№ 246
гр. Пловдив, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
К. Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20235001000295 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 260124 от 22.12.2022 година, постановено по т. дело №
57/2021 година по описа на Окръжен съд – С.З., е осъден Г. да заплати на Я.
Н. И., ЕГН **********, сумата от 63 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди – болки, страдания и психически
стрес, причинени му при ПТП, станало на 23.05.2020г., ведно със законната
лихва, считано от 01.10.2020г. до окончателното изплащане на
обезщетението, като е отхвърлен предявеният иск за сумата над 63 000 до
претендирания размер от 100 000 лева като неоснователен.
Г. е осъден да заплати на Я. Н. И. сумата от 389,54 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат
на ПТП от 23.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2020 г.
до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск над тази
сума до претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 556, 48
лева.
1
Г. е осъден да заплати на адв. Р. М. от АК – С. адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на Я. Н. И. в
размер на 2920,68 лева с ДДС съразмерно с уважената част от исковете.
Я. Н. И. е осъден да заплати на Г. направените по делото разноски в
размер на 632,03 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Г. е осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, сумата от 2535,58 лева за държавна такса, както и сумата от 204,24
лева за възнаграждение на вещи лица, платени от бюджета на съда,
съразмерно с уважения размер на исковете.
Решението е постановено при участието на третото лице -помагач на
страната на ответника - Ж. И. М..
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от Г. в
осъдителните му части. Оплакванията са за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалния закон и необоснованост. Първата група доводи, изложени във
въззивната жалба, касаят неправилност на правната квалификация на
предявените искове, определена от първоинстанционния съд, а именно
чл.557 ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ. Становището на жалбоподателя е, че
предявените искове са такива по чл. 557 ал.1, т.2, б. „б“ от КЗ и че не е
осъществен фактическият състав на тази правна норма, приложима в
отношенията между страните. Твърди се, че по делото е установено, че
МПС-то, с което е причинено процесното ПТП, е доставено от друга държава
– членка на ЕС, че същото не е било формално регистрирано на територията
на Република България и няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. МПС било закупено доста
дълъг период преди ПТП, което настъпило извън 30-дневния срок по чл.557
ал.1, т.2, б. „б“ от КЗ и при посочената от жалбоподателя правна
квалификация на исковете не можела да се ангажира отговорността му.
Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая с оглед на
конкретните данни, е приложима ал. 2 на чл. 482 от КЗ, като е посочено, че тя
не се отнася за хипотеза като настоящата. В случая не ставало дума за
регистрационен номер, който не съответства или вече не съответства на
конкретното МПС. Твърденията на жалбоподателя са, че се касае за ПТП,
причинено в България от МПС, което не се намира обичайно на територията
2
на Република България по смисъла на чл. 482, ал.1, т. 1 от КЗ.
Следващата група доводи във въззивната жалба са за нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в това, че съдът не е обсъдил всички
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност при
постановяване на решението си, поради което то било необосновано.
Липсвало обсъждане и произнасяне по надлежно и своевременно
въведеното в процеса възражението за съпричиняване, изразяващо се в това,
че ищецът се е съгласил да пътува в автомобил, управляван от
неправоспособен водач, като е знаел това, с което бил нарушен от съда чл.
51, ал. 2 от ЗЗД. Жалбоподателят счита, че съпричиняването следва да се
определи поне в размер на 50%, преценено съвкупно заедно със
съпричиняването поради липса на поставен предпазен колан.
Въведено е и оплакване, че решението в обжалвана част е постановено
в нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Изложени са подробни
съображения, че определеният размер на обезщетението за неимуществени
вреди е изключително завишен, несъобразен с конкретните неимуществени
вреди, установени по делото, както и с икономическите критерии, стандарта
на живот в страната, застрахователните лимити и установената съдебна
практика.
По тези съображения се иска отмяна на решението в обжалваните
части и постановяване на ново по същество, с което да се отхвърлят
предявените искове като неоснователни и недоказани или да се определи
много по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди,
евентуално да се уважи изцяло възражението за съпричиняване във всички
изрично заявени от ответника негови проявления и да се намали
определеното обезщетение с приетата степен на съпричиняване.
Жалбоподателят претендира присъждане на разноски.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство Я. Н. И. чрез адвокат Р. М. с изразено
становище за нейната неоснователност и подробно развити съображения за
неоснователност на конкретните оплаквания на жалбоподателя. Искането е за
потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на
разноски за въззивната инстанция, включително адвокатско възнаграждение.
Третото лице – помагач Ж. И. М. не е изразило становище по
3
въззивната жалба на Г..
Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадената е в срока по
чл. 259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части. Съобразявайки конкретните оплаквания във въззивната жалба, до
които, наред със спазването на императивните материалноправни норми, е
ограничена проверката на въззивният съд за правилността на
първоинстанционното решение, съдът намира, че решението в обжалваните
части е правилно.
По т. дело № 57/2021 година по описа на Окръжен съд – С.З., е
предявен иск по чл. 558, ал. 5 от КЗ, като първоинстанционният съд с
доклада си по делото е приел, че основанието, на което се претендира от
увреденото лице плащане от Г., е чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ. В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 23.05.2020г., в
с.Н.м., обл. С.З., на улица без име, водачът Ж. И. М. на лек автомобил „Б.“, с
рег. № ***, е причинил ПТП, като е загубил контрол над управлявания от
него автомобил, излязъл е вдясно от пътното платно по посоката на
движението си, преобърнал се е и се е ударил в железобетонен стълб. При
злополуката е пострадал Я. Н. И. - пътник в лекия автомобил. За
произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №***/2020г. и било образувано досъдебно производство № 284 ЗМ
599/2020г., по описа на РУ - Казанлък. След инцидента Я. И. бил
транспортиран до УМБАЛ „П. АД - С.З.. Той бил приет в Клиниката по
неврохирургия с оплаквания за силни болки в областта на главата, врата,
болезненост в гръдния кош и гърба, разпростиращи се по хода на ребрените
дъги, съпроводени с изтръпване, световъртеж и други. Въз основа на
проведените прегледи и изследвания били установени паравертебрална и
супраспинозична болезненост в торакалния отдел на гръбначния стълб,
линеарна фрактура в предната колона на тялото на Тх12; Фрактура на десния
процесус транзверзус на Л1 и други. Поставена му била диагноза: Контузио
капитис, коли, торацис, абдоминис; Комоцио Церебри; Фрактура Тх12;
Фрактура процесус трансверзи Л1 декстри. Назначена му била
4
медикаментозна терапия, както и външна имобилизация в шиен отдел с
мека яка и тораколумбален брайс. Ищецът бил изписан на 26.05.2020 г., като
му била предписана лекарствена терапия за дома и му били дадени указания
да носи корсет за 3 месеца и шийна яка за 20 дни.
На 10.06.2020 г. ищецът посетил психотерапевт, който след обстоен
медицински преглед и изследване установил, че в резултат на процесното
ПТП и психическия стрес той е с посттравматичен стресов синдром със
силно изразена психосоматика, изразяваща се в нервност, притеснителност,
остра стресова реакция, както и че получава неконтролирани епизоди на
тревога и депресивност, силна тревожност при опит за качване в автомобил
или за шофиране, виене на свят, силно притеснение, като е посочено, че и към
момента на прегледа не е преодолял травматичните епизоди от
настъпилото ПТП.
За проведеното лечение Я. Н. И. извършил разходи в общ размер на
556, 48 лева, включващи консумативи, медикаменти, преглед при психолог и
матрак, подробно описани по вид и стойност в исковата молба.
В исковата молба е посочено, че ПТП причинило на ищеца внезапно и
неочаквано увреждане на здравето с множество болки и страдания. Той се
справял с големи усилия в ежедневието си самостоятелно, силно ограничил
социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които
изпитвал от фрактурите на прешлени, изпитвал трудности и болки при
придвижване, нуждаел се от чужда помощ, заемал принудителна лежаща
поза, защото имал болки в изправено положение на тялото, при заемането на
определено положение на тялото усещал болки и бързо умаляване, трудно се
придвижвал поради продължаващите болезнени усещания на мястото на
уврежданията, оплаквал се от нестабилност, не можел сам да се обува,
преоблича и да задоволява хигиенните си нужди заради ограничената
подвижност и поставената имобилизация - корсет и шийна яка, затруднявал
се при извършването и на други елементарни битови дейности, усещал
замайване, лесно се задъхвал и се оплаквал от болки и бодежи в областта на
гърдите и гърба при физическо натоварване. Допълнителен дискомфорт му
създавала необходимостта от чужда помощ. Болничният престой и
необходимостта от грижите на друг човек, както и болките го правели
затворен и тревожен, чувствал се изолиран и рядко излизал навън, защото
5
трудно се придвижвал и бързо се уморявал.
Изживеният стрес от произшествието рефлектирал върху общото му
емоционално съС.ие. Пътният инцидент променил живота му завинаги, като
повлиял отрицателно и върху психиката му. В резултат на ПТП станал
раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на
чувство на безпокойство и притеснение, особено когато оставал сам. Тези
емоции били породени от усещането, че поради травмите перманентно ще
изпитва болки и трудности при физическа активност и ще се нуждае от
грижите на своите близки. Страхувал се, че никога няма да успее да се
възстанови напълно. Ищецът твърди, че е променен след преживяното ПТП,
изпитвал неувереност и страх от МПС, продължавал да сънува кошмари,
свързани с преживяното, непрекъснато мислел за случилото се, станал
тревожен и по-чувствителен от преди, разсеян и поС.но напрегнат, бил
апатичен към заобикалящия го свят и се затворил в себе си.
Към настоящия момент страданията продължавали, като
възстановяването му все още не било приключило.
Ищецът твърди, че ПТП, в резултат на което е получил описаните по-
горе увреждания и травми, е предизвикано от водача на лек автомобил „Б.“, с
peг. № ***, без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“. Твърди, че поради това е предявил извънсъдебната си
претенция за обезщетения за причинените му вреди пред Г. с молба вх. № 24-
01-286/ 30.06.2020 г., въз основа на която била образувана щета №
***/30.06.2020 г. Г. отказал изплащане на обезщетение с писмо с изх. № 24-
01-286/ 30.09.2020 г.
При този отказ ищецът предявява иск пред съда за осъждане на Г. да
му заплати обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпените
неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, както и сумата
от 556,48 лева – обезщетение за имуществени вреди – разходи по лечението,
причинени му при процесното ПТП от 23.05.2020 г., ведно със законна лихва
от датата на изпадането в забава на ответника – 01.10.2020 година, до
окончателното изплащане на обезщетенията.
Ответникът по предявените обективно съединени искове Г. ги е
оспорил по основание и размер, като е въвел и възражение за съпричиняване.
Конкретните оспорвания и възражения, които се поддържат и с въззивната
6
жалба, ще бъдат обсъдени подробно от съда в мотивите на настоящото
решение.
Със събраните в първоинстанционното производство доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, е установена следната
фактическа обстановка:
На 23.05.2020 година в село Н.м., област С.З. е причинено ПТП от Ж.
И. М. в качеството му на водач на лек автомобил „Б.“, с peг. № ***, като е
безспорно, че този автомобил не е имал регистрация в България, както и
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Безспорно е също, че ищецът Я. Н. И. е пътувал в този
автомобил и в резултат на ПТП е получил увреждания.
Първият спорен въпрос между страните, който е в очертания с жалбата
предмет на въззивното производство, е свързан с наличието или липсата на
материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на Г. за
заплащане на обезщетения за вредите, причинени на ищеца. Този въпрос
касае определянето на точната правна квалификация на предявения иск.
Според жалбоподателя Г. основанието за ангажиране на неговата
отговорност е чл.557, ал.1, т.2, б. „б“ от КЗ, а не чл.557 ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ,
както е приел първоинстанционният съд.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на материалния закон при определяне на правната квалификация
на предявения иск. Съображенията му са следните:
В Глава Петдесет и първа от действащия КЗ се съдържа правната
уредба на Фонда за незастраховани МПС на Г.. В чл. 557, ал. 1 е посочено
задължение на Г. за заплаща обезщетения на увредени лица от Фонда за
незастраховани МПС. Сред хипотезите, в които съществува такова
задължение за Г. при ПТП, причинено от незастраховано по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ МПС, каквото е и
процесното, са тези по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ от КЗ. Чл. 557, ал. 1, т.
2, б. „а“ от КЗ предвижда задължение на Г. да заплаща обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
7
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България и за което
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КЗ, на която се
позовава Г., оспорвайки основателността на предявения иск, е приложима за
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени на
територията на Република България от моторно превозно средство, което се
доставя в Република България от друга държава членка и не е било формално
регистрирано в Република България, при условие че събитието настъпи в 30-
дневен срок от приемането на моторното превозно средство от приобретателя
и за моторното превозно средство няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Следва да се посочи, че определената от първоинстанционния съд
правна квалификация на предявения иск като такъв по чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от КЗ е съобразена с изложените от ищците обстоятелства, на които те
основават иска си. В първоначалната искова молба ищецът твърди, че
процесното ПТП е причинено от автомобил с чужда регистрация марка „Б.“,
с peг. № ***, който не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. В хода на процеса ищецът чрез процесуалния си
представител е конкретизирал обстоятелствата, на които основава иска си
съобразно събраните по негово искане доказателства, като е посочил, че става
дума за МПС, който е напуснало страната, в която е регистрирано, поради
което регистрационният му номер вече не съответства на това МПС и за
което е приложима разпоредбата на чл. 482, ал. 2 от КЗ. Според тази
разпоредба за целите на предявяване на претенцията пред Г. или национално
застрахователно бюро в случаите, в които моторното превозно средство няма
регистрационен номер, както и когато има регистрационен номер, който не
съответства или вече не съответства на това моторно превозно средство, и
настъпи пътнотранспортно произшествие с негово участие, територия, на
която обичайно се намира моторното превозно средство, е територията на
държавата, където е настъпило пътнотранспортното произшествие. Това
уточнение е направено от ищеца в съдебно заседание на 28.09.2022 година. В
съдебно заседание на 12.10.2022 година първоинстанционният съд е
конкретизирал доклада си по делото, посочвайки, че предявените искове са
такива по чл. 557, ал. 1 т. 2, б. „а“ от КЗ. Уточнени са и обстоятелствата, на
8
които се основават исковете във връзка с процесното ПТП, като е посочено,
че то е причинено от лек автомобил марка „Б.“, с чужд peг. № ***, продаден
на И. М. на 05.12.2019 година, без да е регистриран в България, без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че
ПТП е настъпило след изтичане на 30-дневния срок от приемането на МПС
от приобретателя, че липсва български регистрационен номер, а чуждият
регистрационен номер не съответства на МПС, пребиваващо обичайно в
България, поради което е приложима разпоредбата на чл. 482, ал. 2 от КЗ и
отговорността на застрахователя следва да се ангажира на основание чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ. Ответникът Г. не е възразил срещу този доклад по
делото и срещу определената от първоинстанционния съд правна
квалификация, която съответства на заявените от ищеца обстоятелства.
Посочените обстоятелства освен това са установени със събраните и приети
от първоинстанционния съд доказателства.
На стр. 229 от първоинстанционното дело е представено писмо от
Бюро на автомобилните застрахователи във В. до Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи, в което е отразено, че Б. във В.
отказва застрахователно покритие, тъй като процесният автомобил е бил
експортиран от В., поради което регистрационният му номер вече не отговаря
на автомобила.
От формулярите, чиито превод е на стр. 238 -244 от делото е видно, че
автомобилът е придобит на 05.12.2019 година във В. от нов собственик, а
именно от И. М..
От писмото на Областна дирекция на МВР – Пловдив, изготвено на
09.05.2022 година по искане на процесуалния представител на ищеца / стр.
270/ е видно, че няма данни в АИС за регистрация на процесния автомобил в
България. По-подробни данни се съдържат в писмо на МВР, Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество“ с изх. № А-8904 от 03.08.2022
година / стр. 309/. В него е отразено, че процесният автомобил,
индивидуализиран с посочен номер на рамата, а именно ***, не е регистриран
в България. Регистрирано е влизане на МПС в страната на 29.12.2019 година
през ГКПП Калотина, като в него са пътували И. Ж.в М. и Ж. И. М..
От обясненията на конституирания като трето лице – помагач Ж. И.
М. на страна на ответника, дадени в съдебно заседание на 17.11.2021 година, е
9
видно, че автомобилът е собственост на неговия баща И. М., чиято адресна
регистрация е в България, в село Н.м., докаран е в България през месец
декември 2019 година, един месец след като е закупен в А., а процесното
ПТП е станало три-четири месеца след това. Тези обяснения кореспондират с
обсъдените по-горе доказателства.
При тези данни – за първоначална регистрация на автомобила, с който
е причинено ПТП във В., за продажбата му в началото на месец декември на
българския гражданин И. М., за това, че автомобилът е влязъл в България на
29.12.2019 година, че няма регистрация в България и застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като се вземе предвид, че
ПТП е настъпило на 23.05.2020 година, т.е. почти пет месеца след като
автомобилът е влязъл и се е намирал на българска територия, следва да се
направи извод за осъществяване на фактическия състав на чл. 557, ал. 1, т. 2,
б. „а“ от КЗ за ангажиране на отговорността на Г. за заплащане на
обезщетения на ищеца. При обсъдените доказателства е безспорно, че става
дума за автомобил, чийто регистрационен номер вече не е съответствал на
моторното превозно средство към процесната дата, доколкото след
продажбата му е влязъл на територията на Република България, без да е
извършена необходимата регистрация. Освен това данните за
несъответствието между регистрационния номер и процесния автомобил,
съдържащи се в обсъденото писмо на Б. на автомобилните застрахователи на
В., не са оспорени от ответника и не са опровергани с доказателства по
делото.
Поради това са неоснователни доводите на ответника, че в случая е
приложима разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КЗ. Тази разпоредба
е приложима само при ПТП с МПС, което се доставя в България от друга
държава –членка, когато ПТП е настъпило в 30-дневен срок от приемането
му от приобретателя. В случая става дума за МПС без редовна регистрация
както във В., така и в България, което обичайно се намира на територията на
Република България, където е настъпило ПТП, в каквато насока е изричната
разпоредба на чл. 482, ал. 2 от КЗ. Неправилно е позоваването на
жалбоподателя на разпоредбата на чл.482 ал.1, т.1 от КЗ, според която
територията, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е
територията на държавата където е издаден регистрационният му номер,
независимо дали е поС.ен, или временен. Процесното МПС към момента на
10
ПТП няма регистрационен номер, който да му съответства, за да се приложи
тази разпоредба . По изложените съображения съдът намира, че българският
Г. е материалнаправно легитимиран съгласно чл. 558, ал. 5 от КЗ във връзка с
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ да отговаря за обезщетенията за вредите от ПТП,
причинено от процесното МПС, както правилно е приел и
първоинстанционният съд.
Втората група доводи във въззивната жалба касаят допуснати
процесуални нарушения на първоинстанционния съд, изразяващи се в
необсъждане на възражението на ответника за съпричиняване, изразяващо се
в това, че ищецът се е съгласил да се качи и да пътува в автомобил, като е
знаел, че водачът му е неправоспособен.
Въззивният съд намира, че с неразглеждането на това възражение
първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, тъй като
такова възражение не е направено от ответника в преклузивния срок. Още с
исковата молба е представен препис от констативен протокол с пострадали
лица рег. № ***/28.05.2020 година, в който е отразено, че процесното ПТП е
причинено от Ж. И. М. при управление на посоченото по-горе МПС, без
същият да притежава свидетелство за управление. Т.е. ответникът е
разполагал с данни за това обстоятелство още от момента на връчване на
преписа от исковата молба и приложенията към нея. Поради това, дори да се
приеме за основателен доводът му, че като не е страна в наказателното
производство, не е могъл да узнае посоченото обстоятелство, най-късният
момент, в който е могъл да го узнае, е връчването на преписа от исковата
молба с приложенията. Преклузивният срок за оспорвания и възражения,
включително за съпричиняване, е изтекъл с подаването на отговора по чл.
367 от ГПК. Направеното в този срок възражение за съпричиняване е поради
това, че пострадалият ищец е пътувал в автомобила без поставен предпазен
колан, както и че водачът на МПС и самият ищец са употребили
алкохол/наркотични вещества, като ищецът се е съгласил да пътува при
алкохолно/наркотично повлиян водач. Неправоспособността на водача на
МПС, респ. съгласието на ищеца да пътува в управляван от неправоспособен
водач автомобил, не са въведени в процеса като основание на възражение за
съпричиняване.
Нещо повече, към допълнителната искова молба по чл. 372 от ГПК,
11
подадена от ищеца, е приложен препис от протокол от 24.03.2021 година по
НОХ дело № 300 /2021 година на РС – Казанлък. С него е одобрено от съд на
основание чл. 384, ал. 3 от НПК във връзка с чл. 382, ал. 7 от НПК и чл. 24,
ал. 3 от НПК постигнато споразумение между подсъдимия Ж. И. М. и
Районна прокуратура, с което подсъдимият се е признал за виновен за редица
допуснати нарушения на правилата за движение, сред които и на чл. 150а, ал.
1 и ал. 2, т. 6 от ЗДвП, а именно управление на МПС без да притежава
свидетелство за управление, валидно за съответната категория, в случая с
оглед вида на МПС – за категория В.
Препис от допълнителната искова молба и приложения към нея
протокол със споразумението по наказателното дело са връчени на ответника
Г. на 14.06.2021 година - преди подаване на допълнителния отговор по чл. 373
от ГПК, който е с изх. № 10-00-311 от 17.06.2021 година. В допълнителния
отговор също не е направено възражение за съпричиняване поради
неправоспособността на водача на МПС, въпреки съдържащите се в
протокола за одобряване на споразумението данни, от които е видно, че това
е едно от нарушенията на правилата на ЗДвП, за които водачът Ж. М. е
признат за виновен и осъден. Възражението за съпричиняване, основано на
посочените обстоятелства, е направено от ответника едва с писмена молба в
деня на първото по делото открито съдебно заседание – 17.11.2021 година.
Към този момент е преклудирана съгласно чл. 370 от ГПК процесуалната
възможност за такова възражение, основано на обстоятелства, които са
станали известни на ответника още при връчването на първоначалната, а след
това и на допълнителната искова молба. По тези съображения съдът намира
за неоснователни доводите в жалбата за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, свързани с непроизнасяне по възражението за
съпричиняване поради това, че ищецът се е съгласил да се вози при
неправоспособен водач, въпреки че е знаел това.
По отношение на съпричиняването, изразяващо се в непоставен
предпазен колан от ищеца, първоинстанционният съд, преценявайки
събраните доказателства е приел, че ищецът е бил без поставен предпазен
колан, като е уважил това възражение до размера на 30%. При липса на
жалба от страна на ищеца, съдът не следва да се произнася по въпроса за
основателността на възражението.
12
Досежно размера на съпричиняването поради непоставен предпазен
колан във въззивната жалба липсват конкрени доводи за неправилното му
определяне.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е
определил процента на съпричиняване.
Този извод се основава на първо място на събраните доказателства
по делото, касаещи вида, тежестта и продължителността на лечението на
телесните увреждания, получени от ищеца при ПТП и в пряка причинно-
следствена връзка с него. Данни за тях се съдържат в медицинската
документация и в заключението на съдебно-медицинската експертиза, което
съдът възприема като компетентно, незаинтересовано и неоспорено от
страните. Уврежданията, получени от ищеца при ПТП са: контузия на
главата; мозъчно сътресение без коматозно съС.ие; контузия на шията;
контузия на гръдният кош; контузия на корема; счупване тялото на 12 гръден
прешлен; счупване на десният страничен израстък на първия поясен прешлен.
В заключението е отразено, че контузия на главата, мозъчното сътресение
без коматозно съС.ие, контузията на шията, контузията на гръдният кош и
контузията на корема са временни разстройства на здравето, неопасни за
живота. Счупването на тялото на 12-ти гръден прешлен, както и счупване на
десният страничен израстък на първия поясен прешлен са доведи до трайно
затруднение на движението на снагата.
Обстоятелството, че ищецът се е возил на задна дясна седалка без
поставен предпазен колан, е установено по делото от автотехническата
експертиза и при изслушването на вещото лице Т.П., дадени в съдебно
заседание. В обясненията на третото лице – помагач Ж. М., както и в
показанията на свидетеля И. А. се твърди, че ищецът е бил с поставен
предпазен колан. Тези обясненията и показания са в противоречие с
останалите доказателства, поради което и отчитайки възможната тяхна
заинтересованост, доколкото става дума за водача на автомобила и за друг
пътник, пострадал при същия инцидент, съдът не ги кредитира. Отделен е
въпросът, че на този етап от производството по делото обстоятелството, че
ищецът е бил без предпазен колан, следва да се приеме за безспорно, при
липса на жалба срещу решението, с което е прието съпричиняване именно
поради липсата на колан.
13
Вещото лице- автоинженер подробно е обяснило какви инерционни
сили са действали към момента на ПТП и какво е било движението на
тялото на пострадалия. Посочено е, че при първоначалния удар на
автомобила в насип с височина от 0,25 метра в задната дясна врата, тялото на
ищеца се е придвижило надясно. При последващото завъртане на автомобила
около вертикалната му ос и обръщането му на лявата страна, тялото на ищеца
се е придвижило наляво. Обърнатия на лявата си страна автомобил е
продължил да се движи, след което е последвал втори удар между задната
част на автомобила и железобетонен стълб, при което тялото на ищеца се е
придвижило назад. Вещото лице е установило, че автомобилът е деформиран
в лявата си странична част, таванът е с протрИ.ия в предна лява част, задна
дясна врата, задна част на лекия автомобил и задното окачване, като
предното панорамно стъкло е спукано и липсва задното стъкло.
При тези данни заключението на съдебномедицинската експертиза е,
че травмите, получени от ищеца при непоставен предпазен колан, което се
установявало и от липсата на т.нар. „коланна травма“, са на пет равнини –
глава, шия, гръден кош, корем и гръбначен стълб. Посочено е, че коланът има
свойството да намалява броя на травмите и че при притискане на тялото от
колана към седалката биха били избегнати главовата, коремната и
гръбначната травма в ниските му гръдни и поясни отдели. Заключението на
вещото лице е, че в случая коланът би предотвратил настъпването на част от
телесните увреждания, с оглед на конкретния механизъм, а именно липсата на
тежък удар в дясно, липсата на преминаване през таван, липсата на сериозно
огъване на елементи от купето към вътрешността му. Посочено е, че при
поставен колан евентуално би се получил т.нар „камшичен удар“, с който са
свързани травмите в шийната област. При изслушването си в съдебно
заседание вещото лице д-р Кирков е пояснило, че в случая получаването на
травмите и при поставен колан не е изключено напълно поради възможното
движение на тялото като камбана на самата седалка. Коланът ограничавал
само възможността на тялото да се завърта и да прави голям мах. Посочено е
също, че при движение с висока скорост и поставен предпазен колан са
възможни евентуално увреждания на паренхимни органи като черен дроб и
слезка. Задържащото действие на колана с оглед конкретните обстоятелства
при процесното ПТП според вещото лице е при въртеливото движение при
преобръщането на автомобила.
14
При тези доказателства определеният от съда процент съпричиняване
поради непоставен предпазен колан, а именно 30% , не може да бъде завишен,
каквото е искането на жалбоподателя Г.. Този процент съответства на
действието на колана в конкретната обстановка и на установената
възможност да бъдат предотвратени част от получените увреждания, респ.
да бъде намален ефектът от травмата.
Последният спорен въпрос е свързан с размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на размера на дължимото обезщетение е приложим
въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, доколкото
задължението на Г. за обезвреда на пострадалото лице е функционално
обусловено от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо
от делинквента по реда на чл.45 от ЗЗД.
Конкретните физически увреждания, получени от ищеца при ПТП
бяха описани от съда по-горе.
В съдебномедицинската експертиза са описани видът на травмите,
обичайният период за тяхното възстановяване, проведеното лечение,
интензитетът на болките и страданията в различните периоди след ПТП и
съС.ието на ищеца към момента на изготвянето й на 24.01.2022 година –
една година и осем месеца след ПТП. Посочено е, че лечението е извършено в
няколко фази. Първата от тях е била с покой и медикаменти върху твърд
ортопедичен креват в Неврохирургична клиника на УМБАЛ С.З.. На ищеца е
поставена имобилизационна яка и лумбосъкрален корсет. Лечението е
продължило в домашни условия, при които имобилизацията е със
задължителност до третия месец - периода на осификация на счупванията,
след което до шестия месец следва раздвижване и аналгетична терапия при
нужда и задължително пролежаване на твърдо легло. След шестия месец са
необходими рехабилитация и физиотерапия.
Интензивността на оплакванията е различна при различните
увреждания, описани по-горе, според заключението на вещото лице. То е
посочило, че контузията на главата е лека травма с интензивност на
оплакванията до 1 седмица. Мозъчното сътресение без коматозно съС.ие е
лека травма с интензивност на оплакванията до 3 седмици. Контузията на
шията е лека травма с интензивност на оплакванията до 2 седмици.
15
Контузията на гръдният кош е лека травма с интензивност на оплакванията
до 2 седмици. Контузия на корема е лека травма с интензивност па
оплакванията до 1 седмица. Счупването на тялото на 12 гръден прешлен е
увреждане с предизвикване на затруднено движение в кръста с нарушено
самообслужване, което е по-сериозно за период до 3 месеца и с постепенно
намаляване до търпимост до 6 месеца от получаването. Счупване на десния
страничен израстък на първия поясен прешлен е увреждане с предизвикване
на затруднено движение в кръста, с нарушено самообслужване, което е по -
сериозно до края на 3-тия месец и с постепенно намаляване до търпимост в
следващите месеци до края на 6-тия месец от травмата.
При извършения преглед на ищеца вещото лице е установило пълна
осификация на счупванията, самостоятелно придвижване без придружител,
помощни и имобилизиращи средства, нормален неврологичен статус,
субективни оплаквания от болки и дискомфорт по травмираните места –
гърди, корем, гръбнак, при промяна в климата, влага и натоварване. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че в резултат
на уврежданията при ПТП ищецът продължава да търпи болки в областта на
гърдите и на лявата ингвинална област – вертебрален синдром, който се
обяснява с получаване на сраствания в зоната на мястото на травмата,
повлияващи за дълъг период от време движенията и изискващи
провеждането на физиотерапия и балнеолечение, за каквито нямало данни.
Посочено е, че при травмите, получени от ищеца, той не е могъл да се
обслужва сам до третия месец, а се е нуждаел от сериозна чужда помощ. До
шестия месец той все още е имал ограничения в редица дейности, като
хигиенни и двигателни.
Освен доказателствата за физическите увреждания, получени от ищеца
при ПТП, по делото са събрани такива и за нанесени психически травми.
С исковата молба ищецът е представил психологическо становище,
което не е оспорено от ответника. То е изготвено на 10.06.2020 година –
малко повече от две седмици след катастрофата, когато ищецът е посетил
психолог. Заключението на психолога е, че ищецът преживява
посттравматичен стресов синдром със силно изразена психосоматика –
нервност,притеснителност, остра стресова реакция, оплаква се от
неконтролирани епизоди на тревога и депресивност, получава силна
16
тревожност при опит за качване в автомобил, виене на свят, силно
притеснение и не може да преодолее травматичните епизоди от случилото се
ПТП. Дадени са препоръки за продължително психотерапевтично
консултиране, за да се предотврати развитието на трайни негативни
преживявания и съС.ия.
Психическото съС.ие на ищеца е изследвано и е предмет на приетите в
първоинстанционното производство съдебно психологична и съдебно
психиатрична експертиза.
От заключението на психиатъра, което е изготвено на 24.01.2022
година, т.е. една година и осем месеца след ПТП и което съдът възприема
като компетентно и неоспорено от страните, за разлика от психологичната
експертиза, с която ответникът е изразил несъгласие, се установява, че след
ПТП с травматични увреждания, ищецът е изживял негативни емоции,
изразяващи се в тревога, безпокойство, емоционална лабилност, понижено
самочувствие и себеоценка, неувереност, отчужденост, избягващо поведение,
дистресово припомняне на инцидента и страхови изживявания. Те са довели
до субективен дистрес и значимо са затруднявали личностовото и социалното
му функциониране. Вещото лице е посочило, че при ищеца е настъпила
остра стресова реакция като непосредствен отговор на преживяното ПТП.
Острото стресово разстройство било тревожно разстройство, при което
страхът и свързаните с него симптоми се появяват малко след травматично
събитие и продължават за период до един месец. При ищеца са установени
данни и за появата на посттравматично стресово разстройство, което се
диагностицирало, ако симптомите на острата стресова реакция продължат
повече от един месец. Типичните признаци на посттравматичното стресово
разстройство, както е посочило вещото лице, включват епизоди на повтарящи
се преживявания на травматичното събитие и обсебващи спомени, мисли,
кошмари, които се появяват на поС.ен фон на чувство за ступор,
емоционално инхибиране, отчуждение от другите, безотговорност към
околната среда и избягване на действия и ситуации, напомнящи за травмата,
обикновено имало изразена прекалена бдителност, повишена реакция на
страх и безсъние, тревожност и депресия. В заключението са описани
конкретните прояви на това съС.ие при ищеца, а именно превъзбуденост,
неспокоен сън, ищецът станал по-дистанциран, по-дръпнат, по-отбранителен,
често влизал в конфликти с близките си, отказвал да посещава редовно
17
училище и да пише домашни, бил изнервен, със силно изразена тревожност
при опит за качване в автомобил,силно притеснен. Той изпитвал редица
негативни емоции и чувства на обида, което променило режима, навиците и
баланса на живота му.
Вещото лице –психиатър е посочило, че продължителността на
посттравматичното стресово разстройство по принцип е от няколко седмици
до няколко месеца, като в повечето случаи може да се очаква възстановяване.
Конкретно при ищеца вещото лице –психиатър д-р К. е установило, че към
момента на изготвяне на заключението благодарение на лекарствената
терапия и подкрепата на близките си ищецът е възстановил нивото на
предишното си социално функциониране, ходи на училище, среща се с
приятели, но на моменти е лабилен, с леко повишена ситуативна тревожност
и нестабилен емоционален контрол при възпроизвеждане на факти и
обстоятелства около ПТП. Налице били анамнезни данни за остатъчни
емоции - епизодично припомняне на травматичната ситуация, единични
прояви на избягващо и ограничително поведение, които не нарушавали
цялостното му личностово и социално функциониране и възможността на
социална адаптация. Съобразявайки данните по делото, включително
установеното от вещото лице-психолог при изготвяне на експертизата пред
месец ноември 2021 година, вещото лице –психиатър д-р К. е посочило, че
към този момент ищецът все още не е бил възстановен от посттравматичното
стресово разстройство, при него все още са се наблюдавали повишена
раздразнителност и невротизация на личността, повишена тревожност и
емоционална лабилност.
По делото са събрани и гласни доказателства за установяване на
съС.ието на ищеца – физическо и психическо, след процесното ПТП.
Показанията на свидетеля И. Ф. – биологичен баща на ищеца, не
противоречат на останалите събрани доказателства, обсъдени по-горе, поради
което съдът ги цени въпреки възможната им заинтересованост. От тях е
видно, че по време на четиридневния престой в болницата и след това два
месеца в дома си ищецът не е можел да се обслужва сам, бил изцяло зависим
от грижите на родителите си, включително за задоволяване на ежедневните
си нужди, за обличане и обуване, не можел да се движи. Свидетелят посочва,
че ищецът е носел яка на шията си два месеца и половина, както и корсет на
гърдите и гърба три месеца, като и до момента понякога използвал корсета,
18
тъй като изпитвал болки. И до момента ищецът приемал лекарства, тъй като
бил много нервен, крещял, имал болки, забравял. Преди ПТП ищецът не бил
такъв, бил спокоен. След катастрофата ищецът не ходел на училище три
месеца, не можел да извършва физически труд.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобразява обсъдените по-горе физически увреждания и психически
травми, които са в пряка причинна връзка с ПТП, продължителността на
болките и страданията, вида на проведеното лечение, отражението им върху
начина на живот на ищеца, върху душевното му съС.ие и върху
отношението му към околния свят и хората. Установено е, че за изминалия
дълъг период от време от ПТП ищецът не е напълно възстановен нито
физически, нито психически. Той взе още изпитва болки на мястото на
травмите, поради което не може да води активния начин на живот от преди
ПТП. Освен това за дълъг период от време от година и осем месеца
/надхвърлящ обичайния такъв от няколко месеца/ той е бил с болестни
промени на психиката – остра стресова реакция, последвана от
постравматично стресово разстройство, което е пречело на нормалното му
социално и личностово функциониране, включително общуването с
околните, посещение на училище и др. Към момента той все още изпитва
остатъчни негативни емоции, свързани с преживяното при ПТП, които според
вещото лице са предпоставка за лек субективен дискомфорт и за в бъдеще,
макар да не нарушават значимо личностовото и социалното му
функциониране и възможността за ефективна социална адаптация. Всичко
това, наред с обстоятелството, че става дума за младо момче, което към
момента на ПТП е било на ненавършени 16 години, активно спортуващо,
ходещо на училище и извършващо физически труд, чийто живот, занимания и
отношения с околните са променени драстично за дълъг период от време,
както и фактът, че при ищеца се е стигнало до психически проблеми –
посттравматично стресово разстройство, което е продължило по-дълго от
обикновено, дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е 90 000 лева. Този размер е
съобразен със задължителната съдебна практика – Постановление №
4/23.12.1968 година на Пленума на ВС.
Освен с обсъдените по-горе обстоятелства, свързани с характера,
19
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания, размерът на обезщетението от 90 000 лева е съобразен и с
конкретните икономически условия в страната и общественото разбиране за
справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. До 01.01.2010
година нормативно определените минимални размери на лимитите са
нараствали непрекъснато и почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000
000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече
пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм., в сила от 11.06.2012 година/,
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко
събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, приложим към
настоящия случай, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000
лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Лимитите, макар и само
индиция, а не абсолютен критерий за икономическите условия в страната и
обществено разбиране за справедливост, имат значение и следва да бъдат
взети предвид при определяне на размерите на обезщетението за
неимуществени вреди, което становище се застъпва и в съдебната практика.
При приетата и правилно определена от първоинстанционния съд
степен на съпричиняване от 30%, в каквато насока съдът изложи подробни
мотиви по-горе и общ размер на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди 90 000 лева, решението на първоинстанционния съд в частта, с която на
ищеца е присъден размер на обезщетението за неимуществени вреди от
63 000 лева, следва да бъде потвърдено.
По отношение на имуществените вреди от 556,48 лева,
20
жалбоподателят не е изложил доводи за неправилно определяне на общия им
размер. С оглед на това и като се има предвид обсъдения процент на
съпричиняване – 30%, решението следва да се потвърди и в частта, с която е
присъдено такова от 389,54 лева.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция жалбоподателят Г.
дължи разноски на ответника Я. И., респ. на процесуалния му представител
адвокат Р. М., осъществила безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал.
2 във връзка с чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Размерът на
дължимото адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, ведно с
ДДС, определен съобразно обжалваемия интерес по двата обективно
съединени иска, е 6828 лева по иска за неимуществени вреди / чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с
включен 20% ДДС/ и 480 лева с ДДС по иска за неимуществени вреди / чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата/, или общо 7308 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260124 от 22.12.2022 година,
постановено по т. дело № 57/2021 година по описа на Окръжен съд – С.З.,
В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, с които:
-е осъден Г. да заплати на Я. Н. И., ЕГН **********, сумата от 63
000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди
– болки, страдания и психически стрес, причинени му при ПТП, станало на
23.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2020г. до
окончателното изплащане на обезщетението;
-е осъден Г. да заплати на Я. Н. И. сумата от 389,54 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат
на ПТП от 23.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата;
-е осъден Г. да заплати на адв. Р. М. от АК – С. адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на Я. Н. И. в
размер на 2920,68 лева с ДДС съразмерно с уважената част от исковете.
-е осъден Г. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
21
власт, сумата от 2535,58 лева за държавна такса, както и сумата от 204,24
лева за възнаграждение на вещи лица, платени от бюджета на съда,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г., със седалище и адрес на управление град С., ул. „Г.И.“
№ 2 да заплати на адвокат Р. М. от АК – С., с адрес град С., ул. „Ц.А.“ № 1,
ет. 4, адвокатско възнаграждение в общ размер на 7308 лева с включен ДДС,
за осъществената безплатна правна помощ на Я. Н. И. пред въззивната
инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението е постановено при участието Ж. И. М., ЕГН **********,
като трето лице –помагач на страната на ответника Г..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22