ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Стара Загора, 18.09.2020г.
Старозагорският районен съд, гражданско отделение, XI състав, в разпоредително заседание на 18.09.2020г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
сложи за разглеждане Гр.дело №2455 по описа за 2020г. докладвано от съдията МИНЧЕВА и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от М.Б.Р. *** срещу „Профи кредит България“ ЕООД гр.София, с която е предявен иск за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №********** от 30.08.2018г. и евентуален иск за прогласяване за нищожни на клаузите от същия договор от раздел VI, „Параметри по кредита“, на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и на чл.15 от Общите условия, даващи право на ответника да получи възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Претендират се направените по делото разноски.
При проверката на редовността и допустимостта на подадената молба съдът констатира следното:
Подадената молба е родово подсъдна на районния съд съгласно разпоредбата на чл.103 от ГПК. Същата е подадена пред местнокомпетентния РС-Стара Загора съобразно разпоредбата на чл.113 ГПК. Молбата отговаря на изискванията за допустимост, визирани в разпоредбата на чл.127 от ГПК, към нея са представени писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, изразено е становище по иска.
По
представените материали по делото съдът прави следния проект на доклад:
Искът е предявен от М.Б.Р. *** срещу „Профи кредит България“ ЕООД гр.София. С исковата молба се твърди, че страните сключили Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №********** от 30.08.2018г. за сумата от 1000,00лв., която ищецът е следвало да върне на 24 вноски при ГЛП от 41,17% и ГПР от 49,89%. Договорено било закупуването на допълнителен пакет услуги на стойност 1200,48лв. Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на клаузата, уреждаща размера на дължимата годишно лихва. Освен това договорът бил нищожен и поради противоречие с нормите на чл.11, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК. Счита, че размерът на договорената лихва противоречи на добрите нрави, тъй като към него следвало да се прибави и стойността на закупения пакет услуги, представляваща скрита лихва. Размерът на лихвата не съответствал на предоставената като кредит сума и срока на договора. Трайно се приемало в съдебната практика, че размер на лихва, която надвишава трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави. Ищецът счита, че посоченият в договора ГЛП не съответства на реалния, тъй като стойността на закупения пакет от допълнителни услуги бил скрита лихва и следвало да се добави към лихвения процент. По този начин и ГПР не е коректно посочен и обявен на потребителя. Цената на пакета от допълнителни услуги не можел да се определи и като такса, тъй като противоречал на изискванията на ЗПК за таксите, които кредиторът може да събира. Възнаграждението за допълнителния пакет услуги не се дължало за реално предоставени на кредитополучателя услуги, а за евентуалната възможност да се ползват такива услуги, които могат изобщо да не бъдат извършени. Поради тази причина налагането на кредитополучателя да заплати този пакет услуги води до неоснователно обогатяване на кредитора за дейности, които той всъщност не извършва. Поради тази причина ищецът счита това възнаграждение за скрита лихва по кредита, която не е обявена на потребителя и не е включена в ГЛП и ГПР. Освен това не било ясно как е формиран ГПР, който е посочен само като абсолютна величина в договора без да бъде посочена методиката за определянето ми съгласно изискванията на ЗПК. Договорът за кредит бил нищожен, като ищецът дължал връщането само на чистата сума по кредита.
Моли съда да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №********** от 30.08.2018г. В условията на евентуалност моли съда да прогласи за нищожни клаузите от същия договор от раздел VI, „Параметри по кредита“, на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и на чл.15 от Общите условия, даващи право на ответника да получи възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Претендират се направените по делото разноски.
Представя и моли да бъдат приети като писмени доказателства копия на: Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №********** от 30.08.2018г., Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 30.08.2018г., Общи условия на Профи кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, Погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Моли да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице да проучи материалите по делото, да извърши справка в счетоводството на ответника и да отговори на следните въпроси: Какви разходи по договора по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК са включени в годишния процент на разходите? Какъв е трикратния размер на законната лихва – годишно и дневно, считано от сключването на договора до завеждане на исковата молба? Вещото лице да съпостави в табличен вид трикратния размер на законната лихва помесечно и размера на договорната лихва по договора за потребителски кредит. С какъв процент се оскъпяват ГЛП и ГПР чрез включване в тях на възнаграждението за допълнителни услуги? Вещото лице да изготви заключение общо /сумарно годишно и месечно/ и в табличен вид, като в таблицата да представи този размер самостоятелно по месеци и след това да го сумира с дължимата договорна лихва по месеци.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че страните били сключили договор за заем за сумата от 1000,00лв., която ищецът следвало да върне за 26 месеца. Отделно от договора за кредит ищецът е сключил и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги на стойност 1200,48лв., която стойност била разсрочена за срока на кредита. Преди сключването на договора ищецът бил запозната с всички условия по заема, като е подписала стандартен европейски формуляр и Общи условия. Ищецът се е съгласил в всички условия по заема, като договорът отразявал индивидуалните уговорки между страните. Ответникът твърди, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги касае реални услуги от страна на кредитора, от една от които – приоритетно разглеждане на искането на кредит, ищецът се е възползвал. Възможността на ищеца да се възползва от всички услуги от пакета обуславяло необходимостта за кредитора да обезпечи предоставянето на тези услуги за целия срок на договора, което му коствало и съответните разходи. Поради тази причина оспорва твърденията в исковата молба, че възнаграждението за пакета допълнителни услуги представлявал скрита лихва. Твърди, че договорът за кредит не противоречи на разпоредбите на закона, цитирани от ищеца. Относно размера на договорната лихва, законът предвиждал максимален размер – петкрактния размер на законовата лихва, поради което цитираната от ищеца практика за противоречие с добрите нрави била остаряла и неприложима. Всички клаузи от договора, включително и тези за определяне на ГЛП и ГПР, и от допълнителното споразумение за закупуване на пакет допълнителни услуги, били съобразени с разпоредбите на ЗПК, не страдали от твърдяните пороци, и не били нищожни. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца.
Представя и моли да бъде прието като писмено доказателство копие на Искане за отпускане на потребителски кредит.
Възразява
срещу назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, като в случай, че такава
бъде назначена, поставя допълнителен въпрос към вещото лице – Съобразявайки
методиката за изчисляване на ГПР, какъв следва да е максималният допустим
размер на възнаградителната лихва, за д абъде спазено изискването на чл.19,
ал.4 от ЗПК.
От така подадената искова молба съдът намира, че е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №********** от 30.08.2018г. поради противоречие със закона и противоречие с добрите нрави. В условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за прогласяване нищожността на клаузите от същия договор от раздел VI, „Параметри по кредита“, на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и на чл.15 от Общите условия, даващи право на ответника да получи възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Претендират се и направените по делото разноски.
Исковата молба е редовна и допустима и не са налице процесуални пречки за разглеждането й в открито съдебно заседание. Подлежат на доказване всички спорни факти, като съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В тежест на ищеца е да докаже предпоставките за нищожност на договора и конкретно на клаузите от Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в зависимост от основанието, на което се твърди нищожността. Ищецът сочи доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът следва да докаже възраженията си, а именно, че клаузите на договора и споразумението са действителни и са договорени индивидуално. Ответникът излага съображения в подкрепа на възраженията си.
Съдът намира, че следва да прикани страните към спогодба, като им разясни, че чрез постигането на спогодба страните могат да уредят отношенията си чрез взаимни отстъпки, по начин, който най-добре отговаря на интересите им, като избегнат постановяването на неизгодно за тях съдебно решение, както и заплащането на по-висока държавна такса при решаване на спора от съда.
Съдът предоставя на страните възможност да изложат становището си във връзка с проекта за доклад по делото в първото по делото заседание.
Предвид обстоятелството, че исковата молба е редовна и допустима и не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, съдът намира, че следва да насрочи открито съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани като им се връчи препис от настоящото определение.
Представените към исковата молба и писмения отговор писмени документи – копия на: Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №********** от 30.08.2018г., Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 30.08.2018г., Общи условия на Профи кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, Погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Искане за отпускане на потребителски кредит, са относими към предмета на делото и са допустими като писмени доказателства, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Съдът намира искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за допустимо и основателно, като предвид съображенията, изложени от ответника и предвид разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, счита, че вещото лице не следва да отговаря на въпроса за трикратния размер на законната лихва, а следва да отговори на поставения от ответника въпрос.
На основание чл.143, ал.2 от ГПК съдът следва да даде възможност на ищеца да сочи и нови доказателства във връзка с възраженията на ответника в първото по делото заседание.
По отношение на искането за присъждане на направените разноски по делото съдът следва да укаже на страните, че на основание чл.80 ГПК следва да представят списък на разноските в съдебно заседание, като в противен случай те няма да имат право да искат изменение на решението в частта му за разноските.
Предвид гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
Насрочва открито съдебно заседание за разглеждане на гр.дело №2455 по описа за 2020г. на 28.10.2020г. от 14,30ч., за която дата да се призоват страните на посочените от тях адреси като им се връчи препис от настоящото определение.
Приканва страните към спогодба като им разяснява, че чрез постигането на спогодба страните могат да уредят отношенията си чрез взаимни отстъпки, по начин, който най-добре отговаря на интересите им, като избегнат постановяването на неизгодно за тях съдебно решение, както и заплащането на по-висока държавна такса при решаване на спора от съда.
Приема като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и писмения отговор писмени документи – копия на: Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №********** от 30.08.2018г., Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 30.08.2018г., Общи условия на Профи кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, Погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Искане за отпускане на потребителски кредит.
Назначава съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Георги Димов Котаров, което след като проучи материалите по делото и извърши необходимите справки в счетоводството на ответника да отговори на следните въпроси: 1. Какви разходи по договора по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК са включени в годишния процент на разходите? 2. С какъв процент се оскъпяват ГЛП и ГПР чрез включване в тях на възнаграждението за допълнителни услуги? Вещото лице да изготви заключение общо /сумарно годишно и месечно/ и в табличен вид, като в таблицата да представи този размер самостоятелно по месеци и след това да го сумира с дължимата договорна лихва по месеци. 3. Съобразявайки методиката за изчисляване на ГПР, какъв следва да е максималният допустим размер на възнаградителната лихва, за да бъде спазено изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК?
Определя първоначален депозит за вещото лице в размер на 200,00лв. /двеста лева/, които да бъдат внесени от страна на ищеца в тридневен срок от получаване на настоящото определение, като указва на същия, че при невнасяне на депозита, експертизата няма да бъде изпълнена.
Съгласно чл.199 от ГПК вещото лице следва да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание.
Вещото лице да бъде призовано за съдебното заседание след внасянето на депозита, като му се изпрати препис от настоящото определение.
Дава възможност на ищеца да сочи и нови доказателства във връзка с възраженията на ответника в първото по делото заседание.
Указва на страните да представят списък с разноските по делото в съдебно заседание, като в противен случай те няма да имат право да искат изменение на решението в частта му за разноските.
Съдът предоставя на страните възможност да изложат становището си във връзка с проекта за доклад по делото в първото по делото заседание.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните, а препис от писмения отговор да се изпрати на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: