РЕШЕНИЕ
№ 767
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300502985 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г. Д. Д. против
решение № 1416/06.08.2021г. по гр.д.№ 5468/2021г. на ПдРС, ХІІІ гр.с., с което в
производство по ЗЗДН жалбоподателят е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на Т. С. Д., забранено му е да я приближава; жилището, в
което живее; местоработата й; както и местата за социални контакти и отдих на
молителката, за срок от осемнадесет месеца, също така и в частта, с която жалбоподателят е
задължен да посещава Специализирана програма за работа с пълнолетни лица извършители
на домашно насилие. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. По отношение на доказателствата се сочи, че
същите са тълкувани превратно от първоинстанционния съд, като са възприети единствено
показанията на свидетеля на въззиваемата, неин баща. Жалбоподателят счита, че от
събраните доказателства по категоричен начин се установява, че не е упражнил психическо
и емоционално насилие спрямо съпругата си на дата 26.03.2021г.. На същата дата той е
посетил жилището на съпругата си единствено с цел да се види със сина си, като не е имал
за цел да упражнява психически тормоз над съпругата си. От нито едно доказателство по
делото не се установява той да е отправял каквито и да било закани спрямо въззиваемата.
Спорът между страните е възникнал по повод на това, че не бил определен режим на лични
отношения с детето и че между тях не е налице съгласие. Иска се отмяна на обжалваното
решение или алтернативно изменение в частта относно срока на мярката по т. 3 от чл. 5
ЗЗДН, като същият бъде намален до минималния срок от 3 месеца.
От въззиваемата е подадено възражение против въззивната жалба, с което се
поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, обсъдени са всички
доказателства по делото и същите са прецени правилно, като съдът е стиганал до правилния
извод, че е извършен домашно насилие и с оглед на тежестта е определил и съответните
мерки.
1
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 5468/2021г. на ПдРС, ХІІІ гр.с. е образувано по молба от
Т. С. Д. за защита от домашно насилие, упражнено над нея на 26.03.2021г. от съпруга й Г.
Д. Д. и изразяващо се в психически тормоз и заплахи. На посочената дата Д., с когото
молителката- въззиваема в настоящето производство, била във фактическа раздяла и в
процес на развод, я причакал пред входа на дома й и настоял да вземе роденото от брака им
малолетно дете Б. Д.. Това той правел не за пръв път, като единствената му цел била да я
принуди да заживеят отново заедно. Причаквал я и на работното й място ОУ“***“. Когато
вземел детето при себе си не се грижел за него и никога не го връщал, когато бил обещал.
По този начин държал съпругата си в постоянно напрежение и стрес от неизвестността, кога
и къде ще я потърси, ще върне ли детето и в какво състояние. Заплашвал я че ще и го
отнеме, като я принуждавал да тегли парични кредити, които само тя изплащала.
От Г.Д. е подаден отговор на молбата за защита, с който оспорва твърденията на Т.Д.,
че я е търсил на местоработата й, че я заплашвал и принуждавал да се съберат да живеят
заедно. Твърди, че винаги е подхождал коректно спрямо нея, като се стараел да изпълнява
желанията й. Между тях възникнал спор относно размер на издръжката, която да плаща за
детето им, тъй като тя искала 300 лева месечно, а той предложил 250 лева. На 26.03.2021г.
бил паркирал автомобила си близо до дома й. Не бил слязъл от автомобила. Видял, че
съпругата му се прибира с баща си и със сина им. Дядото прибрал внука си вкъщи, а Т.Д. се
насочила към автомобила на жалбоподателя и с викове и крясъци му потърсила сметка,
защо е там. Пристигнали още две жени, а впоследствие и полицейски патрул.
По първоинстанционното дело е приета декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от Т.Д., в
която е записано, че на 26.03.2021г. жалбоподателят пресрещнал нея и сина им пред дома й
на адрес: гр. П., ул. *** и чрез закани и заплахи в присъствието на детето направил опит за
поредното му отнемане. Приет е и социален доклад, който няма пряко отношение към
въпросния инцидент.
Разпитани са свидетелите С. Д. / баща на Т.Д./, Д. Д. /баща на Г.Д./, И. Б. /
братовчедка на Т.Д./ и В. Д. / служител във ІІ РУ на МВР- гр.Пловдив/. Свидетелят Д. сочи,
че между дъщеря му и зет му имало уговорка в съботния и неделния ден синът им да бъде
при нея, защото ще ходат на излет. На ***г. се били приготвили да излизат, когато Т.Д. се
спряла на входната врата сепната и калаза, че Г.Д. е пред къщата. Свидетелят прибрал Б. в
хола, а дъщеря му излязла навън и попитала съпруга си, какво търси там. Напомнила му, че
имат уговорка той да вземе детето в понеделник. Г.Д. настоял, че щом тя желае да се
развежда с него, той ще вземе детето. Казал, че няма да си тръгне, преди да вземе сина си.
След това пред дома им дошли братовчедката на Т.Д. и още една жена, с които имали
уговорка да излязат. Всички убеждавали жалбоподателя да си тръгне. Той обаче
продължавал да настоява, че няма да си тръгне без детето. Впоследствие пристигнала
полицейска кола. Служителите на МВР разговаряли с Г.Д. и едва след това той си тръгнал.
Самият свидетел настоял дъщеря му да потърси съдебна помощ, защото постоянно била
атакувана от съпруга си, че е психично болна, че ще ходи в лудница, че ще й вземе детето.
Свидетелят Д. сочи, че на 26.03.2021г. бил на 12 метра от автомобила на сина си,
когато станала разправията между него и съпругата му. Свидетелят бил на Т- образното
кръстовище на ул.“***“ и ул.“***“. Синът му бил паркирал до № * на ул.“***“ и седял в
автомобила си, а свидетелят бил до № *. Били отишли да вземат Б.. Свидетелят стоял по-
настрани, защото знаел, че Т.Д. се дразни, когато ходят там. Искали само да се поразходят
малко с детето. Когато се появила въззиваемата,, започнала разправия. Свидетелят я чул да
вика „Ти идваш да ме тормозиш“, „детето ще дойде в понеделник“ и „когато аз ти го дам,
тогава ще го вземеш“. Свидетелят не чул думите на сина си, но според него, той не бил
казал нищо обидно. Искал само да вземе детето. В един момент се появила братовчедката на
Т.Д., И., която извикала полиция или посъветвала въззиваемата да се обади в полицията.
Свидетелката Б. разказва, че на 26.03.2021г. имала уговорка да се видят с Т.Д.. Отишла до
дома й и когато слязла от автомобила си, я чула да вика на съпруга си да я остави на мира,
2
да не я притеснява, а също така, че това не се случва за пръв път. Д. твърдял, че има право да
стои на всякакви места, включително и до дома й. Твърдял, че не досаждал на съпругата си.
Станало дума и за детето им. Д. настоявал, че детето иска да го види и затова е отишъл да го
вземе. Свидетелката предложила да извикат Б. и да го питат, дали е казал, че иска да види
баща си. Б. не бил с майка си, а вътре в къщата. Д. отказал да извикат детето. В. Б. се
обадила в полицията, защото Д. й отправил лични нападки. Свидетелката била пристигнала
заедно със своя приятелка, М. Б., която работела във ІІ РУ на МВР.
Свидетелят В. Д. сочи, че на 26.03.2021г. бил дежурен, заедно с колегата си Б. Л..
Когато пристигнали по сигнала за инцидента на ул.“***“, мъжът се намира в автомобила си.
Автомобилът бил паркиран на около 10 метра от къщата на въззиваемата. След
пристигането на патрула, мъжът слязъл от автомобила си. В присъствието на служителите
на МВР не били отправени никакви обиди или заплахи между участващите в инцидента.
Свидетелят и колегата му разговаряли с тях. Твърдяли се различни неща. Очевидно, че
полицейските служители не са установили категорично и ясно, каква е причината за
разпрата, поради което са съставили приетите по делото на ПдРС протоколи за полицейско
предупреждение, както на жалбоподателя, така и на въззиваемата.
От събраните доказателства категорично се установява, че на 26.03.2021г. /петък/
жалбоподателят е бил с автомобила си в близост до къщата на съпругата си. Без особено
значение е, дали е бил пред къщата или на 10 или 20 метра там, тъй като това до голяма
степен зависи от свободните за паркиране места. Към посочената дата страните са били във
фактическа раздяла, въззиваемата е била подала искова молба до съда за прекратяване на
брака им и препис от исковата молба е бил получен от жалбоподателя на 19.02.2021г. /
според изричното твърдение в подадения от него отговор по делото на ПдРС/. Причината
или поводът, поради които той е отишъл до дома на въззиваемата, е бил да вземе сина им
при себе си или само да се види с него и да се разходят заедно. Безспорно е, че те не са
имали такава уговорка. Първите трима свидетели непротиворечиво сочат, че Т.Д. е
реагирала на появата на съпруга си с голяма доза раздразнение, като е отказала да му
предаде детето. Свидетелите Д. и Д. са категорични, че са чули въззиваемата да казва, че
имат уговорка той да вземе детето в понеделник, т.е. след два дни. Не са налице данни Г.Д.
да е оспорил по какъвто и да било начин наличието на такава уговорка. Появата му преди
уречения ден и категоричното настояване да вземе веднага детето са в пряко противоречие с
вече постигнатото съгласие, като несъмнено са станали причина въззиваемата да изпита
сериозни опасения относно действителните намерения на съпруга си. Опитът- пореден или
не, да й бъде натрапено нещо, за което дори не е попитана, дали е съгласна, не може да не се
квалифицира като акт на психически тормоз, още повече, като се има предвид и това, че
става дума за личните отношения с 5- годишния й син, местопребиваването му и полаганите
за него грижи.
Безспорно е, че към онзи момент жалбоподателят не е бил лишен от възможността не
само да се вижда със сина си, но и да го взима за по няколко дни в дома си в с.К., поради
което сочената от него причина да отиде до дома на въззиваемата, а именно, че искал да се
види със сина си, е несъстоятелна. В тази връзка следва да се отбележи и това, че липсват
данни жалбоподателят да е поискал определяне на режим на лични отношения със сина му,
като привременна мярка в бракоразводното производство. Контактите със съпругата му,
макар и напрегнати, не са били преустановени и той е имал възможност, винаги когато
реши, да разговаря с нея и да поиска да вземе детето. В конкретния случай той не я е
уведомил за това свое намерение, поради което е било логично да се предположи, както е
предположил и неговият баща, че тя не би се съгласила да му даде детето. Не се оспорва и
обстоятелството, че уговорката за вземането на Б. е била за понеделник, защото майката е
имала намерение в събота и в неделя да отидат на излет. Това обстоятелство в още по-
голяма степен буди недоумение относно действителната причина, поради която на
посочената дата жалбоподателят е отишъл до дома на съпругата си. Едно е сигурно, че това
посещение неизбежно е щяло да доведе до скандал, както се е и случило.
Твърдението в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за отправени спрямо въззиваемата
3
заплахи от жалбоподателя не се потвърждава от събраните доказателства, но очевидно тя е
възприела като заплаха самата поява на съпруга си в ден, за който не са имали уговорка за
вземане на детето. Както беше посочено по- горе, изтъкнатата от жалбоподателя цел на
посещението му- желание да вземе сина си, очевидно не би могла да се реализира, дари и
само поради наличието на друга уговорка. Поради това единственият логичен извод е, че
решението на жалбоподателя да настоява за вземане на детето, по- рано от уговореното, без
да изтъкне никакъв довод за това, е имало за цел единствено да стресира въззиваемата, да я
държи в несигурност и да демонстрира незачитане на волята й и на вече постигнатите
уговорки. Съответно- ще следва да се приеме, че е налице акт на психическо и емоционално
насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН.
Наложените от съда мерки за защита са уместни, като предвид и изложените в
жалбата оплаквания и заявените искания, ще следва да се обсъди единствено срокът на
мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН. Тази мярка е наложена за максималния срок от 18 месеца.
Предвид не е особено високата тежест на осъществения акт на домашно насилие, този срок
ще следва значително да бъде намален. Във връзка със същия не на последно място следва
да се има предвид, че налагането на тази мярка на практика препятства контактите на
жалбоподателя със сина му, а продължителната невъзможност за такива контакти не е в
интерес на детето. Макар същото да не е страна по делото, при решаване на спора по
същото съдът следва да изхожда от това, какво е в негов интерес, дори в по- голяма степен
от интересите на родителите му. Мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН е наложена за пръв път с
издаването на 31.03.2021г. на заповед за незабавна защита, която е била в сила до
постановяване на обжалваното решение, след което на изпълнение подлежи самото
решение. Вече около 9 месеца контактите между баща и син са преустановени, като
съществува опасност от възникване на синдром на родителско отчуждаване. Ето защо, съдът
намира, че срокът на горепосочената мярка ще следва да бъде намален на 6 месеца.
Предвид частичната основателност на въззивната жалба, съдът намира, че разноските
на страните ще следва да останат в тяхна тежест, както са направени.
Съобразно с гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 1416/06.08.2021г. по гр.д.№ 5468/2021г. на ПдРС, ХІІІ гр.с. в
частта относно срока, за който спрямо жалбоподателя Г. Д. Д. е наложена мярката по чл.5,
ал.1, т.3 от ЗЗДН- забрана да приближава Т. С. Д.; да приближава жилището й;
местоработата й; както и местата за социални контакти и отдих на същата, като НАМАЛЯ
определения с горепосоченото решение срок от осемнадесет месеца на шест месеца.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1416/06.08.2021г. по гр.д.№ 5468/2021г. на ПдРС, ХІІІ
гр.с. в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4