Решение по дело №8/2020 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 23
Дата: 13 март 2020 г. (в сила от 9 април 2020 г.)
Съдия: Асен Цветанов Цветанов
Дело: 20205520200008
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер  23                                      13.03.2020 година                                град Раднево

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            наказателен състав

На двадесети февруари                                                                                2020 година

В публично съдебно заседание в следния състав:   

                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Росица Динева, разгледа докладваното от съдия Цветанов АНД № 8 по описа на съда за 2020 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба /вх. № 327000-203 от 14.01.2020 г. по описа на РУ-Раднево към ОД на МВР – Стара Загора/, подадена от М.Н.Н. срещу наказателно постановление № 327а-873 от 18.12.2019 г., издадено от началника на РУ-Раднево към ОД на МВР – Стара Загора, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 и ал. 2 на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, за това, че жалбоподателката е сменила фамилното си име и постоянният си адрес, без да е представило в 14-дневен срок документите за промяна на постоянния си адрес.

Жалбоподателят моли наказателното постановление за налагане на глоба да бъде отменено като незаконосъобразно и в противоречие с процесуалните правила. Излага съображения, че в АУАН и в НП не е посочена датата на извършване на нарушението, което било задължителен техен реквизит. Излагат се съображения, че имената на лицето, спрямо което е съставен АУАН и НП, са многократно объркани в двата документа, което е съществено процесуално нарушение при ангажиране на административно-наказателната отговорност. Твърди, че били сгрешени правните квалификации на твърдените за извършени административни нарушения, което било съществено нарушение на процесуалните правила, както и била сгрешена нормата за ангажиране на административно-наказателната отговорност чрез посочване на чл. 212 ЗОБВВПИ, която била неприложима към случая.

Жалбоподателят М.Н.Н., чрез пълномощника си адв. Д., в откритото съдебно заседание поддържа жалбата.

Въззиваемата страна и административно наказващ орган РУ-Раднево към ОД на МВР – Стара Загора, не взема становище, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена на 14.01.2020 г., а НП е връчено на жалбоподателя на 07.01.2020 г. /виж разписката в долната част на НП на л.6/, поради което същата е подадена в законоустановения 7-дневен срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на службата му съгласно чл. 215, ал. 2 ЗОБВВПИ във връзка със заповед № 8121з-948 от 08.12.2014 г. на Министъра на вътрешните работи.

В резултат на проведената служебна проверка и контрол настоящата въззивна съдебна инстанция констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН, което е от категорията на абсолютните и обуславя неговата незаконосъобразност.

Хронологично се установява от приетите по делото доказателства следната фактическа обстановка:

В случая АУАН е съставен на 13.12.2019 г., а нарушителят е открит на 30.10.2019 г. /виж справката относно проверка по КОС на л. 9/, т.е. АУАН е съставен в рамките на 3 месечен срок от откриване на нарушението. С оглед на това АУАН е съставен в рамките на тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 2 ЗАНН.

На 13.12.2019 г. е съставен АУАН /л.7/ от актосъставител Г.И.Т. ***, в който е посочено, че актът е съставен против М. Н.Н., 49 години, ЕГН **********, за това, че на 30.10.2019 г. около 14 часа, в гр. Раднево, ул. ******, е установено, че П. е променила постоянния си адрес на 08.03.2019 г. и не е представила в законоустановения 14-дневен срок от настъпването на промяната, документите пред служба КОС за промяна на постоянния си адрес на гр. Раднево, ул. ******, с което е нарушена разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗОБВВПИ.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП № 327а-873 от 18.12.2019 г. /л.6/, с което НП е наложена на М.Н.Н. на основание чл. 212 ЗОБВВПИ глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗОБВВПИ, за това, че лицето е променило фамилното си име и постоянния си адрес на 08.03.2019 г., като не е представило в законоустановения 14-дневен срок документи за промяната на постоянния си адрес в служба КОС при РУ-Раднево. Посочено е, че лицето М.Н.Н. е осъществила от обективна и субективна страна нарушението по чл. 86, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОБВВПИ.

От представеното в съдебно заседание удостоверение за промени на постоянен адрес изх. № 58 от 17.02.2020 г. е видно, че лицето М.Н.Н. е била в регистриран постоянен адрес *** за периода от 19.04.2001 г. до 08.03.2019 г., а от 08.03.2019 г. е с постоянен адрес ***, тоест настъпила е промяна на регистрираният постоянен адрес на 08.03.2019 г.

Относно датата на извършване на нарушението: На първо място ще се отбележи, че е правилно посочено в жалбата, че датата на извършване на нарушението и датата на констатиране на нарушението са различни по своето естество. В случая промяната на постоянния адрес е извършена на 08.03.2019 г., с оглед на което съгласно чл. 86, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗОБВВПИ 14-дневният срок за представяне на документите, свързани с промяната, е изтекъл на 22.03.2019 г., с оглед на което считано от 23.03.2019 г. се явява извършено нарушението. Макар и деянието да се извършва чрез бездействие, то се осъществява в рамките на законоустановен срок, с чието изтичане се счита извършено нарушението, тоест не е налице продължаващо във времето бездействие, неограничено със срок. В този смисъл датата на извършване на нарушението е дата 23.03.2019 г., която дата не е намерила отражение нито в АУАН, нито в НП, в които е посочено само датата на откриване на нарушението 30.10.2019 г. и датата на настъпилата промяна 08.03.2019 г.

Относно имената на нарушителя: В АУАН е посочено, че е съставен срещу М. Николова Н., като било установено, че Пенева сменила името си, а на разписката в АУАН се е подписала М. Н.Н.. След това в НП е посочено, че АУАН е съставен против М.Н.Н., което не отговаря на обективната истина. Същевременно НП е издадено срещу М.Н.Н. и на това лице е наложена глоба.

         Относно законните разпоредби, които са били нарушени виновно: В НП е посочено, че М.Н.Н. е осъществила от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОБВВПИ, като същевременно ѝ е наложена глоба за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗОБВВПИ.

По правото: Съгласно императивните норми на чл. 42, т. 3, т. 5 и т. 6 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 ЗАНН в АУАН и НП се посочват: собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя; датата и мястото, където е извършено нарушението; както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, поради което липсата на посочена дата на нарушението или неяснота в имената на нарушителя или на нарушените законови норми води до опорочаване на административно-наказателното производство.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обема наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1 т. 4, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя; датата и мястото, където е извършено нарушението; както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно; съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл. 42, т. 3, т. 5 и т. 6 ЗАНН.

Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Същото разбира се е относимо и досежно АУАН, който е актът, поставящ началото на административнонаказателното производство.

В конкретния казус, както процесното НП, така и акта за установяване на административно нарушение не отговарят на установените от закона императивни изисквания – липсва коректно посочване на датата на извършване на нарушението, грешно посочване на имената на нарушителя и грешно посочване на нарушените норми. Касае е се за нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3, т. 5 и т. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 ЗАНН. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 634 от 21.04.2017 г. по КНАХД № 249/2017 г. на АС-Пловдив, Решение № 70 от 13.03.2018 г. по КНАХД № 26/2018 г. на АС-Шумен, Решение № 1 от 10.02.2020 г. по КНАХД № 490/2019 г. на АС-Стара Загора.

В обсъжданата насока следва да се посочи, че датата на извършване на нарушението, е основен признак от състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим и задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП, видно от цитираните законови разпоредби. Липсата на посочена дата на извършване на нарушението е съществена и води до незаконосъобразност на издаденото НП /в този смисъл Решение № 70 от 13.03.2018 г. по КНАХД № 26/2018 г. на АС-Шумен, постановено в абсолютно идентична фактическа обстановка/.

Ясно е при това положение, че цитираните части от наказателното постановление и АУАН, въз основа на който е то издадено, не дават задоволително обяснение на въпроса кога е извършено твърдяното нарушение, против кое лице се води административно-наказателното производство и кои са нарушените норми, за които се ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя. Разпоредбата на закона е ясна, категорична и точна. Каза се, според чл. 57, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН - Наказателното постановление, трябва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя; датата и мястото, където е извършено нарушението; както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Същото се отнася и за АУАН, с оглед разпоредбите на чл. 42, т. 3, т. 5 и т. 6 ЗАНН. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Законовата разпоредба, която е нарушена, дата, на която е извършено нарушението, трите имена на нарушителя, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, нито от други документи по административнонаказателната преписка. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.

Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН посочва, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая освен натрупване на неясноти относно имената на нарушителя и нарушените норми, липсва въобще отразена дата на извършване на нарушението, които в своята съвкупност не могат да пренебрегнат допуснатите процесуални нарушения и да обосноват законосъобразно издаване на наказателно постановление съобразно посочената норма. Това е така, тъй като би се нарушило съществено правото на защита на лицето, чиято административно-наказателна отговорност се ангажира.

Съдът се солидаризира и с възражението в жалбата, че относимата санкционна норма за административно нарушение по чл. 86, ал. 2 ЗОБВВПИ е разпоредбата на чл. 165 ЗОБВВПИ, която предвижда отговорност за този, който не представи в 14-дневен срок документи, свързани с промяна на обстоятелствата, при които е издадено разрешение за съответната дейност с взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси по този закон. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 234 от 19.10.2015 г. по АНД № 536/2015 г. на РС-Хасково, Решение № 70 от 13.03.2018 г. по КНХАД № 26/2018 г. на АС-Шумен, Решение № 173 от 02.06.2016 г. по КНАХД № 120/2016 г. на АС-Шумен. Поради това погрешното ангажиране на АНО на основание чл. 212 ЗОБВВПИ е абсолютно процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП.

Тъй като се касае за особени съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от административно наказващия орган, не следва да се обсъждат и доводите по същество на спора, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказание, но не и когато самото производство е водено и завършено порочно.

Предвид на изложеното съдът намира, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, без да се обсъждат останалите възражения.

 

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 327а-873 от 18.12.2019 г., издадено от началника на РУ-Раднево към ОД на МВР – Стара Загора, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. на М.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 и ал. 2 на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

 

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му до страните пред Административен съд – Стара Загора по реда на главата 12 от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: