№ 641
гр. С., 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110115723 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от М. И. М., непълнолетен, действащ лично
и със съгласието на своята майка С. А. И., срещу „Д. О. З.“ ЕАД осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът твърди, че на 30.06.2023 г. в гр.С. около 18:40 ч. е слязъл от автобус на
градския транспорт на спирка - М.Г.Т. № 1459 – „Разклон за кв. С.о“, която се намира
на самостоятелно платно от ***********, преди кръстовището със **************, но
без да има т.нар. „уширение“, а спирката е на самото пътно платно. След слизането от
автобуса ищецът е предприел пресичане на пътното платно в посока Центъра, пред
спрелия и изчакващ автобус. В този момент в същата посока и платно се е движил лек
автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *******, и е реализиран удар между ищеца и
автомобила. Вследствие на удара ищецът изпаднал в безсъзнание. На място е
пристигнал екип на Спешна помощ и е откарал пострадалия в УМБАЛСМ „Н.И.П.“
ЕАД, където е бил настанен за болнично лечение от 30.06.2023 г. до 05.07.2023 г. При
извършените изследвания е установено, че на ищеца са причинени силен шок,
комоцио церебри, контузио регио окципиталис каппитис (контузия в
окципиталната/тилната област на главата), както и натъртвания по тялото в областта
на гърба, охлузвания в областта на дясно коляно и ляво рамо, открита рана на
коляното, охлузвания и болки в областта на дясната скапула. По време на болничното
лечение ищецът бил неспокоен и повръщал. По повод на ПТП е съставен Констативен
протокол № К-***/30.06.2024 г. от Х. И. Х.. Поради несъгласие с изложеното в
1
обстоятелствената част на Констативният протокол за ПТП ищецът е депозирал молба
до Началника на отдел „ПП“- С. с вх.№ УРИ433200-***** /12.07.2023 г. На водача,
управлявал МПС, е съставен АУАН № GA ******/ 30.06.2023г. Ищецът твърди, че след
изписването си е бил силно стресиран, след което станал много раздразнителен,
нервен, напрегнат, започнал трудно да заспива, изпитвал страхове, заспивал на
светната лампа и отворена врата на стаята. Започнал да сънува кошмари, стряскал се
насън - сънувал, че го блъска кола и се събуждал уплашен, викал и търсел майка си.
След инцидента ищецът започнал да има проблеми и в училище. Имал проблеми да се
заседява на едно място, излизал по време на учебните часове, не можел да се
съсредоточава, влошил си успеха и започнал да се кара със съучениците си. Поради
това на 05.12.2023 г. ищецът направил консултация с психиатър. При прегледа
психиатърът установил следното психично състояние на ищеца: емоционално
потиснат, мрачен, дистантен, хладен, раздразнителен, некооперативен, споделя за
тревожно-депресивни изживявания, раздразнителност, кошмарни сънища, в които се
проецира психотравмата, оживяване на спомена за нея в будно състояние.
Заключението на психиатъра е, че ищецът е преживял тежко психотравмено
изживяване, при вида на кръв по главата и тялото му, когато е дошъл в съзнание, което
е предизвикало остра стресова реакция, преминала по-късно в посттравматично
стресово разстройство. Ищецът излага твърдения, че психиатърът му е назначил
терапия с антидепресанти и транквиланти, подходящи за неговата възраст - Золофт и
Атаракс. Поддържа и че към настоящия момент не се е възстановил от инцидента.
Излага твърдения, че през първия учебен срок за учебната 2023-2024 г. има дори и
слаби оценки за срока, което преди никога не се е случвало. Поради това, майка му,
която се грижи за него, търси варианти да го премести в друго учебно заведение, тъй
като в настоящото такова не е допустимо да има ученик с такъв слаб успех. Поддържа,
че и към настоящия момент продължава да изпитва болки и дискомфорт в областта на
контузиите и да има проблем със съня и поведението си. По настояване на майка си
ищецът е спрял медикаментите, предписани от психиатъра, тъй като не са му влияели
добре, но приема желирани таблетки мелатонин. Ищецът излага доводи, че с
поведението си водачът на лекия автомобил - Л. М. П., е нарушил разпоредбата на чл.
65 ЗДвП, като не е спрял управлявания от него автомобил при наличие на спрял
автобус на спирката и не е изчакал слизащите от автобуса пешеходци да пресекат
пътното платно. Поддържа, че водачът на лекия автомобил е следвало да се движи с
минимална скорост, за да може, изравнявайки се със спрелия автобус, при
необходимост да спре и да пропусне пешеходците. Излага доводи, че появяването на
пешеходец пред спрял автобус на спирка за градски транспорт не представлява
непредвидимо препятствие, с което водачът да не е можел или да не е бил длъжен да
се съобрази, а съгласно нормата на чл. 65 ЗДвП наличието на спрял, спиращ или
потеглящ автобус вече създава потенциална опасност за движението. Твърди, че
2
поведението на водача Л. М. П. е виновно и е в пряка връзка с причинените вреди,
поради което е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че процесният лек
автомобил „Опел Зафира“, с рег.№ ******* към деня на ПТП е имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №
BG/06/122002******, със срок на валидност 13.09.2022 г. - 12.09.2023 г. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за претърпени
болки и страдания вследствие на ПТП на 30.06.2023 г., реализирано по вина на
застраховани при ответника водач на л.а. „Опел Зафира“, с рег. № *******, ведно със
законната лихва от 04.01.2024 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът „Д. О. З.“ ЕАД е подал писмен отговор на исковата молба в рамките
на законоустановения срок за това. Не оспорва наличието на валиден към 30.06.2023 г.
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключен в „Д. О. З.“ ЕАД, относно лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № *******.
Оспорва твърдението, че причината за пътнотранспортното произшествие, настъпило
на 30.06.2023 г., са действия на застрахования към ответното дружество водач, както и
представения в исковата молба механизъм на процесното ПТП. Оспорва твърдението,
че пострадалият пешеходец се е движил съобразно регламентираното от ЗДвП
поведение за пешеходци и твърди, че в раздел „Обстоятелства и причини за ПТП“ е
вписано, че пешеходецът ищец е пресякъл на неопределено за целта място. Поддържа,
че не е установено водачът на лекия автомобил да има вина за настъпването на
процесния деликт, не е установена противоправността на действията му, съответно -
не е установено наличието на причинно – следствена връзка между извършените от
него действия и настъпилия вредоносен резултат, както и не е установен механизмът
на настъпване на деликта. В условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Излага
твърдения, че с поведението си, пешеходецът ищец сам се е поставил в ситуация на
повишена опасност, като не е спазил разпоредбите на чл. 108, чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, с
което свое поведение е станал причина за настъпването на процесното произшествие и
за настъпването на негативните за самия него последици. В условията на евентуалност
поддържа, че с поведението си, нарушавайки правилата за движение, ищецът е
допринесъл за настъпването на процесното произшествие и за настъпването на
собствените си травми, излизайки внезапно на пътното платно на неопределено за
това място и отнемайки възможността на водачът да избегне сблъсъка. Излага доводи,
че твърдените от ищеца болки и страдания са недоказани. Оспорва твърденията, че по
време на болничното лечение, ищецът е бил неспокоен и е повръщал, тъй като в
представената Епикриза от УМБАЛ „П.“ лекуващият лекар е посочил, че болното дете
е било „спокойно“. Оспорва твърденията, че вследствие от инцидента пострадалият
започнал да има проблеми и в училище, тъй като по делото не е доказана причинна
връзка между процесния инцидент и твърдения слаб успех, а в представените към
исковата молба доказателствата не може да се установи на кого са оценките. Твърди,
че трябва да се направи съпоставка и с успеха на ученика преди инцидента, за да може
да бъде доказан намелен успех. Поддържа, че предявеният иск е завишен по размер и
не съответства на действително претърпените морални вреди от страна на ищеца и не е
съобразен с критерият за справедливост. Оспорва и искането за присъждане на законна
3
лихва и твърди, че ответното дружество не е изпаднало в забава, тъй като с
извънсъдебната претенция не е била предоставена банкова сметка на ищеца, а такава
на неговата майка. Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, а в условията на евентуалност претендираното обезщетение да бъде
намалено поради съпричиняване на вредните последици от страна на ищеца.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 153 ГПК са отделени следните обстоятелства: наличието
на валиден към 30.06.2023 г. договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен в „Д. О. З.“ ЕАД за лек автомобил „Опел
Зафира“, с рег. № *******.
По делото е приложен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-
***/30.06.2023 г., изготвен от органите на МВР след посещение на мястото на
произшествието, в който са посочени участниците в същото, констатацията, че по
лекия автомобил е нанесено увреждане по дясното странично огледало и че на
пострадалият пешеходец – М. И. М., след преглед в УМБАЛ „П.“, е поставена работна
диагноза сътресение на мозъка /комоцио/. Като причина за ПТП е посочено, че
движещият се по „***********“ с посока на движение от бул. „********“ към бул.
„************“ лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ******* с водач Л. М. П.,
движещ се в самостоятелно платно и на около 30 м. преди кръстовището с бул.
„**************“ участва в ПТП с пресичащ на неопределено за целта място
пешеходец.
Представено е заявление за застрахователна претенция, уточнено с молба от
същата дата, с искане за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на
130 000 лв. с входящ номер при ответното дружество от 12.07.2023 г. /л. 14-15/.
Приложена е още втора молба с входящ номер при ответника от 02.11.2023 г., в която
се изразява несъгласие с определеното обезщетение в размер на 2500 лв., като се
оспорва съпричиняване от пострадалия. С молба с входящ номер от 09.01.2024 г. е
представена пред застравотеля още копие на извършена психиатрична консултация.
За установяване механизма на ПТП е изслушано заключение по САТЕ и са
събрани писмени доказателства. Според заключението, изготвено в тази част въз
основа на представените писмени доказателства, се установява, че ПТП е настъпило на
30.06.2023 г. около 18:40 ч., като при движение на лек автомобил „Опел Зафира“, с рег.
№ ******* в локалното платно на ул. „***********“ с посока от бул. „********“ към
4
бул. „************“, и на около 30 м. преди кръстовището с бул. „**************“
водачът блъска пресичащия пред спрелия автобус на нерегламентирано за това място,
от дясно наляво, пешеходец М. М.. Според експерта от техническа гледно точка ПТП
се дължи на поведението и на двамата участници – на водача на превозното средство,
който се е движел със скорост, която не му позволява да спре в рамките на опасната
зона при внезапно възникнало препятствие, и на пешеходеца, който е пресичал на
неопределено за това място и при ограничена видимост поради спрелия автобус. От
техническа гледна точка водачът на лекия автомобил е могъл да предотврати ПТП, ако
се е движел с такава скорост, която да му позволи да спре, без да настъпи
съприкосновение с пресичащия от дясно наляво пешеходец или ако е изчакал
потеглянето на спрелия на спирката автобус. Експертът в случая не е установил от
материалите по делото скорост на движение на автомобила, освен от показанията на
свидетеля, водач на същия, според които той се е движел с около 10 – 15 км./ч., при
максимално разрешена скорост от 60 км./ч. на съответния участък. Според вещото
лице и за двамата участници в ПТП видимостта е била ограничена от спрелия автобус,
при съобразяване на което експертът е стигнал до заключение, че пешеходецът е
изминал около 1,42 метра от момента, в който е преминал пред левия габарит на
автобуса.
Описаният в протокола за ПТП и в заключението но САТЕ механизъм на
настъпване на процесното ПТП се подкрепя от изслушаните по делото гласни
доказателствени средства при разпита на св. Л. П., водач на автомобила при
настъпване на събитието. Според показанията на последния, при преминаването му по
процесния участък, той се е движел в лявата пътна лента, а в дясната е имало спрял
автобус. В това време свидетелят се движел със скорост около 10-15 км./ч., тъй като
приближавал към червен светофар. Първоначално сочи, че в момента, в който се
изравнил с автобуса, нямало нищо, но в момента, в който е подминавал автобуса на
нивото на десния си прозорец, вече се чуло, че нещо се блъска в колата отдясно и се
счупило огледалото му. По-късно по време на разпита излага малко по-различна
версия, а именно: „С периферното си зрение видях, че нещо приближава и в момента,
в който се удари, вече се бях обърнал. В момента, в който го видях с периферното си
зрение, по-скоро прецених, че е дете…“. Твърди още, че детето държало телефон в
ръката си, докато пресичало, който изхвърчал встрани при удара. При настъпване на
удара половината от неговия автомобил вече бил пред автобуса.
За установяване на нанесените вреди на ищцата са събрани писмени и гласни
доказателства и е изслушано заключение по съдебно-медицинска експертиза,
изготвено въз основа на медицинска документация, непосредствено след събитието
детето е транспортирано до УМБАЛСМ „П.” и прието по спешност за наблюдение и
лечение в Детска Неврохирургична Клиника на болницата. При прегледи и
изследвания са установени данни за контузия на тилната област на главата, като за
самата травма няма посочени форма, размери и други характеристики. Установен е и е
5
описан нормален неврологичен статус - ясно съзнание, липса на огнищна
неврологична симптоматика и/или данни за менинго- радикулерно дразнене. От
вискоинформативно образно изследване КТ на глава не са установени данни за
черепно-мозъчна травма. Въз основа на съобщеното за липса на ясен спомен за
случилото се с него и при налична травма на главата е приета диагноза: Мозъчно
сътресение. В хода на болнично проследяване и изследвания не са установени данни
за други травми и/или настъпващи усложнения и на 05.07.23 г. при изписване от
болницата е отчетено добро общо състояние. На пострадалия е установена
мекотъканна травма в тилната област на главата – контузия, и анамнезни данни за
лекостепенно мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, без изпадане в кома
/пълна загуба на съзнание/, отговарящи на медико- биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. От приложена по делото психиатрична
консултация от 05.12.23 г., е видно, че на пострадалото дете е поставена диагноза:
Остра стресова реакция преминала в посттравматично стресово разстройство. Според
вещото лице е налице причинно-следствена връзка между установените увреждания и
ПТП.
Експертът сочи още, че след мекотъканна контузия на главата симптомите -
болка и страдания, отшумяват до около 7 - 10 дни след инцидента. Съгласно
отразеното в медицинския документ по делото, острите посттравматични последици
от регистрираното мозъчно сътресение са били отшумели още до момента на
изписване на пострадалото дете от болница на 05.07.23 г.
От ангажираните доказателства не се установява настъпване на късни
посттравматични усложнения, което налага извод, че възстановяване от причиненото
сътресение на главен мозък е протекло в рамките на средностатистическите срокове до
около 20 - 25 дни след инцидента.
За установяване на характера, интензитета и продължителността на нанесените
неимуществени вреди на ищцата са събрани гласни доказателствени средства. В
разпита си св. С. А. Й.а, майка на ищеца, твърди, че след инцидента синът й бил в
безсъзнание. След произшествието бил много уплашен. Обяснява, че и към датата на
провеждане на разпита не може да спи нощно време, заспива около 5 ч. сутринта.
Учил в Италианския лицей, но след инцидента успехът му паднал драстично, не е взел
изпитите в края на годината, което наложило да повтаря годината в училище. Сега бил
преместен в друго училище – 168 в с. Бистрица, където няма много приятели, имало
само едно дете в 8 клас, което той познавал отпреди и с което общувал. Със
съучениците си не общувал, защото били по-малки от него. Училищната психоложка
уведомила майката, че М. започнал да се наранява с бръснарско ножче.
Сочи още, че детето посещава психолог поне два пъти в месеца, като посещава
училищния психолог и отделно посещава психолог в кв. Драгалевци, но майката не си
спомня името на този психолог. За момента не виждала резултат от психологическата
помощ. Майката не разговаряла със сина си за инцидента по съвет на психолога, не
знаела и как протичат срещите с психолога и какво си говорят на тях. Когато го питала
как е, той й казвал, че е в депресия, което обяснявал като чувство на тъга, нещастие.
Твърди, че детето прилага медикаментозно лечение с прием на Золофт и Атаракс,
последният заменили с Мелатонин, като сега заспивал в 22 – 23 ч.
Съдът кредитира частично показанията на свидетелката Й.а, майка на ищеца. От
една страна, тя като майка и най-близък човек на пострадалия, има най-пълни, преки и
непосредствени впечатления от отражението на инцидента върху психиката на детето.
6
От друга страна обаче съдът намира показанията за недостоверни в една част. Така в
частта, в която твърди, че ищецът е изпаднал в безсъзнание, те се опровергават от
останалите доказателства по делото. Противоречие се констатира и по отношение на
твърдяното време, в което заспива детето нощем – на първо място сочи, че и досега
синът й заспива към 5 ч. сутринта, а впоследствие заявява, че поради това, че става
рано и предвид употребата на лекарства, заспива около 22 – 23 ч. По отношение на
твърденията й относно посещенията при психолог, съдът намира, че същите явно
представляват отделни консултации, а не терапия, която изисква регулярност с
определена честота. Прави впечатление, че майката не знае името на психолога, за
когото твърди, че детето посещава извън училище. При тези съображения съдът
намира, че психологическата помощ не се отразява, не защото е поначало неефективна
за неговото състояние, а поради това, че видът и интензитетът й не са съобразени с
нуждите му. На следващо място съдът не кредитира показанията в частта, в която
майката твърди успехът да се е влошил вследствие на стреса от инцидента. Лошият
успех е продължил през цялата година, в рамките на която се проявяват много
фактори, включително обусловени от преходната възраст, на която се намира детето.
При това потиснатото му състояние, предизвикващо и самонараняване, се провокира
от усещането за изолираност, което следва от обстоятелството, че в новото училище
не е намерило своя социална среда.
За установяване на твърдението, че детето страда от посттравматично стресово
разстройство е представено заключение от психиатрична консултация, имаща характер
на частна експертиза, която не се ползва със същата доказателствена стойност като
изготвено в рамките на съдебното производство заключение. Това състояние обаче,
както и прилаганата медикаментозна терапия, се установяват от показанията на
майката, без това да влияе на извода на съда, че не е установено драстично спадналият
успех в училище да е в пряка причинна връзка с преживения стрес от инцидента.
Въз основа на изложеното съдът приема, че вследствие на инцидента ищецът е
претърпял мекотъканна контузия на главата, последиците от която отшумяват за около
7 - 10 дни след инцидента, леко мозъчно сътресение без загуба на съзнание, което също
е отшумяло към момента на изписване на пострадалото дете от болница – 05.07.2023
г., както и посттравматичен стрес.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от
наличието на общите процесуални предпоставки, още и от специалната такава,
предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено
рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявя
претенцията си за доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и
изтичане на тримесечен срок от искането, в който ответникът не е извършил плащане
7
или е предложил такова в по-нисък размер, с който ищецът не е съгласен. За
наличието на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно. Установяването
на специалната процесуална предпоставка не се оспорва от страните и се установява
предвид представените доказателства по делото и при съобразяване от настоящата
инстанция, че предвиденият от законодателя в чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ
тримесечен срок е изтекъл към момента. Плащане от ответника на претендираната
сума не се твърди и доказва. Горните изводи обуславят допустимостта на исковото
производство, което налага разглеждането на исковата претенция по същество.
Основателността на предявения пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата за заплащане
на неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ се обуславя от
кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) противоправно и виновно
поведение на лице, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в
причинна връзка с което са настъпили вреди и установяване на техния размер
(деликт); 2) наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на горепосочените факти при условията
на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на
ответника е установяване погасяването на претендираното вземане и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата. В тежест
на ответника е да докаже и възражението си за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение, се
установява наличието на фактическите обстоятелства, съставляващи основание на
предявената искова претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а именно
реализирано застрахователно събитие - ПТП от 30.06.2023 г., предизвикано
противоправно и виновно от застрахован при ответника водач на МПС по застраховка
„Гражданска отговорност“ с валидно застрахователно покритие към датата на
произшествието.
Противоправността на водача на лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № *******
се изразява в несъобразяване на поведението му с правилото на чл. 65 ЗДвП, съгласно
който при движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо пътно
превозно средство от означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или автобусна
спирка водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен своевременно да
намали скоростта, за да може в случай на необходимост да спре. От посоченото
правило следва, че за водача не е осъществявало задължение да спре за да изчака
потеглянето на спрелия автобус, какъвто довод излага ищеца в рамките на
производство. При данните според експертизата и показанията на водача обаче се
установява, че последният е възприел силуета на детето на пътното платно, като съдът
дава вяра на заключението, в което се сочи, че това е могло да стане, когато то е
застанало пред левия габарит на автобуса, при което до сблъсък с автомобила е
изминало разстояние от около 1 – 1,4 м. От показанията на свидетеля не следва той да
е намалил скоростта заради появилото се на пътното платно дете, а твърди да се е
движел с ниска скорост около 10-15 км./ч. заради приближаването към червен
светофар. При непредприемане на необходимите действия за намаляване още повече
на скоростта и спиране при условие, че самият водач признава да е видял силует на
дете, съдът намира, че в поведението му се проявява противоправен елемент.
Спорен между страните по делото е въпросът относно характера и размера на
понесените вреди, респективно техния паричен еквивалент, справедливия размер на
дължимото за тях обезщетение, както и следва ли то да бъде намалено поради
съпричиняване на вредоносния резултат. От значение при определяне размера на
обезщетението, е изследване и на обстоятелството дали всички травми на ищеца са в
причинно-следствена връзка с инцидента.
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не
компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда
по справедливост да определи заместващата парична престация, която делинквентът,
респективно застрахователят на неговата гражданска отговорност, дължи на увредения
като обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна последица
от уврежданията, настъпили при произшествието. При обсъждане размера на
паричното обезщетение съдът следва да прецени естеството и интензивността на
8
отрицателните изживявания на пострадалия, както и възрастта на увреденото лице,
ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на
възникването на правото на обезщетение. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на справедливото обезщетение настоящият състав съобрази на
първо място, че установените по делото увреждания по медикобиологичната си
характеристика представляват лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал. 1 НК –
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По-интензивните негативни
усещания от физиологичен характер са с относително кратка продължителност – до 7
– 10 дни според заключението на вещото лице. Същевременно е наблюдаван бърз
възстановителен процес (добро общо състояние е установено още при изписване
болничното заведение).
Съпътстващ негативните преживявания, болки, неудобства и дискомфорт от
физически характер е психологическият ефект от произшествието, който с оглед
възрастта на ищцата (към датата на ПТП малолетно дете на 12 години) се е отразило
по-драстично отколкото такъв инцидент би имал влияние на възрастен индивид с
укрепнала психика. Неблагоприятното въздействие с по-високата степен е следствие
от нормалното психофизиологично развитие на пострадалия, обусловен от неговата
възраст. Стресът след преживяното се е отразил в нарушения на съня. При това, както
бе посочено, съдът не ползва като годна доказателствена основа показанията на
майката в частта, в която твърди вследствие на стреса от произшествието да е
понижен успехът в училище.
Настоящият съдебен състав при преценка на всички събрани по делото
доказателства счита, че с оглед на продължителността, интензивността на болките и
страданията, изпитвани от ищеца, които възприе да са нанесените леки телесни
повреди на пострадалото дете - мекотъканна контузия на главата и леко мозъчно
сътресение без загуба на съзнание, отшумели за около 7 - 10 дни след инцидента, както
и посттравматичен стрес, които при това са в причинно-следствена връзка с
инцидента, както и с оглед факта, че увреждането е настъпило в детска възраст, което
поради това се е отразило по-негативно на психиката и емоционалните изживявания
след събитието, намира, че сумата от 8500 лв. представлява справедлив еквивалент на
понесените страдания. Паричното обезщетение не е в състояние да възстанови
претърпените болки и страдания, но има за цел да улесни увреденото лице в други
области, с което да възстанови нарушеното равновесие.
По възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено увреждане
може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване или за
увеличаване на размера им. Положителният извод за наличие на съпричиняване се
предпоставя от наличието на установено по делото противоправно поведение на самия
пострадал, с което той е създал предпоставки за собственото си увреждане си и
обективно е допринесъл за настъпването му, без да е необходимо да е действал
виновно. Следователно необходима е причинно-следствена връзка между това
действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат. Приносът на
9
пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не може да е
хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7 Тълкувателно решение
№ 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е разяснено, че поемането на
предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране съставлява
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква идентичност между поетия и
реализирания риск. Степента на съпричиняване се преценява конкретно във всеки
случай, но никога не може да доведе до отказ от обезвреда.
В настоящия случай съдът намира за установено противоправно поведение на
пострадалия, изразяващо се в несъобразяване на поведението му с правилото на чл.
113, т. 1 ЗДвП, съгласно който при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като при това преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства,
както и с правилото на чл. 114, т. 1 и т. 2 ЗДвП, съгласно което на пешеходците е
забранено 1. да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат платното за
движение при ограничена видимост.
Приносът не е хипотетичен, е реален и установен от несъмнено доказаното
обстоятелство, че пешеходецът е пресичал на нерегламентирано за това място и пред
спрял автобус, при това без да изчака преминаване на движещия се по платното
автомобил. Ето защо възражението за съпричиняване се явява основателно, като съдът
определя същото на 80 %. От така определената за справедливо обезщетение сума
следва да се приспадне тази, която съответства на посочения принос на пострадалия,
респективно на последния се дължи обезщетение в размер на 1700 лв.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът за неимуществените вреди
претърпени от М. И. М. вследствие на процесното ПТП се явява основателен за сумата
1700 лева, до която следва да бъде уважен, а за горницата до пълния предявен размер
от 20 000лв., като неоснователен, искът следва да бъде отхвърлен.
По искането за присъждане на законна лихва от дата, предхождаща тази на
исковата молба, а именно – от 04.01.2024 г.:
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на
срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Въз основа на ангажираните доказателства съдът намира, че към датата, от
която е заявена законна лихва, е изтекъл срокът по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, поради което
такава следва да се присъди от посочената дата.
10
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни.
Процесуалният представител на ищцата претендира присъждане на разноски
на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. Предвид изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден за заплати на адвокат Я. В. С., САК, на основание чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА сумата в общ размер от 564 лв., представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата М. И. М.
за исковото производство, определени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно
на уважената част от исковете.
Ответникът е претендирал разноски, като е представил доказателства за
заплащане на сумата от 450 лв. за депозит за САТЕ, 100 лв. депозит за СМЕ, 70 лв.
депозит за свидетел, като следва да му бъдат признати и такива на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК за юрисконсултско възнаграждение, което съдът оценява на сумата от 100
лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални
действия. Съразмерно на отхвърлената част от иска ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски в размер на 658,80 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на съда държавна такса в размер на 68 лв. и 46,75 лв. за разноски по делото
/за депозити за вещи лица/ - съразмерно на уважената част от иска, или общо сума в
размер на 114,75 лв.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. О. З.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на М. И. М., ЕГН
********** – непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си С. А. И.,
ЕГН **********, на основание чл. 432 КЗ за сумата от 1700 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и неудобства, причинени вследствие на ПТП, настъпило на
30.06.2023 г. в гр. С., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2024 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1700 лв. до
пълния предявен размер от 20 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1
ГПК „Д. О. З.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Я. В. С., САК, сумата от
564 лв. с ДДС, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на ищцата М. И. М. за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. И. М., ЕГН ********** –
непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си С. А. И., ЕГН **********,
11
да заплати на „Д. О. З.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 658,80 лв.,
представляваща разноски по производството съразмерно на отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Д. О. З.“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 114,75 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12