№ 3266
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20241100508615 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Я. Л. С. срещу решението, постановено по гр.д.
№ 60449/2023 г. на СРС, ГО, 83 състав, с която се обжалва изцяло решението.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени съображения за
това. Въззивникът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което
се остави без уважение молбата за защита по ЗЗДН.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите страни Й. И. М. и малолетните Д. Я. С. и Я. Я. С., действащи чрез
тяхната майка и законен представител Й. И. М. оспорват въззивната жалба и молят
обжалваното решение да се остави в сила.
Въззиваемата страна Й. И. М. претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, вр. с чл. 259,
ал. 1 ГПК, от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с
чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Й. И. М. срещу Я. Л. С. –
1
за защита на нея и децата й Д. Я. С. и Я. Я. С. от домашно насилие, което се твърди да е
извършено на 06.10.2023 г. около 18.00 часа, в гр.София, в района на 121 СУ „Георги
Измерлиев“, подробно описано в молбата от 06.11.2023 г.
По реда на чл.9, ал.2 ЗЗДН като молители са конституирани малолетните Д. Я. С. и Я.
Я. С..
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от него
домашно насилие, като в депозиран по делото писмен отговор с вх.№ 344534/30.11.2023 г. на
свой ред е пресъздал отношенията между пълнолетните страни след родителската раздяла,
както и случилото се на 06.10.2023 г. в гр.София, в района на 121 СУ „Георги Измерлиев“.
Във връзка с случилото се на 06.10.2023 г. ответникът изрично е посочил, че не
оспорва твърдението, че е бил в района на 121 СУ „Георги Измерлиев“, но за да се види с
децата си, от контакт, с които бил лишен от 31.08.2023 г. Сочи, че когато майката
настанявала децата в автомобила той отворил предната лява шофьорска врата и седнал на
седалка, за да поговори с децата си. М. започнала да го обижда, след което се опитала да го
издърпа от автомобила. В присъствието на двете деца М. нарекла С. „Женчо…, разкарай се“,
„Колата не е твоя бе“ , „Смотаняк такъв, остави ни на мира“, „Виж, че разстрои децата“ и
др., думи и изрази, които подкопавали авторитета му на родител.
Ответникът категорично отрича да е нанасял удар с крак в областта на тялото на
бившата си съпруга, който да е причина за последвалото й падане, като поддържа, че при
опита да го издърпа от колата М. залитнала назад, в следствие на което паднала.
Районният съд е приел, че молбата за защита е основателна, като е зачел
доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, и не е кредитирал
показанията на св.С.О., в частта, в която е заявила, че внукът й не удрял бившата си съпруга
по време на инцидента от 06.10.2023 г., както и че не е видяла последната да пада, поради
противоречието им с безспорни между страните обстоятелства и заинтересоваността на
свидетеля, с оглед близката й родствена връзка с ответника (негова баба). Посочил е, че
липсват доказателства, които да опровергават съдържанието на данните в декларацията.
Счел е, че с действията си ответникът е осъществил състав на физическо домашно насилие
по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗЗДН спрямо Й. И. М. и по ал. 2 от същата норма спрямо децата
на пълнолетните страните, а именно- в присъствието на децата изритал майка им с крак и
ударът попаднал в ръката й, в резултат на което последната политнала назад, паднала и се
ударила в ръба на бордюра, поради което и с решението, постановено по гр.д. № 60449/2023
г., СРС, ГО, 83 състав, е издал заповед за защита в полза на Й. И. М. и малолетните Д. Я. С.
и Я. Я. С. срещу Я. Л. С. с мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 (да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на Й. И. М., Д. Я. С. и Я. Я. С.) и мярката по чл.5, ал.1,
т.3, пр.1 от ЗЗДН (да не доближава М. на разстояние от 100 м. за срок до 06.11.2024 г.).
Първоинстанционният съд е предупредил ответника за последиците по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН(
ред.ДВ, бр.102/2009 г.), осъдил е ответника да заплати по сметка на СРС държавни такси в
размер на 25 лева, а на молителите – разноски в размер на 600 лева.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
2
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото,
заключенията на вещите лица по допуснатите от въззивната инстанция съдебно –
медицинска експертиза и съдебно компютърно - техническа експертиза, в това число и
изисканите на основание чл.14, ал.1 ЗЗДН, вр. чл.266, ал.3 ГПК – преписи от материали,
съдържащи се в полицейска преписка, образазувана по жалба вх.№ 166647/2023 г. по описа
на VІ РУ-СДВР, и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за
установено следното:
Не е спорно между страните, че Й. И. М. и Я. Л. С. са бивши съпрузи, респ. родители
на малолетните деца Д. Я. С. и Я. Я. С.. Не е спорно, отразено и в социалните доклади на
ДСП - Красно село, че след развода децата живеят при майката, която упражнява и
родителските права спрямо тях. Наред с това се установява, че конфликтните отношения
между родителите са продължили и след развода, включително и заради имуществени
спорове, в частност спор за собственост на МПС между Й. И. М. и майката на Я. Л. С., като
конкретният повод за последно възникналия конфликт на 06.10.2023 г. в района на 121 СУ
„Георги Измирлиев“ е нахлуването на ответника в спорния автомобила при децата и
последвалата размяна на остри реплики досежно собствеността на последния (последните
факти признати от Я. С. в депозирания от него отговор). Въззивникът е настоявал М. да му
даде документите на колата, а тя – той да се махне от автомобила, наричайки го „женчо“ /от
кредитираното заключение на вещото лице по допусната от въззивния съдебна компютърно
–техническа експертиза, установила съдържанието на видеозапис от представения пред
първоинстанционния съд магнитен носител (DVD+R), допусната, с оглед формираната
съдебна практика приемаща, че независимо от липсата на изрично посочване на
видеоносителите като веществено доказателство, съдържащите се в тях данни могат да
бъдат интерпретирани по съответния ред и ползвани за целите на доказването, включително
с помощта на специални знания/. Така и без друго напрегнатите отношения между
родителите на децата Д. и Я. са ескалирали във въпросния ден. От снетите от вещото лице
видео кадри се вижда, че е последвало боричкане , в което се е включило и детето Д., като
всеки от пълнолетните участници е правил запис с телефона си на случващото се. Заснетия
от М. запис е с продължителност само 25 секунди, на който очевидно е заснето само
началото на инцидента от 06.10.2023 г.
Спорът по делото в случая е концентриран върху това при възникналата свада между
родителите на малолетните Д. Я. С. и Я. Я. С. на процесната дата 06.10.2024 г., съпроводена
с размяна на обиди, извършил ли е въззивникът действия спрямо бившата си съпруга, в
присъствието на общите им деца, които биха могли да се квалифицират като домашно
насилие и засегнали телесната неприкосновеност на въззивника М.– нанесъл ли й е удар с
крак в областта на ръката й, от който удар тя да е политнала назад, паднала и си е ударила
гърба в областта на кръста, при наличие и на действия и от страна на последната, засегнали
психическата неприкосновеност на въззивника.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в
3
ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена
категория лица, в който попадат страните. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяка домашно насилие, извършено в негово
присъствие.
От съвкупния анализ на събраните доказателства съдът намира за доказано, че на
06.10.2023 г. въззивникът е упражнил домашно насилие спрямо въззиваемата М.,
посредством проява на силно агресивно поведение в присъствие на двете им деца, намерило
израз в нанасяне на удар с крак по ръката й, при което последната е паднала и се е ударила в
ръба на бордюра в гърба, в областта на кръста. Фактът на упражнено домашно насилие (във
формата на физическо насилие) се установява от представената декларация по чл. чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, съдебномедицинско удостоверение от 08.10.2023 г., както и от кредитираното
заключение на вещото лице д-р Г. по допусната от възизвиня съд съдебно –медицинска
експертиза по документи, съгласно което всички описани наранявания в съдебномедицинско
удостоверение от 08.10.2023 г., могат да са причинени по време и начин съобщен от
пострадалата пред съдебния лекар при преглед на 08.10.2023 г., а именно на 06.10.2023 г.
Следва да се отбележи и това, че за инцидента между родителите му от 06.10.2023 г. детето
Д. (при изслушването му реда на чл.15 от ЗЗдет) на свой ред съобщава, че първоначално
майка му, която настоявала баща му да излезе от колата започнала да снима с телефона си,
при което баща му също извадил телефона си и започнал да снима. Той бутнал телефона на
баща си, но последния си го взел и продължил да снима, като детето видяло само един удар
от баща му към майка му и тогава майка му паднала на бордюра, а сестра му много се
уплашила, плачела. Обстоятелството, че св.С.О.не не е възприела определен факт, а именно
падането на М. (признат от въззивника и споделен от малолетния), не обоснована липсата на
такъв. Изводът на съда за установено агресивно поведение от въззивника в присъствие на
децата Д. и Я., намерило израз в нанасяне на удар с крак по ръката на М., при което
последната паднала и си ударила гърба в областта на кръста, не се променя и от
хипотетичната възможност за различен механизъм на констатираните при М. увреждания,
тъй като по делото не са събрани обективни данни за това. В този смисъл, недоказано се
явява твърдението на въззивника, че при опита да го издърпа от колата М. е залитнала назад,
в следствие на което е паднала и се е ударила, доколкото установените травматични
увреждания недвусмислено сочат за значителен интензитет на упражнено физическо
въздействие по механизъм на удара.
Действително от заключението на вещото лице по съдебно компютърно - техническа
експертиза може да се направи извод за проявено предизвикателно поведение от страна на
М., предхождащо упражненото физическо насилие към нея, но то не може да бъде основание
последният да упражни физическо насилие и то в присъствието на децата си, което да
доведе до кръвонасядания в областта на горния десен крайник и кръстната област. От друга
страна, дори и да се приеме, че по време на процесния инцидент въззиваемата на свой ред
4
да е извършила неправомерни действия спрямо въззивника, то Законът за защита от
домашното насилие не урежда хипотеза за отпадане на неправомерността на едно
поведение, ако е налице насрещно съпричиняване.
Предвид изложеното, съдът намира за доказан фактът на упражнено домашно
насилие от Я. С. спрямо Й. М. на 06.10.2023 г., както и по отношение на малолетните Д. Я.
С. и Я. Я. С., тъй като по делото е безспорно, че същите са присъствали при процесния
инцидент.
Изложеното обосновава извода за неоснователността на наведените доводи в
жалбата, че първоинстанционният съд не се е съобразил с всички ангажирани доказателства.
Извършеното насилие е доказано, противно на твърденията в жалбата и извършителят
следва да понесе предвидената в закона занкция.
Наложените от първоинстанционния съд мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН (да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Й. И. М., Д. Я. С. и Я. Я.
С.) и мярката по чл.5, ал.1, т.3, пр.1 от ЗЗДН (да не доближава М. на разстояние от 100 м. за
срок до 06.11.2024 г.), спрямо Я. С. са съответни на характера, интензитета и тежестта на
установеното физическо насилие над М., респ. психическото такова над подрастващите Д. и
Я., и могат да постигнат преследваните от ЗЗДН цели, тъй като неизпълнението на мерките
ще доведе до прилагането на предвидените в чл.21, ал.3 от ЗЗДН ( ред.ДВ, бр.102/2009 г.)
последици.
При отчитане на разпоредбата на § 30 ПЗР на ЗЗДН (ред. ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г., в
сила от 1.01.2024 г.), датата на депозиране на сезиращата молба, и при съобразяване на
действащата към датата на осъществяване на акта на домашно насилие разпоредба на чл.5,
ал.4 ЗЗДН (ред., ДВ, бр. 102 от 2009 г.), настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционният съд е следвало да санкционира извършителя и с предвидената в
цитираната норма глоба, който пропуск обаче не може да бъде поправен от въззивния съд с
оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд се явява правилно и следва
да бъде оставено в сила.
Предвид неоснователността на жалбата въззивният съд следва да постанови
въззивникът да заплати по сметка на СГС държавна такса за жалбата си само в размер на 25
лева, тъй като предварително районният съд е събрал държавна такса в размер на 12.50
лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски, включително и за
първата инстанция.
При този изход на делото на въззиваемата страна Й. М. следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 500 лв.
съгласно договор за правна помощ от 05.09.2024 г. с адв. С. С..
Настоящото решение е окончателно – чл.17, ал.6 ЗЗДН вр. т. 8 от ТР № 1/09.12.2013 г.
5
по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 9835/23.05.2024 г., постановено по гр. дело №
60449/2023 г. по описа на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 83-ти състав.
ОСЪЖДА Я. Л. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 37.50 лева.
ОСЪЖДА Я. Л. С., ЕГН **********, да заплати на Й. И. М., ЕГН **********,
разноски за въззивната инстанция в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6