РЕШЕНИЕ
№155
09.04.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав: .
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова ……………………………………………………………..
Прокурор: Антон Стоянов …...…………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова и. административно дело № 1413 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Производството е образувано по искова молба подадена от Я.В.Д. ***, чрез упълномощен представител, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, насочена срещу Областна Дирекция на МВР – Стара Загора , с която се претендира обезщетение в размер на 300.00 лева, представляващи имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно издаден електронен фиш сер. Г № 0000*** на ОДМВР-Стара Загора ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото, до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 300.00 лева, се основава на разходите, които е направил за квалифицирана правна защита чрез ангажиране на адвокат, който да го защитава в хода на съдебното производство по обжалване на процесният електронен фиш.
Моли се за присъждане и на направените по настоящото производство разноски по делото.
Ответникът- Областна дирекция на МВР- Стара Загора, в писмен отговор по исковата молба, ангажира становище за доказаност на иска по основание и размер и признава същия. Заявява се, че сумата предмет на иска е заплатена по банкова сметка ***. Излагат се съображения, че с оглед направеното признание на иска и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че с оглед доказаното заплащането на сумата предмет на иска от ответника на ищеца, е отпаднал правният интерес от водене на съдебното производство. Пледира искът да се отхвърли, а производството да се прекрати. Касателно претенцията за разноски, осъществени в настоящото производство, излага съображения, че след като е налице признание на иска, и той е заплатен изцяло, а преди предявяването му ответникът не е бил поканен да плати, то същият не е станал повод за завеждане на делото и по аргумент от чл.78, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, разноските следва да останат за ищеца.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Електронен фиш, сер. Г, №0000*** издаден от ОДМВР-Стара Загора, на ищеца Я.В.Д., за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. с чл. 638, ал.4 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба”, в размер на 250.00 лева от ЗДВП .
Електронният фиш е бил обжалван от ищеца пред Районен съд, гр. Чирпан, който със свое Решение № 62/21.11.2019г., постановено а.н.д. № 398 по описа на същия съд за 2019г., е отменил оспорения санкционен акт. Решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 18.12.2019г.
В съдебното производство по а.н.д. № 398/2019г.по описа на РС- Чирпан, ищецът е бил представляван от адвокат, с когото за целта сключил договор за правна защита и съдействие от 20.08.2019г.за сумата от 300.00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин от съдържащите се писмени доказателства в приложеното по настоящото производство а.н.д.№ 398/2019. по описа на РС- Чирпан.
Настоящият иск е предявен пред АдмС-Хасково на 27.12.2019г.и заведен с вх. № 8083 от същата дата. На 30.01.2020г. ОДМВР-Стара Загора е заплатило, по посочената в исковата молба банкова сметка, ***.00 лева.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203, ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на отменен, с влязъл в сила съдебен акт Електронен фиш сер. Г, №0000*** издаден от ОДМВР-Стара Загора. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска-по силата на чл.37, ал.2 от ЗМВР Областна дирекция на вътрешните работи, гр. Стара Загора е юридическо лице, поради което е пасивно легитимирана да отговаря по така предявеният иск. По наведеният довод за прекратяване на производството от страна на представителя на окръжна прокуратура, гр.Хасково, следва да се посочи, че при наличието на редовна искова молба, с която е предявен осъдителен иск, съдът е длъжен да се произнесе с решение като установи обстоятелствата по делото и направи правен извод за съществуването на изискуемо и ликвидно притезание на ищеца спрямо ответника. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка само в случаите, когато се предявява установителен иск (чл.124, ал.1 ГПК), а не и при предявяване на осъдителен такъв. В последният случай(какъвто е и настоящия) съдът не може да откаже да разгледа спора и прекрати производството по делото, а е длъжен да се произнесе с решение за осъждането на ответника или за отхвърлянето на иска. В този смисъл и актуалната практика на ВАС(Определение № 13889/17.10.2019г. по адм. дело № 1037/2019г. на ВАС, 3-то отд. И др.)Ето защо искът е допустим.
Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна.
Съображенията за това са следните :
Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300.00 лева причинени в резултат на отменен по надлежния ред незаконосъобразно издаден електронен фиш. Основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда –имуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.
Съображенията за това са следните.
Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издаденият по отношение на ищеца електронен фиш сер. Г, №0000*** от ОДМВР-Стара Загора е отменен с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си електронният фиш да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, той се издава от административен орган, приравнен е на наказателно постановление, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно електронните фишове, представляват властнически актове и са правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС. В тази връзка съдът счита, че с отмяната на процесният електронен фиш с влязъл в сила съдебен акт, в случая е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
По отношение наличието на втората кумулативно предвидена в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила вреда съдът намира, че от доказателствената съвкупност се установява безспорно, че на ищеца са причинени имуществени вреди.
В договора за правна защита и съдействие, приложен в посоченото административно-наказателно дело, е посочено, че уговорената между страните сума за осъществяване правната защита е 300.00 лева,както и че уговорената в него сума действително е заплатена в брой. Съгласно тълкувателно решение № 6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на разписка. Съответно налице е и и втората предпоставка на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Предвид отмененият по съдебен път електронен фиш, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления(на които по силата на изрична законова норма са приравнени и електронните фишове), изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, касателно предявения иск за имуществени вреди, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Гореизложеното води на извода, че от доказателствата по делото се установява,
че към момента на подаване на исковата молба, са били налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Областна
Дирекция на МВР-Стара Загора, по реда на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В настоящото производство е представено неоспорено писмено доказателство, че на 30.01.2020г. по банковата сметка посочена в исковата молба, като такава по която ответникът може да извърши заплащане, е постъпило такова от Областна Дирекция на МВР, гр. Стара Загора, в размер на 303 лева, отнасящо се до административни дела АД № 1413/19г.(настоящото) и АНД № 398/2019г. (образуваното по оспорване на ЕФ пред районният съд), с което се удостоверява извършено от ответника плащане на ищеца на обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от отменения електронен фиш сер. Г, №0000*** на ОДМВР-Стара Загора, ведно с дължимата законна лихва.
Настоящият съдебен състав приема, че
доколкото нормата на чл.235, ал.3 от ГПК го задължава да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право, извършването на плащането следва да се прецени като правопогасяващ
относно спорното правоотношение факт.
След като претендираното от ищеца
обезщетение в размер на 300 лева произтича от претърпени от него имуществени
вреди, чиято изискуемост настъпва от 18.12.2019г.
– момента на влизане в сила на съдебното решение на районния съд за отмяна на ,
ел. фиш като унищожаем акт (съгласно т.4 от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС), то с
привеждането на същата сума по сметка на ищеца ответникът е заплатил своето
задължение. Тъй като спорното притезание е погасено чрез плащане, към настоящия
момент предявеният осъдителен иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
В специалния приложим в случая закон –
ЗОДОВ, въпросът относно присъждане на разноски за производството, е уреден
изрично.
В чл.10, ал.2 от ЗОДОВ (изм. ДВ бр.43
от 2008 г.) е предвидено, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда
ищеца да заплати разноските по производството.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ (доп. ДВ
бр.94 от 29.11.2019 г.), ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска.
Съгласно чл.10, ал.4 от ЗОДОВ (нова, ДВ
бр.94 от 29.11.2019 г.) съдът осъжда ищеца да заплати на ответника
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената
част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ.
Предвид цитираните разпоредби и изхода
на процесния правен спор, при който искът се отхвърля изцяло, ответникът не
следва да бъде осъждан да заплати на ищеца направените в настоящото
производство разноски за внесена държавна такса и възнаграждение за един
адвокат.
Тъй като от страна на ответника не е
направено искане за присъждане на разноски в негова полза, както и липсват
доказателства по делото такива да са направени от него, в полза на ответника не
следва да се присъжда възнаграждение за защита от юрисконсулт по чл.10, ал.4 от ЗОДОВ.
По отношение въпросът в чия
тежест следва да са разноските, направени в производството от страна на ищеца,
и намира ли приложение в случая хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК.
В чл.78, ал.1 от ГПК е регламентирано,
че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска.
Според чл.78, ал.2 от ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Тук следва да се посочи, че в
практиката на гражданските съдилища (например:
Определение №674/23.11.2011 г. по ч.гр. дело №597/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о.;
Определение №688/02.10.2014 г. по ч.т. дело №2337/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о. и
Определение №200/20.05.2016 г. по ч.гр. дело №1960/2016 г. на ВКС, ГК, III г.о.)
трайно се приема, че извършеното
плащане след получаване преписа от исковата молба не освобождава ответника от
задължението за разноски. Тази практика е основана на Тълкувателно решение №119
от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.дело №112/1956 г., в мотивите на което е
възприето, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с
поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за
заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди и то почива на вината на противната
страна, а също че „в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца
и в случаите когато искът е отхвърлен, защото след предявяването му ответникът
доброволно е възстановил правото на ищеца, например възстановил е нарушеното
владение или е изпълнил задължението си…“
В този смисъл следва да се тълкува и
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако същата се приеме за относима към
исковите производства с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, на основание §1
от ЗР на ЗОДОВ, според който за неуредените в този закон въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданските закони, и предвид това, че в установения в АПК ред
на Глава единадесета „Производства за обезщетения“, към който препраща чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ, няма регламентирани подобни правила.
В съдебната практика на ВАС по сходни
случаи са застъпени две групи становища.
Според едното, (например: Определение №1377/01.02.2019
г. по адм.дело №150/2019 г. на ВАС, IV о.; Определение №8752/11.06.2019 г. по
адм.дело №4227/2019 г. на ВАС, III
о.) в случаите, при
които няма доказателства, че ищецът е направил постъпки пред ответника за
доброволно заплащане на претендираната сума и отказ от страна на ответника,
следва да се приеме, че ответната страна за пръв път е сезирана с искане за
заплащане на сумата едва с предявяване на иска, поради което не е дала повод за
завеждането му и нормата на чл.78, ал.2 от ГПК намира приложение.
Според второто становище (например: Определение №1390/01.02.2019 г.
по адм.дело №14343/2018 г. на ВАС, III о.; Определение №13611/14.10.2019 г. по адм.дело №11175/2019 г. на
ВАС, III о.), при
отсъствието в ЗАНН на норма относно отговорността за разноските в
производствата по обжалване на наказателни постановления и доколкото с
Тълкувателно решение №1/15.03.2017 г. по т.д. №2/2016 г. на ОСС Първа и Втора
колегия на ВАС е прието, че разноските могат да бъдат претендирани по исков ред
(предвиден за обезщетяване на вреди, причинени на граждани и организации от
държавата), тъй като разноските могат да бъдат определени и присъдени
единствено след провеждането на исково съдебно производство, то завеждането на
такова дело е по причина отсъствието на нормативна уредба и няма връзка с
поведението на ответната страна. Постановилите определенията състави приемат,
че делото във всички случаи следа да бъде заведено, за да се постигне
възстановяване на направените в друго съдебно производство разноски, а
„справедливостта като едно от основните начала на правото не допуска ищецът да
бъде натоварен с разноски за провеждането на исковото производство, при
положение, че държавата не е създала процесуален ред за възстановяване на
разноските, направени в производствата по обжалване на издадените от държавни и
общински органи наказателни постановления, в рамките на тези производства“.
Настоящият съдебен състав намира, че
безспорно установеното в случая обстоятелство, че сумата, предмет на иска
с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е изплатена от ответника на ищеца след предявяването на исковата молба,
само по себе си не води на извода, че с поведението си ответникът е дал повод
за завеждане на делото. Съответно са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК разноските да се възложат върху ищеца.
Установената по тълкувателен път (с
Тълкувателно решение №1/15.03.2017 г. по т.д. №2/2016 г. на ОСС Първа и Втора
колегия на ВАС) възможност причинените вреди от отменени наказателни
постановления(и
приравнените им електронни фишове), представляващи заплатено за обжалването им адвокатско
възнаграждение, да се репарират по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, не означава, че
тези вреди могат да бъдат определени единствено след провеждането на исково
съдебно производство.
Възприемането на това становище би
означавало задължението за заплащането им да възниква едва след влизане в сила
на съдебното решение, с което обезщетението за вреди е присъдено, в отклонение
от общия принцип на чл.84, ал.3, изр.последно от ЗЗД – „При задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана“, както и с
тълкуването, направено в т.4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005 г. по т.
гр.д. №3/2004 г., ОСГК на ВКС – „При незаконосъобразни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в
сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове…“
Липсата на друга нормативна уредба не
означава, че претърпялото вредите лице (ищецът), не може да иска доброволното
им овъзмездяване, а при непредприемане на действия по такова, завеждането на
исковото производство действително няма връзка с поведението на ответната
страна, която в процесния случай в съвсем кратък срок след първото уведомяване
за претенцията на ищеца (с получаването на препис от исковата молба на 06.01.2020г.)е предприела плащане на дължимата сума,
с лихва за забава. Преценката за поведението на ответника следва да е за всеки
конкретен случай, а с оглед конкретното поведение на тази страна в случая съдът
приема, че възникването на правния спор не е причинено от поведение на
ответника, за който също не е уреден правен ред доброволно за заплати
обезщетението за непозволено увреждане преди да бъде сезиран с искане от
претендиращото го лице.
По тези съображения, в случая
направените от ищеца разноски за настоящото производство следва да останат в
негова тежест.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.В.Д., с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да бъде осъден ответника Областна Дирекция на МВР, гр.Стара Загора да му заплати сума в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №398/2019 г. на Районен съд–Чирпан, по което с Решение № 62/21.11.2019 г. е отменен като незаконосъобразен електронен фиш сер. Г, № 0000*** на ОД на МВР-Стара Загора., ведно със законната лихва върху тази сума,счита от предявяване на иска, поради извършено в хода на делото плащане.
Разноските във връзка с воденето на настоящото производство се възлагат в тежест на ищеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: