№ 717
гр. Велико Търново, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110102231 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Ю. Б.” АД срещу Е. П.
В., с която се иска осъждането на ответницата за сумата от 1 242.56 лева -
главница по договор за издаване на кредитна карта „Euroline” от 2.10.2005 г.,
ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда - 22.6.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението, за сумата от 340.54 лева -
възнаградителпа лихва за периода 6.1.2018 г. до 22.12.2020 г., за сумата от
174.60 лева - мораторна лихва за периода от 6.12.2018 г. до 12.3.2020 г., за
сумата от 107.52 лева - такси за периода от 23.11.2018 г. до 16.3.2020 г., както и
за сумата от 158.00 лева – разходи за уведомяване за периода от 13.10.2020 г.
до 11.1.2021 г.
Ищецът твърди, че на 2.10.2005 г. между страните е сключен договор за
издаване на кредитна карта „Euroline”, по силата на който на ответницата е
предоставен револвиращ кредит по формата на кредит лимит от 1 270.00 лева.
Сочи, че съгласно допълнително споразумение от 5.1.2018г. е извършена
промяна във вида на кредитната карта от „ Euroline” на „Mastercard Cash” и са
влезли в сила изменения в Общите условия. Заявява, че в случая
претендиралата главница от 1 242.56 лева е формирана като сума от всички
усвоявания, които картодържателят е правил, като от същите са приспаднати
направените погашения при спазване на реда за погасяване, съгласно чл. 9.3.
от Общите условия. Обръща внимание, че ако погасяването на задължението е
ставало на части, то картодържателят е трябвало да изплати най-малко
минималната месечна вноска, както и всички задължения, за които е бил в
забава и всички задължения, с които е превишил кредитния лимит. Твърди, че
ответницата не е изпълнила договорните си задължения относно погасяване
1
на дължимите суми, съгласно чл. 9 и чл. 10 от Общите условия, като не е
заплатила най-малко минималната месечна вноска, както и всички
задължения, за които е в забава и всяка сума, с която е превишила кредитния
лимит; че не е заплатила дължимите възнаграждения, включително лихви и
такси, съгласно Общите условия и Приложение № 1 към тях; че не е заплатила
дължимите по договор такси, поради което задължението й е обявено за
изцяло предсрочно изискуемо, за което същата е надлежно уведомена.
Особеният представител на ответницата оспорва претенциите. Оспорва
представляваното от него лице да е получавало процесната кредитна карта и
да е усвоявало суми по същата, като оспорва автентичността на подписите
върху представените документи. Счита сделката за недействителна, тъй като
са нарушени изискванията на чл. 22 ЗПК, както и тези на чл. 5 и чл. 11 ЗПК.
Заявява, че начислените лихви са прекомерни, че общите условия не са
подписани от ответницата и че не са приложими спрямо нея, както и че
същите са неравноправни. Счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост
на вземанията. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В проведените открити заседания ищецът не изпраща представител, като с
писмени молби поддържа исковете и моли за тяхното уважаване.
Особеният представител на ответницата поддържа заявеното оспорване и
моли за отхвърляне на исковете.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представените писмени доказателства се установява, че между
страните е сключен договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от
2.10.2005 г., по силата на който на ответницата е даденото право да усвоява
кредитен лимит до сумата от 1 270.00 лева, като същата се е задължила да
възстановява ползваните суми или поне минимална месечна вноска /ММВ/ в
размер на 3 % от използвания кредит лимит, но не по-малко от 15.00 лева.
На 5.1.2018 г. между страните е сключено допълнително споразумение, по
силата на което на ответницата е издадена нова кредитна карта /„Mastercard
Cash“/ при запазване на кредитния лимит на старата карта, т.е. лимит от
1 270.00 лева. В споразумението е посочено, че всички непогасени задължения
на картодържателя се прехвърлят по баланса на новата карта в непроменен
размер. С подписване на споразумение са приети и нови Общи условия, с
които кредитополучателят е декларирал, че се е запознал.
Съгласно заключението по изготвената счетоводна експертиза, след
сключване на допълнителното споразумение от ответницата са усвоени
средства на обща стойност 6 210.77 лева, от които 3 390.00 лева – теглене от
АТМ, 2 719.77 лева – плащане чрез ПОС и 101.00 лева – плащания към
Balkanbet, Malta, като във връзка с посочените усвоявания за начислени лихви
и такси в общ размер от 1 093.29 лева, в това число 509.41 лева – договорна
лихва, 206.85 лева – наказателна лихва и 377.03 лева – такси. След сключване
2
на споразумението от страна на ответницата са внесени общо 5 438.84 лева, с
които са погасени 4 968.21 лева от главницата, 168.87 лева от договорната
лихва, 32.25 лева от наказателната лихва и 269.51 от начислените такси. Сочи
се, че последното плащане е извършено на 22.11.2018 г., като след тази дата е
допусната забава в плащанията на 16 ММВ в периода от 6.12.2018 г. до
23.2.2020 г. в общ размер от 1 865.22 лева, в това число 1 242.56 лева –
главница, 340.54 лева – договорна лихва, 174.60 лева – наказателна лихва и
107.52 лева – такси. Посочено е, че размерът на мораторната лихва върху
неиздължената главница за периода от 6.12.2018 г. до 12.3.2020 г. възлиза на
174.60 лева, а на дължимите такси за периода от 23.11.2018 г. до 16.3.2020 г. –
на 107.52 лева.
С оглед допуснатата забава в погасяване на задълженията по договора, до
ответницата е изпратена нотариална покана, с която задълженията й по
кредита са обявени за предсрочно изискуеми.
По делото е допусната и изготвената графическа експертиза, според чието
заключение подписите под договора за издаване на кредитна карта от
2.10.2005 г. и под допълнителното споразумение от 5.1.2018 г. са изпълнени от
ответницата.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като за тяхната основателност ищецът следваше да
установи съществуването на вземането, предмет на договора, а именно -
валидното правоотношение по договор за кредит под формата на кредитна
карта, по което е изпълнил поетите задължения съобразно уговореното,
размера на вземанията и тяхната изискуемост, изпадането на ответницата в
забава и размера на претендираната мораторна лихва.
Въз основа на представените писмени доказателства съдът приема за
установено съществуването на валидно правоотношение по договор за кредит
под формата на кредитна карта, съгласно който на ответницата е отпуснат
револвиращ кредит с лимит от 1 270.00 лева. От заключението по допуснатата
счетоводна експертиза съдът приема за установено, че след сключване на
допълнителното споразумение от 5.1.2018 г. чрез картата са извършени
усвоявания на кредитния лимит /за главница/ в общ размер от 6 210.77 лева,
като получаването на използваната сума е породило за ответницата
задължение за нейното връщане, включително на допълнително уговорените
суми.
По възражението за изтекла погасителна давност:
От анализа на разпоредбите на раздел IX от общите условия към договора
/„Погасяване на задълженията“/ може да се заключи, че усвоената главница по
кредита в процесния случай падежира по два начина: 1/ месечно – относно
стойността на минималната погасителна вноска и 2/ при прекратяване на
договора /с изтичане на срока или предсрочно/ – относно разликата между
3
сбора на падежиралите месечни погасителни вноски и цялата стойност на
усвоения кредит. Това, от своя страна, води до извод, че погасителната
давност за главицата е започнала да тече в различни моменти – за месечните
вноски същата е започнала да тече от съответния им падеж, а за вземането за
остатъчната главница – от прекратяване на договора с изявлението на
кредитора. Този извод е в съответствие с императивната разпоредба на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД, която свързва течението на давността именно с настъпване на
изискуемостта на срочното задължение.
В случая искът е предявен на 17.7.2024 г., което ще рече, че вземанията за
минималните месечни вноски с падежи отпреди 17.7.2019 г. /т.е. вноски от №
1 до № 8, посочени в таблицата на стр. 9 от ССчЕ/ са погасени по давност.
Според съда въпросните вноски обективират в себе си вземания за главница,
извод за което прави от текста на чл. 9, ал. 1, изр. последно от общите условия,
според който минималната месечна вноска се изчислява като процент от
усвоения, но непогасен кредитен лимит към деня, в който приключва
съответния месечен отчетен период, т.е. по същество това е усвоената и
непогасена главница. Според заключението по счетоводната експертиза, към
момента неплатената главница по кредита е в размер от 1 242.56 лева, като
след приспадане на сумата от 259.12 лева, представляваща сбора от
минималните месечни вноски с падежни дати от 6.12.2018 г. до 8.7.2019 г.
/вноските от № 1 до № 8, посочени в таблицата на стр. 9 от ССчЕ/, се
установява, че дължимата понастоящем главница възлиза на 983.44 лева.
Като погасени по давност следва да се отхвърлят и начислените
възнаградителна и мораторна лихва, тъй като за тях давността е 3-годишна, а
същите са начислени и се претендират за периоди отпреди 17.7.2021 г.
Погасени по давност са и начислените такси за периода отпреди 17.7.2019
г., като след съобразяване с таблицата на л. 12 от счетоводната експертиза, се
налага извод, че се дължи единствено такса в размер на 30.00 лева, начислена
на 16.3.2020 г.
Предвид на горния извод, не следва да се обсъждат останалите възражения
на особения представител на ответника, доколкото като краен резултат при
уважаването им отново би се стигнало до отхвърляне на вземанията за лихви.
Претенцията за присъждане на разноски за уведомяване за предсрочна
изискуемост в размер от 158.00 лева е основателна, имайки се предвид, че по
делото са представени доказателства, установяващи извършването на тези
разноски.
Като краен резултат искът за главница следва да се уважи за сумата от
983.44 лева, искът за начислени такси – за сумата от 30.00 лева, а искът за
разноски за уведомяване за предсрочна изискуемост – за пълния размер от
158.00 лева. В останалата си част исковете следва да бъдат отхвърлени, като
погасени по давност.
По разноските:
Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъди сумата
4
от 649.28 лева – разноски съразмерно с уважената част от претенциите,
включваща заплатените държавна такса, депозит за особен представител и
депозити за вещи лица.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. П. В., ЕГН ********** да заплати на „Ю. Б.” АД, ЕИК ***
сумата от 983.44 лева - главница по договор за издаване на кредитна карта
„Euroline” от 2.10.2005г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 17.7.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
30.00 лева – такса, начислена на 16.3.2020 г., както и сумата от 158.00 лева –
разходи за уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост, като отхвърля
иска за главница за разликата до пълния предявен размер от 1 242.56 лева,
иска за начислени такси за разликата до пълния предявен размер от 107.52
лева, изцяло иска за възнаградителна лихва в размер от 340,54 лева и изцяло
иска за мораторна лихва в размер от 174.60 лева, като погасени по давност.
ОСЪЖДА Е. П. В., ЕГН ********** да заплати на „Ю. Б.” АД, ЕИК ***
сумата от 649.28 лева – разноски за производството съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5