№ 249
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Капка Павлова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело №
20251001000079 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260111/24.06.2024 г., постановено по т. д. №659/2018 г. по
описа на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, (правоприемник на „И Ар Би Лизинг
България“ ЕАД, ЕИК *********), срещу „Еврокапитал - България“ ЕАД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, искове с правно основание чл. 345, ал. 1
ТЗ, вр. чл. 232 ЗЗД, вр. чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ, за осъждане на ответника за
заплати сумата 122 688.91 евро, представляваща главница по договор за
лизинг № 004572-001/24.03.2008 г., изменен с анекс № 1 от 13.06.2008 г.; анекс
№ 2 от 27.12.2013 г. и анекс № 3 от 02.02.2015 г. за периода 01.06.2016 г. -
01.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба на 04.04.2018 г. до плащането на 20.04.2023 г. като погасен чрез
плащане, а искът за сумата над 122 688.91 евро до пълния предявен размер от
139 506,57 евро, както и исковете за разноски по договора за лизинг в размер
2122.99 лева - данък недвижими имоти за периода м.07.2017 г. - м.08.2017 г. и
в размер 1804.55 лева - такса битови отпадъци за същия период като
неоснователни, както е отхвърлен и предявеният от „Юробанк България“ АД
срещу „Еврокапитал - България“ ЕАД (в несъстоятелност) иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ за осъждане на ответника
да заплати сумата 7580.30 евро, представляваща законна лихва за забава върху
посочената главница за периода 29.08.2017 г. - 02.04.2018 г. като погасен чрез
плащане, а за сумата над 7580.30 евро до пълния предявен размер от 8425. 96
евро като неоснователен.
1
Посоченото решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното
производство - „Юробанк България“ АД, действащ чрез процесуалния си
представител в частите, с които са отхвърлени като неоснователни искове с
правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232 ЗЗД, вр. чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ, за
осъждане на ответника за заплати сумата над 122 688.91 евро до 139 506,57
евро, представляваща главница по договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008
г., както и исковете за разноски по договора за лизинг в размер 2122.99 лева -
данък недвижими имоти за периода м.07.2017 г. - м.08.2017 г. и в размер
1804.55 лева - такса битови отпадъци за същия период, както и иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ за осъждане на ответника
да заплати сумата над 7580.30 евро до пълния предявен размер от 8425.96,
представляваща законна лихва за забава върху посочената главница. Във
въззивната жалба се излагат съображения, че решението е в обжалваните
части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че анекс № 2 от 27.12.2013 г.
към договор за лизинг № 004572- 001/24.03.2008 г. е влязъл в сила поради
изпълнение на предвидените в чл.13 от него условия за влизането му в сила.
Въз основа на това неправилно решаващият състав е кредитирал коригирания
вариант на допълнителното заключение по задача 7 от основното заключение,
при отговора на която е взето предвид изменението на лихвения процент,
направено с този анекс № 2 за периода 01.01.2014 г. - 01.09.2017 г. Поддържа
се, че не е доказано изпълнение на условията по чл. 13 от анекс № 2 към
процесния договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 г. Същите препращат
към изпълнението на условията по чл. 11 от допълнително споразумение
(анекс) от 27.12.2013 г. към договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008 г.
Съгласно този чл. 11 лизингодателят се задължава да преведе по сметка на
лизингополучателя следните суми: - 500000 евро - по силата на чл. 9, ал.
1 от настоящото допълнително споразумение за частично предсрочно
погасяване на главница; - 2 500 евро - такса за преструктуриране на договора
за лизинг, дължима най-късно в деня на подписване на споразумението; -10
021.20 евро - комисионна за управление на договора за лизинг, дължима най-
късно в деня на подписване на споразумението. Поддържа се, че съгласно чл.
9, ал. 1, към който чл. 11 препраща, сумата от 500 000 евро, с която да бъде
частично погасена редовна главница ,следва да бъде платена до 31.01.2014 г.,
като платежното нареждане от 29.04.2014 г. за сумата от 500 000 евро не
доказва изпълнение на условията по чл. 11 вр. с чл. 9 от допълнително
споразумение (анекс) от 27.12.2013 г. към договор за лизинг № 004572-
002/25.06.2008 г. В тази насока се изтъква, че същото е за сума, равняваща се
на само на размера на посочената в чл. 9 главница, като не се установява
плащане на 2 500 евро - такса за преструктуриране и 10 021.20 евро -
комисионна за управление, дължими най-късно в деня на подписване на
споразумението, т.е. до 27.12.2013 г. Освен това съгласно договорените между
страните условия сумата от 500 000 евро е следвало да бъде платена най-
късно до 31.01.2014 г., а платежното нареждане е от 29.04.2014 г., т.е. почти 3
месеца по-късно. Поради изложените причини се посочва, че такова плащане,
след договорения между страните срок, не може да се приеме за изпълнение
на условията по чл. 11 вр. с чл. 9 от допълнително споразумение (анекс) от
27.12.2013 г. към договор за лизинг № 004572- 002/25.06.2008 г. Моли се
2
решението да бъде изцяло отменено в обжалваните части, като предявените
искове да бъдат уважени в тези части. Прави се искане да се присъдят
направените пред двете инстанции съдебни разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство - „Еврокапитал - България“ ЕАД (в
несъстоятелност), действащ чрез изпълнителния си директор, е депозирал
отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено
в обжалваните части.
В установения от закона срок, постоянният синдик на „Еврокапитал -
България“ ЕАД (в несъстоятелност), е депозирал също отговор на въззивната
жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваните части.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 345, ал.1 ТЗ, вр. чл. 232
ЗЗД и чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът претендира за
осъждане на ответника да му заплати останалите неплатени и дължими от
ответника суми - 139 506. 57 евро падежирала и неплатена главница за
периода 01.06.2016 г. - 01.09.2017 г. (съгласно уточнителна молба от
21.11.2018 г. - л.199, том.1 от делото пред СГС) по договор за лизинг №
004572-001/24.03.2008 г., изменен с анекс № 1 от 13.06.2008 г.; анекс № 2 от
27.12.2013 г. и анекс № 3 от 02.02.2015 г., 8 425. 96 евро мораторна лихва в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 29.08.2017г. до
02.04.2018г., както и законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба до окончателното плащане, и разноски към 11.01.2018 г. в размер
2122.99 лева - данък недвижими имоти за периода м.07.2017 г. - м.08.2017 г. и
1804.55 лева - такса битови отпадъци за същия период и разноски, подробно
описани в уточнителна молба от 21.11.2018 г. Исковете за главница за периода
01.06.2016 г. - 01.09.2017 г. в размер 122 688.91 евро, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до плащането на 20.04.2023 г..
и лихвата за забава върху посочената главница в евро за периода 29.08.2017 г. -
02.04.2018 г. в размер 7580.30 евро са отхвърлени като погасени чрез плащане,
а над тези суми до предявените размери като неоснователни, за нуждите на
силата на пресъдено нещо, с която се ползва единствено диспозитивът на
решението.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
3
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
От приетите в първоинстанционното производство писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните, че между „И Еф Джи Лизинг“ ЕАД (с
променено с вписване от 2013 г. наименование на „И Ар Би Лизинг“ ЕАД) в
качеството на лизингодател и „Еврокапитал - България“ ЕАД в качеството на
лизингополучател, е сключен договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 г.,
по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие собствеността и
да предостави на лизингополучателя за ползване урегулиран поземлен имот
(дворно място), находящ се в гр. Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 22А и
ул."Любен Каравелов“ № 4, и административна сграда, построена в него,
срещу доставна цена на лизинговия актив в размер 3 157 002.40 евро, платима
на 180 месечни вноски, съгласно погасителен план към договора, и остатъчна
стойност 1 242 6954 евро, платима заедно с последната лизингова вноска, в
срока и при условията, предвидени в погасителния план. С клаузата на чл. 2.7
и чл. 2.8 е уговорена възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен
процент, който съгласно чл.2.8 е определен на 1 месечен Euribor плюс
надбавка 2,25 %, която лихва подлежи на едномесечна промяна при
актуализиране на БЛП всеки първи работен ден на месеца, а към сключване на
договора БЛП е в размер 4.20 %. С анекс № 1 от 13.06.2008 г. е изменен
договорът за лизинг, в частта относно броя на погасителните вноски от 180 на
178, размерът на остатъчната стойност и е изготвен нов погасителен план. С
анекс № 2 от 27.12.2013 г., считано от 01.01.2014 г., е променен броят на
вноските от 178 на 113 (чл. 2) и размерът на възнаградителната лихва,
уговорена като БЛП, заложен на 0.24 % годишно, при сключване на анекса, и
4,75 % надбавка ( чл.4 ). Уговорено е, че в случай, че БЛП надмине 1 %
надбавката ще бъде намалена със същия размер, с който БЛП е надвишил 1 %,
но не повече от 0.5 % (чл. 5). С клаузата на чл. 13 е уговорено, че измененията,
направени с чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от анекса влизат в сила след
изпълнение на условията по чл. 11 от допълнително споразумение към
договора за лизинг № 004572- 002/25.06.2008 г. сключен между страните.
Видно от представеното допълнително споразумение към договора за лизинг
№ 004572-002/25.06.2008 г. (л. 224 и сл. от делото пред СГС), в чл. 11 от
същото, лизингополучателят се е задължил да заплати сумата 500 000 евро, в
срок до 31.01.2014 г., сумата 2500 евро, представляваща такса за
преструктуриране на договора и 10 021.20 евро комисионна за управление.
Като последните две суми (2500 евро, представляваща такса за
преструктуриране на договора и 10 021.20 евро комисионна за управление) е
посочено, че се заплащат в деня на подписване на допълнителното
споразумение (анекс № 2) от 27.12.2013 г.
Безспорно е между страните и че лизингодателят е изпълнил
задължението си по договора, като по силата на договор за покупко -
продажба, сключен на 27.03.2008 г., обективиран в нотариален акт № 196, том
1, per. № 2095, дело № 167 от 2008 г. на нотариус Д. Б., е придобил правото на
собственост върху лизинговия недвижим имот и е предоставил ползването му
на ответника.
4
В нотариална покана - акт № 183, том III, per. № 8042/05.07.2017г. на
нотариус peг. № *** на Нотариалната камара, изпратена от „И Ар Би Лизинг"
ЕАД до „Еврокапитал - България“ ЕАД, е посочено, че към 26.05.2017 г. по
договора за лизинг има падежирали и неплатени от ответника суми в общ
размер на 527 536. 45 евро. „Еврокапитал - България“ ЕАД е бил поканен да
ги плати в 7-дневен срок от връчване на поканата. Направено е било
изявление, че в случай, че сумите не бъдат заплатени „И Ар Би Лизинг" ЕАД
ще счита договора за лизинг за прекратен (развален) от деня, следващ деня, в
който изчита 7-дневния срок от връчването на нотариалната покана, като
прекратяването на договора ще има смисъла, действието и правните
последици съгласно чл. 14.2.1, във връзка с чл. 14.1.1 от общите условия към
договора за лизинг. Нотариалната покана е била получена от ответника на
21.08.2017 г., като в дадения 7 - дневен срок плащане не е извършено и
считано от 29.08.2017 г. договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008г. е
развален.
Във връзка с прекратяването на действието на договора от „И Ар Би
Лизинг“ ЕАД е било издадено кредитно известие с № **********/29.08.2017
г. за сума от 1 177.16 евро, представляваща недължима лихва за периода след
прекратяване на лизинговия договор към фактура № **********/28.08.2017 г.
и кредитно известие с № **********/29.08.2017 г. за сума от 481 546. 15 евро
към фактура № **********/28.03.2008г.. издадено на основание чл. 115, ал. 6
ЗДДС. От ответника е била платена сума, равна на размера на начисления
данък върху добавената стойност по фактурата от 28.03.2008 г. в началото на
срока на лизинговия договор.
За сумите по кредитните известия от „И Ар Би Лизинг“ ЕАД е
направено изявление за прихващане с нотариална покана от 30.08.2017 г. акт
№ 50. том V, per. № 11464/08.09.2017 г. по описа на нотариус В. Д., per. № ***,
връчена на „Еврокапитал - България“ ЕАД на 27.10.2017 г.
Не е спорно между страните по делото, че с решение на едноличния
собственик на капитала от 12.01.2018 г. дружеството „И Ар Би Лизинг“ ЕАД е
преобразувано, чрез отделяне на част от имуществото, в ново дружество „И
Ар Би Лизинг България“ ЕАД. В приложение № 7 към решението под № 3 е
описан недвижимият имот, предмет на процесния лизнгов договор, а в т. II са
описани вземанията към „Еврокапитал - България“ ЕАД, които преминават
към новообразуваното дружество. Поради тези обстоятелства следва да се
приеме, че по силата на настъпилото правиприемство „И Ар Би Лизинг
България“ ЕАД е страна по процесния договор. Като последица от
преобразуване чрез вливане на това дружеството в „Юробанк България“ АД,
тази банка има качеството универсален правоприемник на дружеството - „И
Ар Би Лизинг България“ ЕАД.
С решение № 97 от 25.03.2019 г., постановено по т. д. № 354/2018 г. по
описа на ОС - Бургас е открито производство по несъстоятелност на ответника
„Еврокапитал - България“ ЕАД. В производството по несъстоятелност ищецът
е предявил вземания за главница по договора за лизинг в размер 139 506.57
евро - главница за периода 01.06.2016 г. - 01.09.2017 г.; 8425.96 евро -
мораторна лихва в размер на законната върху главницата за периода
29.08.2017 г. - 02.04.2018 г.; 13 756.89 евро - законна лихва от датата на
исковата молба - 04.04.2018 г. до 24.03.2019 г. и 11 471,19 евро разноски по
5
договора. В списъка на приетите вземания са включени посочената главница и
мораторна лихва, както и разноски за данък недвижим имот и ТБО. Срещу
всички приети вземания е подадено възражение от длъжника, по реда на чл.
690 ТЗ и с определение № 93 от 22.01.2020 г., постановено по т. д. № 354/2018
г. по описа на ОС - Бургас, възраженията на ответника срещу списъка на
приетите вземания на ищеца са оставени без уважение. Предвид изложеното
предмет на настоящото производство, което продължава по реда на чл.637, ал.
3, т. 2 ТЗ, са вземания за главница в размер 139 506.57 евро за периода
01.06.2016 г. - 01.09.2017 г., 8 425.96 евро законна мораторна лихва върху
главницата за периода от 29.08.2017 г. до 02.04.2018 г., със законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба (04.04.2018 г.) до окончателното
плащане, и разноски по договора за лизинг в размер 2122.99 лева,
представляващи данък недвижими имоти за периода м.07.2017 г. — м.08.2017
г. и 1804.55 лева - такса битови отпадъци за същия период.
В хода на първоинстанционното производство от ответника
„Еврокапитал - България“ ЕАД са представени доказателства за извършени на
19.04.2023 г. и 20.04.2023 г. плащания от трето за процеса лице, в полза на
ищеца на сума в общ размер 450 916,65 лв. за погасяване на всички предявени
от ищеца в производството по несъстоятелност вземания, сред които и
процесиите, включително лихвата за забава към момента на извършване на
плащането. Ищецът не отрича да е получил сумата, но оспорва погасителния
ефект на плащането с твърдения, че само след установяване на задълженията с
влязъл в сила съдебен акт може да се зачете плащане, а в хода на процеса само
такова извършено от длъжника.
От приетите в първоинстанционното производство първоначално и
допълнително заключение на назначената съдебно - счетоводна експертиза (л.
501 и сл. и съответно л. 635 и сл., том 2 от делото пред СГС) се установява, че
в периода 28.03.2008 г. - 01.10.2017 г. от ответника са извършени плащания в
размер 4 068 481.91 лв. ( 2 080 181.77 евро). За периода 24.03.2008 г. -
31.12.2013 г. с тези плащания, съгласно счетоводните записвания на ищеца,
ответникът е погасил главница в размер 1 063 878.34 евро и договорна
възнаградителна лихва от 543 368,30 евро като остатъкът от непогасената
главница към 31.12.2013 г. е 2 093 124.06 евро. Издадени са кредитно известие
с № ********** /29.08.2017г. за сума от 1 177.16 евро ( 2302.33 лв. )
недължима лихва за периода след прекратяване на лизинговия договор и
кредитно известие с № **********/29.08.2017 г. за сума от 481 546. 15 евро (
941 822.41 лв. ) или общо за сумата 944 124.74 лв. Сумата 941 822.41 лв.,
коригиран размер на ДДС, е формирана след намаляване на данъчната основа
поради разваляне на договора занапред, в приложение на чл. 115, ал. 3 ЗДДС.
Претендираният от ищеца данък върху недвижимия имот и такса ТБО за юли
и август 2017 г., в общ размер 3927.54 лв., са погасени с прихващане на
коригирания ДДС, установено от основното заключение на съдебно -
счетоводната експертиза, поради което вземанията за тези суми са погасени
към датата на подаване на исковата молба.
От заключението на допълнителната съдебно - счетоводна експертиза и
разпита на вещото лице в съдебно заседание на 15.09.2020 г. (л. 660 и сл., том
2 от делото пред СГС) се установява, че с платежно нареждане от 29.04.2014 г.
е заплатена сумата 500 000 евро, посочена като условие за влизане в сила на
6
измененията, направени с допълнителното споразумение (анекс № 2) от
27.12.2013 г. (анекс № 2), относно размера на лихвения процент, броя
погасителни вноски и погасителния план, поради което правилно първата
инстанция е приела, че съдържанието на договора е изменено с посочените
уговорки. С оглед извода за влизане в сила на анекс № 2 следва да бъде
възприет коригираният вариант на допълнителното заключение по задача 7 от
основното заключение, при отговора на която, е съобразен уговореният в
чл.2.7 от договора лихвен процент (1 М Юрибор плюс надбавка 2.25 %) до
31.12.2013 г. и изменението, направено с анекс № 2 (3 М Юрибор плюс
надбавка 4.75 %) за периода 01.01.2014 г. - 01.09.2017 г. Съгласно изготвения
от вещото лице погасителен план, таблица 1 към допълнителното заключение,
за периода 01.05.2015 г. - 01.06.2016 г., главницата е в размер 141 006.76 евро
(275 785,25 лв.), а за периода 01.06.2016 г. - 01.09.2017 г. в размер 206 515,59
евро. Възнаградителната лихва, съгласно таблица 1 (стр. 4 от допълнителното
заключение) за периода 01.06.2015 г. - 31.08.2017 г. е в размер 190 170.61 евро
(371 941.38 лв.). Съобразно това и след приспадане от реално платената сума
еднократните разходи по договора в размер 144 658.64 евро, описани на стр. 5
от допълнителното заключение, с остатъка биха били погасени
възнаградителни лихви с падежи 01.05.2008 г. - 01.11.2014 г. в размер 765
557.99 евро с ДДС и главница за периода 01.05.2008 г. - 01.11.2014 г. в размер 1
169 965,14 евро, а непогасената главница е в размер 426 407.93 евро с падежи
в периода 01.11.2014 г. - 01.09.2017 г. Така, след приспадане на задължения за
застрахователни премии, ТБО и данък върху недвижимия имот за 2015 г.; 2016
г. и 2017 г.; нотариална такса и такса за управление за 2016 г. и 2017 г. в общ
размер 56439.46 лв. ( стр. 4 от основаното заключение) остава сумата 887
685.28 лв. След приспадане на възнаградителните лихви в размер 371 941.38
лв. за периода 01.06.2015 - 31.08.2017 г. остава сумата 515 743.90 лв. От тази
сума, след приспадане на главницата до 01.06.2016 г. в размер 275 785,25 лв.
остава сумата 239 958.65 лв. или 122 688.91 евро, дължима главница за
периода 01.06.2016 г. - 01.09.2017 г. Предвид изложеното дължимата главница
за периода 01.06.2016 г. - 01.09.2017 г. е в размер 122 688.91 евро, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Въззивният съд кредитира в обсъдените части първоначалната и
допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, тъй като те са изготвени след
преценка на всички относими документи, като са отговорили подробно на
всички поставени релевантни въпроси.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
От събраните доказателства се установява, че страните по делото са
били обвързани от договор с характеристиките на такъв за обратен лизинг,
разновидност на финансовия лизинг. Също така се установява неизпълнение
по договора за лизинг на задълженията за заплащане на лизнгови вноски от
страна на „И Ар Би Лизинг“ ЕАД, с падежи, настъпили към датата на
получаване на нотариалната покана от 21.08.2017 г. Последиците от
изявлението, обективирано в нотариалната покана, се извличат от фактите,
посочени в него и послужили като основание за преустановяване на
договорната връзка, а именно неизпълнение на съществени задължения по
договора, установяване на които факти законът свързва с разваляне на
7
договора с действие занапред при договори като процесния, като за това е без
значение какъв точно израз страната е използвала, за да изрази волята си за
прекратяване на правоотношението. С изтичането на предоставения 7 дневен
срок с посочената нотариална показа за изпълнение на 27.08.2017 г., договорът
за лизинг е развален на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 88, ал. 1 ЗЗД с
действие за напред, считано от считано от 27.08.2017 г.
Настоящото съдебно производство се развива по реда на чл. 637, ал. 3, т.
2 ТЗ и има характер на иск по чл. 694 ТЗ, с единствената разлика, че не се
преминава от осъдителен към установителен иск. В процесното
производството с посочения предмет се установяват възникването и
съществуването на вземанията на кредитора, включени в списъка на приетите
вземания, които са оспорени. В това производство на общо основание следва
да се вземат предвид всички правопогасяващи факти, настъпили в хода на
процеса. Безспорно е, че са извършени от третото лице М. С. плащания, в
полза на ищеца с платежни нареждания от 19.04.2023 г. и 20.04.2023 г. в общ
размер 450 916.65 лв., които са достатъчни да покрият всички предявени в
производството по несъстоятелност вземания, включително процесиите в
установения по - горе размер. С плащането от третото лице на основание чл.73
ЗЗД, дори и против волята на кредитора, доколкото не се касае за лична
незаместима престация, е погасено вземането на кредитора и е освободен
длъжникът така, както ако сам беше изпълнил. Първоинстанционното съдебно
решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която са отхвърлени
предявените от „Юробанк България“ АД (правоприемник на „И Ар Би Лизинг
България“ ЕАД) срещу „Еврокапитал - България“ ЕАД (в несъстоятелност) ,
искове с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232 ЗЗД, вр. чл. 637, ал. 3, т.
2 ТЗ, за осъждане на ответника за заплати сумата 122 688.91 евро,
представляваща главница по договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 г.,
изменен с анекс № 1 от 13.06.2008 г.; анекс № 2 от 27.12.2013 г. и анекс № 3 от
02.02.2015 г. за периода 01.06.2016 г. - 01.09.2017 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба на 04.04.2018 г. до плащането на
20.04.2023 г. като погасен чрез плащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ за осъждане на ответника да заплати сумата
7580.30 евро, представляваща законна лихва за забава върху посочената
главница за периода 29.08.2017 г. - 02.04.2018 г. като погасен чрез плащане.
Поради това предметът на въззивното производство касае обжалваните части
от решението, с които съответната част от размера на предявените искове е
отхвърлена поради недължимост, а не поради плащане. Въззивникът имат
правен интерес да обжалва тази части, въпреки, че трето лице ги е заплатило,
тъй като ако съответните суми са недължими, това трето лице може да иска
връщане на плащането им по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Последица пък от това
плащане за масата на несъстоятелността и кредиторите е фактът на встъпване
на третото лице в правата на удовлетворения кредитор, в случай, че е имал
интерес да изпълни. Въпросът обаче, дали третото лице, платило чужд дълг, се
е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор, в размера и на
основанието, установени в настоящото съдебно производство (с оглед
действието на решението по чл. 637, ал. 4 ТЗ), е извън предмета на процесното
дело.
Спорни във въззивното производство са въпросите относно размера на
8
дължимата главница за периода 01.06.2016 г. - 01.09.2017 г., както и
дължимостта на такси битови отпадъци и данък недвижими имоти за периода
м.07.2017 г. - м.08.2017 г. към датата на предявяване на процесната искова
молба.
Размерът на дължимата главница за периода 01.06.2016 г. - 01.09.2017 г.
зависи от обстоятелството дали в отношенията между страните е породил
действие анекс № 2 от 27.12.2013 г. (л. 42 и сл. от делото пред СГС), свързан с
изпълнение на условията на чл. 11 от допълнително споразумение № 1 към
договора за лизинг от същата дата - 27.12.2013 г. (л. 224 и сл. от делото пред
СГС). Обвързващото действие на анекс № 2 означава приложението на
различен размер на договорна лихва (3 М Юрибор плюс надбавка 4.75 %) за
периода 01.01.2014 г. - 01.09.2017 г., което се отразява на размерите на
изплатени съответно неизплатените задължения за главница и лихви и в
крайна сметка води до извод за по-нисък (122 688.91 евро) от претендирания
(139 506,57 евро) в настоящото съдебно производство размер на дължима
главница. Настоящият съдебен състав приема, че условието, за да породи
действие анекс № 2 от 27.12.2013 г., е било изпълнено, поради което
уговореното съдържанието на този анекс следва да бъде приложено в
отношенията между страните. Видно е от съдържанието на чл. 11 от
допълнителното споразумение към договора за лизинг № 004572-
002/25.06.2008 г. (л. 224 и сл. от делото пред СГС), лизингополучателят се е
задължил да заплати сумата 500 000 евро, в срок до 31.01.2014 г., което
условие е изпълнено съгласно допълнителното заключение на съдебно-
счетоводната експертиза. Останалите посочени в чл. 11 суми (2500 евро,
представляваща такса за преструктуриране на договора и 10 021.20 евро
комисионна за управление) са заплатени съгласно текста на тази клауза в деня
на подписване на допълнителното споразумение от 27.12.2013 г. В тази насока
са неоснователни възраженията на въззивника, че тези суми не са заплатени и
че условието за пораждане на действие на анекс № 2 не е настъпило.
Неоснователно е и възражението, че няколко месечното забавяне на
изплащането на сумата от 500 000 евро е попречило условието да настъпи.
След като лизингодателят е приел плащането на тази сума, това означава, че
се е съгласил условието да настъпи с обратно действие – считано от
01.01.2014 г. Показателно за обвързващото страните по договора действие на
анекс №2 е поведението на ищеца – лизингодател в първоинстанционното
производство. Същият при предявяването на исковата молба се позовава и на
действието и съдържанието на анекс № 2. Впоследствие в хода на
производството, когато установява, че неговото приложение води по-нисък
размер на дължимата главница, в крайна сметка „Еврокапитал - България“
ЕАД оспорва действието на анекс №2. Това оспорване е неоснователно и
същият анекс е породил обвързващо за страните по договора действие до
момента на неговото разваляне. Поради изложените доводи следва да се
приеме, че към момента на предявяване на исковата молба в полза на ищеца е
съществувало вземане за главница за периода 01.06.2016 г. - 01.09.2017 г. в
размер 122 688.91 евро. Правилно е изчислена от първата инстанция с
помощта на компютърна програма лихвата за забава върху посочената
главница (122 688.91 евро) в евро за периода 29.08.2017 г. - 02.04.2018 г. е в
размер 7580.30 евро. Предвид изложеното исковете за главница за разликата
над 122 688.91 евро до пълния предявен размер от 139 506,57 евро, както и за
9
лихва за сумата над 7580.30 евро до пълния предявен размер от 8425.96 евро
правилно са отхвърлени поради тяхната недължимост.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
претендираният данък върху недвижимия имот и такса ТБО за юли и август
2017 г. в общ размер 3927.54 лв. са погасени чрез прихващане (с приспадане
на коригирания ДДС). Поради което вземанията за тези суми са погасени към
датата на подаване на исковата молба и правилно исковата претенция за тези
вземания в общ размер 3927.54 лв. е отхвърлена като неоснователна от
първоинстанционния съд.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а в обжалваните
части решението да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна
има право да претендира присъждане на съдебни разноски съгласно чл. 78, ал.
3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. Процесуалният предсдтавител на същата обаче
заявява, че такива не претендира, поради което въззивният съд не следва да се
произнася по този върпос.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваните части решение № 260111/24.06.2024 г.,
постановено по т. д. №659/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с които
са отхвърлени като неоснователни (поради недължимост) предявените от
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, (правоприемник на „И Ар Би
Лизинг България“ ЕАД, ЕИК *********), срещу „Еврокапитал - България“
ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК *********, искове с правно основание чл. 345,
ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232 ЗЗД, вр. чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ, за осъждане на ответника за
заплати сумата над 122 688.91 евро до пълния предявен размер от 139 506,57
евро, представляваща главница по договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008
г., изменен с анекс № 1 от 13.06.2008 г.; анекс № 2 от 27.12.2013 г. и анекс № 3
от 02.02.2015 г. за периода 01.06.2016 г. - 01.09.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба на 04.04.2018 г. до плащането
на 20.04.2023 г., исковете за разноски по договора за лизинг в размер 2122.99
лева - данък недвижими имоти за периода м.07.2017 г. - м.08.2017 г. и в размер
1804.55 лева - такса битови отпадъци за същия период, както и иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ за осъждане на ответника
да заплати сумата над 7580.30 евро до пълния предявен размер от 8425. 96
евро, представляваща законна лихва за забава върху посочената главница за
периода 29.08.2017 г. - 02.04.2018 г.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
10
Решението е постановено при участие на синдика на „Еврокапитал
България“ ЕАД ( в несъстоятелност) на основание чл. 637, ал. 2, т. 2 ТЗ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11