Р Е Ш Е Н И Е
Номер 51 16.02.2018 г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд 6
състав
На 16 01 2018
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Д МАТЕЕВА
Секретар: Д Благоева
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. № 02322 по описа на съда за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.422, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявен е иск от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу
Ю.К.Д. ЕГН **********
***
с правно основание чл.422, вр.чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК,
с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 892.83 лв., от които –
главница 747.44 лв., представляваща неизплатена сума за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.Перник, на посочения по-горе адм.адрес, за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016г.,
сумата 145.39 лв., лихва за забава за периода от 08.07.2013г. до 09.12.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 747.44 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издавана на заповед за изпълнение- 17.01.2017г.- до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.г.д.№ 00154 /2017 г. на ПРС.
Ответникът , чрез адв. пълномощник е подал отговор, с който е изразил становище, че така предявения иск е допустим, но възразява, че искът е неоснователен, тъй като
-нямало идентичност между адресите касаещи топлофицираното жилище
- не бил собственик / ползувател на топл.енергия за периода
-сметките и извлеченията били некоректни
- Исковете са погасени по давност
При преценка на събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Допустимост :
Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр.чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по посоченото ч.гр.дело на ПРС, като е последвало възражение по чл.415 ГПК в законния срок, от което е последвало завеждане на настоящия установителен иск по чл.422 ГПК в законния срок, поради което съдът намира, че искът е допустим.
Основателност:
“Топлофикация-Перник”АД е производител на топлинна енергия, като освен това и извършва пренос на тази енергия, съгласно пар.1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което е и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е предвидена в чл.130 ЗЕ.
При централизирано подаване и продажба на топлинна
енергия, съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ /изм.
ДВ, бр. 54 от 2012 г., но в сила от 17.07.2012 г., преповтаряща чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), - продажбата
на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Облигационната връзка възниква от момента, в който за определено лице
възникне качеството “ потребител.”
Това качество
е определено в чл. 153 ал.1 ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., но в сила от
17.07.2012 г., според която потребители
на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
От горното е видно, че - за да
са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е
необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната
връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Общите условия определят :
-правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите;
-реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
-отговорността при неизпълнение на задълженията;
-реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
-реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
-средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай – при представен НА за собственост от 21.12.2001 г. № 32 том 2 рег.№ 3258 дело 228 / 2001 г. - СЕ ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО обстоятелството, че ответникът е собственик в режим на процесния имот, който е топлофициран.
На второ място – видно от удостоверението за идентичност на имотите с адм.адрес кв.Байкушева мах. И кв.Проучване- това са идентични наименования на едно и също населено място
От горното следва, че : като
такъв е и потребител на топлинна енергия, която не е заплатена за посочения
период.
По следващото възражение:
Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона, като съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация-Перник”ЕАД.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода.
От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на:
- топлинна енергия за отопление на имотите,
- топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
- топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140 ал. 1 т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36 ал. 3.
От горното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено.
Топлофикационните дружества
имат задължението да доставят
топлинна енергия на всички потребители, без възможност да избират своите контрагенти,
което е характерно при свободата на договаряне.
Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение.
При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела.
За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло.
След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки).
Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия.
При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Договорът между страните по делото е специфичен , възникващ по силата
на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради
което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено.
В този смисъл и процесът на доказване на дължмите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки.
Съгласно чл.26 ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция.
Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв 30-дневен срок.
Съдебно-техническа експертиза не е изслушвана, тъй като се оспорват само
сумите, за които се счита, че са погасени по давност.
Видно от съдебно- икономическата експертиза :
Установява се, че погасена по давност е
обща сума в размер 154.92 лв. за периода 01.05.2013 до 17.01.2014г. или както следва : главница 120.29 лв. за периода 01.05.2013 - 17.01.2014
изтекла лихва в размер 34.63 лв. за периода 08.07.2013-09.12.2016
Остатъкът от задължението – извън три годишната погасителна давност –
обща сума 737,91 лв. – от която – главница 627.15 лв. за периода 17.01.2014 - 30.04.2016г.,
лихва за забава за периода 09.03.2014 - 09.12.2016 г.- в размер 110.76лв.,
както и законната лихва върху главницата 627.15 лв. считано от датата на подаване на заявлението 17.01.2017 г. по ч.г.дело № 00154 / 2017 г. до окончателното изплащане на сумите.
Съгласно константната съдебна практика - когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение.
В този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж.
За приложението на специалната тригодишна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
В
този смисъл е:
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на
ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК.
Както и - Определение №290/01.04.2010г. на ВКС по ч.т.д. №244/2010г., което се включва в практиката задължителна за съдилищата, ако кредиторът спази едномесечния срок за предявяване на иска, по силата на чл.422 ГПК искът ще се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат за настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му. Процесът ще се счита за висящ от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и от този момент ще се прекъсне исковата давност.
Съгласно константната съдебна практика заявлението за издаване заповед за изпълнение представлява предприемане на действие за принудително изпълнение и прекъсва давностния срок съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД.
От прекъсването на давността по чл. 116, б. "в" ЗЗД с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение започва да тече нов срок.
Предвид изложеното и съдът намира, че следва да се уважи възражението за изтекла погасителна давност.
Разноски :
При този изход на спора : ответникът дължи на ищцовата страна –
разноски по
установителния иск - 29.51 лв. разноски за д.такса , 50лв. за в.л. , 50лв. юк.възнаграждение
По заповедното производство / съгл. ТР 4 / 2013г. ОСГК на ВКС / - ответникът дължи разноски на ищците в размер на 25 лв.юк.възнаграждение и 25 лв. за д.такса
Ищците дължат на ответника 200 лв. адв.разноски спрямо отхвърлената / респ.уважената част от исковете и 200лв. разноски по запов.производство
По заповедното производство / съгл. ТР 4 / 2013г. ОСГК на ВКС / - ответникът дължи разноски на ищците в размер на 25 лв.юк.възнаграждение и 25 лв. за д.такса
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО – по предявен иск от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу
Ю.К.Д. ЕГН **********
***
с правно основание чл.422, вр.чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК,
ЧЕ СЪЩИЯТ ИМ ДЪЛЖИ :
обща сума 737,91 лв. – от която – главница 627.15 лв. за периода 17.01.2014 - 30.04.2016г.,
лихва за забава за периода 09.03.2014 - 09.12.2016 г.- в размер 110.76лв.,
както и законната лихва върху главницата 627.15 лв. считано от датата на подаване на заявлението 17.01.2017 г. по ч.г.дело № 00154 / 2017 г. до окончателното изплащане на сумите.
КАТО ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИЯ ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР –
главница 747.44 лв., представляваща неизплатена сума за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.Перник, на посочения по-горе адм.адрес, за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016г.,
сумата 145.39 лв., лихва за забава за периода от 08.07.2013г. до 09.12.2016 г.,
ИЛИ КАКТО СЛЕДВА : погасена по давност обща сума в размер 154.92 лв. за периода 01.05.2013 до 17.01.2014г. или както следва : главница 120.29 лв. за периода 01.05.2013 - 17.01.2014
изтекла лихва в размер 34.63 лв. за периода 08.07.2013-09.12.2016
- ОТХВЪРЛЯ исковете като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ
ОСЪЖДА Ю.К.Д. ЕГН **********
***
ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ Перник АД с посочено седалище и адрес на управление,
разноски по
установителния иск -- 29.51 лв. разноски за д.такса
, 50лв. за в.л. , 50лв. юк.възнаграждение
разноски по заповедното производство-
разноски на ищците в размер на 25 лв.юк.възнаграждение и 25 лв.
за д.такса
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ Перник АД с посочено седалище и адрес на управление, ДА ЗАПЛАТИ НА Ю.К.Д. ЕГН **********
***
-сумата 200 лв. адв.разноски по установителния иск спрямо отхвърлената / респ. уважената част от исковете и 200лв. по запов.производство адв.разноски
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.г.д. да бъде върнато на съответния състав, с препис от влязлото в сила решение .
Районен
съдия:
Вярно с оригинала: Х.С.