Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
10,07,19г. .
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Хр. В., като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 205/19. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.С.М.
ЕГН **********, с адрес ***.“ХР.Т.В.„**против № 18-0340-001896/21.11.2018 г. на
началник РУ Септември, с което на жалбоподетлката е наложена на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 предл.5 от ЗДвП
- глоба в размер на 200 лв.
С жалбата се заявява
незаконосъобразност в процесуално-правен и материално-правен аспект на
постановлението и се настоява за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител, поддържа жалбата, вкл. на база ангажирани доказателства.
Въззиваемата страна не изпраща
законов или процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 11,11,18г. св. Т. се движел с л.а. Мерцедес
с ДКН ********в Община Септември , посока Пловдив / през с. Лозен). Спрял на
бензиностанция на пътя и заредил гориво, след което продължил в посочената
посока и на известно разстояние видял от страничен черен път каруца, която нализала на платното, за да го
пресече. Свидетелят, който се движел с около 60-70 км/ч незабавно натиснал
спирачки и в момента на спирането управляваният от него автомобил бил ударен в
лявата му част с предна дясна част на управляван от жалбоподателката автомобил Фолксваген
с рег.номер ********.
На място пристигнал св.С., който изяснил
случая и след снети обяснения на участниците в тази пътна ситуация , съставил
против жалбоподателката процесния акт за нарушение по чл. .42 ал. 1 т.2 от ЗДвП.
Актът е надлежно предявен срещу
подпис и е връчен препис.
Въз основа на него е издадено и
обжалваното НП, което се критикува с доводи за процесуална неизправност и
нарушение на материалния закон.
Възраженията за процесуалната
годност на акта и на НП , които конкретно се опират на липсата на посочено
място на нарушението , са неоснователни.
Видно от съдържанието на описателната част на двама административни акта
е, че те съдържат при описание на обстоятелствата достатъчно ясно посочване на
мястото на извършване на нарушението - път І-8, в частта, която попада в Община
септември , като е посочена и посоката на движение - с. Лозен ( респ. Пловдив,
както уточнява всъщност и в показанията си Т..) . Доколкото движението е било
извън населено място , не е възможно по точно дефиниране на местоизвършването,
още повече, че автомобилът е бил в процес на движение по тази улица и
отразяването на някакви съвсем конкретни параметри би било неточно и некоректно.
Актът и НП имат съдържание, което
съответства на нормативно установените правила за задължителни реквизити и е
спазена строго формалната процедура за тяхното съставяне, връчване и
предявяване ( последните относно АУАН) .
Описаното нарушение е ясно и са изложени достатъчно обстоятелства по
извършването му, посочена е възприетата правна квалификация.
Част от фактите, възприети от
контролния и от наказващия орган, не са спорни:
на процесната дата автомобилът, управляван от свидетеля Т. и този, управляван
от жалбоподателкта са се движел един зад
друг в тази поредност, като внезапно пред автомобила на свидетеля се появила
пресичаща платното каруца, което
наложило той рязко да спре и последвал удар в лявата част на автомобила му от
предна дясна на автомобила на жалбоподателката.
Тези факти не са спорни и те следват от всички събрани доказателства.
Спорни по делото са всъщност изводите, които административните органи са приели
досежно причините за настъпване на ПТП в тази пътна ситуация. Според актосъставителя
причината за ударът е в това, че жалбоподателката „ не се убедила ,че има
свободен път на разстояние,достатъчно за изпреварване и може да заеме пътната,
лента пред изпреварваното МПС ,тъй като лентата за насрещно движение е била
заета от ППС, теглена от животинска тяга каруца“ ( от акта и НП) . Тази
преценка обаче е погрешна, тъй като тя не държи сметка за един напълно
безспорен факт, който е изводим от показанията на св. Т. , еднозначни с признанията на
жалбоподателката на л. 19)- внезапната
поява на платното на каруцата .
Именно тя е станала причина св. Т. да спре рязко на платното, в резултат на
което и е настъпил сблъсъкът между управлявания от него и този от
жалбоподателката автомобил. Тоест - и
спирането на Т. е било внезапно за
автомобила след него - на жалбоподателката.
Тя е предприела манерва изпреварване,
не заобикаляне, както се подържа в защитната теза , тъй като от
показанията на Т. става ясно, че незабавно
след като е натиснал спирачката е последвал удара , а и той е бил само в страничната му част, а не в задната
- което означава, че към този момент
свидетелката вече е започнала маневра „изпреварване“ , а не заобикаляне ( което би започнала едва след спиране на
движещия се пред нея автомобил и ударът и за този автомобил би настъпил в
задната, а не в странична лява част). В потвърждение на този извод са и
снимките на л.12 и сл.,от които е видно, че повредите по двамата автомобила са
изцяло странични - за Фолксвагена в странична предна част ( л.12-13), без
повреди в предна ( л. 14) и за Мерцедеса - без повреди в задната част ( л. 16),
само в дясна задна ( л. 16).
Въпросът при това положение е
като е предприела маневра изпреварване жалбоподателката кои изисквания на ЗДвП
при осъществяване не е спазила, респ. дали са тези, възприети с акта и НП . като се има предвид, че каруцата се е появила внезапно на платното, несъмнено е,
причината за настъпване на ПТП не е в това, че жалбоподателката не се убедила,
че има достатъчно свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и може
да заеме пътната лента пред изпреварваното МПС. Тя е сторила това, изпълнила е
изискванията на възприетата като нарушена норма, предприела е изпреварване на
Мерцедеса, но внезапната поява на каруцата е осуетила довършването й.
Внезапната поява на това ППС в момента, в който жалбоподателката е предприела и
започва маневра изпреварване като се изнася странично на автомобила на Т., който рязко спира води до
страничен удар между автомобилите само
поради неспазената дистанция - странична по смисъла на чл. 42, ал.2,
т.1 ЗДвП. Ако дистанцията бе достатъчна и съобразена с конкретното
местоположение на изпреварваното превозно средство, при едно внезапно негово
спиране, не би настъпил страничен удар между автомобилите ( изпреварващият би
подминал изпреварвания) . Липсата на
достатъчна странична дистанция в момента, когато при изпреварването Фолксвагенът
със своята предна лява част на ( л.13) се е изравнил със задна дясна на Мерцедеса
( л.16) е довела до удара само в тези
две странични части при внезапното спиране на изпреварвания Мерцедес.
Нарушение по чл.пр 42, ал.2т.1 от ЗДвП обаче
нито е описано като обстоятелства по
извършването му, нито е квалифицирано. В резултат - виновното поведение на
жалбоподателката не може да бъде санкционирано, тъй като тя с НП й е приписано
неизвършено от нея нарушение, а за извършеното - не й е повдигнато
административно-наказателно обвинение.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП
№ 18-0340-001896/21.11.2018
г. на началник РУ Септември, с което на Т.С.М. ЕГН **********, с адрес ***.“ХР.Т.В.„**е
наложена на основание чл.179 ал.2
вр.чл.179 ал.1 т.5 предл.5 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: