Р Е Ш Е Н И Е № 261776
21.06.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети май
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4662/2020 г. по описа на същия съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково
производство.
Иск на К.Г.Ж., ЕГН **********,***, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. „България“ № 49 вх. В ет . 7, да се осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сума, дадена при начална липса на основание –
недействителен договор за потребителски кредит между страните, или нищожна или недействителна отделна клауза за пакът
„допълнителни услуги „ по същия.
Твърденията в исковата молба са , че между страните имало договор за
паричен заем под № *****, сключен на дата 14.04.2016г. По силата на договора, Ж. получил назаем сума от 750 лева , който
следвало да върне , ведно със възнаградителна лихва, на 24 броя равни месечни
вноски от по 77.62 лева, при годишен
процент на разходите от 49.91 % и
годишен лихвен процент от 41.17 %
.Общият размер на кредита бил 1862.88 лева. Имало договорен пакет за
„допълнителни услуги „ , срещу насрещно задължение на ищеца да плати парична
сума от общо 750 лева , разсрочена като част от месечните вноски , още 31.25
лева месечно. Сумата от 750 лева
възнаграждание за закупения пакет „допълнителни услуги „ била изцяло заплатена
от ищеца. Главницата и възнаграждението на кредитора също били
платени.
Изложени са обаче доводи, че
договора между страните е недействителен
на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит, тъй като не са спазени
условията на чл. 9, 10, 11 и 19 от същия закон. Твърди се, че клаузата, с която
е договорен размерът на възнаградителната лихва е нищожна, тъй като размерът
надхвърля повече от три пъти размера на законната такава, клаузата, с която е
договорено възнаграждение за допълнителни услуги също е нищожна, тъй като
заобикаля закона, в частност – нормата на чл. 10 а от Закона за потребителския
кредит. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 187.50 лв. недължимо платена по клауза за възнаграждение
за допълнителни услуги, ведно със законна лихва от датата на подаването на
исковата молба ( 24.04.2020г.) до окончателното
изплащане на вземането, и да се присъдят на ищеца сторените по делото разноски.
Ответното дружество оспорва исковете като неоснователни, макар да
признава факта на съществуването на договора. Твърди, че няма основание за
нищожност, унищожаемост или друга форма на недействителност, както на договора,
така и на неговите клаузи и се моли исковете да бъдат отхвърлени, като му се
присъдят сторените по делото разноски.
Иск с
правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД,
допустим като осъдителен .
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства ,
съдът съобрази следното:
В хипотезата на чл. 55 от Закона за
задълженията и договорите, следва ищеца да докаже имущественото разместване
между страните, а ответника – наличието на основание за това разместване.
Сключването на договора между страните не е спорно , представено и е
копие от същия на л. 17 и следващите от
делото; не е спорно изпълнението на задължението на кредитодателя да предостави на Ж. сума от 750 лева назаем.
На л. 48 от делото има извлечение
от сметката към договора, водена от ответното дружество , в която плащането на
възнаграждението за пакета „ допълнителни услуги „ е на практика признато от
съставилия я ответник , до размер от
187.50 лева , тоест, шест от вноските. Тази справка е изходящ от ответника частен документ, тя е съставена от ответното дружество, и макар да е
представена от ищеца в заверено копие , не е оспорена от ответника касателно
доказателствената си годност, като по
този начин той признава неизгодния за него факт на получаване на процесните
суми.Съдът приема наличието на имуществено разместване.
Тъй като договорът попада под дефиницията
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите.
Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. 51 от
19.06.2018 г., в сила от 1.07.2018 г, тъй като договора е сключен на дата 14.04.2016г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид
Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014 г.),
в сила от 1 януари 2015 г. според
едниствения член на което, „годишния размер на законната лихва за просрочени
парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче основния лихвен процент на
БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не надхвърля повече от 5 пъти
размера на законната лихва, тъй като е под стойност от 50.05 %. В закона няма
задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как точно се формира
годишния процент на разходите, доколкото методиката на формирането му е
законоустановена ( приложение № 1 към закона).
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. „ както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа
посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент
по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран
за целия срок на договора, неприложими към същия са изискванията за: посочване
на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент,
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.
Има информация за
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде
упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т . 11 от ЗПК, погасителен план, като са посочени датите на
падеж на всички отделни погасителни вноски, включително компонентите на отделната
вноска – лихва , главница, стойност на допълнителни услуги.
Липсва обаче информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението
на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания. Такава не е дадена на кредитополучателя,
нито в самия договор , нито в
стандартния европейски формуляр, нито в договора за допълнителни услуги.
Затова договорът е недействителен на основанието по чл. 22 във връзка с
чл. 11 ал. 1 т. 12 от ЗПК.
На следващо място , клаузата , с която между страните е договорено
допълнително възнаграждение за услуги – приоритетно разглеждане на искането и
изплащане на потребителски кредит, възможност за намаляване или отлагане на
определен брой вноски , за смяна на дата
на падеж или улеснена процедура по получаване на допълнителни средства , е неравноправна по смисъла на чл. 143 от
Закона за защита на потребителите.
Според договореното между страните , възнаграждението е при всички
положения дължимо при сключването на договора, но допълнителните услуги са
нееквивалентни , оказването им не е престация от страна на кредитора . Затова
тази клауза води до значително
неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства
недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза
да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори , следователно
тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
На плоскостта на потребителската защита , според чл. 10а ал. 2 от ЗПК ,
кредитора не може да изисква от длъжника „ заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита“; предвид договореното –
промяна на дата на падеж , размера иброя
н вноските , на практика кредитора търси
точно такава такса , заобикаляйки по този начин законовата разпоредба на чл.
10а от ЗПК. Съдът приема този довод на ищеца за основателен. На следващо място, заобикаля се по този начин
разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от същия закон касателно размера на ГПР , който
при включването на стойността на допълнителните услуги ще надхвърли посочената
там горна граница .
Затова искът да се върне платеното
съобразно тази договорка между страните е основателен независимо от това , дали
е действителен самия договор.
Искът е основателен.
Разноските по исковете се присъждат в
тежест на ответното дружество; тъй като Ж. е бил освободен от такси и разноски
по делото, съдът не може да отрече хипотезата на чл. 38 от ЗА , сочена в
исковата молба, при което на осъществилия процесуалното представителство на
ищеца се дължи и минимален хонорар по смисъла тази разпоредба.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „Профи Кредит България “
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул. България
№ 47, бл. 53Е вх. В ет. 7, да заплати на К.Г.Ж., ЕГН **********,*** , сумата от 187.50 лева като дадена при
изначална липса на основание по недействителна клауза за пакет „допълнителни
услуги „ по договор за потребителски кредит № *****, сключен на дата
14.04.2016г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 24.04.2020г
до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда „Профи Кредит България “ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, бул. България № 47, бл.
53Е вх. В ет. 7, да заплати на К.Г.Ж.,
ЕГН **********,*** , сумата от 52 лева разноски по делото.
Осъжда „Профи Кредит България “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в София, бул. България № 47, бл. 53Е вх. В ет. 7, да
заплати на адв. К.Й.К. , личен номер на адв.
*******, адрес на дейност **** , ул. „**********“ № * , сумата от 300 лева хонорар по делото ,
на основание чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване
пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
АД