез пълномощник, е представил копие от присъдата и е
поискал на основание чл. 68, ал. 6, т. 4 от ЗМВР, да бъдат предприети
съответните действия по реда на чл. 19 и сл. от Наредбата за извършване и
снемане на полицейска регистрация /приета с ПМС № 336 от 24.10.2014 г., обн.
ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г., в сила от 17.11.2014 г./, с цел издаване на
мотивирана заповед от съответния компетентен орган, за снемане на
криминалистичната му регистрация. С определението за насрочване на делото от
ответника е изискано да представи цялата преписка по подаденото от П.Т.М.
заявление, вкл. постановеният по това заявление изричен административен акт,
ако е налице такъв. До приключване на устните състезания, от директора на ГДНП
не е постъпила административна преписка по заявлението на М., а съобразно
направените посредством пълномощника му и цитирани по-горе изявления, такава
преписка не е постъпвала и не е образувана в главната дирекция, липсва
произнасяне по заявлението по реда чл. 21, ал. 1 от Наредбата за извършване и
снемане на полицейска регистрация /НИСПР/. Съгласно представената справка
от „Централизираната автоматизирана информационна система за документооборот“
на ГДНП, преписката по искане вх. №
366000-23520 от 09.09.2020 г. на ОД на МВР – Велико Търново (вътрешен номер F-01258770/2020), е предадена на 29.09.2020 г. от системен оператор в с-р
КАПОЧР в ОД на МВР – Велико Търново, на служител в с-р „Противодействие на
икономическата престъпност“ в същата областна дирекция /л. 16 от делото/. Няма данни
тази преписка да е изпращана на и постъпвала в ГДНП, през периода 17.10.2020 г.
– 17.11.2020 година.
С жалба вх. №
3935/ 19.10.2020 г. в деловодството на АСВТ, подадена от *** М., като
пълномощник на П.Т.М., е оспорен мълчалив отказ на директора на ГДНП - гр. София, по подаденото на 09.09.2020 г.
заявление за снемане на полицейска регистрация. С жалбата са представени
заверени преписи от искане вх. №
366000-23520 от 09.09.2020 г. на ОД на МВР – Велико Търново и присъда № 36/
10.06.2020 г. по НОХД № 13/ 2020 г. на Районен съд – Елена, от жалбоподателя не
са ангажирани други доказателства. От ответника и представена коментираната справка
от „Централизираната автоматизирана информационна система за документооборот“
на ГДНП.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице,
отправило искане за издаването на благоприятстващ го индивидуален
административен акт /арг. от чл. 19, ал. 7 от НИСПР/. Доколкото от ответника не се твърди, че не е извършвана
полицейска регистрация на П.М., интересите на последния са засегнати по
негативен начин от липсата на произнасяне на административния орган в
определения от закона срок, което чл. 58, ал. 1 от АПК изрично приравнява на
отказ да бъде удовлетворено заявеното искане.
Неоснователни са възраженията на ответника, че
не е бил сезиран от директора на ОД на МВР – Велико Търново, чрез изпращане на
искането и административната преписка, поради което не е дължал произнасяне,
респ. не е налице формиран негов мълчалив отказ. На първо място, съгласно чл.
58, ал. 2 от АПК, когато производството е образувано в един орган и той следва
да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ
възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение.
Установената с разпоредбите на Раздел III от НИСПР процедура по снемане на полицейска
регистрация, изисква писменото искане за снемането да бъде подадено в
структурите и звената по чл. 5, ал. 1 от НИСПР, като очевидно законодателят има
предвид съответната структура/звено, функционално и териториално компетентни да
извършат полицейската регистрация, съобразно разпоредбите на чл. 5 от
наредбата. В случая, предвид посочените разпоредби и установяващите се от
жалбата, и от Присъда № 36/ 10.06.2020 г. по НОХД № 13/ 2020 г. на РС – Елена,
местожителство на П.Т.М. и местоизвършване на престъплението, за което той е
бил подсъдим, териториално компетентна структура по извършване на полицейската му регистрация, респ. такава по чл. 19, ал. 1
от НИСПР, е Областна дирекция на МВР – гр. Велико Търново. Искането, дало
началото на процесното административно производство е подадено именно чрез тази
структура, като в изпълнение на задълженията си по чл. 19, ал. 4 – ал. 7 от
НИСПР, нейният ръководител след извършване на съответните проверки по
административната преписка, е следвало да изготви и мотивирано предложение по
искането и да изпрати същото в ГДНП, при съобразяване сроковете за извършване
на проверка и издаване на индивидуален административен акт по АПК /чл.
19, ал. 7 от НИСПР/.
Административното производство следва да приключи с писмена заповед на
министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица, с която
се снема полицейската регистрация или нейното снемане се отказва /чл. 21, ал. 1
от НИСПР/. Видно от цитираната
нормативна уредба, в случаи от вида на настоящия е налице нормативно въведено
опосредено сезиране на компетентния административен орган, при което приложение
намира посочената по-горе хипотеза на чл. 58, ал. 2 от АПК, без значение дали
органът, чрез който е подадено искането, е йерархично подчинен на дължащия
произнасяне. Неоснователни са и доводите на ответника, че той не е компетентен
да се произнесе по направеното искане. Съгласно чл. 68, ал. 6, вр. с чл. 29,
ал. 1 от ЗМВР, полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед
на министъра на вътрешните работи, като администратор на лични данни по ЗЗЛД
или оправомощени от него длъжностни лица, т.е. нормата предвижда възможност за
превъзлагане на правомощия. Както се посочи, ответникът не е представил
документи извън коментираната по-горе справка, включително не е представил
актът с който е оправомощен да се произнася по искания за снемане на полицейска
регистрация, макар да не отрича съществуването на такъв акт. На настоящия
състав е служебно известен факт от други дела разглеждани в същия съд /напр.
адм. дело № 84 от 2019 г. по описа на АСВТ/, че със Заповед № 8121з-267/
10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, директорът на Главна дирекция
„Национална полиция“ е оправомощен да издава заповеди за снемане или отказ за
снемане на полицейска регистрация. Налице е надлежно извършено сезиране с
искане за произнасяне, на орган със съответната материална компетентност.
Доколкото чл. 19, ал. 7 от НИСПР или в друга разпоредба на наредбата и
на ЗМВР не се съдържа конкретна препратка към АПК относно сроковете за
провеждане и приключване на административни производства от вида на разглежданото,
съобразно спецификата на разписаната в НИСПР процедура и в най-благоприятен за
ответната страна вариант, съдът намира, че в разглеждания случай е приложим
срокът по чл. 57, ал. 7, вр. с ал. 1 от АПК. Същият е започнал да тече от
момента на подаване на искането в ОД на МВР – Велико Търново и е изтекъл на
07.10.2020 г. – сряда, присъствен ден. Няма данни в посочения срок или след
изтичането му, да е имало произнасяне на компетентния орган, обратно – такова
произнасяне изрично се отрича. При това положение следва да се приеме,
че е налице мълчалив отказ на директор на Главна дирекция „Национална полиция“
по подаденото от П.М. искане, който не е бил обжалван по административен ред.
Жалбата е подадена пред компетентния да
я разгледа съд, в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, дори ако се приеме, че
приложим срок за произнасяне на административния оргн е този по чл. 57, ал. 1
от АПК. Посочените обстоятелства,
заедно с всичко изложено по-горе, обуславят процесуалната й допустимост за
разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Мълчаливият
отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато
административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него
искане. По силата на изрично въведената в чл. 58, ал. 1 от АПК правна фикция, при надлежно сезиране и последващо
бездействие на администрацията, липсата на волеизявление за издаване на
индивидуален административен акт, се приравнява на отказ да се издаде акт с
регламентирано от закона съдържание. Този отказ представлява индивидуален
административен акт, напълно приравнен към изричният такъв и подлежи на съдебен
контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като
вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи
претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането.
Както се посочи,
съгласно чл. 19, ал. 1 – ал. 7 от НИСПР,
писменото мотивирано искане за снемане на полицейска регистрация се
подава в структурите и звената, които са я извършили, като след извършването на
съответните проверки, ръководителят на тази структура изготвя мотивирано
предложение за снемане или за отказ за снемане на регистрацията, което, заедно
с комплектът документи се изпращат в ГДНП. В конкретния случай не е установено
по делото директорът на ОД на МВР – Велико Търново да е изготвял предложение до
директора на ГДНП и да е изпращал същото, заедно с останалите документи от
административната преписка на компетентния да се произнесе орган. Всъщност няма
доказателства дали изобщо процедурата по чл. 19 от НИСПР по искането на П.Т.М. е започнала или не, а ако е започнала
на какъв етап е.
С
оглед обсъдената по-горе нормативна уредба и разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, съображенията на компетентния орган да откаже да удовлетвори искането не
могат да се предполагат, всъщност сериозна е вероятността такива съображения в
една или друга насока въобще да липсват, тъй като искането не е надлежно
доведено до неговото знание. Поради това не могат да се направят и някакви
изводи относно съответствието на оспорения мълчалив отказ с материалноправните
разпоредби на закона. Ето защо съдът приема, че мълчаливият отказ е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Преписката следва да се изпрати на
компетентния орган за продължаване на производството, включително за изискване
от директора на ОД на МВР – Велико Търново, на мотивирано предложение по искане
вх. № 366000-23520 от 09.09.2020 г.,
подадено от П.Т.М. и съответния комплект от документи, и произнасяне по
подаденото заявление с надлежен акт, ако е необходимо при удължаване на срока
по реда на чл. 57, ал. 7 от АПК, за което следва да бъде уведомен заявителя. На
директора на ГДНП – гр. София следва да определи срок за произнасяне с приблизителна
продължителност като законовата такава, а именно – месечен срок от влизане в
сила на настоящото решение.
Предвид изхода на
делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат. При
своевременно направеното искане, на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 310 лева, от които 10 лв. държавна
такса и 300 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 18.10.2020 г. /л. 8 от делото/.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отменя
мълчаливия отказ на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ - гр. София, по искане вх. № 366000-23520 от 09.09.2020 г. на ОД на
МВР – Велико Търново, подадено от П.Т.М. с ЕГН **********, постоянен
адрес ***.
Изпраща
административната преписка на директора на Главна дирекция „Национална полиция“
- гр. София продължаване на
производството по искане вх. № 366000-23520 от 09.09.2020 г. на ОД на
МВР – Велико Търново, подадено от П.Т.М. с ЕГН **********, постоянен
адрес *** и за произнасяне съобразно указанията в мотивите на настоящото
решение, в месечен срок от влизане в сила на настоящото решение.
Осъжда на Главна
дирекция „Национална полиция“ в МВР – гр. София да заплати на П.Т.М. с ЕГН **********,
постоянен адрес *** разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните.
Решението да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: