Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
град Горна Оряховица, 06.07.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2036 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Искове за установяване на парично вземане с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД.
Ищецът Р.С.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – адвокат Н.И.К. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, образувано е ч. гр. дело № 13981/2019г. по описа на РС Варна, издадена е заповед за изпълнение в полза на заявителя за сума в размер на 19,00 лв. и разноски - 325,00 лв., но длъжникът „Енерго-Про Продажби” АД е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение и е оспорил посоченото в нея вземане. Сочи, че при тези условия за него е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване на вземането по заявлението.
Заявява, че ищецът е потребител на електрическа енергия за битови нужди, като захранването с електрическа енергия до недвижим имот с абонатен номер **********, находящ се в гр. В. Т., ул…., е прекъснато поради забавеното плащане на месечната сметка за ток. Твърди, че на потребителя е обяснено, че за да бъде възстановено захранването с ел. енергия до недвижимия имот, е необходимо да бъдат заплатени просрочените задължения, както и такса за възстановяване преноса на ел. енергия - в размер на 19,00 лв., за да бъде възстановена доставката на електрическо захранване до имота на следващия работен ден, а при заплащане на две такси по 19.00 лв, (т.е. общо 38.00 лв.), доставката на електрическо захранване до имота ще бъде възстановена в рамките на същия ден. Твърди, че при тези обстоятелства, под угрозата да е лишен от доставка на електричество за две денонощия, ищецът практически е бил задължен от „Енерго - Про Продажби” АД да заплати две такси - една за възстановяване на захранването в размер на 19,00 лв., за което е издадена фактура № ТП **********/03.06.2019 г., както и допълнителна такса за експресно възстановяване в размер на 19,00 лв., съгласно фактура № ТП **********/03.06.2019 г. Пояснява, че предмет на настоящата искова молба е именно недължимо платената такса по фактура № ТП **********/03.06.2019г., издадена от „Енерго - Про Продажби” АД. Заявява, че на 03.06.2019г. са заплатени дължимите от ищеца просрочени задължения, станали повод за прекъсване на захранването, както и таксите за възстановяване преноса на електрическа енергия в общ размер на 38,00 лв. Счита, че не дължи на „Енерго - Про Продажби" АД сумата от19,00 лв., начислена му като такса за възстановяване на захранването с ел. енергия, както и че същата е заплатена без основание. Счита, че формалните основания за начисляване на такси за възстановяване преноса на ел. енергия от страна на „Енерго - Про Продажби” АД следва да бъдат търсени в актуалните общи условия на дружеството, и след като с Решение № 798/20.01.2017г., постановено по АД № 3069/2016г. на ВАС, са отменени ОУПЕЕ, одобрени с Решение № ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, приложение намират ОУДПЕЕЕ на „Енерго - Про Продажби” АД, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР. Твърди, че в посочените Общи условия изначално липсва текст, който да дава право на „Енерго - Про Продажби” АД да начислява и да изисква плащане на такси, като предпоставка за възстановяване на доставката на електричество. Счита, че условията и редът за възстановяване на прекъснато електрическо захранване са посочени в чл.21 от ОУ, като съгласно не е предвидена възможност за начисляване на такса за възстановяване на прекъснатото електрическо захранване, каквото изискване имало в чл.37,ал.1 от отменените ОУПЕЕ, одобрени с Решение № ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР. Твърди, че липсват причини едностранно начислената такса в размер на 19,00 лв. за възстановяване на ел. захранване да бъде схващана като разход по смисъла на чл.21,ал.1 от действащите ОУ, тъй като тази такса е предварително и презумптивно определена, без да бъдат съобразени действителните разходи, осъществени по повод прекъсването или възобновяването на електрическото захранване. Посочва, че така ответното дружество е въвело една наказателна такса, чието заплащане противозаконно се вменява като задължение за потребителите, за да могат последните да упражняват правото си да получават доставка на електрическа енергия. Счита, че клаузата на чл.21 от ОУ ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби” АД, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, противоречи на чл.122-124 от ЗЕ. Счита, че липсва законова регламентация относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси или възстановяване на разходи, които предприятието евентуално е направило или би направило по повод изпълнение на това му законово и договорно задължение за възстановяване на електрическото захранването. Посочва, че в случая потребителят е отстранил причините, довели до преустановеното доставяне на електрическо захранване, поради което не е следвало да му се начислява и изисква допълнителна такса на възстановяване на доставката на електричество. Посочва, че ако начисляваната от „Енерго-Про Продажби” АД такса за възстановяване на ел. захранване е в предварително определен размер на разходите за „прекъсване и за възобновяване на снабдяването", то така би била дадена свобода на икономически по-силната страна да изисква авансово (предварително) заплащане на разходи - и то, не на реално реализирани, а на едностранно и произволно определени по размер. Заявява, че така клаузата на чл.21 от ОУ ДПЕЕЕ поставя електроснабдителното дружество в господстващо положение спрямо потребителя, същата е неравноправна по смисъла на чл.143,т.2 от ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, и дава възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за вреди, поради включване и изключване на снабдяването, без същите да бъдат доказвани по какъвто и да било начин. Твърди, че „Енерго - Про Продажби” АД няма каквито и да било правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването, поради което такса за възстановяване на електрозахранването не му се следва. Цитира разпоредбите на чл.20,ал.1, чл.14,т.2 от ОУ ДПЕЕЕ, от които формира твърдение, че „Енерго-Про Продажби” АД изначално по никакъв начин не е ангажирано с фактическото прекъсване и възобновяване на снабдяването с електричество, които действия обичайно се извършват от друго дружество - „Електроразпределение Север" АД, и съответно - таксата за възстановяване преноса на електрическа енергия в размер на 19,00 лв. е посочена в Ценоразпис на услуги предлагани от „ЕРП Север” АД, с който ищецът не е бил запознат, нито се е съгласявал. Поради това твърди, че „Енерго-Про Продажби” АД изначално не е извършило никакви разходи във връзка с прекъсване и възобновяване на снабдяването с електрическа енергия до процесния недвижим имот, доколкото тези дейности са осъществени от друго юридическо лице - „ЕРП Север" АД, при което процесната сума от 19.00 лв. е начислена и събрана от „Енерго-Про Продажби” АД неоснователно.
Счита, че в случая с осъществен фактическият състав на чл.55,ал.1 от ЗЗД, тъй като още при самото получаване на сумата от 19,00 лв. е липсвало основание за преминаване на блага от имуществото на потребителя в това на „Енерго-Про Продажби” АД, поради което последното дължи възстановяване на недължимо заплатената му сума.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че „Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК *********, дължи на Р.Т., с ЕГН **********, сумата от 19,00 лв., представляваща начислена с фактура № ТП **********/03.06.2019г. и събрана без основание такса за възстановяване преноса на електрическа енергия, ведно със законната лихва, изчислена от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на дълга. Моли съда да присъди в полза на ищеца направените съдебни разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, в т.ч. съдебни разноски по ч. гр. дело № 13981/2019 г. по описа на РС Варна.
В съдебно заседание, ищецът Р.Т., чрез процесуалния си представител – адв. Н.К. от ВТАК, поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от всеки двама от П.С.С., Я. М. Д.и Г. К., чрез процесуалния си представител – адв. А.М. от ВТАК, депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът заема становище, че искът е допустим. Оспорва иска като неоснователен изцяло. Признава фактите, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесната сума, като против издадената заповед е депозирано възражение от длъжника в срока по чл. 415 от ГПК. Твърди, че ищецът дължи заплащане на сумата в размер на 19.00 лв., представляваща такса за експресно възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия потребител. Заявява, че на 20.05.2019г. от ответното дружество е издадена фактура № ********** от 19.04.2019г. на стойност 40.42 лв. за ползвана, измерена с годно средство за измерване и отчетена електрическа енергия за периода от 14.03.2019г. до 03.04.2019г. в обекта на ищеца, като срокът за плащане на фактурата е 10.05.2019г. Твърди, че стойността на фактурата не е платена в срок от страна на ищеца и по тази причина ответното дружество е изпратило предупреждение изх. № ПП-ЕРР.8-1131/16.05.2019г. за прекъсване на захранването на обекта на ищеца. Сочи, че с предупреждението е даден срок за плащане на просрочената фактура до 27.05.2019г., но до тази дата сумата по фактурата не е заплатена, поради което обектът на ищеца е включен в списък за прекъсване на захранването на 03.06.2019г. Заявява, че снабдяването на ищеца с ел. енергия действително е било прекъснато на 03.06.2019г. Посочва, че сумата по просрочената фактура е заплатена от него на 03.06.2019г., когато са заплатени и две такси от по 19 лв. за възстановяване на подаването на електрическа енергия. Твърди, че абонатът е включен в списък за възстановяване на електрозахранването на 03.06.2019г., което е извършено и в същия ден.
Заявява, че правото на ответното дружество да преустанови и временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти произтича от текста на чл.123 от ЗЕ, при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Посочва, че изцяло в съответствие с изискванията на чл.123 и чл.124 от ЗЕ, в ОУ на ответното дружество, които са публикувани на сайта на дружеството с адрес : https://www.energo-pro.bg/uploads/files/2018/2018-07_Obshti_uslovia_Sales_2007_final_replaced%20ERPN.pdf, са уредени условията за прекъсване и възстановяване на електроснабдяването от „Енерго-Про Продажби” АД при неизпълнение на задълженията на потребителя. Заявява, че съгласно чл.20 от ОУ, „Енерго-Про Продажби” АД има право да поиска от „Електроразпределение Север” АД да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия, в случай, че битов потребител в срок от 10 дни и стопански потребител в срок от 3 дни не изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от тези ОУ или от подписаните допълнителни споразумения между страните, включително при забава в плащането на дължимите суми. Твърди, че когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като последният заплати на „Енерго-Про Продажби” АД и „ЕРП Север” АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването. Посочва, че „Енерго-Про Продажби” АД възлага на „Електроразпределение Север” АД възстановяване на прекъснатото електроснабдяване, след изпълнението на всички условия за възстановяването. Твърди, че действащият към процесния период ценоразпис за допълнителните услуги, предоставяни от „Енерго-Про Продажби” АД е публикуван на интернет страницата на ответното дружество на адрес – https://www.energo-pro.bg/bg/Ceni-na-dopalnitelnr-uslugi-Bitovi-klienti. Заявява, че в случая ищецът е във виновно неизпълнение на задължението си за своевременно заплащане на дължими суми във връзка със снабдяването му с електрическа енергия, като дължима от него по фактура от 10.05.2019г. - цена на ел. енергия, е заплатена едва на 03.06.2019г. Счита, че това обуславя правото именно на ответното дружество да прекъсне снабдяването на процесния обект с електрическа енергия, след като отправи до абоната предизвестие, каквото действително е отправено от страна на ответното дружество. Твърди, че виновното неизпълнение на задълженията на абоната за своевременно заплащане на консумираната от него ел. енергия обуславя и правото на „Енерго-Про Продажби” АД да възстанови прекъснатото електроснабдяване на ищеца, едва след заплащане на всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването, като цената на въпросната услуга е определена в обявения ценоразпис на дружеството и възлиза на сума в размер на 19 лв. Заявява, че по тази причина заплащането на тази сума от страна на ищеца не е лишено от основание, както и услугата - възстановяване на прекъснатото електрозахранване, е извършена. Счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, а на ответника бъдат присъдени всички сторени в производството разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си – адв. А.М. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноските по делото.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни в настоящото производство са фактите, че ищецът Р.Т. е клиент и абонат на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна по партида, заведена с кл. № ********** и аб. № **********, за обект на потребление с адрес : град гр. В. Т., ул…., съгласно договор за продажба и доставка на ел. енергия.
Безспорни са и фактите, че на 03.06.2019г. е прекъснато захранването с ел. енергия на горепосочения обект на потребление поради неплащане в срок от страна на ищеца на сума за начислена цена на ел.енергия по фактура, издадена от ответното дружество за същия обект на потребление.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че ищецът е заплатил на 03.06.2019г. на „Енерго-Про Продажби” АД сумата от 19.00 лв. по издадената от него фактура № ТП3301451543/03.06.2019г., – „такса възстановяване на захранването (електромер)”.
Видно от приложеното ч. гр. дело № 13981/2019г. по описа на РС Варна, в хода на заповедното производство в полза на заявителя Р.С.Т. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6817/03.09.2019г. против длъжника „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна за следните суми: сумата 19 лв., представляваща недължимо платена такса възстановяване на преноса на ел. енергия, начислена от „Енерго-Про Продажби” АД с фактура ТП № **********/03.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените в заповедното производство разноски в размер от 25,00 лв. - платена държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение - 300 лв. Видно от данните по ч. гр. дело № 13981/2019г. по описа на РС Варна, срещу горепосочената заповед е подадено възражение от длъжника, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на присъденото със заповедта вземане.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявеният иск с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД, е допустим. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на вземането, за които е издадена Заповед № 6817/03.09.2019г. по ч. гр. дело № 13981/2019г. по описа на РС Варна, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск се явява основателен и доказан.
Съдът приема за доказани твърденията на двете страни, че между тях е налице облигационна връзка, възникнала по силата на договор за доставка и продажба на ел. енергия, като ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди, по смисъла на §1,т.41б,б.”а” от ДР на Закона за енергетиката, по партида, заведена с кл. № ********** и аб. № **********, за обект на потребление с адрес : град гр. В. Т., ул…., Въз основа на приетите по делото писмени доказателства (заверени преписи от протокол за монтаж/демонтаж на електромер № М 5203652 от 13.03.2019г., фактура № ********** от 03.06.2019г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, извлечение фактури и плащания от 26.11.2019г., в случая се обосновава извод, че по силата на сключения между тях договор ответникът е предоставял на ищеца, който е ползвал ел. енергия в горепосочения обект на потребление, при редовно извършен отчет, съответно - за ищеца Т. е възникнало задължение, по силата на сключения с ищцовото дружество договор за продажба на ел.енергия, да плати цената на реално доставената му от ответното дружество и ползвана от него ел. енергия в обект на потребление в град гр. В. Т., ул….,, при условията и по начина, визирани в договора. Безспорни между страните са фактите, че поради неплащане в срок от страна на ищеца на сума за начислена цена на ел.енергия по фактура, издадена от ответното дружество за същия обект на потребление, на 03.06.2019г. е прекъснато захранването с ел. енергия на горепосочения обект на потребление.
Спорен и подлежащ на
установяване в настоящото производство е фактът налице ли е основание за
начисляване от ответното дружество и за заплащане от ищеца на сумата от
19 лв. по издадената фактура № ТП3301451543/03.06.2019г., на соченото от
„Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна - „такса за възстановяване на захранването с
ел.енергия (електромер)”.
Хипотезите, в които
операторите на електропреносните и електроразпределителните мрежи имат право да
прекъсват подаването на ел. енергия, са изрично регламентирани в нормите на чл.122
– чл.124 от ЗЕ. Съгласно чл.123,ал.1 от ЗЕ, доставчиците от последна инстанция,
общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на
електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по
договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със
снабдяването с електрическа енергия. Правото за временно преустановяване на
снабдяването с електрическа енергия не може да се реализира в почивен или
празничен ден, както и в деня, който го предшества. Според чл.123,ал.4 от ЗЕ, сроковете
на предизвестията и другите условия за временно преустановяване на снабдяването
се уреждат в договорите за продажба на електрическа енергия, съответно в общите
условия, а разпоредбата на чл.124 от ЗЕ повелява, че енергийното предприятие
възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до преустановяването им.
По настоящото дело страните не спорят, че Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби” АД и Общи условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север” АД, съществуват. В
тази връзка, обаче, основателни се явяват доводите на ищцовата страна, че
облигационните отношения между страните не могат да се регулират от Общите
условия, влезли в сила на 07.09.2014г., тъй като с влязло в сила съдебно
решение 798/20.01.2017г. по адм. дело № 3068/2016г. по описа на ВАС, IV колегия, е отменено Решение № ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което
са одобрени цитираните Общи условия, в чл.37,ал.1
от които ОУ е предвидено, че „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна изисква от
„Енерго-Про Мрежи“ АД /”Електроразпределение Север” АД/ възстановяване на
преноса на ел. енергия след отпадане на основанията за прекъсването, като
продажбата се възстановява, след като клиентът заплати на дружеството цена
съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване
и възстановяване на продажбата на ел. енергия. При това положение, в
случая би следвало да намерят приложение Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия мрежи на „Енерго-Про
Продажби” АД/, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, в чл.20,ал.1
от които е предвидено, че „Енерго-Про
Продажби” АД има право да поиска от „Електроразпределение Север” АД да прекъсне
или ограничи снабдяването с електрическа енергия, в случай, че битов потребител
в срок от 10 дни и стопански потребител в срок от 3 дни не изпълни което и да е
свое задължение, произтичащо от тези ОУ или от подписаните допълнителни
споразумения между страните, включително при забава в плащането на дължимите
суми, но само след като ответното дружество изпрати до потребителя писмено
предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения срок не последва
изпълнение или допуснатото нарушение не бъде отстранено, ще последва прекъсване
или ограничаване снабдяването с ел. енергия. Според чл.21,ал.1 от цитираните ОУ,
„Енерго-Про Продажби” АД изисква от „ЕРП Север” АД възстановяване на
снабдяването с ел. енергия след отпадане на основанията за прекъсването, като
когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след
като последният заплати на „Енерго-Про Продажби” АД и „ЕРП Север” АД всички
направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването. В ценоразпис на услуги, предлагани от „ЕРП
Север” АД, в сила от 10.12.2015г. е предвидено, че за услугата възстановяване
на преноса и достъпа до електроразпределителната мрежа от електромер, прекъснат
поради неплащане, дължимата цена е в размер на 19 лв., а за услугата за
експресно възстановяване снабдяването на клиент, прекъснат за неплатена ел.
енергия, от електромер, дължимата цена е в размер на 38 лв., като плащането на
тези такси е условие за извършване на услугите.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на ищцовата страна, че в случая липсва законова регламентация относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси и възстановяване на разходи, които предприятието е направило или би направило по повод изпълнение на задължението му за възстановяване на ел. захранването, произтичащо както от закона /чл.123-124 от ЗЕ/, така и от договора му с потребителя на ел.енергия. Единственото условие, поставено от закона - чл.124 от ЗЕ, за възстановяване на снабдяването и/или присъединяването на клиентите от енергийното предприятие, след отстраняване на причините, довели до преустановяването им, е да са отпаднали причините, наложили това прекъсване. В този смисъл, дори и принципно предприятието да реализира разходи по тази дейност, то предварителното им заплащане от страна на потребителя не може да служи като основание за отказ от изпълнение на вмененото му от закона задължение да възстанови снабдяването на клиента с ел.енергия. Наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика на ел. енергия налага при уреждане на такъв вид спорни отношения, по повод реализиране договорната отговорност на потребителя за вреди, да има както доказано виновно неизпълнение на договорно задължение на конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. В случая тези разходи са едностранно определени от предприятието и то презумптивно само по размер. Наред с изложеното, ответникът не оспорва фактите, че фактически дейността по възстановяване се осъществява от „Електроразпределение Север“ АД, а това обуславя извод за изначална неопределеност по вид на разходите, които „Енерго-Про Продажби” АД реализира за тази дейност. Съгласно практиката на ВКС, клауза, която позволява на предприятието да изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер, е неравноправна на основание чл.143,т.18 от ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването /в този смисъл е Решение № 125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I т.о./. Клаузите в ОУ, цитирани по-горе, за заплащане на такса за възстановяване на ел. захранването, противоречат на разпоредбите на чл.122-124 от ЗЕ, като с тях се ограничават правата на потребителя, произтичащи от закона. В тази връзка, възраженията, изложени от ответника, че виновното неизпълнение на задълженията на абоната за своевременно заплащане на консумираната от него ел. енергия обуславя и правото на „Енерго-Про Продажби” АД да възстанови прекъснатото електроснабдяване на ищеца, едва след заплащане на всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването, като цената на въпросната услуга е определена в обявения ценоразпис на дружеството и възлиза на сума в размер на 19 лв., респ. представлява основание ответното дружество да задържи процесните такси, е неоснователно, тъй като е налице противоречие със закона на въведеното от ответното дружество изискване за предварително заплащане на такси за възстановяване на ел. снабдяване като условие същото да бъде извършено. В противоречие със закона е и възможността на ответното дружество едностранно и без да изчисли конкретни разходи за всеки отделен случай на възстановяване, да задължава потребителя да заплати такси за възстановяване в максималния допустим размер, като икономически обосновани разходи за услугите на електроразпределителните дружества.
Предвид
изложеното дотук, съдът
приема, че клаузата на чл.37,ал.1 ОУ на ДПЕЕЕМ на „Енерго-Про Мрежи” АД, влезли
в сила на 07.09.2014г., - отменени, както и клаузата на чл.21,ал.1 от
цитираните ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби” АД, са неравноправни по смисъла на
чл.143,т.2 и т.18 от ЗЗП, защото ограничават правата на потребителя,
произтичащи от закон, и предоставят възможност на доставчика едностранно да
определя дължимост на обезщетение за претърпени вреди, поради включване и
изключване на снабдяването. Същевременно, доколкото тези клаузи не са уговорени
индивидуално, те се явяват нищожни и на основание чл.146 от ЗЗП /Решение №
125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I т.о./.
С оглед нищожността на цитираните клаузи от ОУ, платената от ищеца сума от 19 лв. по издадената фактура № ТП3301451543/03.06.2019г., на соченото от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна основание : „такса за възстановяване на захранването с ел.енергия (електромер)”, се явява дадена от ищеца и получена от ответното дружество без основание, поради което подлежи на връщане съобразно чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца Р.Т. от „Енерго-Про Продажби” АД град Варна за сумата от 19 лв., представляваща недължимо платена такса възстановяване на преноса на електрическа енергия, начислена от ответника с фактура ТП № **********/03.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Поради това, искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото, с оглед задължителното
тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса /25 лв./ и за
платено адвокатско възнаграждение /300 лв./, общо в размер на 325 лв. в
исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното
производство разноски за платена държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение в общ размер от 325 лв., които
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., че дължи на Р.С.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 19 лв. /деветнадесет лева/, представляваща недължимо платена такса възстановяване на преноса на електрическа енергия, начислена от ответника с фактура ТП № **********/03.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2019г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6817/03.09.2019г. по ч. гр. дело № 13981/2019г. по описа на РС - Варна.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /25 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /300 лв./, както и СУМА в размер на 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 13981/2019г. по описа на РС - Варна съдебни разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /300 лв./.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................