Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1894 22.07.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд XXI
– ви граждански състав
На пети юли две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Моника Яханаджиян
Секретар: Жасмина
Славова,
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско
дело №9084 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „УМБАЛ“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.Бургас, бул.“Стефан
Стамболов“ №73, представлявано от д-р
Б.М., против Д.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, с която се претендира
постановяване на решение, с което да се приеме за установено в отношенията
между страните съществуването на вземания в полза на ищеца за сума в размер на
720,00 лева, представляваща парично задължение по фактура
№**********/13.08.2018 г. и в размер на 13,03 лева, представляваща лихва за
периода 13.08.2018 г. – 18.10.2018 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 19.10.2018 г. до
окончателното плащане на сумите, за които има издадена по ч.гр.д.№7495/2018 г. по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.410 от ГПК №3780/22.10.2018 г.
В исковата молба
се твърди, че в периода 03.08.2018 г. – 10.08.2018 г., ответникът е бил лекуван
при ищеца, в отделение по гастроентерология, както и че към момента на
хоспитализацията му е бил с прекъснати здравноосигурителни права. Ищецът
твърди, че ответникът е бил уведомен, че за лечението следва да се заплатят
оказаните медицински услуги, съгласно ценоразписа на лечебното заведение в
случай, че до дехоспитализацията не възстанови здравноосигурителните си права.
Ищецът твърди, че оказаните на ответника медицински услуги възлизат на сума в
размер на 720,00 лева и за същите има издадена фактура №**********/13.08.2018
г., както и че същата не е заплатена и до настоящия момент, въпреки отправената
му покана, поради което и се претендира с обезщетение за забава.
В исковата молба
се сочи още, че за дължимите суми ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК с №3780/22.10.2018 г.
В подкрепа на
иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не се представлява, сочи нови писмени
доказателства.
В срока по
чл.131 от ГПК, ответната страна се е възползвала от правото си да депозира
отговор на така подадената искова молба, в който оспорва твърденията на ищеца,
че е бил информиран за задължението си да заплати предоставените му медицински
услуги съобразно ценоразписа на болничното заведение. Не ангажира
доказателства.
В съдебно
заседание отговорът се поддържа от назначения от съда особен представител –
адв.М., преупълномощен от адв.Т.П.-Н., посочена от БАК.
Предявеният
установителен иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните
не се спори, че в периода 03.08.2018 г. – 10.08.2018 г., ответникът Г. е бил
лекуван при ответника, в отделение по гастроентерология по клинична пътека №**
„***“ по Приложение №16 на ЦРД за 2017 г., както и че към момента на
хоспитализацията му ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права,
които не са били възстановени нито по време на болничния му престой, нито към
момента на изписването му от болничното заведение. В този смисъл са и приетите
като доказателства Епикириза, изх.№19171/731 и здравноосигурителен статус към
02.08.2018 г., издаден от НАП.
По делото е
приета като доказателство История на заболяването на ответника, в която
извършените медицински дейности са описани и от съдържанието на която става
ясно, че е подписал Декларация за информираност и съгласие на пациента по
отношение източника на заплащане за диагностиката и лечечението на неговото
заболяване, Декларация за запознаване с правата и задълженията на пациента,
Декларация за писмено информирано съгласие на основание чл.84, ал.2 от ЗЗ и
Декларация за информирано съгласие.
Между страните
не се спори и по това, че за проведеното лечение има издадена от ищеца фактура
№********** от 13.08.2019 г., приета като доказателство по делото, от
съдържанието на която става ясно, че проведеното лечение на ответника като
здравно-неосигурен пациент, е на стойност 720,00 лева.
По делото няма
данни сумата да е платена от ответника, напротив от приложено като
доказателство ч.гр.д.№7495/2018 г. по описа на РС-Бургас, става ясно, че е
образувано по заявление на „УМБАЛ-Бургас“ АД и въз основа на него има издадена на
22.10.2018 г. Заповед №3780 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът, в качеството му на длъжник да заплати на
кредитора сумата от 720,00 лева, представляваща непатена стойност на проведено
от 03.08.2018 г. до 10.08.2018 г. лечение по КП №** „***“ в отделение по
гастроентеорология, ведно с мортаорна лихва в размер на 13,03 лева, начислена
за периода 13.03.2018 г. – 18.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на зявлението на 19.10.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Основното
възражение на ответника, въведено от назначения му от съда особен представител
е, че ответникът не е бил информиран за задължението си да заплати предоставените
му медицински услуги съобразно ценоразписа на болничното заведение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:
Съдът
констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №9084 по описа на Бургаския районен съд за 2018 г., е подадена
от лице, легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.
Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да
се произнесе по него е настоящия съд, като за ищеца в настоящето производство
съществува правен интерес от установяване по отношение на длъжника със сила на
присъдено нещо вземанията за главница и лихви.
Установи се по
делото, че ответникът е ползвател на услугите на ищеца в период, през който е
бил с прекъснати здравноосигурителни права, поради което и на основание чл.52
от ЗЗО следва да заплати оказаната му медицинска помощ по цени, определени от
лечебното заведение.
Възражението на
ответника, че не е бил информиран за задължението си да заплати предоставените
му медицински услуги, съобразно ценоразписа на болничното заведение, не се
подкрепя от приетите като доказателства История на заболяването и Заповед №VI-Р-554/23.10.2017
г., издадена на основание чл.244, ал.4 от ТЗ, чл.3, ал.1 и 2 от ПВТР на
„УМБАЛ-Бургас“ АД, чл.5, ал.1 и ал.3 от ПУДВР на „УМБАЛ-Бургас“ АД и Наредба за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС
№118/22.05.2006 г., поради което и съдът приема, че в полза на ищеца съществува
съответното парично вземане в размера от 720,00 лева, който не се оспорва от
ответната страна, поради което и искът се явява доказан и основателен и следва да се уважи като такъв, ведно с акцесорните претенции
за присъждане на обезщетение за забава в размер на 13,03 лева за периода
13.08.2018 г. – 18.10.2018 г. и законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 19.10.2018 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат направените от ищеца разноски, които са в общ размер на 525,00
лева, от които 75,00 лева е платената държавна такса по делото, 150,00 лева е
платеното възнаграждение за особен представител на ответника и 300,00 лева е
дължимото юрисконсултско възнаграждение.
При съобразяване
със задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК,
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното
производство разноски, или сума в размер на 25,00 лева.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Д.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, дължи на ищеца „УМБАЛ“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, бул.“Стефан
Стамболов“ №73, представлявано от д-р
Б.М., сума в размер на 720,00 лева (седемстотин и двадесет лева),
представляваща парично задължение по фактура №**********/13.08.2018 г. и сума в
размер на 13,03 лева (тринадесет лева и три стотинки), представляваща лихва за
периода 13.08.2018 г. – 18.10.2018 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 19.10.2018 г. до
окончателното плащане на сумите, за които има издадена по ч.гр.д.№7495/2018 г. по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.410 от ГПК №3780/22.10.2018 г.
ОСЪЖДА Д.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ищеца „УМБАЛ“ АД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“ №73,
представлявано от д-р Б.М., сума в размер на 525,00 лева (петстотин
двадесет и пет лева), разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ищеца „УМБАЛ“ АД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“ №73,
представлявано от д-р Б.М., сума в размер на 25,00 лева (двадесет и пет
лева), представляваща направените в заповедното производство разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД