Решение по КНАХД №2074/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр.чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ ( БДЧК) против решение № 955/30.07.2025 г. постановено по а.н.д. № 1801/2025 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено издаденото от касатора НП № 23/28.03.2025 г. , с което на Община Варна са наложени: имуществена санкция в размер на 2000,00 лева на основание чл.200,ал.1,т.2 от Закона за водите ( ЗВ) за нарушение на чл.48,ал.1,т.11 от ЗВ и имуществена санкция в размер на 150,00 лева на основание чл.200,ал.1,т.4 от ЗВ , за нарушение на чл.48,ал.1,т.12 от ЗВ и съдът е прекратил административнонаказателното производство в частта по пункт 2- относно нарушението по чл.48,ал.1,т.12 от ЗВ.

Решението се оспорва с основанието на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи за незаконосъобразност на всяко от приетите от Районен съд-Варна основания за отмяна на НП. Счита, че съдържанието на АУАН и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Сочи се, че от тяхното съдържание може да се установи датата на извършване на нарушението – 13.09.2025 г., самото деяние, което се изразява в дейности по монтаж на тройник на фланец 6 и мястото на нарушението, което е на напорен тръбопровод ф500 за отпадъчни води, находящ се под дъното на Варненското езеро. Сочи се , че описанието на нарушението съответства на правната квалификация на деянието и на приложената санкционна норма на чл.200,ал.1,т.2 от ЗВ, вр. чл.48,ал.1,т.11 от ЗВ. Счита, че описанието на нарушението е достатъчно ясно, поради което не е било нарушено правото на защита на санкционираното лице. Счита за неправилни изводите на въззивния съд, че тройниците по фланец 3 и фланец 6 представляват съставни части от тръбопровода. Сочи се, че монтажът на тройник на фланец 6 представлява предпоставки или създава условия за компрометиране на водопроводната система и създаване на съществен риск за човешкото здраве и околната среда, поради което титулярът на разрешителното следва да подаде в БДЧР заявление за изменението му по реда на ЗВ. Счита, че същността на тройника не е част от фактическия състав на нарушението и не следва да бъде изследван. Монтирането му обаче без предварително подаване на заявление за изменение на разрешителното , представлява нарушение по чл.48,ал.1,т.11 от ЗВ. По отношението на нарушението по чл.48,ал.1,т.12 от ЗВ, счита за неправилни изводите на Районен съд-Варна, че е изтекла погасителната давност по чл.34,ал.1 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство. Сочи се, че нарушението е установено в резултат на извършена проверка , от който момент е започнал да тече тримесечният срок за издаване на АУАН. В този смисъл АУАН е издаден в установения давностен срок по чл.34,ал.1 от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание поддържа жалбата чрез процесуален представител и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационният ответник- Община Варна , чрез юрисконсулт Патаре в съдебно заседание и в депозиран писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на Районен съд-Варна е правилно и моли да бъде оставен в сила. Счита за правилни и обосновани с приетото по делото заключение на СТЕ изводите на въззивния съд, че тройниците на фланци представляват съставни части на тръбопровод, поради което монтажът им не представлява отклонение от издаденото разрешително за ползване на воден обект. Счита, че описаните в т.1 на НП действия , не представляват отклонение от предвидените условия в Разрешително за ползване № 22270012/02.02.2023 г. , поради което не е осъществен състав на административно нарушение по чл.48,ал.1,т.11 от ЗВ. Счита за правилни изводите на въззивния съд относно изтекла погасителна давност за образуване на административнонаказателно производство във връзка с нарушението по чл.48,ал.1,т.12 от ЗВ. Счита, че релевантна за началото на срока по чл.34, ал.1, изр.2, предл. 1 от ЗАНН е първата дата , на която в Басейнова дирекция „Черноморски район“ е била налична необходимата информация за индивидуализация на нарушението. Позовава се на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т.д. №3/2019 г. , ОСС, І и ІІ колегия, според което откриване на нарушителя има, когато компетентният орган разполага с данните , въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. По същество излага съображения, че не е налице нарушение на изискванията на чл.48,ал.1,т.12 от ЗВ, като за него не е възникнало задължение за изготвяне на доклад, тъй като през 2023 г. не са извършвани строително-монтажни дейности по проекта. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът като прецени доводите на страните, фактите, изведени от Районен съд-Варна от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Районен съд-Варна е установил от фактическа страна, че на 06.01.2022 г. Община Варна подала заявление за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект по чл.46, ал.1 от ЗВ, с изключение заустването на отпадъчни води, за обект – Варненско – Белославско езеро, с цел на използването – ремонт на напорен тръбопровод. Към заявлението бил приложен и инвестиционен проект. На 02.02.2023 г. директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ издал Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 22270012/02.02.2023 г. за изпълнение на „ремонт на напорен тръбопровод ф 500 за отпадъчни води, находящ се под дъното на Варненското езеро“- промяна по време на строителството по чл.154 от ЗУТ. На 15.07.2024 г. е сключен договор за изпълнение на ремонта с възложител Община Варна и изпълнител „Хидроремонт-ИГ“ ООД, подизпълнител „ЕИС-Строителна компания“ АД. На 24.09.2024 г. при извършена проверка от контролни органи на Басейнова дирекция „Черноморски район“ било установено, че фланец 6 е свързан към фланец 4 с байпасен тръбопровод ( временна връзка), което позволява да бъдат изпълнявани изкопни работи в предвиденото трасе между фланец 4 и фланец 6. Реалните дейности били извършени на 13.09.2024 г. , като се установило, че предстои монтаж и на фланец 3. Проверяващите приели, че монтирането на тройниците е допълнително включено в проекта в етапа на строителството като технология на работа, по предложение на изпълнителя. Било установено и, че в срока до 31.03.2024 г. не е представен доклад по изпълнение на условията в разрешителното за 2023 г. , изискуем съгласно чл.48,ал.1,т.12 от ЗВ. На 11.11.2024 г. срещу Община Варна бил съставен АУАН за нарушение на чл.48,ал.1,т.11 от ЗВ, за това, че на 13.09.2024 г. са извършени монтажни дейности осъществени без изискващото се изменение на Раздел „Системи и съоръжения, чрез които ще се реализира ползването“ от издаденото разрешително за ползване на воден обект и за това, че Община Варна като титуляр на разрешителното за ползване на воден обект в срок до 31.03.2024 г. не е представила в Басейнова дирекция „Черноморски район“ изискващият се в т.3.1 от Раздел „Предоставяне на информация за изпълнените дейности“ в разрешителното доклад за изпълнение на условията в разрешителното, като същият е представен с вх.№ 08-00-1486/14.10.2024 г.- нарушение на чл.48,ал.1,т.12 от ЗВ. Срещу АУАН е подадено възражение по чл.44,ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушенията по чл.48,ал.1,т.11 от ЗВ и чл.48,ал.1,т.12 от ЗВ. Посочената фактическа обстановка въззивният съд е установил въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и приетото по делото заключение на СТЕ.

От правна страна Районен съд-Варна е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган. По отношение на нарушението на чл.48, ал.1,т.11 от ЗВ е приел, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42,ал.1,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, тъй като е налице противоречие в описанието на нарушението. Изложил е доводи, че от него не става ясно, за какво конкретно деяние е санкционирана Община Варна- за това, че е извършен монтаж на тройник на фланец 6; за това, че предстои монтаж на тройник на фланец 3; за двете неща едновременно или за опит за извършване на административно нарушение. По отношение на съответствието на наказателното постановление с материалния закон и като се е позовал на заключението на приетата по делото СТЕ, е приел, че тройниците на фланец 3 и фланец 6 представляват съставни части на тръбопровода, който представлява пречиствателното съоръжение. Поради това техният монтаж не представлява отклонение от издаденото разрешително за ползване на воден обект, и не е осъществен състава на нарушение по чл.48,ал.1,т.11 от Закона за водите.

По отношение на нарушението на чл.48,ал.1,т.12 от ЗВ въззивният съд е приел, че е изтекла погасителната давност по чл.34,ал.1 от ЗАНН. Приел е, че с изтичането на срока за предоставяне на доклада за изпълнение на условията в издаденото разрешително до 31 март на следващата отчетна година, е започнал да тече тримесечният срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя. Нарушителят е бил известен на 31.03.2024 г., поради което АУАН е следвало да се издаде до 31.06.2024 г., като актът е издаден на 11.11.2024 г.

По изложените съображения въззивният съдебен състав отменил изцяло НП, прекратил е административнонаказателното производство в частта по пункт 2.- относно нарушението по чл.48,ал.1,т.12 от ЗВ, като осъдил АНО да заплати разноски на Община Варна и на Районен съд-Варна.

Решението на Районен съд-Варна е частично неправилно.

Относно нарушението по чл.48,ал.1,т.11 от ЗВ:

Нормата на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН въвежда императивни изисквания за съдържанието на АУАН и на НП, спазването на които предполага точно и конкретно фактическо описание на деянието, което да прави повдигнатото обвинение ясно и недвусмислено и по този начин да дава възможност за адекватно упражняване на правото на защита от страна на наказаното лице. Коментираните от Районен съд-Варна изисквания по чл.42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН са спазени, за което касационният съд не споделя мотивите изложени от въззивния съд в постановеното от него решение. Не се установяват нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на санкционираното лице. Видно от обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП, същите съдържат всички относими към нарушението обстоятелства. Описанието на деянието е достатъчно подробно и относимо към фактическия състав на нарушената разпоредба. В съдържанието на АУАН и НП е посочено, че Община Варна е санкционирана, за извършената дейност по монтаж на тройник на фланец 6 на 13.09.2024 г., която е осъществена без изискващо се изменение в Раздел „Системи или съоръжения, чрез които ще се реализира ползването“ от Разрешително № 22270012/02.02.2023 г. Липсва каквото и да е съмнение относно това, какво нарушение е извършило санкционираното лице, както и къде и кога е осъществено деянието, за което е било наказано. В този смисъл правото му на защита не е нарушено, поради което касационният състав не споделя изложените от Районен съд-Варна мотиви.

Независимо от горното, касационният съд споделя направените от въззивния съд изводи за допуснато от наказващия орган нарушение на материалния закон.

С нормата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ е въведено задължение за водоползвателите - титуляри на разрешителни, да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. Несъстоятелни са оплакванията на касационния жалбоподател, че районният съд неправилно е приложил и тълкувал материалния закон. Въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации е приложил правилно закона. Видно от обжалваното НП, от фактическа страна е прието, че извършените дейности по монтаж на тройник на фланец 6 на 13.09.2024 г. са осъществени без изискващото се изменение на Раздел „Системи или съоръжения, чрез които ще се реализира ползването“ от издаденото на Община Варна разрешително. Правилно въззивният съд е приел, че фитингите или фасонните части, каквито са тройниците към фланец, са съставни части на всеки тръбопровод, поради което техният монтаж не представлява отклонение от издаденото разрешително за ползване на повърхностен воден обект. Изводите на съда са обосновани с приетото по делото заключение на СТЕ, което не е оспорено от страните.

Неоснователни са доводите на касатора, че същността на тройникът като съоръжение или система, е ирелевантен за съставомерността на нарушението. В условието на разрешителното: системи или съоръжения, чрез които ще се реализира строителството и условие: параметри на разрешителното от Разрешително № 2227 0012/02.02.2023 г. са отразени всички промени в проекта. Монтирането на тройник, като съставна част на тръбопровода, който представлява пречиствателното съоръжение, не представлява отклонение от издаденото разрешително за ползване на повърхностен воден обект, поради което не е възникнало задължение за подаване на заявление в БДЧР за изменение на разрешителното по реда на Закона за водите. Съответно не е осъществено от обективна страна нарушението на чл.48,ал.1,т.11 от ЗВ, в какъвто смисъл са изводите на въззивния съд. В тази част решението на Районен съд-Варна е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила.

Относно нарушението по чл.48,ал.1,т.12 от ЗВ:

Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 48,ал.1,т.12 от ЗВ се осъществява чрез бездействие, от което следва, че установяването на времето на бездействието съвпада с датата на установяване на нарушението. В случая това е 24.09.2024 г., когато е извършена проверката от експерти на БДЧК по изпълнение на условията на издаденото разрешително за ползване на повърхностен воден обект. Следва да бъде посочено, че моментът на откриване на нарушителя е фактически въпрос, който подлежи на изследване във всеки конкретен случай и по отношение конкретното лице, чиято административна отговорност е ангажирана. В случая нарушителят е установен най-рано на датата на приключване на проверката– 24.09.2024 г. , на която дата е извършено и документалното констатиране на извършеното деяние, с Констативен протокол № В-607/24.09.2024 г. От тази дата следва да се изчислява тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН, като в настоящия случай той изтича на 24.12.2024 г. Именно в рамките на този срок, на 11.11.2024 г. , срещу ответника е бил съставен АУАН. Видно от датата на съставяне на акта – 11.11.2024 г. и датата на издаване на наказателното постановление – 28.03.2025 г. , са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Във въззивното решение липсват мотиви относно правната квалификация на извършеното нарушение на чл.48,ал.1,т.12 от ЗВ, както и законосъобразността на наложената санкция и нейния размер. Не е налице и доказателствен анализ, както и правни изводи, обосновани със събраните по делото доказателства, касаещи съставомерността на нарушението по посочения в НП законов текст. Въззивният съд не се е произнесъл и относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Недопустимо е отговор на въпросите, свързани със съставомерността на санкционираното нарушение на чл.48,ал.1,т.12 от ЗВ, да бъдат дадени едва с касационното решение. Посоченото представлява основание за отмяна на съдебния акт в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Варна. При новото разглеждане на делото следва въз основа на установената фактическа обстановка да се извърши преценка относно обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние, осъществяващо състава на нарушение по чл.48,ал.1,т.12 от ЗВ, както и да се съобрази наличието на предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН.

По разноските:

С решението си въззивният съд е осъдил Басейнова дирекция „Черноморски район“ да заплати на Община Варна сумата от 500,00 лв. , представляващи направените пред въззивната инстанция разноски за депозит за вещо лице – 400 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 100 лв., и за сумата от 320,00 лева, представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице, която да заплати по сметка на Районен съд-Варна. Сторените разноски за възнаграждение за вещо лице са свързани изцяло с проверката на НП в частта на наложеното наказание за нарушението по чл.48,ал.1,т.11 от ЗВ, в която част решението на Районен съд-Варна следва да се остави в сила. В частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение решението на въззивния съд следва да се отмени за сумата от 7,00 лева ( 100 лв.- размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение х 150,00 лв. – отменената част на решението / 2150 лв.- материалния интерес) , която е съразмерна за частта на наложеното наказание в размер на 150,00 лв. на основание чл.200,ал.1,т.4 от ЗВ, за нарушение на чл.48,ал.1,т.12 от ЗВ.

В частта , в която решението на Районен съд-Варна се оставя в сила, ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Същият е представляван по делото от упълномощен юрисконсулт, поради което и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер от 130. 00 лева – за процесуалното представителство пред касационния съд, с оглед сегашната редакция на разпоредбата от ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г. Посоченото възнаграждение е в минималния предвиден размер и е съобразен с фактическата и правна сложност на конкретния случай.

В случая делото се връща за ново разглеждане от ВРС, в частта на наложената с НП имуществена санкция в размер на 150,00 лева , на основание чл.200,ал.1,т.4 от ЗВ за нарушение на чл.48,ал.1,т.12 от ЗВ, поради което приложим е чл. 226, ал. 3 от АПК, съгласно който при новото разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция, съобразно изхода на спора.

Така мотивиран, Административен съд-Варна, VІ-ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 955/30.07.2025 г. постановено по а.н.д. № 1801/2025 г. по описа на Районен съд-Варна, В ЧАСТТА, В КОЯТО е отменено издаденото от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ ( БДЧК) НП № 23/28.03.2025 г. , с което на Община Варна е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева на основание чл.200,ал.1,т.2 от Закона за водите ( ЗВ) за нарушение на чл.48,ал.1,т.11 от ЗВ.

ОТМЕНЯ решение № 955/30.07.2025 г. постановено по а.н.д. № 1801/2025 г. по описа на Районен съд-Варна, В ЧАСТТА, В КОЯТО е отменено издаденото от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ ( БДЧК) НП № 23/28.03.2025 г. , с което на Община Варна е наложена имуществена санкция в размер на 150,00 лева на основание чл.200,ал.1,т.4 от ЗВ , за нарушение на чл.48,ал.1,т.12 от ЗВ и е прекратено административнонаказателното производство в частта по пункт 2- относно нарушението по чл.48,ал.1,т.12 от ЗВ и В ЧАСТТА на присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна за горницата над 93, 00 ( деветдесет и три) лева до сумата от 100,00 ( сто ) лева.

Връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд-Варна, в тази част.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район“ ( БДЧК) да плати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 130,00 ( сто и тридесет) лева.

Решението е окончателно.